Автор: Архимандрит Андрей Конанос

          Днес мълчах през целия ден. Вече няколко дни не съм говорил с хора. Няма да скрия: доста дни през годината аз живея точно така: в безмълвие и уединение. Лично за мен в това няма нищо необичайно и удивително.
          Но сега не става дума за мен.
          Сега става дума за всички нас.
           Замислих се за това как се промени животът ни. Всичко е спряло, замръзнало, затворено.
           Замислих се за теб. Ти си стоиш в къщи и не ти е леко. Това е против твоята воля, защото ти не си затворник, не си интроверт. Ти си стоиш вкъщи по принуда, защото е такова нареждането. Ти си стоиш вкъщи и от любов, защото знаеш, че това е необходимо за твое добро и за доброто на всички нас и на всички тези, които обичаме.

Има още →

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Братя и сестри,

          Днешното литургийно свето евангелие ни разказва за великото чудо, сторено от Господ Иисус Христос, изцелил тежко болен бесноват младеж. Бащата със сълзи изповядва вярата си във всемогъщата Божия сила с думите: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“. Запитан после от апостолите, защо те не успели да изцелят бесноватия, Христос отговаря: „Тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
          Ето – сега сме в благодатните дни на молитвата и поста. Сега сме във времето на Великия пост. По Божие допущение това е период на изпитания за нас и целия свят, остарял в грехове. Свидетели и участници сме на мор, на пораза, напомняща чумата от последните времена.
         Кого имаме за защита?
         При Кого да прибегнем?
         Кому се уповаваме?
          Не ли на Онзи, Който сътвори небето и земята? Не ли на Промислителя и на Спасителя? Не ли на Онзи, Който обеща, че ще е с нас до свършека на света? Не ли на Христос, Който ни посочи онова, което е възможност за спасение – нашия човешки дял – поста и молитвата.
         Потресени сме, ужасени сме, страхуваме се за нашите близки, скърбим за хилядите покойници – ето колко поводи има да преклоним коленете на сърцата си пред Сърцеведеца Бога, знаейки, че и едно врабче не пада от стрехата без Божията воля.
         Защото ние живяхме самодоволни. Всеки ден слушахме и гледахме за земетръси, пожари и войни, а ето невидимият враг е пред нашата врата. Нашата илюзия, че сме подредили, предвидили, планирали собствения си свят, в един миг се разруши.
         Нека скърбите на днешния ден да дадат тласък на духовния ни живот. Нека да усилим молитвата, нека да се съсредоточим върху живота си – дали сме принесли покаяние, дали сме простили на всички, дали сме постъпвали правилно.
          Нека да дадем на Господа нашите съкрушени и смирени сърца, да Му дадем най-разтърсващия пост, далеч от всеки комфорт и самодоволство, далеч от безгрижие и нерадение.
         А Господ, Който е Всевиждащ, ще устрои нашето спасение. Нему слава, чест и величие во веки веков!
         Да не забравяме молитвите към Майката Божия – нашата най-силна застъпница и ходатайка, да не занемаряваме четеното на Новия Завет и житията за сметка на сериали и пазаруване в интернет.
         Защото „през много скърби се влиза в Царството Божие“. Да не позволяваме на светското и самодоволно мислене да пречи на духовния ни път. Защото иначе нищо не може да ни спаси – говоря за подготовката за вечния живот. Да не занемаряваме точно тази важна подготовка, за която като християни сме призвани. И да се издигнем високо с двете крила на душата – поста и молитвата, като не спираме да казваме: „Помилвай  ни, Боже, помилвай ни!“

Копирайте Проповед на Неделя на свети Йоан Лествичник, 2020               

           Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!

          На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем:
           Радвай се, Невесто неневестна!

Проповед на Благовещение

Братя и сестри,

           В тези скръбни дни честваме радостната, блага вест, която Архангел Гавриил е донесъл на Светата Дева – вестта, че Тя е избрана за Родителка на Благия, избрана за великата тайна на Боговъплъщението. Да отправим взор към Нея – Всечистата, Всесвятата, Царицата Небесна, Владичицата на света, по-светла от слънчевия блясък, сияеща над херувимите и серафимите. Да отправим молитвен взор към Всеблагата, осиновила грешния човешки род и да Я молим за застъпничество в тези страшни и скръбни дни. Да Я молим да простре Своя пречестен покров над грешния свят, както е правила хиляди пъти, та по Нейните молитви Бог да ни дарува милост и покой.

Има още →

          Господи, Боже наш, Който си богат в милостта и чрез Твоето мъдро грижовно предводителство направляваш нашия живот, чуй нашата смирена молитва, приеми нашето покаяние за греховете, спри новата инфекциозна болест (новата епидемия), както спря наказанието на Твоя народ по времето на свети цар Давид.
          Ти, Който си Лекар на нашите души и тела, дарувай изцеление на заболелите, изправи ги бързо от леглото на страданието, за да Те славят, Спасителю Милостиви, а здравите покровителствай от всякаква болест. Благослови, укрепи и пази, Господи, с Твоята благодат, всички с човеколюбива и жертвена любов, опази болните в техните къщи и в болниците. Отдалечи цялата болест и страдание от народа и ни научи да ценим живота и здравето като Твои дарове.
           Дари ни, Боже, Твоя мир и изпълни нашите сърца с неотстъпна вяра в Твоята закрила, с надежда в Твоята помощ и с любов към Тебе и ближния. Защото Твои са помилването и нашето спасение, Боже наш, и на Тебе слава отдаваме, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки-веков. Амин!

Копирайте Moлитва за избавяне от новата епидемия 

Източник: фейсбук страницата на пловдивския храм „Св. Николай Чудотворец“

Прочетете и копирайте още молитви, които могат да се четат в дните на пандемията на коронавируса:

Mолитва към Господ Иисус Христос

Mолитва към свети Йоан Рилски Чудотворец

Moлитва към свети Никифор Прокажени

Moлитва за избавление от антихриста

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Има още →

Марк 2:1-12

           След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.
           Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото.
            И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
           Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете.
           Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
           Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си.
           Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Братя и сестри,

           Чухте днешното литургийно евангелско четиво според евангелист Марк. Господ Иисус Христос изцелява тежко болен човек – разслабен, ще рече парализиран. Изцелява го, като вижда вярата на четиримата му близки, които разкриват  покрива на къщата, за да спуснат болния при Спасителя Христос. И Господ прекъсва проповедта Си, за да изцели нещастния. Виждайки вярата на тия четирима близки, които намират начин да доближат болния до Извора на Живота, Господ заради тази вяра опрощава греховете на разслабения, а после и го изцелява телесно.

Има още →

         Публикуваме писмото на стареца свети Серафим Вирицки към негово духовно чедо, което всеки човек може да възприеме като обръщение на Господа към самия себе си. Всичко, което Господ допуща да се случи с нас, е за да познаем Неговата воля и да се смирим.
        В  дните на изпитания и скърби, каквото е сегашното време, най-подкрепящ е досегът с безсмъртната съкровищница на православната литература, писанията на светите отци и църковни учители, които са живели в дни на войни, земетресения, чумни епидемии и същевременно никога не са изоставяли духовната бран.
        Да не се отделяме и от нашата майка – Светата Църква, като не забравяме, че Църквата не е подобна на никоя друга институция, че тя е богочовешки организъм и неин крайъгълен камък, неино начало е Самият Христос. Той оглавява Църквата.
И когато отиваме на църква, ние пристъпваме в нозете на нашия Бог, от Когото можем да получим опрощаване на греховете, изцеление, утеха , спасение.

Това беше от Мен

Не си ли мислила някога,
че всичко отнасящо се до теб,
се отнася и до Мен?
Защото, отнасящото се до теб
засяга зеницата на окото Ми.
Ти си скъпа, многоценна в Моите очи,
Аз съм те възлюбил и затова за Мен
е особена радост да те възпитавам.
Когато изкушенията от врага се приближат
към теб като река, Аз искам да знаеш, че
това беше от Мен.

Има още →

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Иконата е копирана от http://sv-ioanrilski-burgas.info

към Начало

       Тропар на великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            В днешната събота, известна като Тодоровден, Тодорова събота, възпоменаваме дивно чудо, явило Божията милост над християните през 4-ти век. Било 50 години след прославената мъченическа кончина на младия мъченик – войникът Теодор Тирон, когато Бог удостоява Своя угодник да извършва чудеса.

Има още →