Евангелско четиво и проповед на Неделя Месопустна
Архив по месеци: февруари 2022
Задушница
Братя и сестри,
„Бог е любов“, както ни поучава апостолът на любовта – свети Йоан Богослов. И ние, човеците, Неговите създания, украсени с Неговия образ и призвани към богоподобие, сме свързани с връзките на любовта.
Точно любовта, която „никога не отпада и не дири своето“, ни е събрала днес тук, за да отправим заупокойни молитви към Всевишния за нашите починали сродници и за всички, споминали се от създание мира досега.
„Бог не е Бог на мъртви, а на живи, и у Него всички са живи“ (Лука 20:38). Знаейки това, Църквата се застъпва за починалите верни и на всяка божествена литургия свещенослужителят отделя частица от просфората за починалите. Знаем, че лъч Божествена светлина достига до тях, при поменаване на техните имена от свещеника. Дано някой един ден да записва и нашите имена заупокой, та по Божията милост да намерим утеха в деня на нелицеприятния Божи съд.
Да не спираме четенето на псалтир заупокой, нито милостинята за покриване греховете на починалия, нито да охладняваме в ревността за панихиди и заупокойни молитви. Защото грижата за нашите любими хора не е секнала. И дори сега имат още по-голяма нужда от нашите молитви и нашата помощ, отколкото приживе. Да не забравяме, че броени години ни делят от края на земния ни път и ще се представим в Господа, а нашите заупокойни молитви и милостиня са дело на милосърдие, сторено от обич, на което Божествената любов ще се отзове.
По Божи промисъл днешната Задушница съвпада с честването на великия чудотворец, светецът на двете сестри-църкви – Българска и Руска – свети Серафим, епископ Богучарски. Да отправим молитви и към него, та той, имайки велико дръзновение пред Господа, сам да се застъпи за починалите отци, братя и сестри, да се застъпи за мир в света в сегашните скръбни и ужасни дни! Амин!
Икона: zadonsk-monastyr.ru
Първото и второто намиране на Честната глава на свети Йоан Предтеча
Тропар
Просияла от земята, Предтечевата глава изпуска лъчи на нетление за изцеление на верните; във висините събира множество ангели, на земята призовава човешкия род, да отдадат единогласно слава на Христа.
Кондак, гл. 2
Пророче Божий и Предтечо на благодатта, намерили главата ти като най-свещена роза, израснала на земята,
всякога получаваме изцерение, защото ти пак, както преди, проповядваш покаяние в света.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на Честната глава на Предтечата Господен. Първото намиране на тази безценна светиня е в дните на света Елена, майката на свети Константин Велики, обновителката на светите земи. Второто намиране е през 5 век (452 г.), описано от архим. Маркел. А свети Симеон Метафраст, създател на най- изящните и завършени византийски жития, разказва в житието на преподобна Матрона за тази велика светиня, която чрез мироточене изцелила слепороден.
Третото намиране на укритата от еретиците-иконоборци светиня Църквата почита на 25 май, още от дните на окончателната победа на иконопочитанието. Днес части от Честната глава на Предтечата има в Рим, в манастира Дионисиу на Света Гора и в румънския манастир „Калуя“.
Жития на светиите, Февруари, изд. „Св.вкмч Георги Зограф“, 2002 г, с.565
Икона: http://www.tsn.ua
Неделя на Блудния син
Лука 15:11-32
И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.
Братя и сестри,
На днешната втора подготвителна неделя – подготвителна за Великия пост, Църквата възпоменава Господнята притча за Блудния син. Този Христов разказ отново, след притчата за Митаря и Фарисея, илюстрира лечебната и спасителна сила на покаянието, която може да ни възвърне синовното достойнство, погубено от греховното ни сгромолясване.
Блудният син, пропилял всичкия си имот – ще рече всички духовни дарби и добродетели, е доведен до окаяно и жалко положение – до робуване на свинете – страсти и до пълно духовно безчувствие.
Но в един момент той идва в себе си – това е мигът на осъзнаването, че сме погубили Божиите дарования и сме пропилели Божиите милости в безпътство и безчестие. Това е мигът на покаянието – осъзнаването, че не сме синове на светлината, постъпили сме лошо, оскърбили сме любящия баща и умираме от глад по добродетелта, която вече е далечна.
И вече тръгваме обратно, да извървим пътя към Отца, Който ще ни посрещне с радост.
Тази притча е насочена към всеки от нас лично, насочена е и към цялото грехопаднало човечество, приело Христовите повеления, но пропиляло Божиите дарования в далечната от Бога страна на греха.
Свидетели сме на дни, когато човечеството вече отстъпва от християнските и библейски закони и това ужасно отстъпление е все по-явно.
За едно от тези страшни измерения на отстъплението е словото на Пловдивския митрополит Николай – нашия епархийски архиерей.
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
на Пловдивския митрополит Николай
относно: експлоатацията на крематориуми
До г-н Гроздан Караджов, зам.-министър-
председател по регионалното развитие и благоустройството и
министър на регионалното развитие и благоустройството
До г-н Борислав Сандов, зам.-министър-
председател по климатични политики и
министър на околната среда и водите
До г-н вр. и.д. Пламен Трифонов, Началник
на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – София
До г-жа инж. Мария Дончева, Началник
на Регионална дирекция за национален
строителен контрол – Пловдив
До г-н Ивайло Йотков, Директор на
Регионална инспекция по околната среда
и водите – Пловдив
До г-н Здравко Димитров,
Кмет на Община Пловдив
До г-н инж. Александър Държиков,
Председател на Общински съвет Пловдив
До освещения клир на Пловдивска епархия
Обични в Господа братя и сестри,
За огромно наше съжаление отново се налага да се занимаваме с темата за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на човешки тела, т.нар. крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за намерения за разширяване и увеличаване на капацитета на допуснатия крематориум в град Пловдив и за изграждането на още един нов такъв.
Всички християни са чували фразата: „пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и е повелил след смъртта му тленните му останки да бъдат предадени обратно на пръстта. Това е християнската вяра и това е християнската практика от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде погребан като такъв. Има свещеното право след смъртта тялото му да бъде положено в земята, където в покой да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са погребани нашите родители и нашите прадеди. Така държим да бъдем погребани и ние и нашите верни. Всеки знае какво е чувството, когато застанеш пред гроба на покоен роднина. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и вярваме, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние чувстваме техния дух и чувстваме, че те са с нас. Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях! Това е кощунство и спрямо мъртвите, и спрямо живите!
Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че „който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им.
Доколкото разбираме, за разширяването на крематориум или за изграждане на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по „оценка за въздействие върху околната среда.“ Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат предвид въздействието на едно или друго „инвестиционно намерение“ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че освен, че ще дишаме въздух, замърсен с частици пепел от изгорени човешки тела, ние създаваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на презрение към човека? Че благодарение на такива „инвестиционни намерения“ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв излязъл от употреба уред, захвърлен на вторични суровини, от който можем да извлечем и продадем полезните части, а непотребните останки да унищожим, разбира се, пак срещу заплащане? Нима не се вижда пряката връзка между влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на идеята, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкова, ако не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която държавата и нейните органи толкова се грижат? Разбира се, органите по опазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони подобни изисквания няма и че те не отговарят за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче отговаря. Аз отговарям и всеки свещеник отговаря. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, отговарят. И аз ви казвам, че изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива. Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.
Разбирам, че градските гробища са препълнени и че общините изпитват затруднения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един организационен проблем не може да става причина за създаване на морален и духовен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели. Няма нищо по-редно и по-правилно, когато дойде часът всеки един от нас да се представи пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, деди и прадеди. Да бъдем заедно с тези, които са ни създали и отгледали, и които ще се радват отново да бъдат заедно с нас, докато заедно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има достатъчно гробове на покойници, които могат да приемат техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, защото нямало места, е подвеждащ и неверен. Просто се опитват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно полезно начинание и бизнес, като всеки друг. След което да започнем да приемаме за нормална и всяка друга гавра с човека и с човешкото тяло. Както вече, ако забелязвате, започнаха.
В светлината на казаното по-горе, моля органите по опазване на околната среда, които провеждат процедури по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни проекти за изграждане на крематориуми (инсинератори за човешки останки или както и да ги наричат), или за разширяване на съществуващи такива, да възприемат настоящото Обръщение като категорично несъгласие на една обществена група – православните християни – с подобни инвестиционни намерения, като оказващи изключително зловредно влияние върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови срокове за подаване на възражение, нека имат предвид, че Божият закон и произтичащите от него нравствени норми, на които се позоваваме, действат безсрочно.
Бог да ни е на помощ!
† Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й
*Настоящето обръщение да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия на 20.2.2022 г. – Неделя на Блудния син, след св. Литургия.
Иконата е копирана от https://theologikoanalogio.wordpress.com
към Начало
149 години от гибелта на йеродякон Игнатий
Да поменем молитвено представилия се в Господа йеродякон Игнатий, по-известен като Васил Левски. Днес се навършват 149 години от насилствената кончина на почитания от всички българи монах, воин и мъченик. Да се молим Господ да му прости всички волни и неволни прегрешения и да го упокои в място злачно, блажено и спокойно.
Разгледайте презентацията Дяконът
Копирайте презентацията Дяконът
Иконата е копирана от http://balgarion.blogspot.com
Родни светии – на 17 февруари почитаме преподобни Роман Търновски
В тебе, отче, имаме пример как да се грижим за нашето спасение: ти взе кръста, последва Христа и учеше да презираме плътта, защото е преходна, и да се грижим за душата, която е безсмъртна. Затова, преподобни Романе, твоят дух се радва заедно с ангелите.
На 17 февруари поменаваме успението на преподобни Роман Търновски – изтънчен аристократ, приел монашество и пребивавайки в знаменитата Парория*, чест пратеник до цар Иван Александър, ученик на великия Теодосий Търновски, богоумъдрен безмълвник, просиял в святост.
Почитаме го като най-близък ученик и спътник на свети Теодосий, пребивавал със своя учител в манастирите край Сливен, на Атон и в Килифаревската света обител до Търново.
Доверен следовник на свети Теодосий, преподобни Роман е изпращан с духовни поръчения до царя по повод свикването на противоеретическия събор през 1350 г., където вероятно присъства със свети Теодосий. Свети Роман е поставен за игумен на Килифаревския манастир, когато свети Теодосий заминава за сетен път в Константинопол.
Неслучайно, превеждайки от гръцки житието на свети Теодосий, патриарх Евтимий смята за задължително да добави кратко описание за личността и успението на този достигнал святост исихаст, тъй близък на любимия му учител.
„Беше човек добродетелен и знаменит, ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий, истински пустиножител и постник, изпълнител на всички Господни заповеди. След като прие светата обител и предстоятелството на манастирското братство, той усърдно поучаваше братята и се стараеше във всичко да бъде подражател на блажения Теодосий. Затова всички, които живееха наоколо, дохождаха често при него за полза и молитва. А самият той внимателно спазваше постнически живот; веднъж на ден приемаше храна и то много оскъдно, също така вкусваше и малко вино заради телесния си недъг.
А страдаше от много тежък недъг, който го мъчеше и който на славянски се нарича „кашлица“ – много мъчителна. Обаче въпреки това той не изоставяше всегдашното бдение, така че всяка нощ прекарваше без сън и само призори малко заспиваше, като с това оказваше малка грижа за човешкото естество.
Като не забравяше разлъката си с дивния Теодосий, той не искаше и за малко време да се бави в тоя живот, а желаеше по-скоро да се разлъчи от тялото си и заедно с Теодосий да се наслаждава на отвъдния блажен живот. Затова трупаше към подвизите подвизи и към болките – болки. В това състояние той като че ли младееше. Обаче поменатият негов недъг се усили, като изнуряваше и сушеше тялото му. Но този храбрец въпреки това не се разслабваше, а много пъти без да обръща внимание на своя недъг утешаваше братята, утешаваше всички и всички поощряваше към духовни подвизи.
Като разбра, че ще премине отвъд, заповяда да се съберат братята, всички утвърди в Божия страх, всичко добро нареди за светата обител, причасти се със страшните Божествени тайни, всички благослови и предаде духа си в Божиите ръце на 17 февруари. Братята хубаво го подредиха и погребаха като свой отец и по приетия ред му извършиха надгробно пение.“
Без тези редове на богоносния светител, нямаше да узнаем за този благодатен духовен съсъд, достигнал висините на подвига и съвършенството в Христа.
По молитвите на свети Роман Търновски, Господ да ни прости и помилва.
*Парория – пограничната област (днес в пределите на Странджа планина),където се е намирал средновековен манастир, създаден през XIV от монаха-аскет Григорий Синаит. В обителта Григорий Синаит проповядва и разпространява християнското аскетическо течение исихазъм.
Художник на иконата: Албена Момчилова
На 17 февруари почитаме и свети Теодор Тирон. Тодоровден, който празнуваме на първата събота от Великия пост, е друг празник, посветен на този светец.
Разгледайте презентацията Свети Теодор Тирон.Тодоровден
Копирайте презентацията Свети Теодор Тирон. Тодоровден
Успение на свети Константин – Кирил Философ
От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил по име и по разум, о премъдри!
Братя и сестри,
Заети със зарязване на лози и покупки на комерсиални „валентинки“, сякаш изпускаме, че днес е представянето в Господа на знаменития учител на всички славянски народи, сина на българката Мария, изковал старобългарската азбука, боговдъхновен проповедник, изкусен преводач, блестящ лингвист, ерудит, полемист и безстрашен мисионер, от младини умъдрен щедро с божествена премъдрост – свети Константин Философ, в монашество наречен Кирил.
Като четем неговото житие, изобилно на конкретни факти, писано от очевидец, непосредствен свидетел на разгорещените диспути за вярата, пред нас се възправя образът на мислител, равен по задълбоченост на свети Григорий Богослов, философичен като свети Григорий Нисийски, безукорно полемичен като свети Максим Изповедник, изчерпателен и систематичен като свети Йоан Дамаскин. Свети Константин-Кирил застава редом до свети патриарх Фотий, негов непосредствен наставник, чиято далновидност отпраща търсенията на лингвиста в посока на създаване на нова азбука за славяните, та с този „дъжд от букви Божии“ да се напоят сърцата на славяните, жадуващи разбиране на Божието слово.
Изключителните таланти на завършилия Магнаура Константин го правят любимец на логотета* и пред младежа се разкрива блестяща кариера. Написал учебник по философия, той е назначен за патриаршески библиотекар от мига, когато отказва да тръгне по пътя на светското преуспяване.
Духът му е отдаден на Божията премъдрост, за нея е венчан младият Философ и чрез нея той ще защитава Христовото име наблизо и далеч.
Овладял до съвършенство диалектиката, изучил и еврейските библейски преводи, които евреите приемат за меродавни, запознат с корана и кораничната литература, свети Кирил е блестящ апологет на християнството и несъкрушим стълб на православието в диспутите със сарацини, евреи и хазари. А Бог сторва чудото – смъртоносната чаша с отрова на интелектуално сломените друговерци да не му навреди.
Истинска духовна милост свише е откриването в Херсон на светите мощи на свети Климент Римски, цели 8 века пребивавали в морето край Крим.
Проникновено вникване в богословието в защита на славянските преводи, свети Константин Философ разгръща на диспута във Венеция, където като „сокол, обграден с врани“, той съкрушава триезичната** ерес.
„А философът им отговори: Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“
След благовестието в Моравия и Панония, свети Кирил се отправя в Рим, където, изтощен от многобройните си трудове, е известен свише за близката си кончина.
Подстриган в ангелски образ***, свети Константин приема монашеското име Кирил и не след дълго, след 50 дни, се упокоява в Господа на 14 февруари 869 година. Тогава е на 42 години, „достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години“ (срав. Кн. Прем. Сол. 4:13), уподобил се на свети Василий Велики, твърде млад отходил в блажената вечност.
След опелото папа Адриан II предлага свети Кирил да бъде погребан в собствената му гробница в църквата „Свети Петър“ (В онези времена на мощите на боговдъхновените проповедници се е гледало като на безценно съкровище).
Но по молба на свети Методий – по-възрастният брат на Кирил – спътник, преводач, епископ, неуморен труженик на мисионерското дело – свети Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, приютила мощите на свещеномъченик Климент Римски, намерени от свети Кирил в Херсон.
Сякаш няма сред просиялите в святост люде, свързани с българския род, по-възвишен, по-озарен и в по-голяма степен равен на апостолите в обръщането на цели народи към разбиране на Христовата вяра от богомъдрия Кирил.
След прогонване на Кирило-Методиевите ученици от земите на западните славяни, преводите с Божиите букви тръгват по своя безсмъртен път – пътя на слово, създадено за предаване смисъла на Свещеното Писание и богослужебните книги.
Преминали руска редакция, старобългарските четива се връщат у нас като текстове на черковнославянски – един архаичен и същевременно близък до сърцето, сладкогласен за ухото, благоглаголив и съвършен в пението богослужебен език.
От нас зависи да положим повече усилия, за да се доближим до този език – наследник на древните Божии букви, излезли изпод перото на знаменития свети Константин-Кирил Философ.
По неговите молитви Бог да вразуми българския род в родината и далеч отвъд нея!
*логотет – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви.
**триезична ерес – ерес, според която Словото Божие трябва да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, наричани свещени.
***ангелски образ – монашеско житие
Използвана литература:
1) Пространно житие на Константин-Кирил, Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
2) Жития на светии, февруари, изд. „Свети вмчк Георги Зограф“, Света Гора, 2002 г., стр. 344-382
3) Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – свети Кирил, архим. Серафим Алексиев, София, 1996 г.
4) Български старини из Македония, проф. Йордан Иванов, София, 1931 г., стр.284 и сл.
5) Проглас към евангелието –„Тържество на словото“, превод К.Л.Иванова, София, 1995, с.14
Иконата е копирана от heavyangloorthodox.blogspot.com
Евангелско четиво и проповед на Неделя на Митаря и Фарисея
Лука 18:10-14
Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.
В Името на Отца и Сина и Светия Дух!
Боже, бъди милостив към мене грешния!
С тези думи на дълбоко и искрено разкаяние, един грешник –митар, ще рече бирник, измъчил с данъци десетки люде, презрян чиновник на римската власт, с тези думи на покаяние грешникът е оправдан. Христос казва, че си отиде оправдан повече, отколкото другия.
България и Македония – история и истина
Тврдења без докази: македонската историография като постмодернистки проект[1]
Георги Станков
Лаборатория по проблемите на Черноморския и Каспийския регион
Резюме: Докладът развива тезата, че историографията на Република Северна Македония е постмодернистка по характер и нейният подход е основан на постмодернисткия подход към науката, който заличава разграниченията между “факт” и „ценност” и между “реалност” и “възприемане.” Запазването на този подход, обаче, носи риска от продължаваща криза в отношенията между Република Северна Македония и Република България.
Ключови думи: постмодернизъм, социални науки, историография, Република Северна Македония
Въведение в проблема
В продължение на три години Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, създадена съгласно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, не може да достигне до “обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития”.[2] Причината може да се открие във факта, че представителите на Република България и Република Северна Македония в Комисията[3] имат различни гледни точки за общата история, която свързва двете държави и народите им. Настоящият доклад разглежда историографския дебат между двете страни като спор между две парадигми: на модернизма и постмодернизма.
Свети Харалампий
Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.
Братя и сестри,
На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Иконата е копирана от https://сильная-молитва.рф
*Молитвата на свети Харалампий към Господа:
„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“
Светлината на Храма 