http://www.holy-icons.com
Проповед в навечерието на Рождество Христово
Братя и сестри,
Преславното чудо на Христовото Рождение иде към нас. По Божия милост можем да посрещнем явяването на Бог в плът, великата тайна на Боговъплъщението.
Готвим се да съзерцаваме молитвено Божествения Младенец, роден от девичата утроба.
Ожидаме да чуем песнопенията, които древната Църква ни е завещала за празника на Христовото Рождество.
Прекланяме се заедно с ангелите, пастирите и мъдреците, които славословят повития в пелени Спасител. Облажаваме дивното смирение на Богочовека, приел да вземе върху себе си цялата слабост на човешката природа, макар и Сам без грях, и да се роди в ясла на безсловесни.
Почитаме праведния Йосиф – Обручника на Светата Дева, който бе намерен достоен да съпровожда и закриля Богоматер.
Ликуваме, че в яслите лежи Изкупителя на света, който ще порази дявола и ще ни спаси от греха и смъртта.
Копнеем да дочакаме Изгрева на Слънцето на правдата – Христос, дошъл доброволно в тъмния запад на нашето помръкнало след грехопадението естество.
Бленуваме да посрещнем още веднъж на тази земя преславния ден, когато необикновената звезда указа рождението на Богочовека.
По молитвите на Пречистата Дева, пресвятата Богородица, Господ да ни даде чисто сърце, което да е ясла на току-що родилия се Божествен Младенец. Амин!
презентация за Рождество Христово
Рождество Христово
Едно от най-забележителните събития в човешката история е раждането на Господ Иисус Христос на земята. Да си припомним кога е станало това и как се е случило:
Това се случило преди повече от 2000 години, оттогава започва нашето летоброене. Наричаме времето след раждането на Спасителя нова ера. Ето сега сме вече 2014 година след раждането на Христа.
Коя е Неговата Майка? Света Дева Мария родила Господ по свръхестествен, по чудесен начин. Наричаме я Богородица, защото тя ражда Сина Божи. Когато наближило времето да се роди Иисус, римският император наредил преброяване на населението.Тогава държавата на евреите била под владичеството на Римската империя. Всички трябвало да отидат по родните си места, за да бъдат преброени.
Света Дева Мария и праведният Йосиф тръгнали за родния си град Витлеем. Когато пристигнали, нямало къде да пренощуват и спрели в една пещера, където пастирите направили кошара за животните, които пасяли.Тук се родил Младенеца Иисус Христос. Майка Му го повила в пелени и Го сложила да лежи в ясла.
В това време Ангел небесен се спуснал над пастирите в полето и им съобщил радостната вест и те се отправили да се поклонят на Спасителя.
Хор от ангели запял в небето:“Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”.
Мъдреците (влъхви) от Изтока ( страните на изток от Палестина, днешен Израел) още преди Рождението на Иисус узнали за това събитие по ярката звезда, която се появила в небето. Те познавали пророческите книги и разбрали по тази необикновена звезда, че се е сбъднало пророчеството за раждането на Царя на царете. Без да губят време, мъдреците препуснали след чудната звезда, която ги водела и денем и нощем към мястото, където ще се роди Младенеца. Когато звездата спряла над Витлеемската пещера, те влезли и поднесли скъпи дарове на Младенеца Иисус Христос като на истински Цар, макар да се родил в пещера.
Рождество Христово празнуваме на 25 декември. Всички семейства се събират заедно, за да отпразнуват раждането на нашия Господ Иисус Христос. Чудната Витлеемска звезда и днес изгрява във всеки дом над украсената елха, за да ни припомни това велико събитие.
Нека се покажем достойни да посрещнем раждането на нашия Спасител – с чисти сърца, с грижа и любов към ближните, с дела на милосърдие. Да не забравяме да отидем в храма да се поклоним на Младенеца и Неговата майка, да благодарим на Господ, че се роди за нашето спасение и да се помолим за доброто на всички хора. Нека това бъде нашия подарък за Младенеца Христос.
Въпроси към урока:
1.Кое светло събитие посрещаме на 25 декември? – Рождество Христово.
2.Къде се случило това? – в малкия град Витлеем, в пещера, където пастирите прибирали стадата.
3.Кои били хората, първи известени за раждането на Младенеца? – пастирите в полето били известени от светъл ангел и ангелски хор.
4.Кои дошли от източните страни да се поклонят на Царя на царете? – мъдреците (влъхви).
5.Кой водел мъдреците? – чудната звезда, която застанала над витлеемската пещера.
6.Как трябва да се покажем достойни да посрещнем Рождество? – с чисти сърца, любов и грижа за ближните, с дела на милосърдие и да не забравяме да отидем в храма и да се поклоним на Младенеца и Неговата майка и да се помолим.
Практическа задача: Оцвети и изпрати картичка за Рождество Христово.
Православие и духовност
Какво значи духовност, какво ще рече духовен човек? Нуждата за разяснение на това понятие произтича от факта, че обикновено под понятието „духовност” се влагат съвсем различни смисли. На езика на обикновения човек от посткомунистическото общество, каквото е нашето, „духовен” е човек, който е интелигентен, образован, но най-вече артистичен, с формиран критерий за театър, опера, балет и елитарна поезия.
В контекста на православния светоглед „духовен” е човекът, който е вярващ, който е причастен към Светия Дух във възможната за него степен, човекът който се стреми към Бога, човекът, който изповядва Христос с дух и истина. Духовен човек е онзи, който се опитва с всички сили да даде поле на Светия Дух да заживее в него. За тази цел изтънченият вкус към жанровете на „високото” изкуство нито може да помогне, нито може да попречи. И неслучайно знаем от литературната традиция, че за хора с подобни артистични вкусове и възпитание се казва, че са с „изтънчена душевност”. Да, но тази изтънчена душевност и естетизъм не са равнозначни на духовността.
В религиозен смисъл (а тук целеполагаме точно този смисъл) – духовността е безотносителна към светогледни нагласи и вкусове, подвластни на времето, образованието и т.н. Затова духовният човек може да не е чел Шекспир, да не познава Макс Фриш и дори да не е зървал Тинторето и от това няма да е по-малко духовен.
Както и обратното – незнанието или ниската ни образованост не ни правят по-духовни, не ни доближават до чистите по сърце, които ще видят Бога, нито ни причисляват към „нищите духом” (Но за съотношението „душевно-духовно” е най-добре да познаваме свети апостол Павел).
Нерядко е възможно човек с изтънчена душевност да изповядва най-див атеизъм, сякаш дошъл от недрата на 50-те години на болшевишкия СССР, а всъщност политически да е с определено десни убеждения. Това е нашенски парадокс.
Митът, че образованието и религиозността са чужди, взаимоизключващи се понятия, обаче е тъжно наследство точно от онези времена.
Ако спомогнем, поне малко, да се разбие тази пагубна илюзия, значи не сме се трудили напразно.
Светлината на Храма 
