На преполовението на празника, жадуващата ми душа напой с водите на благочестието, защото на всички, Спасителю, си възгласил: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие!“ Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе!

            Празникът Преполовение е в средата на петдесетдневния период  между двата големи празника – Възкресение Христово и Петдесетница. На литургията се чете евангелския текст, който разказва как Христос дошъл в Иерусалим на празника  на шатрите. Когато евреите празнували този празник, те изграждали шатри (палатки) от палмови и миртови клонки като памет за четиридесетгодишното странстване в пустинята на израелския народ и неговия живот в шатри. Празникът продължавал 7 дни, през който се извършвал особен обред – свещениците излизали от Иерусалимския храм, отправяли се към извора Силоам, черпели вода в златен съд  и след като я внасяли в храма, първосвещеникът я изливал пред жертвеника. В последния ден на празника, който бил негова кулминация и затова се наричал велики, Господ произнесъл думите, които се споменават на този ден от Църквата: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие” (Йоан 7:37). Жадуващи са душите на хората, които търсят Бога. Водата, която Бог дава, е извор на вечен живот и вечни блага.

Житие на свети мъченик княз Иоан Владимир

           Свети княз Йоан Владимир управлявал областите Зета и Далмация. По природа той бил миролюбив, благочестив и добродетелен. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
             След трагичната смърт на цар Самуил, който умрял на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, когато видял пленените и ослепени български войници, възцарил се син му Гавриил-Радомир, но византийското коварство подстрекало братовчеда му Иван-Владислав, който го убил и заел престола. Боейки се от отмъщение или от законните права на Йоан-Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
             Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
             Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
            След две години убиецът Иван-Владислав умрял от внезапна страшна смърт чрез невидима ръка и България паднала под византийско робство за 168 години. Нетленните мощи на св. Княз Йоан-Владимир са прославени с изтичане на целебно миро и с извършване на чудеса. Те се намират в град Елбасан (Албания).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата на свети Йоан Владимир е копирана от http://voanerges.rs

Стенописът е копиран от http://www.annunciation.ca.goarch.org

            Като видя на небето образа на Твоя Кръст, и както Павел, не от човеци бе призован, Твоят апостол между царете, Господи, положи в Твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир, единствен Човеколюбче.

Братя и сестри,

           Днешният празник е особено почитан от нашия народ. Честваме свети цар Константин, узаконил християнството като официална религия, и неговата майка – благоверната света Елена, която е посетила Светите земи и с нейно участие и финансиране се осъществяват десетки разкопки, намира се Кръста, на който е разпънат Господа и множество светини, свързани със земния живот на Спасителя.
            Неслучайно на иконата на днешния ден е изобразен Кръста Христов между благочестивите царе – майка и син, наречени равноапостоли, заради мащаба на тяхната християнска мисия. Светият кръст е чудно знамение, което се явява на император Константин в нощта срещу битката с неговия конкурент, езичника Максенций, владял западната част на Римската империя. Във видението цар Константин узнава, че чрез Кръста ще победи.
             Както знаем, точно император Константин премества столицата на Римската империя в малкото тракийско селце, което се превръща в Константинопол – града на Константин, център на християнската империя цели 10 века.
             Но да не гледаме с носталгия назад, защото ние българите получаваме християнството от Византия, ние – православните и до момента служим Богу с двете византийски литургии – Златоустовата литургия и литургията на свети Василий Велики. И до днес поменаваме всички благочестиви царе и царици, които да дали своя принос, за да просвети Христовата светлина мрачния свят на заблуда, невежество и суеверия. За съжаление, ние – християните не винаги имаме ясни и дълбоки познания за висините на нашата вяра, за истините, завещани на апостолската ни църква.
            Да се молим Господ да ни просвети със светлината на Своя Животворящ Кръст. Амин.
            Честит празник! Честито на всички именици!

Копирайте Проповед на празника на светите Константин и Елена, 2019

Иконата е копирана от magazin.icons-bg.com

Йоан 5:1-15

           Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
          Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години.
          Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: Искаш ли да оздравееш?

Има още →

Тропар, глас 1.

          Вменихте се като овце за заколение и мъки страшни претърпяхте за името Христово, старци, мъже, момци, младенци и майки, целомъдрени невести и девойки чисти: всехвални баташки мъченици — на българския род украса, молете Христа нашия Бог за нас, които с вяра и любов почитаме страданията ваши.

            На 12 май, неделя, след занятията на неделното училище, свещеник Серафим извърши кръщение на две деца – братче и сестриче, които посещават неделното училище. Антон сам прочете Символа на вярата, за което беше предварително подготвен.
            Децата от неделното училище с интерес участваха в Тайнството и помагаха на свещеника.
            Новопросветените, в бели дрехи, получиха своите кръщелни свидетелства, които малката  Моника настояваше да държи сама.
            Новопросветеният Антон беше въведен за пръв път в олтара.

Марк 15:43-16:8

         Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го и почнаха да Го поздравяват: Радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.

Има още →

            Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

              На 11 май честваме великите славянобългарски просветители – светите братя Методий и Константин-Кирил Философ. Те са боговдъхновени книжовници, равноапостолни просветители, създатели на славянобългарската азбука, отворили очите на цели народи за смисъла на Свещеното Писание. Почитаме ги като пречисти съсъди на Христовата вяра и не забравяме, че четем Библията и богословските книги на роден език именно благодарение на тяхното просветителско дело. Чрез това дело християнството е осмислено и прието в сърцата и умовете на новопросветените българи. Защото апостол Павел казва:  „… в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“ (1 Кор.14:19).
Дано да можем да оценим епохалното значение на книжовното дело на светите братя!

           „Философът според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: „В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“
из „Пространно житие на Константин-Кирил“ от свети Климент Охридски

Иконите са  копирани от https://sardika.blogspot.bg и http://slavikap.livejournal.com

към Начало