Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.
Днес, 30 ноември, честваме свети апостол Андрей, наречен Първозвани, като повикан пръв на нелекото служение на апостолското дело. Свети Йоан Богослов пише за свети Андрей: „Той пръв намира брата си Симона (т.е. Петър) и му казва: Намерихме Месия“ В мига, когато Господ Иисус Христос казва на галилейските рибари: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“, Андрей, заедно със своя брат Симон Петър, оставя мрежите.. И става Христов ученик, Христов апостол, съработник, труженик на нивата Христова, осенен в деня на Петдесетница с благодатните дарове на Светия Дух, неуморен проповедник на Христовото семе. Свети Андрей е един от 12-те апостоли, удостоени да присъстват на Тайната вечеря, когато Господ установява великото и страшно тайнство на светото Причастие. След спущането на Светия Дух, нему се пада по жребий прповед в страните около Черно море, земята на скитите, земите на Константинопол и Северна Гърция. Казват, че свети Андрей достига и до най-страшните и нецивилизовани земи – езическите хълмове, където след векове ще засияят златните кубета на Киев. В пророческо видение той съобщава, че Господ ще просвети и тази страна. В град Патра, на територията на днешна Гърция, свети Андрей е заловен от управителя Егеат и подложен на изтезания за Христовата вяра. С пламенно слово първозваният Христов апостол иска да обърне управителя към Христа, за да му спести вечните мъки. Защото знае, че тукашните мъчения, колкото и да са страшни, са временни, а истински страшни са вечните мъки, които очакват жестокото сърце на озлобения езичник. Свети апостол Андрей е привързан на кръст. Така той, както ще видим, и неговият брат Петър, споделят кръстната смърт, подобна на тази на Спасителя. След изтезанието и болките, той не спира да проповядва и дори увещава народа да не се стига до размирици. В последния ден на месец ноември, първозваният апостол е приет в Небесното Царство сред най-ближните Христови приятели.
По неговите молитви, Бог да прости и да ни помилва! Амин!
Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.
1100 години от успението на свети Климент Охридски
„Успение“ Църквата нарича блажената кончина на праведника – честваме 1100 години от успението на свети Климент Охридски Чудотворец (Свети Климент Охридски почитаме на 25 ноември. На 27 юли, в деня на свв. Седмочисленици, се възпоменава успението му).
Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици. Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово? Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее благодарение на светите братя и техните ученици!
Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.
Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.
Магдалена Георгиева – възпитаничка на неделното училище при храм „Свети Димитър“, град Хасково, е отличена с награда на III-тия конкурс, организиран от Пловдивска митрополия, по случай големия християнски празник Въведение Богородично. На 19.11.2016 г. в храм „Света Петка“, град Пловдив, бе раздаването на наградите на отличените деца-участници и техните учители.
Нашата участничка Магдалена с грамота от конкурса
Началото – молебен в храм „Света Петка“
В очакване на празничното събитие
Поздравителен концерт
Получаване на наградите
Въведение Богородично (есе)
Вчера имах лош ден и реших да отида в храма да се помоля. Видях една икона, която привлече вниманието ми. На нея бе изобразено малко момиченце, което вървеше по високите стълби на храма. Видях свещеника, целунах му ръка и го попитах: „Кое е това момиченце и защо се изкачва само по стръмните стълби?” Той се спря до мен и започна да разказва: „Това е малката Мариам. Нейните родители дълго време са се молили на Бог да ги дари с дете. Когато се родило дългочаканото и измолено от Бога дете, от благодарност те обещали, когато стане на три години, да я поверят на свещениците в храма, да я научат да служи на Бога. Макар и много малка, Мариам помагала на майка си, а съседите казвали възхитени: „Леле, какво добро дете и как помага на майка си!“ Когато дошъл денят, майка й и баща й да се сбогуват с нея, тя тръгнала сама по високите стръмни стълби в храма, а в храма свещениците я посрещнали с много обич. Те се грижели за нея и за още малки момиченца и ги възпитавали до дванадесетгодишна възраст. Там бъдещата Майка на нашия Бог се научила да обича хората, да бъде добра, кротка, смирена и търпелива и винаги усмихната. Освен това я научили на домакинска работа, като да чисти, да готви, да шие и още други неща. Свещеникът ми обясни: „Виж, мило дете, следвай пътя на Богородица, а това е пътят към храма, към Господ, и се стреми да научиш и другите да следват този път, а не пътят към света, който е потънал в зло.“
И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
Започнаха благодатните дни на Рождественския пост. Да се потрудим над себе си, да въстанем на битка със собствените си немощи и страсти, да смекчим сърцата си, като се пазим от злост, гняв и осъждане – ето към това очистване ни призовава Църквата.
Защото времето ни е твърде кратко, както казва свети цар Давид, седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, и повечето от тях е труд и болест.
Защо пропиляваме ненужно това безценно време, дадено от Господа за делото на нашето спасение. Гледаме сякаш всичко друго да уредим – и деца, и внуци, и имоти, и кариера, и пенсия, а забравяме или оставяме последното – точно делото на спасението ни.
Да не бъдем топлохладни, а изцяло отдадени на Бога. Защото ясно е – не сме аскети, не сме постници или богосъзерцатели като древните християни. Но нека в милостивото си сърце да се родеем със светиите, просияли преди нас.
И преди всичко – да се уповаваме Богу, защото Той, Всесилният и Всеблаг Промислител, не ще остави дори врабче да падне от стрехата, а какво остава за нашите души. Бог е промислил за всичко, достатъчно е да обърнем взор към Него с разкаяние и надежда и Той ще ни въздигне, ще ни облагодати, ще отрие всяка сълза от очите ни, ще възпълни недостигащото.
Благословени и преизобилни в духовния плод да са дните на Рождественския пост. Амин!
И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“. Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: Оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.
Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.
Светлината на Храма 