Неделя след Въздвижение

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение
Марк 8:34-9:1
          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Прочетете и копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

09.14_vozdvizhenie_trjavna
14 септември общо
  Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-почитаният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.
           В началото на 4-ти век Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Римляните страдали много от неговото тежко иго и потърсили помощ от император Константин, който управлявал днешните земи на Англия, Франция и Испания.
           Константин не бил езичник, но не бил още и християнин. В чудно видение Бог му открил истината: Веднъж, когато слънцето клоняло на запад, Константин и войниците му видяли на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”! Всички се уплашили, защото дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже бил използван като оръдие за позорно наказание. През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците.
           Със силата на Кръста, войската на Максентий била разбита. Император Константин бил поразен от случилото. Той поискал истински да познае вярата на християните.
            В памет на това събитие светата православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее:
           “Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си”.
Света Елена – майката на император Константин, пожелала да открие Кръста, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания, в Палестина били намерени трите кръста, зарити в земята. По съвета на йерусалимският архиепископ, доближили до трите кръста умрял човек, когото носели към гробището. Умрелият възкръснал, когато се допрял до Христовия Кръст. Архиепископът въздигнал високо Кръста и го раздвижил на всички посоки, за да му се поклони народа. Множество езичници и юдеи приели свето Кръщение.
              Света Елена взела част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, и ги отнесла в дар на Цариградската църква. Останалата част от Кръста се пазела благоговейно в йерусалимския храм.
              Светите Константин и Елена са наречени равноапостолни, защото разпространявали ревностно християнската вяра.

 Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Евангелско четиво на Неделя преди Въздвижение

Йоан 3:13-17

  • Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Рождество на Пресвета Богородица

1Icon-of-Nativity-of-the-Mother-of-God
Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.

Евангелско четиво на Неделя тринадесета след Петдесетница

Матей 21:33-42

Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят о г сина ми.
Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?

Евангелско четиво и проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

Евангелско четиво – Матей 19:16-26

          И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?
          А Той му отговори: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.
            Казва Му: Кои? А Иисус рече: Не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.
           Момъкът Му казва: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?
           Иисус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.
           Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
            А Иисус рече на учениците Си: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно, и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: Кой тогава може да се спаси?
           А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето
Братя и сестри,
           Днешното литургийно евангелие е разказ за пътя  към богоподобието, пътя към съвършенството.
Макар и опазил всички Божии заповеди – не е блудствал, не е убил, не е крал, почитал е родителите си, богатият младеж осъзнава, че нещо не му достига. Разбира, че е далеч от бленуваното Божие царство, макар от младини да е старателен в избягването на смъртни грехове.
Ето – той дори е обичал ближния като себе си.
Изглежда сякаш нищо не го дели от спечелването на безценния бисер – добро жилище във вечната обител.
Обаче Христос, Всевиждащият Богочовек, знае тайната язва в сърцето на младежа. А тази тайна язва е сребролюбието.
Богат мъчно ще влезе в Царството Небесно. Но знаем – митарят Матей е оставил всичкия си имот и е последвал Христа, повикан от Него.
Какво пречи на богатия момък да постъпи като бившия митар Матей и както другите апостоли?
Мнозина християни могат да мечтаят да са лично повикани от Христа.
Но да внимаваме над себе си! Да не се окаже, че от младини сме се опазили от тежки грехове, а невидимият недъг на сребролюбието или на някоя друга немощ да разяжда душата ни.
И да си тръгнем нажалени от Христа, защото сме привързани към имота си или нещо друго земно.
Защото знаем от историята – не са малко тия, които са се отричали от Христа, за да спестят данъци или да добият добро социално положение, както във времената на исляма.
Да не предадем Христа, заради някоя наша непреодолима страст – колко тъжно ще е всичко това за нашия ангел и за Майката Божия и за целия небесен свят, които се радват и за една спасена душа.
Да внимаваме над себе си – кое е това, което не ни достига и с молитва и духовен труд, с напътствията на изповедника ни, да се борим с нашата немощ.
И преди всичко да призоваваме Божията помощ в тази битка, защото невъзможното за човеците е възможно за Бога.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Богоматер и на днес чествания прославен мъченик Фанурий. Амин!  
Копирай Проповед на Неделя дванадесета след Петдесетница

Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

100916fjtrusd

29 авг заглавно 229 август обединено
         Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

Братя и сестри,
                Днес поменаваме скръбно събитие – посичането на великия Господен Предтеча и Кръстител Йоан, изобличителя на неправдата, вървял през целия си живот с духа и силата на старозаветния Илия. Възпоменаваме неговото убийство, подробно разказано от евангелист Марк. И чухме, че цар Ирод, макар и изобличаван от пророка, се страхува от него, знае, че той е праведен и свят, обича да беседва с него и дори се вслушва в съветите му.
               Как тогава се стига до убийството на най-великия сред родените от жена, както Спасителят нарича Своя Предтеча?
               На рождения си ден, опиянен от алкохол и непристойни забавления, от танца на красивата дъщеря на незаконната си съпруга, заобиколен от сътрапезници, верни в гуляите, а може би и в мерзостите, цар Ирод дава обещание на девойката, че каквото поиска , ще й бъде дадено. Заклева се: “Ще ти дам всичко, което поискаш от мене, дори половината си царство.“ Всички знаем колко тежи дадената дума, а още повече – царската дума.
                Ужасен от кръвожадното желание  – тук, на момента да донесат главата на Кръстителя, изречено от крехката девойка, ужасен и натъжен, царят няма волята да спре, да отхвърли ужасното убийство. Заради клетвата и сътрапезниците си, опиянен от алкохол и от вероятния присмех на околните и на жена си, царят изпраща оръженосец да убие Предтечата в килията му.
                 Виждате ли как става ужасният грях? Когато решаваме да угодим на човеците, да им угодим, за да не ни се присмеят, да не прекършим думата си, макар това да е за зло, и то невероятно зло – убийството на един праведник. Фалшивите представи за чест и влиянието на алкохола, както и целият нечестив живот на царя, живеещ в кръвосмесителна връзка с братовата си жена, за което го изобличава Кръстителят, всичко това завършва с това отвратително убийство.
                 В ръцете на невръстната танцьорка, знаем, че се нарича Саломе, в ръцете й е отсечената глава на Кръстителя, и тя я дава на своята майка, истинската подбудителка на убийството.
                  Така Предтеча ще влезе в мрачното подземно царство, в адската бездна и ще благовести, че вече Спасителят – Освободителят и Възкресителят Христос е дошъл.
                  Но тежко на убийците. Защото знаем, че никой от тях – нито Иродиада, нито Саломе, нито царят доживяват честити дни.
                  Ето това знаем за последните часове на Кръстителя Христов, проповедника на покаянието. Нека призоваваме молитвената му помощ, та той да обнови душите ни с покаяние, та да можем да отворим очи за собствените си неправди. И така както е посочвал истината приживе, да се застъпи и ние да възрем истинското положение на нашите окаменели и вкоравени от грехове сърца.
                   Господ да ни помилва по застъпничеството на Своя Предтеча и Кръстител. Амин!
Копирайте Проповед на Усекновение, 2020                                                                               
29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител
         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.

          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – син на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Стенописът е копиран от http://www.pdobro.ru

Евангелско четиво и проповед на Неделя единадесета след Петдесетница

datornicul-nemilostiv1

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,
               Чухме днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Матей. Това е Господнята притча, в която Спасителят описва бъдещия Съд над човеците, онагледявайки го с отношенията между длъжник и господар. Царят в притчата е Господ Бог, разчистването на сметки със слугите е Божият Съд над всички нас. Длъжникът с големия дълг изобразява целия човешки род от Адам до Христос. Изобразява също и всеки човек, всеки грешник. Такива длъжници сме и всички ние.
            Онзи, който няма с какво да разплати е продаден заедно с жена, деца и имот, както са правили в древност – ще рече предаден е на вечни мъки.
             И човечеството преди Христа не е имало с какво да заплати дълга си, а това е прародителският грях, който се предава на всички човеци.
            Слугата, който пада на колене и се кае, изобразява всички каещи се грешници, на които Христос прощава греховете.
            И както Господ е милостив към нас и ни прощава, така и ние трябва да сме милостиви към онези, които са съгрешили против нас. Защото, ако не простим, и Господ не ще ни прости. Да прощаваме докле е време, за да не се уподобим на немилостивия длъжник от притчата. Защото чухме колко зле свърши той. Така и всички ние, които не простим искрено на ближния, без да таим злост, омраза, завист, без да се наскърбим от успехите на враговете си, без да храним дори и сянка от неприязън към тях, ако не простим тъй, няма да влезем в Царството Небесно.
            Братя и сестри, да не вкоравяваме сърцата си, настоявайки на своето, Да въстанем срещу себелюбието и гордостта си, които винаги ни изкарват онеправдани, праведни и почтени. Защото при всички случаи сме оскърбили със своите грехове Господ много повече, отколкото оскърбленията, които сме понесли.
            Господ да ни вразумява и наставлява, да ни облагодати и умъдри по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица, закрилница на християнския род.
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Копирайте Проповед на Неделя 11-та след Петдесетница, 2020
  

Успение на свети Йоан Рилски Чудотворец

Успение

1

   Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“
Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“
Прочетете Завет на свети Йоан Рилски

Стенописът е копиран от https://rilskimanastir.org