Архив по месеци: април 2023
Светлата седмица
Дните на Светлата седмица са по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
„През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Христос воскресе!
С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.
*верните – така се наричат всички кръстени християни
Изображението е копирано от http://www.bg-patriarshia.bg
към Начало
Възкресение Христово
Христос Воскресе!
Воистину Воскресе!
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.
Патриаршеско и синодално пасхално послание
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава умовете ни, прогонва далеч от нас всяка тревога, мъка и отчаяние, укрепва и утвърждава вярата ни, и озарени от Светлината на Възкресението, ние отново ликуваме с пасхалния поздрав:
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Възкръсна Христос и смъртта завинаги изгуби властта, която имаше над човешкия род! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И макар в нашия свят и днес да сме свидетели на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото тържество е само привидно, защото цялата му власт беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54). И затова вече не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), защото: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари!“ (Тропар на Пасха).
Със Своето славно Възкресение Господ победи смъртта не за Себе Си, а заради нас, за да имаме ние живот. Той затова се въплъти, живя между нас, яви ни Своята божественост и светът видя „славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Йоан. 1:14) – защото такава беше Божията свята воля: „… всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Йоан. 3:15).
Христовото Възкресение е фундаментът на нашата спасителна вяра. Върху него се основава нашата светла и от нищо непомрачима надежда. А нашата вяра и надежда намират осъществяването си и се проявяват по най-добрия начин в любовта, на която пръв Христос ни научи. Тази любов Той ни завеща като неотменим белег за принадлежността ни към Неговото ново общество – Неговата свята Църква.
Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля – най-съвършеното и достъпно за човеците, затова Господ очаква от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия ближен, християнството ни е само привидно и ние не сме Христови.
Христовото Възкресение, в чиято радост живеем днес и чрез което имаме надежда и вяра да наследим живот вечен, е резултат и плод на Божията любов към нас, човеците. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби „докрай“ (Йоан. 13:1), а затова и нашият път към Възкресението и вечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без истински жертвената, безкористна любов, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство.
Днес тази съвършена христоподражателна любов е по-нужна отвсякога. Днес, когато изпитанията и пред християните, и пред цялото човечество се увеличават неимоверно, когато живеем във все по-голяма несигурност и страхове, когато природни бедствия и военни конфликти осъждат стотици и милиони на изгнаничество и лишения, а преждевременно погубените човешки животи са безброй, в света все повече се засилва тягостното усещане за безсилие и безпомощност.
Неспособността ни като хора да живеем в траен мир и благоволение, в смирение, взаимно разбирателство и взаимопомощ, отсъствието на състрадание и милосърдие в отношението на човек към човека, а също така и нежеланието за осъществяването на Божията свята и съвършена воля – всичко това все по-видимо определя облика на съвременния свят и заплашва да ни лиши от увереност в самия смисъл на нашия живот и съществуване.
Като християни ние знаем, че единственото, което е в състояние да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и реалността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия благ промисъл за света и човека. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл човекът е създаден не за смърт, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че тъкмо за да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, за да може чрез Своето Възкресение да върне човека на пътя към неговото богоуподобяване.
Тази е единствената наша истинска утеха и затова днес, независимо от всичко, на което сме свидетели в света, радостта ни е пълна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия любов към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, „които са Христови“ (1 Кор. 15:23).
Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки победата над смъртта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молитви към Всеподателя за всички, чийто живот е бил отнет във война или при друго злощастие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с дела на милосърдие и добротворство, на онази съвършена любов, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.
Отечески всесърдечно поздравяваме всички чеда на светата ни Православна църква, в Родината и далеч от нея, с благопожелание за чиста и светла пасхална радост!
Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас!
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Прочетете: Похвално слово за Пасха на св. Йоан Златоуст
Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Пътепис на Егерия, 4 век)
Иконата е копирана от institutohesed.org.br
Велика Събота
Днес Църквата пее:
Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!
Разпети Петък
Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!
Иконата е копирана от http://hristospanagia3.blogspot.com/2016/04/
към НачалоВелики Четвъртък
Братя и сестри,
На днешния ден – Велики Четвъртък, Православната църква възпоменава събития, свързани с последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос. Чухме от литургийното свето евангелие повествованията на благовестниците Матей, Йоан и Лука, които ни разказват за предателството на Иуда, за установяването на Тайнството Свето Причастие на Тайната вечеря, за измиването нозете на учениците, за молитвата на Спасителя в Гетсиманската градина. Това са последните часове от пребиваването на Изкупителя сред човеците, часове на скръб и горест, както сами чухте. Защото Господ споделя в миговете преди да бъде заловен: „душата Ми е прескръбна до смърт“.
Върху Него, върху Безгрешния Богочовек предстои да се изсипе цялата сатанинска злоба на врага, предстои поруганието, осмиването, плесниците, хулите, насмешките, бичуването, пригвоздяването на греховете на цялото човечество. Всичко това предстои и Христос чрез Своята Божествена природа Го съзнава ясно. За Него – Създателя на света няма нищо укрито. Той знае кой сред избраните ученици ще бъде предателят, а именно този, комуто е поверено ковчежето с парите за издръжка на учениците.
Христос знае, че онези, които преди дни викаха „Осанна!“, още утре ще крещят „Разпни Го!“ Нищо от случващото се не е укрито от Божествения промисъл
Ала човешката природа в Него тъгува и скърби. Безгрешният, чужд на всеки грях, ще трябва да изпие до дъно горчивата чаша на предателството, изоставеността от страна на близките хора, страданията и кръстната смърт, ще трябва да понизи Себе Си до адската бездна, след като вкуси смърт.
Най-страшното тепърва предстои.
Затова и Син Човечески е преклонил колене в Гетсиманската градина и се моли до кървава пот, подкрепен от ангел. Моли се Сам, защото най-близките ученици, победени от съня, са заспали.
Моли се Сам, защото се изпълняват Писанията, в които се казва за Христа: „Аз тъпках жлеба Сам“.
Да, Той Самичък, Богочовекът, нашият Ходатай и Спасител, нашият Възкресител и Изкупител, нашият Всемилостив Владика – Той Сам изплаща древните дългове, Сам разкъсва ръкописанието на нашите грехове, Сам побеждава дявола, греха и смъртта, Сам поразява ада.
Но изкупителните Му заслуги ще преминат и върху усвоената от Него човешка природа. Ще рече – ще преминат върху всички нас.
Ала не всички хора ще пожелаят да се възползват от Божията милост. Не всички хора ще искат да усвоят даровете на Изкуплението. Усвояват тези спасителни дарове единствено Христовите, Христовите следовници не само на думи, но и по смисъл.
Защото не е достатъчно да се наречем Христови, а делата ни да не са подобаващи на християни. Не е достатъчно да се мислим за християни, а да сме чужди на истинското покаяние.
Нужен ни е истински духовен живот. Нужно ни е преобразяване и извайване на вътрешния ни човек. Нужна ни е молитва, гореща молитва, като тази на Спасителя в Гетсиманската градина – молитва до кървава пот.
Нужно ни е съразпване с Христа!
Довечера е Последованието на Христовите страдания. И както всяка година, Църквата ни призовава да се съразпнем със Спасителя. Защото, ако не се съразпнем, не ще имаме дял в Неговото Възкресение. И празникът за нас ще остане само до боядисването на яйца и направата на курабии.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Икона: https://doxologia.ro
Проповед на Велики Четвъртък, 2023
към Начало
Честит празник Цветница!
Вход Господен в Йерусалим
Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Презентация Вход Господен в Йерусалим – Цветница pptx
Братя и сестри,
Днешният велик Господски празник, наречен Вход Господен в Йерусалим и известен като Цветница, е радостно посрещане на Господ в свещения град за последната Му Пасха – Пасхата на страданията.
Неизброимо множество народ – мъже, жени и деца, чули за възкресяването на Лазар, най-сетне припознали във Великия Чудотворец и Учител, припознали дългоочаквания Месия – Спасителя Христос. Народът посреща с палмови клонки и радостни възгласи Идещия с мир Княз на мира, приел за пръв и последен път почит от човеци. Така се сбъдват Писанията, вдъхновени от Самия Него, че Дъщерята Сионова, т.е. Църквата, посреща Своя Цар.
Да, иде Царят, Чието Царство не е от тоя свят, Царят, по-висок от небесата, Който понизи Себе Си и стана Човек. Това е Царят, Комуто предстои да изпие до дъно горчивата чаша на болката, униженията и страданията, приети доброволно. Това е Царят, Който прие да се роди в пещера сред безсловесни, да бъде познат като сина на дърводелеца, да живее в езическа Галилея, да странства в Палестина от град на град пеша с учениците си – галилейските рибари. Това е Царят, Който често нямаше де глава да подслони – Смиреният, Съвършеният Човеколюбец, Богочовекът, станал във всичко подобен нам, освен в греха. Това е Царят, Който ще изкупи грешния човешки род от властта на дявола – наследство на първородния грях.
Иде Царят, Който днес слуша „Осанна!“, за да чуе след броени дни „Разпни Го!“, Царят, Който прие да бъде убит с най-позорна кръстна смърт сред разбойници, Царят, Синът на Бога, Който единствен има сила да влезе в двубой с извечния човешки враг – смъртта и да я победи. Това е Царят, Чиято воля бе да спаси възлюбеното творение – човека и затова прие от човеци цялата горчилка на вдъхнатата в тях демонична злоба – насмешките, поруганието, хулите, побоя и Разпятието. А след няколко дни, на Разпети Петък, ще бъдем и пред Гроба Му, за да се поклоним на Спасителя, вкусил смърт, за да победи смъртта.
Защото Той трябва да премине през смъртта, за да строши портите на ада и да възкръсне, съкрушавайки древния ни враг.
Идваме с върбови клонки и цветя, подобни на палмовите в онзи миг, за да почетем Победителя – Победителя над греха, смъртта и дявола – нашия Господ Иисус Христос.
Днес викаме „Осанна!“ подобно на тогавашните юдеи. „Осанна“ значи „помогни, спаси“. А за съжаление, без да казваме „Разпни Го“ като богоубийците, без да казваме това, ние също твърде често разпъваме Христа. Разпъваме Го чрез нашите грехове, пороци и страсти. Разпъваме Господ чрез омраза, злоба, завист, злоречие, жестокосърдие и безверие. Разпъваме Господ чрез вкаменените си и безчувствени сърца, които ни водят в храма единствено на Цветница. А дори и онези, които цял живот прекарват в църквата, тъй често напускат светата литургия преди тя да е завършила, още при дръпването на завесата, когато свещеникът се причастява, а олтарът е пълен с ангели, невидими за телесните очи. Нека не бързаме да излезем, нека да не шумим, да не говорим, да изключваме звъна на телефоните си. Нима не знаем, че сме на небето? Ето – тук, сега, в този час небето е дошло на земята, Светият Дух е слязъл в Чашата, а ние не осъзнаваме на каква неистова, велика и страшна тайна сме свидетели.
Братя и сестри, нека извършваме със страх и трепет своето спасение. Да търсим придобиването на просветна вяра, а не просто да изпълняваме механично набор от обреди. Да се задълбочим във вярата, да не бъдем само номинални, формални християни, да четем и вникваме в Свещеното Писание, да търсим смисъла в символите на църковния живот. Да отворим сърцата си за истинско посрещане на Бога и изповядване на вярата с дух и истина.
Божието благословение да е с всички вас – за вразумление, просветление и облагодатяване.
Честит празник на всички!
Честито на всички именици!
Амин!
Иконата е копирана от wmh-bg.com
Възкресяването на Лазар – Лазаровден
Йоан 11:1 -45
Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Родни светии – на 6 април почитаме свети Методий Славянобългарски
Тропар на свети равноапостолни Методий
Чрез Твоя светител Методий, Христе, подай милост на нас, извършващите светлото тържество на неговото успение, отвори ни вратите на Царството, освободи ни от оковите на множеството наши грехове и по неговото застъпничество, Владико, ни помилвай.
Кондак
Божествения и верен Методий да възпеем, хора, и с любов да облажим като велик пастир на славяните, честен служител на Троицата и прогонител на ересите: той се моли непрестанно за всички нас.
Публикуваме житийни фрагменти за делото и успението на свети Методий, по-възрастния брат на свети Константин – Кирил Философ – създателя на нашата азбука. Въпреки че въпросът с произхода на светите братя и до момента е дискусионен, позволяваме си да приведем в тази връзка, пасаж от „Кратко житие Кирилово“:
„Отечеството на този преподобен наш отец Кирил беше преславният и велик град Солун, в който се и роди. Той беше българин по род. Роди се от благоверни и благочестиви родители. Баща му се казваше Лъв, а майка му Мария – богати и първи в този град“(1).
До нас достига пълния текст на „Пространно житие Методиево“(2), благодарение на което знаем в детайли живота на по-големия брат на свети Кирил, монах и светител, и изповедник на вярата, преводач и неуморен труженик в мисионерското дело на довеждане на Божията светлина до душите и сърцата на солунските и западните славяни.
Наследник на именит род, твърде почетен на вид, свети Методий е бил семеен, имал висок военен чин и получава на младини управлението на едно славянско княжество (3). Впоследствие, озарен от Божията светлина и разочарован от мирските дела, той се освобождава от държавната длъжност и се замонашва в манастир на планината Олимп. В „Пространното житие на Методий“ пише, че още тогава „се занимаваше усърдно с книгите“ (4).
Проповед на Неделя пета на Великия пост – Преподобна Мария Египетска
Марк 10:32-45
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Те отговориха: Можем.
А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Братя и сестри,
В днешното литургийно евангелско четиво Господ Иисус Христос ни напомня за основно Свое изискване, за великата повеля на смирението, която отличава Христовия следовник. Той казва: „Който иска измежду вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“.
Това е странна и непозната повеля, доколкото властващият трябва да господарува и да бъде пръв. А ето, по Христовите слова, пръв – пръв в Царството Небесно ще бъде онзи, който е последен по почест, онзи, който е слуга на всички, онзи, който е потушил докрай себелюбието.
А пример за това ново нравствено съвършенство е Самият Христос, Който не дойде за да Му служат, но за да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.
Да, чрез Кръстната Си смърт Спасителят откупи грехопадналото човечество от властта на греха, смъртта и дявола.
А чрез Живоносното Си Възкресение съсипа адската сила и извади от бездната душите на праведниците, отвека свързани там
Така Христос, послужи на всички нас. И за всеки от нас Той, Безгрешният, проля драгоценната Си кръв. И ни повика в Своето Царство на вечните блага, където можем да стигнем единствено по пътя на смирението.
Ето призивът на нашия Господ и Спасител – пръв става този, който не ще се стреми към власт, почести и богатство, този, който ще последва Христа в смирението и служението на всички, този, който не забравя истинската цел на човешкия живот. А тази цел е да се о-христовим, да се богоуподобим, да наследим Царството, приготвено за праведните от създание мира.
Изглежда лесно на думи, а колко трудно е да облагородим нивата на собствените си сърца. Колко трудно е да изкореним своите немощи, да заклеймим страстите и недъзите и да се борим с тях.
А водеща сред страстите е гордостта и свързаните с нея самолюбие, тщеславие и себепревъзнасяне. А лекарството срещу всичко това е смирението, което има онзи, който иска да е последен заради Христа, онзи, който не смята да пропилява в земни страсти целия си безценен живот на земята, живот, който всъщност е подготовка за вечността. И дали ще се подготвим подобаващо, зависи най-вече от свободната ни воля. Зависи дали нашата, дадената от Господ свобода ще се обърне за подкрепа, дали ще призове в молитва Божията благодатна помощ.
Защото невъзможното за човеци е възможно за Бога. И цялото ни упование е възложено на Него – Всемилостивия Сърцеведец, Който се понизи и въплъти, и страда заради нас, грешните.
Затова със съкрушение в изтерзаните ни от немощи души, да призоваваме Божията помощ с думите:
„Отче, Сине, Душе Свети, прости! Света Троице, слава Тебе!
Слава Тебе , Боже, слава Тебе, Боже, слава Тебе, Боже!“
Божието благословение да е с всички вас!
Икона: https://elohov.ru
Светлината на Храма 