Неделя шеста след Петдесетница
Матей 9:1-8
Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.
Братя и сестри,
Преди да извърши велико чудо над един разслаблен, Господ Иисус Христос казва „Чедо, прощават ти се греховете“. И след това прощение – дело на Всепрощаващия Спасител на света следва и поразителното изцеление.
Еврейските законоучители не разбират, че пред тях е Божият Син, Единородният на Отца, Второто лице на Света Троица. Не разбират, че пред тях е не обикновен чудотворец, а Богочовекът Христос и затова думите за прощение на греха приемат за богохулство.
Защо? Защото само Бог прощава греховете. А те не разбират, че Бог е пред тях, Въплътен за спасението на всички. И тази чудна божествена власт на прощение на грехове нашият Господ Иисус Христос възлага и на Своите ученици – апостолите, а чрез тях и на всички апостолски приемници, та чак до сегашните йерархически лица на Православната, т.е. Христовата църква. Нека не забравяме, че Христос казва на апостолите „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“.
Тази чудна божествена власт свещенослужителите разпореждат чрез действието на Светия Дух в тайнство Изповед.
И колко е важно прощението на греховете личи от това, че Господ първо прощава греховете на разслабления, изцелява душата му, а после го изцелява и телесно.
За съжаление, ние, днешните християни, пристъпваме формално към изповедта, нямаме съкрушение и искрено покаяние, ние сме „топлохладни“ и безчувствени, мислим за себе си като за добри хора, които не са направили нищо кой знае колко лошо. Далече сме от молитвата до кървава пот и покаянието, което избелва отново кръщелната ни одежда. Може дори да дойдат и хора, които казват, че няма какво да изповядват.
Колко лъжлива е тази представа за самите нас! И колко малко се познаваме! Колко неопитни сме в битката за спасението на собствената си душа, която е най-важното дело на света.
Да се молим, братя и сестри, за искрено покаяние – покаянието на митаря, блудницата и благоразумния разбойник. Да се молим Бог да разтопи вледенените ни от безчувствие сърца. Та да пристъпваме към Изповед и Причастие, оросени с покайните сълзи, както в древност бе оросено Гедеоновото руно.
Днес е началото на Богородичния пост – време благодатно за делото на нашето спасение. Да се потрудим по мярата на силите си, здравите – повече, болните със смекчен пост, знаейки че болестта замества поста, но всички със съкрушение, припомняне на греховете, които трябва да изкажем и с Божия помощ да прекратим.
Да молим Господ и Майката Божия, чийто празник очакваме, да ни напътстват в истински духовен живот, далеч от лицемерие, показност, суета и мними добродетели.
Времето е кратко. Съда Божий наближава. Ако приемем със сърцето си това, което знаем с ума – че сме преходни като полски цвят, ще ни бъде леко да се покаем истински и да се подготвим за среща с Христа.
Амин!
Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg
Свети свещеномъченик Висарион Смоленски
Братя и сестри,
Дивен е Бог в своите светии.
На днешня ден поменаваме светило на православната Църква – епископ и мъченик, увенчан с пресветли венци в невечерния ден на Божието Царство. Честваме свещеномъченик Висарион Смоленски, убит за Христовата вяра, след зверски мъчения през XVII век.
Това е времето, за което новонаписаната история твърди, че не е имало робство, а османско присъствие, за да се избегне назоваването на вълните с масова насилствена ислямизация с истинските им имена.
По Божия милост ни е открит мъченическият подвиг на епископ Висарион, благодарение на преписи от единствения исторически документ, разказващ за скръбните събития от 1669г, когато ислямистките орди вилнеят из Среднородопската област, изгарят църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, заедно с митрополията, богословското училище и много книги. Една година по-късно им се удава да заловят епископа и му предлагат да се отрече от Христа и да приеме исляма.
Непоколебим във вярата, след ужасните мъчения с нажежено желязо и късане на жива плът – със специално направени клещи – както пише в бележника, без да иска милост, с молитва на уста, свещеномъченик Висарион Смоленски е пронизан с нож и затрупан с камъни от озверелите мюсюлмани.
Това се случва в днешен Смилян, където равният на раннохристиянските мъченици е погребан в една градина. Днес там има паметник, а в Смолян е построен величествен храм, който носи неговото име и чества на този ден храмов празник.
А духом свещеномъченик Висарион Смоленски, който добре се погрижи за словесните овци – наставляваше, поучаваше и подкрепяше всички, които в онова страшно време отхвърляха агарянското нечестие.
Днес той предстои пред Божия престол, редом с великомъчениците заради Христа и се моли за грешния човешки род, и за своя род – българския, който днес е тъй отдалечен от вяра, традиции и роден език.
Бог да ни помилва и вразумява по молитвите на великия Божи угодник – велик, но не единствен – подобен на мнозина други , които са предпочели вечния живот пред преходния.
Благодарни сме Богу, че имаме тези десетина реда от историческите бележки, които показват нашите предци достойни за званието „християнин“ и още повече за званието Христов.
Господ да ни укрепи с частица от тяхната непоколебима богоозарена вяра. За да не забравяме, че сме от род на мъченци и трябва да милеем за Христа, така както са възлюбили Бога нашите предци по плът.
Амин!
Иконата е копирана от: https://bg-patriarshia.bg/svm-visarion
Свети Седмочисленици. Свети Пантелеймон
С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.
Светите Седмочисленици
Светите Седмочисленици, просветителите на славянския род, честваме днес в деня на кончината на свети Климент, последен от тях представил се в Господа на 27 юли 916 година.
Както знаем, пръв е отходил в блажената вечност свети Константин Кирил Философ – светецът изнамерил начертанията на първата славянска азбука – глаголицата. Честваме успението му на 14 февруари 869 година. Той е погребан в Рим, в църквата Сан Клементе, посветена на свети Климент Римски, чиито мощи1 светите братя Кирил и Методий откриват в Херсон и връщат тържествено в Рим.
Епископ Методий, по-възрастният брат, неуморимият преводач на Свещеното Писание и богослужебните книги, се представя в Господа на 6 април 885 година в моравския град Велеград, измъчен и съсипан от интригите на немското духовенство, непримиримо и ожесточено спрямо славянската проповед и славянската книжнина.
Още оттогава е гонението срещу православната духовност и книжовност по земите на Моравия2 и Панония3. Макар все още да не сме в схизма, западната църква проявява властнически амбиции, политически претенции и догматически отклонения, които ще доведат до окончателен разрив през 11 век, когато западните отпадат от вселенското православие.
За заместник на първоучителите е предвиден моравецът свети Горазд, латиноговорящ и единороден на моравците, просветен и начетен книжовник. Но и неговите следи се губят, както и на хилядите ученици -разпространители на славянския език, пометени от латинското гонение. Незнаен е гробът на свети Методий, незнаен е гробът на свети Горазд, но имаме утеха – на духовната карта на България, днешен албански Берат, има частици от мощите на светите Горазд и Ангеларий.
Както знаем, светите Климент, Наум и Ангеларий са добре приети от царя – покръстител Борис – Михаил. Ангеларий изглежда е изпратен в Югозападна България, ако съдим по мощите му в Берат. Свети Наум изгражда с ктиторството на българския цар Борис манастир край Охрид, където и днес гробът му е източник на изцеления и място за поклонение на вярващи от целия православен свят. Неизвестен е гробът на свети Сава. А последен от просиялите в святост ученици на светите братя Кирил и Методий почива свети Климент, епископ Охридски, наречен в изворите „просветител на мизите“.
Знаменателен средновековен стенопис4 от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица, Албания, показва светите Седмочисленици редом с друг богоозарен българин – свети Йоан Кукузел, ангелогласният псалт от Драч, прославил се в невечерния ден на Божието царство с дивни песенни славословия.
1Днес част от мощите на свети Климент Римски се намират в църквата Света София в град София
2Моравия – държава с кратка историческа съдба, простирала се на територията на днешни Южна Чехия, Северна Австрия, Западна Словакия и Западна Унгария.
3Панония – римска провинция, днес това са части от териториите на Унгария, Австрия, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Словакия
4Стенопис на светите Седмочисленици и свети Йоан Кукузел от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. „За буквите“, 2006 г. (изт. http://www.pravoslavieto.com)
Свети Пантелеймон
Тропар
Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.
Неделя пета след Петдесетница. Успение на света Анна
Евангелско четиво
Матей 8:28 – 9:1
И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница
Иконата е копирана от http://www.tvsatcom.bg
Свети пророк Илия
Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”
Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”
Братя и сестри,
Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
В Пета книга Царства – една от историческите книги на Стария завет, е изложен животът му.
По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия.
Защото и Педтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
Да бъдем с Него!
Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
Честит празник! Честито на всички именици!
Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm
Презентация за свети пророк Илия
Неделя на светите Отци от Шестте Вселенски събора
Матей 5:14-19
Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.
Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно, а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.
Братя и сестри,
“ Вие сте светлината на света.“ С тези думи Господ Иисус Христос се обръща към Своите апостоли. С тези думи Той се обръща и към всички Свои следовници, всички носещи званието „християнин“, всички, в чиито сърца се изобразява Сам Христос. И вече, не те живеят, а Христос живее в тях, както казва апостол Павел.
Не може да се укрие град навръх планина – ще рече, не остава скрита добродетелта на онзи, който е във висините на съвършения живот, отдаден Богу.
Такива светилници, които светят ярко в света, са боголюбивите отци от 6-те Вселенски събора, светители, чиито живот и дело са пример за всички християни от всички времена.
Богоумъдрени епископи и книжовници, радетели на чистотата на Христовата вяра, всички тези отци, въпреки различията по възраст, различното време, в което живеят (Първият Вселенски събор е през 4-ти век, а Седмият – през 8-ми век), въпреки различията, си приличат много по изповядването на православието без никакво изменение, така както Христос го завещава на апостолите. Богоносните отци знаят, че без правилно изповядване на вярата спасението е невъзможно, затова полагат живота си да опазят словесното стадо от ереси, секти, кривоверие и заблуди.
Боговдъхновени и пламенни, милеещи Истината, Която е Христос, отците от съборите на целия тогавашен християнски свят, просветени от Светия Дух, нанасят съкрушителен удар на демоничната злоба, която стои зад всяко изменение и потъпкване на вярата.
Без да се страхуват от силните на деня, често в заточения и изгнания, великите стълбове на вярата не спират да проповядват и пишат, за да имаме и днес неповредено църковно учение, което спасява, дадено ни от Христа.
Дори когато всички са отстъпили от истината – императори, епископи, държавна власт, дори тогава дръзновените отци не са полагали своя подпис под неточно, невярно и еретическо изповедание.
Днес истините и вярата са доста размити. Християните поради своето религиозно невежество могат да се радват дори, че иде папата или че се говори за сближаване на православната църква и еретическите общности.
В днешното време на отстъпление, дори чудовищни извращения, налагани в закони и образование, ние приемаме безразлично. Разбира се, това е само за погибел и осъждане.
Но трябва да имаме пред очи вярната посока – Христовата Истина, Христовата Жертва, Църквата Христова, която е стълб и крепило на истината, разяснена стройно от богопросветените мъже от 6-те Вселенски събора, които с право можели да подпишат съгласуваното със Светия Дух догматическо дело: „Угодно бе на Светия Дух и нам.“
Ето това различава тяхното богомислие, съхранено в Свещеното Предание, от множеството най-различни учения, отдалечени от Христовата Истина.
Затова днес с право казваме: „Свети отци, молете Господа за нас!“ Молим ги за просвещаване на духовните ни очи, за непосрамващо носене на званието „християнин“, за нелицемерна вяра и за отхвърляне на многоликите заблуди на днешния свят. За да можем, макар и слаби и немощни, да изповядваме вярата така, както са я изповядвали богоносците от 6-те Вселенски събора. Амин!
Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия и на светите отци!
Проповед на 17 юли – деня, на който почитаме света великомъченица Марина
Братя и сестри,
Велик е мъченическият подвиг заради Христа. Неизразимо светли са венците, които Бог дава на онези от нас, съумели да го възлюбят дори до отречение от земния живот. Прекланяме се пред подвига на стотиците, хилядите, често незнайни за нас мъченици от целия свят, които са се украсили със своята пролята за Христа кръв като с драгоценна одежда. Благоговеем пред Божията благодат, действала в техните души и сърца и направила от немощни и страстни човеци, от слаби девойки и деца, направила истински победители, поборници срещу врага на нашето спасение.
Прославяме Христа, без Когото не можем да сторим нищо. Прославяме Отца, Който ни призовава към съвършенство. Честваме и всички Господни приятели, човеци от плът и кръв, слаби и объркани, немощни като нас, а превърнали се в благодатни съсъди, сияещи с даровете на Светия Дух. Казват, че мъченичеството за Христа също е дар на Светия Дух.
Днес честваме прославена мъченица, крехка девойка, която с разум Христов и безстрашие съкруши козните на дявола. Честваме света Марина, сподобила се с мъченически венец в края на третото столетие. Тя е наречена великомъченица – така както Църквата нарича всички онези Христови угодници, понесли изключителни мъчения и послужили за пример на голямо множество хора да се обърнат във вярата.
Езичница по произход, дъщеря на езически жрец, невръстната Марина чува проповедта за Христа, приема това спасително слово и изповядва открито вярата. Не се бои да премине през ужасни мъчения, укрепявана от силата Христова. Никакви заплахи, обещания и мъчения не могат да я отклонят от тесния път на придобиването на Царството Божие. След дни на страшни изтезания тя е посечена с меч.
Сега е в Небесния Чертог, редом с девиците Христови, мъчениците с бели одежди, предстои пред Божия престол и се моли за нас.
Защото ние, днешните християни, не само нямаме силата за мъченичество, но не можем да понесем дори и най-малкото неудобство заради Христа.
Ние дори не изповядваме вярата, а скланяме към богопротивни учения, към новоезичество, към лъжливи авторитети. Не се интересуваме от безценното светоотеческо наследство, а прегръщаме всякакви суеверия и лъжи. Сякаш е по-важно какво казва Ванга или дядо Влайчо, отколкото апостол Павел. Нашите поклонения често са обхождане на капища – „енергийни“ центрове и извършване на странни нецърковни практики. Най-важното е да запалим свещ или да наготвим съответното за празника ядене, а за изповед и причастие дори не помисляме. Ето това е нашето битово, обредово християнство – тъжна картина на безпросветен народ …
А религиозното невежество се усилва, защото религия децата изобщо не изучават. В семействата им дори няма кой да ги научи да се прекръстват.
Бог да ни прости и помилва, да ни вразуми по молитвите на Своята Пречиста Майка и на светите мъченици. Амин!
Честит празник! Честито на всички именици!
Иконата е копирана от https://istoriicvetelina.blogspot.com
Свети мъченици Кирик и Юлита
Братя и сестри,
Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
Честит празник!
Божието благословение да е с всички вас! Амин!
Иконата е копирана от http://www.orp.gr
