Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

          На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем:
           Радвай се, Невесто неневестна!

Проповед на Благовещение

Братя и сестри,

            Откъде ни е тази радост, да честваме още веднъж началото на нашето спасение – деня на Зачатието Христово, светото Благовещение?
            Благодарни сме, че сме удостоени с великата милост да възхвалим и почетем облажаваната от всички родове – пресветлата, пресвята и пречиста Майка Божия.
           Щастливи сме, че имаме Небесната Царица за силна застъпница пред Своя Син и Наш Бог, ходатайка, която не спира да се моли за грешния свят.
           Недоумяваме, ведно с безплътните сили пред свръхнеописуемата тайна на Боговъплъщението, като с възторг изричаме заедно с архангела: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! …. затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“

Има още →

Към Бога

Да любиш Бога – що е
Дали е любовта човешка
към жената, към детето,
към природата, на красоти богата,
към приятеля и към бащата
Да, като към бащата,
че Бог е Създател на човека.
Но нима може обичта
към татко земен да е същата
като към Небесния Баща –
Дароподавателят на всичките блага,
на водата, въздуха и топлината …
Обичта към Него трябва да е
по-голяма, чиста, свята!
Как човек такова чувство да изпита,
като той обичта познава
като чува и с ръце докосва?
Как, когато е земен, слаб
и съмнение душата му измъчва
(има ли Бог или пък няма).
Всъщност той е сигурен, че има –
нейде в паметта му скрит е
споменът за райската градина,
за оня чуден свят,
където няма болести, война и глад,
където и смъртта я няма,
където иска той да се завърне.
А това не е мечта – това Бог е дал.
ЕЛА!
За живот с Бога създаден е човека,
за живот на небесата, не тук на земята.
Улисан в грижи  ежедневни
трудно е да разбере, да спре
и със себе си примирие да сключи.
Че в него божествено начало има,
божествена искра,
той божий е, макар и от пръстта.
И тъй се ражда любовта –
защото Божието обещание не е празно,
Бог е неизменен,
Той е претърпял на чедо непокорно младостта.
ЕЛА!
Стани наследник на небесно царство,
на свръхмерните блага.
А цена?

Цена за всичко туй е любовта

                                               Т. Т.

към Начало

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

           Всеки, който иска да върви след Господа, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да следва Христос.
           Това са слова, завещани от Самия Спасител на света – Божия Син, Богочовека Иисус Христос, Второто лице на Света Троица.
           За да бъдем Христови, за да следваме Христос е нужно много повече от заявяването и декларирането на християнски светоглед. Нужно е отречение от себе си. Какво значи това? Значи да се откажем от празните мечти за суетно богатство, за комфорт и благоденствие, за слава и власт, за добруване тук, на земята.
            Да вземем кръста си – значи доброволно, в име Христово да носим теготите, изпитанията и страданията, отредени за наше спасение. Значи да не бъдем завистливи и алчни към чуждото благополучие, като знаем, че християнинът се пази от зложелание и че трябва във всичко да вижда и търси доброто. И като не забравяме, че за всеки изпитанията са различни според мярата на нашите сили.
             Да се отречем от себе си – значи да не търсим съглашателство със света. Да приемем, че като Христови воини, въоръжени с всеоръжието на вярата и с кръстното знамение, знаем, че нашия земен живот е бран, война срещу поднебесните духове на злобата, непрестанна битка за спасение…
             Да не мислим как да се устроим в този свят, а да мислим как да следваме Христа, като помним, че Бог знае всичко и че необходимото ни Той ще го придаде.
             Защото каква полза да придобием цял свят, а повредим на душата си?
             Каква полза да живеем добре и безбедно, когато този живот е временен и в тези кратки земни дни не сме били с Христа?
             Може ли да ни послужи за нещо роптаенето срещу нашия кръст?
             Нашата житейска участ ни е дадена за спасение, а ако има ропот, ще ни бъде за осъждане.
             Нека да носим кръста си, така както Господ понесе Своя кръст по Голготския път. И да помним, че без кръст, без страдания и разпятие, не ще има възкресение за вечен живот.
             Молитвите на Майката Божия и Силата на Честния кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна

към Начало

Камбани днеска зазвъняват
и чудна вест ни възвестяват –
Спасителят от мъртвите възкръсна,
тъмнината на смъртта разпръсна!

Кой е чудният Спасител на света,
Който положи Своята душа,
за да ни спаси от греха,
от дявола и от смъртта.

Самият Единороден Божи Син,
стъпка тежкото проклятие,
като прие за нас от любов
на кръста позорно Разпятие.

Както Господ обеща
Спасител прати на света.
Мария – святата Девица
с тази чест се удостои –
да стане Майка – Богородица,
Синът Божий да роди.

Има още →

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

         Честито свето Причастие на всички, единени с Христа в Светата Чаша!
         Да даде Бог благодатта и мира да не напускат сърцата ни!

Тодорова събота

             Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него. Светецът живял по времето на царете Максимиан и Максимин (IV век), които в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили,  накрая  бил изгорен на клада.
Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.
Но свети Теодор се явил на архиепископа във видение и го предупредил за това , като казал:„ Поръчай на тия, които нямат храна у дома си да си правят коливо*„.
          Църквата, за благодарност към свети Теодор, запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да почита паметта на светия великомъченик.

*коливо –  от гр., варено подсладено жито, използвано при помените

Стенописът е копиран от http://www.pravoslavieto.com.

към Начало

Честит национален празник!

Тодорова събота – 4 март

          Тодоровата събота носи името на свети Теодор Тирон, заради едно чудо, свързано с него.
Царете Максимиан и Максимин (IV век), в своята ревност към езическата вяра заповядали да принуждават християните да принасят жертви на боговете. Свети Теодор бил християнин, по професия воин. Той твърдо отказал да се поклони на идолите и без да се бои от опасността, гръмко славел Бога. Бил хвърлен в тъмница, но Сам Господ  му се явил и го укрепил в подвига. След като дълго го мъчили, накрая бил изгорен на клада.
           Около петдесет години след смъртта на свети Теодор, гоненията срещу християните продължавали. Императорът, знаейки че пред първата седмица от Великия пост те пазят строг пост, за да ги подиграе, заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на пазара.

Има още →