Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете, славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.
Братя и сестри,
Днес честваме нашите прославени просветители – светите братя Кирил и Методий – създателите на славянобългарската азбука. Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука. Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди. Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“. Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите. Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители. Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма. Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука. По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!
Историята на една чудотворна икона на свети Николай
По времето, когато били пренесени мощите на свети Николай в Бари, далеч от този град се случило едно дивно чудо, което утвърдило вярата в Бога и милостивото застъпничество на светителя Николай. Благочестиво семейство от Киев имало едничък син, още бебе. Със своето малко дете те отишли на поклонение пред мощите на светите мъченици Борис и Глеб във Вишгород. На връщане от поклонението те плавали с лодка по река Днепър. Уморената майка задрямала и изпуснала своето бебе в реката. Невъзможно е да си представим мъката на бедните родители! Те веднага започнали да викат свети Николай за помощ и в скръбта си дори отправяли упреци към него, че е допуснал това да стане, след като знае колко много го обичат и почитат. Скоро нещастните хора дошли на себе си и като решили, че явно са разгневили Бог по някакъв начин, се обърнали към Чудотвореца с гореща молитва, молейки за прошка и утеха за сполетялата ги скръб. На следващата сутрин клисарят на катедралата „Св. София“ в Киев, идвайки в църквата, чул детски плач, а вратата била заключена. Когато влязъл вътре, видял пред иконата на свети Николай бебе да лежи цялото мокро, сякаш току-що извадено от водата. Новината за намереното бебе бързо стигнала до родителите. Те веднага хукнали към църквата и тук наистина разпознали своето дете. Радостни, те се върнали у дома, благодарейки на Бога и Неговия велик Чудотворец. Образът на светеца, пред който е намерено спасеното бебе, започнали да наричат „Никола Мокрия“.
изт. Н.В. Верещагина. Чудотворный образ Николы Мокрого в восточнославянской культурной традиции
На днешния ден Църквата поменава велики светии. Свети пророк Исая е един от четиримата „големи“ пророци от Стар Завет, наред с пророците Иеремия, Иезекил и Даниил. Наричат го с право „пети евангелист“, защото твърде ясно описва последните дни на Спасителя Христос и Неговите страдания. Честваме днес и пренасяне мощите на свети Николай, Мирликийски чудотворец, от Азия в град Бари, Италия, където тогава пребивава огромна православна общност. Това се случва, защото през 11 век градчето Мира, област Ликия, вече попада под ислямска власт. Днешният ден затова е и наречен „летен Никулден“. В същата година, когато са пренесени мощите, а това е 1087 г., свети Николай се прославя с още едно чудо – чудотворно спасение на удавено в морето дете. Днес поменаваме и светите новоселски мъченици. Това са двама свещеници, неколцина монахини и една мирянка, които приемат мъченическа смърт по време на трагичните Баташки кланета. Това се случва в манастир „Света Троица“ край село Априлци. Тяхната канонизация е обявена заедно с канонизацията на светите Баташки мъченици. На днешния ден се чества и победата над хитлерофашизма, едно сатанинско, човеконенавистно учение, чиято убийствена злост погубва стотици и хиляди човеци в дните на Втората Световна война. Да се помолим и за безчисленото множество православни, отдали живота си за тази победа. Бог да помене всички праведници в Своя Небесен Чертог. Амин!
Като освободител на пленените
и защитник на бедните,
като лекар на болните и победител на царете,
победоносче, великомъчениче Георгие,
моли Христа Бога да се спасят душите ни.
Братя и сестри,
Има светии, които са почитани по целия православен свят. Има мъченици, чиято кончина е подбудила мнозина да приемат кръщение в Христа чрез собствената си кръв. Има праведници, чиито имена остават неизличими и в паметта на поколенията, при все че нашата памет е загубила дирите на немалко светии от родната земя. Днес честваме свети великомъченик Георги, прославен военачалник от знатен род, млад, богат и красив, който заради Христа е пожертвал всичко земно и е придобил най-ценното – нетленен венец в Божието царство. Млад и богат, удостоен с военен чин, Георги не се вълнува от насладите на този свят. Още когато излиза императорският указ за преследване на християните, той раздава имот и парични средства, освобождава робите и се приготвя да наследи нетленния венец. Мъчения за вярата свети Георги приема в дните на император Диоклетиан – най-свирепият гонител на християните, управлявал Римската империя от 284 до 305 година. По негово време реки от християнска кръв са се изливали по арените на цирковете и амфитеатрите. Имаме много свидетелства за мъченици именно от този период. Знаем, че и бащата на свети Георги е удостоен с мъченическа смърт. Едва на двадесетгодишна възраст, неговият син – младият Георги, издигнал се до военен трибун, изпива до дъно чашата на страданията, за да засияе като слънце в невечерния ден на Божието царство. След обнародване на указа за безкомпромисно гонение на християните, свети Георги сам се явява пред императора, изповядва вярата си, знаейки че отива на смърт. Или по-точно – смъртта му е славен, триумфален ход към вечния живот. Измъчван с желязо и огън, хвърлен в негасена вар, изтезаван на колело, свети Георги е изцеляван по чуден начин от ангел в тъмницата. Мнозина езичници, виждайки тези чудеса, приемат Христовата вяра. Дори императрица Александра гласно изповядва Христа и също приема мъченическа кончина. След изпиване чаша с отрова, която не му е навредила, великомъченик Георги се отправя към лобното си място. Мечът на палача слага край на дългите седмици изтезания. Така Божията сила издига този двадесетгодишен юноша в знаменит чудотворец, лечител, помощник и застъпник на християните от всички времена. Защото чудесата на свети Георги, сторени след неговата кончина са безбройни. И ние – българите сме особено силно свързани с прославения великомъченик. Десетки, стотици са храмовете и параклисите, носещи неговото име. Българският манастир на Атон, Света гора е наречен „Свети Георги Зограф“ в спомен на чудотворната самоизписала се икона на светеца. По стародавна традиция християните тук дават името на свети Георги на своите чада и така се молим дръзновението на великомъченика да е с нас. Молим се за милост, здраве, мир и спасение. Защото и ние живеем в Диоклетианови времена. И макар че днес не обезглавяват християни по площадите, лукавият антихристов дух е намерил начин да погубва души. Днес сме свидетели на кървава братоубийствена война, в която се избиват православни за радост на богопротивния сатана. Днес се молим за застъпничеството на Майката Божия, на свети Георги и на всички светии за потушаване на човешката ненавист, за вразумление и омиротворение на нашия остарял в грехове свят. Божието благословение да е с всички вас! Бог да ни помилва, да ни вразуми и закриля! Честит и благословен празник! Честито на всички именици! Амин!
На днешната четвърта неделя след Пасха, Църквата ни припомня дивно Божие чудо. Господ Иисус Христос изцелява тежко болен, парализиран от 38 години страдалец. Клетникът лежи на своя одър в къпалнята Витезда, което значи Дом на милосърдието. Цели 38 години той моли своите близки да го водят там, с надеждата, която имат всички болящи наоколо – Ангел Господен да слезе, да раздвижи водата и първият, който влезе в тази вода, да се изцели. Господ го пита: „Искаш ли да оздравееш?“ И го пита, за да се уверят всички, че душевното състояние на болния е добро. Разслабеният не роптае, не проклина Бога, не обвинява никого, не съди и не се гневи. Той се обръща учтиво към Непознатия, заговорил го за неговото страдание: „Нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята“ – казва нещастния страдалец. Как така си няма човек този клетник? Ето, пред него е Онзи, Който стана човек, Който заради всички нас, болните, се облече в плът. Христос Спасителят е пред него! Христос Спасителят е пред всички нас! „Стани, вземи си одъра и ходи“ – казва Изцелителят на парализирания. С тези думи Той изцели и онзи разслабен, когото четирима спуснаха през покрива на дома. Чудото е сторено. Милостивият Чудотворец въздига плътта, изтляла в многолетната болест. Христос стои и пред нас и ни пита дали искаме да оздравеем. Да, ние не сме телесно болни като разслабения. Мнозина от нас могат да се похвалят с отлично здраве. Други пък усещат немощ едва с наброяването на годините. Но всички ние сме болни, болни са душите ни, претоварени от грехове. И всички сме подканени от Изцелителя, от нашия Човек – от Богочовека, всички сме приканени да се изцелим. Лекарството е пред нас. Лекарят – също. Това лекарство, братя и сестри, е истинното, нелицемерно покаяние, което отхвърля всяка топлохладност, всеки компромис с вярата. Искаме ли да оздравеем? Защото всички ние сме в Дома на милосърдието – в Църквата. Господ иска всички да се спасим. Но дали и ние наистина искаме това? Посещаваме ли с молитва нашите болни души? Принасяме ли истинско покаяние? Плачем ли за греховете си? Изповядваме ли се? Причастяваме ли се? Или – за ужас – гледаме формално на делото на нашето спасение. Времето ни тук е кратко. Да не го пропиляваме. Онзи, който не е кръстен, да се кръсти. Онзи, който не е венчан, да се венчае, макар и в преклонна възраст. Онзи, който не се е изповядал, да го направи, докато е време. Онзи, който не е простил на ближния си, да не се бави да го стори. Защото нашата разслабена от грехове душа трябва да се спаси. Но Милостивият Бог дава място на нашата свобода. Да даде Господ, със страх и трепет да извършваме делото на нашето спасение. За да не се окаже, че сме цял живот в Лечебницата – Църква, а не сме изцелени. Божието благословение да е с всички вас. Амин!
„Дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.“
Братя и сестри,
В третата неделя след Възкресение възпоменаваме жените-мироносици, които бързат да идат на гроба Господен, носейки аромати, за да помажат Живоносния Покойник. Те бързат рано призори в първия ден на седмицата – това е денят след събота, денят на Възкресението. Бързат към Гроба, откъдето се е въздигнал Царят на царете – нашият славен Изкупител и Спасител, Съкрушителят на преизподнята, Победителят на ада, дявола и смъртта – Господ Иисус Христос. Жените -мироносици, сред които са Мария-Магдалина и Саломия, дори говорят помежду си кой ще отвали камъка от гробните врата. Защото Безгрешният Богочовек е погребан по юдейския обичай в гробница, закрита с привален голям камък. Владетелят на света, Онзи чрез Когото всичко е станало, често нямаше къде глава да прислони и сега е погребан в гроба на Йосиф Ариматейски, погребан е в гроба на един от своите следовници. Йосиф, както и Никодим, са тайни ученици Иисусови, но в часа на смъртта Му, когато апостолите бягат, тези ученици жертват богатство, престиж, обществено положение, за да осигурят достойно погребение на Богочовека. А жените-мироносици, които бяха и под Кръста Господен, жените които знаят, че в съвършената любов страх няма, идат на гроба Господен рано на третия ден. Те не ще заварят Покойника. Те ще видят празния гроб. Разпнатият е възкръснал. Пророчествата са се сбъднали. Предобразите станаха явни. Древното проклятие се отмени. Христос прикова греховете ни на кръстното дърво. Земната стража е вкаменена от уплах, иде вече небесна стража – иде Ангелът с бяло облекло. Най-великото Божие чудо е осъществено. Най-знаменитата победа е удържана. Божията любов изкупи човешката неправда. Жените-мироносици, смаяни съзерцават празния гроб на Спасителя и осмислят думите на Ангела. Те ще обадят на учениците, че Христос е възкръснал. Те ще Го видят нееднократно през тия 40 дни преди Възнесението Христово. Навсякъде, по целия свят, жените-мироносици ще проповядват Евангелието на Възкресението. Неслучайно ги наричат „апостоли на апостолите“. Защото мироносиците носят на учениците вестта за Христовото Възкресение. Днешната неделя е истински празник на жената-християнка. Всяка жена има възможността да послужи Богу с решенията на своето любящо сърце. Всяка може да поднесе на Христос не миро, а сълзи на покаяние. Да дерзаем в този светъл ден, ден на празник, да дерзаем ведно с праведници, пророци и апостоли, ведно с преданите мироносици и да възгласим радостно: Христос воскресе!
Свети мъченик Лазар Български бил от Дебел дял, край Габрово. Отишъл в Мала Азия в с. Соми. Нает за овчар, но като християнин, от турците мразен, хвърлен в тъмница и убит в 1802 година на 28 години.
Неслучайно първата неделя след Възкресение Христово е наречена Томина. Евангелският разказ ни разкрива случката с Томиното неверие. В деня на Своето Възкресение, неделя вечер, Господ Иисус Христос влиза при учениците при заключени врати. Той им показва раните по обновеното си Тяло и ги подготвя за идването на Светия Дух. Иисус Христос овластява апостолите със свещената власт на връзване и развързване на грехове, която те сетне предават на първите епископи и така до наши дни. На тази първа среща на Възкръсналия Спасител със Своите ученици отсъства апостол Тома. Когато му разказват за срещата с Господа, Тома заявява: “Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“(Ин. 20:25). Това Томино неверие Църквата нарича „блажено“. Защо? – Защото благодарение на скръбта, песимизма и емоционалния срив на апостол Тома, Господ Иисус Христос ни завещава великото блаженство на повярвалите, които не се нуждаят от сетивно уверение. Когато след 8 дни Господ се явява отново на апостолите, Тома е вече с тях. Господ, Всезнаещ и Всевиждащ, вика Тома да сложи ръка в раните Му. „Не бъди невярващ, а вярващ“ – наставлява Спасителят смаяния и поразен от радост и боязън Свой ученик. „Господ мой и Бог мой!“ – възкликва Тома, отдавайки почит на божествената и човешката природа на Богочовека Христос. Велика е тази случка в поучението за всички нас. Защото постоянно чуваме от невярващите: „Никой не знае какво е там, на оня свят“ или „Кой знае какво е там“ или „Дали наистина е така, както учи Църквата?“ А ние, без да слагаме ръка в раните Христови, сме блажени дори само поради факта, че не сме видели, а сме повярвали. Повярвали сме с очите на сърцата си. Често сме доведени от Христа в Църквата в зряла възраст, без да имаме възпитание във вярата. Кръстени сме, но не сме оглашени, тоест не сме научени на истините на Христовата вяра. Защото, съгласете се, не е достатъчно за възрастване в Христа знанието кога се боядисват яйца и какво да сложим на масата на Рождество. Но въпреки всичко, по силата на невидим и благодатен духовен закон сме в Църквата, в лечебницата, поднесли на Христа своите оплакани в покайни сълзи грехове. Ние не сме мъжествени във вярата, както бяха първите християни, дали толкова мъченици. Ние не сме просветени във вярата, както бяха християните само преди 70 години, преди богоненавистния атеистичен държавен строй да унищожи напълно вероучението и религиозната просвета. Но най-лошото не е, че сме недостатъчно просветени във вярата. Най-лошото е, че не искаме да се просветим. Задоволяваме се да знаем каквото са ни казвали баби и прабаби за църковния живот, а то невинаги е достоверно. Не искаме да ни смятат за прекалени светци – искаме да сме в дружба със света. Отегчаваме се да казваме редовно молитви, въпреки че това е най-същностният признак на духовния живот. Молитвата е най-важният труд в живота ни като християни. Малцина четат Свещеното Писание (Библията) и светоотеческите тълкувания, макар те да са пред нас (православните книги днес са достъпни за всеки). Но много от нас знаят „сънищата на света Богородица“, които не са част от православната литература, а се разпространяват като апокрифи. А най-лошото е, че от суеверията никак не бягаме, а ги считаме за част от вярата. Повярвали сме, а още куцаме на две колена. Дори и ние, които сме редовни в църквата, споделяме толкова безсмислени заблуди и недопустимо поведение. И първо – спазваме ли мълчание по време на Светата Божествена Литургия? Нима не знаем, че светът съществува заради Светата Литургия, на която принесените от нас даровете – хляб и вино се претворяват в Тяло и Кръв Христови, с Които се причастяваме? Десетки ангели невидимо кръжат в олтара и храма след песнопението „Иже херувим …“, а ние си позволяваме да се разхождаме, да се ръкуваме, да говорим, да шумим с торбички, да бъдем неблагоговейни пред Царя на царете – Самия Господ, раздробляем и неразделяем в Светата Чаша! Не помним ли, че говоренето в храма принася скърби? Свещопродавците при четенето на Евангелието, на „Тебе поем“ (когато се претворяват Светите Дарове) и на „Отче наш“ не бива да продават свещи. Ако сме закъснели, можем и след края на службата да запалим свещ. Да се молим благоговейно, със събран ум в словата на молитвата – това е смисълът на нашето стоене на службата. Стоейки тук в храма, показваме готовността си да посрещнем в Деня на Съда нашия Изкупител и Съдия – Господ Иисус Христос. Жените, в женски дрехи и без червило, да се молят, като помнят, че „верният в малкото е верен и в многото“ (Лк. 16:10). Има древен канон, който ни забранява да се обличаме в дрехи на другия пол. Много ли усилия ще положим, ако поне на църква сме така, както ни учи църквата. И не може ли да се сдържим да разменяме приятелски думи, точно в момента, когато са сведени небесата? Не знаем ли, че обръщайки гръб на Светата Чаша, за да излезем, се подлагаме на осъждане? Неслучайно апостол Павел казва: „Всичко да става с приличие и ред“ (1Кор. 14:40). Всеки разговор може да се отложи след края на службата. Не може да има спешност, когато е „времето, в което Бог твори“. Това се отнася за всички, за всички! Разбира се, певците могат да кажат дума или знак във връзка с пеенето, но всеки разговор и разходка по време на служба от „Иже херувим“ до „С миром изидем“ (С мир да излезем) само ни прибавя осъждане. Дошли сме в лечебницата, но да не си отидем неизцелени. Да не служим на човекоугодието и от човекоугодие да не смеем да дадем знак, че не можем да говорим. Пред Бога и ангелите предстоим. И тези неща, които мислим за дребни, могат да ни навлекат осъждане. Да се молим Милостивият Бог да ни дарува благоговение, без което спасението е невъзможно. И с едно сърце и душа да славим Триединния Бог – Отца и Сина, и Светия Дух, събрани в общата молитва на светата богослужба. Възкръсналият Спасител да ни настави, вразуми и облагодати, по молитвите на Своята Пречиста Майка и всички светии. Амин!
От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!
Празникът на света Богородица – Живоприемни източник
Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден) Православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава. Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”. Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тозчас прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали и стават от водите на благословеното изворче.
Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.
Братя и сестри,
С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез. В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени. Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!
Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.
Светлината на Храма 