Лука 16:19-31

         Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му
           Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът, и го погребаха, и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: Отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
          Авраам пък рече: Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото, сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш, па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
         А той рече: Моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
        Авраам му рече: Имат Моисея и пророците, нека ги слушат.
        А той рече: Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
        Тогава Авраам му рече: Ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

1 ноември – ден на народните будители

Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ.
               Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние.
               Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България!

Изображенията са копирани от http://www.gracelutheranregina.com, http://www.haskovo.net

   В последните десетилетия влиянията от запад са тъй засилени, че често не си даваме сметка как по инерция, без да се замислим, усвояваме, установяваме дейности, налагаме привички, дълбоко чужди на нашата народопсихология, противни на родното ни верую, примитивни спрямо изтънчения светоглед на съвременника, който е уж широко информиран човек, и дори направо вредни в изграждането на ценностна система на подрастващите.
            Едно от тези влияния, превърнало се в пряко заимствана тенденция, е празнуването на Хелоуин – на дело празника на злите сили, и то празнуване, чието лоно е българското училище – всепризнатия храм на образованието още от възрожденско време.
            Какво се получава? Учителят, за да се включи към проект, който му докара средства, е готов да слага маски, да позира, да се предрешава, да се демонизира, подвеждайки и своите ученици в това гротескно забавление. За това той не може да бъде обвинен – масово е наложена представата, че училището е място за забавление, където ученикът, добре знаейки своите права е в позицията на „законодател“ и „критик“.
Често дори и без проект българското училище масово откликва на хелоуин-манията, подозрително лесно наложила се сред интелигентите в нацията – нашите учители. Възможно е мнозина от тях да мислят, че по този начин осъществяват по-добрата връзка с младите.
           По разбираеми причини родителите, израсли в поколенията на прехода и лишени от религиозна грамотност, също не отчитат действителния негатив от подобни прояви.
           Маскирането, преобличането в дрехи на съществата от отвъдното, всъщност е отглас от езическите мистерии, когато космосът се преобръща и оргиастично* се пресъздава отново битката меду добро и зло, само че с обратен знак. Всъщност автентично наше „шоу“ в този дух е кукерския танц.
           Езическият реликт на заклинание на злото, като се поставяме на неговото място, всъщност е отпадане от образа, който имаме, отпадане от човекостта, от конституцията на разума. Тази мистериална практика не само че не е безобидна, тя води до „олекотяване“ на темата за злото и доброто в цялост – както това се тиражира в американското кино. Но тя води и до доброволното ни демонизиране в момента, когато се преобличаме като вещица или като трол. Когато сега заеме мястото на аморфния „отвъден“ персонаж, детето и без това привикнало към условността на света (благодарение на технологиите), детето лесно ще заеме ролята на злия, на демона, и на чудовището, и ще привикне да заема тази роля в света на възрастните. Неслучайно имаме толкова случаи на насилие сред деца.
            Като оставим настрани комерческата страна на въпроса (защото търговците се възползват точно от тази страна, продавайки всевъзможни демонски аксесоари), остава открит казуса – защо именно българското училище е гнездото на тази тъжна практика, точно в навечерието на Деня на будителите – хора пламенни на слово и на дело, титани на духа, просветители с ясен взор за политическото и социално бъдеще на една нова, освободена от клопката на робския примитивизъм свободна и просветна България.
            Учители от нашето съвремие, вие сте техни наследници! Дали личи това под маската на вещицата?

*оргиастично (от оргия) – мистериална практика от древните езически времена

Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.     

Братя и сестри,

На днешния празничен ден Църквата възпоменава великия Божи угодник, мъченик, прославил Христа с безукорен живот и славна смърт, заради вярата – днес честваме свети Димитър.
             Наречен е Мироточиви, защото на Господ е угодно да го прослави чрез нетление и целебно миро.

Лука 8:26-39

          И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
         Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха, но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
         Иисус го попита и рече: Как ти е името? Той рече: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
         Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
         Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото, и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха.
         А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
         И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях, понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
         Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати и рече: Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.
Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

Стенописът е копиран от http://www.doxologia.ro

        Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

Иконата е копирана от http://www.bg-icon.com

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Иконата е копирана от https://religija.mk

Тропар на света Параскева – Петка

Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

Иконата е копирана от http://www.bg.wikipedia.org

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

          Господ Иисус Христос често ни открива с притчи тайните Божии. С днешната евангелска притча Той разказва кои ще наследят Небесното царство.
Разбира се, Сеячът е Самият Той, дошлият от недрата на Отца, Спасител. Семето е словото Божие, Божественото слово, което Той ни завещава. Има още →

     С троен венец увенча те Христос: на постничеството, на мъченичеството и на девството божествено, което ти докрай запази, славни свети Игнатие; затова и мощите ти прогонват страстите и всички лоши болести и рани.

Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.