Разпети Петък
Архив по месеци: април 2021
Велики четвъртък
Братя и сестри,
Днес е Велики Четвъртък, богат на богослужебна символика ден. Днес е Тайната вечеря, когато Господ Иисус Христос установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. На тази празнична вечеря Той умива нозете на учениците Си и скърби, защото знае,че един от 12-те апостоли ще Го предаде. На този ден вечерта, след заник слънце, Църквата възпоменава спасителните за нас Христови страдания, страданията на Безгрешния, дошъл да изкупи света от властта на греха, смъртта и дявола. На днешния ден след службата се отслужва общия маслосвет, чието осветено олио се пази за лечебно помазание през цялата година.
Днес мнозина пристъпват за Свето Причастие, така както е редно – след пост, макар и смекчен за болните, след изповед и покаяние. Да не забравяме, че точно единението със Светата Чаша е това, което ни прави християни.
Но да не пристъпваме небрежно, а с благоговение, със страх Божий, с трезвение и вяра.
Има още Страстната седмица
Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос – праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.
(До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда. На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт. Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.
Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
На Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40). Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“
*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни
*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни отминава, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.
*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст
Копирайте текста Страстната седмица
Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru
към Начало
Честит празник Цветница!
Вход Господен в Йерусалим
Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.
Братя и сестри,
Днешният велик Господски празник, наречен Вход Господен в Йерусалим и известен като Цветница, е радостно посрещане на Господ в свещения град за последната Му Пасха – Пасхата на страданията.
Неизброимо множество народ – мъже, жени и деца, чули за възкресяването на Лазар, най-сетне припознали във Великия Чудотворец и Учител, припознали дългоочаквания Месия – Спасителя Христос. Народът посреща с палмови клонки и радостни възгласи Идещия с мир Княз на мира, приел за пръв и последен път почит от човеци. Така се сбъдват Писанията, вдъхновени от Самия Него, че Дъщерята Сионова, т.е. Църквата, посреща Своя Цар.
Да, иде Царят, Чието Царство не е от тоя свят, Царят, по-висок от небесата, Който понизи Себе Си и стана Човек. Това е Царят, Комуто предстои да изпие до дъно горчивата чаша на болката, униженията и страданията, приети доброволно. Това е Царят, Който прие да се роди в пещера сред безсловесни, да бъде познат като сина на дърводелеца, да живее в езическа Галилея, да странства в Палестина от град на град пеша с учениците си – галилейските рибари. Това е Царят, Който често нямаше де глава да подслони – Смиреният, Съвършеният Човеколюбец, Богочовекът, станал във всичко подобен нам, освен в греха. Това е Царят, Който ще изкупи грешния човешки род от властта на дявола – наследство на първородния грях.
Иде Царят, Който днес слуша „Осанна!“, за да чуе след броени дни „Разпни Го!“, Царят, Който прие да бъде убит с най-позорна кръстна смърт сред разбойници, Царят, Синът на Бога, Който единствен има сила да влезе в двубой с извечния човешки враг – смъртта и да я победи. Това е Царят, Чиято воля бе да спаси възлюбеното творение – човека и затова прие от човеци цялата горчилка на вдъхнатата в тях демонична злоба – насмешките, поруганието, хулите, побоя и Разпятието. А след няколко дни, на Разпети Петък, ще бъдем и пред Гроба Му, за да се поклоним на Спасителя, вкусил смърт, за да победи смъртта.
Защото Той трябва да премине през смъртта, за да строши портите на ада и да възкръсне, съкрушавайки древния ни враг.
Идваме с върбови клонки и цветя, подобни на палмовите в онзи миг, за да почетем Победителя – Победителя над греха, смъртта и дявола – нашия Господ Иисус Христос.
Днес викаме „Осанна!“ подобно на тогавашните юдеи. „Осанна“ значи „помогни, спаси“. А за съжаление, без да казваме „Разпни Го“ като богоубийците, без да казваме това, ние също твърде често разпъваме Христа. Разпъваме Го чрез нашите грехове, пороци и страсти. Разпъваме Господ чрез омраза, злоба, завист, злоречие, жестокосърдие и безверие. Разпъваме Господ чрез вкаменените си и безчувствени сърца, които ни водят в храма единствено на Цветница. А дори и онези, които цял живот прекарват в църквата, тъй често напускат светата литургия преди тя да е завършила, още при дръпването на завесата, когато свещеникът се причастява, а олтарът е пълен с ангели, невидими за телесните очи. Нека не бързаме да излезем, нека да не шумим, да не говорим, да изключваме звъна на телефоните си. Нима не знаем, че сме на небето? Ето – тук, сега, в този час небето е дошло на земята, Светият Дух е слязъл в Чашата, а ние не осъзнаваме на каква неистова, велика и страшна тайна сме свидетели.
Братя и сестри, нека извършваме със страх и трепет своето спасение. Да търсим придобиването на просветна вяра, а не просто да изпълняваме механично набор от обреди. Да се задълбочим във вярата, да не бъдем само номинални, формални християни, да четем и вникваме в Свещеното Писание, да търсим смисъла в символите на църковния живот. Да отворим сърцата си за истинско посрещане на Бога и изповядване на вярата с дух и истина.
Божието благословение да е с всички вас – за вразумление, просветление и облагодатяване.
Честит празник на всички!
Честито на всички именици!
Амин!
Иконата е копирана от wmh-bg.com
Лазарова събота
Йоан 11:1 -45
Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря, ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате, но да идем при него.
Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: Да идем и ние да умрем с Него.
Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии, и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го, а Мария седеше вкъщи.
Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
Иисус й рече: Брат ти ще възкръсне.
Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
Тя Му дума: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: Де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Иисус се просълзи.
Тогава иудеите казваха: Гледай, колко го е обичал.
Някои пък от тях казаха: Не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
Иисус казва: Дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече, защото е от четири дена. Иисус й дума: Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: Разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
Братя и сестри,
Велика е радостта на днешния празничен ден. С възкресяването на четиридневния Лазар, Господ предуказва Своето Собствено Възкресение. С извличането на Лазар от хладината на гробницата, се обнадеждава цялото човечество – защото няма сила по-голяма от Божията. А Бог е с нас. Богочовекът е пред нас, просълзен пред гробницата на Своя скъп приятел, когото обича. В гробницата не е само Лазар, в гробницата е погубеният, похитеният, измамен и обречен на смърт и тление човешки род. Но спасението наближава. Съвсем скоро, след броени дни, Изкупителят ще прикове греховете ни на Кръстното дърво, ще слезе в ада, ще го плени и ще възнесе човешката природа вдясно на Отца. Съвсем скоро ще се сбъдне предреченото още след изгонването на прадедите от рая – предреченото знание, че Семето на жената ще смаже главата на змията. А днес съзираме триумфиращата Божествена сила на Спасителя, чийто глас извика мъртвия към живот: „Лазаре излез!“ Потресени и смаяни сме, заедно с множеството, дошло да утеши сестрите Лазарови. Величаем невижданото чудо. Бог възкресява дори онзи, който вече е обхванат от тление. Почитаме възкресения Господен приятел, бил 3 десетилетия след своето възкресяване епископ на град Кития, на остров Кипър. На неговия саркофаг е имало надпис: „Тук почива Лазар, приятелят Господен“. Знаем, че в края на 9 век, мощите на възкресения Лазар, братът на Марта и Мария, са пренесени в Константинопол. Честваме победата над смъртта, Господнята победа над злия, у когото е властта на смъртта. Затова и днешната служба е заредена с истинска възкресна радост. В лицето на Лазар и всички ние сме призовани да се съживим от нерадението на греховния сън, да станем и да се покаем като дошлия в единадесетия час, та да може Възкресението Христово да ни срещне изправени в очакване на нашия Спасител, който ще възкреси и умъртвените ни от грехове и страсти души.
Копирайте Проповед на Лазарова събота
Мозайката е копирана от http://www.monasterium.ru
Евангелско четиво и проповед на Неделя на света Мария Египетска
Марк 10:32-45
Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни, и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: Ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците, и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: Какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: Дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
Но Иисус им рече: Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Те отговориха: Можем.
А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене, сядането е на ония, за които е приготвено. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана.
А Иисус, като ги повика, рече им: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
Но между вас няма да бъде тъй: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга, и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
Братя и сестри,
По път за Йерусалим, приближавайки Пасхата на страданията, Господ Иисус Христос разкрива на учениците предстоящите Си мъки и близка кръстна смърт. Той иска да ги увери, че страданията Му са доброволни, и да ги окуражи с вестта за Своето Възкресение.
Но учениците не могат в пълнота да разберат Неговите думи. Те очакват Царството като земно царство, на което Месия ще седне на престол и ще властва и съди, заобиколен от Своите най-близки следовници. Апостолите все още не разбират, че Царството Божие не е от тоя свят и не могат да проумеят, че Христовите страдания са близо.
Нещо повече – те питат и разпитват кой ще седне на почетните места в Царството, от двете страни на Богочовека. Това най-вече вълнува Зеведеевите синове – братята Иаков и Йоан, които съвсем наскоро са удостоени, заедно с апостол Петър, да лицезрат светлината на Преображението Господне на планината Тавор.
Това ги кара да търсят за себе си по-почетно, по-специално място в обещаното Царство.
Но какво им казва Господ. Той ги порицава с думите, че князете господаруват, но сред Христовите следовници не бива да е тъй. Онзи, който иска да е големец, трябва да е като слуга, онзи, който иска да е пръв, трябва да е роб на всички. Пример за това нечувано и ново учение е самият Той – Богочовекът Христос, понизил Себе Си и приел образ на роб, въплътил се и носил немощите на нашата човешка природа – всички немощи, без греха. И това понижение стига до доброволното приемане на позорна и ужасна кръстна смърт, за да може Всесилния Спасител да слезе в ада, и вкусил смърт, да победи смъртта като възкръсне.
Защото побеждава по-силното!
Ето, и днес честваната светица – света Мария Египетска е бивша блудница, покаяла се и просияла като звезда в невечерния ден на Божието Царство. Преди – първа в греха, тя става първа в покаянието и трудовете на аскетическия, отшелническия живот. По нейните молитви мнозина са спасени, тя става пример за лечебната сила на покаянието за християните от всички времена. От най-ниското стъпало на падението, Божествената благодат срещнала богопреданата вече свободна воля на Мария, я въздига на висини, за които мечтаят мнозина отшелници и монаси. Ето, тя остави богатия и безгрижен живот, лукс, удобства, хвалебствия, наслади и всички примки на света, за да положи душата си за Христос и Неговите слова.
Призоваваме я за молитвена застъпница и ликуваме за божественото й преобразяване през десетилетията безмълвен отшелнически живот. Да, за нея Господ е приготвил престол в Небесното Царство. Господ е изпратил и стареца Зосима, сам велик подвижник, да я причасти, да я погребе, и да ни извести житието й.
Защото ето – невъзможното за човека, е възможно за Бога. Пропадналата блудница, умита в покаяние, става богомъдра девица и влиза почетно в Небесния чертог на нескончаемия пир на божествената любов.
Нека нейният пример да е винаги пред очите ни. Защото и най-падналият, най-грехолюбивият, може да бъде изцелен, разхубавен и спасен. И със своите молитви и пример да послужи на мнозина за тяхното спасение. Амин!
Копирайте Проповед на Неделя на света Мария Египетска
Изображението е копирано от https://www.unian.net
Акатистова събота. Света Богородица „Златна ябълка“
Чудотворната икона на Божията Майка – нар. Златна ябълка се пази в храма в кв. Горни Воден на гр. Асеновград и води началото си от XVII в.
Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник „Златна ябълка“. Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: “ В петата събота на Великия пост православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.“
Източник: http://www.plovdivskamitropolia.bg
Изображението е копирано от http://www.plovdivnow.bg
Неделя на свети преподобни Йоан Лествичник
Марк 9:17-31
Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“
Братя и сестри,
На днешната четвърта неделя на Великия пост Църквата възпоменава дивното изцеление на едно бесновато момче, сторено от Господ Иисус Христос. Това чудо е предадено и от евангелист Матей и от евангелист Лука, но особено подробно е описано от евангелист Марк, както чуха тия, които бяха тук.
Евангелист Марк тъй основно описва случките с Христовите чудеса и изцеления, че някои наричат неговото евангелие – „евангелие на чудесата“.
Забележете – когато Христос изцелява обладаното от бяс момче, учениците му го питат насаме: “Защо ние не можахме да го изцелим?“ А Спасителят отговаря: „Тоя род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост“.
Неслучайно Църквата ни припомня тези Христови слова точно в една от неделите на Великия пост. Напомня ни, че за нас, Христовите, християните, за нас – кръстените в апостолската вяра, е отредена битка не срещу плът и кръв, не срещу хора, а срещу поднебесните духове на злобата. Единствените ни оръжия са вярата, постът и молитвата. И ако сме телесно немощни за пост и болни, то вяра и молитва може да имаме, длъжни сме да имаме, щом се зовем християни. Да не бъдем като клетия баща на момчето, който казва: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми“. Да имаме вяра, неуязвима за съмнение – не вяра, че можем да сторим чудеса (Бог не иска това от нас), а жива вяра, че Господ е наш Промислител и Спасител, че Той не ще ни остави, че е промислил за нас най-доброто, че Той ни обича и ни подкрепя със Своята благодат и, че дължим съществуването си Нему. Тогава ще можем да сторим и ние малко чудо – да се преборим с Божия помощ със злите порядки и порочно разположение на сърцето си. Защото именно от сърцето човешко излизат зли помисли, нехайство, гордост, користолюбие, блудство и всяка неправда.
Нека вярата ни бъде крепка, не изпълнена със самомнение и желание да правим чудеса или да сме свидетели на чудеса, а вяра, която ведно с молитвата и поста ще ни въздигне до духовното небе. И там ще осъзнаем, че сме радостни от най-великото чудо на всички времена – това, че Бог се роди в плът и ни изкупи и ни отвори дверите на рая, за да наследим безсмъртието, което беше обещано още на първосъздадените човеци, но те неразумно пропиляха.
Да се молим в сърцата си и да казваме: “Господи, помилуй!“ със съзнанието за своята немощ и греховност, та нашият ангел-пазител да има дръзновение да измоли от Бога нашето възрастване в Христа.
Защото ние сме скъпо купени. Носим Божия образ, носим годежния пръстен на Светия Дух – нашето кръщение и миропомазание, длъжни сме да се стараем да сме на правите пътеки на доброто, към което ни призовава Бог. А нашите оръжия са постът и молитвата. Те обгарят врага на нашето спасение.
Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на великия аскет, игумена на Синайската обител, прославения Йоан, оставил ни книга за монашеския подвиг, образец за всички подвижници на всички времена. Тази книга е „Лествица“ или стълбица за духовно усъвършенстване и по нейното име свети Йоан е наречен Лествичник. Неслучайно Църквата точно него възпоменава в четвъртата неделя на поста, защото макар и немощни за поста на древните, нищо не пречи на покаянието, на стремежа по смирение и съкрушение, на незлобие и прошка, които са сърцевина на духовния пост.
Честит възкресен ден на всички! Амин!
Иконите са копирани от https://www.imaik.gr и https://pravoslaven-sviat.org
Успение на свети Методий Славянобългарски
Братя и сестри,
На днешния ден се е представил в Господа свети Методий, Просветителят славянобългарски, братът на великия Кирил Философ, създателят на азбуката, неуморният преводач на Свещеното Писание и църковните книги, архиепископът на Великоморавия*, изповедникът на вярата, понесъл много скърби и гонения заради Божието слово, проповядвано на родния за славяните език. Честваме по-възрастния брат от двамата равноапостоли мисионери, прекарал цял живот от момента на монашеското си пострижение до края на дните си в непрестанна служба Богу – и като епископ, и като преводач, и като наставник на цяла плеяда книжовници, сред които са светите Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.
В преклонна възраст, поради интригите на немското духовенство, ненавиждащи славянската проповед, свети Методий непрестанно трябва да се явява лично до императора, папата и местния княз, за да изобличава клеветите, изпивайки горчивата чаша на човешката ненавист и дяволските козни.
Отдаден изцяло на великото дело на просвещаването на славянския род, свети Методий завършва превода на библейските книги, превода на църковните правила и на древните светоотечески произведения и получава покой от многострадалните си трудове на 6 април 885 година, изричайки думите: „В Твоите ръце Господи, предавам духа си“. Погребан е във Велеград, но днес не знаем къде се покоят светите му мощи.
Молим се нему, оставилия любимата пустиня, заради спасението на мнозина, молим се на свети Методий да се застъпи да не угасне любовта ни към славянското четмо и писмо, да не забравим напълно свещената азбука, създадена, за да четем Писанието, да не се откъснем изцяло от родната си православна вяра.
Светите Методий и Кирил са наши велики застъпници пред Божия престол, да просим тяхното застъпничество за просветление на помрачените от заблуди, друговерие и чуждопоклоничество сърца.
Бог да ни помилва по молитвите на свети Методий и богоозарения Константин Кирил Философ.
*Великоморавия – държава в централна Европа през 9-10 век на територията на днешна Чехия
Иконата е копирана от https://zadonsk-monastyr.ru
Неделя Кръстопоклонна
Марк 8:34-9:1
И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
Още за покаянието и поста
Цялата богослужебна практика на Църквата е насочена именно към това – да настрои душите на Божиите чеда, наследници по обещание, Христови сподвижници, народ свет, царствено свещенство, люде придобити – да настрои душите ни за истинска съзнаваемост на нашата греховност. Това неминуемо ще роди покаяние и молитвен вопъл на съкрушеното сърце. Защо толкова рядко обаче влизаме в храма? А когато там се случва нещо – свещеникът и певците пеят, кадят се иконите – защо бързаме да запалим свещ и да си тръгнем веднага, сякаш това, което се случва, не е за нас.
Та нали именно за нас е Преждеосвещената литургия – този древен чин, достигнал на Запад благодарение на свети Григорий Двоеслов, чието име навеки се свързва с тази единствена по рода си вечерня, на която можем да се причастим, вечерня, която се отслужва сутрин в делничните дни на поста. Защото Църквата чака, обича, копнее, милее за своите чада, отворила обятия Църквата ни приканва в своето лоно – Христос. Нейният Глава, крайъгълен камък, дава Своето Тяло и Божествена Кръв, за да добием живот вечен. Защо ние, за които е устроено това чудно тържество, пред което немеят дори ангелите, защо ние сме вън от храма? Разговорите в кафенетата, прегледи на социалните мрежи, любими предавания, а понякога и тежки житейски грижи ни делят от входа на храма, делят ни от тайнствения възглас на свещеника „Свет Христов просвещает всех“, делят ни от копнежа по нетварната светлина, която ние, Христовите, можем не само да съзерцаваме, но можем и да приемем чрез Светото Причастие.
Наистина ли сме толкова отдалечени от корените на родното си верую? Та допреди немного време нашите прадядовци и прабаби всяка неделя са били в храма и макар не особено грамотни, свято са пазели вярата си.
Какво става с нашия окаян народец, потопен в смрадния сос на неоезическата епоха, закърмен с идеи за прераждане, зодии, суеверия, екстрасенси и всевъзможни заблуди? Как скърбят за нас българските светии, духоносни закрилници на нашия народ, скърбят за нашето духовно невежество и нерадение, за нас, съвременните хора, тотално предадени на извратен ум.
Църквата ни призовава към покаяние. Църквата ни призовава към опомняне, защото не може вечно да се оправдаваме, че не са ни възпитали като християни. Апостолът ни кани с думите „Дойди и виж!“ (Йоан 1:46), а ние идваме и се отзоваваме толкова, колкото нашия егоистичен светогледец ни позволява, скривайки се зад „сентенции“ като „Прекален светец и Богу не е драг“ …
Снимка: http://pokrov-mkk.ru
Проповед на Неделя Кръстопоклонна
Светлината на Храма 