Света великомъченица Марина

ag-marina

тропар св. Марина1           Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Иконата е копирана от http://www.ikivotos.gr

Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница.

На 15 юли почитаме светите мъченици Кирик и Юлита

5f2

            Прочетете кратко житие Свети Кирик и Юлита

Евангелско четиво и проповед на Неделя седма след Петдесетница – Матей 5:14-19
            Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
           Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
           Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
           Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, Докато всичко не се сбъдне.
            И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.

          „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“
Братя и сестри,
             Христос е светлината на света. И светлината в мрака свети, и мрака я не обзе. Но в сиянието на Христовата светлина са Неговите апостоли, Неговите следовници, малките Христови братя, всички, които живеят християнски живот. Така би трябвало да бъде.
              Не може се укри град навръх планина. Градът – това са делата на светиите и праведниците, той е навръх планина, защото духовното им съвършенство ги издига над мерзостта и дребнавостта на ежедневието.
              Светлината по силата на своята природа е видима, тя е сияние, което озарява всички и осветява всичко.
               Ще рече – без да се изтъкваме, без да се тщеславим, без да се гордеем, ако делата ни са дела на християни и живота ни – наистина християнски живот, то нашата светлина, светлината на Христос в нас, ще стане явна – те ще видят добрите ни дела.
               Ако пък не виждат добрите ни дела и не могат да се поучат – това ще рече – има много път да извървим, докато станем светилници, излъчващи духовен блясък.
               Защото много често носим званието „християнин“, а делата ни не са дела на християни, дори са дела по-гибелни от тези на невярващите или езичниците.
              Добре че имаме лекарството на покаянието, което може да избели и най-греховната одежда. Да пристъпваме към покаяние като трезво гледаме с духовните си очи, трезво разследваме своя вътрешен живот.
               Как ще бъдем съсъди на светлината, след като оставаме користолюбци, човекоугодници, еснафи, самолюбци, егоисти, затънали в житейски грижи и дреболии, нерадеещи за своето спасение.
               Каквото и да се случи, бързаме да осъждаме, да се подиграваме с чуждата немощ, да злословим, да укоряваме. Бързи сме на гняв и бавни на милост. Готови сме като юдеите от Йоановото евангелие, първи да хвърлим камък срещу съгрешилия.
              Това не е сърцето на християнина. В сърцето на християнина прошката взема връх над надигащия се гняв и съблазън. Благославянето на враговете пък дава покой и утеха. Нека винаги гледаме на себе си като най-слабите и немощните, да сме сурови със себе си и милостиви към чуждите грехове и пороци.
              Защото всеки ден казваме с Господнята молитва „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Ще рече – колкото простим, колкото прощаваме, толкова и Бог ще прости нашите съгрешения.
             По молитвите на светите Отци от 6-те вселенски събори, тези благодатни съсъди, наистина просияли с богомъдрост и добродетели, по техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

Евангелско четиво и проповед на Неделя шеста след Петдесетница

3c7

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

Проповед на Неделя шеста след Петдесетница
Братя и сестри,
            В днешното литургийно свето евангелие евангелист Матей разказва за изцелението на един разслабен – тежко болен, парализиран човек, изцеление, сторено от Всемилостивия Лекар – Спасителя Иисус Христос. Но преди да изцели телесно болния заради вярата на неговите близки, Господ го изцелява духовно. Той казва на парализирания: „Чедо, прощават ти се греховете“.
           Веднага зле настроените към Христа книжници решават, че Синът Човечески богохулства. Те не познават в Иисус – Сина Божий, Който иде за да спаси света.
           Те знаят, че само Бог може да прощава грехове. Затова и Христос прощава грехове, защото е Богочовек и има властта за това, дадена Му от Отца.
            Но книжниците си мислят, че Спасителят казва това, защото делото на прощение грехове е невидимо, а делото на изцеление е видимо за всички чудо.
           Затова Христос ги укорява: „Защо мислите зло в сърцата? … Син Човеческий има и на земята власт да прощава грехове“.
           Спасителят сега се обръща към болния с думите: „Стани, вземи си постелката и иди у дома“.
            За Бог няма нищо невъзможно. Но нима прощението на греховете е по-малко чудно от надигането на това отслабнало от годините, изнемощяло тяло? Прощението на грехове е също такова велико чудо, както и изцелението. Нека не забравяме това.
            И да пристъпваме към Тайнство Изповед с ясното съзнание за чудото, което се случва – свещеникът, подобнострастен като нас човек, има властта да развърже греха ни, и тази власт е дадена от Самия Господ.
           С трепет да извършваме спасението си, да се каем искрено, да се стараем да не падаме в същите грехове, да се уповаваме Господу, че Сам Той избелва греха ни със Своята невеществена, нетварна светлина. И да осъзнаваме великата Божия милост за всяко наше дело.
           Защото Христос е казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Ин.15:5).
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg

Света великомъченица Неделя

ayia-keriake
св Неделя1          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,
          Някои християни – хора в плът и кръв, подобни на нас хора в света, със своите предпочитания, навици, светоглед, са просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Те са потъпкали демонските козни, отрекли са се от всяко земно благо заради Христа и са проляли кръвта си за Господ. Ето това са мъчениците, които са толкова високо в небесната йерархия, че дори с очите на душата ни е трудно да се издигнем в такава шеметна височина. Облечени в белите дрехи на невинността, оплискани в кръв, те предстоят пред Божия престол – така ги описва свети Йоан Богослов в книгата „Откровение“. Сред тях е днес честваната мъченица Неделя, сподобила се с мъченически венец в дните на страшното гонение на император Диоклетиан. Знатният й произход и голямата й красота не я съблазнили за женитба и светски живот. Тя отказала брака, защото била невеста Христова. Не е криела, че е християнка.
           Един обиден от отказа й младеж веднага докладва на императора, който е известен с голямата си омраза в преследването на християните. Точно по негово време Църквата дава стотици мъченици. Изглежда всичко това става в Никомидия, Мала Азия, където римските императори са имали резиденция.
           Родителите на света Неделя веднага са заточени на о. Митилин, където се сподобяват с мъченическа кончина, а самата девойка претърпява ужасни мъчения за Христа. Тя е удостоена с божествено видение – Сам Христос й се явява в тъмницата и изцелява раните й. Минути преди да бъде посечена с меч, тя кротко издъхва с молитва на уста. Това става през 289 година.
          Ние сме дълбоко свързани с почитта към тази дивна Божия угодница Повече от век нейните мощи се покоят в столицата на Второто българско царство, където благочестивите царе от династията на Асеневци боголюбиво събират мощи на светии, та Търново е станал истински богохраним град. В Търново са били мощите и на свети Йоан Рилски, света Петка Епиватска, света Филотея Търновска, а също и на света Неделя. Тези светци са навеки свързани с нашия народ и са сътворили чрез своите мощи дивни чудеса в нашата земя.
            Свети патриарх Евтимий ни е оставил прекрасно житие на великомъченицата. Поколения наред българи тачат светлата й памет и се молят за нейното застъпничество. Доказателство за това благоговейно отношение са широко разпространените имена Недялка, Неделина, Делчо, които говорят колко много нашия народ е скрепен с духовна връзка с прославената, великата Неделя (или Кириакия, както е името й на гръцки).
          По нейните молитви Бог да ни укрепява, вразумява и съхранява.
          Честит празник! Честито на всички именици!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.christianorama.com

 

Свети Андрей Критски

7809940_st-andrey-kritski

Свети Андрей, архиепископ Критски, почитаме на 4 юли.
           Свети Андрей, архиепископ Критски, бил родом от Дамаски, син на благочестиви родители. До седемгодишна възраст бил ням и по чудесен начин, като се причастил, проговорил. Оттогава момчето започнало да се учи с голямо усърдие. Особено обикнало да чете божествените книги.
           Когато навършил 14 години, родителите му го завели в Йерусалим. Там свети патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с усърдие и любов.

Има още

На 1 юли почитаме светите безсребреници Козма и Дамян Римски и връщане мощите на преподобни Йоан Рилски в Рилския манастир

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.

Евангелско четиво на Неделя пета след Петдесетница
Матей 8:28 – 9:1
09
           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

Църковни празници през юли

1 юли – Свети безсребреници Козма и Дамян Римски
          Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).
7 юли – Света великомъченица Неделя
          Света великомъченица Кириакия, на български Неделя, е родена през III век в малоазийския град Никомидия. Oт родителите си била възпитана в Христовата вяра.
           Когато император Диоклетиан започнал гоненията против християните, пострадала света Неделя, също и нейните родители. Затваряли я, мъчили я, влачили из града, но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, света Неделя предала Богу дух. Това станало на 7 юли 289 година.
           В началото на Второто българско царство светите мощи на великомъченица Неделя били донесени във Велико Търново. Свети Евтимий Търновски описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на български името й – света Неделя.

Има още