Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,

          Днешното литургийно евангелско четиво, според свети Лука, разказва как са повикани към апостолско служение апостол Петър, а също и Заведеевите братя Иаков и Йоан. Те са рибари, животът им преминава край Генисаретското езеро, поминъкът им е несигурен. Но ето – Месия е дошъл, Той ще призове ловците на риба да станат ловци на човеци. Ще рече, да станат апостоли.

Възлюбени апостоле на Христа Бога, побързай да избавиш ония, що оправдание не намират. Господ приема молитвата ти, когато се кланяш пред Него, както те прие, когато се склони върху гърдите Му. Моли Го да разпръсне и мъглата езическа, която ни притиска, като просиш за нас мир и велика милост.

Иконата е копирана от http://www.ikona.bg

Евангелско четиво на Неделя след Въздвижение

Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
         И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Прочетете и копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение

  Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-почитаният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.

           В началото на 4-ти век Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Римляните страдали много от неговото тежко иго и потърсили помощ от император Константин, който управлявал днешните земи на Англия, Франция и Испания.
           Константин не бил езичник, но не бил още и християнин. В чудно видение Бог му открил истината: Веднъж, когато слънцето клоняло на запад, Константин и войниците му видяли на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”! Всички се уплашили, защото дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже бил използван като оръдие за позорно наказание. През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците.
           Със силата на Кръста, войската на Максентий била разбита. Император Константин бил поразен от случилото. Той поискал истински да познае вярата на християните.
            В памет на това събитие светата православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее:
           “Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си”.
Света Елена – майката на император Константин, пожелала да открие Кръста, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания, в Палестина били намерени трите кръста, зарити в земята. По съвета на йерусалимският архиепископ, доближили до трите кръста умрял човек, когото носели към гробището. Умрелият възкръснал, когато се допрял до Христовия Кръст. Архиепископът въздигнал високо Кръста и го раздвижил на всички посоки, за да му се поклони народа. Множество езичници и юдеи приели свето Кръщение.
              Света Елена взела част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, и ги отнесла в дар на Цариградската църква. Останалата част от Кръста се пазела благоговейно в йерусалимския храм.
              Светите Константин и Елена са наречени равноапостолни, защото разпространявали ревностно християнската вяра.

 Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

             – Господи, цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене.
           Ана вложила цялата си душа в тая молитва. И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
          – Ано, Ано, твоята молитва е чута. Ти ще родиш благословена дъщеря и чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
             В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му известил тази радост.
             Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. Те дали обещание, че ако им се роди дете, ще го дадат в служба на Бога.
           На 9 декември православната църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември, пречистата Дева се родила на света.