Братя и сестри,

           Свети евангелист Матей разказва за велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос – това е изцеление над измъчвано от бяс момче, което Христовите ученици не са могли да сторят. Когато те питат своя Божествен Учител каква е причината да не успеят да изгонят беса, Господ отговаря: „Това е поради вашето неверие“. И добавя безсмъртните думи за вярата, голяма колкото синапово зърно, която има сила планини да премества. Знаем, че синаповото зърно е много мъничко. Но от това зърно израства голямо растение.
          Така от мъничкото зрънце на нашата вяра в Христа, ако бъде напоено със сълзите на искреното покаяние, ако бъде осветено с лъчите на надеждата за вечен живот и бъде стоплено с Христовата любов, това наше мъничко зрънце вяра ще порасте и, ако даде Бог, ще стане многоклонесто дърво, даващо плод в свое време.
          В житията на светиите се разказва за посещението на боголюбезен брат, търсещ духовна поука при един велик старец. И старецът, говорейки за духовния живот, споменава Христовите думи за вярата като синапово зърно, която може и планини да премества. Тогава пред смаяния поглед на посетителя близката планина в грохот се разтърсва. А старецът се обръща към планината и казва: “ Стой си там, не говоря на тебе!“
          Ето какви дивни чудеса прави вярата. Но вярата трябва да е съчетана със смирение, за да е спасителна.
          Блаженият старец Паисий Светогорец казва, че може да имаме много по-голяма вяра от синапово зърно, но ако нямаме смирение, Бог няма да ни даде това, което просим. Защото Бог знае нашите сърца, знае, че може да се възгордеем и да се помислим за велики чудотворци.
          Затова смирението не бива да ни напуска, а то трябва да е начало, среда и цел на духовните ни усилия.
          А колко рядко успяваме да се смирим! А колко често важничим пред самите себе си и преживяваме себе си като център на света.
          Не, не сме център на света! Имаме разбира се голяма стойност. Всеки от нас е сътворен по образ Божий, всеки от нас е призван към богоподобие, за всеки Господ проля драгоценната си кръв!
         Ето това трябва да уважаваме и почитаме в себе си и другите. А не измислени качества, които по човешки виждаме в себе си и другите.
         Да ни даде Господ вяра като синапово зърно и почва на сърцето ни, обогатена със смирение, за да не останем като безплодната смоковница, покрита само отвън с листа.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и свети апостол Матия, когото честваме днес, и на всички богоугодили светии. Амин!

Икона: http://www.pravoslavie.ru

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Братя и сестри,

           Преображение Господне е велик празник на Светата Православна Църква. На 6-ти август честваме дивно събитие. Господ Иисус Христос, като взел със Себе Си апостолите Петър, Иаков и Йоан – възвисените във вярата, се възкачил на планината Тавор и пред тях се преобразил. Лицето и дрехите Му засияли в чудна Божествена светлина, естествена за Неговата Божествена природа, но скрита за обикновения поглед на телесните очи. В този момент по Божия воля падат люспите от очите на апостолите, пада ограничението на човешките сетива и те виждат извечно лъчащата се, преливаща извън Божията същност благодатна нетварна светлина, виждат Божествената природа на Своя Учител.
            От двете страни на Христа като верни стражи са застанали боговидецът Мойсей и великият пророк Илия. Така получилият закона Мойсей свидетелства, че Христос е начало и край на закона, а Илия, застанал отляво на Спасителя, свидетелства, че всички пророци са дошли заради Христа и Христос е основа на предсказанията им.
            Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания и кръстна смърт, чрез които Изкупителят ще смаже главата на древния ни враг, сиреч дявола.
            Светъл облак осенява Христос и двамата пророци и се чува отново, както и при Кръщението Господне, гласа на Отца: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
            Тази знаменателна случка ще укрепи вярата на апостолите-очевидци, защото след съвсем кратко време иде предателството, ареста на Иисус и кръстните мъки.
             Но Преображение Господне е изключителен празник и за всички нас, които сме християни. Защото знаем, че Божествената светлина, съзерцавана от апостолите, преобразява и нас – това е благодатта, изливаща се изобилно в светите Тайнства на Църквата. Получаваме тази светлина чрез Светото Кръщение и Миропомазание. Усещаме тази благодатна светлина в богослужението, ставаме носители на тази светлина, когато се единяваме с Христа в Светото Причастие.
             Затова при Светото Кръщение свещеникът пита: “Съчета ли се с Христа?“ И новопокръстеният или неговият кръстник (ако кръщаваният е бебе) казва: „Съчетах се“, известявайки, че още един човек, създаден по Божи образ, става съсъд на Божествената благодат.
             И колко много ни задължава това! Защото от нашата свободна воля зависи да пожелаем да разгорим тази Божествена светлина, изляна в сърдечния ни храм, да я разгорим или да я погасим с нерадение и отчуждение от духовния свят.
             Господ да преобрази душите ни по Своята велика милост! Защото в днешното усилно и лукаво време се иска единствено да стоим във вярата, да не забравяме, че сме призвани да бъдем светилници, горящи с Божествената светлина и елея на милосърдието, а не погаснали и почернели кандила, помрачили в себе си Божия образ.
             Честит празник на всички!
             Благодатта на Преобразилия се Спасител и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички вас.                 Амин!

Иконата е копирана от https://ikonaspas.ru

Икона: tvsatcom.bg

Света Анна, майка на Пресвета Богородица

         На 25 юли православната църква почита успението на света Анна, майката на света Дева Мария. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се празнува зачатие на света Анна, а девет месеца по-късно – на 8 септември честваме Рождество Богородично.
         Божият промисъл подготвил постепенно появяването на света Дева Мария. Праведните Иоаким и Анна, които светата Църква нарича „богоотци”, живеели в Назарет. Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Анна – от рода на Аарон. Били много щедри и милосърдни, но всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора – нямали деца.
         На един от големите празници Иоаким отишъл в Иерусалим; искал да принесе жертва на Бога. В храма обаче първосвещеникът му рекъл, че не е достоен да принесе жертвата си и че заради греховете му Бог не го е дарил с деца. Иоаким се нажалил така дълбоко, че вместо да се прибере при жена си, отишъл в пустинята и прекарал 40 дни в пост и молитва.
         Вестта за тревогата на Иоаким стигнала в Назарет до Анна.Тя затъгувала дори повече от мъжа си, защото считала себе си причина за бездетството им. И започнала Анна да се моли с цялата си душа и още по-горещо Богу: „Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!”…
         Ангел Господен застaнал пред нея и й казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречете Мария.”
         Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
         Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Иерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание…
***
         Иоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим, за да бъде близо до дъщеря си. Там тя се молела постоянно в храма до своята смърт.

Из Жития на светиите, Синодално издателство 1991

Източник: http://www.pravoslavie.bg

Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”

Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”

Братя и сестри, 

     Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
    В Трета книга Царства – една от историческите книги на Стария Завет, е изложен животът му.
    По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
    Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
     Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
     Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
     Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от Евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия. Защото и Предтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
    Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
    Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
    Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
    Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
    Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
    Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
   А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
    Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
    Да бъдем с Него!
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
    Честит празник! Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm

Братя и сестри,

           Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
           Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
           Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
           А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
           И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
           Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
           Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
           Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
           Честит празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orp.gr

          С твоето чудно надмощие си победила докрай вражеските сили, Недельо преславна, защото със светлината на честния Кръст си прогонила идолопоклонението далеч в мрака.
          Девице чиста, моли Христа Бога да ни дари велика милост.

Братя и сестри,

          Някои християни – хора в плът и кръв, подобни на нас хора в света, със своите предпочитания, навици, светоглед, са просияли като слънца в невечерния ден на Божието Царство. Те са потъпкали демонските козни, отрекли са се от всяко земно благо заради Христа и са проляли кръвта си за Господ. Ето това са мъчениците, които са толкова високо в небесната йерархия, че дори с очите на душата ни е трудно да се издигнем в такава шеметна височина. Облечени в белите дрехи на невинността, оплискани в кръв, те предстоят пред Божия престол – така ги описва свети Йоан Богослов в книгата „Откровение“. Сред тях е днес честваната мъченица Неделя, сподобила се с мъченически венец в дните на страшното гонение на император Диоклетиан. Знатният й произход и голямата й красота не я съблазнили за женитба и светски живот. Тя отказала брака, защото била невеста Христова. Не е криела, че е християнка.
           Един обиден от отказа й младеж веднага докладва на императора, който е известен с голямата си омраза в преследването на християните. Точно по негово време Църквата дава стотици мъченици. Изглежда всичко това става в Никомидия, Мала Азия, където римските императори са имали резиденция.
           Родителите на света Неделя веднага са заточени на о. Митилин, където се сподобяват с мъченическа кончина, а самата девойка претърпява ужасни мъчения за Христа. Тя е удостоена с божествено видение – Сам Христос й се явява в тъмницата и изцелява раните й. Минути преди да бъде посечена с меч, тя кротко издъхва с молитва на уста. Това става през 289 година.
          Ние сме дълбоко свързани с почитта към тази дивна Божия угодница. Повече от век нейните мощи се покоят в столицата на Второто българско царство, където благочестивите царе от династията на Асеневци боголюбиво събират мощи на светии, та Търново е станал истински богохраним град. В Търново са били мощите и на свети Йоан Рилски, света Петка Епиватска, света Филотея Търновска, а също и на света Неделя. Тези светци са навеки свързани с нашия народ и са сътворили чрез своите мощи дивни чудеса в нашата земя.
            Свети патриарх Евтимий ни е оставил прекрасно житие на великомъченицата. Поколения наред българи тачат светлата й памет и се молят за нейното застъпничество. Доказателство за това благоговейно отношение са широко разпространените имена Недялка, Неделина, Делчо, които говорят колко много нашия народ е скрепен с духовна връзка с прославената, великата Неделя (или Кириакия, както е името й на гръцки).
          По нейните молитви Бог да ни укрепява, вразумява и съхранява.
          Честит празник! Честито на всички именици!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.christianorama.com

           Светите безсребърници Козма и Дамян от Рим били братя, които имали благодат да лекуват по чудесен начин. Даром лекували, като искали от излекуваните да повярват в Христа. Братята лечители не вземали пари от излекуваните болни и затова са наречени безсребреници.
           Те претърпели мъчения в тъмница, както и съд, но като невинни, били освободени.
           Един лекар, някогашен техен учител, от завист с измама ги завел на една планина да събират билки и там с камъни ги убил в 284 година.
(Tези свети лечители са различни от  братята Козма и Дамян, също лечители и безсребреници, които Църквата почита на 1 ноември).

           На 18 август 946 година е успението на свети Йоан Рилски, а 34 години по-късно той се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.
           През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново.
           През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Навсякъде по дългия път от Търново до Рилския манастир народът посрещал и изпращал светите мощи на великия свой светец с дълбока почит и благоговение. Това ободрило народа и повдигнало духа му в годините на робството.   

Иконата на светите Козма и Дамян Римски е копирана от https://www.johnsanidopoulos.com
Стенописите са копирани съответно от  http://hram-uspenie-bogorodichno.org и  http://www.zadrugata.com

           Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

          На днешния тържествен празник Църквата чества светите апостоли Петър и Павел, наречени „първовърховни“. Честваме прославената двоица сред Господните ученици – великия Петър, пламенния Христов следовник, който дори ходеше по вода и получи от Господа ключовете на Царството небесно. Честваме и богомъдрия Павел, който макар и да не видя Господа по плът, беше удостоен с велики знамения, издигнат до третото небе и превърнат в най-ярък проповедник и огласител на Христовата истина. От него ни останаха 14 послания – писма, в които най-точно и последователно е разгърнато християнското учение, така както Светият Дух е осиял сърцата на апостолите от мига на светата Петдесетница.
          Превърнали се в ловци на човеци, апостолите Петър и Павел неуморно благовестват по целия тогавашен цивилизован свят, неуморно се трудят, та Христовото спасително учение да озари краищата на вселената. Затова и названието „апостол“ значи нещо велико – пратеник и вестител на Христовата истина.
          В немощи и скърби, в труд и бдение, в пост и несгоди, в бичуване и изтезания, в път, трудности и пререкания с близки и чужди – сред много изпитания минава животът на първовърховните апостоли.
          Служителите Христови – богоизбраните апостоли до дъно изпиват чашата на страданията, така както нашият Господ Иисус Христос прие да изпие горчивата чаша на оскърбления, хули, страдания и смърт. Тежък е кръстът на апостола-проповедник и сияен е венецът, отреден за онези, които един ден на престоли ще съдят света. Знаем, че в дните на нечестивия император Нерон и двамата апостоли се увенчават с мъченическа смърт в Остия, край Рим. Апостол Петър е разпънат на кръст, с главата надолу – както той сам е пожелал. Апостол Павел е посечен с меч като римски гражданин.
          Така на едно и също място се представят в Господа първовърховните апостоли. Те предстоят днес пред Божия престол и ведно с другите апостоли се молят за грешния свят. Молят се за вразумление, за опомняне на света, тръгнал към погибел. Молят се за нашите чеда, които раснат, лишени от всякакви нравствени ценности. Молят се за мира и спиране на бедствията, за добро преуспяване и милост на всички. Затова и ние зовем:
          „Свети апостоли, молете Господа за нас. Имате дръзновение, молете Го, заедно със света Богородица за спасение на грешния свят“.
          Амин!
          Бог да ви благослови по молитвите на светите славни първовърховни апостоли Петър и Павел!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Братя и сестри,

              Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
             Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
             И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
             Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
             И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
            Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
            Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
             Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
            На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести  и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
              Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
              Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
            По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
            Честит празник!

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

За Светите Доростолски мъченици и техния събор

„ И всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба..“ (Йоан 16:2)
„Споменът за праведника е с похвали..“

            Всеки християнин знае, че мъченичеството заради Христа дарува блестящи венци на удостоените да пролеят кръвта си за Господа и така да се присъединят към сонма на онези, които в бели одежди, с оръдията на своите изтезания, предстоят пред Божия престол – безчислено множество мъченици. И нашата земя българска е облагодетелствана да приеме кръвта на много Христови угодници.
           Неслучайно на 3-та неделя след Петдесетница Църквата постанови да честваме Събора на Светите Доростолски мъченици, за да може и ние да отбележим паметта на онези, които просияха като звезди в невечерния ден на Божието царство.
            Доростол – това е днешна Силистра – древен епископски център на Мизия (област, обхващаща Северна България и част от земите отвъд Дунава). Около Четвъртото столетие този район на Балканите посреща гоненията срещу християните с мъжествен отпор и дава бележити мъченици. Нещо повече – някои от тях като свети Дасий Доростолски и др. се почитат от целия християнски свят. Известни са в множество писмени паметници още от 4-ти век като мъченици за Христа и техният подвиг е вдъхновявал целия християнски свят.
            За съжаление днешната християнска общност в България трябва да припомня и издирва имената и житията на 21-те доростолски светилници, но и да погледне към безпристрастните археологически доказателства – археологът Г. Атанасов по надписи и веществени находки говори, че има над 340 мъченици от раннохристиянско време.
            Ето имената на 14 от доростолските мъченици:
            Започваме със свети Дасий Доростолски, тракиец по произход, честван на 20 ноември, според някои – първи мъченик в нашите земи, чието най-старо житие е запазено в Парижката национална библиотека, широко известен в древния християнски свят. Сега частица от мощите му се покои в катедралния храм на Силистра.
           Свети Емилиан, също тракиец, е изгорен жив на 18 юли 362 г., като на лобното му място е издигната епископска базилика.
            Тримата братя Дадас, Максим и Квинтилиан се представят в Господа по време на Диоклетиановото гонение като са отведени от Доростол в родното им селище и са обезглавени.
            Светите Пасикрат и Виталиан са войници, убити заради Христа.
            Следват имената на светите Валентиниан, свети Юлий Доростолски (честван на 9 юни), свети Никандър, свети Марциан, свети Максим, свети Исихий Доростолски (честван на 15 юни), свети Калиник, свети Кирил Доростолски и много други.
             Повечето от тях са напълно неизвестни извън тяснонаучните търсения, но обявяването на тяхното празнично прославление на отделен ден, точно след Неделя на всички български светии, е надежда, че все пак ще се докоснем до светия подвиг на ония, които са посрамили лукавия и са се украсили с нетленните венци на славата.
             Всички те,  Доростолските мъченици, траки, гърци, славяни, илири, са свързани с нашата земя, тук са възнасяли молитвите си, тук са пролeли кръвта си и тук е рожденият им ден в Господа – денят на тяхното мъченичество, така почитан от древните християни.
            Дано ние, техните недостойни наследници, да се докоснем поне със знание до благочестивия им подвиг.

Копирайте Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Прочетете повече за светите Доростолски мъченици на страницата „Родни светии“

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на свети Дасий Доростолски от http://www.flickr.com.

към Начало