Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

          Днес е Неделя Кръстопоклонна – един от онези дни, които Светата Православна Църква е определила за поклонение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Църквата го поставя пред очите на сърцата ни, та да може днес, в средата на Великия пост, да почерпим сила от Кръстното дърво, на което Господ пригвозди греховете на човечеството. Чухме от литургийното евангелско четиво думите на нашия Господ Иисус Христос: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“
          Какво значи да се отречем от себе си? Какво иска от нас Спасителят?
Отречението от себе си е отказ от нашето себелюбие, отказ от гордостта и тщеславието, отказ от дружбата с тоя свят. Да се отречем от себе си, ще рече да отхвърлим всички привидности на материалното битие, които припознаваме за най-съществени. Това не значи да излезем от светския живот и да станем монаси. Това значи да отхвърлим, да се освободим от привързаностите в този светски живот. Това значи да търсим Царството Божие, знаейки, че всичко останало ще ни се придаде. Това значи да помним, че сме пътници в този свят. Това значи да оценяваме всяко наше дело и настроение от позицията на вечността. И преди всичко – това значи да приемем без ропот страданията в нашия живот. Да приемем скърбите заради Христа, да се охристовим, да станем христоносци.
А не можем да станем христоносци, ако не преживяваме скърби, подобно на Христа и всички Христови труженици.
          Не можем да жадуваме благоденствие, комфорт и радости житейски и същевременно да се стремим към рая.
          В рая, нека не забравяме, попадат такива като бедния Лазар, който цял живот лежи струпав пред вратите на богаташа. Не можем да си вземем доброто приживе – власт, наслади, благоденствие и празни удоволствия, а същевременно да мислим, че ще наследим Царството Божие.
Не можем и не бива да мислим по светски, защото няма как да служим на Господа и на мамона. А щом сме по тесния път, ще трябва да приемем без ропот страданията, които са лечение и изправление за болните ни души.
          Братя и сестри, всички ние сме скъпо купени с драгоценната Христова Кръв. Да залягаме в усърдие по делото на нашето спасение. Да помним и да оплакваме греховете си, да се стараем да принесем нелицемерно покаяние, знаейки, че не ще можем да дадем откуп за душите си.
          Господ да се смили над нас грешните, да ни укрепи в спасителната вяра и в тесния път на спасението. А ние да носим кръста си с благодатната Му помощ. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвеното застъпничество на Майката Божия, на Честния Кръстител, и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен – нашето непобедимо оръжие срещу невидимия враг!  

Проповед на Неделя Кръстопоклонна, 2023 

към Начало

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват

Има още →

СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

І. ЖИВОТОПИС

        Обилните сведения за живота на видния възрожденец, архипастир, книжовник и обществен деец свети Софроний Врачански се съдържат в автобиографичната му творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
         Роден е през 1739 г. в Котел. По времето, когато българите тънели в най-тъмна робия, Котел, прикътан в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се ползвал с известни свободи. Срещу задължението да пазят пътници и кервани в прохода, котленци ползвали някои привилегии. Селището било управлявано от свои първенци. Предприемчивите котленци, които се заели с джелепчийство (търговия на едро на добитък), се замогнали. В семейството на Владислав Джелеп се родил първороден син, когото нарекли Стойко. Бащата възлагал на него надеждата си, че ще го отмени в занятието и ще умножи богатството на дома. Но момчето било слабовато, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, починала майка му. Не след дълго време овдовелият баща повторно се оженил. Една млада чевръста мащеха, чорбаджийска дъщеря, шетала и властно се разпореждала в богатия дом. Тя оспорвала на завареника си правото на първороден. Седем години момчето търпяло гневния вик и тормоза на мащехата – една стръвна война, която ограбила сиротното му детство.

Има още →

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Иконата е копирана от http://sv-ioanrilski-burgas.info

към Начало

Братя и сестри,

          В делничните дни на Великия пост Църквата повелява отслужването на особено древно литургично последование  – а именно Преждеосвещената света литургия. Тъй като не може да служим обичайната богослужба поради строгия пост на делничните дни, Църквата е допуснала да се освещава свети Агнец на службата в неделя – Агнец, Който се потребисва с причастни молитви през седмицата, именно в деня на Преждеосвещената литургия. Чуем ли днес звъна на звънчето, трябва незабавно да коленичим, защото се пренасят Светите Дарове, които са вече претворени. Това последование древните християни и техните епископи са съставили, за да може някой, който има желание, да се причасти. А колко жалко, че в днешно време малцина, малцина са тия, които желаят да пристъпят към причастие.
          Господ да ни даде да очистим съвестта си, та единението с Него в Светата Чаша, да ни бъде за спасение!
Амин!

           Житие на свети Йоан Българин

           Блаженият Йоан бил родом от България, млад на възраст, около 18-годишен, красив на лице, а бил и грамотен. При някакъв случай, който го сполетял, отрекъл се — уви! — от Христа. Но после след малко време дошъл в съзнание на стореното зло, разкаял се и като тръгнал от родното си място дошъл в Св. Гора и останал във великата Лавра на св. Атанасий, дето прислужвал на един духовен старец сакат и се занимавал с четене на свещените книги. Но понеже го гризяла съвестта поради отричането от Христа, което извършил, ходел всякога мрачен, скръбен и мълчалив, така щото с външния си печален вид показвал на зрителите, че е преживял някакво голямо злополучие.
         Прочее, един ден под предлог, че ще отиде в своето родно място, тръгнал и отишъл в Цариград, дето си наложил турски червен фес на главата и обул червени обуща на краката, и в този си вид влязъл в джамията „Св. София“, дето започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски. Като го видели агаряните, възмутили се и се спуснали върху му и строго го запитали, защо прави това. А той приснопаметният безстрашно изповядал, че е християнин и като християнин прави своя кръст и се покланя на Христа, Който е Син Божий и Бог.
          Агаряните се помъчили по разни начини да го обърнат, но не намерили начин. Накрая, като видели непреклонността на неговото убеждение, обезглавили го вън от двора на поменатата джамия, и по този начин приснопаметният получил на 5 март 1784 година венеца на мъченичеството от Христа Бога нашето, Комуто подобава слава и власт във вековете! Амин!

Из „Neon Martirologon“, превод от гръцки еп. Партений

Друго житие на свети Йоан Българин

          Свети мъченик Йоан се родил в България в 1775 година. Тъй като мюсюлманите вярвали, че ще се удостоят с  вечен „рай“, където ще се радват на красиви девици и изобилие от храна, ако принудят християните да се отрекат от Христос и да последват Мохамед, те не пестяли усилия, за да обърнат християните чрез ласкателства или под заплаха от смърт към мюсюлманската вяра.
Когато Йоан бил още момче, той попаднал в компания на мюсюлмани. По различни начини той бил подмамен да се откаже от Христа и последва исляма. Когато бил около шестнадесетгодишен Йоан се осъзнал и бил съкрушен от болка, заради отричането си от Христос.
        Той отишъл на Света Гора – Атон във Великата лавра. Тук прекарвал времето си в покаяние, под ръководство на един старец. Той преживял в строг монашески живот около три години, но съвестта му продължавала да го измъчва. С благословението на своя страрец, Йоан решил да отпътува за Константинопол, за да изтрие вероотстъпничеството си с изповядване на Христа на публично място и с проливане на своята кръв.
          Младият монах се облякъл с турски дрехи, които на християните не било разрешено да носят. Пристигайки в Константинопол, той направо отишъл в църквата „Света София“, която била обърната на джамия. Пред мюсюлманите, които се намирали там, той започнал да се кръсти и да се моли с  християнски молитви.
          На висок глас обявил пред всички, че се е родил християнин, но съгрешил, като се отрекъл от Христос. Сега заявил, че иска да отхвърли фалшивата религия на Мохамед, за да последва отново Христос.
Турците изпаднали в голяма ярост, когато чули тези думи. Te го хванали и започнали да го изтезават по различни начини. „Отречи се от Христос“ – му казвали те,“и се върни към мюсюлманската вяра, или ще  бъдеш убит!“
         Свети Йоан отвърнал: „Без Христос няма спасение!“
         Разярените агаряни завлекли светията навън в двора на църквата и го обезглавили. По този начин свети Йоан получил венеца на мъченичеството в 1784 година, когато бил на 19 години.

Житието на свети новомъченик Йоан Българин е препечатано от сайта http://www.johnsanidopoulos.com.

  Евангелско четиво – Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

        Когато апостол Вартоломей, известен още и като Натанаил, се уверява, че пред него стои Спасителят на света, той с възторг възкликва: „Рави, Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“. Като Син Божий, като Царят, Чието Царство не е от този свят, като Богочовек и Изкупител – и ние, всички изкупени от Христа синове на светлината, славим Въплътилия се Спасител.
        Тази вяра в Христа ни прави Христови следовници. Тази вяра отправя стъпките ни по тесния път на спасението. Тази вяра  – дар на благодатта, ни въздига до духовното небе. Тази вяра ни родее със светиите.
        Това е вяра, различна от онова, което чуваме сред нашия народ, тъй отдалечен от Църквата. Чуваме: „Има някаква сила“, „Аз си вярвам по свой си начин“ или „Нося вярата в душата си, така както аз я чувствам“.
         Всичко това показва колко отдалечени от Христовата вероизповед сме ние, българите, ние, които в миналото сме удивлявали пътешествениците с чистотата на веруюто. И колко тъжно, че все по-малко са грамотните във вярата. А какво да говорим за нашите деца и внуци.
         Най-важното не сме могли да преподадем и да ги научим – не сме им дали Христос и знанието за Църквата.
         Как да живеят без Христос хората? Както тялото не може без кислород, така душата не може без Христа.
         Христос ни прави да сме живи по дух.
         Братя и сестри, да се молим горещо, Бог да се смили над нас, над нашите немощи, да ни прости ужасния факт, че не сме могли да предадем Христовата истина на онези, които са след нас.
         И да молим Него – Всемилостивия Владика да дойде и да се посели в душите на всички, които вярват формално, да изцели всички, които се страхуват или срамуват да изповядат Неговото Име. Да се молим за просвещението на нашия български народ, който днес е в най-ужасна забрава на своята вяра, който днес е прегърнал всички новоезически култове и заблуди, грубия материализъм и всевъзможните суеверия.
         В днешната Неделя Православна призоваваме Христовата светлина да озари умове и сърца. Защото истинското робство е духовната забрава, тя е мрак, който само светлика на Логоса – Христос може да прогони.
        Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички ангели и светии. Амин!

Проповед на Неделя Православна, 2023     Изтегляне

снимка: църква в Кюстендил, изт: http://www.1kam1.com

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

        Днешната Тодорова събота е денят, когато повечето от нас пристъпват към първото свето Причастие в дните на Великия пост. Припомняме си помощта на свети Теодор Тирон, явил се след своята мъченическа кончина на константинополския епископ, за да предупреди християните да се въздържат от напръскана с идоложертвена кръв храна. В памет на това събитие и това въздържание на тогавашните християни, и ние днес прекарваме в по-строг пост, съобразно силите си, тази първа седмица до Тодоровден. И след изповед, с надежда за спасение, пристъпваме към светата Чаша.

Има още →

Честит национален празник!

        3 март (19 февруари по стар стил) е най-знаковата дата от историята на нашия многострадален народ. На тази дата в градчето Сан Стефано руските и турските пълномощници подписват предварителен договор, ознаменувал края на Руско – турската война, наречена Освободителна. По силата на този договор се възстановява българската държава като автономно самоуправляващо се Княжество и то в граници, очертаващи максимално вековните историко-етнически територии на българската нация – Мизия, преобладаваща част от Тракия, с излаз на Бяло море, и почти цяла Македония.
         Въпреки че България никога не успява реално да бъде обединена по този свой естествен демографски принцип, Санстефанската карта остава като болезнено идеална представа за бленуваната справедливост, която така и не успява да споходи нашия народ, ощетен териториално много повече, отколкото неговите съседи.
         Но все пак на 3 март възкръсва българската държава като независима политическа формация, а са изминали цели 5 века от унищожаването на Видинското царство – последен отломък от средновековна България.
         По Божи промисъл, не е съдено да загине българската държава на духа!
         Честит национален празник!

3 март, 2023     Изтегляне

            Светът понякога помръква от греховен мрак. А душата, беден странник по земния път, жадува да се къпе в светлина. Но нейният носител е тялото, което тегне към световните измами. От това произлиза сложната зависимост на душата от тялото и трудните взаимоотношения между тези две противоположности.
            Става така, както когато с кола, теглена от кон, се пренася скъпоценно съкровище. Конят е тялото, съкровището е душата, а коларят е личната воля на човека. Тя управлява движението и от нея зависи най-вече дали товарът ще бъде пренесен благополучно до целта.
            Ако конят е буен, трудно ще се обуздава от коларя и богатството може да се разпилее. И тялото трябва да се укротява, за да се опази душата неповредена. Това на практика става чрез въздържание от силни храни, чрез пост. Но и най-кроткият кон, ако не е направляван добре, може да се отклони от правата посока и колата да попадне в някоя пропаст. Необходима е бдителност, необходимо е личната воля да бъде на стража. Така се стига до другия по-важен пост, до духовния пост.

Има още →