Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

         Чухме днешното литургийно евангелско четиво, според евангелист Матей. Нашият Господ Иисус Христос изцелява двама слепци. И обърнете внимание – докосвайки очите им, Спасителят казва: “Нека ви бъде по вашата вяра!“
          Да, колкото е вярата, толкова е и изцелението. Колкото е вярата, толкова е и чудотворенето. Колкото е вярата, толкова е и спасението.
          Каква сила има тази скъпо дарувана нам чудодейна ценност – вярата!
          Без вяра не можем да наречем Спасителя ни Христос. Без вяра ще са затворени очите ни в мрака на преходното и изменчивото. Без вяра не ще имаме познание за онова, що се не вижда. Без вяра не ще имаме нито надежда, нито най-великата ценност – любовта.
          Вярата е дар и основа на духовния живот. Дар е, защото неизказано просвещава мрачната скришна стая на сърцата ни. Светият Дух по неописуем начин изпраща лъч благодатна светлина в душевния мрак на скептицизъм, рационализъм и сетивни въжделения. И тази духотворна светлина възгрява вярата у нас, човеците. И тази вяра – вярата във Възкръсналия Богочовек, ще произрасте и, кой знае, у някои ще даде плод стократен.
           Ето – по силата на вярата им, Христос изцелява двамата слепци, които Го следват и просят милост.
           А имаме ли ние толкова велика вяра, че да не се тревожим за бъдещето си, знаейки, че Господ е промислил най-доброто? Колкото и скръбно, и ужасно да е нашето време на отпадане, униние и всеобщо отстъпление, нека пазим вярата, че Господ ни обича много повече от птиците небесни и от полските цветя. Ние носим Божия образ, ние сме призвани за богоуподобяване и точно вярата ще ни въздигне по този наш път към духовното небе.
          Блажени сме, трижди блажени, ако имаме вяра в Христа. Защото това ще рече, че Спасителят е почукал на нашите сърца. Да Му отворим, да допуснем Христос в живота си, не само на думи, но и на дело. За да не си отидем от лечебницата – Светата Църква – да не си отидем неизцелени.
          Днес е Богородични заговезни. От утре започват дните на Богородичния пост. Онзи, който пости, да не презира онези, които не постят. А онези, които не постят, да не се присмиват над постещия. Защото постът не е само въздържание от храна, но и духовна мекота, смирение, добротворство, прошка и съзиране на собствените грехове.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите и застъпничеството на Майката Божия, Пресветата Владичица наша Богородица, Приснодева Мария, която облажаваме на първо място след Божествената Троица. Амин!

Стенописът е копиран от http://www.prihodvlad.livejournal.com

Проповед нa 7 неделя след Петдесетница, 2022 Изтегляне

Братя и сестри, 

    Дивен е Бог в своите светии.
    На днешня ден поменаваме светило на православната Църква – епископ и мъченик, увенчан с пресветли венци в невечерния ден на Божието Царство. Честваме свещеномъченик Висарион Смоленски, убит за Христовата вяра след зверски мъчения през XVII век.
    Това е времето, за което новонаписаната история твърди, че не е имало робство, а османско присъствие, за да се избегне назоваването на вълните с масова насилствена ислямизация с истинските им имена.
    По Божия милост ни е открит мъченическия подвиг на епископ Висарион, благодарение на преписи от единствения исторически документ*, разказващ за скръбните събития от 1669 г., когато ислямистките орди вилнеят из Среднородопската област, изгарят църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, заедно с митрополията, богословското училище и много книги. Една година по-късно им се удава да заловят епископа и му предлагат да се отрече от Христа и да приеме исляма.
     Непоколебим във вярата, след ужасните мъчения с нажежено желязо и късане на жива плът –  със специално направени клещи – както пише в бележника, без да иска милост, с молитва на уста, свещеномъченик Висарион Смоленски е пронизан с нож и замерян с камъни от озверелите мюсюлмани.
     Това се случва в Смолен (днешен Смилян), където равният на раннохристиянските мъченици свещеномъченик Висарион е погребан в една градина. Днес там има паметник, а в Смолян е построен величествен храм, който носи неговото име и чества на този ден храмов празник.
     Свещеномъченик Висарион Смоленски добре се погрижи за словесните овци, които наставляваше, поучаваше и подкрепяше духом в онова страшно време, за да устоят във вярата и отхвърлят агарянското нечестие. 
     Днес той предстои пред Божия престол, редом с великомъчениците заради Христа и се моли за грешния човешки род, и за своя род – българския, който днес е тъй отдалечен от вяра, традиции и роден език.
    Бог да ни помилва и вразумява по молитвите на великия Божи угодник – велик, но не единствен – подобен на мнозина други, които са предпочели вечния живот пред преходния.
    Благодарни сме Богу, че имаме тези десетина реда от историческите бележки, които показват нашите предци достойни за званието „християнин“ и още повече за званието Христов.
    Господ да ни укрепи с частица от тяхната непоколебима богоозарена вяра. За да не забравяме, че сме от род на мъченици и трябва да милеем за Христа, така както са възлюбили Бога нашите предци по плът.
    Амин!

*„Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област“- летописни бележки за живота на населението в средната част на Родопите, писани от светогорски монаси-таксидиоти през ХVІІ и ХVІІІ век. За съжаление този важен документ за българската история бил изгубен през първата половина на ХІХ век. Сегашният вариант на „Исторически бележник“ представлява извадки от оригиналния текст, направени през средата на ХІХ в. от първата възрожденска родопска учителка Рада Казалийска (1821-1907), която ги възстановила по памет.

Литература:

Ст.н.с. д-р Христо Темелски, Житийни извори, „Житие на свещеномъченик Висарион Смоленски“, Библиотека, Жития на светии, Източник: https://bg-patriarshia.bg/svm-visarion

29.07.Свети свещеномъченик Висарион Смоленски Изтегляне

          Предлагаме на вниманието ви краткото житие на свети Климент Охридски, излязло изпод перото на Охридския архиепископ Димитър Хоматиан  – византийски духовник, заемал Охридската катедра от 1216г до 1234г. 
          То е познато в пет гръцки и два славянски преписа, издавани многократно. Житието е за богослужебна употреба и в основата му е Пространното Климентово житие от блажени Теофилакт. То е ценен извор за почитта и преклонението към знаменития св. Климент от рода на мизите, блестящ Кирило-Методиев ученик, пръв епископ на българските земи и дивен Охридски чудотворец.
          Тук приложеният превод е по текста на „Стара българска литература“,т.4, С.1986, с.395-397, взет от изданието на Иван Дуйчев в : „Из стара българска книжнина“ II, с.260-265.      

Кратко житие на свети Климент Охридски

        Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи и които бяха прогонени някога от ръката и мощта на Александра от Олимп при Пруса към Северния океан и Мъртвото море. След много години те преминали с голяма войска Дунава и завладели всички съседни земи: Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония и Солунско.
          Оттук води потеклото си този преподобен мъж. Бидейки избран още от майчината утроба, подобно на Самуила, да служи Богу и още от младенчество възлюбил боголюбивия живот, той пръв заедно с божествените мъже Наума, Ангелария и Горазда с прилежание изучи Свещеното Писание, което с Божие съдействие бе преведено на този български език от Кирила, истински богомъдрия и равноапостолен отец и пръв, заедно с великия Методий, учител на мизийския народ в благоверие и православна вяра. Подобно на плодовита и добра земя, той прие евангелското и истинно семе и, според божествените думи, даде плод до шестдесет и до сто пъти по-голям, както показа това чрез самите дела.
           Като обикна, прочее, иноческия и девствен живот, какъв вид добродетел не изпита, какво изкуство не измъдрува против страстите? Чрез мълчание отбиваше външната и чужда бран, чрез пост и други суровости пресушаваше любострастните нагони, чрез непрестанно бдение и молитва очистваше душата от страстните и привидни образи. А най-показателното за неговата душа? – Неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението.
          Така още от младенчество бе отдаден на божествения закон и следваше точно живота съгласно Евангелието, докато стана сътрудник на владетелите и наставник на целия мизийски народ към благоверие. Заедно с отците и учителите той претърпя еднакви страдания поради владеещата тогава мощ на еретиците, както обстойно разказва повестта за тях.
          А когато божественият Кирил, след като показа на Адриана, тогавашния папа на по-стария Рим, своята апостолска служба и увеличението на поверения талант, премина към по-добър живот и от папата за архиепископ на Морава и на България бе поставен Методий, тогава бе възведен на епископски престол и Климент, като бе поставен от Методия за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ.
          Той пребиваваше най-много в илирийския град  Лихнида, митрополия на околните градове, наричан сега според езика на мизите Охрид, и в Кефалиния, преименувана на езика на българите Главиница, гдето остави и възпоминания, сиреч книги.
          В тази Лихнида или Охрид той построи други божествени църкви, а също из основи и свещената обител по име на великомъченика Панталеймон, гдето изпълняваше своя отшелнически живот, като в същото време съпребиваваше с живите и сякаш от възвисен и висок светилник раздаваше лъчите на това учение на своите ученици и като премина към радостта всред светците, остави на паството светия си прах – преценно съкровище и притежание, достойно за целия свят, от което всекидневно всякакви болести биват прогонвани и чрез което този свети храм бе даден от Бога като обща и безплатна лечебница на онези, които прибягваха към него. Но това после.
          Такива възпоминания и свети книги ни остави в Охрид и собствени книги на неговата висша помисъл и на ръката му, почитани и ценени от целия народ не по-малко, отколкото богописаните Моисееви плочи.
          В Кефалиния могат и до сегашно време да се видят каменни стълбове, на които са издълбани писмена, разказващи за преминаването и приобщението на народа към Христа.
          Понеже българският народ още не бе изцяло просветен чрез кръщение и притежаваше варварска дивост, той чрез своите боговдъхновени поучения просвети всички в богопознание и превърна некроткия нрав в доброта на обноските, като въведе сред тях по-благозаконния и целомъдрен живот.
          Като обнови техния цар Борис чрез купелта на прераждането, а след него и неговия син Михаила¹, който пръв се назова цар на българите, и ги убеди да управляват според християнския обичай, после завладя целия народ като един човек и ги водеше не насилствено, но доброволно, по тесния и стръмен път на Христа. Те бяха водени не само чрез подбудите на неговите мъдри слова и поучения, но и чрез множеството чудеса, които Христос изпълни посредством истинния Свой служител, защото даряваше на слепи и неми да гледат и ясно да говорят, изцеляваше обзети от бесове, чрез докосване и молитва лекуваше трескави и за всяка друга болест бе готов изгонител, та затова той възкреси чрез молитва и детето на едного.
          Споменатият цар на българите Михаил бе така послушен пред неговите слова, щото му сътрудничеше в строежа на храмове и бе готов да изпълни всичко, което повеляваше. Поради тази преданост и приобщение към светеца той напредна в добродетелта и стана много по-добър.
          Когато той, поради обич към тишината и чистото прозрение, реши да се освободи от своя епископски сан – понеже, прочее, и старост вече тежеше над главата му, – Михаил не го остави, но с молби и обещания едва го умоли и го убеди до края на живота си да ги води като пастир. Така бяха тези неща. Той бе всичко – въпреки че бе измъчван от старост и немощ – за да се грижи за паството и да ги наставлява към душевно спасение.
          Изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил. Чрез тях той написа цялото боговдъхновено Писание, възхвалните слова и житията на мъчениците и преподобните светци, както и свети песни, които старателно преподаде на най-благоразумните измежду децата. Измежду тези той издигна достойните на свещенически чинове и така чрез своето усърдие преобрази варварския и суров народ в свят народ, като извърши апостолско дело и поради това се удостои с апостолска благодат.
          Когато пък настъпи времето на смъртта, след като към своите наставления и увещания примеси молебни и назидателни слова и се помоли за неутешимо скърбящото паство, което не можеше да понесе гибелта и лишението от добрия пастир, премина с радост към Бога,Когото възлюбваше.
          След като се освободи от веригата на живота чрез чудеса и всекидневни изцеления прослави прославилия го Господ и сега заедно с апостолите е вестител на истината и равноапостол. С мъчениците пребивава той, който често понасяше заради Словото вериги и наказания. Заедно с йерарси и преподобни отправя умоления към Господа за паството и за целия свят, които той, след като ги изслуша поради големите свои щедрости, нека бъде милостив в деня на въздаянието, като опрости онова, което приживе безразсъдно сме съгрешили. Амин!

¹ Сведението, че именно Климент е кръстил княз Борис, е легендарно. Авторът бърка името на цар Симеон, като го нарича Михаил.

Иконата е копирана от https://azbukari.org/

27.07.Свети Климент Охридски Изтегляне

Икона: tvsatcom.bg

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

   Братя и сестри,

     Преди да извърши велико чудо над един разслаблен, Господ Иисус Христос казва „Чедо, прощават ти се греховете“. И след това прощение – дело на Всепрощаващия Спасител на света следва и поразителното изцеление.
     Еврейските законоучители не разбират, че пред тях е Божият Син, Единородният на Отца, Второто лице на Света Троица. Не разбират, че пред тях е не обикновен чудотворец, а Богочовекът Христос и затова думите за прощение на греха приемат за богохулство.
     Защо? Защото само Бог прощава греховете. А те не разбират, че Бог е пред тях, Въплътен за спасението на всички. И тази чудна божествена власт на прощение на грехове нашият Господ Иисус Христос възлага и на Своите ученици – апостолите, а чрез тях и на всички апостолски приемници, та чак до сегашните йерархически лица на Православната, т.е. Христовата църква. Нека не забравяме, че Христос казва на апостолите „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“.
     Тази чудна божествена власт свещенослужителите разпореждат чрез действието на Светия Дух в тайнство Изповед.
     И колко е важно прощението на греховете личи от това, че Господ първо прощава греховете на разслабления, изцелява душата му, а после го изцелява и телесно.
     За съжаление, ние, днешните християни, пристъпваме формално към изповедта, нямаме съкрушение и искрено покаяние, ние сме „топлохладни“ и безчувствени, мислим за себе си като за добри хора, които не са направили нищо кой знае колко лошо. Далече сме от молитвата до кървава пот и покаянието, което избелва отново кръщелната ни одежда. Може дори да дойдат и хора, които казват, че няма какво да изповядват.
     Колко лъжлива е тази представа за самите нас! И колко малко се познаваме! Колко неопитни сме в битката за спасението на собствената си душа, която е най-важното дело на света.
     Да се молим, братя и сестри, за искрено покаяние – покаянието на митаря, блудницата и благоразумния разбойник. Да се молим Бог да разтопи вледенените ни от безчувствие сърца. Та да пристъпваме към Изповед и Причастие, оросени с покайните сълзи, както в древност бе оросено Гедеоновото руно.
     Наближава Богородичния пост – време благодатно за делото на нашето спасение. Да се потрудим по мярата на силите си, здравите – повече, болните със смекчен пост, знаейки че болестта замества поста, но всички със съкрушение, припомняне на греховете, които трябва да изкажем и с Божия помощ да прекратим.
     Да молим Господ и Майката Божия, на света великомъченица Христина, да ни напътстват в истински духовен живот, далеч от лицемерие, показност, суета и мними добродетели.
     Времето е кратко. Съдът Божий наближава. Ако приемем със сърцето си това, което знаем с ума – че сме преходни като полски цвят, ще ни бъде леко да се покаем истински и да се подготвим за среща с Христа.
     Амин!     
 

Проповед на неделя 6-та след Петдесетница    Изтегляне

24.07. Света мъченица Христина Изтегляне

Стенописът е копиран от http://www.bogonosci.bg, иконата от http://www.ikonopis.bg

Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”

Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”

Братя и сестри, 

     Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
    В Трета книга Царства – една от историческите книги на Стария завет, е изложен животът му.
    По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
    Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
     Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
     Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
     Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия.
     Защото и Педтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
    Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
    Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
    Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
    Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
    Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
    Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
   А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
    Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
    Да бъдем с Него!
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
    Честит празник! Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm

           Свети Емилиан Доростолски е раннохристиянски мъченик, чиято кончина се отнася към времето на управление на императора – езичник Юлиан, наречен Отстъпник (361-363 г.), който провежда целенасочена политика за възстановяване на езичеството. По негово време Църквата е украсена с много мъченици. Един от тях е свети Емилиан, наречен Доростолски (Силистренски), по името на града, където е живял.
           Житието на свети Емилиан е широко известно. Редица специалисти – Boschius, Delehaye, Halkin, Zeiler, Gaiffer изследват житиеписни текстове, свързани със свети Емилиан. У нас Георги Атанасов пише дисертация на тема „Християнският Дорусторум – Дръстър“ (Варна, 2007 г.), където се осветляват и въпроси, свързани с мъченичеството от периода.
          В славянските църкви житието става известно чрез Пасхалната хроника, Синаксара на Константинополската патриаршия, Месецослова на император Василий II и впоследствие – руските Чети Минеи на свети Димитрий Ростовски.
           Boschius публикува през 1868 г. житие, чийто източник е Codex Vaticanus 866, съставен на латински и преведен на гръцки. Има и още един вариант на житието, публикуван от Halkin от ръкописния Codex Parisiensis (11 век). Двете жития се препокриват с малки разлики.
            Датата на мъченическата кончина на свети Емилиан според Codex Parisiensis е 18 юли, с тази дата той е вписан в нашите жития, докато в Codex Vaticanus е посочена дата 3 септември и лобно място Гезедина, в близост до Дорусторум. Някои мислят, че това е Голеш, Силистренско, където има мартириум, християнска базилика с епископски синтрон (трон) в апсидата.
            Блажени Йероним, свети Амвросий Медиолански, Теофан Изповедник и Никифор Калист пишат за свети Емилиан.
            Смята се, че житието е написано непосредствено след мъченическата му кончина – края на 4 век. В ранните жития свети Емилиан е посочен като аристократ, син на градоначалника, военен от XI Клавдиев легион, а според късните той е роб на градоначалника. Така – като слуга или роб на градоначалника, той е упоменат и в нашите жития.
            Въпросът за произхода на свети Емилиан е неясен. Възможно е да е грък, тракиец или славянин, а най-важното е, че се е удостоил да стане жител на Небесния Йерусалим, защитил е вярата с дръзновение и мъжествено изповедничество.
             Когато император Юлиан Отстъпник изпраща в Доростол нов управител, за да изкорени християнството, уплашени от славата му на жесток управник, местните жители скриват, че сред тях има християни. Доволен, управителят дава угощение на гражданите. Но за ревностния християнин Емилиан е непоносимо самохвалството на управителя-езичник и по време на пира натрошава с чук статуите на езическите богове в светилището. За деянието е обвинен невинен човек, но Емилиан се явява пред управителя и признава че той е строшил идолите. Градът е глобен за укривателството на християни, а Емилиан е отведен да бъде изгорен на клада край Дунав на 18 юли 362 г. Стоейки невредим в огъня, той се молел Богу и така е предал дух, без да бъде докоснат от пламъците.
             Мощите му са предадени на християните чрез застъпничеството на жената на управителя, също тайна християнка. Днес свети Емилиан е почетен заедно със сомна на светите Доростолски мъченици. В силистренското село Йорданово е единствения в България параклис на неговото име.
             По молитвите на свети Емилиан, Бог да ни прости и помилва!

Източници:

1.Жития на светиите, Синодално издателство, С., 1991 г.

2.Атанасов, Г., „345 раннохристиянски светци – мъченици от българските земи (1-4 век)“, Изд. Unicart, С. 2011 г., с.11

3.Венцислав Каравълчев, 2009 г., 18 юли, „Свети Емилиан Доростолски: Името ми е християнин“, 17.07.2022 г.Изт.https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,68/id,9451/view,article/

4.„Св. мъченик Емилиан Доростолски“, https://www.pravoslavieto.com/ life/07.18_ sv_Emilian_ Dorostolski.htm

  www.svetlinata-na-hrama.com

18.07.Свети мъченик Емилиан Доростолски     Изтегляне

Иконата е копирана от facebook

          Избавила си се мъжествено от лукавството на врага, победила си съюзилите се с него и от Бога си приела изобилна благодат да прогонваш от верните смъртоносните болести. Затова, моли се на Господа за нас, Марино славна!

Братя и сестри,

               Господ Иисус Христос чрез своя апостол възвестява свободата на всички човеци, създадени по Божий образ: „Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободник, няма мъжки пол, нито женски – всички сме едно в Христа Иисуса.“(Гал.3:28)
             Да, всичко пред Бога сме равни, Бог обича всинца ни. Бог не гледа на лице – всеки, който Го люби и изпълни заповедите Му е добре дошъл в Божия чертог.
             Дори и крехкият женски пол Бог дарява със сили и безстрашие в изповядване на вярата. Църквата е отворена за всички – всеки може да изповяда Христос и да влезе в нея, всеки би могъл, при действие на Божията благодат дори да възрастне до мъченик.
             Днес честваме света Марина – нежната 16-годишна девойка от езически род, с езическо възпитание, от малка научена да вярва в множество богове, астрологии, хиромантии, прераждане. Ето, сред всички тия заблуди е израстнала младата Марина, те са били част от възпитанието на езичниците, така както за съжаление са част и от днешните представи на нашето бездуховно неоезическо общество. Дъщеря на езически жрец, тя посреща първите си гонения и  несгоди от собствения си баща, подобно на света Варвара, която дори била изтезавана собственоръчно от обезумелия в злобата си баща.
             Научена в истините на Христовата вяра, тя още не е кръстена, когато трябва да защити вярата си. Света Марина, наречена великомъченица заради великите си страдания и заради множеството, обърнато към Христа при тези мъчения, света Марина – 16-годишното девойче, устремено да се уподоби на мъдрите девици, превърнало се в чист и благословен съсъд на Божията светлина, понася нечувани мъчения с желязо, огън и вода.
            Ако отворим днешните учебници, ще прочетем по литература, че житията на светиите съдържат стереотипи и щампи. Винаги има чудеса или мъчения, които са тежки, ще прочетем, че това са едва ли не необходими шаблони на поведение – описаният светия е измъчван все по-страшно и тежко, Бог изцелява раните му и мнозина се обръщат към вярата.
              Предполага се, че това са разкрасени, повтарящи се форми във всяко житие. Но длъжни сме да знаем истината. Житията наистина изобилстват от чудеса и това е съвсем естествено, защото Бог твори чудеса чрез молитвите на Своите светии. В житието на всеки мъченик са описани страданията му, но това не е шаблон, не е преувеличение, точно обратното – не винаги е предадена изцяло и в подробности многочасовата, многодневна, понякога и многомесечна мъка на мъченика за вярата. Защото светците са страдали и са усещали болка, но подкрепяни свише са устоявали в подвига. Не само че няма преувеличения, дори много често не са описвани изцяло и докрай техните мъченически подвизи.
            Така девойчето Марина от Антиохия Писидийска скланя накрая след много дни нечовешки мъчения глава пред меча на палача.
             По нейните молитви Господ да ни прости и помилва, да ни облагодати и вдъхне сили да изповядваме поне мъничко вярата с нейното дръзновение. Амин!

Проповед на 17 юли, света Марина  

Проповед на Неделя на Светите отци от Шестте Вселенски събора

Иконата е копирана от http://www.ikonopis.bg

Събор на свети Архангел Гавриил

            Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария (Лук. 1:26) – Архангел Гавриил. На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления.
           Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек – Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях – за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост.
           Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева (Дан. 8:9).
Той се явил на светата праведна Анна, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и й казал:
           – Анна, Анна, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.
           Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Ана – че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането й в храма всеки ден й носел храна.
             Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи (Лук. 1:5-25).
             Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да й възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух (Мат. 1:18-21).
             Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.
И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:10-14).
               Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение – подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата (Лук. 22:43; Евр.5:7). Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето възкресение (Мат. 28, Марк. 16, Лук. 24, Иоан. 20): така освен благовестител на зачатието и рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото възкресение. 
              Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил, че наближава часът на честното й успение и преселение на небето и й дал сияйна клонка от райската градина.
              Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа*.

* Настоящият празник се установил не по-късно от IХ век. Повод за въвеждането му било вероятно освещението на храм в Цариград, посветен на свети Архангел Гавриил. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник на текста: http://www.pravoslavieto.com

Иконата е копирана от http://www.dodjiividi.blogspot.com

         На 12 юли честваме знаменит наставник на поколения християни от наши дни – лечител, чудотворец, изобличител на неправдите, прозорливец и неуморен борец срещу светския дух в църквата – честваме свети Паисий Светогорец, канонизиран за светец през 2015 г.
         Немалко негови слова са запазени и преведни, та по Божията милост, по съветите на стареца, да извършваме със страх и трепет своето спасение.
         А в манастира „Свети Йоан Богослов“ край Суроти, до Солун, е гробът на прославения в Небесното Царство монах. Всеки може да се поклони там и да беседва с духовните му чада, които още помнят безценните му наставления.

         „Сега е такова време, че ние знаем много молитви, а се молим малко. Ядем постна храна, а не постим. Събираме сведения за духовния живот, а нямаме опита му. Изповядаме грехове, а не се каем. Ходим в храмовете и стоим на службите, а душата не се смирява пред Твореца. Всичко е от това, че сърцето е затворено. То трябва да се отвори, за да пусне Христа.“

старецът Паисий Светогорец