Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

     Днес тържествуваме велик Господски празник. Днес е Сретение Господне – „сретение“ значи среща. Днес Богомладенецът Иисус, на 40 дни след Рождението Си, е донесен в храма, за да бъде представен Господу, както е изискването на Мойсеевия закон. Създателят на света, носен на херувимски криле, е доносен в храма от Пречистата си Майка. Там Той е посрещнат от праведния и благоговеен старец Симеон, който разпознава в крехкия Младенец Спасителя на света. С радост светият Симеон възкликва, че вече е спокоен и може най-сетне да се представи в Господа след като е видял обещаното – видял е Месията. И не само Го е видял, но и гръмко е възвестил, че краят на човешките страдания наближава.
В храма е донесен Онзи, чрез Когото всичко е станало, Единородният на Отца, Който се въплъти от Дева Мария и Светия Дух и стана Човек.
      Да, блажен, трижди блажен е свети Симеон, наречен Богоприимец, блажен, че е видял обещания Спасител. И тази среща между Стария Завет, в лицето на стареца Симеон и Новия Завет в лицето на Богомладенеца, става в храма, в същия храм, за който пророк Малахия беше възвестил: „внезапно ще дойде в храма Си Господ“. Да, Богомладенецът идва внезапно в храма и е разпознат само от свети Симеон и Анна пророчица. Това събитие честваме днес в храма, който е дом за молитви, дом Божи.
Защото тук, в храма, се срещаме с Господа в Светата Чаша. Тук започва с нашето кръщение животът ни като християни, като Христови чада. Тук, в храма, завършва и земният ни път с молитвите на църковното опело. Тук е небето и земята, тук живеем извън календарното време от мига, когато чуем началото на богослужбата.
      И не е чудно, че сме възлюбили благолепието на Божия дом. Ние знаем, че Господ Иисус Христос прогони търговците от храма с думите: „Домът Ми е дом за молитва“.
      Да даде Господ за спасение да са всичките ни усилия за Божия дом. Защото ние спомагаме за Църквата, а Църквата ни спасява в своето спасително лоно.
       Да сме благодарни, че може да сме тук, на Светата Литургия, което е най-голямата духовна радост на този свят.
      Божието благословение да е с всички нас. Амин!

Проповед на Сретение Господне

Разгледайте презентацията Сретение Господне
Копирайте презентацията Сретение Господне

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru

към Начало

Братя и сестри,

        Днешната неделя, когато възпоменаваме Господнята притча за митаря и фарисея, днешната неделя е началото на нашата подготовка за благодатното, спасително и същевременно усилно време на Великия пост. Неслучайно Светата Църква премъдро възпоменава точно тази притча, която е изобличение на всички, които смятат себе си за праведни.
        Двама толкова различни люде влизат в храма. Фарисеят е образован, духовно вещ в свещените писания, стриктен изпълнител на Мойсеевия закон, уважаван и почитан от всички, истински духовен водач. Той застава, застава отделен от тълпата и се моли Богу. Но тази фарисеева молитва е пълна с гордост, самодоволство, егоизъм, лицемерие и презрение към всички други.
        Фарисеят благодари, че не е като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци, че не е като този окаян митар, който в дъното на храма не смее да вдигне глава в покаяние и горест.
        Фарисеят дава десятък от всичко придобито, пости два пъти седмично, неговите отношения с Бога са отдавна уредени.
        Той е благодарен, че не е грешник, не е като другите, няма нищо общо с тях, далеч е от техните грехове, запазен е в чистота и праведност. Така си мисли този високомерен и тесногръд служител на закона.
        Митарят, „като стоеше надалеч“, както пише евангелист Лука, не смее да вдигне поглед към небето, но се удря в гърди и се моли: „Боже, бъди милостив към мене, грешника“.
        И ето, Господ Иисус Христос, Второто Лице на Света Троица, ни разкрива тайната, кой от двамата ще си тръгне повече оправдан.
        Затъналият в грехове, отстъпилият от закона, презреният от всички митар, служител на езическата власт,   и прокълнат от мнозина, ще си отиде оправдан в по-голяма степен от високомерния фарисей.
        Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат, казва Спасителят.
        Трябва добре да помним поуката от тази притча. Защото дори да мислим, че имаме изряден живот от младини, дори да постим, да благотворим, да се черкуваме и причастяваме, дори да живеем в храма, нищо не може да ни предпази от червея на гордостта, който ни въздига в собствените ни очи като големи праведници
        Нищо, нищо не ни ползват външните форми а християнско благочестие, ако в сърцата си сме похитени от демона на себелюбието и високомерието. Дори напротив, всичките ни старания ще идат за наша погибел, ако    Затова и Църквата до днес се моли с молитвата на митаря. И до днес казваме на всяко богослужение, на всяка молитва: „Господи, помилуй“, „Господи, прости“, „Господи, бъди милостив към мене, грешния“.
        Ето тази молитва е нашата молитва, молитвата на каещия се грешник. Тази молитва е спасителна, ако е съпроводена със съзнанието, че от грешниците първият съм аз, както казваме в предпричастните молитви.
        Да се пазим от фалшивото самомнение, от мнима праведност. И когато дойдем в храма на богослужба, за да се потопим в неописуемото море на светлина и благодат, каквото е Светата Литургия, трябва да сме благодарни, че макар и грешници, Бог е отворил сърцата ни за присъствие на най-великото дело на този свят. И да измолим Божията благодат да освети скритите дори от самите нас тайни кътчета на сърцата ни, та да се покаем за трудно различимите, но гибелни недъзи – гордостта, самолюбието, тщестлавието и презрението към другите.
        Молим Божията сила да ни укрепи в това велико дело за спасение на нашите души, което собствено е делото на нашия живот.
        Божието благословение да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Амин!

Иконата е копирана от  store.ancientfaith.com

Проповед на Неделя на Митаря и фарисея

Лк. 19:1-10

След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

Братя и сестри,

          Събрани по Божия милост днес в храма на светата божествена Литургия, Църквата ни припомни всемилостивото посещение на Господ Иисус Христос за спасение на един окаян грешник. Този окаян грешник, натрупал неправедно богатство, този жрец на сребролюбието е митарят Закхей от Йерихон. Тази случка е особено поучителна за всички нас.
          Макар и затънал в прегрешения, престъпил многократно закона, съсипал вдовици и сираци, митарят Закхей ще бъде избавен от греховния мрак, в който е потънал. Той не знае това. Той знае само, че иска да види великия Чудотворец, Който отваря очи на слепи, лекува парализирани и има слово с божествена власт.
          Развълнуван и притеснен, дребният Закхей не може да намери място сред огромното множество народ, дошло да срещне божествения Учител. Христос, обкръжен от Своите ученици, влиза в Йерихон, а Закхей знаейки пътя, не се колебае да Го пресрещне, качен на едно смокиново дърво, с желанието поне да зърне Спасителя.
          И не само ще Го зърне – Божествената милост е отредила спасение за Закхей и целия му род.
          Когато Господ слиза до дървото, Той се обръща към Закхей, като казва: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!“
          Неизказана милост, неочаквани и велики са тези думи за изненадания митар. Той бързо слиза от дървото и в покаяние заявява, че ще покрие всичко придобито неправедно и ще раздаде половината си имот на сиромаси. Колко е различен Закхей от богатия момък, който беше добър изпълнител на закона, праведен от младини, ала не намери сила да се раздели с богатството си. А грешният и сребролюбив митар днес се спасява.
          Така може да се спаси и всяка грешна душа, ако приеме Христа в дома си – в своето сърце. Но това може да стане само ако се разделим с неправедното си богатство – нашите натрупани с години греховни навици, скрити язви и недъзи, които съсипват духовния ни живот.
          Защото не само сребролюбието обезобразява душата. Мрачното подземие на нашето сърце е пълно с всевъзможни немощи – гняв, осъждане, леност, нерадение, завист, човекоугодие, суета, блудство… – греховен товар, от който трябва да се освободим, ако желаем Христос наистина да дойде да вечеря с нашата душа.
          Да настане спасение на този дом – на тази наша душа, където Господ не може да влезе поради нашите грехове – ето това е нужно за всеки християнин.
          Защото всеки от нас е чедо Авраамово, чедо на обещанието, всеки от нас е призван към Царството Божие, за всеки от нас Христос проля драгоценната Си кръв.
          А ние, поискали да срещнем Христа, ще бъдем подпомогнати от Неговата божествена благодат, за да извършим този духовен труд, това духовно преобразяване.
          Защото най-страшно от всичко в обозрението на духовната битка, най-страшното не са греховете ни – тях може да излекуваме с покайни сълзи. Най-страшна е заблудата, че сме праведни и добри хора, които не са направили нещо кой знае какво.
          Тази заблуда ни прави съучастници на фарисейското лицемерие и гордост, носители на фалшивото самомнение и показната и лъжлива праведност на онези, които разпнаха Спасителя.
          Братя и сестри, да даде Господ подобно на блажения митар Закхей и ние да се разделим с големия си греховен „капитал“, за да може да настане и за нас спасение на порутения дом на нашата душа.
          Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.ekklisiaonline.gr

         Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.  

Братя и сестри,

            Чухме евангелието според свети евангелист Матей, а именно онзи момент от проповедта, произнесена на планината, когато Спасителят казва: “Не може се укри град навръх планина“ (Матей 5:14).
          Такъв град навръх планина, сияещ със светлините на добродетелта, въздигнал се над греховните страсти, е и днес честваният прославен светител – свети Атанасий, наречен Велики. Той е един от най-знаменитите богослови на четвъртия век, епископ, книжовник, поборник за православието против тогавашните ереси, богомъдър проповедник и безсъмнен авторитет при установяването на истинската подредба на новозаветните книги.
           Целият му живот преминава в служение на Бога и Църквата. Неуморим защитник на истината, свети Атанасий прекарва от 47 години епископско служение цели 15 години в изгнание и несгоди.
          Оставил ни е блестящи съчинения в почти всички  сфери на богословието. В полемиката с арианската ерес, която понижава божественото достойнство на Спасителя, свети Атанасий написва множество съчинения, които обличат в слово важни догматични истини. Съвсем млад, още дякон, той участва в Първия вселенски събор и добива слава на православен мислител, способен да защити вярата от тогавашните зломислия и заблуждения.
          Неговият авторитет е толкова голям, че по негова молба свети Антоний Велики оставя своята пустиня и се отзовава в Александрия, за да потвърди истините на православната вяра срещу еретиците.
          Знаем и, че свети Антоний е диктувал писма до император Константин в защита на епископ Атанасий.
         Днес Църквата чества заедно свети Атанасий Велики и свети Кирил, също архиепископ Александрийски, живял малко по-късно. И двамата са епископи в Египет, и двамата са защитници на православието, свети Атанасий срещу арианската ерес, а свети Кирил – срещу несториевото лъжеучение.
         Затова и ги честваме заедно в днешния ден. А колко много имаме нужда днес от гласове, които да изобличават днешните лъжеучения. И колко остра е необходимостта от посочване на недъзите в нашия свят, чудовищно оскъднял откъм ценности и вяра.
         Божието благословение и умъдрение да е с всички нас, по молитвите на свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски. Амин!   

Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.

към Начало

          „Утрото настъпи, но дали ще доживея до вечерта, не зная. Време е да заспивам, но дали ще ми даде Господ да се пробудя, това не ми е известно. Може и да ми е останало съвсем малко време до мига, в който ще трябва се изправя пред Съдията. Прости греховете ми, Господи.“ св. Антоний Велики

Братя и сестри,

          Днес честваме велико духовно слънце, истинска горяща лампада сред сомна на светиите. Честваме родоначалника на християнското отшелничество, прославен по цял свят с подвизи, богоумъдреност и чудеса, а именно египтянина Антоний, когото Църквата нарече „Велики“.
          Макар от знатен произход и на ранна възраст, богоумъдреният Антоний избира труден и непознат дотогава път на съвършенство в Христа. Дотогава отдалите се на пост и молитва са пребивавали в градовете или край населените места и обикновено не се подвизавали сами.
          Възлюбил Господа с всичкото си сърце, всичкия си разум и от цялата си душа, юношата Антоний оставя своето богатство и се оттегля в пустинна местност. Там му предстоят две десетилетия тежка битка с похотта на очите, похотта на плътта и гордостта житейска. Но с помощта на Божията благодат великият отшелник е освободен от буреносните страсти, от нападенията на врага и от изкушенията. Бог се поселва в сърцето му и неописуемата Божия благодат го въздига в авва, което ще рече наставник на множество египетски пустиножители, които просияват в добродетелен живот чрез неговото наставничество. По Божия промисъл немалка част от техните слова, подвизи и дела са записани и останали за поколенията, а житието на великия Антоний излиза изпод перото на боговдъхновен светител и приятел на преподобния, а именно свети Атанасий, когото честваме утре.
           Когато четем житията на тези светии, се докосваме до духа на „златния век“ на християнската аскетика – четвъртото столетие, което е образец за монашество за всички времена. И макар че мярата на техните подвизи е недостъпна за нас, християните от последните времена, то не спираме да се уповаваме на тяхното молитвено застъпничество. Защото не бива да забравяме, че светиите – преподобни, постници, аскети, праведници, всички те са нашето истинско духовно семейство, семейство, обитаващо небесната ни прародина, родственици по дух, които се молят за нас пред престола на Всевишния. И както приживе са превивали снага и колене в поклони пред Всеподателя на прощение за света, така и сега предстоят по-лъчезарни от слънца пред Стария по дни и се молят за оскъднелите по вяра, обкръжени и стеснени отвред християни на последните времена.
           Велико е тяхното дръзновение пред Бога, велико е и нашето настояване за молитвеното им застъпничество. Затова и просим, и казваме: „Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас. Моли Бога и ние да станем съучастници на тая небесна радост, сред която пребиваваш вечно. Амин!“
           Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия, на свети Антоний и на всички светии. Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.skiathoslife.gr

Презентация Свети Антоний Велики pdf

Презентация Свети Антоний Велики pptx

         Родена в Кападокия в края на трети век, св. равноапостолна Нина (или Нино – на грузински) е била единствената дъщеря на римския военачалник Забулон и съпругата му Сузана, по бащина линия била сродница на св. Георги Победоносец, а по майчина – на Йерусалимския патриарх. Когато св. Нина била на дванадесет години, семейството отпътувало за Йерусалим, където с благословението на патриарха баща й станал монах; майка й станала дякониса; а св. Нина станала духовно чедо на Нианфора, благочестива възрастна жена. Под нейно ръководство св. Нина бързо научила правилата на вярата и благочестието.
         На сън й се явила Божията Майка и я призовала да проповядва Евангелието в Иверия (днешна Грузия), където народът все още не бил просветен. Пречистата Божия Майка уверила св. Нина, че ще я защитава и като залог й оставила кръст от сплетени лозови пръчки.
         Патриархът, нейният чичо, се зарадвал от новината за видението й, като й дал благословението си. Когато дошло времето за нейното заминаване, патриархът завел св. Нина в църквата и до светия олтар възложил ръце на главата й, молейки се със следните думи:
„Господи Боже, Спасителю наш! Като оставям тази млада девица да тръгне да проповядва Твоето Божество, аз я предавам в Твоите ръце. Благоволи, о Христе Боже, да бъдеш неин Пазител и Учител навсякъде, където тя проповядва Твоето Евангелие и дай на думите й такава сила и мъдрост, че никой да не може да й противостои. А Ти, Пресвета Владичице Богородице и Дево Мария, Помощница и Застъпница за всички християни, облечи тази девица със силата Си срещу всички врагове, видими и невидими, която си избрала да проповядва Евангелието на Твоя Син и наш Бог сред езическите народи. Бъди винаги за нея щит и непобедима стена и не я лишавай от Твоята благодат, докато тя не изпълни Твоята свята воля.“
         Света Нина се срещнала със св. мъченица Рипсимия (девица от благороден род) и нейните в Христа сестри – девици, които пътували за Грузия, за да се избавят от преследването на Диоклетиан. След като св. Рипсимия отказала да се омъжи за цар Тиридат, всички, освен св. Нина, били измъчвани и убити мъченически в Армения.
         Света Нина се отправила към гр. Мцхета, столицата на Грузия. Изморена от дългия път, решила да почине и във видение видяла Господ Иисус Христос, който й подал свитък на гръцки език, който тя прочела, след като се събудила. На свитъка били написани следните цитати от Свещеното Писание:

• „Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши“ (Мат. 26:13).

• „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28)

• „тогава Иисус им казва (на жените мироносици): не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.” (Мат. 28:10)

• „Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил” (Мат. 10:40)

• „понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници” (Лука 21:15)

• „А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете. (Лука 12:11-12)

• „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28)

• „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” (Мат. 28:19-20)

         Укрепена и уверена, св. Нина продължила, докато пристигнала в Грузия. На голям езически празник тя видяла как хората се покланят на идоли (считайки идолите за богове). Като се помолила на Бога идолите да бъдат унищожени, тя видяла как мълнии ги разбили на прах и проливен дъжд ги отнесъл, тъй че повече никой не ги видял. 
         Света Нина се заселила в столицата Мцхета, където живеела в скромна къщичка край царския градинар и съпругата му Анастасия. Там св. Нина се прочула със своя благочестив живот и чудесни изцеления. Тя изцерила царица Нана от болест, която никой лекар не можел да излекува. Цар Мириан се обърнал в християнството, когато бил спасен от страшна буря, подобна на тази, която унищожила неговите идоли.
         Света Нина се представила в Господа в началото на четвърти век, след като видяла, че християнството се е разпространило в Грузия и чрез своята проповед е обърнала във вярата царицата на съседното царство Кахетия – София. Св. Нина била погребана близо до мястото, където починала, в Бодби. Църквата, построена върху нейния гроб, е посветена на св. великомъченик Георги Победоносец и станала митрополитски храм на Бодби. Нейният кръст бил изпратен в катедралата в Мцхета. По-късно, по време на войните между византийската и персийската империи, кръстът бил отнесен в Армения и накрая в Москва. Руският цар Александър I го върнал в Грузия в началото на 19-ти век.

Икона: https://catalog.obitel-minsk.com/066-cb-sv-ravnoap-nina.html

Страдание на света мъченица Татяна

      Света мъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа, горейки от любов към Него и на Него Единия служела ден и нощ с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била поставена за дякониса.
      Когато римляните убили нечестивия си цар Антонин Хелиогабал, на царския престол бил издигнат Александър, тогава само на шестнадесет години. Неговата майка била християнка, на име Мамея. От нея той се научил да почита Христа, но не според Христовата вяра, защото едновременно с това продължавал да служи на идолите и да им се покланя като на древни римски богове. В двореца му имало изображения на Христа и на почитания от езичниците Аполон, на старозаветния Авраам и езическия Орфей и още много други. Самият Александър не преследвал християните, но наместниците му, управителите на области и консулите ги притеснявали силно. Тъй като самият император бил прекалено млад, управлението на държавата било поверено на някои членове на съвета, главен сред които бил градският епарх Улпиан – жесток по нрав и враг на християните. Съветниците управлявали от името на царя. Те разпратили навсякъде заповед галилейците (така те наричали християните) да бъдат принуждавани да се покланят на римските богове, като за неподчинението ги заплашвали с мъчения и дори със смърт.
      Тогава езичниците хванали и светата девица Татяна и я довели в храма на Аполон. Те искали да я принудят да се поклони на идола, но тя се помолила на истинския Бог и внезапно станало земетресение: идолът на Аполон паднал и се разбил, част от храма се срутила и отломките затиснали много езичници и жреци. Дяволът, който живеел в идола, с вик и ридание побягнал и всички чули вопъла и видели сянката, понесла се във въздуха.
       А нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. От дългото мъчение изнемогнали самите мъчители, защото тялото на Христовата мъченица било твърдо като наковалня и те понесли повече мъки от нея. Ангелите невидимо стояли около светата и нанасяли удари на мъчителите й, затова те били принудени да се обърнат към беззаконния съдия, като го молели да заповяда да прекратят изтезанията. Те казвали, че страдат повече, отколкото девицата. А Татяна мъжествено търпяла, молела се за мъчителите си и викала към Господа да ги озари със светлината на истината. Молитвата й била чута. Небесна светлина озарила мъчителите и духовните им очи се отворили. Те видели четири ангела, които стояли около светицата, и чули глас от небесата, който се обръщал към нея. Тогава паднали на земята и започнали да я молят: – Прости ни, рабиньо на истинския Бог, защото не по своя воля ти причинявахме страдания. Те били осем човека и всички повярвали в Христа и приели кръщение в собствената си кръв, защото за изповядването Му били подложени на жестоки изтезания и накрая посечени.
       На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да свалят дрехите й и да режат тялото й с бръсначи. Девическото й тяло било бяло като сняг и от раните вместо кръв потекло мляко. Разнесло се дивно благоухание като от съд с благовония. Светата вдигнала очи към небето и започнала да се моли. После я разпънали на кръст на земята и я били с железни пръчки така дълго, че мъчителите изнемогнали и често се сменяли. Защото, както и преди, Божии ангели невидимо стояли около нея и нанасяли рани на мъчителите й. Слугите губели сили и заявявали, че някой удря тях самите с железни пръчки. Накрая деветима от тях умрели, поразени от ангелската десница, а другите паднали на земята полуживи. Светата девица изобличавала съдията и слугите му и казвала, че техните богове са бездушни идоли.
       Наближавала вечерта и светата била затворена в тъмница. Тук тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. Озарила я небесна светлина и ангели Божии славословели заедно с нея. На сутринта отново я довели на съд. Като я видели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Започнали ласкаво и лъстиво да я уговарят да принесе жертва на великата им богиня Диана. Светата се престорила, че е съгласна да последва съвета им. Отвели я в храма на богинята, а бесът, който обитавал идола на Диана, усетил приближаването й и викнал високо: – Горко ми, горко ми! Къде да избягам от Твоя Дух, Боже Небесни, защото от всички страни на храма се разгаря огън и ме гони!
Светата се приближила към храма, осенила се с кръстно знамение, вдигнала очи нагоре и започнала да се моли. Изведнъж се чул страшен гръм, блеснала мълния, от небето паднал огън и изгорил храма с идола, жертвите и жреците и много от неверните паднали мъртви. Тогава отвели света Татяна на мъчения отново, но светозарни ангели се явили на мъченицата, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й страдание.
       На сутринта завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Когато поискали да отведат лъва обратно в клетката, той внезапно се хвърлил върху един знатен сановник, на име Евмений, и го разкъсал.
       Повесили отново света Татяна и започнали да разкъсват тялото й, но ангелите невидимо нанасяли удари на мъчителите и те паднали мъртви. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не й навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. А нечестивците приписвали всички тези дивни знамения не на Христовата сила, а на вълшебство.Те остригали косите на светицата, защото мислели, че в тях тя крие вълшебната си сила. После я затворили в храма на Зевс. Безбожниците мислели, че не може повече да навреди на божеството им, защото се е лишила от магическите си сили. Небесната светлина, която винаги я осенявала, се разливала и в храма и ангели ободрявали и утешавали светицата.
        На третия ден жреците дошли заедно с народа, за да принесат жертва на своя бог Зевс. Когато отворили храма, видели, че идолът е паднал и се разбил, а света Татяна стояла радостна в името на Господа Бога. Тогава я завели в съдилището. Съдията не знаел какво повече да направи, осъдил я на смърт и светата била посечена с меч. Това станало при гонението през 226 г., в четвъртата година от царуването на Александър Север. Заедно с нея убили и баща й, защото разбрали, че и той е християнин. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки. Амин. 

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Матей 4:12-17

          А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

Братя и сестри,

         В Неделята след Богоявление си припомняме думите на Спасителя, с които Той начева Своята проповед.
         След като Предтечата Йоан е предаден, Христос отива в Галилея. Там Той се заселва в града Капернаум, сред земите на Завулоновото и Нефталимовото коляно. Това е предречено от пророк Исаия, който казва, че именно от езическа Галилея ще изгрее светлината.
        Тази духовна светлина е Господ Иисус Христос, Слънцето на правдата, Изтребителят на преизподнята, Всемилостивият Изкупител, Когото наричаме „Тиха Светлина“ на Небесния Отец при всяко вечерно богослужение.
         Христос просвети света, Христос просветли краищата на вселената, Христос прогони смъртната сянка със Своята божествена сила.
         И Безгрешният Богочовек започва Своята проповед сред галилейския народ с думите: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“.
         Какво значи това за нас?
         Защото всяка дума, всеки ред от евангелието е послание лично, лично към всеки от нас. И същевременно е послание насочено към целокупното човечество, към целия свят, който „лежи в злото“.
          Какво значи, че Христос започва Своята проповед с призив за покаяние? За покаяние призоваваше и Господният Предтеча. Нима това е насочено само към езичниците – галилейци, забравили вярата в Единия Бог. А нима ние не сме многократно по-затънали в духовна нищета, в груб материализъм и в най-окаяни езически практики, много повече от тях.
          Нима ние, наследници на славни, истински богоносци, хранители на вярата, строители на черкви, манастири и читалища, нима ние не сме отстъпници от православните си корени.
          Нима нашето незнание, безразличие към вярата, прегръщане на всички съвременни извращения, на „новата нормалност“ не ни прави по-окаяни и от онези езичници от Галилея, които са усвоили злото от околните народи.
           По-окаяни сме, защото проповедта на Богочовека, проповед с божествена сила, е обърнала мнозина от езическа Галилея към Христовата светлина.
           А ние имаме Христа, имаме светото Кръщение, имаме пълната възможност да научим за вярата и да тръгнем по спасителния път, а еснафски се задоволяваме единствено с обредовата страна на вярата.
          Животът ни е кратък, а ние нямаме дори най-малко намерение да се върнем към Христовите истини, да поставим Христос в центъра на нашия живот.
          И като започнем с истинско покаяние, да се потрудим с духовен труд за душите си, които са най-ценни в Божиите очи.
          Всеки от нас е като оная загубена овца, която овчарят дири, оставяйки 99-те от стадото в пустинята.
          Господ да ни вразуми, да ни облагодати и помилва по молитвите на Майката Божия, на Честния Предтеча и на всички светии. Амин!

Икона: https://doxologia.ro

Проповед на Неделя след БогоявлениеИзтегляне

Свети Йоан Кръстител