Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асия, Мала Азия. Баща им грък – езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.
           И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

1 ноември – ден на народните будители

Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ.
               Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние.
               Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България!

Икона: http://hram-olgi.ru/svyatye-bessrebreniki-kosma-i-damian/

Лк.16:19-31

     Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
     Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
    Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
     А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Братя и сестри,

     Днешното литургийно евангелско четиво възпоменава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Тази притча представя човека и неговата задгробна участ, като ни разкрива каква награда получава всеки.
     Богатият пирува бляскаво и взема с пълни шепи от житейските наслади. Той се радва на добро здраве, на почести и власт. Нищо не тревожи взора му. И най-вероятно дори не е забелязъл бедния Лазар, който лежи струпав пред вратите на знатния му дом.
     Така отрупан със земни блага, богатият умира и отива в ада.
     А бедният Лазар, окаян, нищ и болен, посмешище за людете, чиято единствена дружина са псетата, отива в лоното Авраамово, пречистен от греховете си, възнаграден за търпението и липсата на ропот за своята участ.
     Колко е преходен нашият свят с неговите ценности! Виждаме, че онзи, който е величествен, знатен, почетен и преуспяващ след неминуемия край отива в мястото на скръбта.
     А окаяникът, от когото са се гнусели хората, бедният нещастник е събеседник на патриарх Авраам – награденият за своето гостоприемство велик старозаветен праведник.
     Ето как Бог отсъжда не по лице. Ето до какво се стига, когато нямаме милосърдие и добри дела. Защото не богатството, а вкаменелото безчувствие на богаташа го доведоха до вечните мъки.
     И не просто бедността и страданията, но и липсата на ропот въздигнаха Лазар до лоното на праведниците.
     Затова нека не забравяме тази притча, тези истинни Господни слова. И да гледаме към другия живот, защото там е вечността – блажена или страшна.
     Всичко в нашия свят е преходно – и хубаво, и лошо – кратък като сън е земният живот, какво са всичките ни безпокойства, всичките ни грижи пред тази вечност, където ще бъдем изправени на съд. И нашият ангел-пазител ще търси някакво наше добро дело, непокварено от тщеславие, ще търси добра дума, лишена от осъждане, ще търси молитва към Бога, дошла от сърце, неразсеяна – извършена покрай всички житейски дела. 
     Да не роптаем, когато има изпитания, бедност и болест – това е наше състояние, наше съкровище, което може да ни спаси, стига да не роптаем, да не тропаме с крак и да не искаме земно щастие.
     Защото пълното земно щастие и доволство – виждаме до къде води – до безрадостния жребий на безсърдечния богаташ.
     Христовата милост и благост да е с всички нас!
     Божието благословение да е с всички ви!
     Амин!

Прочетете:

Снимки: https://dveri.bg и https://www.topactualno.com

Прочетете:

Иконите са копирани от: https://molitvoslov.today и http://www.monasterium.by

На 25 октомври се упокои в Господа ставрофорен свещеноиконом Цанко Тотев

            На 27 октомври (сряда) след заупокойна литургия в храм „Свети Атанасий Велики“, село Горни Лозен, Софийска област, бе отслужено опело над ставрофорния свещеноиконом отец Цанко Тотев, дългогодишен предстоятел на храма. За да изпратят благия свещеник в последния му земен път, бяха дошли мнозина миряни – енориаши, сродници, духовни чада на отец Цанко. Препълнили величествения храм, те присъединиха молитвения си призив към гласа на духовенството.
            Заупокойната служба бе оглавена от Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с духовници, дошли от близко и далеч да изпратят своя събрат, съслужител и духовен наставник. Прочувственото слово на епископа припомни, че висотата на добродетелите бе зримо въплътена в богоугодния и чист живот на новопредставилия се йерей. Скръбта е временна, защото се надяваме той да предстои пред Божия престол и със своето умиление да измолва добро за своето паство, както беше приживе.
           Отец Цанко е инициатор не само за създаването на представителния храм „Свети Атанасий“, но и на десетки храмове и параклиси в околността.
           Мнозина богомолци, млади и стари, от други градове и села идваха в село Горни Лозен за изповед и наставление, привлечени от смирената благост на отеца, започнал свещеническото си служение в зряла възраст, на 50 години.
           Цели 41 години, до деня на кончината си, отец Цанко бе пример за богоотдаденост, чистота, духовна мекота, милосърдие и непрестанно трудолюбие на Божията нива.
           С добрия подвиг се подвизава, пътя свърши, вярата опази – очаква го прочее венеца на правдата, както казва апостолът.
           Благодатният старец се упокои от дългогодишните си трудове, погребан до апсидата на изградения по негов почин храм „Свети Атанасий“.
           Вечна и блажена да е паметта му!

Братя и сестри,

            В днешния празничен ден възпоменаваме мъченическата кончина на великомъченик Димитър Солунски, живял през 3 век и прославил Христа с богоугодно изповядване на вярата и с безчислени чудеса след представянето си в Господа.
            Мъченик, значи свидетел. Свидетел за Христа, свидетел на Христовата истина, свидетел не по плът, защото мъчениците са видели Христа с очите на вярата. За Христа свидетелстват всички, които не се боят да изповядват вярата и да понесат мъчения в име Христово, но да не отстъпят от Христа.
             Мъченически подвиг има в църквата още от апостолско време, мъченически венец ще украсява християните и в последните времена.
            Зловещите мъчения, на които са подлагани християните, не могат да ги отделят от Христа. Защото знаем – блестящ е венецът над всички ония, които потъпкват съблазните на света и дявола, за да бъдат със своя Господ.
            Свети Димитър е закърмен с благочестие. Знатният му произход, високият пост и богатството не могат да го отклонят от тесния път на скърбите, по който се влиза в Царството Божие.
            „Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е Царството Небесно“ –  говори Спасителят в беседата на планината (Мат.5:10). А съвършената Правда, съвършената Истина е Самият Христос.
             Пронизан с копия по време на молитва в тъмницата, свети Димитър е увенчан с нетленния венец на славата. Неговият мъченически подвиг е обърнал и утвърдил мнозина във вярата.
             Почитаме го като покровител на славянските църкви. Молим се, той да се застъпи за нас в скръбното и тревожно наше време, когато сме подложени на гибелни манипулации, на чудовищен натиск да приемем покварата и извращенията за норма, когато всеки ден по различни начини подлагат на изпитание нашата християнска съвест.
             Днешното време е време на отстъпление не само от Христа, но и от всяка следа на християнския морал. Ние сякаш сме застанали на ръба на адовата бездна. И от тази пропаст, в страх и трепет зовем към Майката Божия и светиите, зовем за още време, за още малко време, нужно ни за покаяние, вразумление, зовем за време, та нашият род да не зърне земното царство на сина на погибелта, противника Христов.
            Молим се и на свети великомъченик Димитър, който не спира своето молитвено застъпничество пред престола на Стария по дни.
            Свети великомъчениче Димитре, моли Бога за нас!
            Божието благословение да е с всички вас. Честит и благословен празник! Честито на всички именици – мнозина носят прославеното име на свети Димитър! Амин!

На 26 октомври Българската православна църква почита преподобна Димитра Доростолска

Прочетете:

Прочетете Житие на свети Димитър Басарбовски

              На шестата неделя след неделята подир Въздвижение,  Светата Православна църква чества празника „Света Богородица Всех скорбящих радост“.
              През 1688 г., по време на царуването в Русия на Иоан и Петър, родната сестра на патриарх Иоаким, Евтимия, живееща в Москва, толкова много страдала от рана в хълбока, че дори се виждали вътрешностите й. Тя лежала на легло и дори нямала сили да се повдигне без помощ от други. Търпяла мъчителна болка, която често я довеждала до загуба на съзнание. Нещастната болна единствено се укрепявала духом с молитва и въпреки наглед безнадеждното си положение, твърдо се надявала да получи облекчение. И действително, тази вяра спасила болната.
               Веднъж Евтимия се събудила рано на сутринта, дълго и усърдно се молела с Иисусовата молитва, а след това с помощта на тези, които се грижели за нея, се повдигнала малко на постелята и със сълзи се обърнала към Небесната Царица:
               – О, Всемилостива Владичице моя, Богородице! – казвала тя в молитвата си. – Чуй мен, немощната и ме помилвай в скръбта ми, защото вече съм на смъртно легло. Целият свят има Теб за Закрилница и всички приемат Твоите неоскъдняващи милости, само аз единствена съм лишена от тази Твоя благодат и, разбира се, получавам достойно наказание за моите безмерни беззакония и грехове. Но Ти, Всемилосърдна Дево, не с ярост, нито с гняв ме наказвай, но погледни добросърдечно на тази моя тежка немощ и ме помилвай!
                 Дълго и усърдно се молила болната и Пресветата Владичица изпълнила прошението й. По време на молитвата си Евтимия дошла сякаш в изстъпление и чула глас:
                – Евтимия! Ти така дълго страдаш. Защо не прибягваш към Целителката на всички?
                – А къде бих могла да намеря такава целителка? – с изумление отвърнала Евтимия.
                – В храма на Преображението на Моя Син – отвърнал невидимият глас – е Моят образ, наричан „Радост за всички скърбящи“. Той стои от лявата страна, където обикновено застават жените. Повикай свещеника на църквата заедно с този образ, и когато той отслужи молебен с водосвет, ти ще получиш изцеление от своята болест. А когато оздравееш, не забравяй Моето милосърдие към теб и разказвай за него на другите – за прослава на Моя Син Иисус Христос и на Моето име.
                При тези думи Евтимия видяла сякаш дяконски орар (дълга платнена лента, с която дяконът подканя вярващите за молитва), разгърнат пред нея и сочещ й храма „Преображение Господне“. Когато дошла на себе си, тя узнала от близките си, че действително в тази църква има икона на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“. Тогава помолила да я донесат при нея в дома й и да бъде отслужен молебен. Скоро молбата й била изпълнена и след усърдна молитва пред светата икона Евтимия оздравяла.
                В памет на това чудотворно изцеление (станало на 24 октомври) е установен празникът в чест на Светата икона на Божията Майка „Радост на всички скърбящи“, който честваме на 24 октомври.
                И оттогава, както свидетелства съставителят на сказанието за първото чудо от Светата икона, „онези, които идват с вяра, приемат неоскъдняващо изцеление: слепите проглеждат, немите проговарят, глухите започват да чуват, разслабените закрепват и онеправданите получават закрила, бесноватите приемат здрав разум, неплодните жени се освобождават от неплодството, кърмачетата и децата получават здраве. Чрез осеняване с този чудотворен образ се премахват всякакви недъзи – различни очни болести, страхования и различни привидения – и хората получават помощ във всички свои скърби. Затова този свят образ справедливо е наречен „Радост на всички скърбящи“.

                На 24 октомври Православна църква почита чудотворната икона на Божията Майка „Всех скорбящих радост” (Радост за всички скърбящи). У нас този ден се отбелязва и като Ден на молитва за децата с увреждания и техните семейства. Така реши Светият Синод на заседанието си на 03.10.2018 г. в отговор на писмото на Милена Йоцова, учител по Религия от гр. София, с молба да бъде определен ден, в който цяла България да се помоли за болните деца и техните близки. ​            

Молитви към света Богородица – Радост на всички скърбящи

               Пречиста, Ти си радост на всички скърбящи, Застъпница на обидените, Кърмителка на гладните, Утешение на странниците, Пристанище на обуреваемите, Посещение на болните, Покров и Застъпница на немощните, Жезъл на старостта, Майко на Всевишния Бог, побързай, молим Те да спасиш твоите раби.

               О, Пресвета Владичице и Богородице, по-висша от Херувимите и по-честна от Серафимите, Богоизбрана Отроковице, Радост на всички скърбящи! Подай утешение и на нас, намиращите се в скърби: защото освен Тебе нямаме друго прибежище и помощ. Ти едничка си ходатайка за нашата радост, и като Божия Майка и Майка на милосърдието, предстоиш пред Престола на Пресвета Троица и можеш да ни помогнеш: защото никой, прибягващ към Тебе, не си отива посрамен. Чуй в деня на нашата скръб и нас, които припадаме пред Твоята икона и със сълзи Ти се молим: прогони от нас постигналите ни скърби и печали в този временен живот и не ни лишавай от Твоето всесилно ходатайство и от вечната, безкрайна радост в Царството на Твоя Син и наш Бог. Амин.

Източници: https://elika.blog.bg (от Жития на светиите – Чети-минеи  на  Св. Димитрий Ростовски, Православие.RU); http://arhangel.bg

            Свети апостол Яков бил син на Йосиф, обручника на света Богородица. Затова се нарича брат Господен. Него трябва да различаваме от Яков Алфеев, един от дванадесетте апостоли, брат на евангелист Матей. Също трябва да го различаваме от Яков Зеведеев, брат на апостол и евангелист Йоан Богослов. Яков, брат Господен, се наричал още Малки, защото принадлежал към числото на седемдесетте апостоли. Той бил пръв епископ на Йерусалимската църква. Той е и писател на първото от посланията в Новия Завет на светата Библия.  
            Когато по повеля на ангела праведният Йосиф заминал за Египет със света Дева Мария и Божествения Младенец, Яков отишъл с тях. По-късно, когато Господ Иисус Христос се явил на обществена проповед, Яков започнал редовно да Го слуша и повярвал, че Той е Син Божи и Спасител на света, и станал Негов ученик. В първото си послание до коринтските християни свети апостол Павел говори, че след като се явил на повече от петстотин братя наведнъж, възкръсналият Спасител се явил и на Яков (15:7). След слизането на Светия Дух, Яков заедно с другите апостоли останал в Йерусалим. Трудил се наред с другите за разпространение на вярата във възкръсналия Спасител.
           Той водел най-строг живот. Постил и се молил непрестанно. Благочестието и светият му живот внушавали у всички членове на Църквата уважение към него. Всички жители на Йерусалим го наричали „праведен“.
            Когато светите апостоли почнали да проповядват Евангелието и на езичниците, възникнал спор между юдеите–християни. Мнозина от тях се гордеели с това, че принадлежат към избрания народ, на който Господ дарувал Своя закон чрез Мойсей. Говорели, че езичниците, за да получат спасение, трябва преди всичко да приемат старозаветния закон и да съблюдават юдейските обреди. Иначе на могат да приемат Кръщението и да станат християни. Тоя спор възникнал в Антиохия, където апостол Павел обръщал езичниците. Тогава антиохийските християни пратили Павел и Варнава в Йерусалим за съвещание с другите апостоли. Апостолите, презвитерите и изобщо вярващите се събрали под председателството на Яков на събор, наречен Апостолски събор, и единодушно решили да освободят езичниците от спазване на юдейските обреди. Основанието било, че всички еднакво се спасяват чрез благодатта на Господа Спасителя. С това решение на Йерусалимския събор било отстранено неравенството, предполагано  дотогава между юдеи и езичници и било признато, че всички еднакво могат да получат спасение чрез вярата в Христа. Тоя Апостолски събор станал в Йерусалим в 51 година. Той послужил за образец на по-нататъшните събори, на които пастирите на Църквата се съвещавали за делата на вярата.
           Бързите успехи на християнската вяра възбуждали все повече и повече гнева на юдейските началници и първосвещеници. И те повдигнали гонение против Христовите служители. Затваряли ги в тъмници. Убили архидякон Стефан и апостол Яков Зеведеев. Фарисеите и книжниците се опасявали да не би целият народ да се присъедини към Църквата. И търсели изход. Те имали голямо уважение и доверие към Яков, известен на всички праведник. Затова решили да го помолят да отвърне народа от Христа. Ако обаче не се съгласи да стори това, да бъде убит.
           На празника Пасха много народ се събрал в Йерусалим. Книжниците и фарисеите дошли при Яков и му казали:
– Молим те, праведниче, кажи поучение на народа. Той в заблуждението си признава разпнатия Иисус за Христос. Кажи му, че това не е вярно, и го изкарай от заблуждение. Възлагаме ти това, понеже знаем, че ти си праведен и безпристрастен. Застани на покрива на храма, за да могат всички да те видят и чуят!
           След това те изкачили Яков, брат Господен, на покрива на храма и пред множеството народ му извикали да каже на народа, че се заблуждава, като почита Иисуса за Месия. Яков гръмогласно заявил:
           – Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!
           Като чули тия думи, вярващите, които се намирали в тълпата, извикали радостно:
           – Слава на Бога! Осана на Сина Давидов!
           Разгневени до ярост, фарисеи и книжници, които също се намирали в момента на високия храмов покрив, се спуснали към апостола и го блъснали долу. Той събрал последни сили. Застанал на колене. Дигнал ръце към небето и казал:
           – Господи, прости им! Не знаят що правят.
           Фанатици юдеи почнали да хвърлят камъни върху него. Някой извикал:
           – Престанете! Какво правите? Праведният се моли за вас, а вие го убивате!
           Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко кросно разбил главата му. Тъй свети апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало 63 година от Рождество Христово.
           Уважението към свети Яков било сред юдеите толкова голямо, че когато Йерусалим бил обсаден и разрушен от римляните, те считали това бедствие като справедливо наказание за убийството на праведника. Като описва това страшно бедствие, което връхлетяло върху юдеите, древният историк Йосиф Флавий казва: „Всичко това ги сполетя като наказание за смъртта на Яков праведни, брата на Иисуса, наричан Христос. Юдеите го убиха, макар че той беше свят човек!“
            По внушение от Светия Дух свети апостол Яков пръв написал божествената света Литургия, която и досега се извършва един път в годината в Йерусалим над гроба му – в деня на неговата памет. На тоя ден се извършва тая света Литургия и на други места в православния свят. Въз основа на Якововата Литургия по-късно били оформени литургиите на свети Василий Велики и на свети Йоан Златоуст.        

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Текст: http://www.pravoslavieto.com

Икона: https://vesiskitim.ru

           Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

Гледайте презентацията Свети Йоан Рилски

Прочетете урока за светците – покровители на българския народ – света Петка Търновска и свети Йоан Рилски Чудотворец

Българските светци – небесни покровители на нашия народ

           Много светци са просияли на нашата земя, затова много са и нашите застъпници пред Бога. Но от всички най-известни и близки на всеки българин са свети Йоан Рилски и света Петка Българска, към които прибягваме в молитвите си най-често.

Има още →

На 17 октомври почитаме свети преподобномъченик Андрей Критски, който приел мъченическа смърт в защита на светите икони.

 Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

           Днешното литургийно евангелско четиво бе Господнята притча за сеяча. Иисус Христос разказва пред народа тази притча, а после е запитан за скрития смисъл на притчата. На въпроса на апостолите  Спасителят се отзовава с разяснение кратко и ясно.

           Сеячът на семето е Господ. Семето е Словото Божие, благодатното Христово учение.
           Има зърно, което пада край пътя и е изкълвано от птиците. Това са всички, които чуват Христовите истини, усещат със сърцата си истната, но идва врагът на човешкото спасение – дявола, грабва словото от сърцата им, за да не повярват и да се спасят.
           Има и зърно, което пада на камък, пониква, но после е нетрайно – без почва, разбира се, изсъхва. Това са всички, които чуват и радостно приемат Христа, ала нямат корен за вярата си и щом дойдат изкушения, отстъпват.
           Има и трети вид зърно, хвърлено от Всеблагия Господ, Който иска всички да се спасят и достигнат до истината. Това е семето, прорасло сред тръни, които го заглушават.
           Дано да не сме сред всички тези семена. Дано да не сме задавени в живота от наслади и грижи, които да ни попречат да дадем плод.
           Дано да не сме и сред тия, които във време на изкушения ще отстъпят от Христа. Защото днешното време е време на отстъпление, време на труимф на подновеното, агресивно и смело езичество. Днешният век изгражда и насажда светогледи на хора, които с еднаква охота ходят на йога, четат зодии, занимават се с окултизъм и източни практики, казват, че вярват в прераждане, при все, че са християни, и често са готови при уплах да ходят да си леят куршум.
           Ето отстъплението на нашето време.
           Да даде Господ да устоим далеч от тази демонична мерзост. Да не позволяваме да бъдем въвлечени в дела и думи, с които да оскърбяваме Христа.
          Да даде Господ да имаме пред очи ония, които паднаха на добра почва и дадоха плод стократен. Такива благодатни съсъди са и днешните отци от Седмия вселенски събор. Те са се борили за чистотата на Христовата вяра, а ние сме техни наследници. Нека не пием от блатото на измамата, заблудите и лъжливата духовност.
          Господ Иисус Христос – Сам нашият Спасител и Изкупител, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и на всички Свои светии да ни вразуми, просвети и спаси. Амин!

Седмият вселенски събор

          Седмият вселенски събор бил свикан в 787 година в гр. Никея, при императрица Ирина (вдовица на император Лъв Хазар) и се състоял от 367 отци.
          Съборът бил свикан против иконоборческата ерес, възникнала 60 години преди Събора при гръцкия император Лъв Исаврий, който, желаейки да обърне мюсюлманите в християнската вяра, решил да унищожи почитанието на иконите. Тази ерес продължила и при неговия син Константин Копроним и внук Лъв Хазар.
           Съборът осъдил и отхвърлил иконоборческата ерес и постановил в светите храмове редом с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен да се разполагат и свети икони, да се почитат и да им се въздава поклонение, възнасяйки ума и сърцето към изобразените на тях Господ Бог, Божия Майка и Светиите.
           След Седмия вселенски събор гонението на светите иконои отново било подновено от следващите три императора: Лъв Арменец, Михаил Балбоа и Теофил и вълнувало около 25 години Църквата.
           Почитанието на светите икони било окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в 872 година, при императрица Теодора.
           На този Събор, в знак на благодарност към Господ Бог, дарувал победата на Църквата над иконоборците и всички еретици, бил установен празникаТържество на православието, който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от Великия пост. (изт. http://www.pravoslavieto.com)

Копирайте Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2020
Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2019
Проповед на Неделя четвърата след Неделя подир Въздвижение, 2017 и
Проповед на Неделя четвърта след Неделя подир Въздвижение, 2018

Изображенията са от http://www.blog.daum.net и http://www.askitikon.eu