Евангелско четиво и проповед на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,
          Свети евангелист Лука разказва за едно от чудесата на нашия Спасител, а именно преумножаването на рибата в мрежата на галилейските рибари. Единствен той споменава този знаменателен момент, когато Зеведеевите синове и братята Петър и Андрей са призовани да станат ловци на човеци.
          По време на проповед на брега на Генисаретското езеро Господ Иисус Христос вижда двете лодки на неговите познати братя Симон Петър и Андрей, а също и на Иаков и Йоан. Рибарите, излезли от лодките, изпират мрежите си след уморителната и безсънна нощ на безуспешен улов.
          Христос влиза в един от корабите и за радост на Симон Петър корабът се превръща в амвон на Христовата проповед, защото от кораба Господ говори на събралия се на брега народ.
          Сетне Спасителят повелява на Петър да отплува към дълбокото и там отново да хвърлят мрежите. Тук мнозина от светите отци тълкуват отплаването към дълбоката част на езерото като път към вътрешната непрестанна молитва, когато умът се потапя в скришната стаичка на сърцето.
           Макар и уморен от безуспешния нощен лов, Симон Петър се смирява и казва: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата“.
          Ето това е искрената пламенна вяра на чистия по сърце. Щом Христос повелява, въпреки умората, въпреки човешката логика, че на това място не ще има улов след толкова опити, въпреки интуицията на дългогодишния рибар, който знае, че е безуспешен днешния ден, Симон Петър хвърля мрежата, по думите на Господа.

          И става чудо! Уловът е толкова голям, че раздира мрежите, така че дори двете лодки едва не потъват.
          Всичко това е тъй изумително  за духовните сетива на Симон Петър с неговата чиста вяра и страхопочитание към божествената мощ на Спасителя. Той пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“ Да, Петър моли от благоговение Христос да си отиде. Величието на Богочовека е немислимо в греховния порядък на Петровия живот. Духовната чистота на бъдещия апостол го кара да вижда собствената си греховност и в ужас да осъзнава, че не е достоен за Божието благоволение. Всички свидетели са ужасени и смаяни от това Божие чудо. Но Петър най-бързо и точно изразява своето благоговение.
          Забележете – този чист и достоен човек има съзнание за своето недостойнство да бъде озарен от божествената помощ на Богочовека.
          А ние – напротив – ние се имаме за добри, за достойни християни, за праведни, които не са сторили кой знае какво лошо. Ние имаме лъжлива представа за себе си, като достойни или най-малкото с нищо по-лоши от другите. Ние съзираме чуждите грехове и сравняваме с нашите, радваме се, че не сме сторили нещо толкова лошо на останалите. Приличаме на фарисея, който благодари, че не е като митаря грешен и окаян.
          Апостол Петър се вижда като грешен, а ние – не. Ето това е духовната самоизмама, която ни е донесла безчувствената вкаменелост на сърцето. Нека се молим, горещо да молим Божията благодат да смекчи нашите вкоравени в тщеславие и безчувствие сърца. Да се молим да отроним сълза на искрено покаяние, преди да отроним сълзите на безнадеждното скърцане със зъби в часа на Съда.
          Да даде Господ да имаме искреното благоговение и страх Божий на апостолите, да даде Бог приживе да оплачем греховете си. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение, 2022
Копирайте Проповед на Неделя първа след Недела подир Въздвижение, 2019
Копирайте Проповед на Неделя първа след Неделя подир Въздвижение, 2016

 

 

 

Проповед на 22 септември – Преподобни Козма Зографски

 
Братя и сестри,
          На днешния ден 22 септември, светата Православна Църква почита велик монах, аскет и чудотворец, за съжаление малко известен дори в църковните среди, а именно българинът свети Козма Зографски, просиял в святост на Света гора и представил се в Господа на 22 септември 1323г. 
          Виден представител на търновската аристокрация, великолепно образован, младият Козма отрано възжелал монашески живот, отказал да се ожени и се оттеглил в Зографския манастир – прославеното средище на българското монашество.
          Смирен и усърден в послушанията си, св. Козма е постриган за монах и удостоен с първото си величествено видение. Открива му се самата Майка Божия, Царицата небесна, която той вижда на празник Благовещение в манастира Ватопед.
          Чист по сърце и душа, младият Козма е удивен и смутен, че монасите в манастира са допуснали жена да присъства на трапезата (Знаем, че на Света гора жени е се допускат изобщо). Разкрил пред изповедника си странната случка, св. Козма разбира, че е удостоен да види света Богородица сама обгрижваща манастира.
          Заради добродетелните си подвизи, св. Козма е надарен с прозорливост, виденията свише продължават до края на земния му път. По Божие указание той се поселва в пустинна пещера, безмълвен свидетел на аскетическите му трудове. Тази пещера става известна с неговото име – „пещерата на преподобни Козма“, а след време в нея ще се посели и подвизава още един прославен атонски монах, знаменит иконограф, храмостроител и духовен наставник, а именно равноапостолният св. Пимен Зографски.
          Заради ревностния си духовен живот свети Козма е нападан от злите сили и физически нараняван от тях – така както знаем от житията на древните пустиножители.
          В молитва, славословие и причастие със Светите Тайни, свети Козма отхожда във вечните обители – да съзерцава вече лице в лице небожителите, които беше удостоен да види приживе.
          Честваме го с молитви и тропари, има и написана специална служба за великия безмълвник и прозорливец.
          Молим се за неговото молитвено застъпничество. Дано Бог ни вразуми по молитвите на Своята Пречиста Майка и на Своя смирен угодник – преподобни Козма Зографски. Амин!
Иконата е копирана от sveta-gora-zograph.com

Родни светии – На 22 септември почитаме преподобни Козма Зографски

          На 22 септември честваме преподобни Козма Зографски (+1323г), аристократ от Търново по произход и наследник на Царството по призвание, аскет, чудотворец, прозорливец и тайновидец, удостоен с величествени видения, изряден постник и усърден деятел на непрестанната молитва, пустиножител, наследил вечната обител. Твърде малко известен дори сред средите на вярващите, свети Козма е пример на мнозина, дирещи спасение в Света гора и извън нея. Знаем, че в неговата пещера, в по-късно време, ще наследи постническите и отшелническите му подвизи още един знаменит българин, просиял в святост – иконографът и храмостроителят, равноапостолният по дело свети Пимен Зографски.
         Умоляваме го да се застъпва пред Божия престол за прощение и изправление на българския род.
         Тук излагаме преведеното от гръцки житие на свети Козма според източника sveta-gora-zograph.com.
         Налично е и по-кратко житие, преведено от руски, изложено в „Жития на светиите, Септември“, „Св. вмчк. Георги – Зограф“, Атон 2007, с.391-399, а също и житиен текст в еднотомните жития, СИ, С.1991г, с.463-465. 
          Истинно е Господнето слово, че паметта за праведника ще бъде вечна. Поради това и ние трябва да положим старание, добродетелта на честно и богоугодно живелите мъже да остане незабравима во веки. И понеже силата на добродетелта никога не умира, и по словото Божие, когато праведникът се похвалява, то неговата памет е безсмъртна. Обикновено в много книги се разказва как някои са превзели непристъпни градове, как са победили множества и са пленили народи, как са въздигнали великолепни здания. Но нерядко би било по-полезно, когато всичко това бива предадено на вечна забрава: защото цялата онази слава е съединена със скърби за човечеството, с нарушаване на пресладкия мир и с потискане и измъчване на бедните смъртни човеци. А добродетелта е човеколюбива, благодетелна и дълготърпелива, както се казва в Притчите: Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. Поради това и този, който е успял да победи пожеланията и страстите си, е несравнимо по-мъжествен от този, които е разорил непристъпни градове, този, който наново е въздигнал паднали домове и е дал подслон на странници и сиромаси, е стократно по-славен от този, които е построил великолепни здания, след като е разрушил други, за да насити ненаситното си славолюбие. Затова е и достойно и праведно да почитаме и прославяме първите, а не последните, и да проповядваме житието им, като достойно за всяко подражание. Но би било и за наше осъждане, че богоугодните мъже са преминали с много трудове и страдания великия подвиг на добродетелта, а ние не само че не се подвизаваме, но и се леним да възвестим със слово или писание готовите чужди и полезни нам трудове.       

Има още

Неделя след Въздвижение

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение – Марк 8:34-9:1
          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Братя и сестри,
             Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
             Чухме тези Господни слова от днешното литургийно евангелско четиво, според евангелист Марк. Сам Христос казва „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“.
             Възпоменаваме тези думи на Спасителя точно след Кръстовден, след като почетохме Честния и Животворящ Кръст, на Който Господ прикова нашите грехове.
             Да се отречем от себе си, ще рече да се разделим от всяка представа за комфорт, преуспяване и устройване във временния свят. Да се отречем, значи доброволно, заради Христа да се откажем от миражите на светското битие, а те са състезанието, домогването до власт, богатство, влияние, желанието всичко да ни е наред, да сме успели, да сме се подсигурили грижливо, сякаш не знаем, че този ни живот отминава като сън.
            Да вземем кръста си, значи да вървим по пътя на страданията и скърбите, да вървим по тесния път на ясното съзнание, че това е единствения ни път към Христа. Сам Той мина по Голготския път, за да ни изкупи, и ние , ако искаме да Го следваме, трябва осъзнато да пием горчивата чаша на скърбите и страданията, които ни се поднасят. Защото през много скърби се влиза в Царството Божие. Да не роптаем и хулим, да не проклинаме и осъждаме, да не се сравняваме с други, които благоденстват, защото Господ различно устройва спасението на всеки един от нас.
            Нищо не ни ползва, ако имахме всичко, цялата слава на този свят, всички земни блага, а пък не сме с Христа.
           Ето Сам Той казва: „Какъв откуп човек ще даде за душата си?“  Не ще можем да си помогнем в страшния час на Съда, нищо земно не ще ни помогне, затова разчитаме на застъпничеството на Църквата, на Майката Божия и светиите.
            Да даде Господ, братя и сестри, да вървим без ропот, без гняв по нашия си скръбен житейски път, като се молим за едно – да следваме Христа, да пребиваваме в небето на земята – Църквата, да си прощаваме и да се обичаме с Христова любов. И да помним, че единственото и най-страшно нещо е грехът, а не скърбите, болките и страданията.
           Господ да ни прости и помилва, да ни укрепи със силата на Своя Честен и Животворящ Кръст, Който спасява от всяко зло. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя след Въздвижение, 2019
Прочетете и копирайте Проповед на Неделя след Въздвижение, 2017

Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София

vqra_nadejda_lubov_za_vutre_f_improf_350x350
1709общо

Братя и сестри, 

          Днес честваме една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Иконата е копирана от https://pbs.twimg.com

Родни светии – на 16 септември почитаме свети Киприан, митрополит Киевски и Московски

          На 16 септември Църквата чества великия светител, българина Киприан, митрополит Киевски и Московски, изтъкнат книжовник и житиеписец, духовно чадо, а според някои, и родственик на свети патриарх Евтимий, носител на исихаските традиции и книжовни постижения на Евтимиевата школа в Русия, аскет, чудотворец и всеотдаен пастир, въздигнал авторитета на Киевската катедра, преводач от гръцки и славянски, литургист и канонист – истинско духовно украшение на руската земя (1). Немалко сведения за неговия живот ни дава посмъртното слово на духовния му съратник – епископ Григорий Цамблак, произнесено пред руските вярващи: „… както в добродетелта беше неподражаем блаженият Киприан, така и в словесните поучения беше неповторим. Впрочем него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте, ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме; и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни“(2).
           Свети Киприан се отличава със светия си живот още от младини, като добродетелите му изкласили сред благодатната атмосфера на атонското монашество. Изключително образован, свети Киприан се допитва до своя духовен наставник – свети патриарх Евтимий, чийто авторитет по различни църковно-дисциплинарни въпроси е безусловен. Неговият безукорен живот привлича вниманието на патриарха – исихаст Филотей Кокин, който го ръкополага за митрополит на Киев и Литва (до падането на Византия митрополитите на руските княжества се ръкополагат в Константинопол).
           След кончината на митрополит Алексий и след края на църковните раздори и противоречия, свети Киприан става митрополит на цяла Русия (1390 г.).
           Свети Киприан оставя послания на ревностна пастирска грижа, като от тях особено се открояват писмата до игумен Атанасий и духовниците от Псков. Той акцентира върху истинските измерения на духовния живот – молитва и покаяние, трезвение и въздържание от празнословие и смехотворство.
           Като безмълвник и деятел на непрестанната молитва, свети Киприан често се оттегля в митрополитското село Голенишчево – на високо място зад Воробьовите хълмове около Москва, така както преди се е усамотявал при Светото езеро край Владимир, където построил храм в чест на Светото Преображение Господне – ключовия празник на православната мистика.
           В Голенишчево свети Киприан построява храм на името на тримата светители – свети Василий Велики, свети Григорий Богослов и свети Йоан Златоуст, където ръкополага епископи и свещеници, продължавайки да се занимава с преписване и изглаждане на богослужебни и други църковни текстове спрямо оригиналите им и превод от гръцки на славянски за нуждите на Руската църква.
          Той превежда Требника (3), Служебника (4) и църковно-правния сборник „Номоканон“, като последният още се пазел през 16-ти век в Московския Успенски събор. Имал е и авторски литургични текстове, а също е съставял с голяма почит и усърдие жития на руските светии. Едно от най-широко известните жития излязло изпод Киприановото перо е „Пространно житие на митрополит Петър“(5), достохвален светител, предшественик на Киприан на Московската катедра и първи Московски светия, канонизиран от Константинополската патриаршия. То е истински шедьовър на литературния маниер „плетение словес“ – изящния житиеписен стил на патриарх Евтимий, който е отличителен на кръжеца исихасти – преписвачи и духовни чада от Евтимиевата школа.
          Това житие на митрополит Петър от свети Киприан е първото по рода си за Русия. То носи византийските художествени традиции на руска почва. Свети Киприан използва по-старо житие, но написва цялостна реторично украсена житиеписна творба, завършваща с тържествено похвално слово. Този житиеписен образец, който задава свети Киприан, впоследствие следват монах Епифаний и сърбина Пахомий Логотет – най-видни житиеписци на руски светии.
          Част от историческите съчинения на митрополит Киприан влизат в една от най-известните книги на църковноисторическата руска книжнина, т. нар. „Степенна книга“.
           Дните на неговото епископско служение са помрачени от страшното нахлуване на монголските орди на Тамерлан. По разпореждане на свети Киприан чудотворната Владимирска икона на Божията Майка е пренесена от Владимир в Москва и тя избавя Московското княжество от погром – Тамерлан оттегля войските си след видение на Владичицата, заобиколена с ангели (1395 г.).
           Остарял след множество богоугодни подвизи, изрядният пастир и молитвеник Киприан легнал на смъртен одър в село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той пише прощална грамота, с която дава прошка и благословия на всички вярващи и същевременно сам смирено проси прошка. Прощалната грамота на свети Киприан е прочетена, според неговите указания, на погребението му, а оттогава е четена и на опелата на неговите приемници по катедра. С красноречието на Евтимиевата школа, свети Киприан описва тленността и суетата на земния свят.
            В смирение и прошка, с благодарствена молитва на уста, великият светител отхожда в блажената вечност на 16 септември, 1406 г. На 27 май се чества откриването и пренасянето на мощите му, което станало през 1472 г. Сега се те се покоят в Московския Успенски събор.
            По неговите молитви, Господ да даде мир на православните!
Бележки:
1.Използван е текстът от Жития на светиите. Септември, изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, 2007, с. 446-449, срв. в pravoslavieto.com
2.Цамблак, Григорий, Похвално слово за Киприан, Стара българска литература, т.2, с.20
3.Требник – книга с молитвени последования, които ползва свещенослужителя при различни тайнства и обреди.
4.Служебник – (от „служба“ – света Литургия) – богослужебна книга, съдържаща текстовете на различни литургии – Златоустова, Василиева, Преждеосвещена; ползва се от свещенослужителя при богослужение.
5.Пространно житие на митрополит Петър от митрополит Киприан, Стара българска литература, т.4, с.109-117

16.09. Св. Киприан, митр. Киевски и Московски, 2022     Изтегляне

Икона: http://foi-orthodoxe.fr

Честит Кръстовден!

         Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие, като даряваш на православните християни победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ.
          Издигнал се доброволно на Кръста, Христе Боже, дарявай на едноименното Твое ново общество Твоите щедрости: зарадвай с Твоята сила православния български народ и му давай победа над противниците, като Твоята помощ ни бъде оръжие на мир и победа несломима.
          Елате всички народи да се поклоним на благословеното Дърво, чрез което се възцари вечната правда. Защото този, който чрез дървото прелъсти праотеца ни Адам, чрез Кръста се подведе. И покорилият с жестоко господство царското творение падна низвергнат с невиждано падение. Чрез кръвта Божия отровата на змията се отмива и проклятието на праведното осъждане се унищожава, когато Праведникът бе осъден от неправедния съд. Защото чрез Кръстното дърво подобаваше да се изцери дървото и чрез страданието на Безстрастния на Дървото (подобаваше) осъденият (човешки род) да се освободи от страданията. Но слава, Христе Царю, на Твоя премъдър промисъл за нас, чрез който Ти спаси всички като благ и Човеколюбец.

Икона: http://www.orthodoxy.hk

Евангелско четиво и проповед на Неделя преди Въздвижение

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
           Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Братя и сестри,
           Чухме знаменателното слово на Спасителя Христос, което разкрива тайната на Божието Домостроителство.
„Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.
           Да, от обич към грехопадналия свят, от обич свръхбожествената Троица устройва нашето спасение. Дори похитени от човеконенавистния измамен дух, грешни, тленни и смъртни, ние – хората, създадени по Божи образ, не сме изоставени. Бог провожда Своя Единороден Син, въплътения Бог Слово, провожда Го в тъмния запад на нашето естество, за да вкуси в пълна мяра човешките страдания и да ни изкупи. Това е велика милост на Божия благодатен промисъл. Защото изкуплението обхваща всички, но не всеки ще се ползва от Христовите изкупителни заслуги.
Изкупителят изтръгва от мрака на смъртната сянка само онзи човек, който вярва в Него като Цар и Бог.
           При Своето Първо Пришествие преди повече от 2000 години, Христос не дойде като Съдия, а дойде като Спасител.
            Ако повярваме в Него, ако се причислим към Неговата Църква, Той може да ни отвори пътя към вечния живот.
А при Второто Пришествие Христос ще дойде като Съдия, за да съди и живи и мъртви. И тук някои тълкуват, че живите всъщност са Христовите следовници, членовете на апостолската Църква, повярвалите и последвалите Христа. А мъртвите – това са езичниците или по-точно  християните, които живеят като езичници. Защото, за наш срам, често християни са пример за изобличение, носители на най-окаяни страсти, дръзки и непокорни търсачи на гредите в чуждите очи, топлохладни люде, съвършено лишени от покаяние и смирение.
Господ да се смили над нас, за да не се окажем в числото на духовно мъртвите. Да не се окаже, че митари и блудници ни предварват в Царството Божие с дела на милосърдие.
           Да четем с усърдие житията на светиите и да виждаме тяхното съвършено смирение. Те, макар и праведници и чудотворци, виждат себе си като най-големи грешници. Толкова е чист и взискателен за истинската добродетел духовният им взор. Обратното на нас, сегашните християни, които се имаме за добри хора, а дори и за истински праведни хора, неопетнени с кой знае какъв грях.
          Братя и сестри, да даде Бог да се разделим овреме с фалшивата и нереална представа за себе си. Да даде Бог приживе да видим тресавището на душите си, за да смогнем с търпение и най-вече с Божията благодатна помощ да пресушим смрадното блато на нашето горделиво и тщеславно сърце и току-виж – да се види разцъфнало цвете – някаква добринка в духовната ни градина.
         Господ да се смили над нас по мярата на добрите ни намерения.
         Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Проповед на Неделя преди Въздвижение, 2022 Изтегляне

Рождество на Пресвета Богородица

Тропар
Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни вечен живот.
Братя и сестри,
          Бог пожела да спаси света, като изпрати Своя Единороден Син в страната на смъртната сянка. Христос прие плът, обличайки се в човешка природа, посевайки се в девичата утроба.
          По Божия милост на земята се роди Пречиста Девица, преукрасена с всички добродетели, която послужи за тази най-велика тайна.
          Днес честваме Рождението на Девата, Пресвятата Владичица, кивота, позлатен от Духа, Единствената, намерена достойна да се нарече Богородица.
          На 8ми септември Тя се ражда от светата праведна Анна, потомка на свещенически род. Баща Й е честнѝя Йоаким, наследник на Давидовото коляно. На 8ми септември се ражда малката Мария, благословената от Бога дъщеря, удостоена да стане Вместилище на Невместимия.
          Знаем от църковното Предание, че светите богоотци Йоаким и Анна са най-чистото семейство и че заради тяхното смирение и добродетел са удостоени да видят в старините си невръстна дъщеря.
          И друг път Господ е давал чадо на престарели праведници – така беше с Авраам и Сарра, и техния син Исаак, така беше с майката на пророк Самуил. Но днес небесата тържествуват, защото се ражда многократно по-величава от Исаак и Самуил, многократно по-честнà и светла, Онази, на Която е съдено да пребъде над херувими и серафими, а именно Майката Божия.
          Днешният ден е велик Богородичен празник. Ражда се одушевения палат на Царя на славата. Ражда се от най-целомъдрени съпрузи Приснодевата – което ще рече Винаги Дева Мария. Тя е цвят нетленен, процъфтял от неплодната в старини утроба, Тя е цвят благоухаещ, родил преблагоуханен плод – Христа, Господ наш.
          Тя – света Богородица, е по-свята от всички светии, понеже роди най-святото от всички светии Слово. Увенчана със слава и чест. Със слава – като Майка Божия и с чест – като Приснодева. Няма никой от земнородните по-добродетелен от Нея – съхранилата всички Господни заповеди и останала доброволно напълно чужда на греха.
          Но макар възнесена и тъй високо над архангели и ангели, то Нейното добросърдечие не отхвърля и каещи се, и непокаяли се грешници. Всеки може да прибегне до майчината милост на Владичицата, така както Ноевият ковчег приютяваше и нечисти , и чисти твари.
          Да не се смущаваме да Й се молим. Родената днес Царица Небесна е преблага, не ще отхвърли никой от грешните. Неописуемата Висота, незрима за човешки помисли, винаги ще откликне и към нас – скверните. Макар и окръжена от блестящи небожители, никой не е възпрепятстван да пристъпи дверите на безкрайното Й милосърдие, стига само да поиска.
          Затов Й зовем – „Пресветая Богородице, спаси нас“, знаейки, че Тя е наша най-силна Застъпница пред Своя Син и наш Бог.
          По нейните молитви и по молитвите на светите Й родители – праведните богоотци Йоаким и Анна, Господ да ни прости и помилва. Амин!
Иконата е копирана от https://azbyka.ru/
          На 8 септември храм „Рождество Богородично“, с. Спахиево, община Хасковски Минерални бани, посреща своя храмов празник.
          Да се помолим заедно за молитвеното застъпничество на Майката Божия.

 

Проповед на Неделя 12-та след Петдесетница

Матей 19:16-26
И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
Братя и сестри,
          Днешното литургийно евангелско четиво предава разговора на нашия Спасител Господ Иисус Христос с един богат момък.
Израсъл в Мойсеевия закон, опазил от младини Божиите заповеди, както сам уверено твърди, младият юдеин иска да се погрижи за своята душа. И пита какво да стори, за да наследи живот вечен.

          Забележете колко показателен е този разговор между Спасителя и момъка, който търси Божията правда.
          Той е успял да опази заповедите – не е убиец, не е крадец, не е прелюбодеец, нито лъжесвидетел и изпълнява дълга към своите единоверци. 
          Но какво още е нужно? Самият факт, че младежът задава този въпрос на Богочовека Христа говори, че той дълбоко в себе си осъзнава, че все още е далеч от Царството Божие. Чувства със сърцето си, че все още нещо не му достига.
          И Сърцеведецът Бог, Който милее всички да се спасят, вижда ясно духовната язва на момъка. А тя е неговото сребролюбие.
          Затова му казва: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“ (Мат.19:21).
          Точно е казано, но трудно е за изпълнение, трудно е да преодолеем своите земни привързаности. „Богат мъчно ще влезе в Царството небесно“ (Мат.19:23) – казва Спасителят. И не защото богатството е зло само по себе си, но защото то създава силна привързаност към себе си.
         Да, братя и сестри, не всички са като свети Йоан Милостиви, свети Зотик Сиропитател, света Мелания Римлянка и мнозина баснословно богати нестяжатели, имали много имот, без никаква привързаност към него.
          Не всички са като древните патриарси, обдарени с всички земни блага, и въпреки всичко, благоугодили Богу.
          По-често богатството е камък за препъване, още повече, че дори да благотворим, даваме от излишъка си, а не както бедната вдовица, която даде всичко, що има.
          Единствената ни утеха са Господните слова: „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:37). Само Божията благодат, ако я призовем искрено, може да ни спаси от нашите земни привързаности, сред които сребролюбието не е единствената ни немощ.
          Затова нека търсим с духовния си взор нашата привързаност, нашата скрита страст, да я изповядваме и да се борим с нея, с благословението на Църквата и благодатта на Всесилния Бог.
          Нашата немощ може да не е сребролюбието, както у богатия момък, може да е леността, телоугодието, тайните блудни страсти или гневът.
          Да се молим Богу да я открием тази наша водеща и гибелна страст, да я открием и да започнем битка срещу нея. Защото за Бога всичко е възможно. С нас е Бог – да не го забравяме! С нас е трислънчевата Троица, с нас е Майката Божия и небесната тържествуваща Църква. С нас е ангелът-пазител, който не спира да умолява Господа за грешната ни душа.
          Да се избавим от самомнението, самоугодието и представата за нашата мнима праведност – нека това да бъде целта на нашата молитва.
          Божието благословение да е с всички нас! Дано Бог посети сърцата ни със своето милосърдие. Амин!

Проповед на Неделя 12-та след Петдесетница, 2022  Изтегляне