От Акта за построяването на храма личат инициаторите на строежа:
Настоятели и членове на комисията по построяването:
Б. Колев
М. Станчев
Г. Найдев
Д. Василев
Няма данни за имената на майсторите.

          Църквата е с трикорабна базиликална* форма и с двускатен покрив. Имала е кубе, но в 1965 г. е съборено. От изток има апсида*, а над апсидата кръстовиден прозорец. Камбанарията от запад е строена много по-късно – в дните на социалистическия режим.
Иконостасът е изпълнен в бароков стил.
          Архиерейският трон е дело на местния майстор Михаил Иванов Матеев. Завършен е  1898 г. преди освещаването на храма.
          Олтарните двери са украсени с дърворезбен орнамент – лозница и птици. Изобразено е Благовещение – класическа схема на иконостаса – сцена на ангела вестител Гавриил, който съобщава благата вест на св. Богородица, че ще роди Спасителя на света.
          Над солея (издигнато стъпало в средната част на храма пред олтарната преграда) се намира изображението на неръкотворния образ на Иисус Христос или така наречения „убрус” (Христовото лице отпечатано на кърпа).
          Над убруса е изобразено Сретение Господне (сцената на празника, когато Иисус Христос на 40-тия ден от рождението си е въведен в Йерусалимския храм да бъде представен на Господа). Налице е нетипично решение на поставяне на тази сцена там, бележещо свободен подход към иконографската схема.
          Иконите от тъй наречения „царски ред” са с имена на дарители и година – 1901 г. Спазена е класическата схема – отдясно на дверите е иконата на Иисус Христос, отляво – света Богородица, до нея иконата на храмовия светия – свети Димитър с дарителски надпис. До Иисус Христос е свети Йоан Кръстител с дарителски надпис от унтерофицер на 3 рота на Хасковската дружина, 1883 г.
          На южната олтарна двер е иконата „Добрият пастир”*, до нея свети Спиридон с отбелязано име на зографа и дарителски надпис с „иждивението на грънчарския събор за вечно възпоминание”, 1882 г. В медальон долу вдясно има изображение на мъченическата кончина на светеца – привнесен отвън елемент към житието му. Свети Спиридон се представя в Господа в достопочтена старост. Обаче на иконата, в сцена от така наречения житиен цикъл, светецът е изобразен като мъченик. Това е последица от годините на османското робство, когато култът към мъчениците е изключително силен.
          Иконата на архиерейския трон е изпълнена в същия възрожденски стил като  иконата на свети Спиридон и дарителски надпис „подарък от кундорджийския еснаф, 1882 г.”.
          На северната олтарна врата е иконата на свети Архангел Михаил, дело на друг художник; до него свети пророк Илия с дарителски надпис от 1881 г.
          А останалите икони имат надпис „Андонов живописец”, като същият надпис има и на иконата на света Неделя на проскинитарий върху лявата колона. Същият художник рисувал в храма на с. Меричлери, което е засвидетелствано с надпис.
          Забележителна е иконата на свети Мина на проскинитарий на дясната колона, която вярващите почитат като чудотворна. Свети Мина се чества особено тържествено на 11 ноември.
          В средния кораб на църквата по свода има цялостна стенописна програма, изпълнена от  Мирослав Асенов – 2004 г. Изобразени са в медальони Бог Отец, Христос Пантократор, заобиколен от ангелски чинове, света Богородица с Младенеца, свети Димитър, свети Йоан Кръстител на свода над галерията и старозаветните пророци – изискан стенопис във възрожденски стил с висока художествена стойност в духа на най-добрите балкански традиции, напомнящи  маниера на Захари Зограф в Рилския манастир.
          Между прозорците са изрисувани осем светци в цял ръст с дарителството на Господин  Георгиев от Стара Загора. Стилово могат да бъдат отнесени към 40-те години на 20 век.