Евангелско четиво
 Йоан 1:43-51

На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,         

          Днес е първата неделя от Светата Четиридесетница. Наричаме я Неделя на Православието или Неделя Православна. На този ден се отбелязва знаково събитие за църковната история, а именно победата на Православието над просъществувалото повече от век иконоборство.
          На този ден, през 843 г., в Константинопол, императрица Теодора и нейният невръстен син, заедно с патриарх Методий, свикват събор, който утвърждава решенията на предходните 7 събора, които църквата празнува за вселенски. А най-вече е почетена паметта на отците от последния, седми събор, които са се борили за утвърждаване на подобаващото място в почитанието, наследено от древност, на православната икона.
          Трудно е да си представим светото Православие без досточтимите ликове, отвеждащи ни мислено към първообразите на небесния свят.
          Трудно е да си представим нашата вяра, лишена от свето древно наследство, защото знаем, че свещени изображения е имало от най-ранни години на християнството.
          Трудно е да осмислим колко величествено, решаващо и грандиозно е делото на свети Теодор Студит, патриарх Герман, изповедниците Теофан и Теодор Начертани, богомъдрия Йоан Дамаскин и стотиците, хилядите християни от ония времена, повечето монаси, които са пролели кръвта си, претърпели изгнание, бичове, поругаване, хули, позорна смърт заради светите образи на небожителите.
          Сега те не смътно като в огледало, а лице в лице съзерцават небесното семейство, небесното войнство, Майката Божия и всички отвека угодили Богу праведници и пред престола Божий молят спасение за грешния свят.
          Ето и в днешното литургийно свето евангелие чухме думите, с които апостол Филип се обръща към онзи израилтянин, у когото няма лукавство – към Натанаил. Той му казва, викайки го да беседва със Спасителя Христа, казва му „Дойди и виж.“ Това е покана към всички люде по света, към всички звани, да дойдат в лоното на душеспасението – Христовата Църква, която е стълб и крепило на истината.
          За Христос и Църквата проляха кръвта си мъчениците, за Христос и Църквата проповядваха пророците, към Христос и за Църквата отпращаха молитви аскетите, в име Христово и за Църквата правеха чудеса чудотворците.
          Христос и Църквата Божия трябва да са центърът, същината на нашия живот. Защото сме дошли в Църквата и сме останали тук – да даде Господ до края на дните ни.
          Да даде Господ и да послужим Нему, на нашия Избавител и Спасител, и сега в този живот, и във вечността.
          Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички нас – чадата на древната апостолска църква, която неотменно пази, без промяна, Христовото учение и поверените ѝ тайнства до свършека на света. Амин!
          Честита на всички православни да е Неделя Православна! 

Иконите са копирани от: https://pameevro.gr и https://yantar.ua

Копирайте: Проповед на Неделя Православна

На 28 февруари почитаме света мъченица Кирана Солунска

            Тази прекрасна невеста Христова беше от едно солунско село, наречено Ависона, чедо на християнски родители. Тя беше много красива и водеше скромен целомъдрен живот. Но дяволът, който мрази доброто, завидя на нейната голяма добродетел и като не можа да я оскверни със срамни помисли и с тайни неприлични деяния, намери за оръдие на своята злоба един агарянин, еничар, който беше бирник в онова село и събираше държавните данъци, и който се уязви от сатанинска любов към момичето. И започна окаяният да я ласкае по разни начини, за да я доведе до своето намерение. Но девицата съвсем не го приемаше. След това той обеща да й даде пари, колкото пожелае, и да й направи скъпоценни облекла. Ако ли не, я заплаши да й наложи наказания и накрая да я предаде даже на смърт. Но момичето имаше голяма любов към Христа и не се поддаде нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видя, че не постига целта си, той се сговори с други еничари от неговата дружина и внезапно грабнаха момичето и го заведоха пред съдията в Солун, като лъжесвидетелствуваха, че уж била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Родителите й я последваха, но уплашени от техните заплахи, се скриха.

Има още →

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда
Копирайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

Копирайте: Проповед на Тодоровден

към Начало

Матея 6:14-21

           Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

             Братя и сестри,

           Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. С тези Господни слова от знаменитата проповед на планината, Църквата ни напомня за прошката.
           Прошката, заедно с покаянието, е основа на духовния ни живот. Прошката и покаянието са неотделими едно от друго състояния.
           Ако нямаме покаяние, ако не потърсим корена на всички злини в собственото си грехопаднало сърце, в собствените си привички и наклонности, станали навици, а понякога и пороци, ако нямаме това покайно чувство, трудно ще можем да дадем прошка. Защото напълно илюзорно ще се виждаме безгрешни или пък добри, незаслужаващи осъждане хора. Липсата на покаяние ще попречи да дадем прошка и да поискаме прошка. Нашата мнима фарисейска праведност ще потуши всякакъв истински порив към духовен живот. Много често не желаем да поискаме прошка, за да не се почувстваме унизени. Нашата неистова гордост се бои от всяко унижение, за нас е най-угодно да се къпем в похвали и ласкателства. А това ще рече, че нямаме истински духовен живот.
           Когато видим себе си първи сред грешниците, тогава не ще ни бъде трудно и да поискаме прошка, и да се молим за враговете си, и поста и всяка добродетел да извършваме тайно.            Точно към това невидимо за телесните очи, скрито вътрешно преобразяване и излизане на вътрешния ни човек ни призовава Бог в дните на Великия пост. Защото постът е преди всичко духовен труд, вътрешна битка, бран срещу пагубните скрити недъзи на душата.
            Започваме тази битка с покаяние и прошка. Даваме прошка на всеки и от всеки искаме прошка. Мислим за себе си като за покаялия се митар: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. И добавяме с думите на блудния син: „Отче небесни, съгреших против небето и пред Тебе, позволи ми да бъда като един от наемниците Ти“.
           Страдаме, ако нямаме телесни сили за пост, но се смиряваме, знаейки, че болестите Бог ги допуска за нас наместо поста, да ни смиряват.
           И пристъпваме към Свето Причастие независимо колко малко сме постили (Бог знае нашите сили), пристъпваме, простили на ближния, с покаяние и изповед, към Светата Чаша, за да се единим с нашия Господ.
            Знаем, че който яде и пие Господнята кръв, ще има живот вечен и Бог ще го възкреси в последния ден.
            Благословени и спасителни пости желая на всички.
            И да не спираме да се молим за мир в света, за спиране на тази демонична злокобна война, в която врагът на нашето спасение – дяволът хвърли православните ни братя на взаимно изтребление. Да се молим с молебния канон на света Богородица – Владичица и Ходатайка за мира в света, та Господ да добави още благодатни дни за Своето изстрадало творение.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

към Начало

Братя и сестри,

         В навечерието сме на Великия пост – време благоприятно за делото на нашето спасение. Църквата ни призовава към покаяние и обновяване на Божия образ в нас. Призовава ни да се вгледаме в скритата стаичка на душата си – в нашите собствени грехове, които не са малко.
         Ето и апостол Павел казва: „Всинца много грешим.“ Да започнем духовния си подвиг с молитва и упование Богу, та Бог да ни разкрие скритите недъзи на нашата душа. И да се смекчи сърцето ни, за да ги оплачем със сълзи на нелицемерно покаяние.
         Мнозина, мнозина са се спасили с това покаяние – искрено, дълбоко и разтърсващо – покаянието на митаря, на блудния син, на блудницата, която Господ спасява и наставлява да не греши вече. А какво да кажем за покаянието на благоразумния разбойник, спасил се броени часове преди смъртта и чул милостивата Божия покана: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“
         Да даде Господ да последваме тези примери, а не самодоволството на фарисея от притчата.
        Господ да се смили над всички нас. Амин.

Матей 25:31-46

А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

Братя и сестри,

          В днешната неделя – Месни заговезни – в навечерието на Великия пост, Църквата възправя пред очите ни величавата и грандиозна картина на Страшния съд.
          Чухме литургийното евангелско четиво. Господ Иисус Христос ни разкрива тази тайна – тайната на всеобщото възкресение на мъртвите и за съда над цялото човечество.
          При това Свое Славно дохождане, Синът Човечески – нашият Спасител, вече няма да бъде страдащ Изкупител. Той ще дойде като Съдия, заедно с всички Свои ангели, ще седне на престола на славата Си. Пред Него ще се явят всички народи, всички хора от създание мира досега. Книгите ще се разтворят и тайните дела ще се разкрият. И Бог ще отдели отдясно, от почетната страна – праведниците, а отляво – непокаялите се грешници.
          Господ нарича праведните „овци от своето стадо“, като така изтъква кротостта и незлобието на праведника. А грешниците са наречени кози, защото са непокорни и непослушни.
          Тук вече Добрият Пастир, Кроткият и Спасяващ, Всемилостив Владика и Човеколюбец, тук вече Той – Всесилният е праведен Съдия. И Съдът е наречен „Страшен“ не за друго, не за друго, а защото е страшен за грешниците, сред които сме и всички ние.
          Дано Господ се смили над нас – да сторим някому милост, напоим или нахраним някого в нужда, да помогнем и обгрижим някой немощен, да сдобрим врагове, да покрием немощите на другите, да простим и да се молим за прошка, и така, по великата Негова милост и най-вече по застъпничеството на Пречистата Владичица наша Богородица, Честния Предтеча и всички светии да се озовем от дясната страна – при спасените.
          Да не забравяме, че времето на земния ни живот изтича безвъзвратно и ще застанем пред този нелицеприятен Божи съд. И най-важното – не само делата, но дори и помислите ни ще бъдат разкрити пред всички – пред ангели и човеци.
          Да молим Господа за снизхождение, непрестанно да Го молим. И молитвата „Господи, помилуй“ да пребъдва в умовете и сърцата ни.
          Господ да се смили над нас и над всички човеци в часа на Своя праведен съд.
          Амин!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Проповед на Неделя Месопустна      Изтегляне

СВЕТИ ХАРАЛАМПИЙ БИЛ ПОГРЕБАН С ПОЧЕСТИ ОТ ДЪЩЕРЯТА НА ИМПЕРАТОРА – НЕГОВИЯ МЪЧИТЕЛ

        Свети Харалампий живял през втория и началото на третия век. Бил епископ на град Магнезия, в областта Тесалия, днешна Гърция. По онова време римският император Септимий Север подигнал гонение срещу християните. Епископ Харалампий открито проповядвал вярата в Истинския Бог и се стараел да отвърне езичниците от техните заблуди и от поклонението на идоли.
       Езическите власти уловили светия епископ и го довели при съдията, който дълго го  увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. С изумителната твърдост старецът понесъл мъченията, които били съпроводени с чудесните прояви на Божията сила – много болни били изцелени, дори мъртвец възкръснал по неговите молитви. Бог по чудесен начин изцерил и раните по тялото на мъченика. Множество езичници повярвали и започнали да славят истинския Бог.
       Силно разгневен от това, Север започнал да хули Христа. Но в миг станало страшно земетресение, подигнала се буря с мълнии, царят и неговият епарх били издигнати във въздуха и висели като свързани с невидими вериги. Обхванати от ужас, те осъзнали, че пострадали за греховете си и молели за пощада. Тогава царската дъщеря Галина, която повярвала в Христа, се помолила на св. Харалампий да ги освободи и те били свалени на земята.
       Галина имала чудно видение на прекрасна градина с благоуханни дървета и лозе, а сред лозето висок кедър и извор, край който пазел пазач. Баща й с неговия епарх искали да влязат, но били прогонени от пазача с огнен меч. А когато Галина се помолила да влезе, пазачът я поканил да дойде и да остане там. Тя попитала св. Харалампий какво значи това, а той й разяснил, че това е раят, където ще обитават праведниците. А баща й и епархът не ще могат да влязат, защото скоро отново ще се обърнат към идолите.
       Така и станало. Север повикал светеца и пак го призовавал да се поклони на идолите, а когато той отказал, царят, за да го унижи, наредил да сложат юзда на устата му и така да го развеждат по града. А на Галина наредил веднага да се поклони на идолите. Тя приела да отиде в капището, но вместо да се поклони, строшила бездушните идоли. Щом разбрал това, баща й решил с хитрост да й докаже силата на езическите богове, като наредил петдесет майстори да работят цяла нощ и да поставят същите идоли на местата им, все едно са възкръснали. Но това не могло да заблуди Галина, която отново ги строшила. Когато Север я попитал защо е направила това, тя на шега казала, че им принесла жертва, както е могла.
        Силно разгневен царят оставил дъщеря си и продължил с изтезанията на свети Харалампий, като накрая го осъдил на смърт чрез посичане с меч. Завели светеца на мястото на наказанието. Свети Харалампий вдигнал ръцете си нагоре, насочил погледа си към небето и се помолил за всички хора: да им даде Бог телесно здраве и душевно спасение, да умножи земните им блага и да благослови плодовете на труда им.
       След тази молитва светият старец предал Богу духа си, преди палачът да докосне с меча шията му. Войниците видели душата му да възлиза на небесата. Север останал много учуден от това и силно се изплашил. Блажената Галина изпросила от него тялото на мъченика, взела го, обвила го с чисто платно, помазала го с аромати и скъпоценно миро и прославяйки Господа, го положила в златен ковчег. Царят се убоял да съди и наказва дъщеря си. Виждайки, че Господ пребивава с нея, той я оставил да живее в християнско благочестие, според волята си.
       Този непобедим и велик Христов мъченик Харалампий пострадал през месец февруари, на десетия ден, 202 г., когато бил на 113 години. Застанал отдясно на Божия престол, той непрестанно моли за нас нашия Господ Иисус Христос, на Когото е славата и царството, сега и винаги, и във вечни времена! Амин!

Притчата за блудния син
Лука 15:11-32

         Господ Иисус Христос често си служи с притчи. Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
          В евангелието на Лука Господ разказва притчата за един баща, който има двама сина. Семейството живее в мир и разбирателство, като се прехранва с честен труд. В дома цари ред и се спазват добрите нрави.  Но по-малкият брат пожелава да напусне дома, защото иска да изпита предизвикателствата и насладите на непознатото. Иска от баща си да раздели имота и да му даде онази част, която му се полага по право. Бащата не отказва да изпълни желанието на сина си, макар болка да свива сърцето му от предстоящата раздяла и неизвестността. Скоро след това синът взема своя дял и тръгва на път.
          Пристигнал в чужда страна, синът намира другари, които подобно на него, искат да черпят с пълни шепи от удоволствията на този свят. Той безразсъдно започва да пилее парите от спестения с труд имот на баща си, прекарва дните и нощите в гуляи и разпътство, додето един ден се оказва без пукната пара. Разбира се, другарите му прахосници го изоставят, защото вече нямат нужда от бедняка, в който се превръща той. За зла беда, в тази чужда страна настава голям глад и блудният син се вижда принуден да търси работа, за да се препитава. Работата, която намира е твърде унизителна – наема се да пасе свинете на един богаташ, но никой не се смилява да му даде храна. Той е съгласен да яде дори от храната на свинете, но и от нея не му дават.
         Стигнал до дъното на мизерията и отчаянието, блудният син идва на себе си. „Идва на себе си“ означава, че съвестта му се пробужда, той проглежда за истината и прозрява греха, който е сторил. Вижда докъде е докарал себе си – дрипав, мръсен, изтощен от глад, отритнат от всички, лишен от човешко съчувствие, обидил и огорчил най-близките си.  Прозрява, че напълно заслужено е постигнат от тази участ, защото е презрял добрите, макар и строги порядки в дома си, надсмял се е над послушанието на брат си, пренебрегнал е обичта и тревогите на баща си.  Разбира, че като е разпилял с лека ръка всичко и се е предал на пороци, той е загубил честта и достойнството си на добродетелен син. Блудният син ясно съзнава, че баща му ще бъде напълно прав да не го приеме повече в родния дом. В отчаянието си той мечтае да стане като един от слугите на баща си, които винаги имат какво да ядат. След дълго терзание решава да се върне у дома и като падне на колене пред баща си да каже: „Татко, съгреших против небето (т.е. пред Бога) и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“(Лука 15:21)
          Взел това решение, блудният син се почувства окрилен и бързо потегля към дома, като се надява, че  баща му няма да откаже да го наеме като един от своите слугите. Блудният син е готов на това унижение, защото ясно осъзнава тежестта на греха си.
          А бащата жали за сина от деня, в който той потегля, без да се обърне назад. Бащата добре знае каква опасност го грози, ако се отдаде на разгулен живот и безразсъдно пропилее парите си. Блудният син може да загуби живота си, но още по-лошо – може да погуби душата си. Добрият баща не престава да се надява, че може да го види отново и все отправя взор навън, дали няма да се зададе по пътя към дома.
           Когато един ден изтерзаният баща съзира своя син да се приближава с наведена глава към дома, целият в дрипи, мръсен и бос, той не сдържа сълзите си и се втурва да го посрещне. Малкият син едвам изрича думите, които е намислил да каже на баща си, а баща му се хвърля на врата му и го целува. Радостта на измъчения баща е голяма – той може да вземе в обятията си изгубения син. Веднага нарежда на слугите да облекат на сина му нови дрехи, да надянат обуща на нозете му и да му сложат пръстен. А после като заколят угоеното теле, да приготвят увеселение.
          Блудният син не може да пророни дума. Няма гневно наказание, няма справедливо назидание, няма дори упрек….. Бащата добре знае, че това не е необходимо, защото в душата на неговия малък син е преминала бурята на дълбокото разочарование, на справедливото самообвинение и искреното покаяние. Душата му, умъртвена от греха, е оживяла от разкаянието, в нея са се пробудили чувствата на признателност и любов и той се е завърнал в своя дом. Затова бащата изрича с неизказана радост: „…. Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.“(Лука 15:24)
          За големият брат обаче е трудно да разбере това, което любящият баща чувства. Когато се връща вечерта от работа и чува шума от веселието, той пита слугите какво се случва в дома им. Щом разбира, че неговият брат, който е пропилял имота на баща си, се е завърнал окаян и дрипав, а баща му го облякъл богато като преди и наредил да заколят угоеното теле, за да се веселят, силно възнегодува. Ето той, разумният син, който във всичко е послушен на баща си, никога с нищо не го е огорчил, досега не е получил дори козле, за да нагости и зарадва приятели.  А блудният син, вместо да бъде изгонен от баща им, се наслаждава на такова бляскаво посрещане. Големият брат намира това за несправедливо и не желае да се присъедини към увеселението.
          Щом научава това, бащата отива при него и лично го кани, но големият брат изразява огорчението си от тази несправедливост и отказва да влезе на празненството. „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си.“(Лука 15:29)
          А бащата с любов му обяснява: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“(Лука 15:31-32)
          В тази притча Бог ни разкрива Своята всеопрощаваща любов към каещия се грешник. Бащата в тази притча олицетворява Самия Бог, а синовете – това сме ние, Божиите чеда. Блудни синове можем да наречем всички, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти. Послушните пък винаги са близко до Бога. Те изпълняват Божията воля и Бог никога не ще ги лиши от благата на небесното си царство.  Но Бог обича еднакво всичките си чеда. Той скърби за тези, които пренебрегват заповедите Му и се отдалечават от Него. Той не иска никой да погине и да се лиши от Божието царство, затова е голяма радостта на Бога за обърналия се грешник. Както бащата връща загубеното достойнство на разкаяния блуден син, като го приема и му дава пръстен, така Бог приема всеки, който се разкайва за греха си и му връща първоначалната чистота.
Ние често заемаме позицията на големия брат, търсим човешка справедливост, съдим със своя човешки съд грешника, лишаваме го от своето съчувствие. Ревнуваме за това, че Бог обича и най-големите грешници. А Бог ни учи да прощаваме, без да търсим възмездие за обидите и за несправедливостите. Бог ни призовава да проявим милост, да обичаме враговете си, да бъдем съвършени, да не се сърдим като големия брат от притчата.

Рози и ябълки от рая
или
Чудната история за светата девица Доротея Кесарийска

          В третия век, когато християните били жестоко преследвани, живяла в гр. Кесария Кападокийска млада християнка, на име Доротея. Тя била много красива. Мъдростта й удивлявала всички, които я познавали, но особено се отличавала с християнски добродетели и с ревност към закона Господен. Тя се отказала от житейските радости и се посветила съвършено на Бога, като се стараела да Му служи с добри дела и праведен живот.
         Саприкий, управител на Кападокийската област, повикал на съд Доротея като християнка и започнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката отговорила, че небесният Цар е заповядал да се покланят само Нему и че тя ще изпълни Неговия закон и няма да се покланя на идолите. Управителят заповядал жестоко да мъчат Доротея, но това не сломило вярата й.
         След това управителят измислил друго средство, за да склони Доротея да се отрече от вярата. В Кесария живеели две сестри – Христина и Калиста, които преди били християнки, но се отрекли от вярата си поради страх от мъчения. За своето отричане те получили от езичниците много пари и живеели в богатство и разкош, сред суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният пример ще подействува на Доротея. Но не те подействали на Доротея, а тя ги убедила да се обърнат с покаяние към Бога и без да се съмняват в Неговото милосърдие да Го молят за прошка. Двете сестри с плач паднали при нозете на Доротея и я молили да им помогне със своите молитви.
         И Господ чул молитвата им и им дарувал сила да докажат на дело своето разкаяние. След няколко дни Саприкий повикал Доротея и двете сестри, но бил страшно разгневен, когато чул техния отговор:
         -Ние сами сме се заблуждавали, ние сами сме съгрешили, когато поради страх от мъки се отрекохме от Христа. Но Господ ни даде покаяние и ние Го молим да ни прости тежкия грях!
         Той веднага ги осъдил на смърт и заповядал жестоко да мъчат Доротея. Подир страшните страдания лицето на мъченицата сияело от неизказана радост.
         – На какво се радваш? – казал й озлобеният Саприкий.
         – През целия ми живот не е имало за мене по-радостен ден от днешния – отговорила мъченицата. Бог ми помогна отново да обърна към Него две души, които ти с помощта на дявола бе отвърнал от Господа. Дай ми да се порадвам и аз на небето заедно с ония, с които плаках на земята!
          Тогава Саприкий заповядал още да усилят мъченията на Доротея: обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после управителят изгубил надежда, че тя ще се отрече от вярата си и я осъдил на смърт. Когато светата мъченица чула смъртната присъда, радостно извикала:
           – Благодаря Ти, възлюблени мой Христе Боже, задето най-сетне ме призоваваш в Твоя небесен рай и ме въвеждаш в пресветлия Твой чертог!
           Там бил и Теофил, съветник на управителя, който при този радостен неин възглас извикал с подигравка към нея: „Слушай, невесто Христова, кога се настаниш в райските градини на твоя небесен Жених, изпрати ми рози и райски ябълки оттам!“ Светата мъченица отвърнала на предизвикателните му думи: „Бъди уверен, ще ти изпратя и веднага ще ги получиш!
         Света Доротея преклонила глава под меча и чистата й душа отлетяла при Господа.
         В това време, когато славната мъченица Доротея заминавала към блажения живот, при Теофил се събрали негови приятели, които той посрещнал с неудържим смях. Когато го попитали за причината на този силен смях, той отговорил:
         – Веднага ще ви обясня, за да се посмеете и вие. Навярно сте чували за прочутата девица Доротея. Тя наистина бе почтена и мъдра, но за съжаление бе и крайно фанатична християнка. В главата й бе загнездена фикс идеята, че тя е родена да бъде невеста на някой си Иисус Христос, небесен цар, и като завърши земния си живот, ще отиде при Него да се настани в райските му градини и да започне блажен вечен живот. И поради това биде осъдена на смърт чрез посичане с меч, защото не послуша управителя. И ето, когато я водеха на лобното място вън от града, аз я пресрещнах и си направих удоволствието да я подиграя шеговито. „Хайде, на добър час, Доротео, изпрати ми от небесните райски градини вкусни ябълки и красиви рози!“
         Тогава всички избухнали в смях и с много шеги обсъждали случилото се. Но станало нещо неочаквано. На вратата се почукало и пред Теофил застанал ангелообразен юноша, който му подал три райски ябълки и три прекрасни червени рози, произнасяйки думите: „От блажената Доротея“. Силно благоухание изпълнило цялото помещение, а юношата станал невидим. А Теофил пребледнял и останал като закован на стола си. Приятелите му взели от ръцете му ябълките и розите и започнали да предполагат кой може да ги е изпратил.
         Най-накрая Теофил заговорил:
         – Прочее, и аз вярвам, че Христос е истински Бог и Спасител. Убеден съм, че като Доротея са блажени всички ония, които изповядват Неговото Божество и страдат за името Му. Вярвам и ще последвам примера на блажената мъченица.
         – Как, нима си изгубил ума си? Защо и как тъй внезапно стана тая дълбока промяна в мисълта и убеждението ти?
        – Защо ли – отговорил той – сега в кой месец на годината сме?
        – Във февруари – отговориха му те.
        – Е, добре – рекъл Теофил – сега по цяла Кападокия е люта зима, навсякъде земята е замръзнала, покрита със сняг и лед. Няма нито дърво или растение покрито с листа и цвят. Откъде тъй внезапно са взети тия хубави ябълки и прекрасни рози? Тяхната свежест, дивна красота, зелени клонки, пресни листа, а най-вече чудното благоухание, говори за това!
         По тоя начин съветникът на Кападокийския управител Теофил внезапно бил възроден чрез вярата в Христа Господа и станал Негов ревностен благовестник. Но тая благовестническа работа скоро се узнала в двореца на управителя Саприкий… Напразно Саприкий се опитвал да го разубеди, напразно го подлагал ту на едно, ту на друго мъчение, докато накрая го осъдил на смърт. Като узнал тая присъда, блаженият Теофил радостно извикал: „Христе, Боже мой, благодаря Ти!“ След тия думи той наведе главата си, която в миг биде отсечена с меча. Макар че той дошъл на подвиг едвам в единадесетия час, в Царството небесно получил равна заплата с тия, които били започнали работа от ранна утрин. Наравно и венец получил от Бога, Чиято прослава да пребъде во-веки…

Публикация по статията: Доротея Кесарийска. Християнска мъченица. (Църковно-исторически разказ, преработка от руски: Видински митрополит Неофит); източник: Сп. „Духовна култура“, бр. септември и октомври / 1953.