Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Тебе!

           В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

           Велик Господски празник е днешният 50-ти ден след Възкресение Христово. Това е денят, когато Светият Дух слиза над апостолите, учениците и Майката Божия в Сионската горница във вид на огнени езици. Всички знаем, че точно в този ден, когато евреите честват Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на пророк Мойсей, точно на този празник, събралите се Христови следовници получават сугубо, изцяло благодатта от Светия Дух, обещан от Сина.
           От този ден, получили живата вода и сами превърнали се в извори на жива вода, с богоумъдрено слово, на което никой не може да противостои, галилейските рибари започват своята проповед за Христа, която ще обиколи света.
           Тогава, в онзи ден Петдесетница, те са стотина или двеста души, но ето – 3000 се кръщават, а скоро и целият цивилизован свят ще бъде обходен от апостолските нозе. Тогава те са шепа хора, а виждаме, че днес благовестието Христово е стигнало до краищата на земята.
           Днес е рожденият ден на Църквата, Чиято Глава е Сам Христос, а Тя като тяло Христово има обещанието, че портите адови не ще й надделеят. Нека помним това обещание, казано от Спасителя, защото Светият Дух живее в Христовата Църква, получаваме Го в тайнството Миропомазание, усещаме Го на всяка Света Литургия; Светият Дух възпламенява сърцата ни с радост и щастие, които не са като радостите на този свят; на Светия Дух, Който животрепти в Църквата и живее в Тайнствата, се уповаваме и в днешното тревожно, тъжно и страшно време на болести и страхове, на катаклизми и неправди, на неистово отстъпление, не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
            „Не бой се, мое малко стадо!“ – утешава ни Христос. Винаги стадото истинно вярващи е било малко, но силата е в Божия Дух, Който укрепва слабата ни човешка природа.
            И на същия този Божествен Дух – съпрестолен, равночестен и покланяем се уповаваме, та да може като християни да преминем скърбите и ужаса на нашите страшни дни, без да отпаднем от вярата.
            Да се молим да изповядваме Светата Троица с дух и истина и да се надяваме, че Светият Дух, живеещ в Църквата и в нашите сърца, макар и окаменели, безчувствени и греховни, ще ни наставлява в тесния път на спасението.
            Защото невъзможното за човеците е възможно за Господа.
            На Светата, Единосъщна и Животворяща Троица слава и сега, и вовеки!
            Амин!

Икона на Старозаветната Света Троица, 1708 г., Патриаршеския манастир „Света Троица“ край Велико Търново – изт. https://svetimesta.com

            Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

  Братя сестри,

           Днешният съботен ден е известен като Задушница. Днес Православната Църква повелява да се отслужва заупокойна Света Литургия и както чухте, молим се за душите на нашите предшественици и сродници, и за починалите от създание мира досега. Не забравяме и думите на богомъдрия Сирахов син, който казва: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сирах.7:36) Така с молитвите на Църквата и нейното застъпничество, с упование Богу, Който не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Господа всички са живи, ние просим милост и добра участ за нашите починали сродници. И делата на милосърдие, сторени в тяхно име – да нахраним гладния, да облечем голия, да почетем книга „Псалтир“ от Стария Завет с молитва за упокой, да запишем името на починалия, за да го помене свещеникът в Светата Литургия – всички тези дела на нашата любов, която не е намаляла с годините раздяла, Бог по Своето човеколюбие ще зачете и ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират нашите покойници (стига, разбира се да са кръстени, защото тогава са членове на едната свята и съборна апостолска Църква).
          Да даде Бог и ние да възпитаме деца и внуци в това благочестиво знание. Защото правенето на жито, преливането на гроба, свързано със заупокойната служба, не е просто традиция, която трябва да се спазва. Житото е символ на възкресението, а всички ние ще възкръснем в Деня на Съда, и дано за вечен живот, а не за вечна гибел. Житното зърно „умира“ в земята, за да възкръсне като клас напролет, както и ние се молим да възкръснем за пролетта на вечния живот. Преливаме гроба с осветеното вино кръстообразно, за да достигне благодатта отвъд мъртвостта и тлението на положеното тяло.
          Молим се Богу с надеждата, че Всемилостивият Сърцеведец по молитвите на Своята Пречиста Майка, застъпница на човешкия род, ще даде милост на починалия.
          И нека знаем, че не бива да лишаваме нашите болни сродници и роднини от изповед и причастие. Защото мнозина, макар и християни, не водят свещеник при болния, за да не се уплаши и да не помисли, че умира. Нима не знаем, че всички ние сме смъртни. И още по-лошо – лишаваме онези, които обичаме от най-силната подкрепа, от най-силното лекарство за безсмъртие – от Светото Причастие, което е пораза и ужас за демонските сили, които нападат починалия.
          Да постъпваме с ум Христов, с пълно съзнание, че животът не е само тук и сега, и че грижата за близките ни е преди всичко духовна. И тази грижа продължава и след тяхната смърт. Амин!

Изображението е копирано от https://ndt1.eu

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Има още →

11 юни – Празник на Богородичната икона  „Достойно ест“

             В  една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът  останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува. Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
              Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
             Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.

Иконата „Достойно ест“ е копирана от http://www.pictures11.ru

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

            На всяка света литургия и ежедневно в нашите молитви произнасяме истинните слова от Символа на нашата вяра – “ и възкръсна в третия ден според Писанията и възлезе на небесата и седи отдясно на Отца“.
            Неслучайно Възнесение Господне е наречен Спасовден – Деня на нашето спасение, осъществено от Богочовека. Защото на Елеонската планина Господ Иисус Христос пред очите на голямо множество Свои ученици и следовници, сред които е и Майката Божия, пред очите на свидетелите се възнася на небесата, в Своя Дом, като въздига отдясно на Отца и изкупената човешка природа.
             Делото на спасението е завършено. В шеметните висини на нетленния, неописуемия небесен свят се възкачва Богочовекът, възнася се човешкото естество, което Той придоби при Боговъплъщението, възлиза човешкото естество, което поради прародителския грях бе изгонено от рая. Затова и триумфът на победата над древното проклятие днес е тъй пълен, тъй осезаем, тъй неописуем. Посрещнат от ангели, въздигнат на облак, като благославя Своите следовници Спасителят въздига изкупеното човечество.
              Защото знаем – Христос е Глава на Църквата. Главата се въздига – ще рече и тялото се въздига. И за нас – придобитите, изкупените, осветените, охристовените, небесната двер е отворена, висината небесна е достъпна.
                Със Своето Възнесение Господ прославя човешката природа. Възнеслата се човешка природа става причастна на вечната слава, величие и власт на Божия Син, защото Той сяда отдясно на Отца. Което значи, че отдясно на Отца, от почетната, славната, победната страна се приобщава и грехопадналото, но въздигнато от Бога човешко естество.
               Честит и благословен да е деня на нашето спасение, деня когато Христос отвори за нас заключените небесни двери! Дано се окажем достойни, очистени в покаяние, за това велико призвание – възкачването на небето, където в непристъпна слава, макар и сред последните, Господ ще ни удостои да съзерцаваме онази неземна красота, която ухо не е чувало и око не е виждало! Амин!

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още →

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още →

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

Братя и сестри,

Макар да честваме нашите прославени просветители – светите Кирил и Методий на 11 май, днешният ден – 24 май е официалният празник на създаването на старобългарската азбука, празник на всички българи с православно самосъзнание, на всички учащи, на цялата интелигенция, на целия народ, ограмотен да пише на кирилица. Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука. Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“. Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите. Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи, е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители. Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма. Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука. По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!

Иконата е от регионалния исторически музей на град Добрич

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?
          Болният му отговори: Да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.
          Иисус му казва: Стани, вземи одъра си и ходи.
          И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше.
          А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: Събота е, не бива да си дигаш одъра.
          Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: Вземи одъра си и ходи.
          Попитаха го: Кой е Човекът, Който ти рече: Вземи одъра си и ходи?
          Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.
          След това Иисус го срещна в храма и му рече: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
          Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Иконата е копирана от http://saintlukecolumbia.org