Христос воскресе!

 Братя и сестри,

        Неслучайно първата неделя след Възкресение Христово е наречена Томина. Евангелският разказ ни разкрива случката с Томиното неверие. В деня на Своето Възкресение, неделя вечер, Господ Иисус Христос влиза при учениците при заключени врати. Той им показва раните по обновеното си Тяло и ги подготвя за идването на Светия Дух. Иисус Христос овластява апостолите със свещената власт на връзване и развързване на грехове, която те сетне предават на първите епископи и така до наши дни.
         На тази първа среща на Възкръсналия Спасител със Своите ученици отсъства апостол Тома. Когато му разказват за срещата с Господа, Тома заявява: “Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“(Ин. 20:25).
         Това Томино неверие Църквата нарича „блажено“. Защо? – Защото благодарение на скръбта, песимизма и емоционалния срив на апостол Тома, Господ Иисус Христос ни завещава великото блаженство на повярвалите, които не се нуждаят от сетивно уверение. Когато след 8 дни Господ се явява отново на апостолите, Тома е вече с тях. Господ, Всезнаещ и Всевиждащ, вика Тома да сложи ръка в раните Му. „Не бъди невярващ, а вярващ“ – наставлява Спасителят смаяния и поразен от радост и боязън Свой ученик.
        „Господ мой и Бог мой!“ –  възкликва Тома, отдавайки почит на божествената и човешката природа на Богочовека Христос.
          Велика е тази случка в поучението за всички нас. Защото постоянно чуваме от невярващите: „Никой не знае какво е там, на оня свят“ или „Кой знае какво е там“ или „Дали наистина е така, както учи Църквата?“
        А ние, без да слагаме ръка в раните Христови, сме блажени дори само поради факта, че не сме видели, а сме повярвали. Повярвали сме с очите на сърцата си. Често сме доведени от Христа в Църквата в зряла възраст, без да имаме възпитание във вярата. Кръстени сме, но не сме оглашени, тоест не сме научени на истините на Христовата вяра. Защото, съгласете се, не е достатъчно за възрастване в Христа знанието кога се боядисват яйца и какво да сложим на масата на Рождество.
         Но въпреки всичко, по силата на невидим и благодатен духовен закон сме в Църквата, в лечебницата, поднесли на Христа своите оплакани в покайни сълзи грехове.
       Ние не сме мъжествени във вярата, както бяха първите християни, дали толкова мъченици. Ние не сме просветени във вярата, както бяха християните само преди 70 години, преди богоненавистния атеистичен държавен строй да унищожи напълно вероучението и религиозната просвета.
        Но най-лошото не е, че сме недостатъчно просветени във вярата. Най-лошото е, че не искаме да се просветим. Задоволяваме се да знаем каквото са ни казвали баби и прабаби за църковния живот, а то невинаги е достоверно. Не искаме да ни смятат за прекалени светци – искаме да сме в дружба със света.
        Отегчаваме се да казваме редовно молитви, въпреки че това е най-същностният признак на духовния живот. Молитвата е най-важният труд в живота ни като християни. Малцина четат Свещеното Писание (Библията) и светоотеческите тълкувания, макар те да са пред нас (православните книги днес са достъпни за всеки). Но много от нас знаят „сънищата на света Богородица“, които не са част от православната литература, а се разпространяват като апокрифи. А най-лошото е, че от суеверията никак не бягаме, а ги считаме за част от вярата.
       Повярвали сме, а още куцаме на две колена. Дори и ние, които сме редовни в църквата, споделяме толкова безсмислени заблуди и недопустимо поведение.
       И първо – спазваме ли мълчание по време на Светата Божествена Литургия? Нима не знаем, че светът съществува заради Светата Литургия, на която принесените от нас даровете – хляб и вино се претворяват в Тяло и Кръв Христови, с Които се причастяваме? Десетки ангели невидимо кръжат в олтара и храма след песнопението „Иже херувим …“, а ние си позволяваме да се разхождаме, да се ръкуваме, да говорим, да шумим с торбички, да бъдем неблагоговейни пред Царя на царете – Самия Господ, раздробляем и неразделяем в Светата Чаша! Не помним ли, че говоренето в храма принася скърби?
       Свещопродавците при четенето на Евангелието, на „Тебе поем“ (когато се претворяват Светите Дарове) и на „Отче наш“ не бива да продават свещи. Ако сме закъснели, можем и след края на службата да запалим свещ.
       Да се молим благоговейно, със събран ум в словата на молитвата – това е смисълът на нашето стоене на службата. Стоейки тук в храма, показваме готовността си да посрещнем в Деня на Съда нашия Изкупител и Съдия – Господ Иисус Христос.
       Жените, в женски дрехи и без червило, да се молят, като помнят, че „верният в малкото е верен и в многото“ (Лк. 16:10). Има древен канон, който ни забранява да се обличаме в дрехи на другия пол. Много ли усилия ще положим, ако поне на църква сме така, както ни учи църквата.
       И не може ли да се сдържим да разменяме приятелски думи, точно в момента, когато са сведени небесата? Не знаем ли, че обръщайки гръб на Светата Чаша, за да излезем, се подлагаме на осъждане?
       Неслучайно апостол Павел казва: „Всичко да става с приличие и ред“ (1Кор. 14:40). Всеки разговор може да се отложи след края на службата. Не може да има спешност, когато е „времето, в което Бог твори“. Това се отнася за всички, за всички! Разбира се, певците могат да кажат дума или знак във връзка с пеенето, но всеки разговор и разходка по време на служба от „Иже херувим“ до „С миром изидем“ (С мир да излезем) само ни прибавя осъждане.
       Дошли сме в лечебницата, но да не си отидем неизцелени. Да не служим на човекоугодието и от човекоугодие да не смеем да дадем знак, че не можем да говорим. Пред Бога и ангелите предстоим. И тези неща, които мислим за дребни, могат да ни навлекат осъждане. Да се молим Милостивият Бог да ни дарува благоговение, без което спасението е невъзможно.
       И с едно сърце и душа да славим Триединния Бог – Отца и Сина, и Светия Дух, събрани в общата молитва на светата богослужба.
       Възкръсналият Спасител да ни настави, вразуми и облагодати, по молитвите на Своята Пречиста Майка и всички светии. Амин!

       Христос воскресе!

Иконата е копирана от  www.igrejaortodoxahispanica.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Празникът на света Богородица – Живоприемни източник

           Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден) Православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
             Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери  пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
             Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тозчас прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали  и стават от водите на благословеното изворче.

Иконата е копирана от www.pravoslavie.bg

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

         Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Изображение: http://www.kursk-sestry.ru

          Тeзи дни съпреживяваме Христовите страдания – молитвата до кървава пот, предателството чрез целувка, ареста, нечувания нощен процес, разпитите, бичуването, униженията, виковете „Разпни Го”  (вероятно от същото множество, което наскоро викаше „Осанна”); багреницата на присмеха, изковаването на пироните, трънения венец на главата на Царя на славата, Голготския път и в края на този път – Разпятието – новото начало….
          Страдаме заедно с Божията Майка, жените мироносици и любимия ученик под кръста и заедно с просветения войник знаем, че Тоя , Който умира е Праведник. Жадуваме да споделим участта на благоразумния разбойник, който с един миг изповядване на истината превари всички в рая.
          Идем с цветя при най-скъп Покойник. Защото днес на Разпети петък сме под кръста и до гроба на Христа. Целуваме благоговейно плащаницата с изображението на Спасителя. Минаваме на колене под плащаницата в знак, че сме причастни с гробния покой.
          Защото без Разпятие не може да има Възкресение. Без Голгота няма Възнесение. Без смърт е немислимо възкресение.
          Ето по Божи промисъл дяволът и неговият слуга –смъртта, посегнаха дори на Богочовека Христос, но това стана, за да бъдем спасени от тяхното иго.
          Нека почакаме още броени часове – смъртта не ще може да удържи Онзи, чрез Когото всичко е станало, и Той ще я съкруши, ще строши портите адови и ще освободи отвека пленените праведници от Адам до сега. Още съвсем малко време и най-великото чудо иде – от смъртната сянка просиява Светлина, страната на мрака е пленена, веригите на похитителя – древния човекоубиец са безсилни да удържат Съвършения, Всесилния, Онзи, Който прие от любов към нас човеците да стане един от нас и доброволно взе върху Си всички наши немощи, дори и тези мъки.
          Да оплачем сега Онзи, Който ни спаси, за да се усмихнем в часа на Възкресението!
          Не сме сами вече – Христос ни изкупи, Христос ни придоби, Христос ни спаси, Христос  отново ни отключи рая!

Братя и сестри,

            Днес е Велики Четвъртък, богат на богослужебна символика ден. Днес е Тайната вечеря, когато Господ Иисус Христос установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. На тази празнична вечеря Той умива нозете на учениците Си и скърби, защото знае, че един от 12-те апостоли ще Го предаде. На този ден вечерта, след заник слънце, Църквата възпоменава спасителните за нас Христови страдания, страданията на Безгрешния, дошъл да изкупи света от властта на греха, смъртта и дявола. На днешния ден след службата се отслужва общия маслосвет, чието осветено олио се пази за лечебно помазание през цялата година.
             Днес мнозина пристъпват за Свето Причастие, така както е редно – след пост, макар и смекчен за болните, след изповед и покаяние. Да не забравяме, че точно единението със Светата Чаша е това, което ни прави християни.
            Но да не пристъпваме небрежно, а с благоговение, със страх Божий, с трезвение и вяра.        

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

      Братя и сестри,

             Днес честваме славния Вход Господен в Йерусалим – единствения ден, когато нашият Спасител приема човешка слава и почест с възгласите: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне!“ Осанна на еврейски значи „помогни, спаси“. С този приветствен възглас множеството народ, опиянено от славата на Възкресителя на починали, славата на Онзи, Който вдигна от гроба 4-дневния Лазар, опиянено от тази слава, множеството вижда в Христос възкресителя на юдейската държавност, политическия водач, който ще избави богоизбрания народ от срамната езическа власт. И не малка част от онези, които сега викат „Осанна!“ с палмови вейки в ръце, след няколко дни ще  вдигнат глас пред римския прокуратор и ще настояват за убийството на Спасителя с думите: „Разпни Го!“
            На днешния празник възклицаваме радостно като децата, които постилат дрехите си пред ослето, когато Христос влиза в Йерусалим – града, който избива пророците, града, който след броени дни ще посегне и на Месията, на Самия Син Човечески.
           Днес ликуваме и се веселим като всички онези, за които Спасителят споделя с думите на псалмопевеца: „От устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала.“
           Така нека и ние да бъдем младенци за злото. От утре започва началното време на седмицата, наречена Страстна, седмицата на Христовите страдания, на търпеливо понесените от Богочовека предателства, отстъпления, позор, ругатни, побои, хули, плесници, бичуване, насмешки, багреницата на истинската слава, трънения венец, Голготския път, пироните, майчината мъка, питието от оцет – цялата злоба , цялата препълнена чаша на злост срещу Невинния, цялата злост на онези, които поискаха кръвта Му да падне върху тях и върху чадата им. А срещу всичко това – благостта на Христовите слова: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат.“
         На Него, Единородния, Единствения Всеблаг, Бога на опрощението и милостта се прекланяме и днес и през всичките си дни. И да даде Господ никога, никога да не отстъпим от Христос. Защото няма нищо по-страшно от това  и на този и на онзи свят.
          Да се молим Господу за всичко, да благодарим за всичко, да се отпуснем на крилете на Божията воля в днешните тъжни дни на утеснение. И да се уповаваме, че след пътя на страданията ще дойде Възкресението и Бог ще се смили над грешния човешки род, така както любящ баща прегръща своето любимо, макар и непослушно чадо.
         Божието благословение да е с всички вас – с вас, които сте тук и изповядвате вярата си, и с всички, които днес отсъстват по най-уважителните причини – да се погрижат за другите и да ги предпазят. Божието благословение да е над всички, честващи радостния Вход Господен! Амин!

Копирайте Проповед на Цветница

Иконата е копирана от www.spiritualpaintings.com

Братя и сестри,

        Велика е радостта на днешния празничен ден. С възкресяването на четиридневния Лазар, Господ предуказва Своето Собствено Възкресение. С извличането на Лазар от хладината на гробницата, се обнадеждава цялото човечество – защото няма сила по-голяма от Божията.
А Бог е с нас.
        Богочовекът е пред нас, просълзен пред гробницата на Своя скъп приятел, когото обича. В гробницата не е само Лазар, в гробницата е погубеният, похитеният, измамен и обречен на смърт и тление човешки род.
        Но спасението наближава.
        Съвсем скоро, след броени дни, Изкупителят ще прикове греховете ни на Кръстното дърво, ще слезе в ада, ще го плени и ще възнесе човешката природа вдясно на Отца.
         Съвсем скоро ще се сбъдне предреченото още след изгонването на прадедите от рая – предреченото знание, че Семето на жената ще смаже главата на змията.
         А днес съзираме триумфиращата Божествена сила на Спасителя, чийто глас извика мъртвия към живот: „Лазаре излез!“
         Потресени и смаяни сме, заедно с множеството, дошло да утеши сестрите Лазарови. Величаем невижданото чудо. Бог възкресява дори онзи, който вече е обхванат от тление.
         Почитаме възкресения Господен приятел, бил 3 десетилетия след своето възкресяване епископ на град Кития, на остров Кипър. На неговия саркофаг е имало надпис: „Тук почива Лазар, приятелят Господен“. Знаем, че в края на 9 век, мощите на възкресения Лазар, братът на Марта и Мария, са пренесени в Константинопол
          Честваме победата над смъртта, Господнята победа над злия, у когото е властта на смъртта. Затова и днешната служба е заредена с истинска възкресна радост.
           В лицето на Лазар и всички ние сме призовани да се съживим от нерадението на греховния сън, да станем и да се покаем като дошлия в единадесетия час, та да може Възкресението Христово да ни срещне изправени в очакване на нашия Спасител, който ще възкреси и умъртвените ни от грехове и страсти души.

Копирайте Проповед на Лазарова събота

Иконата е копирана от http://www.pinterest.it

Марк 10:32-45

             Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
             Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
             Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
             Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
             Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
             Те отговориха: Можем.
            А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено.
            И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
            А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
            Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
            Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

Братя и сестри,

     Свети евангелист Марк разказва подробно за молбата на двамата братя – Зеведеевите синове, апостолите Иаков и Йоан. Те молят Христа за почетни места в Царството Божие. Същата случка предава и свети евангелист Матей в своето евангелие, като допълва, че тяхното желание е предадено от Зеведеевата майка.
     По всичко личи, че братята Иаков и Йоан, удостоили се да зърнат блясъка на божествената природа на планината Тавор в мига на Господнето Преображение, по всичко личи, че те се чувстват едва ли не отличени от останалите. Тяхното схващане за Царството Божие е представа за земно политическо царство, където Месия е изгонил омразната езическа власт и царува над богоизбраните юдеи. Другите апостоли също не са чужди на тези представи, въпреки многократното обяснение на Спасителя, че Му предстоят кръстни мъки, Разпятие и Възкресение и въпреки указанията че Царството Божие не е от тоя свят.

Има още →

Братя и сестри,

           Възрадвани сме с великата радост на благовестника архангел, обърнал се към Светата Дева с думите: „Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!“. Възрадвани сме, че Бог намери пречист съсъд, който да послужи за великата тайна на Боговъплъщението. Благовещение не е просто един от празниците. Благовещение е начало на нашето спасение. Древното предсказание, че ще дойде, ще се роди семето, потомъка Адамов и Евин, Който ще смаже главата на извечния враг, ще смаже главата на змията – това се сбъдва в този миг. Цялото небесно войнство, всички ангели и архангели, цялата небесна Църква притаено чакат Марииното „да“. Защото Светата Дева казва:“ Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата ти.“ Намерила благодат у Бога, Пресвятата се издига по-високо от серафимите, защото ще понесе в девичата си утроба Невместимия.

Има още →