С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

            На 8 октомври Българската Православна Църква чества прославен светия, просиял сред сонма на новомъчениците от османската епоха – българинът свети Игнатий Старозагорски, чието житие* е излязло изпод перото на свети Никодим Светогорец и преведено от гръцки от покойния епископ Партений.

            Този нов Христов войник и мъченик се роди в град Стара Загора, Търновска епархия. Баща му се наричаше Георги, а майка му Мария. Те се преселиха в Пловдив и дадоха сина си Иван, както той се наричаше по кръщение, да се учи на Свещените Писания. И толкова напредваше, че за малко време изучи първоначалната наука на славянски език, а после и по-горната наука. И понеже още от детинство обичаше безмълвието и монашеския живот, след време остави родителите си и отиде в Рилската планина, в тамошния манастир, като служеше шест години на един гневлив старец. А отиде в Рилския манастир, защото там се подвизавал братът на баща му или майка му, Иван Калпакчиев по кръщение, а Игнатий в монашество, който бил разбойник, но се покаял, приел монашески постриг в Рилския манастир, със свои средства изградил постницата и църквата “Свети апостол и евангелист Лука” и украсил стените ѝ с прекрасна стенопис през 1799 г., седем години след своето покаяние. Затова и този син на брата или сестрата по подражание бил наречен Иван в кръщението, а Игнатий в монашество.

Има още →

             Днес ние, благоверните люде, светло празнуваме, осенявани от твоето идване, Божия Майко, и като отправяме взор към твоята пречиста икона, казваме с умиление: закриляй ни с твоя честен покров и ни избавяй от всякакво зло, молейки твоя Син, Христос нашия Бог, да спаси душите ни.

За великия Богородичен празник Покров (1 октомври)

             Царицата Небесна, Майката Божия, превъзхождаща по чест ангели и светии, непрестанно се моли за грехопадналото човечество. Нерядко богоугодни люде са били удостоени да зърнат Нейната молитва. Окръжени от сарацините, стеснени от превъзхождащи военни сили, константинополските християни се молят във Влахернския храм, посветен на света Богородица, когато свети Андрей Юродиви, заедно с ученика си Епифаний са удостоени да лицезрат величествено видение. По-славната от херувимите Дева е разпростряла своя покров над молещите се в храма. Сарацините отстъпват, Божият град, сърцето на християнската държавност, е спасен през 10 век и е установен днешният празник, в чест на тази велика милост на Всемилостивата Ходатайка и Застъпница за всички християни.
            Когато паднем в дъното на бездната, когато сме отвсякъде окръжени от врагове – духовни и физически, в беди и скърби, страдания и опасности, в болести и немощи, прибягваме към Нея – по-светлата от небесата и по-ярка от слънчевия блясък, Владичицата, осиновителка на възроденото в Христа човечество. Покланяме се на облажаваната от всички родове. Не сме сами, имаме Майка, по-драгоценна от светиите, преподобните и мъчениците, по-дръзновена от чистите като пламък ангели, покриващи лицата си край Божия престол. Покланяме се и се молим: Майко Божия, и днес сме обкръжени от врагове и нашите кости се сипят в преизподнята. Майко Божия, заплашени сме от измами, от зловерие, от принуда и страхове, които отвсякъде просъскват под нечестивите маски на извратените днешни веения. Не знаем защита, убежище и покров, освен Тебе Пречиста. В лукавото наше време само упованието в Господа и Твоето застъпничество е това, което ни крепи. Искаме да запазим за Бога нашия Константинопол – храма на душите си от ограбването и злодействата на тоя измамен век. Усещайки ледения полъх на антихристовото време, време на компромиси в името на привидно благоденствие, само на Тебе се уповаваме. Боим се да не изменим на Христа, копнеем да стоим във вярата, защото единственото, което е ценно в нашия живот, е Твоят Син и наш Бог. Моли Го с Твоята майчина свобода да ни покриеш с пречестния си покров, за да не отстъпим, да не погасим Духа, да не погубим душите си – единствената ни истинна ценност, която притежаваме в Христа. Защото само в Христа сме свободни. Без Него и Твоята помощ сме загубени, без Христа сме окаяни, без Христа сме немощни, без Христа сме нищо. Всемилостива Приснодево, Ковчеже, позлатено от Духа, на Тебе се уповаваме, защити ни под Своя покров, за да останем в Христа до края…
           Помним словата Му: „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат.16:26)
           Всеблага Богородителко, покрий ни със Своя покров, и така както майка скърби за немощите и грешките на злонравно дете, но не го отхвърля, така и Ти не отхвърляй нас.

Иконата е копирана от https://www.orthodoxmonasteryicons.com

           Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 Братя и сестри,

           На днешния ден – Усекновение Църквата възпоменава убийството на праведния и свят Господен Предтеча, извършено по заповед на злия цар Ирод – син на печално известния Ирод – убиеца на Витлеемските младенци.
           Как се сдобива с мъченичество ангелоподобният пустиножител, проповедникът на покаянието? Как се увенчава онзи, който бе удостоен да кръсти във водите на Йордан Стария по дни – Богочовека Христос? Как най-великият сред родените от жена претърпя посичане и отходи славен във вечния живот?
           Евангелистите Марк, Матей и Лука разказват за това. Предтечата Господен е бил затворен в тъмница, заради своите изобличения. Подобно на древните пророци, той не се е страхувал да казва истината, заклеймявайки пороците на силните на деня.
           Така свети Йоан изобличава цар Ирод, че е взел братовата си жена – съпругата на цар Филип, а това е напълно забранено от Мойсеевия закон – при жив съпруг, неговият брат да вземе жена му.
           Затова Господният Предтеча е тъй мразен от царицата – прелюбодейка, от Иродиада.
           А на угощението, по случай рождения ден на Ирод, дъщерята Иродиадина – младата Саломия се впуска в разпътен танц. Повлиян от алкохола, очарован и приповдигнат, цар Ирод се заклева на девойката, да ѝ подари всичко, което пожелае.
          Тогава, подучена от майка си, Саломия иска в този миг да донесат на блюдо главата на затворения в тъмницата Йоан. Затова на много от иконите на Кръстителя го виждаме да държи на блюдо отсечената си глава.
           И забележете – заради клетвата и сътрапезниците си, опияненият цар издава тази ужасна заповед. Макар и нечестив, той не би го направил при обичайни обстоятелства. Не би го направил, защото знаем от евангелист Марк, че Ирод се страхува от Йоана, пази го, слуша го с приятност, макар и да го държи затворен.
           Но ето – заради своето честолюбие, за да не наруши царската дума, дадена пред велможите, за да не изглежда слаб, да не изглежда клетвопрестъпник, натъженият Ирод издава заповед за убийството на праведника. И всичко това е под влияние на разгулната атмосфера, на придруженото с алкохол угощение. Защото колко разпътство, безчестия и престъпления се извършват, повлияни от това гибелно опиянение на алкохола, никой не би могъл да изброи.
           Така се представя в Господа Христовият Кръстител, служейки Богу в правда и истина до сетния миг на своята тридесетгодишна възраст.
           И неслучайно Бог го въздига толкова горе – над сомна на светиите. Защото свети Йоан Предтеча, ведно със света Богородица, предстои пред Божия престол и всеки миг умолява Господа за прощение на грешния свят. Знаем, че и в часа на Страшния съд Божий Майката Божия и Честнѝя Предтеча ще умоляват Съдията за прощение греховете на грешниците.
           Да се молим за покаяние, за съкрушение, да се молим на Йоана Кръстителя да измоли смекчение и съкрушение на нашите закоравели в грехове сърца. Защото и ние също като Ирод, поради човекоугодие и самолюбие, сме сторили немалко грехове. И нашите души също като безпътната Саломия, дъщерята Иродиадина, са танцували, са флиртували с толкова много грешни помисли, грешни учения, грешни практики. И нашите сърца също като порочната Иродиада са питаели лоши чувства, неприязън и злоба при всяко изобличение.
            Господ да се смили над нас, да ни обнови с живителната роса на покаянието, да ни отрезви със Своите спасителни слова, да ни обнови в съкрушение, та животрептящата сила на Светия Дух да избели всичките ни грехове.
            Божието благословение да е с всички ни, по застъпничеството на Майката Божия и великия Господен Предтеча – Кръстителя Йоан. Амин!

Иконата е копирана от http://www.tsn.ua/ru

   Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“

Прочетете Завет на свети Йоан Рилски

Презентация за Рилския манастир

Стенописът е копиран от https://rilskimanastir.org

  При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Възлюбени християни,

             Днес е най-големият Богородичен празник. Честваме Успението на Майката Божия. Успение значи блажена, спокойна кончина, прилича на тихо заспиване, с която Бог удостоява праведниците.
            Света Богородица мирно предава Богу дух в Йерусалим. Погребана е в Гетсиманската градина. Всички апостоли, без апостол Тома, са пренесени от Светия Дух от далечните земи, където са мисионери, пренесени пред погребалното Ѝ ложе. След 3 дни, по молба на апостол Тома, отсъствал на погребението, отварят гроба, за да може Той да Ѝ се поклони.
           Гробът е празен. Иисус Христос взема Своята Пречиста Майка с тяло на небето. Това събитие честваме днес.
           Там, пред Божия престол, Тя с още по-голямо дръзновение се застъпва за грешния човешки род. Обичаме Я, покланяме Ѝ се, молим се за Нейното застъпничество, възхваляваме Я като Майка по плът на нашия Въплътил се Спасител, честваме Я като по-светла от херувимите и по-почетена от серафимите.
И казваме „Пресвета Богородица, спаси ни!“
            Божието благословение по Нейните молитви да е с всички вас.
Амин!

Прочетете За Успението на нашата Владичица

Иконата е копирана от http://www.pravtuva.ru

Братя и сестри,

           Свети евангелист Матей разказва за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос – това е изцеление над измъчвано от бяс момче, което Христовите ученици не са могли да сторят. Когато те питат своя Божествен Учител каква е причината да не успеят да изгонят беса, Господ отговаря: „Това е поради вашето неверие“. И добавя безсмъртните думи за вярата, голяма колкото синапово зърно, която има сила планини да премества. Знаем, че синаповото зърно е много мъничко. Но от това зърно израства голямо растение.
          Така от мъничкото зрънце на нашата вяра в Христа, ако бъде напоено със сълзите на искреното покаяние, ако бъде осветено с лъчите на надеждата за вечен живот и бъде стоплено с Христовата любов, това наше мъничко зрънце вяра ще порасте и, ако даде Бог, ще стане многоклонесто дърво, даващо плод в свое време.
          В житията на светиите се разказва за посещението на боголюбезен брат, търсещ духовна поука при един велик старец. И старецът, говорейки за духовния живот, споменава Христовите думи за вярата като синапово зърно, която може и планини да премества. Тогава пред смаяния поглед на посетителя близката планина в грохот се разтърсва. А старецът се обръща към планината и казва: “ Стой си там, не говоря на тебе!“
          Ето какви дивни чудеса прави вярата. Но вярата трябва да е съчетана със смирение, за да е спасителна.
          Блаженият старец Паисий Светогорец казва, че може да имаме много по-голяма вяра от синапово зърно, но ако нямаме смирение, Бог няма да ни даде това, което просим. Защото Бог знае нашите сърца, знае, че може да се възгордеем и да се помислим за велики чудотворци.
          Затова смирението не бива да ни напуска, а то трябва да е начало, среда и цел на духовните ни усилия.
          А колко рядко успяваме да се смирим! А колко често важничим пред самите себе си и преживяваме себе си като център на света.
          Не, не сме център на света! Имаме разбира се голяма стойност. Всеки от нас е сътворен по образ Божий, всеки от нас е призван към богоподобие, за всеки Господ проля драгоценната си кръв!
         Ето това трябва да уважаваме и почитаме в себе си и другите. А не измислени качества, които по човешки виждаме в себе си и другите.
         Да ни даде Господ вяра като синапово зърно и почва на сърцето ни, обогатена със смирение, за да не останем като безплодната смоковница, покрита само отвън с листа.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и свети апостол Матия, когото честваме днес, и на всички богоугодили светии. Амин!

Икона: http://www.pravoslavie.ru

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Братя и сестри,

           Преображение Господне е велик празник на Светата Православна Църква. На 6-ти август честваме дивно събитие. Господ Иисус Христос, като взел със Себе Си апостолите Петър, Иаков и Йоан – възвисените във вярата, се възкачил на планината Тавор и пред тях се преобразил. Лицето и дрехите Му засияли в чудна Божествена светлина, естествена за Неговата Божествена природа, но скрита за обикновения поглед на телесните очи. В този момент по Божия воля падат люспите от очите на апостолите, пада ограничението на човешките сетива и те виждат извечно лъчащата се, преливаща извън Божията същност благодатна нетварна светлина, виждат Божествената природа на Своя Учител.
            От двете страни на Христа като верни стражи са застанали боговидецът Мойсей и великият пророк Илия. Така получилият закона Мойсей свидетелства, че Христос е начало и край на закона, а Илия, застанал отляво на Спасителя, свидетелства, че всички пророци са дошли заради Христа и Христос е основа на предсказанията им.
            Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания и кръстна смърт, чрез които Изкупителят ще смаже главата на древния ни враг, сиреч дявола.
            Светъл облак осенява Христос и двамата пророци и се чува отново, както и при Кръщението Господне, гласа на Отца: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
            Тази знаменателна случка ще укрепи вярата на апостолите-очевидци, защото след съвсем кратко време иде предателството, ареста на Иисус и кръстните мъки.
             Но Преображение Господне е изключителен празник и за всички нас, които сме християни. Защото знаем, че Божествената светлина, съзерцавана от апостолите, преобразява и нас – това е благодатта, изливаща се изобилно в светите Тайнства на Църквата. Получаваме тази светлина чрез Светото Кръщение и Миропомазание. Усещаме тази благодатна светлина в богослужението, ставаме носители на тази светлина, когато се единяваме с Христа в Светото Причастие.
             Затова при Светото Кръщение свещеникът пита: “Съчета ли се с Христа?“ И новопокръстеният или неговият кръстник (ако кръщаваният е бебе) казва: „Съчетах се“, известявайки, че още един човек, създаден по Божи образ, става съсъд на Божествената благодат.
             И колко много ни задължава това! Защото от нашата свободна воля зависи да пожелаем да разгорим тази Божествена светлина, изляна в сърдечния ни храм, да я разгорим или да я погасим с нерадение и отчуждение от духовния свят.
             Господ да преобрази душите ни по Своята велика милост! Защото в днешното усилно и лукаво време се иска единствено да стоим във вярата, да не забравяме, че сме призвани да бъдем светилници, горящи с Божествената светлина и елея на милосърдието, а не погаснали и почернели кандила, помрачили в себе си Божия образ.
             Честит празник на всички!
             Благодатта на Преобразилия се Спасител и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички вас.                 Амин!

Иконата е копирана от https://ikonaspas.ru

Икона: tvsatcom.bg

Света Анна, майка на Пресвета Богородица

         На 25 юли православната църква почита успението на света Анна, майката на света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на света Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
         Божият промисъл подготвил постепенно появяването на света Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.
         На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
         Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”…
         Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”
         Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
         Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…
***
         Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991

Източник: http://www.pravoslavie.bg

Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”

Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”

Братя и сестри, 

     Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
    В Трета книга Царства – една от историческите книги на Стария Завет, е изложен животът му.
    По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
    Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
     Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
     Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
     Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от Евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия. Защото и Предтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
    Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
    Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
    Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
    Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
    Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
    Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
   А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
    Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
    Да бъдем с Него!
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
    Честит празник! Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm

Братя и сестри,

           Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
           Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
           Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
           А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
           И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
           Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
           Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
           Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
           Честит празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orp.gr