Евангелско четиво на Неделя трета след ПетдесетницаПолагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна. Свети Йоан, архиепископ Шанхайски и Санфранциски Чудотворец
Братя и сестри,
На Бог е угодно да чудотвори дори чрез сянката на Своите угодници. Знаем от Новия Завет, че мнозина са носели своите болни в Йерусалим край къщата, където пребивавал апостол Петър, та поне сянката му да осени болните. Така и чрез всички светини, свързани с благочестивия живот на Майката Божия, носила в плът Спасителя, всички тези светини – пояс Богородичен, одежда, нейни свещени изображения, са извор на дивни чудеса. Така Господ прославя Царицата Небесна, най-святата и пречиста Винагидева Мария.
През 5-ти век достопочитаната одежда на Облажаваната Богоматер, източваща чудеса, се съхранява в Йерусалим. Оттам тя е пренесена в Константинопол – столицата на християнската империя, град украсен с безценните съкровища на мощи и реликви, та да може още повече хора да се поклонят, да изпросят молитвите на най-великата застъпница пред Бога и да получат изцеление.
Точно това полагане на Нейната одежда в Богородичната църква, известна като „Влахернска“, честваме днес. Това ни напомня да не спираме да възнасяме молитви и моления към Пречистата, към Трапезата на Живия Хляб, към Кивота, позлатен от Светия Дух, към Стълбата небесна, по която слезе Бог, към разцъфналия Ааронов жезъл, към Ходатайката на цялото човечество, както я описва и възпява Църквата. Защото Нейната майчина свобода и дръзновение в молитвеното застъпничество е спасило и спасява мнозина.
По Нейните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
Икони: http://www.pokrov-fond.info и http://www.pravoslavie.bg
На 1 юли почитаме светите безсребреници Козма и Дамян Римски и връщане мощите на преподобни Йоан Рилски в Рилския манастир
Братя и сестри,
В деня, когато почитаме светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян от Рим, в същия ден се радваме духовно с още един пресветъл празник, а именно пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.
Още от дните на Второто българско царство, от 1195 година, мощите на свети Йоан Рилски са били пренесени в столицата Търново, прославила се не само като престолен град, но и като значим духовен център. Тук са се покоили мощите на света Петка, света Филотея и свети Йоан Рилски цели столетия.
Свети Патриарх Евтимий написва и великолепни жития за светиите, чиито мощи са благоукрасявали столицата.
Но в дните на османското нашествие Търново пада, а Рилският манастир е разрушен. По молба на трима монаси, поискали разрешение от султан Мехмед II, чрез ходатайството на неговата майка Мария, благочестивата българска християнка, омъжена в султанския двор, мощите на най-известния сред българските светии са пренесени през 1469 година от Търново в Рилската обител, която отново била възстановена. Това е небивало тържество на тази многострадална земя, опустошена от чумата и османското нашествие.
По Божия воля мощите на свети Йоан Рилски остават в основания от него манастир и до днес. Да благодарим Богу за тая милост, защото мощите на много български светии се покоят днес в други страни.
Да благодарим Богу, че великият застъпник на нашия народ, оставил своя безценен „Завет“, е благоволил да е сред нас чрез своите мощи, които са извор на чудеса и изцеление и до днес.
И да помним, че свети Йоан Рилски съветва своите духовни чада и нас, наследниците на православното верую, с думите: „Пазете свято православната си вяра!“
Дали я пазим обаче? Дали изобщо я познаваме? Смеем ли да се наречем православни ние, които сме кръстени с апостолската вяра и сме плът и кръв от рода на угодилия Богу свети Йоан Чудотворец? Можем ли да оправдаем своето невежество по въпросите на вярата?
Бог да се смили над нас и да ни помилва – да имаме разум Христов, да отхвърлим всяка заблуда, тъй модерна сега, да отхвърлим лъжеученията, които ни заливат от екрана и в ежедневието. Да отхвърлим идеите за прераждане, за йога, за окултна мистика, за алтернативни учения, за вяра в думите на Ванга или Стойна, или който и да е друг мним авторитет в духовното поле.
Братя и сестри, нека се постараем да следваме думите, които ни завеща свети Йоан Рилски – да пазим светата православна вяра! Амин!
Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от http://hram-uspenie-bogorodichno.org и http://www.zadrugata.com
Проповед на 30 юни – Събор на светите славни и всехвални 12 апостоли
Братя и сестри,
Празникът на светите първовърховни апостоли Петър и Павел продължава и в днешния ден. Честваме днес дванайсетте Господни ученици – онези, които Господ избра и повика, за да бъдат преки свидетели на учението и чудесата Му, онези които седяха с Него на последната вечеря и Той уми нозете им, онези които получиха дарбата да изцеляват, очистват, възкресяват и спасяват.
Чухме имената им в днешното евангелско четиво. Това са братята Петър и Андрей, братята Иаков Зеведеев и Йоан, наречен Богослов, четвъртият евангелист, Филип и Вартоломей, когото наричат и Натанаил, Иаков Алфеев и Тадей, Тома и Матей, Симон от Кана Галилейска и свети Матия, избран от апостолския събор на мястото на предателя Иуда Искариот.
Те са неуморни труженици на Божията нива, близки Христови приятели, спътници и довереници, преки слушатели на словото Божие, запаметили думите, гласа и жестовете на Богочовека. Те са удостоени с великата почит да станат избрани съсъди на Христовата проповед и да пострадат за Христовото име. Всички те, всички без св. Иоан Богослов, ще пролеят кръвта си за Христа и така, като живи камъни, ще споят градежа на Църквата.
Почитаме ги като основатели на първите християнски общини, като събеседници на св. Богородица и на ангелите, като проповедници и мъченици, които един ден на светли, по-светли от слънце престоли ще съдят света.
Виждаме ги като предани човеци, но уморени и неразбиращи изцяло истинното месианско послание на Спасителя до мига на Петдесетница. Оттогава Светият Дух, слязъл свише, ги прави необорими проповедници и безстрашни изповедници на вярата.
Молим се за тяхното молитвено застъпничество, за тяхната помощ – като съзерцавали лика на Богочовека през земния Му път и като съзерцаващи вечно божествената слава в невечерния ден на Божието Царство.
Молим се на целия апостолски лик, над който сияе Пречистата Владичица, молим се за частица от апостолското дръзновение за изповядване на истината. Защото Христос е Пътят, Истината и Животът. И живеем ли, умираме ли – Господни сме.
Дано светите апостоли да укрепят вярата и на нас – днешните християни, които живеем в лукави и бездуховни дни!
Амин!
Проповед на 30 юни, 2022 Изтегляне
Иконата е копирана от http://www.profitisilias.com.gr
29 юни – честваме светите първовърховни апостоли Петър и Павел
Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.
Братя и сестри,
На днешния тържествен празник Църквата чества светите апостоли Петър и Павел, наречени „първовърховни“. Честваме прославената двоица сред Господните ученици – великия Петър, пламенния Христов следовник, който дори ходеше по вода и получи от Господа ключовете на Царството небесно. Честваме и богомъдрия Павел, който макар и да не видя Господа по плът, беше удостоен с велики знамения, издигнат до третото небе и превърнат в най-ярък проповедник и огласител на Христовата истина. От него ни останаха 14 послания – писма, в които най-точно и последователно е разгърнато християнското учение, така както Светият Дух е осиял сърцата на апостолите от мига на светата Петдесетница.
Превърнали се в ловци на човеци, апостолите Петър и Павел неуморно благовестват по целия тогавашен цивилизован свят, неуморно се трудят, та Христовото спасително учение да озари краищата на вселената. Затова и названието „апостол“ значи нещо велико – пратеник и вестител на Христовата истина.
В немощи и скърби, в труд и бдение, в пост и несгоди, в бичуване и изтезания, в път, трудности и пререкания с близки и чужди – сред много изпитания минава животът на първовърховните апостоли.
Служителите Христови – богоизбраните апостоли до дъно изпиват чашата на страданията, така както нашият Господ Иисус Христос прие да изпие горчивата чаша на оскърбления, хули, страдания и смърт. Тежък е кръстът на апостола-проповедник и сияен е венецът, отреден за онези, които един ден на престоли ще съдят света. Знаем, че в дните на нечестивия император Нерон и двамата апостоли се увенчават с мъченическа смърт в Остия, край Рим. Апостол Петър е разпънат на кръст, с главата надолу – както той сам е пожелал. Апостол Павел е посечен с меч като римски гражданин.
Така на едно и също място се представят в Господа първовърховните апостоли. Те предстоят днес пред Божия престол и ведно с другите апостоли се молят за грешния свят. Молят се за вразумление, за опомняне на света, тръгнал към погибел. Молят се за нашите чеда, които раснат, лишени от всякакви нравствени ценности. Молят се за мира и спиране на бедствията, за добро преуспяване и милост на всички. Затова и ние зовем:
„Свети апостоли, молете Господа за нас. Имате дръзновение, молете Го, заедно със света Богородица за спасение на грешния свят“.
Амин!
Бог да ви благослови по молитвите на светите славни първовърховни апостоли Петър и Павел!
Честит празник!
Честито на всички именици!
Проповед на Петровден, 2022 Изтегляне
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/
Родни светии – на 25 юни почитаме преподобни Дионисий Атонски
Преподобни Дионисий е роден в с. Корица (Горица), Костурско. По род е българин, както е посочено в изданието на светогорския български скит „Достойно ест“. Родителите му били обикновени хора, но благочестиви и благоразумни. Благодарение на тях той положил добро начало на своето образование.
По-големият му брат Теодосий имал силен порив към духовен живот. Той отпътувал за Константинопол, представил се в Патриаршията, изучавал богословските науки и, забелязан от патриарха, бил ръкоположен за дякон, а после и за свещеник. У него се зародило желание за безмълвие и отшелничество, характерно за разцвета на исихазма на Балканите в този период. Теодосий се присъединил към братството на Филотеевската света обител на Атон, а сетне станал и игумен там. Ползвал се с голямо уважение сред светогорските монаси заради добродетелния си живот.
Малкият Дионисий чувал за монашеския живот на брат си и също възжелал пострижение. Когато станал пълнолетен, той отишъл във Филотеевската обител. Неговият брат – игуменът след време го постригал и Дионисий напреднал в подвижническия живот и изучаване на Свещеното Писание и божествените догмати. На тридесетгодишна възраст той вече е презвитер. А славата за благочестивия му живот се носела надалеч.
Дионисий, като се стремял към по-високи подвизи и уединение за непрестанна молитва, измолил благословение от опитни старци и излязъл тайно от манастира.
На юг от връх Малък Атон той се поселил в пещера. Там се хранил духовно с четене на божествените писания и с молитва, а за храна на тялото му служели диви растения.
Така изминали три години и Божията благодат превърнала Дионисий в богоносен съсъд, който не може да се укрие. При Дионисий дошли подвижници и построили колиби, за да са близо до него и да черпят наставления. Идели и други с желание да останат под неговото старческо ръководство. В началото той не се съгласявал, но после ги упътил да се поселят по-горе, на по-удобно място в планината, а той обещал да ги посещава и напътства.
Така, с негова благословия, те построили в северната част на планината келии и църква, посветена на свети Иоан Кръстител, която и досега се нарича „Старият Предтеча“.
Около преподобния Дионисий се събирало братство от пустинножители, при които той идвал събота и неделя, за да служи света литургия и да ги причасти, да ги поучи и утеши за тия два дни, а в неделя вечер вземал малко хляб и зеленчуци и се оттеглял в пещерата си. Но тъй като зимата на северния склон е много сурова, свети Дионисий благословил да се поселят на западната страна на върха и да насадят лозе. Имали и лодка, с която разтоварвали пшеница, докарана по море от другите части на Атон. Старецът Дионисий винаги участвал в трудоемките дела.
Той се удостоил да види по време на богослужение дивна светлина на мястото, където впоследствие е построена обителта „Св. Иоан Предтеча“ (1380г.). Посъветван от прозорливия Дометий, свети Дионисий разбрал, че е Богу угодно, там да се построи манастир. Всички братя помагали в разчистване на мястото и първоначално построили кула (пирг) за отбрана срещу морските разбойници. Множество духовни чеда на свети Дионисий помогнали със средства за строежа.
Братът на свети Дионисий – Теодосий бил пленен от турски морски разбойници и отведен в Бурса. Откупен от тамошните християни, той попаднал в Константинопол. Точно тогава се упокоил в Господа митрополитът на Трапезунд – града, който вече бил средище на византийския император. Патриархът против волята му ръкоположил Теодосий за епископ и го изпратил в Трапезунд.
Свети Дионисий като разбрал, че брат му се ползва от разположението на императора, решил да подири помощ за новостроящата се обител. Свети Дионисий отишъл с няколко монаси там и получил хрисовул, запазен и до днес в архива на Дионисиевия манастир, за получаване на щедра издръжка.
По обратния път към Атон турски морски разбойници нападнали кораба. Но по молитвите на свети Дионисий, Господният Предтеча защитил кораба и пътуващите монаси. Това било явно чудо, което всички спътници на свети Дионисий видели с очите си.
Така през 1380 година се появила светогорската обител „Св. Иоан Предтеча“, с прекрасен храм в чест на Кръстителя. Това се случило точно в дните на големите османски завоевания на Балканите.
Преподобният Дионисий пак тръгнал за Трапезунд, тъй като подарените средства не достигали. Завръщайки се в манастира, той го намерил пуст и ограбен, а братята – отведени в плен. С получените средства той откупил пленените монаси и пак останал без средства за довършването на строежа.
Подкрепен от прозорливия старец Дометий, преподобни Дионисий за трети и последен път се отправил за помощи към Трапезунд, но не дочакал обещаните средства. Там, в присъствието на брат си – митрополит Теодосий, свети Дионисий се представил в Господа на 25 юни, на 72 годишна възраст. Годината на смъртта му не е известна.
В Трапезунд той е погребан и опят от брат си и тамошното духовенство. Гробът му е бил източник на изцеления.
Бог да ни помилва по молитвите на преподобни Дионисий Атонски!
Литература:
Преподобни Дионисий Атонски – в: „Жития на светиите. Юни“, „Св. вмчк Георги Зограф“ 2006, стр.652
Неделя на всички светци, в България просияли
Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!
Братя и сестри,
Господ Иисус Христос се обръща към Своите ученици, избраните апостоли, с думите: „Ще ви направя ловци на човеци“. И наистина галилейските рибари вместо улов на риба, ще уловят чрез евангелската проповед целия свят и ще разнесат навсякъде вестта, че Месия е дошъл.
Ловци на човеци, тоест проповедници на Христовото учение, са и всички ония, които със свят и богоугоден живот, с пример и слово са изповядали вярата и са удостоени с Божията благодат. Превърнали се в богоносни съсъди, тези Божии приятели, тези Божии угодници, достигнали святост, са живото доказателство, че човешкият живот може да не измине напразно, че човек може, въпреки греха и дявола, които се борят с него, човек може да достигне небесната ни прародина – рая и да придобие блажената вечност.
Немалко от тези светии са свързани с нашата земя, немалко от тях тук са принесли жарките си молитви, тук са извършили своите подвизи, тук са удостоени с мъченически венци.
Това е сомнът на родните светии и на всички онези, които по нашите земи са се подвизавали с добрия подвиг, пътя са свършили тук и са опазили вярата.
Тук, в България, е отеквала проповедта на апостолските мъже като свети Ерм в Пловдив, през тези земи са минали свети Атанасий Велики и свети апостол Андрей, тук от най-ранно време, още преди официалното покръстване е имало цели християнски общини и то не само по черноморските градове.
Нека не забравяме, че стъпваме по земя, напоена с мъченически кърви от старо и от по-ново време, земя – гробница, некропол с кости на мъченици и преподобни, които тук се увенчаха с нетленните венци на Божията слава.
Това са царете ни светии – князът- мъченик Боян Енравота, царят-покръстител Борис-Михаил, свети цар Петър, събеседник на светии, свети княз Йоан Владимир.
Тук се прослави свети Йоан Рилски и неговите наследници – Йоаким Осоговски, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, тези земи обходи великият Паисий, проигумен на Хилендарския манастир, тук се проля кръвта на баташките, новоселските и хилядите мъченици, отхвърлили агарянското безчестие в дните на османското робство.
Каква любов към Христа е имал нашият народ знаем от народната песен „Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра?“ И чуваме единствено правилния, единствения възможен отговор: „Глава си давам, Яна не давам на турска вяра.“
Но къде е днешният балканджи Йово? Днес той е втренчен към други страни, към други хоризонти, готов да даде и вяра и език, и традиции, и ценности. Мечтата на днешният балканджи Йово е американската мечта, в ценностната му система напълно отсъства Христос и той пътува в глобален свят, без корени, без вяра, пише на български с латински букви и е готов на всичко, за да е в крак с желаното за всеки потребител, за всеки консуматор на материални блага …
А в небесната литургия душите на закланите заради правдата Божия, душите на българските праведници и преподобни молят Господа за милост и просветление за нашия окаян български род, наследник на славни предци.
Дано по техните молитви и най-вече по застъпничеството на Майката Божия, Царицата небесна, Господ да спаси България и да обърне чадата й към истинското духовно наследство, неопетнено от отстъпленията и многоликите падения на нашето време. Амин!
Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com
Рождение на свети Йоан Кръстител
Честит Еньовден!
Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.
Иконата е копирана от arpati.blogspot.com
Родни светии – на 20 юни почитаме преподобни Наум Охридски
На 20 юни Охридската архиепископия, наследница на Търновската патриаршия, отбелязва паметта на св. Наум Охридски, погребан в притвора на църквата „Св. Архангели“, изграден с богатството и по повелята на благочестивия „български цар Михаил-Борис и на неговия син цар Симеон.“ (1) И до днес неговите мощи се покоят там – от 23 декември 910г, когато се представя в Господа този най-близък съратник на св. Климент, неуморен труженик на нивата на християнското благочестие, преводач и писател, приел монашески подстриг непосредствено преди смъртта си, подобно на св. Кирил.
Достигнали са до нас две жития, като изрично е уточнено, че събратът и състрадалец на св. Климент е родом от Мизия (както наричат тогава българските земи) и е син на благородни и знатни родители. Св. Наум е в числото на Светите Седмочисленици. Той поема основна роля по просвещението на новия престолен град Преслав, а сетне и югозападните български земи.
В първия житиен текст пише, че св. Наум – българинът, украсен с девство, прекарва в учителство след ръкополагането на св. Климент за епископ, а след това преживява 10 години в съградения манастир на „оттока на Бялото езеро“. (2) Преди това той е участник в моравската мисия, ръкоположен е а презвитер в Рим и заедно с другите Методиеви ученици претърпява страданията и гоненията от немското духовенство, докато стигне до българското царство.
Краткият житиеписен текст е съставен по почин на Марко, ученик на блажения Климент, епископ в Деволската епископия, четвърти след св. Климент.
Знаем че малко от е останало от писмовното дело на св. Наум. Той превежда Цветния триод, а св. Климент – Постния триод. Стефан Кожухаров открива в библиотеката на Зографския манастир „Канон за апостол Андрей“ с доказано авторство на св. Наум, което личи от акростиха, вплетен в канона – „Първият Христов посланик хвали нищия Наум“. Канонът най-вероятно е писан още при престоя в Рим, а св. Андрей е покровител на славяните, защото получава като „апостолски дял“ страните, поселени със славяни.
Канонът на св. Андрей, писан от преподобни Наум е зряла, завършена, високопоетична химническа творба, възпяваща първозвания апостол. (3)
Мощите на св. Наум почиват и до днес неоткрити, защото колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. Те са непресекващ извор на изцеления и чудеса. (А на някои благочестиви поклонници дори се дава да чуят туптенето на неговото сърце.)
(1) Второ житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.83
(2) Първо (най-старо) житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.80
(3) Св. Наум Охридски „Канон на св. Андрей“ – в: „Тържество на словото. Златният век на българската книжнина“ С.1995, с. 33-37
Иконата е копирана от https://bg.wikipedia.org
През 2022 г. честваме 300 години от рождението, 60 години от канонизацията на преподобни Паисий Хилендарски и 260 години от написване на История славянобългарска
Богоозарен монах, съвършен постник, будител и пламенен родолюбец, преподобни Паисий е канонизиран от БПЦ през миналия век на 26 юни, 1962 г. Изваждайки наяве фактите от забравената държавна и църковна история на българския народ, той събужда националното ни самосъзнание и се явява ярка фигура на българското възраждане – първопроходник сред плеядата църковни дейци, борили се и извоювали, макар и на висока цена, църковната ни независимост.
Свети Паисий е роден в Банско през 1722 г. Семейството му се слави с благочестие и безукорен християнски живот. По-големият му брат Лаврентий е игумен на Хилендарския манастир в Атон. Другият му брат Вълчо е искрено вярващ поклонник, посетил Светите земи и обдарил щедро църкви и манастири. Негово дарителство е параклисът „Свети Йоан Рилски“ в Хилендарския манастир (1757 г.), с негови средства е обновена Зографската света обител на Атон (1758 г.) и е съзграден там Богородичен храм (1764 г.)(1)
Боголюбивият Паисий, закърмен в християнски добродетели, отрано възжелава монашеския живот и постъпва послушник в Рилската света обител, където се усъвършенства духовно при опитни старци.
Едва на 23 годишна възраст, вече в Хилендарския манастир, младият Паисий приема монашеско пострижение и името Паисий, с което е известен. Неговото монашеско задължение е да бъде таксидиот – пратеник на Хилендарската обител, който пътувайки събира парични помощи за манастира. Свети Паисий има възможност да усети в пълнота духа на своята епоха – време, когато византийският духовен разцвет отдавна е отминал, православните са наричани „руммилет“ и са под егидата на Цариградската патриаршия. А елинофилетизма вече е дал първи плодове – надменното и грубо отношение на гръкоговорящите към своите братя православни. Вярващите не са вече онази наднационална общност, каквато бяха в исихастката епоха (14 век) в навечерието на своето поробване. Българите са обиждани и нямат история и държавност, обвинявани са в неграмотност и невежество, в непричастност към корените на европейската цивилизация – елинската античност и византинизма. Огорчен от това изопачаване на истината и стъписан от факта, че сънародниците българи масово се гърчеят, забравят род и език и приемат „мегали“ идеята на гърците за своя, свети Паисий издирва източници и документи в библиотеките на светогорските манастири и в Сремски Карловци, където е изпратен и съставя своята „История славянобългарска“, която е емблематична за всеки българин. Пролетта на книжовното обновление настъпило с дошлия на Атон украински подвижник и преводач, великия му съименник свети Паисий Величковски, радетелят за точните преводи на светоотеческите съчинения, който в Нямц (Молдова) успява да създаде голям книжовен център, несъмнено повлиява на Паисий в стремежа му за изследване и книжовно дело. А примерът на немалко атонски новомъченици от тогавашните обители е укрепявал духовно преподобния за нелекия подвиг в името на християнския идеал на правда и истинност. Ето какво пише хилендарският будител в предисловието на своята „История славянобългарская“:
„За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.…“(2)
И добавя: „Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно…При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно.“ (3)
И на сътвореното с молитва, с любов към истината, с любов към българщината дело, Бог не отсъжда забрава. Хилендарският таксидиот свети Паисий обикаля българските земи и мнозина, докоснати от истината и улеснени от разбираемия език на „историйцата“, я преписват и разпространяват. В Рилската обител я преписва монах Никифор, в гр. Самоков – свещеник Алексей Велкович Попович, в Котел – свещеник Стойко Владиславов, впоследствие епископ Софроний Врачански, даскал Николае и мнозина други.
И знанието за родната святост, за великата ни държавност покълва в сърцата на всички, които са причастни на истината. Изнурен от многото си трудове, с болен стомах от постоянните пости и тежко главоболие от напрегнатия труд, за които бегло споменава, свети Паисий се представя в Господа неизвестно къде и кога. Епископ Партений привежда следното съобщение в кондиката на Хилендарската обител с дата 3 юли, 1798 г.
„Йеромонах Паисий поклонник, старец Хилендарски, умря в Самоков и вече не се завърна в Света Гора, и го положиха в гроба на отец Никола йерея, и всички казаха три пъти: „Бог да го прости!““
Не се знае обаче дали това сведение се отнася именно за Паисий будителя, автора на „История славянобългарская“.
Бог да ни просвети и вразуми по молитвите на свети Паисий Хилендарски! Амин!
По Божия милост и други след него тръгват по пътя на създаването на тъй нужната родна историография – българинът йеромонах Спиридон пише през 1792 г. втората след Паисий „История вкратце за българския народ славянски“.
Източници:
1.Епископ Партений Левкийски, Житие на преподобния Паисий Хилендарски, в „Жития на светиите“, м. Юни, „Свети мъченик Георги Зограф“, 2006 г., с. 520
2.Паисий Хилендарски, „Славянобългарска история“, С., 1984г., с. 37-38
3.пак там, с. 40
Иконата е копирана от http://www.paroissebg.fr
Копирайте: 19.06.Свети Паисий Хилендарски
Светлината на Храма 