Тропар на Обрезание

Ти, Който заедно с безначалния Отец и Божествения Дух седиш във висините на престол огневиден, Си благоволил да се родиш на земята от Девицата – Твоята Майка, незнаеща мъж , Иисусе, затова и прие обрезание като човек на осмия ден. Слава на Твоята всеблага воля, слава на Твоя промисъл, слава на Твоето снизхождение, едничък Човеколюбче!

Тропар на свети Василий Велики

По цялата земя се разнесе твоето учение, защото прие словото ти, с което боголепно си поучавал: естеството на съществуващото си изяснил и човешките обичаи си украсил, царствено свещенство, преподобни отче, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Братя и сестри,

           Светът днес посрещна новата година по гражданския календар, а Църквата възпоменава Обрезанието Господне, случило се на осмия ден след Рождението на Богомладенеца, като на днешния ден честваме и свети Василий Велики.
           В древност Църквата особено тържествено е празнувала Обрезание Господне. Според Мойсеевия закон на всяко момче при навършване на осем дни след неговото раждане се обрязва крайната плът. Това е знакът на завета, сключен с Авраам, който е баща на всички вярващи. В ранните християнски времена се е ширила секта, която проповядвала, че Господ Иисус Христос не е дошъл в плът, че Той е имал призрачно тяло, че само е изглеждало, че е човек като нас. Затова и Църквата, съставена тогава от множество юдеохристияни, е празнувала Обрезание. Защото този празник уверява – в противовес на еретическите идеи – този празник уверява, че Седящият на огнезрачни престоли Единосъщен на Отца Син Божи не само е станал човек по плът, не само е понизил Себе Си до приемане образ на раб, но и не е отхвърлил от смирение и обичайното за Авраамовите потомци обрезание. Защото Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. Христос стана Човек, с всички немощи, всички характеристики на човешката природа, във всичко подобен нам, освен в греха, за да можем ние да бъдем въздигнати отново в богоподобие. И днешният празник разказва отново за смирилия се Бог, Който пролива Своята първа кръв, идвайки в нашия свят.
           Днес честваме и свети Василий Кападокийски, наречен „Велики“, автор на Василиевата Литургия, която служим днес, един от най-знаменитите църковни учители и писатели на всички времена, създал цял град от болници, приюти, сиропиталища, лечебници за прокажени, които той лично е причастявал. Нека всеки от нас прочете отново житието му вкъщи, нека се помолим вдъхновени от неговия пример на светител и аскет, да се помолим за молитвеното му застъпничество, та по неговите молитви Господ да ни вразуми и укрепи, да ни даде духовно зрение, за да виждаме важното, да ни даде мъдрост, за да отбягваме всичко, което пречи на духовния ни път.
            Честит празник!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата на Обрезание Господне е копирана от http://www.globalorthodoxy.com Иконата на свети Василий Велики е копирана от http://www.pravoslavie.ru

Братя и сестри,

              Все още не е стихнала Рождественската радост. Не е отшумял празникът на Христовото Рождество, на рождението в плът на Спасителя, обещан на прародителите веднага след изгонването от рая. Господ обеща, че един ден от семето на жена ще се роди Онзи, Който ще съкруши главата на змията – сиреч дявола.
             Затова и така тържествуваме и славим, и се молим заедно с Църквата, възпоменаваме вече 2020 години това величаво събитие. Бог се роди в плът. Роди се не в царски дворци, в багреница и разкош, макар да е Цар на царете. Роди се в пещера сред безсловесни, в бедно и скромно семейство, макар от царско потекло, живя в смирение и благочестие до Своята 30-годишна възраст, когато юдеите признават зрялост на мъжете, започващи да поучават народа.
             Не прие почести през целия си живот. Единствено даровете на влъхвите говорят символично, че Небесният Цар е дошъл сред нас.
             Получи злато, защото златото е царски дар, а Той е Царят на небето и земята, Онзи, чрез Когото всичко е станало. Дариха Му ливан, това е тамян, като на Бог, защото Той е съвършеният Богочовек и Изкупител. Прие и смирна, като предчувствие и предуказание на погребението на Безсмъртния.
              Така знатните, като знаеха кой е Той, дойдоха чак от изток, за да се поклонят. А пък обикновените пастири, хорица с чисти, богобоязливи сърца, бяха удостоени с ангелско видение и чуване на ангелско славословие: “Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение.“
              Да превърнем сърцата си в ясли, за да не загубим Рождественската радост, ни поучава Църквата. Защото въпреки страховете, унинието, несигурността, имаме призив от по-висшия свят – от нашата истинска родина. Защото знаем, че животът ни не се изчерпва с „тук и сега“.
             Истинският ни живот във вечността начева тогава, когато – да даде Бог – ще можем да възклицаваме с ангелите: „Слава във висините Богу!“
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Пресветата Владичица и Приснодева Богородица и на всички светии. Амин!

Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com

Стиховни стихири на 29 декември, писани от свети Андрей Критски

            Юдейската власт се оказа безсилна срещу Иисус – Роденият във Витлеем Юдейски. Да се радват младенците, заколвани за Христа, Юдея да ридае, защото глас се чу в храма – Рахил плаче и ридае, както е писано, за своите чеда. Пребеззаконният Ирод, като изби младенците, изпълни Писанието – Юдея е залята с невинна кръв и земята почервеня от кръвта на младенците. Църквата тайнствено се очиства от езическите заблуди и в слава се облича. Яви се Истината, Бог идва смирен в сянка, Господ се ражда от Дева, за да ни спаси.

Иконата е копирана от http://almoutran.blogspot.com

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
              Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си , трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
              Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
               Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
               Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет- изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
              Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
             Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: Проповед на Стефановден, 2020

Иконата е копирана от http://www.dobrotoliubie.com

към Начало

           С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!

Стенописът е копиран от http://www.cont.ws

към Начало

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,

            В Неделя преди Рождество Христово Църквата припомня началото на евангелието според Матей. В първата глава на това първо евангелие – първото по време на написване – в първата глава евангелист Матей излага подробно родословието по плът на Господ Иисус Христос. В днешната неделя възпоменаваме всички праведници, всички богоносни отци от създание мира досега – от Адам до Йосиф Обручника, както и всички старозаветни пророци, на които Господ е открил тайните за съдбините на света.

               Свети евангелист Матей разделил родовете от Авраам до цар Давид, от Давид до дните на Вавилонското преселение и сетне – от тези дни до Рождество Христово, за да опише по-ясно еврейската история. Независимо кой управлявал еврейския народ – съдии до цар Давид или царе от Давидовото време до плена, и сетне – първосвещеници до идването на Христа, те не станали по-добри, нито получили опрощение за греховете си, докато не дошъл съвършеният Съдия, Цар и Първосвещеник – Христос.
             Подробното излагане на родословието по плът  на Спасителя цели да покаже на юдеите очаквания Месия – Помазаника Божи, истината да ги убеди, че Той вече е дошъл.
                И наистина преди 2020 години в градеца Витлеем, предсказан от пророците, се ражда очаквания още от Адамово време Съкрушител на главата на змията – Съкрушител на дявола.
              Обещаното се случва. От Ева дойде греха и смъртта, а сега от Новата Ева – Пресветата Владичица, Съвършената, Всесвятата Богоматер се роди Онзи, Който можа да извърши изкуплението на човешкия род.
              А колко тъжно – богоизбраният народ, юдеите, потомци по кръв на Авраам, не само не повярваха и не провидяха в Иисуса Месията, не само Го разпънаха на кръст, но и днес продължават да очакват онзи, който ще им донесе пълно икономическо и политическо господство.
                 А Царят на царете отдавна дойде, прие човешко естество, роди се в беден, макар и царски род, в пещера, сред ясли на животни, живя и работи като дърводелец, даде пример за съвършеното смирение, изрече слова, дошли от небето и стори чудеса, дошли от небето, и прие позорна смърт, за да се спусне още по-ниско, да снизходи още по-надолу – в преизподнята – там, където съкруши смъртта със всепобеждаващата сила на Своето Възкресение.
               Наближава часът на Рождението на Спасителя, на този дивен празник на тиха радост, на ангелско пение и поклон пред Въплътилия се Бог, празник без болка, празник на триумфа, на сбъднатото Божествено обещание. Отец изпраща Сина в света, за да ни избави от властта на греха, смъртта и дявола. Намери се пречист и достоен съсъд за тази велика тайна – чистотата на Девата съкруши прародителската обреченост.
                 Да се готвим с чисти сърца да възкликнем отвъд страховете и житейските грижи, да възкликнем заедно с ангелите: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“
                 И да се възрадваме, че Бог се ражда!
                 Честит и благословен неделен ден на всички!
                 Божието благословение да ни укрепява за покаяние и милосърдие, по молитвите на Пресветата Владичица Богородица, на свети Йоан Кронщадски и на всички светии. Амин!         

към Начало

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

   Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

Братя и сестри,

          Днес честваме свети Игнатий Богоносец – един от най-знаменитите светители от раннохристиянско време, прославен епископ, молитвен застъпник и всеотдаен пастир, завършил с мъченическа кончина земния си живот, отдаден на Христа.
Свети Игнатий вижда Христа с очите си. Той е именно онова дете, за което евангелието разказва, че Спасителят вдига на ръце и го поставя сред апостолите с думите: „Ако не се обърнете и не станете като деца, не ще влезете в Царството Божие“.
Посветил се изцяло на служение Богу, свети Игнатий приема мъченическа смърт в дните на император Траян, през 109 година, на преклонна възраст. Достигнал съвършенство и старческа седина, Богоносецът Игнатий е изпратен с кораб от Мала Азия за Рим, където по тогавашния обичай на гоненията е хвърлен на Колизеума, за да го разкъсат диви зверове, както са постъпвали тогава с ония, които не са се отричали от Христа.
Пътувайки немалко дни за Рим, епископ Игнатий пише своите седем послания до различни малоазиатски църкви с увещания и завети за духовен живот. Тези послания са запазени до днес.
Светителят моли християните от различните общини да се молят за него, да бъде укрепен за мъченичество. Това ще рече, че той не разчита на слабите си човешки сили, не разчита на дългогодишния си опит на аскет, той разчита само и единствено на Бога, за да може да се възкачи по своята собствена Голгота.
Така трябва да е с всички нас. Да не сме високомерни и сигурни в своите качества, в своите добродетели и опит. Да търсим само и единствено Христа, а всичко останало ще ни се придаде. Да осъзнаваме своята немощ – и духовна и телесна, и да възложим всичкото си упование на Бога.
А Бог по Своята велика милост ще ни укрепи, колкото и тежки да са изпитанията ни. Защото все пак, изпитанията ни са по мярата на нашите сили.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на свети Игнатий и на свети мъченик Бонифаций, и най-вече по застъпничеството на Пресветата Владичица наша Богородица. Амин!

Копирайте Проповед на Игнажден, 2020

Иконата е копирана от http://www.elika.blog.bg

към Начало

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com