Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

          Днес е Неделя Кръстопоклонна – един от онези дни, които Светата Православна Църква е определила за поклонение на Честния и Животворящ Кръст Господен. Църквата го поставя пред очите на сърцата ни, та да може днес, в средата на Великия пост, да почерпим сила от Кръстното дърво, на което Господ пригвозди греховете на човечеството. Чухме от литургийното евангелско четиво думите на нашия Господ Иисус Христос: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“
          Какво значи да се отречем от себе си? Какво иска от нас Спасителят?
Отречението от себе си е отказ от нашето себелюбие, отказ от гордостта и тщеславието, отказ от дружбата с тоя свят. Да се отречем от себе си, ще рече да отхвърлим всички привидности на материалното битие, които припознаваме за най-съществени. Това не значи да излезем от светския живот и да станем монаси. Това значи да отхвърлим, да се освободим от привързаностите в този светски живот. Това значи да търсим Царството Божие, знаейки, че всичко останало ще ни се придаде. Това значи да помним, че сме пътници в този свят. Това значи да оценяваме всяко наше дело и настроение от позицията на вечността. И преди всичко – това значи да приемем без ропот страданията в нашия живот. Да приемем скърбите заради Христа, да се охристовим, да станем христоносци.
А не можем да станем христоносци, ако не преживяваме скърби, подобно на Христа и всички Христови труженици.
          Не можем да жадуваме благоденствие, комфорт и радости житейски и същевременно да се стремим към рая.
          В рая, нека не забравяме, попадат такива като бедния Лазар, който цял живот лежи струпав пред вратите на богаташа. Не можем да си вземем доброто приживе – власт, наслади, благоденствие и празни удоволствия, а същевременно да мислим, че ще наследим Царството Божие.
Не можем и не бива да мислим по светски, защото няма как да служим на Господа и на мамона. А щом сме по тесния път, ще трябва да приемем без ропот страданията, които са лечение и изправление за болните ни души.
          Братя и сестри, всички ние сме скъпо купени с драгоценната Христова Кръв. Да залягаме в усърдие по делото на нашето спасение. Да помним и да оплакваме греховете си, да се стараем да принесем нелицемерно покаяние, знаейки, че не ще можем да дадем откуп за душите си.
          Господ да се смили над нас грешните, да ни укрепи в спасителната вяра и в тесния път на спасението. А ние да носим кръста си с благодатната Му помощ. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвеното застъпничество на Майката Божия, на Честния Кръстител, и със силата на Честния и Животворящ Кръст Господен – нашето непобедимо оръжие срещу невидимия враг!  

Икона: https://daniilhram.ru

към Начало

          „Дa нe мислим зa дoбрoтo дeлo, кoeтo смe извършили, a дa мислим зa грeхoвeтe си, кoитo смe извършили прeд Бoгa, и винaги дa сe считaмe зa грeшни, тoгaвa щe прoгoним лoшaтa мисъл и дявoлa oт нaс. И винaги дa имaмe любoв, милoст и смирeниe, и с чистo сърцe дa сe мoлим нa Бoгa зa всички християни и дa искaмe oт нeгo дa ни дaри пoмoщ и силa, тa дa пoстъпвaмe в съoтвeтствиe с Нeгoвитe свeти зaпoвeди, и дa бъдeм в любoв с всeки чoвeк“.

                                                              св. Софроний Врачански

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици Севастийски са много почитани в България до днес.

към Начало

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

            В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Марк разказва за изцелението на един тежко болен –  разслабен, ще рече парализиран човек.
           Като имат велика вяра, неговите близки разкриват покрива на къщата, където Господ Иисус Христос проповядва – разкриват покрива, за да спуснат болния с носилка в нозете на Христа. Това те правят в желанието си да доведат парализирания до Спасителя Христос, защото има голямо множество народ, дошли да слушат Словото и да се лекуват.

Има още →

Честит национален празник!

Братя и сестри,

         
          Всички свързваме 3-ти март с възкресяването на една държавност, чиито духовни измерения Бог не е оставил да се загубят напълно. Защото езикът, писмеността и вярата Христова не позволиха българският род да бъде претопен и заличен.
          А след 5-вековното османско робство свързваме 3-ти март и с края на Руско – турската освободителна война и с възстановената наша държава.
           Съвестта ни, вярна на историческата правда, призовава да отдадем дължимото на всички онези, които жертваха живота си за нашата свобода, за нашето съществуване на политическата карта на Европа.
          Отдаваме дължимата почит на всички руски, румънски, финландски воини, които показаха чудеса от храброст, на всички наши опълченци, чийто героизъм намери най-яркия си израз в чутовната Шипченска епопея и чийто подвиг  времето е безсилно да заличи.
           А Българската Православна Църква оттогава и до днес във всяка една божествена Света литургия на Великия вход поменава с благодарност на всеослушание „Блаженопочиналия наш освободител, император Александър Николаевич и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество, да помене Господ Бог во Царствие Свое“.
           Да поменем всички тях – героите на нашата изстрадала свобода, като се помолим на Княза на мира – нашия Господ Иисус Христос за мир в света, за спиране на изтреблението, за стихване на демоничната злост на войните. Амин!

Евангелско четиво
 Йоан 1:43-51

На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,         

          Днес е първата неделя от Светата Четиридесетница. Наричаме я Неделя на Православието или Неделя Православна. На този ден се отбелязва знаково събитие за църковната история, а именно победата на Православието над просъществувалото повече от век иконоборство.
          На този ден, през 843 г., в Константинопол, императрица Теодора и нейният невръстен син, заедно с патриарх Методий, свикват събор, който утвърждава решенията на предходните 7 събора, които църквата празнува за вселенски. А най-вече е почетена паметта на отците от последния, седми събор, които са се борили за утвърждаване на подобаващото място в почитанието, наследено от древност, на православната икона.
          Трудно е да си представим светото Православие без досточтимите ликове, отвеждащи ни мислено към първообразите на небесния свят.
          Трудно е да си представим нашата вяра, лишена от свето древно наследство, защото знаем, че свещени изображения е имало от най-ранни години на християнството.
          Трудно е да осмислим колко величествено, решаващо и грандиозно е делото на свети Теодор Студит, патриарх Герман, изповедниците Теофан и Теодор Начертани, богомъдрия Йоан Дамаскин и стотиците, хилядите християни от ония времена, повечето монаси, които са пролели кръвта си, претърпели изгнание, бичове, поругаване, хули, позорна смърт заради светите образи на небожителите.
          Сега те не смътно като в огледало, а лице в лице съзерцават небесното семейство, небесното войнство, Майката Божия и всички отвека угодили Богу праведници и пред престола Божий молят спасение за грешния свят.
          Ето и в днешното литургийно свето евангелие чухме думите, с които апостол Филип се обръща към онзи израилтянин, у когото няма лукавство – към Натанаил. Той му казва, викайки го да беседва със Спасителя Христа, казва му „Дойди и виж.“ Това е покана към всички люде по света, към всички звани, да дойдат в лоното на душеспасението – Христовата Църква, която е стълб и крепило на истината.
          За Христос и Църквата проляха кръвта си мъчениците, за Христос и Църквата проповядваха пророците, към Христос и за Църквата отпращаха молитви аскетите, в име Христово и за Църквата правеха чудеса чудотворците.
          Христос и Църквата Божия трябва да са центърът, същината на нашия живот. Защото сме дошли в Църквата и сме останали тук – да даде Господ до края на дните ни.
          Да даде Господ и да послужим Нему, на нашия Избавител и Спасител, и сега в този живот, и във вечността.
          Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички нас – чадата на древната апостолска църква, която неотменно пази, без промяна, Христовото учение и поверените ѝ тайнства до свършека на света. Амин!
          Честита на всички православни да е Неделя Православна! 

Иконите са копирани от: https://pameevro.gr и https://yantar.ua

Копирайте: Проповед на Неделя Православна

На 28 февруари почитаме света мъченица Кирана Солунска

            Тази прекрасна невеста Христова беше от едно солунско село, наречено Ависона, чедо на християнски родители. Тя беше много красива и водеше скромен целомъдрен живот. Но дяволът, който мрази доброто, завидя на нейната голяма добродетел и като не можа да я оскверни със срамни помисли и с тайни неприлични деяния, намери за оръдие на своята злоба един агарянин, еничар, който беше бирник в онова село и събираше държавните данъци, и който се уязви от сатанинска любов към момичето. И започна окаяният да я ласкае по разни начини, за да я доведе до своето намерение. Но девицата съвсем не го приемаше. След това той обеща да й даде пари, колкото пожелае, и да й направи скъпоценни облекла. Ако ли не, я заплаши да й наложи наказания и накрая да я предаде даже на смърт. Но момичето имаше голяма любов към Христа и не се поддаде нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видя, че не постига целта си, той се сговори с други еничари от неговата дружина и внезапно грабнаха момичето и го заведоха пред съдията в Солун, като лъжесвидетелствуваха, че уж била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Родителите й я последваха, но уплашени от техните заплахи, се скриха.

Има още →

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда
Копирайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

Копирайте: Проповед на Тодоровден

към Начало