Всичкото Писание е боговдъхновено – пише апостол Павел (2 Тим.3:16). Затова изследването на библейските текстове, свети Йоан Дамаскин нарича „най-прекрасно и душеполезно дело“. Насочваме поглед към възвишените истини, явени в първата книга на старозаветния корпус – „Битие“. 1-ва глава разказва за сътворението на целия универсум (беседа първа и втора), а тук – във 2-ра глава започва по-подробния разказ за създаването на последното творение – човека. Битиеписателят започва с кратко обобщение на предходния текст, за да разкаже в по-големи детайли за сътворението на човека: Битие 2:1 „Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.“ „Небето“ носи множество нива на смисли. „Небе“ е духовният, ангелският свят – светът на невеществените, вечни същности. Но под „небе“ разбираме не само невидимото творение, но и част от веществения свят. Свети Григорий Назиански подчертава в съгласие с Битие 1:6-8 , че „небе“ е означение и на твърдта. Под „твърд“ (ракиа) еврейският оригинал явява старинната представа за необятната повърхност, подобна на кристал. Небе е и целокупното въздушно пространство. Свети Йоан Дамаскин обяснява, че в еврейския език е честа употребата на множествено число – „небеса“. Знаем, че апостол Павел е отнесен на „третото небе“. Така че под „небе“ разбираме и духовния свят – обиталище на ангелите, и видимото с очи пространство над главите ни.
Всичкото Писание е боговдъхновено – пише апостол Павел (2 Тим.3:16). Затова изследването на библейските текстове, свети Йоан Дамаскин нарича „най-прекрасно и душеполезно дело“. Насочваме поглед към възвишените истини, явени в първата книга на старозаветния корпус – „Битие“. 1-ва глава разказва за сътворението на целия универсум (беседа първа и втора), а тук – във 2-ра глава започва по-подробния разказ за създаването на последното творение – човека. Битиеписателят започва с кратко обобщение на предходния текст, за да разкаже в по-големи детайли за сътворението на човека: Битие 2:1 „Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство.“
„Небето“ носи множество нива на смисли. „Небе“ е духовният, ангелският свят – светът на невеществените, вечни същности. Но под „небе“ разбираме не само невидимото творение, но и част от веществения свят. Свети Григорий Назиански подчертава в съгласие с Битие 1:6-8 , че „небе“ е означение и на твърдта. Под „твърд“ (ракиа) еврейският оригинал явява старинната представа за необятната повърхност, подобна на кристал. Небе е и целокупното въздушно пространство. Свети Йоан Дамаскин обяснява, че в еврейския език е честа употребата на множествено число – „небеса“. Знаем, че апостол Павел е отнесен на „третото небе“. Така че под „небе“ разбираме и духовния свят – обиталище на ангелите, и видимото с очи пространство над главите ни.
Първите 25 стиха от книга „Битие“ – началната книга от старозаветния корпус, предават грандиозната картина на сътворението на целокупното мироздание в шестте творчески дни. За всяка сътворена реалност – неодушевена и одушевена, Бог вижда, че е „добро“. Но ето че предстои създаването на най-драгоценното Богу – на човека, носещ Неговия образ. Бит.1:26 „След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.“ Прави впечатление множественото число на глагола, за първи път срещано на страниците на Библията. Глаголната форма на оригиналния език (библейски еврейски) – „нека създадем“- изразява подбуда, увещание, подкана, като тук е употребено множествено число, съдържащо идеята за обсъждане, размишление, решение. Това е говор в първолична множествена форма и то при разговор на някого със самия себе си.
Преди да заемем определена позиция за космогонията*, формирана от наученото в училище (а в българското училище преимуществено изучаваното до момента по този въпрос е еволюционизма), нека да погледнем библейския разказ за сътворението, библейския креационизъм (от creatio ex nihilo – създаване от нищо, призоваване към битие от несъществуването, творчески акт на Бога, който е различен от античната философска представа за творец – демиург, като създател на света, който извайва всичко така, както грънчарят извайва пръстеното гърне от вече налична материя).
Светлината на Храма 