Мт 22:35-46
И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Братя и сестри,

          Един законник – тълкувател и пазител на Мойсеевия закон задава въпрос на нашия Господ Иисус Христос, питайки коя е най-голямата, най-важната заповед от закона. Тази случка ни е предадена от свети евангелист Матей.
Нашият Спасител отговаря кратко и ясно. Първата и най-голяма заповед е да възлюбим Бога с цялото си сърце, душа и разум, а втората, подобна ней е да възлюбим ближния като себе си. Тези заповеди се отнасят и до всички нас – християните, Христовите следовници.
          За да сме изпълнили това е нужна любов и стремеж на всичките ни душевни сили – на сърце, душа и разум. Това е стремеж към благоугождение на Божията свята воля. Лесно е да кажем, че обичаме Бога, но греховете ни са доказателство, че любовта ни към Бога не е съвършена. Иначе не бихме огорчавали нашия Създател и Промислител, и Подател на всяко добро.
          Някои пък си мислят, че обичат Бога, а нехаят за ближните си. Но не е възможно да обичаме Бог, а да нямаме обич към себеподобните и милост към цялото творение, чийто създател е Бог. Любовта ни към Бога минава през любовта ни към човека. Всъщност чрез копнежа към Бога ние съзерцаваме Божия образ у своя ближен. Защото всички, напълно всички носим Божия образ. И при най-окаяния грешник Божият образ не е заличен, а е само помрачен.
          И всичко това опира до действената ни християнска любов. Правим ли милостиня с разсъдителност, молим ли се, помагаме ли според силите си, прощаваме ли на всички, изобличаваме ли пред съда на съвестта си собствените си грехове? Имаме ли наистина Христова любов? Или сме твърде далеч от това да обичаме Бог с всичките сили на душата си.
          Ние знаем, е Бог е причина за нашето съществуване, че той е Извор на всички блага и че смисълът на нашия живот е да достигнем целта – наследството на Царството Божие, където да съзерцаваме Божествената слава.
          Но твърде често това наше знание е теоретично, не е съгрято с пламъка на истинското покаяние, на истинското смирение, които ни правят чада Божии по благодат.
          Дано Господ се смили над нас, грешните, та да вкусим приживе, да вкусим приживе тази отдаденост в пълна степен на нашия Троичен Бог.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Амин!

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

     Днес тържествуваме велик Господски празник. Днес е Сретение Господне – „сретение“ значи среща. Днес Богомладенецът Иисус, на 40 дни след Рождението Си, е донесен в храма, за да бъде представен Господу, както е изискването на Мойсеевия закон. Създателят на света, носен на херувимски криле, е доносен в храма от Пречистата си Майка. Там Той е посрещнат от праведния и благоговеен старец Симеон, който разпознава в крехкия Младенец Спасителя на света. С радост светият Симеон възкликва, че вече е спокоен и може най-сетне да се представи в Господа след като е видял обещаното – видял е Месията. И не само Го е видял, но и гръмко е възвестил, че краят на човешките страдания наближава.
В храма е донесен Онзи, чрез Когото всичко е станало, Единородният на Отца, Който се въплъти от Дева Мария и Светия Дух и стана Човек.
      Да, блажен, трижди блажен е свети Симеон, наречен Богоприимец, блажен, че е видял обещания Спасител. И тази среща между Стария Завет, в лицето на стареца Симеон и Новия Завет в лицето на Богомладенеца, става в храма, в същия храм, за който пророк Малахия беше възвестил: „внезапно ще дойде в храма Си Господ“. Да, Богомладенецът идва внезапно в храма и е разпознат само от свети Симеон и Анна пророчица. Това събитие честваме днес в храма, който е дом за молитви, дом Божи.
Защото тук, в храма, се срещаме с Господа в Светата Чаша. Тук започва с нашето кръщение животът ни като християни, като Христови чада. Тук, в храма, завършва и земният ни път с молитвите на църковното опело. Тук е небето и земята, тук живеем извън календарното време от мига, когато чуем началото на богослужбата.
      И не е чудно, че сме възлюбили благолепието на Божия дом. Ние знаем, че Господ Иисус Христос прогони търговците от храма с думите: „Домът Ми е дом за молитва“.
      Да даде Господ за спасение да са всичките ни усилия за Божия дом. Защото ние спомагаме за Църквата, а Църквата ни спасява в своето спасително лоно.
       Да сме благодарни, че може да сме тук, на Светата Литургия, което е най-голямата духовна радост на този свят.
      Божието благословение да е с всички нас. Амин!

Проповед на Сретение Господне, 2024

Разгледайте презентацията Сретение Господне
Копирайте презентацията Сретение Господне

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru

към Начало

        Небесният събор на небесните ангели надникна към земята, за да види как донасят в храма Младенеца, Първороден спрямо всички твари, роден от Майка, непознала мъж, и с радост пеят заедно с нас песента на предпразненството.

Братя и сестри,

           На днешния ден, по стародавна традиция Църквата благославя трудовете на лозарите и тяхната подготовка за отглеждания още от времето на Ной благословен лозов плод.
          Днес е денят на свети лечител, чудотворец и мъченик Трифон, към когото се обръщаме за молитвено застъпничество в житейските ни дела. Защото знаем, че без Божие благословение напразен и безсмислен, неспасителен ще е целият ни труд под слънцето.
          Молим се на свети Трифон да се застъпи пред Божия престол, та духовната лозница – драгоценната ни душа, за която Жизнеподателят проля Своята кръв – драгоценната ни душа да принесе плод стократен. Да бъдем истинско духовно лозе, угодно Господу – ето това трябва да е нашият стремеж като християни.
          И както сме практични за житейските дела, така нека обърнем внимание и на душите си. Нека се умием във водите на покаянието, за да се облечем в одеждата на смирението, да се потрудим в делото на молитвата и милостинята, да се постараем да намалим осъждането и гнева, и светските навици, които ни пречат.
           Защото светиите се молят за нас, но и нашата свободна воля трябва да е обърната към истинските ни потреби, а това е придобиването на духовни добродетели, чрез покаяние и смирение.
          Това е нашият път – пътят на християните в това лукаво време.
          Господ да ни благослови и умиротвори, по Своята велика милост и по молитвеното застъпничество на Владичицата Дева и всички светии. Амин!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.orthphoto.net, храм „Св. Георги Победоносец“, гр. Асеновград

Проповед на Трифоновден, 2023 Изтегляне

         Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.  

Братя и сестри,

            Чухме евангелието според свети евангелист Матей, а именно онзи момент от проповедта, произнесена на планината, когато Спасителят казва: “Не може се укри град навръх планина“ (Матей 5:14).
          Такъв град навръх планина, сияещ със светлините на добродетелта, въздигнал се над греховните страсти, е и днес честваният прославен светител – свети Атанасий, наречен Велики. Той е един от най-знаменитите богослови на четвъртия век, епископ, книжовник, поборник за православието против тогавашните ереси, богомъдър проповедник и безсъмнен авторитет при установяването на истинската подредба на новозаветните книги.
           Целият му живот преминава в служение на Бога и Църквата. Неуморим защитник на истината, свети Атанасий прекарва от 47 години епископско служение цели 15 години в изгнание и несгоди.
          Оставил ни е блестящи съчинения в почти всички  сфери на богословието. В полемиката с арианската ерес, която понижава божественото достойнство на Спасителя, свети Атанасий написва множество съчинения, които обличат в слово важни догматични истини. Съвсем млад, още дякон, той участва в Първия вселенски събор и добива слава на православен мислител, способен да защити вярата от тогавашните зломислия и заблуждения.
          Неговият авторитет е толкова голям, че по негова молба свети Антоний Велики оставя своята пустиня и се отзовава в Александрия, за да потвърди истините на православната вяра срещу еретиците.
          Знаем и, че свети Антоний е диктувал писма до император Константин в защита на епископ Атанасий.
         Днес Църквата чества заедно свети Атанасий Велики и свети Кирил, също архиепископ Александрийски, живял малко по-късно. И двамата са епископи в Египет, и двамата са защитници на православието, свети Атанасий срещу арианската ерес, а свети Кирил – срещу несториевото лъжеучение.
         Затова и ги честваме заедно в днешния ден. А колко много имаме нужда днес от гласове, които да изобличават днешните лъжеучения. И колко остра е необходимостта от посочване на недъзите в нашия свят, чудовищно оскъднял откъм ценности и вяра.
         Божието благословение и умъдрение да е с всички нас, по молитвите на свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски. Амин!   

Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.

към Начало

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

      „Първото важно нещо за човека, надарен с разум, е да познава себе си; после да познава това, което идва от Бога и всички милости, които непрекъснато получава от Него.“

                                                           свети Антоний Велики
                                                                  Пето писмо

Братя и сестри,

                 Дивен е Бог в своите светии.
                 Да почетем великия Антоний, озареният от Господ отшелник, родоначалника на монашеството, чудотвореца и подвижника, който стана пример за всички времена – за това честване Църквата ни призовава днес. С молитвен трепет да измолим неговото ходатайство пред Божия престол, като знаем, че сред аскетите на четвъртото столетие той просия като ярка звезда и посочи пътя на спасение за мнозина

Има още →

                   По стародавна традиция, на Ивановден – деня на освобождението на Хасково от османско владичество с победния ход на руските войски, пловдивските епархийски архиереи отслужват празнична света литургия в катедралния храм на града „Успение Богородично“.
           Така и на днешния 7 януари, в продължение на благочестивата традиция, пловдивският митрополит Николай съвместно със Знеполския епископ Арсений, Смолянския епископ Висарион и много духовници от Пловдив и Хасково оглави божествената света литургия, в молитвеното присъствие на множество богомолен народ.
           В края на утренята митрополит Николай подстрига голяма група момчета, сред които и неколцина възрастни мъже, за иподякони, като всеки от тях чете апостолско четиво и вече облечен със стихар и запалена свещ в ръка, участваше в богослужението.
           В пламенно слово, с обичайното си красноречие, Негово Високопреосвещенство отбеляза, че точно православната вяра е съхранила българския народ и неговото национално самосъзнание през вековете на робството. Точно  вярата ни е освободила, доколкото русите идват да освободят православните си братя, съумели да пренесат през вековете християнската си идентичност. Защото вярата е успяла да ни спаси като народ, иначе тук нямаше да има българи готови и жадуващи за освобождение. Вярата и любовта към отечеството са онези православни ценности, които и днес трябва да бъдат утвърждавани и съзидавани, така както Църквата от своя амвон изповядва. Същевременно той призова да се молим за спиране на братоубийствената война.
           В персонално обръщение към кмета на града, който съвместно с областния управител и други лица от общинската администрация присъстваха на богослужбата, владиката Николай призова да направят всичко възможно за довеждане на Христовата светлина до детските умове и сърца, за приемство на християнските ценности, които са единствено спасителни, за отговорността на светоуправниците по отношение на тази грижа, без която не можем да просъществуваме като народ.
          Тържествената служба завърши с многолетствие, като владиката съблече богослужебната си одежда над множеството народ.

Начална снимка: https://haskovo.live

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

          Днес честваме Богоявление – празник, наричан още Йордановден, а също и Кръщение Господне. Днешният ден е велик Господски празник, празнуван от християните от най-ранно време.
          Кръщението Господне във водите на река Йордан и спусналият се над Спасителя Свети Дух във вид на гълъб, заедно с гласа на Бог Отец: „Този е Моят Възлюбен Син“ – това е величаво и значимо духовно събитие, което е отразено и от четиримата евангелисти.
          Всички пишат за проповедта на Кръстителя и за този паметен ден. Защото днес Света Троица се явява на човеците. Синът Божий  се кръщава, Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата на Безгрешния Спасител и  се чува гласът на Отца: „Този е Моят Възлюбен Син. В Него е Моето благоволение“.       
          Така Трите Лица на Единия Бог явяват Своето всеприсъствие на грехопадналото човечество. Така се открива Троичната тайна, защото не е достатъчно да изповядваме, че Бог е Един, още повече, че като християни ние знаем, че е и Троичен.
          „Троица в Единица, Единица в Троица“ – така говори за неописуемата тайна на Всеблагия Творец свети Григорий Богослов.
          И тази тайна е явена единствено на нас – християните, които знаем, в съгласие с Божественото откровение, че Бог е единосъщен и Троично проявен. И тази тайна изповядваме постоянно, прекръствайки се с трите пръста на своята дясна ръка. И тази тайна честваме днес в деня на Светото Богоявление, когато Света Троица благоизволява да се разкрие пред хората. Велик е този ден, защото Смиреният Спасител не само освети и обнови водната стихия, но и сложи начало на Своето обществено служение. Знаем, че то ще продължи 3 години – до момента на Кръстната Му смърт и преславното Му Възкресение.
          Но на днешния ден започва Христовата проповед в света, съпроводена от безброй чудеса.
          И според закона на Мойсей, даден свише пак от Бог, за свидетелство на истината са нужни двама. Така се и случва. Чува се гласът на Отца, в уверение, че от водите на Йордан излиза Месията – Христос, чуваме и възторжените думи на Кръстителя: „Ето Агнецът Божи, Който дойде, за да вземе върху Си греховете на света“.
          Велика е тази Божия милост към грешния свят. Дойде сред хората обещаният още от дните на Адам Спасител, Съкрушителят на змийното коварство. Дойде Безгрешният, Който се кръсти с покайно Кръщение, за да изпълни всяка правда и да даде пример за нас.
          Дойде Избавителят, Князът на мира, Богочовекът, Който продължава да е с нас до свършека на света. С нас е Христос, не само със Своето божествено учение. С нас е Бог в Светите Тайни. А колко жалко, че толкова рядко пристъпваме към Чашата Господня. Колко жалко, че доброволно се лишаваме от най-истинския начин да бъдем с Христа. Защото Сам Господ казва: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден.“
          Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вразуми, да ни просвети и благослови по Своята велика милост. 
          Честит и благословен празник! Амин!

Копирайте Проповед на Богоявление, 2024

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало

Братя и сестри,

       На днешния ден – навечерие на Просвещение и на утрешния ден -Богоявление, честваме велик Господски празник. Честваме прославеното Кръщение на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Онзи, Който дойде, за да отмие дълговете на всички човеци. Всесъвършеният Богочовек реши да приеме покайно кръщение. Съвършено лишеният от грях се потопи, за да даде пример на нас за важността на Тайнството Кръщение. В древност на днешния и утрешния ден се кръщавали в осветените води десетки оглашени, подготвени за това велико Тайнство с пост, наставление и поучение във вярата.
       Самото естество на водата се освещава и променя чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог. По предание, в съчинението „Апостолски постановления“ е посочено, че установяването на Великия водосвет, който се служи единствено в тия два дни, е дело на свети евангелист Матей. Така споменават много от най-ранните църковни писатели. А мнозина смятат, че авторът на Великия водосвет е свети Василий Велики.
        Водата от днешния ден – Водици и от утрешния – Богоявление е една и съща, силно лековита, прогонваща и физически, и душевни страдания. Някои дори мислят, че тя има силата на Свето Причастие, макар че нищо на света не е сравнимо с Тялото и Кръвта Христови.
        С голямо благоговение вярващите наливат от тази вода и я ползват в минути на тежки болести и скръб, защото тя е лечителна за душите и телата.
       И като насочваме мислените си очи към река Йордан, където Спасителят прие Кръщение, за да изпълни всяка правда, и като приемаме Божията благодат, която преобразява вещественото, се чувстваме удостоени с неописуемото призвание да сме Христови. Това е велика Божия милост. Защото нашият народ още от 9 век приема кръщение в лоното на апостолската църква. И в древния Преслав – столицата на Първото българско царство има водохранителница към църквата, където християните са пазели осветената на Великия водосвет светиня.
        И дано да се окажем достойни за великата чест на званието християнин. Да бъдем християни не само на думи, не само по обред – за палене на свещи, за боядисване на яйца и почерпване на осветена вода, но да бъдем християни, подготвили като разумните девици светилниците на душите си с елея на добрите дела.
       Божието благословение и Неговата благодатна помощ да е с всички вас. Амин!

Проповед на Водици, 2024

Изображение: http://www.namegdana.com

         Упокои се в Господа отец Боян Саръев, познат на цяла България и дори извън нея като Кръстителят на Родопите. През последните над три десетилетия отец Боян служеше в храма „Успение на Пресвета Богородица“ в кърджалийския квартал „Гледка“.
          В началото на 90-те години той основава Движението за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча“ и започва покръстването в православната вяра на българомохамеданите, какъвто е и той по произход. В началото на кръстителската му мисия желаещите да приемат православната вяра са толкова много, че отец Боян Саръев организира групови покръствания, с по над 100 желаещи наведнъж.
          Православно мисионерство, благотворителност, изхранване на бедни, неделно училище – много са мисиите му. За храма, в който служеше, той казва пред БТА:  „Твърде много работа се отметна тук и от една обикновена селска църквичка това място се превърна в православно духовно средище не само за кърджалийци и за Родопите, но и за цялата страна, защото хора идват от цяла България.“

          Отец Боян Саръев ще бъде погребан в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. „Гледка“, където духовникът служи през последните 33 години. Поклонението ще започне от 9 ч. на 31 декември и ще продължи 3 часа. В 12 часа ще започне опелото.

Снимка: Вилдан Байрямова (източник: http://www.ikarpress.com)

Поместваме цялото съдържание на публикацията:

Отец Боян Саръев: Кръстителя на Родопите

Необикновената история на духовника, който повече от четвърт век връща потомци на насилствено помохамеданчени българи в лоното на християнството.

Боряна Антимова

„Разбира се, че не съм единственият, който връща потомци на насилствено помохамеданчени българи в лоното на християнството. Да, в основата на този процес, който протича в Родопите от четвърт век, съм аз, но това вече се върши и от много други мои братя духовници.

Родопчани не са хора, които стоят на едно място. Те обикалят България, Европа и света и там, където намерят възможност, се връщат с духовна радост отново под покрива на православната църква, защото това отговаря на техните духовни вътрешни нагласи.

Години наред те са чувствали дискомфорт заради българското си самосъзнание и насила натрапената с огън и ятаган религия. Това е един процес, който, къде по-скрит и мълчалив, къде по-явен и открит, си тече и ще продължава да тече дотогава, докато всички онези, които желаят да се върнат в православната вяра, не го направят.“

„Кръстителя на Родопите“ – така наричат отец Боян Саръев, който си е отишъл днес, 27 декември 2023 г. – на Стефановден.

Необикновена е съдбата му. Роден като българомохамеданин, израсъл е в бедност и мизерия, минал е през поредица от изпитания и болезнени разочарования в тоталитарна България. На 30 години получава просветление, приема Христовата вяра, а на 33 – Христовата възраст – става духовник. Оттогава вече 25 години обикаля Родопите и проповядва, обяснява, убеждава, насърчава потомци на насилствено помохамеданчените българи да се върнат в лоното на християнството.

Жълти чал: убийствена болест и мизерия

Боян Симеонов Саръев е роден на 5 май 1956 г. в малкото селце Жълти чал, Кърджалийско (днес – заличено от картата) в семейство на мюсюлмани. Израства в убийствена мизерия. От детството му остава спомена за звън на чанове, дъх на тор, примесен с миризма на суха мащерка и прясно изпечен хляб. Детето със светла като слама коса и лунички по лицето е любопитно и ненаситно за знания.

Като много малък се разболява от страшна болест. „Бил съм на няколко години, не знам точно на колко, но вече съм би проходил и проговорил. Болестта ме натиска и съм стигнал до положението да изгубя и говора, и ходенето си. Няколко мъчителни месеци съм бил между живота и смъртта и някак съм преживял болестта. Когато тя отшумява, съм започнал наново да казвам думичка по думичка, отново съм прохождал крачка по крачка, подпирайки се по стената“, разказва отецът.

В сънищата си будното лъчезарно дете се вижда ту като художник, ту като артист: „Искал съм да играя в театър, да рисувам, да пиша. Но трябваше все пак да изляза от Жълти чал, да се измъкна от това ужасно състояние на бедност, на мизерия и непросветеност. И вместо в рисувателно или театрално училище родителите ми ме записаха в милиционарското училище в Стрелча, защото там беше единственото място, където ни учеха, хранеха, обличаха и обуваха безплатно“, спомня си свещеникът.

Стрелча: престой в ада

Казарменият режим в милиционерското училище в Стрелча е за волното 15-годишното момче като престой в ада: „За мен, доведен от колибите в Родопите, си беше голямо изпитание да оправя под конец легло при положение, че никога не съм спал на легло… Или пък да си лъсна до блясък чепиците аз, който никога преди това не съм носил обувки“.

Следва ново изпитание: командирован е от училището в конния ескадрон на милицията в София за една година: „Тогава това беше едно бойно поделение на МВР. Там бяха и милиционерските коне, и кучетата, и мотоциклетните отряди, и снайперистите“, спомня си отецът.

В ескадрона младежът е потресен от разказите на кавалеристите как са потушавали бунтове на българомохамедани от с. Корница, Благоевградско. От тях му остава покъртителен спомен за дере, по което тече кръвта на жертвите, и за кървавото хоро на победителите.

„Възродителният“ процес: отрезвяване

Когато се завръща в родния си край, е назначен като сержант от патрулно-охранителна служба в Районното управление на МВР – Крумовград. Там го заварва така нареченият възродителен процес: „Той напълно ме отрезви от всякакви илюзии и от всякакви идеалистични представи за това, че социализмът е някакъв прогресивен строй; че въобще може да има в обществата, независимо какви са те, някаква справедливост. Защото все пак те са нагласени и подредени от човека. А там, където има човек, има винаги несправедливост“, коментира отец Саръев.

Той завършва и школата в Симеоново, след което изживява още по-голяма самота. Страда от пренебрежителното отношение към него заради това, че е помак. Признава, че тогава е имал такива големи духовни терзания, че често е поглеждал към служебния си пистолет с идеята да си отиде от този несправедлив и несъвършен свят. „Бях изпаднал в тежка депресия в резултат на безизходицата. Не виждах никакъв изход нито в работата си, нито в обществото. Бях напълно изтощен психически от тия безумия, които се вършеха по време на Възродителния процес. Пък и самата система на МВР, на държавата, наричаща се социалистическа, ме отчайваше“, споделя свещеникът.

Божието знамение и просветление

Когато е на 30, идва голямото знамение и просветление: „Яви ми се Бог и ми каза да вървя след него, че той е пътят, че той е истината и животът. И че има изход. Тогава напуснах системата на МВР и трябваше да си изкарвам хляба с тежък физически труд – селскостопанска работа, въпреки висшето ми образование. Беше къртовски труд, но за пръв път почувствах, че душата ми се възражда, и за пръв път бях свободен и независим, бях човек. А после се прехвърлих в машиностроенето – в завод „Електрон“. Това бяха най-хубавите ми години. Редовно ходех на службите в храм „Св. Георги Победоносец“, сприятелих се с певеца на църквата дядо Никола Ламбев. Той откри пред мен чудния свят на вярата и ме запозна със Светото писание. Четях много религиозна литература и се подготвях за духовник“.

През май 1990 г. Боян Саръев е ръкоположен за дякон, а на Илинден в храма „Свети Панталеймон“ в Хисаря – за свещеник. Същата есен е въдворен в църквата „Св. Успение Богородично“ в Гледка, малко селце, сега квартал на Кърджали. И вече 25 години е свещеник в този храм.

Първата масова кръщавка

Отец Саръев споделя, че винаги е усещал, че ще бъде личност, че ще направи нещо значимо, и че Бог го подготвя за някаква мисия. Тя започва на 18 април 1990 г., когато основава Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, с основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. „Още преди демократичните промени имах тази идея. Но едва през 1990 г. това стана практически възможно. С основаването на движението се започна едно обикаляне по селата в Родопите и работа сред хората. И след една година, на 18 май 1991 г. беше извършена първата масова кръщенка на 100 души българомохамедани от всички краища на Родопите“, разказва духовникът.

Отец Саръев никога няма да забрави този ден: „До последния момент се притеснявах дали хората няма да се изплашат и да не дойдат. Седях на тревата в двора на храма и чувствах, че ще се пръсна от напрежение. Час по час се оглеждах – улицата беше пуста. Съзнавах колко е трудно да се вземе такова решение. Беше първата крачка… Минути преди определения час обаче се случи чудо: пред храма започнаха да прииждат и спират коли. От тях излизаха празнично облечени хора: жените с най-хубавите си копринени рокли, мъжете с костюми… Някои вече си бяха сложили кръстчета. Не мога да ви опиша какво изпитах в този момент…  Дворът на храма се изпълни с весел глъч, а сърцето ми се отпусна. Вече с олекнало сърце и с едва сдържан възторг в храма изрекох спасителните думи: „Кръщават се Божиите раби Момчил, Ралица, Огнян, Севда…“.

Отец Саръев започва с индивидуални и масови кръщенета в Кърджалийско, Крумовградско, Ивайловградско, а по-късно и в Централните Родопи. Междувременно със средства изключително от дарители (в това число и с труд на мюсюлмани) изгражда православното духовно средище “Св. Успение Богородично”. Днес то служи като просветителски център за подготовка на млади свещеници и като стожер на християнството в Родопите. В манастира се намира единствената в България частица от Светия кръст, а също и мощи на други светци, открити при разкопки и подарени на „Св. Успение Богородично“ от археолога Николай Овчаров.

Храмовият комплекс „Св. Успение Богородично“ в кв. Гледка в Кърджали е един от най-мощните духовни центрове у нас. Построен е по инициатива на отец Боян Саръев и изцяло със средствата на дарители. В обучителния му център се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри. Има и неделно училище, конферентна зала и библиотека.

Духът не се измерва в метри, кубици или литри

Своя необикновен живот и пътя от мрака към просветлението на Бога отец Боян Саръев описа в автобиографичната си книга „Гласът на викащия в пустинята“, която излиза през 1996 г.

Днес денят му започва и завършва по обичайния начин – с богослужение в храма „Св. Успение Богородично“ в квартал Гледка в Кърджали. Останалата част от деня най-често посвещава на Светите тайнства – бракосъчетания, кръщенета. Ходи и на погребения и помени. „Опитвам се да намеря време и да чета, да отделям внимание и на семейството си. Попадията Красимира е добре, помага ми много“, споделя той. Дъщеря му завършва модерната специалност генно инженерство, а синът му тръгва по неговите стъпки, като се записва в духовната семинария.

Отец Саръев не е броил хората, които чрез него са се върнали обратно в лоното на християнството. Уточнява, че са хиляди, но „бройката няма значение. Духът не може да бъде измерен в метри, кубици, или в литри. Това е духовност, която протича във времето и в пространството и си има свой живот“.

Колкото до последователите, отецът уточнява, че много негови събратя кръщават мюсюлмани, но като служебно задължение – само когато те заявят желание. „Но не да тръгне някой да проповядва и убеждава от къща на къща и в планината от махала на махала. В този смисъл все още съм сам, да“, признава Кръстителя.

За широката си благотворителна, образователна и мисионерска дейност отец Боян Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности в света.

Религията не е за слабите, а за силните

Българинът е свикнал да ходи на църква само когато е болен или в беда. Отец Саръев обаче припомня азбучната истина в богословската мисъл и теория: „Вярата не е за слаби хора, за хора колебливи, в апатия и униние. Вярата е за хора, които са силни, имат характер, които умеят да преодоляват всички затруднения. И разбира се, вярата е за хора с чисто сърце и чиста душа. Защото само с очите на сърцето, и то на чистото сърце, човек може да съзре Бога, да го види, да го проумее и да се възползва от цялата благодат, която Бог излива с пълни шепи върху човек, който търси Божията помощ и който вярва в него.

Безверието е безумие, в Светото писание е казано: „И рече безумецът в сърцето си: „Няма Бог!“. Неверието, атеизмът, бездуховността са равносилни на безумие и на лудост. Човек наистина трябва да е пълен безумец и без всякакъв разсъдък да не може да види ако не пряко Бога, защото Бог е невидим за очите ни, но да го открие в делата Божии, които са толкова съвършено устроени около нас. И самите ние сме продукт на Божието творение, и то съвършено сътворени. Но понеже сме със свободна воля, имаме право да избираме, и затова живеем неразумно и изглеждаме в собствените си очи и в очите на околните несъвършени и неразумни. И това идва в резултат именно на злоупотребата със свободната воля.“

Неразумният живот – най-голямото безумие

„Най-голямото безумие на съвременното човечество е всъщност неразумният живот, който водим. Но това пак е в резултат на безверието, на бездуховността, на липсата на вяра и упование в Бога. Така се стига до обезценяването на човешкия живот. Вие виждате как непрекъснато се налага твърдението, че човешкият живот няма никаква стойност. Хора гинат непрекъснато по пътищата. В Сирия се води война, на открити фронтови линии воюват един срещу друг много хора, но няма толкова умрели и ранени, колкото при пътните транспортни произшествия. Това говори не само за бездуховност, безбожие, безгрижие; човешкият живот до такава степен е девалвирал, че вече няма почти никаква стойност. Това в крайна сметка пак е резултат от непрекъснатото отдалечаване на съвременния цивилизован човек от Бога и от вярата.“

Снимки: Вилдан Байрямова

Публикувано във в. “Седмичен труд”, 12 април 2017 г.