Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

Прочетете: Проповед на Томина неделя

Родни светии – свети Акакий Серски

          Преподобномъченик Акакий, в светото кръщение Атанасий, бил роден в българското село Ново село (по гръцки Неохори) до град Солун. Поради бедност родителите му се преселили в град Серес. Още деветгодишен те го дали да учи занаят при един обущар. Но обущарят така жестоко биел момчето всеки ден, че веднъж, на Велики петък, то не издържало и обляно в сълзи избягало на улицата. За нещастие, две туркини го срещнали, поласкали го, въвели го в своя дом, нахранили го и така го объркали с хубавите си думи, че го убедили да се откаже от Христа. Тогава го взел при себе си градският бей, извършил над него обреда на мохамеданското обрезание, осиновил го и го обикнал заедно със жена си като роден син.
          След като Атанасий живял в дома на бея девет години и вече възмъжал, беицата променила своята любов към него от майчинска в плътска и – като жената на Потифар – опитала се да го привлече за грях. Целомъдреният юноша – както прекрасният библейски Йосиф – избягал от нея, но тя, озлобена, го наклеветила през мъжа си, че уж той искал да се поругае с нея. Повярвал на жена си, беят го изгонил от своя дом и му предоставил пълната свобода, да отиде където иска.
          Той отишъл при своите родители, които след неговото отречение се завърнали в Солун. Те много се зарадвали на неговото връщане и особено на неговото желание да се възвърне в Църквата Христова. Но мъдрата му майка го предупредила, че отреклият се доброволно от Христа трябва да умие греха от отречението си със собствената си кръв. Той възприел съвета на майка си дълбоко в душата си, оттеглил се в Хилендарския манастир в Атон, изповядал се пред духовника на Ксенофския скит и бил възстановен в християнството чрез миропомазване. Като чул пък за подвизите на неотдавна пострадалите атонски преподобномъченици Евтимий и Игнатий, той отишъл при бившия техен наставник йеромонах Никифор с молба да подготви и него за мъченичество. Духовникът обяснил на Атанасий всичката трудност на този подвиг, но се съгласил да го приеме под своето ръководство.
          Подир едно малко колебание Атанасий бързо напреднал в духовния живот – с любов се подвизавал и очите му от сърдечно умиление станали извори на непрестанни сълзи. Като гледал неговото съвършенство в добродетелта и непоколебимост в мислите, духовникът го постригал в монашество с името Акакий и след известно време го благословил да се отправи на мъченически подвиг, при което му дал за спътник същия оня старец Григорий, който на времето съпътствал и преподобномъчениците Евтимий и Игнатий. Скоро след това те напуснали Света Гора и заминали за Цариград. В деня на самия подвиг Акакий се причастил със светите Христови Тайни, облякъл се като турчин и обливайки се в сълзи приел последното благословение на преподобни Григорий за мъченичество.
         Като пристигнал във Високата Османска Порта, той захвърлил от главата си зелената чалма и започнал да я тъпче с краката си, изповядал Христа и проклинал Мохамеда. Като не успели с увещания да го убедят да остане мохамеданин, съдиите заповядали да го бият и го хвърлили в затвора. На другия ден Акакий бил изправен пред самия везир, но и това се оказало безполезно, поради което последвала присъдата да бъде обезглавен. В навечерието на изпълнението на присъдата светият мъченик се причастил със Светите Тайни.
          На 1 май 1816 година турците обезглавили свети преподобномъченик Акакий на мястото, наричано Пармак-капи. Със събрани от християните пари преподобни Григорий откупил от войниците – пазачи тялото на светия мъченик и го отнесъл на Атон. Светите му мощи били поставени първо в неговата килия, а после го погребали в новопостроения храм в чест на преди него пострадалите преподобномъченици Евтимий и Игнатий. Главата на свети Акакий сега се намира в руския атонски манастир “Св. Пантелеймон”.
         В деня на неговата мъченическа смърт неговата памет на Атон се почита съвместно с тази на преподобномъчениците Евтимий (21 март, 1814 г.) и Игнатий (8 октомври, 1814 г.), защото е съставена обща служба на тримата светци, а отделно служба на свети Акакий няма.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Копирайте: Родни светии – 01.05.Свети Акакий Серски,2022

Изображенията са копирани от  www.spiritualpaintings.com и https://petrpavelhram.livejournal.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Празникът на света Богородица – Живоприемни източник

           Всяка година на Светли петък (първият петък след Великден), православната църква празнува едно дивно чудо на света Богородица, което се случило през 5 век в Константинопол (днешен Истанбул). Близо до една от неговите порти, в малка горичка имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче изворчето обрасло и потънало в забрава.
             Веднъж един воин, на име Лъв, докато се разхождал, срещнал на това място слепец, загубил пътя си. Лъв помогнал на слепеца да намери  пътя, след което човекът го помолил за малко вода. Войникът тръгнал да дири вода и след като дълго се лутал, ето че чул глас: „Императоре Лъве, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.
             Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното. Слепият тоз час прогледнал и прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император. Той наредил да почистят изворчето и построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Изворът и храмът нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали  и стават от водите на благословеното изворче.

Иконата е копирана от anthologioxr.blogspot.com

Из „Пътепис на Егерия“ (4 век)

          Тук привеждаме откъс от известния исторически и литургичен паметник  на 4 век, препечатан от гръцки източник, който включва описание на Страстната и Светлата седмица, чествани по светите места в споменатия период.
           Ето някои сведения за този известен извор (познат като „Пътепис на Егерия“). През 1884 г. проф. Гамурини открива в библиотеката на обителта Арензо, Италия, ръкопис от 74 листа, като след труда на Иларий за тайнствата и химните следва непознато нему описание. Ръкописът идва от препис на Монтекаси от 11 век. Използван е от дякон Петър за труда му „Пътуване по светите земи“, съставен в първата половина на 12 век.
          Запазените са фрагменти от текста на Егерия. Описват се служби от всекидневния, седмичния и годишния богослужебен цикъл в Йерусалим от 4 век. За жалост не са запазени описанията на останалите поклоннически пътувания по светите земи.
Пътеписът е документ с изключителна стойност, защото е най-старото и детайлно описание на поклонничество по светите земи. Датировката на текста е между 281 – 384 г. Епископът на Йерусалим, споменат анонимно, е свети Кирил, автор на 18 катехизични беседи и 5 мистагогии.
          Авторът на пътеписа е жена – монахиня Егерия, и целта на описанието е осведомяване на сестрите  монахини от нейната обител в Бордо за празничните обичаи на йерусалимските християни при посрещане на Възкресение Христово.

Има още →

           В дните на Светлата седмица е по-особен богослужебен период. Цялата седмица до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
            Поведението на християните през Светлата седмица е определено с 66 правило на Шестия вселенски събор:
             „През цялата седмица – от светия ден на Възкресението на Христа, нашия Бог, до новата света неделя (Томина неделя, б.а.), верните* трябва без пропускане да прекарват свободното си време в светите църкви, веселейки се с псалми, химни и духовни песни, радвайки се и тържествувайки в чест на Христа, слушайки четенето на Божествените Писания и наслаждавайки се на светите тайни, понеже по такъв начин, ние ще възкръснем заедно с Христа. Затова занапред в тия дни по никой начин да не стават конски надбягвания или някакво друго народно зрелище.“
            През Светлата седмица не се извършват помени и панихиди, с изключение на погребения и панихида по случай 40-тия ден от представянето в Господа на починалия.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!
  С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение.

*верните – така се наричат всички кръстени християни

Изображението е копирано от http://www.pravoslavie.bg

към Начало

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
          И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

Из хвалебните стихири:

         Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Изображение: https://foma.ru

             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!

Слово за Разпятието Христово

             Тeзи дни съпреживяваме Христовите страдания – молитвата до кървава пот, предателството чрез целувка, ареста, нечувания нощен процес, разпитите, бичуването, униженията, виковете „Разпни Го”  (вероятно от същото множество, което наскоро викаше „Осана”); багреницата на присмеха, изковаването на пироните, трънения венец на главата на Царя на славата, Голготския път и в края на този път – Разпятието-новото начало….
Страдаме заедно с Божията Майка, жените мироносици и любимия ученик под кръста и заедно с просветения войник знаем, че Тоя , Който умира е Праведник. Жадуваме да споделим участта на благоразумния разбойник, който с един миг изповядване на истината превари всички в рая.
          Идем с цветя при най-скъп Покойник. Защото днес на Разпети петък сме под кръста и до гроба на Христа. Целуваме благоговейно плащаницата с изображението на Спасителя. Минаваме на колене под плащаницата в знак, че сме причастни с гробния покой.
          Защото без Разпятие не може да има Възкресение. Без Голгота няма Възнесение. Без смърт е немислимо възкресение.
          Ето по Божи промисъл дяволът и неговият слуга –смъртта, посегнаха дори на Богочовека Христос, но това стана, за да бъдем спасени от тяхното иго.
          Нека почакаме още броени часове – смъртта не ще може да удържи Онзи, чрез Когото всичко е станало, и Той ще я съкруши, ще строши портите адови и ще освободи отвека пленените праведници от Адам до сега. Още съвсем малко време и най-великото чудо иде – от смъртната сянка просиява Светлина, страната на мрака е пленена, веригите на похитителя – древния човекоубиец са безсилни да удържат Съвършения, Всесилния, Онзи, Който прие от любов към нас човеците да стане един от нас и доброволно взе върху Си всички наши немощи, дори и тези мъки.
          Да оплачем сега Онзи, Който ни спаси, за да се усмихнем в часа на Възкресението.
          Не сме сами вече – Христос ни изкупи, Христос ни придоби, Христос ни спаси, Христос  отново ни отключи рая.

Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Из Пътепис на Егерия, 4 век)

Иконата е копирана от http://www.byzarticon.gr

към Начало

Братя и сестри,

           На Велики Четвъртък Църквата възпоменава прощалната вечеря на Господ Иисус Христос с Неговите ученици. Това събитие е известно като Тайната вечеря и е отразено и в четирите евангелия. Наближават последните часове от земния живот на Спасителя. Богочовекът Христос, имайки пред очи най-висшата мисия – победата над смъртта, греха и дявола, иска да утвърди апостолите в наставлението на смирението – това най-силно оръжие срещу козните на дявола. Затова, макар Господ и Учител, Той измива нозете на учениците Си по време на Тайната вечеря. Така Той ги учи на истинско смирение – смирението, което върши доброто, без да очаква отплата.
            В числото на 12-те апостоли, близо до Христос е седнал и Юда от града Кариот, който е замислил да предаде Безгрешния в ръцете на богоубийците. Затова в скръб Спасителят възкликва: „Един от вас ще Ме предаде“. Има още →

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда. (До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
            Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда.
             На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
            На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
            Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
              Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
              Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт. Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
            Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.            
Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
            На Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
             На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40).
             Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
            Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
             Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
             В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
            Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“

*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни

*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни спасява, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.

*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

Копирайте текста Страстната седмица

Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru

към Начало

          Децата от неделното училище тържествено празнуваха Цветница – Вход Господен в Йерусалим. На беседата те говориха за Лазаровден, Вход Господен в Йерусалим и предстоящата Страстна седмица, като се предостави разказ и описание по иконни изображения.
          Наред с общия празник, учениците празнуваха и личен празник на едно от децата. Те се запознаха и с начини на боядисване на великденски деца, като подготовка за боядисването им на Велики четвъртък.