Свети великомъченик Димитър се родил през 3 век в град Солун.
          Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Той тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповядва вярата си, понеже в онова време имало свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали кандила, кадели тамян и възнасяли топли молитви към Бога.
          Дълго време съпрузите нямали деца, много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитър. Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с щедри милостини към бедните солунчани.
          Когато Димитър поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и започнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа. С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитър повярвал в истинския Бог. Радостни, родителите повикали в дома си свещеник и синът им бил кръстен.
          След смъртта на родителите си Димитър наследил голямо богатство. Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Като размислил той решил да извика при себе си сина му Димитър. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да изчисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.
          Димитър бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя. За жителите на Солун той станал нов апостол Павел, който учил всички на истинската вяра.
          Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитър като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата половина раздал на бедните. Започнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.
          Като пристигнал в Солун, Галерий започнал да разпитва, дали са верни обвиненията, насочени срещу Димитър. Повикал го при себе си. Димитър се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.
          Затворен бил в тъмница. Още като прекрачвал прага на тъмницата, Димитър почнал да изговаря многократно и свободно думите на псалмопевеца:
          – Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!
          В тъмницата свети Димитър не преставал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение, което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее кръвта си за спасителното Христово дело в света. Видял светъл ангел, който му показал мъченически венец и рекъл:
          – Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!
          Димитър отговорил:
          – Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!
          В същото време, когато Димитър бил в затвора, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт. Императорът имал свой любим борец на име Лий, който умъртвявал своите противници, като отвисоко ги хвърлял извън арената върху остри копия. Обикновено така го карали да се бори с християните.
          В Солун живеел тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко много християни са умъртвявани по тоя ужасен начин. И решил сам да отиде на борба срещу императорския любимец. Нестор отишъл в тъмницата при свети Димитър, открил му намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.
          Свети Димитър го прекръстил и му казал:
          – Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
          Нестор излязъл на арената срещу бореца Лий, като предварително извикал:
          – Боже Димитриев, помилвай ме!
          Бог му дал сила и той победил противника си.
          В гнева си императорът веднага заповядал Нестор да бъде убит с копие. 
         Като узнал, че св. Димитър благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед – Димитър да бъде наказан със смърт по същия начин както Нестор.
          Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата, нахвърлили се върху Димитър с копия в момента, когато се молел Богу, и го убили.Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и тайно го погребали.
          Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв и ги занесъл на вярващите. С тях се извършвали много чудеса. Много страдащи от различни болести и недъзи получили изцеление.
          Като узнал това, императорът заповядал да умъртвят и Луп.
          Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили върху гроба на св. Димитър малък храм, където и до днес чудесата на спират.
          Един илирийски велможа на име Леонтий, получил изцерение при гроба на светеца. В знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитър. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца – мъченик св. Димитър Мироточиви.
          Св. великомъченик Димитър много пъти спасявал град Солун от вражески нападения.
          Сред гърци, българи, руси и сърби почитта към свети Димитър е широко разпространена.
Днес над мощите на светеца е построена величествената базилика „Свети Димитър“, където вярващите пристигат отблизо и далеч, за да изпросят молитвеното застъпничество на светеца.

По © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
РЕЧНИК
*Разпнатия – синоним на Иисус Христос, заради  Кръстната смърт – Разпятието.
*Спасител – синоним на Иисус Христос  от най-ранно християнско време , защото Христос спасява света от робството на греха, смъртта и дявола.
1*миро – благоуханна лековита течност, изтичаща от мощите на починали светци.
2*миро – направена от различни благовонни смоли и билкови съставки течност, която веднъж на няколко години най-висши духовници в църквата приготовляват със специални молитви и  непрестанно четене на богослужебни текстове. Помазването с това миро е печат – дар на Светия Дух върху току-що кръстените.
*псалмопевец – авторът на псалми от книгата Псалтир от Стария Завет, която се състои от 150 псалома т.е. религиозни химни.