Възнесение Господне (Спасовден)

Възнесение

1

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,
            Възнесение Господне – Спасовден е велик Господски празник. На този ден, четиридесетият след Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, е време, през което Спасителят често се явява и беседва с учениците и отваря ума им, за да разбират Писанията. На този четиридесети ден след Възкресението Си Господ извежда апостолите вън от Йерусалим, близо до Витания. Там пред очите на голямо множество народ, сред които и Божията Майка, Христос се възнася към небето.
             Този ден е наречен Спасовден, защото Спасителят завършва Своето дело по спасението на изгубения човешки род. Човешката природа, придобита от Него при Въплъщението, днес се възнася към небето. До този миг райските двери бяха затворени за човека, още от онзи момент, когато прародителите бяха изгонени от рая и Бог сложи херувим с огнен меч да пази рая, за да не се върне човекът в него.
            Но ето – Богочовекът ни изкупи. Богочовекът ни спаси. Човешката природа се възкачва към небето и то много по-високо отпреди. Човешката природа сяда отдясно на Отца. Това е неописуемо величие, неизразима висина, величествена и страховита.
           Възможността за спасение вече е дадена. Христос я даде на нас – човеците. А дали ще поискаме да усвоим изкупителните му заслуги, дали ще пожелаем да се устремим по този отворен вече за нас път към небесната ни прародина – това е въпрос , който всеки решава в дните на този наш единствен земен живот.
           Сега е моментът да се борим, да копнеем, да молим, да принасяме покаяние, да бъдем милостиви без мярка, да не осъждаме – сега, в този ни живот. Защото този ни живот е единствен, единствено и неповторимо време, дадено за нашето спасение.
          Райските двери са отворени. Христос ни кани. Христос иска всички да достигнат до познание на истината и да се спасят.
          Нека и ние да се потрудим за делото на нашето спасение. Защото това е най-важното, да не кажа – едничко важното дело на живота ни. Защото ако достигнем истински духовен живот, то покрай нас ще се спасят мнозина.
          Свети Серафим Саровски казва: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят“.
         Да даде Господ всекиму тази благодатна придобивка.

         Благодатта на Възнеслия се Спасител и любовта на Бога Отца и причастието на Светия Дух да е с всички вас! Амин!
Копирайте Проповед на Възнесение Господне, 2020
Стенописът е копиран от http://www.orthodoxindiana.org

Неделя на Слепия

Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!

vindecarea-orbului-din-nastere
Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още

Свети царе и равноапостоли Константин и Елена

OLYMPUS DIGITAL CAMERA21

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,
               Светата Православна Църква възпоменава днес равноапостолния император свети Константин, дал свобода на християнската вяра след цели 3 века гонения, и неговата майка  – боголюбивата Елена, намерила по светите земи Кръста Господен и множество светини, свързани със земния живот на Спасителя. Затова и на иконата на днешния празник виждаме заедно майката и сина, допринесли тъй много за утвърждаването на Христовата вяра, а между тях е Кръстът Господен.
             Нека помним, че кръстното знамение се явило на небето и на император Константин и на цялата му войска преди битката с неговия конкурент – езичника император Максенций. Константин имал и сън, в който му се явил Самият Господ. По словата на Спасителя, той заповядва да се изобрази кръст върху оръжията, щитовете и шлемовете на войниците.
            До този момент кръстът е бил знак на позорна и безчестна смърт, знак на лоша поличба. От този миг, от тази победа, император Константин, утвърден още от младини в ценностите на християнската вяра от своя баща, започва да гради християнизацията на огромната Римска империя.
              Негово дело е преместването на столицата от Рим в Константинопол, който цели 10 века е център на християнската империя и култура . Той остава в историята и със знаменития Милански едикт от 313 година, с който обявява християнството за официална религия.
             Така Христовата Църква излиза от мрачината на катакомбите, за да въздигне прекрасните храмове на Живия Бог, където в огромните кръщелни стотици вярващи се приобщават към вярата.
            По желание на света Елена са въздигнати и множество храмове в Йерусалим, Витлеем и над местата, където се случват чудесата и беседите на Господ Иисус Христос из Палестина.
            В дните на богопротивните учения, разразили се през 4-ти век, свети Константин свиква Първия Вселенски събор, присъства на откриването му и моли всички епископи за мир и съгласие в Христа. На този събор се формулират основните верови истини на апостолската Църква, известни като „Символ на вярата“, който става общ за цялата Православна Църква. Чуваме го всеки път по време на света Литургия – той е молитва по-ярка от всяка друга, изповедание на нашата идентичност като християни, като Христови чада.
            Казвам „чуваме го“, ако в този момент не звъннат нашите телефони или не спрем да разговаряме. Защото сякаш забравяме къде сме попаднали и какво се случва. Църквата е пълна с ангели, съслужащи с нас, а ние сме улисани в делничните грижи и не съумяваме да въздигнем сърцата си нагоре и дори не се смущаваме, че пречим на общата молитва.
             Нека бъдем по-внимателни към делото на нашето спасение. По-благоговейни, по-съвестни, да се стремим към духовното небе, към този наш истински дом, където сияят увенчани светиите, сред които и днес честваните равноапостолни майка и син – светите Константин и Елена. По техните молитви, Господ да ни вразуми и помилва. Амин!
           Честит празник!
           Честито на всички именици!
Копирайте Проповед на 21 май, 2020

 

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Самарянката

Господ и самарянката Фотиния

Йоан 4:5-42

               И тъй, дохожда Господ в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода.
              Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
              Жената самарянка Му казва: Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
              Иисус й отговори и рече: Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Има още

Преполовение на Петдесетница

28681

3

            На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница.  В християнската древност този празник е бил изключително тачен. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този старозаветен празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни. Извършвал се особен обряд – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника.
В евангелието на свети Йоан Богослов се разказва:„А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светии още не бе даден..“ (Йоан 7:37-39).
Тези думи на Господа се споменават от Църквата на празника Преполовение. Господ говори за жадуващите души на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.
         Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

11 май – Светите равноапостолни Кирил и Методий

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

тропар на св. Кирил и Методий

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.
Братя и сестри,
            Днес честваме нашите прославени просветители – светите братя Кирил и Методий –  създателите на славянобългарската азбука.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Иконата е копирана от http://www.migrantheritage.com

 

Евангелско четиво и проповед на Неделя на Разслабления

stock-photo-55307132Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?

Има още