Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.

    Братя и сестри,

           Днешната първа неделя след Възкресение възпоменаваме блаженото Томино неверие. Спомняме си за явяването на Възкръсналия Спасител пред учениците в отсъствието на апостол Тома в деня на Христовото Възкресение. Христос влиза в горницата, най-вероятно същата горница, където е била Тайната вечеря, влиза при заключени врата. Единствен Тома отсъства тогава. Когато апостолите му казват, че Господ е дошъл, той заявява: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“
         Тези думи на апостол Тома са израз на безкрайната му скръб, на болезнената му печал от последните мъчителни и страшни за всички събития. Но Господ снизхожда към тъгата на апостол Тома. След 8 дни, пак при заключени врати, Христос иде при учениците. Сега и свети Тома е с тях. Веднага след благословения поздрав, чрез който Христос преподава мира на Небесното Царство, Той вика апостол Тома, за да сложи ръка в раните Му и да се увери сетивно, така както беше казал, във факта на Възкресението.
         Обожената и претърпяла Разпятие плът вече е надмогнала човешката ограниченост. Богочовекът не е подчинен на пространствените граници – Той влиза при заключени врати. Но Христос носи върху Си петте рани, с които извърши делото на Изкуплението. И в тези страшни и спасителни за нас рани Тома слага своята десница. Затова и Църквата възпява блаженото Томино неверие. Затова и ние всички сме облагодетелствани от уверението на Тома. Защото Господ казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели и са повярвали“.
          Да, по Божия милост, по благодат Божия са отключени сърцата ни, та и ние се нареждаме сред блажените, които вярват в Христа, без да са Го видели и без да са сложили ръка в раните Му. Дано тая вяра ни се вмени за оправдание, защото съвсем нямаме дела на благочестие, нито трудове, нито подвизи, каквито имаха древните християни. Но тая наша вяра да ни оправдава, да ни просвещава, да ни вразумява, да ни въздига, та и ние, макар и последните, ако е рекъл Господ, да наследим добрия дял с овците, застанали отдясно.
         Но за това е нужно и нашето покаяние. Защото, макар да не сме като древните християни, нищо не пречи да принесем Богу това, което имаме – съкрушението на препълнени с грехове сърца.
         Благодатта на Възкръсналия Спасител и любовта на Бога и Отца, и причастието на Светия Дух да е с всички вас!
         Честит и благословен празник на всички!
         Христос воскресе!

Копирайтe Проповед на Томина неделя, 2024

Иконата е копирана от http://www.iconandlight-WordPress.com

          Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всички молете,  славянските народи да утвърди в православие и единомислие, да умири света и спаси нашите души.

Братя и сестри,

            Днес честваме нашите прославени просветители – светите братя Кирил и Методий –  създателите на славянобългарската азбука.
           Редно е да не забравяме защо се случва това епохално дело. Защо Константин Философ, патриаршески секретар към Великата Църква „Света София“, изнамира, написва начертанията на първата азбука.
           Защо патриарх Фотий, който е и светец, провижда с векове напред – новопокръстените народи трябва да имат Словото Божие на свой роден език. Ето за това се създава азбуката – за да се преведе Библията и богослужебните книги на езика на солунските славяни, на езика на моравските славяни, за да имат познание за Бога онези, които доскоро са били в мрак и заблуди.
           Светите братя Кирил и Методий и техните ученици не правят това, за да възтържествува българската култура или за да създадат литературен разцвет. Тяхната цел е религиозна, верова – да дадат Библията и литургичните текстове на понятен език, в съгласие с думите на апостол Павел: „Макар да говоря повече от всинца ви езици, предпочитам да кажа в Църква пет думи разбрани“.
             Разцветът на книжовността е преди всичко разцвет на религиозната книжнина. Неслучайно свети Климент превежда Постния Триод – най-важната богослужебна книга за Великия пост, а свети Наум – Цветния Триод – богослужебна книга, с която Църквата служи от Великден до Петдесетница. И неслучайно още свети Методий превежда книга Псалтир, като една от най-важните богослужебни и душеспасителни книги, нужни на българите.
            Добре е да не забравяме, че това духовно явление – създаване на азбука и преводи е преди всичко религиозно дело на мисионери, на вярващи, на покръстители, дело на Христовия дух, който е изпълвал тези богомъдри учители.
            Когато те създават азбуката по поръка на византийския патриарх, те не мислят за духовност, култура, образование, самосъзнание, писменост, просвета, те не мислят в абстрактни понятия – те мислят за Бога, за това, че трябва да дадат Словото Божие и на други, множество свои братя, които са напуснали езическата тъма.
            Ето това е техният стремеж, тяхното дело. Да преклоним коленете на сърцата си пред това богоприятно грандиозно събитие – написването на азбука, чиято първа буква е имала очертанията на кръст – ще рече свещена, християнска азбука.
           По молитвите на светите братя Методий и Кирил и на техните ученици, Господ да ни просвети и вразуми. Амин!

Иконата е копирана от http://www.migrantheritage.com

           От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!

             Поучение на Светли петък

          Христос воскресе!

       Братя и сестри,

           На петъчния ден на Светлата седмица, която е всъщност един-единствен пасхален, възкресен ден и символизираща блажената вечност – в днешния петъчен ден Православната църква чества велико чудо, сторено от нашата Владичица, пречистата Дева Богородица през 10 век. Тогава вън от чертите на Константинопол, по молитвите на света Богородица, явила се на бъдещия император Лъв, избликва извор със свещена лековита вода. Войникът Лъв, който впоследствие наистина става император, съгражда величествен храм на това място. Записани са и многобройни чудеса, станали от водите на този извор, наречен Живоносен източник.
          Неслучайно на иконата на днешния празник виждаме Майката Божия, изобразена допоясно в извор с течаща вода, а пред Нея е Божественият Младенец, нашият Господ Иисус Христос, Който винаги изпълнява майчината молба и твори чудеса по Нейно застъпничество още от времето на първото си чудо в Кана Галилейска.
          Този празник е особено радостен, защото е в чертите на най-празничната седмица – Светлата седмица, наречена така заради белите одежди и запалените свещи на новопокръстените, приели Свето Кръщение в пасхалната нощ.
          Затова през всичките тези седем дни Църквата пее “Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся. Алилуя“, което значи „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Слава на Бога!“.
         А днес ние, кръстените отдавна, от детството си, може да припомняме кръщелните си обети – отречението от делата на мрака и служението на нашия Господ като на Цар и Бог.
         Олтарните двери на църквите са отворени, в знак на близостта на рая след Възкресението на нашия Спасител. И цялата Църква ликува с нестихващи пасхални песнопения.
         Дано да успеем да запазим колкото може по-дълго пасхалната си радост. Защото подарената ни благодат не си отива поради хода на времето, тя не отминава, а е прогонена от нашите грехове.
         Затова, с пълна радост да се поздравяваме с Христовото Възкресение, като бдим над мисли, чувства и дела, за да се уподобим на разумните девици от евангелската притча.
         Благодатта на Възкръсналия Спасител, нашия Господ Иисус Христос, и любовта на Бога и Отца, и Причастието на Светия Дух да е с всички нас! Амин!
         Честит и благословен празник!

         Христос воскресе!

Стенописът е копирана от http://www.troiza.org

Копирайте: Поучение на Светли петък, 2024

9 май – Пренасяне мощите на свети Николай Чудотворец

         Правило на вярата и образец на кротостта, учител на въздържанието яви се за твоето „стадо“, показвайки им истината; със смирението си получил величие, с бедността – богатство. Отче, свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

        Паметта на свети Николай честваме два пъти през годината – на 6 декември, когато светителят се представил на Господа и на 9 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир, където бил епископ, в град Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Братя и сестри,

             На днешния ден Църквата поменава велики светии. Свети пророк Исая е един от четиримата „големи“ пророци от Стар Завет, наред с пророците Иеремия, Иезекил и Даниил. Наричат го с право „пети евангелист“, защото твърде ясно описва последните дни на Спасителя Христос и Неговите страдания.
             Честваме днес и пренасяне мощите на свети Николай, Мирликийски чудотворец, от Азия в град Бари, Италия, където тогава пребивава огромна православна общност. Това се случва, защото през 11 век градчето Мира, област Ликия, вече попада под ислямска власт. Днешният ден затова е и наречен „летен Никулден“.
           В същата година, когато са пренесени мощите, а това е 1087 г., свети Николай се прославя с още едно чудо – чудотворно спасение на удавено в морето дете.
           Днес поменаваме и светите новоселски мъченици. Това са двама свещеници, неколцина монахини и една мирянка, които приемат мъченическа смърт по време на трагичните Баташки кланета. Това се случва в манастир „Света Троица“ край село Априлци. Тяхната канонизация е обявена заедно с канонизацията на светите Баташки мъченици.
            На днешния ден се чества и победата над хитлерофашизма, едно сатанинско, човеконенавистно учение, чиято убийствена злост погубва стотици и хиляди човеци в дните на Втората Световна война. Да се помолим и за безчисленото множество православни, отдали живота си за тази победа.
            Бог да помене всички праведници в Своя Небесен Чертог. Амин!

            Христос воскресе!

Прочетете и копирайте Житие на свети Николай

Иконата е копирана от http://mojepravoslavlje.blogspot.bg

Христос воскресе!
Братя и сестри,

          Пасха е, Господня Пасха! Най-великия ден честваме всички ние, освободените от робството на греха, смъртта и дявола.
          Да не помрачаваме с нищо пасхалната радост, да я пазим в сърцата си, където е начертанието на новия, Христовия закон на любовта. Да простим на всички заради Христовото Възкресение ни призовава Църквата в празничните си песнопения. Христос възкръсна, за да можем и ние да възкръснем за нов живот у Него, за да можем да наследим Царството Божие, приготвено от създание мира.
          Но знаем – макар че изкуплението е насочено към цялото човечество, към всички хора на всички времена, то малцина усвояват тези изкупителни заслуги. Малцина са онези, които са уподобени на плодородната почва, отхранваща хвърленото зърно и дала плод стократен.
          Дано и ние, братя и сестри, с принесеното си нелицемерно покаяние, да изтрием ръкописанието на греховете си. За да наследим неописуемото Царство, което око не е виждало и ухо не е чувало и където има много жилища за праведниците. А ние, понеже не сме праведници, молим Бога да ни причисли към множеството покаяли се грешници. Защото знаем от светоотеческата литература, че в каквото състояние Божията десница ни намери в смъртния час, в това и ще ни съди.
          Дано последната ни минута, след всичките ни духовни преломи – падения и възходи, дано последната ни минута ни застигне в покаяние.
          И възкресението ни в последния ден да бъде за вечен живот в Христа, а не за осъждане. Амин!
          Благодатта и милостта на Възкръсналия Спасител да е с всички нас!
          Христос воскресе!

Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Христос воскресе!
Братя и сестри,

          Днес, на втория ден на нашия най-голям празник – Възкресение Христово, честваме и велик светец, почитан от целия православен свят. Честваме свети великомъченик Георги, особено тачен от българския народ.
          Знаем, че свети Георги е живял в дните на един от най-яростните гонители на християнството – император Диоклетиан, през 3 век и само на 20 годишна възраст, поради своите качества, той заема висша военна длъжност.
          Когато излиза указът, с който християните са предавани на мъчения и смърт, свети Георги раздава наследството си, урежда всичките житейски дела, знаейки, че му предстои мъченичество.
          В град Никомидия, Мала Азия, където е била резиденцията на римските императори, свети Георги смело изобличава кървавата политика на императора – езичник. Диоклетиан го увещава да се откаже от Христа и да принесе жертва на идолите. Младият Георги категорично отказва. Започват страшни мъчения и дори само да ги прочетем, ни се свива сърцето.
          Свети Георги е изтезаван дълго, но случилите се чудеса по време на тези мъчения обръщат мнозина към Христа.
          Дори Господ е дал такава сила на чудотворство на Георги, че той е възкресил починал човек.
          Неслучайно свети Георги е наречен великомъченик, защото претърпяното с помощта на Божията благодат е свръхмерно и чудно.
          В последните си часове младият християнин е утешен с божествено видение – сам Христос му се явил и му обещал небесна радост.
          Увлечена от действената Божия сила, която прозира във всички думи и дела на свети Георги, царицата също изповядвала, че вече вярва в Христа. Тя се казва Александра и също е сподобена с мъченическа кончина, чествана на днешния ден.
          След много мъки храбрият Христов воин скланя глава под меча на палача. Припомняйки прославения му живот, искаме да подражаваме на вярата му. Защото на толкова велики дела едва ли може да подражаваме.
          Но поне да молим да имаме частица от великата му вяра и любов към Христа. Амин!
          Честит и благословен празник!
          Честито на всички именици, носещи това увенчано с чест име!

Иконата е копирана от https://www.orthodoxianewsagency.gr

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.

               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Братя и сестри,

            С „Христос воскресе!“ се поздравяваме не само тази седмица, но и целия следпасхален период, чак до Възнесение. Но днешните дни  – Светлата седмица, е по-особен богослужебен период. Дните до Томина неделя, Църквата смята за един единствен ден на Възкресението, изобразяващ осмия век – блажената вечност, преобразения свят, деня без залез.
           В тази седмица е нестихваща радостта от Христовото Възкресение, райските двери са отворени, ние сме поканени на брачния пир на божествената любов. Затова и дверите към олтара са непрекъснато отворени.
           Дано пасхалната радост да не отшуми с края на Светлата седмица. Да даде Бог благодатният Му мир винаги да е с нас, непрогонен от нашите грехове. Амин!

          Христос воскресе!

Иконата е копирана от thriskeftika.blogspot.com

Днес на Литургията вместо Херувимската песен Църквата пее:

          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
          И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

Из хвалебните стихири:

         Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението. Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата. Спи Животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си. Слава на Твоя промисъл, чрез който си създал вечното упокоение, като си ни дарил, Боже, Твоето всесвето Възкресение от мъртвите.

Изображение: https://foma.ru

             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда. (До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
            Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда.
             На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
            На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
            Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
              Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
              Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт. Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
            Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.            
Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
            На Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
             На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40).
             Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
            Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
             Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
             В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
            Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“

*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни

*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни спасява, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.

*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст

Копирайте текста Страстната седмица

Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru

към Начало