Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.

          Днес, 18.01., православната църква чества свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски, тези двама светители, прославени с просветителско дело по опровержение на тогавашните ереси. Свети Атанасий Велики е изобличител на арианската ерес, а свети Кирил на несторианското лъжеучение. И двамата са светилници на Александрийската църква от ранните времена. Свети Атанасий Велики се представя пред Господа през 373 година, а свети Кирил Александрийски починал в мир в 444 година. И двамата са ни оставили боговдъхновени слова в защита на вярата, наследена от апостолско време. Затова и на днешния ден се почитат съвместно – така са изобразени и на иконата на днешния празник.

Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.   

Иконата е копирана от http://www.analogion.com

            Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

             Днес  Православната Църква чества велик подвижник, основател на монашеството, безпримерен аскет, пустиножител и чудотворец, вдъхновяващ пример за християните във всички времена. Днес честваме великия Антоний – египетски отшелник, просиял през третото столетие, чийто морален авторитет е бил тъй силен, че свети Атанасий Александрийски го призовава да посети египетската столица и да изкаже позиция срещу тогавашната гибелна ерес – арианството. Тази ерес не е отдавала истинската подобаваща почит на Сина Божий като съпрестолен, равночестен, единосъщен на Бог Отец.
             Днес пък други ереси и секти смущават и разединяват Църквите Божии – например ерестта на икуменизма, която под прикритието на мними християнски добродетели, фалшиво миролюбие и човеколюбие цели единение между апостолската църква и различните еретически, псевдохристиянски общности – единение гибелно, доколкото отпадналите не само не се отказват от заблудите си, но дори смятат, че всяко изкривено учение за Христа в последна сметка носи частица истина и затова може да бъде прието.
             Да не забравяме, че Истината е Една, Една и Единствена – Тя е Онзи, Който Сам се разкри като Пътя, Истината и Живота. Неин стълб и крепило е древната Църква, Църквата на Преданието, както е наречена апостолската, православната Църква, на която портите адови не ще надделеят. За тази Църква, носителка на чистата Христова вяра, са се борили изповедници, постници, мъченици за Христовата истина. Свети Антоний два пъти е оставил любимата си пустиня отвъд Нил, за да дойде в Александрия и да укрепява вярващите с живия пример на богоблагодатното си слово.
            И днес се молим за морални авторитети, за църковни водачи, които подобно на монаха Антоний и на презвитер Александър, подобно на тях да устояват вечната, благодатна истина, чието Царство не е от тоя свят.
             Въпреки че живеем в лукави времена, по-страшни от епохата на откритото гонение срещу църквата, уповаваме се на Онзи, Който е Един и Същ и вчера, и днес, и утре. Уповаваме се, че примера на засвидетелстване на чистата вяра на свети Антоний, свети Атанасий, на отците от древно и ново време – този пример не ще остане само по страниците на житията.
            Да даде Господ частица от тяхното благодатно дръзновение в борбата срещу злото и на всички нас. Амин!
           Честито на всички именици!
           Божието благословение да е с всички вас!

Иконата е копирана от http://ziarullumina.ro

Матей 4:12-17

          А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

към Начало

Твоята агница, Иисусе, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдалчество приемам, и се съразпъвам, и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе, но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе. По нейните молитви, Господи, като милостив, спаси нашите души.

           Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада  явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

                     На 07.01.2019 г., Ивановден, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в съслужение с клирици от град Пловдив, Димитровград и местни духовници отслужва празнична архиерейска света литургия и обновление на катедралния храм на град Хасково – „Успение на пресвета Богородица“. Тази празнична архиерейска света литургия е традиционно установена в памет на бележито събитие – освобождаването на град Хасково от османско владичество с победоносния ход на руските войски, влезли в града на 20.01.стар стил / 07.01.нов стил 1878 година.

Иконата е копирана от www.stjohn-foundation.com

       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.

Братя и сестри,

           На днешния ден – великия Господски празник Богоявление, честваме Кръщението Господне във водите на река Йордан – тогава, когато над току-що излезлия от водата Спасител се спуска Светия Дух във вид на гълъб и от небесата се чува гласът на Бог Отец – „Това е Моят възлюбен Син, върху Когото е Моето благоволение“. Така се разкрива Троичната тайна, загатната в Стария Завет, пред очите на повярвалите в Христа се удостоверява безсъмненото –  Единосъщен и Троично проявен, Бог се явява пред нас.
            За да се изпълни всяка правда, Безгрешният приема покайно кръщение, за да даде пример за нас. Водната стихия се освещава, при потапянето на Онзи, чрез Когото всичко е станало. Предтечата Господен и ангелите небесни немеят пред тази велика тайна. Защото не е достатъчно да изповядваме вярата, казвайки че Бог е един. Защото Той – Всеблагият  е благоволил да се разкрие на последвалите Неговия Син – на християните. Бог е благоволил да повдигне завесата от създание мира – това, че Бог е Троичен. Така както казва свети Григорий Богослов – „Троица в Единица, Единица в Троица“ – така изповядваме Господа всеки път, когато се прекръстваме.
            Възможно е дори да не го знаем, защото живеем във време на ужасно духовно невежество, но ние всеки път, в правилно положения кръстен знак, изповядваме, призоваваме и се уповаваме на Светата Троица, чийто символ са трите събрани пръста на десницата ни.
             И понеже знаем, че Бог винаги възпълва недостигащото, се молим Нему да ни подкрепи и помилва, да ни облагодати и вразуми. Да смекчи сърцата ни, та да бъдем истински Негови следовници, да просвети ума ни, та да Го изповядваме с дух и истина. Да прозрем, че вярата не е просто набор от обреди и практики, а е духовен път, духовна лествица, разбиране и проумяване на висините в Писанието и Преданието, животрептящо дихание на Светия Дух, живеещ в тайнствата.
            Да търсим истинския смисъл в това, защо Църквата повелява определено облекло – жените в женски дрехи, мъжете – в мъжки, защо по време на литургия трябва да мълчим, защо не бива да правим гневни упреци срещу някое тичащо дете в храма, защо постът е божествена повеля … Всички тези неща, достигнали до нас от покойните ни сродници, са ценни, защото носят дълбок смисъл и символизъм, бележещи нашето поведение на християни. Днес е Йордановден, не защото честваме свети Йордан, днес Спасителят се кръщава във водите на река Йордан.
             Да имаме просветна вяра!
            Да не допускаме дух на умопомрачителен раздор да ни завладява, защото опиянени от илюзорната представа за собствената праведност, се опитваме да бъдем учители в Църквата, където, както е известно, сме само ученици.
             Примерът, който стои пред нас, са житията на светиите, а не собственото ни мнение.
             Защото онзи, който изказва и с гняв натрапва своето мнение, без да се е задълбочил в духа и същината на християнския живот, има опасност да остане завинаги „мед що звънти и кимвал що звека“.
         Но нека се уповаваме на Триличния Бог – Отец, Син и Дух Свети, на Светата Единоначална и Животворяща Троица, на Майката Божия и на Предтечата Господен, като съзнаваме собствената си слабост и греховност.
             Защото дните на човека са като трева.
             Да даде Господ да се подготвим подобаващо за вечния живот в тези кратки земни дни. Амин!

Копирайте Проповед на Богоявление

 Иконата е копирана от http://www.bogonosci.bg

към Начало