Свети Николай Мирликийски Чудотворец

%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0%d0%b9

2

          Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината! Със смирението си получил величие, с бедността – богатство! Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души!

Иконата е копирана от http://www.giftsbg.net

Света великомъченица Варвара

1
1 12          Да почетем света Варвара, защото с помощта и оръжието на кръста, тя – всечестната, разкъса примката на врага и като птица се освободи от нея.

Иконата е копирана от http://www.pravoslavno.ru

Евангелско четиво и проповед на Неделя десета след Неделя подир Въздвижение


Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Братя и сестри,
          Както чухме от литургийния евангелски текст, Господ Сам повикал болната прегърбена жена с немощен дух, свързана от сатаната цели 18 години. Сам я повикал да я освободи от недъга й.
          Така Той – Всеблагият и Всемогъщият Творец Промислител вика всички нас, прегърбените под бремето на греховете си, всички нас, вторачените в земните неща. Призовава ни, за да ни изцели. Търпеливо ни изчаква да намерим пътя към храма. Благ е като Родител, който оставя детето си още малко да поиграе, но в момента, когато детето застраши здравето си, улисано в играта, Той бърза да грабне и да го спаси.
          Господ е щедър на милости. И както щедро изцели прегърбената, вследствие може би на таен грях, жена, така може да изцели и нашите окаяни души.
          Не трябва да допускаме мисълта, че щом сме в църквата, значи автоматично ще се спасим.
Само Господ спасява. Само Господ знае кой ще се спаси.
Да не изпадаме в самомнение, че греховете ни не са страшни и щом се изповядваме и причастяваме четири пъти годишно – това е достатъчно за нашето спасение. Защото и най-дивните Христови угодници са виждали своите собствени грехове, дори в миговете на духовна зрялост и мир.

          Свети Исаак Сирин казва, че Църквата е спасението на тези, които са се загубили. Да, вече сме тук, в църквата. Да бдим сега, да не би напразно да сме тук, да не би помислите, осъждането, високомерието и тщеславието да не са товарът на нашето невидимо прегърбване и вторачване в земното.
          А Всеблагият Бог, като види нашата искреност, винаги ще ни помогне. Защото дори врабче не пада от стрехата без Неговия Промисъл.
          Да не презираме никого, да не се надсмиваме над чуждите грехове и пороци, и да виждаме себе си като най-достойни за осъждане – ето настроението на истинския християнин.
           Да даде Господ, по молитвите на днес честваната света великомъченица Варвара, на свети Йоан Дамаскин и на всички светии, да даде Господ със страх и трепет да извършим спасението си. Амин!

Свети апостол Андрей Първозвани

67085969

30
   Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

           Иконата е копирана от http://www.liveinternet.ru

Братя и сестри,
          Днес, 30 ноември, честваме свети апостол Андрей, наречен Първозвани, като повикан пръв на нелекото служение на апостолското дело. Свети Йоан Богослов пише за свети Андрей: „Той пръв намира брата си Симона (т.е. Петър) и му казва: Намерихме Месия“
          В мига, когато Господ  Иисус Христос казва на галилейските рибари: „Вървете след  Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“, Андрей, заедно със своя брат Симон Петър, оставя мрежите..
          И става Христов ученик, Христов апостол, съработник, труженик на нивата Христова, осенен в деня на Петдесетница с благодатните дарове на Светия Дух, неуморен проповедник на Христовото семе. Свети Андрей е един от 12-те апостоли, удостоени да присъстват на Тайната вечеря, когато Господ установява великото и страшно тайнство на светото Причастие.
          След спущането на Светия Дух, нему се пада по жребий прповед в страните около Черно море, земята на скитите, земите на Константинопол и Северна Гърция. Казват, че свети Андрей достига и до най-страшните и нецивилизовани земи – езическите хълмове, където след векове ще засияят златните кубета на Киев. В пророческо видение той съобщава, че Господ ще просвети и тази страна. В град Патра, на територията на днешна Гърция, свети Андрей е заловен от управителя Егеат и подложен на изтезания за Христовата вяра. С пламенно слово първозваният Христов апостол иска да обърне управителя към Христа, за да му спести вечните мъки. Защото знае, че тукашните мъчения, колкото и да са страшни, са временни, а истински страшни са вечните мъки, които очакват жестокото сърце на озлобения езичник.
          Свети апостол Андрей е привързан на кръст. Така той, както ще видим, и неговият брат Петър, споделят кръстната смърт, подобна на тази на Спасителя. След изтезанието и болките, той не спира да проповядва и дори увещава народа да не се стига до размирици. В последния ден на месец ноември, първозваният апостол е приет в Небесното Царство сред най-ближните Христови приятели.
По неговите молитви, Бог да прости и да ни помилва! Амин!

Радост за нашето неделно училище

          Магдалена Георгиева – възпитаничка на неделното училище при храм „Свети Димитър“, град Хасково, е отличена с награда на III-тия конкурс, организиран от Пловдивска митрополия, по случай големия християнски празник Въведение Богородично.
           На 19.11.2016 г. в храм „Света Петка“, град Пловдив, бе раздаването на наградите на отличените деца-участници и техните учители.
Въведение Богородично
(есе)
         Вчера имах лош ден и реших да отида в храма да се помоля. Видях една икона, която привлече вниманието ми. На нея бе изобразено малко момиченце, което вървеше по високите стълби на храма. Видях свещеника, целунах му ръка и го попитах: „Кое е това момиченце и защо се изкачва само по стръмните стълби?”
        Той се спря до мен и започна да разказва: „Това е малката Мариам. Нейните родители дълго време са се молили на Бог да ги дари с дете. Когато се родило дългочаканото и измолено от Бога дете, от благодарност те обещали, когато стане на три години, да я поверят на свещениците в храма, да я научат да служи на Бога. Макар и много малка, Мариам помагала на майка си, а съседите казвали възхитени: „Леле, какво добро дете и как помага на майка си!“
         Когато дошъл денят, майка й и баща й да се сбогуват с нея, тя тръгнала сама по високите стръмни стълби в храма, а в храма свещениците  я посрещнали с много обич. Те се грижели за нея и за още малки момиченца и ги възпитавали до дванадесетгодишна възраст. Там бъдещата Майка на нашия Бог се научила да обича хората, да бъде добра, кротка, смирена и търпелива и винаги усмихната. Освен това я научили на домакинска работа, като да чисти, да готви, да шие и още други неща.
         Свещеникът ми обясни: „Виж, мило дете, следвай пътя на Богородица, а това е пътят към храма, към Господ, и се стреми да научиш и другите да следват този път, а не пътят към света, който е потънал в зло.“
        Магдалена Николаева Георгиева, 12 години, 6 клас
 

Евангелско четиво на Неделя тринадесета след Неделя подир Въздвижение

Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
          Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Свети Климент Охридски

SAM_512525        Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

      1100 години от успението на свети Климент Охридски

        „Успение“ Църквата нарича блажената кончина на праведника – честваме 1100 години от успението на свети Климент Охридски Чудотворец (Свети Климент Охридски почитаме на 25 ноември. На 27 юли, в деня на свв. Седмочисленици, се възпоменава успението му).
Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.

            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

Има още