Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука разказва за велико чудо, сторено от нашия Спасител. Христос поучава народа от кораба във водите на Генисаретското езеро и сетне повелява рибарите отново да хвърлят мрежите в дълбочините. Те цяла нощ напразно са се мъчили и са обезкуражени. Ала Симон Петър се смирява с думите: „Наставниче, по Твоята дума ще хвърля мрежата.“ И корабчето на Петър така се препълва с преизобилен улов, че искат помощ от други рибари да напълнят и техния кораб, за да не потънат.
              А Петър, потресен, коленичи и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“
И други са казвали на Господ да си отиде от тях. Това са гадаринци, жалещи за издавеното стадо свине, съсипани от материалната загуба. А Петър, обратното – в пристъп на благоговение и боязън, осъзнава своето нищожество пред Божествената сила.

Има още →

Защо е необходимо изучаването на Религия-Православие (православно вероучение)

    В днешно време, когато медийното пространство е пренаситено от вести за убийства, грабежи и като цяло криминализиране сред най-младите, когато пред очите ни расте поколение, което не може дори да изгради ценности, а какво остава да ги отстоява, сме изправени пред дълга и отговорността да потърсим изхода, за да осигурим бъдеще.
          Тревожно е, че не става въпрос за разрива между поколенията – този процес винаги е бил наличен, а за обезличаване, за невъзможност да се изгради от детето личност, която да осъзнава разликата между компютърната игра и реалния свят.
          Не е тайна, че традиционните нравствени ценности, чийто носител е религията, винаги са се култивирали в семейната среда. Проблемът е, че точно родителите принадлежат на онези поколения, които са лишени от  знанието за вярата – едни са формирани във времето отпреди промяната през 1989 г., а други с нищо не са приобщени към религиозното знание, при все че изминаха повече от две десетилетия след тази промяна.
          Не е ясно защо няма повсеместно утвърдена форма за запознаване с веровите истини на Православието в нашите училища – та нали именно в Европа, която е пример за нас, именно в европейските училища има занятия, където децата научават религиозните ценности на традиционното вероизповедание.
          Да, в България има немалко области, където това обучение е вече налично. Изучаването на Религия – Православие дава шанс да се запълни вакуума на религиозното невежество и да се премахне дефицита на нравственост сред подрастващите.
          Нека оставим това знание като отворена книга на училищния чин. Нека детето да може да надникне в нея и да научи, че е добре да почита майка си и баща си.  Да научи пътя към храма, а не хлъзгавите пътеки на гибелната сектантска псевдодуховност. Да научи, че освен материалното, съществуват и други неща, много по-ценни.
          Нека не лишаваме своите деца от изконно нужното знание, което самите ние, техните родители, не можем да им дадем. Докато ние живяхме в силова държава, където моралът беше строг, а институциите силни, то днес децата нямат ориентир в един разпадащ се свят на алтернативи, където гейпарадите, насилието, бленуваното благоденствие в чужбина, виртуалните игри и твърде реалните наркотици стават единствените им опорни точки.
          Да се обърнем към родното ни верую, към религията на нашите деди, която запази българщината във векове на най-страшен гнет, за да внесем в детските умове и сърца светлината на познанието, съхранила нашия народ. За да знаем, че детето ни няма да посмее да открадне или излъже, няма да бъде бито от съученик или да се крие и да пуши трева……

Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
           Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
           Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
           И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

      Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен –
Кръстовден – 14 септември

            Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-честваният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.

Има още →

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
           Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

           Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

          Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още →