Лк.18:18-27

И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

     Днешното литургийно евангелие припомня знаменателния разговор между богатия юдейски началник и нашия Спасител Господ Иисус Христос. Този началник у евангелист Марк е наречен „момък“. Ще рече – макар и млад, той се е издигнал високо в юдейското общество. Този началник пита Господ каво да стори, за да наследи вечен живот. Този въпрос е най-важният в живота на човека. Всеки, чийто очи са отворени за знанието, че животът не свършва със земното битие – всеки копнее да разбере какво да стори, за да наследи блажената вечност.
Спасителят припомня на юдейския началник Божиите заповеди. Припомня именно тези заповеди, които се отнасят към морала в нашето общество, а именно: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.
     В отговор младият началник заявява, че всичко това е опазил от младини. Възпитан в духа на Моисеевия закон, спазил всички важни повеления на библейския морал, началникът има скрита, невидима страст, която подкопава душения му строй.  А това е сребролюбието.
     Всевиждащият Господ знае за тази страшна душевна язва. Затова иска богатият началник да раздаде всичко на сиромасите, за да получи съкровище на небето и да тръгне след Христа.
     И онзи, който е опазил закона от младини, онзи който не е оскърбил Господ с престъпване на заповед не може да се раздели с богатството си. Не може да тръгне с Христос, така както тръгват апостолите и оставят всичко. Неговата привързаност към земните блага е по-силна от копнежа по вечния живот.
     Така и ние, макар да сме опазили някоя от Божиите заповеди, сигурно имаме скрита и разяждаща страст, която ни пречи да вървим по тесния път на спасението.
     Тя може да е привързаност към богатство или към нещо друго от земните пристрастия. Може да е някакъв скрит недъг – немилосърдие, завист, осъждане, за което ние дори да не знаем, че е превзело душата ни.
     Така и богатият началник, до момента в който Господ иска преодоляване на сребролюбието, не е знаел за тази страст, която пречи на духовния му живот.
     Единствената ни утеха е, че невъзможното за човеците е възможно за Бога – по благото обещание на Спасителя.
     За нас не е възможно да разкъсаме сами земните си привързаности и пристрастия. Но за Бог всичко е възможно. Стига да потърсим Божията благодатна помощ. Стига да не разчитаме на слабите си душевни сили и високомерно да мислим, че сами можем да се справим с духовните си язви. И най-вече да се покайваме и смиряваме – та смирението да покрие многобройните ни немощи.
     Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Петнадесетте Тивериополски  (струмишки) мъченици – така свързани с родната църковна история. 
     Амин!

          Имя Божии угодници, свързани с родната църковна история, но малко известни на съвременния православен българин. Такива са например св. Пимен Зографски, св. вмчк. Меркурий, св. Роман Търновски, св. Михаил от Потук, св. вмчк Потит Сердикийски, а също и днес честваните свети Петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици.  Ето тяхното житие,  което намираме в деня на мъченичеството им – 28 ноември.
          Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник) (361-363).
       Това били епископите Тимотей и Теодор (участник в Първия Вселенски събор през 325 г, побягнали от Никея, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
       След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. При аварските и славянските нашествия античният Тивериопол бил разрушен, гробовете на мъчениците – забравени. Векове наред християните в Струмица само по предание знаели за разигралите се някога драматични събития.
       След покръстването на България, по нареждане на св. Княз Борис Михаил, комитът Таридин, който управлявал тези земи, се заел да издири светите им мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се тогава съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни археологически разкопки мощите били открити, но местните хора възроптали, че им се отнема това сакрално богатство. Таридин постигнал компромис – били отнесени мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий), а другите останали в Струмица.
       При Цар Симеон в новия храм били пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски (началото на ХІІ в.), за тях била съчинена прослава, като богослужението се извършвало на български език от свещеници – ученици на св. Климент Охридски.
       Когато храмът на р. Брегалница престанал да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново останали скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя била отнесена от някакъв грък в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, чиято памет местните българи почитат на мястото, където по предание някога те били посечени.

Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org/

Тропар на свети Климент Охридски

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Братя и сестри,

           Чухме литургийното евангелско четиво според евангелист Йоан, където Господ Иисус Христос се именува „Добрият Пастир“. Христос е Добрият Пастир, Който полага душата Си за овцете. Той и затова прие плът, слезе от небесата и стана във всичко подобен нам, освен в греха, за да ни изкупи и спаси, за да вдигне на раменете Си като грижовен стопанин загубената и наранена болна овца – това е смазаният от греха, смъртта и дявола човешки род.
           А всички епископи, всички свещенослужители, които пасат вярното Христово стадо, се стремят да бъдат пастири, които полагат душите си за словесните овце.
          Такъв епископ е днес честваният свети Климент Римски, толкова свързан с нашата църква. Той е свещеномъченик, убит в края на първото столетие. Неговите мощи се покоят в Херсон – древното название на Кримския полуостров, където светите братя Кирил и Методий ги намират и тържествено връщат в Рим, който тогава е православен.
           Смята се, че точно в Рим един от учениците на светите братя – Климент е ръкоположен и получава при ръкоположението именно името на свети Климент Римски. Този ученик от числото на светите Седмочисленици е свети Климент, известен като Охридски чудотворец – преводач, организатор на обучението на славянските проповедници, химнограф и автор на житията на светите Кирил и Методий.
           Знаем за неговото колосално просветителско дело сред българите в Македония, където той, изпратен от свети цар Борис-Михаил Покръстителя, обучава за кратко време над 3000 души за свещеници на разбираемия славянобългарски език.
           Прекланяме се пред живота и делото на достойни за почит и удивление светители, които успяха да последват Пастиреначалника Христа и да бъдат образец за добри пастири.
           Бог да се смили над духовните ни немощи по техните свети молитви. Амин!

Икони – https://chuongtrinhchuyende.com и https://sr.wikipedia.org

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

Иконата е копирана от http://www.vesti.mk

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Въведение Богородично – денят на християнското семейство

           Защо Въведение  Богородично е ден на християнското семейство? Какво значи да си християнин във все по-оскъдяващото на благочестие време? Какво изобщо е да си семеен, без да си венчан, което вече е твърдо правило на двойките „на семейни начала“? Не е ли християнството средновековна одежда, която събира прах в килера, наред с кукерските ни костюми и някоя носия? Животът ни – живот на християни ли е?
            Кое е християнското семейство? – Това е семейството, изповядващо Христа с дух и истина, семейството с обща молитва на трапезата, с икони и горящо кандило, с възпоменаване на смисъла на празника! Колцина са тези, които се черкуват и причастяват в този ден заедно с децата си.
            Светите богоотци Йоаким и Анна дават невръстната младенка Мария в храма, а ние трябва да поведем децата към храма, да съпреживеят общата молитва, да усетят Божието присъствие там. Можем ли да ги изтръгнем от таблетите и телефоните, за да дойдат на църква?
            Къде сме самите ние, обредовите християни, тъй нежелаещи да вникнат в скритите смисли на църковните символи? Не е ли изтъркано оправданието, че сме живели в безбожническо  време? Никога не е късно да сме с Христа. Нали Той помилва и дошлите в единадесетия час!
           Самите ние дали сме „въведени“ действително в храма на вярата или просто отиваме да запалим свещ както ни е научила някоя наша набожна баба, която отдавна вече е покойница?
           А смеем ли да идем в храм сега, когато мнозина се отдръпнаха от страх пред коварната и прилепчива болест? Да не би (о, ужас) да се страхуваме и от приобщаване със Светите Тайни, което е капан и примка за мнозина?
           Къде сме днес, в деня на християнското семейство? Ще ни покрие ли Майката Божия със Своя омофор, ще се застъпва ли за нас, окаяните, съвсем объркани и загубили духовни сили днешни християни? Или наистина солта губи силата си …          

Иконата е копирана от https://art-antik.com.ua

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

Има още →

             Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

За покаянието

            Началото на покаянието е съзнание за греховете и съкрушението за тях. Някои хора, поради незнание или поради невнимание към своето спасение, смятат, че тайнството покаяние се състои само в изповедта. Те мислят, че устното изповядване на греховете пред духовника ги очиства напълно от тях. Но не такова покаяние очаква от нас Господ. Той иска да почувстваме цялата тежест на греховете си, да боледуваме заради тях, да ги умием със сълзи на сърдечно съкрушение и да дадем твърдо обещание да поправим живота си. Само тогава нашето покаяние е истинско и приятно на Бога. За образци на такова покаяние ни служат блудният син, митарят и много други споменати в светото Евангелие.
             С дълбока скръб трябва да кажа, че голяма част от вярващите не принасят необходимото покаяние и поради това не се поправя духовният им живот. Грехът властва над тези хора, страстите им не се укротяват и те, неочистени от вътрешните си духовни рани, завършват своето земно съществуване в робуване на греха, живеещ в тях.

Из книгата „Избрани Златоустови беседи на нравствени теми“ под редакцията на П. Черняев, изд. „Тавор“, София, 1992 г.

Икона: https://katekhytyka-1.blogspot.com/2017_11_26_archive.html

Мино всехвални, събрали се с вяра, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и молим мир за света и велика милост за душите ни.

Братя и сестри,

             Днес честваме прославени мъченици, сподобени със сияйни венци в небесния чертог на Царя на славата – Всеподателя Бога. Честваме светите мъченици  Мина, Виктор, Викентий и мъченица Стефанида. Те всички предстоят пред Бога с оръдията на своето мъченичество и сияят по-ярко от звезди в невечерния ден на Божието Царство.
             Но за нас по-известен е свети Мина, египтянинът-воин, причислил се доброволно към небесните жители. Мъченическата му кончина се отнася към 304 година, когато гонението на езическия император Диоклетиан залива цялата Римска империя с потоци християнска кръв.
              Изповядал смело вярата в деня на езическия празник, свети Мина претърпява нечувани страдания и посичане с меч.
              След рождения си ден в Господа – както древните християни наричат деня на нечия мъченическа смърт – след рождения си ден в Господа, свети Мина е прославен от Него с безброй чудотворства. Това обяснява и широката почит към великомъченик Мина в целия православен свят.
              Всеки, който пристъпва с искрена молитва към него и проси неговото застъпничество пред Божия престол, е сподобен с небесно утешение. Защото светецът е измолил от Господа избавление за мнозина.
              И в нашия храм има икона на свети Мина – закрилник на християнския род, помощник срещу силите на злото, пазител на семействата. И тази икона се почита като чудотворна.
              Защото Бог не отминава молитвата от глъбините на сърцата ни. И сега повече от всякога, в това трудно и тревожно време, което ежедневно терзае християнската ни съвест, сега още повече е нужно да прибягваме към застъпничеството на Божиите приятели – светиите.
              И като възпоменаваме чудните им подвизи, за които са укрепени от Христа, да не спираме да молим: Свети мъченици, молете Господа за нас! Молете Го за нас – окаяните, страдащите, объркани християни на последните времена. Молете Го да не отстъпим от вярата, така както вие не отстъпихте от вярата. Молете Го да видим лъжата, която се представя за истина и за добро, и да се предпазим от нея. Молете Го да не отпаднем от едната, света и апостолска Църква, която е стълб и крепило на истината. Молете Го да не се съгласим с диктата на тоя свят, който лежи в злото! Молете Го да останем Христови, да бъдем християни – не само на думи, но и на дела.
               Молете Господа, свети мъченици, и за невръстните деца на нашето страшно и гибелно време, лишено дори от общочовешките ценности. Молете Всемилостивия Спасител да укрие Своите в тайното убежище на Своето спасение. Амин!
               Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на светите мъченици Мина, Виктор, Викентий и благоречивата Стефанида, и по застъпничеството на великия църковен учител и изповедник – свети Теодор Студит.
               Честит и благословен празник на всички!

Иконата е копирана от http://www.aeginapress.gr

        Военачалници Божии, служители на Божествената слава, предводители на ангелите и наставници на човеците, измолете полезното за нас и велика милост, защото сте военачалници на безплътните сили.

Разгледайте презентацията Ангелският свят
Копирайте презентацията Ангелският свят

Братя и сестри,

            На днешния тържествен ден, когато възпоменаваме светите безплътни сили, безчетните свети ангели под водителството на архангел Михаил – на днешния ден Църквата ни призовава да повдигнем взор към небесния ангелски свят.
            Ние често забравяме, че имаме ангели-пазители до себе си, забравяме, че всеки наш грях ги оскърбява и натъжава. Забравяме, че макар телесната ни природа да се родее с животинския, материалния свят, то по дух сме сродни именно с ангелските сили.
            Знаем, че Бог създава ангелите преди хората. Знаем, че падението на сина на зората Денница предхожда грехопадението на прародителите. Уповаваме се и се молим на нашия ангел-пазител никога да не ни напуска, въпреки нерадението ни.
             Защото именно ангелът ни е този, който ни приканва да идем на църква. Именно той ни буди нощем, за да се помолим. Именно той ни призовава да простим някому, докато наранената ни гордост кипи и се бунтува. И пак ангелът ни подсеща и за милостиня, и за всяко добро.
             Всъщност, невидими за телесните ни очи, ангелите-пазители са близо до нас, радостни от всяка наша мъничка стъпка към Бога. Те са радостни и за доброто ни намерение и разположение.
              А как прогонваме ангела с гняв, завист, празни мечтания и похабено време, прекарано пред телевизора, на телефона или в социалните мрежи. Без да сме сторили чудовищни злодеяния, ние малко по малко отстъпваме от целта на нашия живот – да очистим духа си, да осветим скритата стаичка на сърцето, за да заживее там Светият Дух.
               Колко често ни тежат молитвите или ги казваме разсеяно, с блуждаещ ум, прикован в различни други действия. Отделяме за молитва няколко полусънни минути, а колко сме оживени от любим сериал или пред добре приготвена трапеза.
               Колко малко скърбим за греховете си. Може дори изобщо да не ги виждаме. И затвърждаваме една илюзорна представа за себе си, че сме добри хора, добри християни, и нашите отношения с Бога са уредени.
              Дано ангелът, който бди над душите ни, да измоли истинско зрение за собствените ни грехове. За да можем да принесем покаяние и да получим опрощение.
              Дано безплътните сили ни покрият с покрова на своята невеществена слава, струяща от престола на Всевишния.
              Честит и благословен да е днешният празничен ден! Честито на всички именици, носещи славното и добропобедно име на архангел Михаил!
               По молитвите на светите ангели, Господ да ни облагодати и помилва! Амин!

Иконата е копирана от https://society.fakty.ua

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.