Неделя първа след Неделя подир Въздвижение

Успение на свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Братя и сестри,
              Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня онзи знаменателен момент под Разпятието Христово, когато Спасителят поверява Пречистата Си Майка на грижите на Своя любим ученик Йоан. Единствен сред апостолите, присъстващ на страшните кръстни мъки, евангелист Йоан е удостоен с привилегията да е осиновен, да стане син на Божията Майка. По този начин Владичицата става осиновителка на цялото възродено в Христа човечество.
             Но кой е евангелист Йоан? Знаем, че заедно с брат си Иаков той е неотклонно до Господа и е в числото на 12-те апостоли.
             Когато в едно самарянско село отказват да пуснат Христос и учениците да пренощуват, в пламенна болка апостол Йоан пита Господа дали подобно на Илия да не поиска гръм от небето да изпепели селото. А Христос отговаря, че е дошъл да спасява, а не да съди.
             Да, Първото Пришествие на Господа беше за спасението на света, за да отвори отново чрез Възкресението и Възнесението Си дверите на рая, а на Второто Пришествие Христос ще седне на престола на славата Си като Съдия да съди живи и мъртви.
             Тайнозрителят Йоан, най-младият сред апостолите, се удостои с величествени видения за свършека на света в познатия му вид. За последните времена е написаната от него книга „Откровение“ или Апокалипсис, с която завършва Новия Завет. Всеки, който е чел тези безсмъртни редове, знае истините от откровението, което за съжаление се осъществява пред очите ни.
             Единствен сред апостолите достигнал старост, евангелист Йоан надживява гоненията и заточенията на раннохристиянското време и се представя в дълбока старост. Негово е последното, четвърто евангелие, излагащо най-възвишени богословски истини, за които е удостоен със званието „Богослов“. Нему принадлежат и три послания, и споменатата книга „Откровение“, дадена пред взора му един неделен ден на остров Патмос.
             Наричаме го „апостолът на любовта“, не само защото той казва незабравимите слова „Бог е любов“, но и защото, престарял и немощен, точно това е повтарял на тогавашните християни – „Чедца, обичайте се един други“.
             Тези думи са отправени и към нас. И по мярата на Христовата любов, която имаме един към друг, по тази мяра ще ни е даден и достъпа до Небесния Чертог. Защото любовта е над всичко, тя покрива всичко, имайки любов към Бога и към ближните, ние няма да грешим.
 
           Христовата любов да е с всички нас. Нека любовта Божия да стори милост в нашите сърца. Амин!

Иконата е копирана от https://tvsatcom.bg

23 септември – зачатие на свети Йоан Кръстител

Братя и сестри,
              На 23 септември Църквата чества зачатието на Предтечата Господен, съпроводено от чудни събития, за които знаем от Свещеното Писание. А 9 месеца по-късно, на 24 юни – Еньовден, честваме рождението на най-великия сред родените от жена, знаменития Предтеча и Кръстител Господен, честваме свети Йоан – проповедника на покаянието, последния пророк и пръв мъченик, наставник и учител на благочестието и близък Христов родственик.
              Най-често свързваме Предтечата с пламенната му проповед за покаянието и с безукорния му аскетически живот. И ако за второто – за аскетичеки подвизи – ние, съвременните християни, съвсем нямаме сили, то за покаяние винаги, винаги сме способни.
              Покайното настроение е същностна черта на истинския християнски живот. Не задоволството и удовлетворението, а покаянието и съкрушението са белег на духовен ръст. Ние винаги има за какво да се покайваме, винаги сме в греховно съкрушение спрямо нашия Създател. Лошото е, че често забравяме това покаяние и се улисваме в житейски грижи и гонене на вятър.
              Да даде Господ Съдният ден, който за нас е часът на нашата кончина, да ни свари в покаяние. Амин!

Икона:https://pravoslavy.ru/molitvy/akafist-ioannu-predteche

Неделя след Въздвижение

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение
Марк 8:34-9:1
          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила
.

Братя и сестри,

           Чухме призива на Спасителя Христос, предаден ни от евангелист Марк. Господ казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.“ И добавя „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“
           Какво значи да се отречем от себе си? Това значи да отхвърлим прищевките на плътта, съблазните на света, собствените си егоистични цели и желания.
           Значи да отхвърлим всички заблуди и лъжеучения, които непрекъснато от ранни години до старини помрачават и опетняват съзнанието ни на християни.
           Как, бидейки Христови, ние можем да говорим, че съществува прераждане? Нима не помним, че човеку е дадено да живее един път, а после следва съд? Как можем да твърдим, че многобройните еретически мъдрувания, увлекли цели народи, са истина? Как може да гледаме и слушаме непристойни думи за Христа и Църквата, сякаш се срамуваме от вярата си? Как любопитстваме да четем за Дънов, Ванга, Стойна, дядо Влайчо или другите напълно заблудени и окаяни глашатаи на страна, служеща на врага на нашето спасение? И най-вече как сме християни, а живеем като езичници? Уж не сме идолопоклонници, но принасяме на нашия стомах най-редовно и загрижено обилни жертви? Уж четем за мъчениците, а не сме склонни да понесем и най-малкото неудобство, заради вярата в Христа. Спасяваме се чрез Разпъналия се за нас Христос, а същевременно роптаем, че заслужаваме много повече, заслужаваме по-добро и по-почетно битие.
             Дните ни минават като сън – оскъдни на молитва, богати на духовна леност – гледане на сериали, осъждане, клюки, престой в социалните мрежи и похабяване на безценното и кратко време на нашия земен живот.
             Дано се осъзнаем и да вземем кръста си на дело, без ропот и гняв, и всяко страдание да понасяме, като страдание за Христа.
             За да не премине безцелно времето на нашия живот и озовали се внезапно пред портите на вечния живот, да бъдем осъдени.
             Божието благословение да е с всички нас, ведно със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен, по молитвите на Нашата Майка – Небесната Царица – света Богородица. Амин!

Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София

vqra_nadejda_lubov_za_vutre_f_improf_350x350
1709общо

Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от https://pbs.twimg.com

Св. вмчца Евфимия Всехвална, Св. Людмила Чешка, Св. Киприан, митрополит Киевски и Московски

16 септември

Братя и сестри,
     Неизказана и непостижима тайна е делото на нашето спасение. Едни се прославят като мъченици – както е днес честваната всехвална Евфимия, други просияват в святост в богатство, власт и разкош, опазили нестяжение, като света Людмила – Чешката кралица, трети са епископи – неуморни труженици на Божията нива, като свети Киприан – българинът, сподобил се със светителски престол на Московската катедра.
     Различни по възраст, нрав, обществено положение и образование, светиите си приличат в едно – в чистотата на вярата, в неоскъдността на надеждата и в силата на Христовата любов.
     Нека по-често да прочитаме техните жития и да обръщаме молитвен взор към тях – те са нашите истински приятели, нашето истинско небесно семейство, което ние често оскърбяваме със своите грехове.
     Дано Господ да ни вразуми и помилва по застъпничеството на Майката Божия и на всчки светии. Защото живеем в лукаво време, усещаме гибелния антихристов полъх. Единственото ни прибежище след Господ и света Богородица са светиите.
     Да даде Бог във вечността да сме при тях!
     Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

09.14_vozdvizhenie_trjavna
14 септември общо
  Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.
Братя и сестри,
          На днешния велик Господски празник почитаме Светия и Животворящ Кръст Господен – кръстното дърво, чийто предобраз бе дървото на живота в райската градина. Възпоменаваме с любов оръдието на нашето спасение, на което нашия Господ Иисус Христос пригвозди нашите грехове. Прекланяме се и пред Господните страдания на този кръст и знаем, че сме христоносци, доколкото носим своя кръст.
          И не само че трябва да носим кръщелните си кръстове, и не само че трябва да се осеняваме с кръстното знамение – ние изповядваме носенето на нашия житейски кръст, носенето на нашия собствен страдален път. Защото знаем, като християни, че през много сърби се влиза в Царството Божие.
           Затова да не роптаем и да не негодуваме, че дните ни са труд и болка – в този труд и болка, с молитва и благодарност Богу, се въздигаме към духовното небе.
           Дано Господ да укрепи душевните ни сили със силата на Своя Животворящ Кръст.
           Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и със силата на Честния Кръст.
           Амин!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Евангелско четиво на Неделя преди Въздвижение

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
           Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Братя и сестри,
         Сина Човечески – Спасителя Христос, се издига на Честния и Житворящ Кръст, за да спаси света. След Кръстната смърт всеки би могъл да усвои изкупителните Му заслуги, всеки може да ползва знамението на Светия Кръст за спасение от злото, всеки би могъл да се подвизава в име Христово, за да моли да влезе в Небесния Чертог.
          Ние се спасяваме чрез Разпъналия се за нас Богочовек. Всеки има тази възможност, стига да поиска – да потърси божествената благодат, за да се спаси. Всеки, независимо от греховете си, е поканен на божествената Господня вечеря.
          Но дали ще насочим свободната си воля към попрището на спасението или доброволно ще вървим по широкия път на злото, зависи от нас. Господ ни е създал свободни, Господ не насилва свободната ни воля, Господ търпеливо чака нашето обръщане. Всеки миг, всеки час вземаме важни решения, касаещи нашето спасение.
          В днешното тревожно и печално време се налага да вземаме точно такива решения – решения свързани с нашето спасение – дали да идем на църква, дали да се причастим, дали да се изповядаме, дали да направим или да не направим нещо, тревожно за християнската ни съвест. Защото каква полза да придобием цял свят, а да повредим на душата си? Или какъв откуп ще дадем за душата си?
          Молим се на Господ Сам Той да ни напътства, да ни избави от нашето объркване, от страховете ни, за да помним, че единственото и най-голямо зло е грехът. Да не забравяме, че преходен е образът на тоя свят. Че колкото и смутни да са днешните времена, те са само епизод в грандиозната картина на Божието Домостроителство, което е Божия план за спасение на грехопадналото човечество.
          И да се молим усърдно на Майката Божия, защото Тя е нашата Закрилница. И Тя умолява Господ винаги – и сега, и всякога, и в часа на Съда.
          По нейните молитви, Господ да даде да стоим във вярата и да опазим съвестта си на християни чиста от всяко отстъпление.
          Амин!

Рождество на Пресвета Богородица

1Icon-of-Nativity-of-the-Mother-of-God
Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.

Неделя единадесета след Петдесетница. Свети праведни Захарий и Елисавета

Евангелско четиво
Матей 18:23-35
          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати. Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш. Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,
               Чухме днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Матей. Това е Господнята притча, в която Спасителят описва бъдещия Съд над човеците, онагледявайки го с отношенията между длъжник и господар. Царят в притчата е Господ Бог, разчистването на сметки със слугите е Божият Съд над всички нас. Длъжникът с големия дълг изобразява целия човешки род от Адам до Христос. Изобразява също и всеки човек, всеки грешник. Такива длъжници сме и всички ние.
            Онзи, който няма с какво да разплати е продаден заедно с жена, деца и имот, както са правили в древност – ще рече предаден е на вечни мъки.
             И човечеството преди Христа не е имало с какво да заплати дълга си, а това е прародителският грях, който се предава на всички човеци.
            Слугата, който пада на колене и се кае, изобразява всички каещи се грешници, на които Христос прощава греховете.
            И както Господ е милостив към нас и ни прощава, така и ние трябва да сме милостиви към онези, които са съгрешили против нас. Защото, ако не простим, и Господ не ще ни прости. Да прощаваме докле е време, за да не се уподобим на немилостивия длъжник от притчата. Защото чухме колко зле свърши той. Така и всички ние, които не простим искрено на ближния, без да таим злост, омраза, завист, без да се наскърбим от успехите на враговете си, без да храним дори и сянка от неприязън към тях, ако не простим тъй, няма да влезем в Царството Небесно.
            Братя и сестри, да не вкоравяваме сърцата си, настоявайки на своето, Да въстанем срещу себелюбието и гордостта си, които винаги ни изкарват онеправдани, праведни и почтени. Защото при всички случаи сме оскърбили със своите грехове Господ много повече, отколкото оскърбленията, които сме понесли.
            Господ да ни вразумява и наставлява, да ни облагодати и умъдри по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица, закрилница на християнския род.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Копирайте Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2020

Иконата е копирана от http://www.religions.unian.net

Свети пророк Захарий и света праведна Елисавета
           Св. пророк Захарий и света праведна Елисавета са родители на свети Йоан Кръстител. Свети пророк Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета – сестра на Анна, майката на света Дева Мария.
           Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е синът му – детето Иоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор
           Св. Елисавета била „от дъщерите Ааронови“ (Лук. 1:5). Според предание, водещо началото си още от апостолско време, именно св. пророк Захарий, като първосвещеник в храма в Йерусалим, въвел Пресвета Богородица в храма.

изт: http://www.pravoslavieto.com

Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

2

29 авг заглавно 229 август обединено           Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.


 29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител
         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.

          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – сина на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Иконата е копирана от www.artstudios.eu