Евангелско четиво на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение

tiberias_peter

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,
             Свети евангелист Лука разказва за велико чудо, сторено от нашия Спасител. Христос поучава народа от кораба във водите на Генисаретското езеро и сетне повелява рибарите отново да хвърлят мрежите в дълбочините. Те цяла нощ напразно са се мъчили и са обезкуражени. Ала Симон Петър се смирява с думите: „Наставниче, по Твоята дума ще хвърля мрежата.“ И корабчето на Петър така се препълва с преизобилен улов, че искат помощ от други рибари да напълнят и техния кораб, за да не потънат.
              А Петър, потресен, коленичи и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“
             И други са казвали на Господ да си отиде от тях. Това са гадаринци, жалещи за издавеното стадо свине, съсипани от материалната загуба. А Петър, обратното – в пристъп на благоговение и боязън, осъзнава своето нищожество пред Божествената сила.

Има още

На 22 септември почитаме свети Козма Зографски

28

              На 22 септември Църквата почита българина Козма, атонски йеромонах, знаменит подвижник, удостоен с величествени видения, достигнал по Божия воля прозорливост и святост.
             Този ден е и специален празник на Зографската света обител, от чието братство е бил и преподобни Козма. Споминал се е през 1323 година.

Прочетете Житие на свети Козма Зографски
и История на Зографския манастир

 

Неделя след Въздвижение. Свети Киприян, митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1
          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Прочетете и копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение
На 16 септември почитаме свети Киприян (Цамблак), митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия

SvKiprian1

           Сред бележитите българи, широко известни на целия православен свят и достигнали святост, е свети Киприян – аристократ от Цамблаковия род, ученик на свети Теодосий Търновски, сродник и близък приятел на последния български патриарх свети Евтимий, известен книжовник, бележит преводач, светител, донесъл възвишените идеи на исихазма в Киевска Рус и Москва. Той става митрополит Киевски, а впоследствие и Московски архипастир.
          В края на 14-ти и началото на 15-ти век, когато е втората вълна на южнославянско влияние в Русия, свети Киприян е един от най-забележителните духовници, пренесли изтънчената мистика на онези преводачески кръгове, които са работили за точното и прецизно превеждане на богослужебните книги по оригиналите и които са оставили в епоха на политически катаклизми и разруха най-възвишена духовност и писмено творчество.
          Българинът Киприян е канонизиран, когато след повече от половин век от неговата кончина при ремонтни дейности в храм „Успение Богородично“ в Москва са намерени нетленните му мощи.
 

Кръстовден

cross-header

14 септември общо          Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Братя и сестри,
             Днес е Кръстовден – великият Господски празник, на който почитаме Светия Кръст Господен – оръдието на нашето спасение, прослава на ангелите, язва за демоните, Кръста, на който Господ Иисус Христос прикова нашите грехове.
             Кръстът не просто е знак на християнството, кръстът е защита от невидимото зло; кръстът е символ на страданията на Нашия Спасител, символ на нашата готовност да поемем по тесния и скръбен път.
             Защото още преди Кръстната си смърт, Спасителят увещава учениците да вземат кръста си и да Го следват.
             Да вземем кръста си – значи осъзнато, доброволно, смирено, заради Христа да приемем страданията, които могат да ни доведат до Царството Небесно, стига да ги понасяме безропотно.
            Неслучайно получаваме кръстче в часа на нашето кръщение. Значи сме готови да поемем по пътя на скърбите. Защото като християни не може да не осъзнаваме, че земният живот не е комфорт и благоденствие, а скърби и страдания.
            И ако едно изпитание свърши, неизбежно идва друго.
Защото страданията, които Бог допуска да ни връхлетят, имат своя смисъл, ако ни направят по-смирени, по-добри, по-опрощаващи и милосърдни.
            Да приемем кръста си, да приемем нашите страдания, които са точно толкова, колкото може да понесем, и да се смиряваме, и молим Господ да ни помилва.
            Да не роптаем, защото нашите скърби са лекарство срещу греховете ни, начин за изправление, без да се трудим за това изправление. Единствено трябва да търпим и славим Бога.
             Така от житията знаем, че във видение един аскет вижда в райската обител човек, който е бил прокажен през цялия си живот. Когато го пита как е живял, прокаженият отговаря:“Всеки ден славослових Бога“. Ето така той си придобива Небесното Царство.
             Търпял е и е славословил.
             Нека и ние, щом сме християни, да носим кръста си с търпение, с жалост към ближните си и към всяка жива душа. Да не завиждаме, че другите нямат скърби, защото Бог обича всички ни. Той – Всеблагият е промислил за всеки най-доброто. Да не осъждаме, да не се гневим на другите, а гневът ни да бъде насочен към нашите греховни привички.
            Ето така да носим кръста си, за да сме достойни за званието християнин.
            Бог да ви благослови и силата на Честния Кръст да е с всички вас. Амин!
Копирайте Проповед на Кръстовден
Иконата е копирана от www.klin-demianovo.ru

Новина

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

            Храм „Рождество Богородично“ в село Спахиево посрещна своя храмов празник на 08.09.2018 г., като предната вечер беше отслужена празнична вечерня и водосвет.

Стенописи от храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски минерални бани

Рождество Богородично

1Icon-of-Nativity-of-the-Mother-of-God
8 септември  Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още