Като претърпя страданията на плътта, блажени Трифоне, ти наследи божествената и безболезнена сладост на рая и прие от Христа венеца на безсмъртието. Затова изливаш реки на изцеления за тези, които с любов прибягват към твоята защита.
Братя и сестри,
Днес честваме свети мъченик Трифон, християнин от малоазийска Фригия, претърпял ужасни мъчения заради Христа. Той е известен по целия християнски свят и като чудотворец и лечител. Знае се, че е спасил от глад жителите на родното си село Комсада, когато посевите по нивите им били унищожени от вредители. По молитвите на младия Трифон, Бог изпраща ангел, който поразил вредните насекоми. Затова и до ден днешен Църквата проси молитвеното застъпничество на свети Трифон за благословение на ниви и лозя. И няма нищо чудно в това, защото и едно врабче не пада от стрехата без Божията воля, и Бог е промислил за всяка наша потреба. Имаме и молитвеното застъпничество на светиите – Божиите угодници и приятели, сред които сияе с нетленен венец, увенчаният за много сърби, свети Трифон. По неговите молитви, Бог да ни прости и помилва. Амин!
След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст. И като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: Отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Братя и сестри,
Чухме литургийното евангелско четиво, което ни описа срещата на Господ Иисус Христос с един богат и безнравствен човек, презрян бирник, служещ на езическата римска власт, мразен от всички юдеи – митаря Закхей. Евангелист Лука разказва, че многолюдно посрещане има Спасителя, влизайки в Йерихон. И един от онези, които искат да зърнат прославения Чудотворец, е митарят Закхей.
Пастирската лира на твоето богословие победи тръбите на ораторите, защото извираше от дълбините на Духа – така твоята проповед ставаше по-добра. Но моли Христа Бога, отче Григорие, да се спасят нашите души.
На днешния ден, 25.01., Църквата отдава почит на свети Григорий Назиански, наречен Богослов, родственик на светии и близък приятел на свети Василий Велики, боговдъхновен християнски писател, изтънчен поет, задълбочен философ, блестящ ерудиран светител на четвъртото столетие, съумял най-прецизно да формулира християнските истини и да опровергае тогавашните лъжеучения, посветил целия си богоумъдрен живот на Църквата и на Христовото паство. Знае се, че когато отива в Константинопол, целият столичен град е бил под влияние на арианската ерес, а когато си тръгва оттам, всички вече били обърнати към истината от боговдъхновеното му слово. От догматическите му съчинения с най-голяма слава са „Пет слова за богословието“, където сякаш е най-блестящото догматическо изложение за тайните на Света Троица – опровержение на разпространените тогава заблуди. Неговите съчинения се ползват и от християнските мислители от по-късно време. Нека не забравяме свети Константин – Кирил Философ, създателят на нашата азбука, който почти изцяло построява своите аргументи при спора със сарацини и евреи върху изложенията на свети Григорий Богослов и в цялост усвоява неговите философски и реторични похвати. Неслучайно Църквата заслужено дава названието „Богослов“ на смирения Григорий. Богослов е наречен четвъртият евангелист – великият Йоан, прозрял най-дълбоко в Божиите тайни. Същото име е дадено и на духовния светилник на 11-ти век – свети Симеон Нови Богослов.
А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: Какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: Прогледай! Твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
Братя и сестри,
Днешното литургийно евангелско четиво ни припомня велико чудо, сторено от нашия Господ Иисус Христос. Спасителят изцелява един слепец, който проси край пътя за Йерихон. Нещастникът, пребивавал в пълен мрак, усеща своето избавление. Неговата вяра в Месия, Който иде, за да спаси света, го кара да настоява, да проси и да моли: „Помилуй ме, Иисусе, Сине Давидов!“ Ето – точно незрящият вижда с очите на сърцето си, че край него минава Синът Божий, Избавителят на пленени, Освободителят от оковите на мрака, Чудотворецът и Възкресителят – минава Онзи, чрез Когото всичко е станало. А мнозина от зрящите с телесните си очи не ще повярват в Христос, въпреки чудесата, изцеленията и словото с Божествена власт. Не е ли това изобличение за множеството здрави, зрящи с телесните си очи, уж очакващи Месията юдеи? Нали точно онези, които съпровождат Иисус и са възхитени от Неговите чудеса и благодатна сила, са сред тълпата, която един ден ще вика: „Разпни Го!“. А прогледналият слепец – пише евангелист Лука – веднага тръгва след Христа. Така и ние, ако сме изцелени от мрака на езическите или атеистичните заблуждения, трябва да тръгнем след Христа по тесния път. Християнството не е само одежда, която обличаме, християнството е вътрешна промяна, излизане на вътрешния ни човек, който е богоподобен. Ето този вътрешен човек ликува, когато се молим, постим или извършваме доброделание. А колко много си вредим, когато заглушаваме гласа му, допускайки в сетивата си пяната и злобата на днешния ден да замъглява духовния ни взор. Не е ли нашето християнство верую само на думи? Живеем ли Христа? Христос обитава и в сърцата ни? Ето това е въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе. И дано Бог ни умъдри да видим истинското си духовно състояние, да прозрем скритите недъзи на душата ни. Бог да ни вразуми и помилва по Своята велика милост и по застъпничеството на Пресветата Владичица Богородица и всички светии. Амин!
Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството, откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.
Братя и сестри,
Църквата ни призовава днес към възпоминание на живота и делото на най-известния сред просиялите в святост български епископи – свети патриарх Евтимий. Знаменателен духовник, безпримерен авторитет, безукорен пастир, изтънчен интелектуалец и преводач, създател на цяла литературна школа, свети Евтимий въплъщава всички духовни добродетели на древните свети отци и същевременно целият му живот е пример за действие, за борба и непримиримост със злото и за високо духовно наставничество. Той е знаел от видението на своя учител – великия Теодосий, че България ще падне под турска власт именно в дните на собственото му епископско служение. И въпреки това, до последен дъх живее с упованието в Бога и знанието, че горчивата чаша на страданията изпиват не само отделни хора, но и цели народи. Дошъл часът за тази горчива чаша – петвековното робство, когато зелената плесен на насилствено наложения ислям ще покрие много области, а пък Църквата ще се украси с кървите на много новомъченици. И неслучайно, когато старопрестолният град Търново пада под агарянския натиск, и свети патриарх Евтимий е поведен на заточение. На въпроса на уплашения народ: „На кого ни оставяш, добри пастирю?“ светителят, провиждайки бъдещето на нашия многострадален народ, казва: „На Светата Троица ви оставям – отсега и довека“. Така на Божията помощ е оставен нашия народ и на молитвеното застъпничество на Майката Божия и родните светии, сред които сияе богоумъдрения и славен светител – патриарх Евтимий. По неговите молитви, Бог да ни подкрепи, да ни умъдри, да ни въцъркови и облагороди, та да бъдем поне в нещо достойни за духовния облик на предците си. Амин!
Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.
Братя и сестри,
Чухме евангелието според свети евангелист Матей, а именно онзи момент от проповедта, произнесена на планината, когато Спасителят казва: “Не може се укри град навръх планина“. Такъв град навръх планина, сияещ със светлините на добродетелта, въздигнал се над греховните страсти, е и днес честваният прославен светител – свети Атанасий, наречен Велики. Той е един от най-знаменитите богослови на четвъртия век, епископ, книжовник, поборник за православието против тогавашните ереси, богомъдър проповедник и безсъмнен авторитет при установяването на истинската подредба на новозаветните книги. Целият му живот преминава в служение на Бога и Църквата. Неуморим защитник на истината, свети Атанасий прекарва от 47 години епископско служение цели 15 години в изгнание и несгоди. Оставил ни е блестящи съчинения в почти всички сфери на богословието. В полемиката с арианската ерес, която понижава божественото достойнство на Спасителя, свети Атанасий написва множество съчинения, които обличат в слово важни догматични истини. Съвсем млад, още дякон, той участва в Първия вселенски събор и добива слава на православен мислител, способен да защити вярата от тогавашните зломислия и заблуждения. Неговият авторитет е толкова голям, че по негова молба свети Антоний Велики оставя своята пустиня и се отзовава в Александрия, за да потвърди истините на православната вяра срещу еретиците. Знаем и, че свети Антоний е диктувал писма до император Константин в защита на епископ Атанасий. Днес Църквата чества заедно свети Атанасий Велики и свети Кирил, също архиепископ Александрийски, живял малко по-късно. И двамата са епископи в Египет, и двамата са защитници на православието, свети Атанасий срещу арианската ерес, а свети Кирил – срещу несториевото лъжеучение. Затова и ги честваме заедно в днешния ден. А колко много имаме нужда днес от гласове, които да изобличават днешните лъжеучения. И колко остра е необходимостта от посочване на недъзите в нашия свят, чудовищно оскъднял откъм ценности и вяра. Божието благословение и умъдрение да е с всички нас, по молитвите на свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски. Амин!
Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.
Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.
Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.
Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
Днес честваме велико духовно слънце, истинска горяща лампада сред сомна на светиите. Честваме родоначалника на християнското отшелничество, прославен по цял свят с подвизи, богоумъдреност и чудеса, а именно египтянина Антоний, когото Църквата нарече „Велики“. Макар от знатен произход и на ранна възраст, богоумъдреният Антоний избира труден и непознат дотогава път на съвършенство в Христа. Дотогава отдалите се на пост и молитва са пребивавали в градовете или край населените места и обикновено не се подвизавали сами. Възлюбил Господа с всичкото си сърце, всичкия си разум и от цялата си душа, юношата Антоний оставя своето богатство и се оттегля в пустинна местност. Там му предстоят две десетилетия тежка битка с похотта на очите, похотта на плътта и гордостта житейска. Но с помощта на Божията благодат великият отшелник е освободен от буреносните страсти, от нападенията на врага и от изкушенията. Бог се поселва в сърцето му и неописуемата Божия благодат го въздига в авва, което ще рече наставник на множество египетски пустиножители, които просияват в добродетелен живот чрез неговото наставничество. По Божия промисъл немалка част от техните слова, подвизи и дела са записани и останали за поколенията, а житието на великия Антоний излиза изпод перото на боговдъхновен светител и приятел на преподобния, а именно свети Атанасий, когото честваме утре. Когато четем житията на тези светии, се докосваме до духа на „златния век“ на християнската аскетика – четвъртото столетие, което е образец за монашество за всички времена. И макар че мярата на техните подвизи е недостъпна за нас, християните от последните времена, то не спираме да се уповаваме на тяхното молитвено застъпничество. Защото не бива да забравяме, че светиите – преподобни, постници, аскети, праведници, всички те са нашето истинско духовно семейство, семейство, обитаващо небесната ни прародина, родственици по дух, които се молят за нас пред престола на Всевишния. И както приживе са превивали снага и колене в поклони пред Всеподателя за прощение на света, така и сега предстоят по-лъчезарни от слънца пред Стария по дни и се молят за оскъднелите по вяра, обкръжени и стеснени отвред християни на последните времена. Велико е тяхното дръзновение пред Бога, велико е и нашето настояване за молитвеното им застъпничество. Затова и просим и казваме: „Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас. Моли Бога и ние да станем съучастници на тая небесна радост, сред която пребиваваш вечно. Амин!“ Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици по молитвите на Майката Божия, на свети Антоний и на всички светии.
И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.
Братя и сестри,
Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.
А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.
Братя и сестри,
Матеевото литургийно евангелско четиво разказва за началото на проповедта на нашия Господ Иисус Христос. Именно в града Капернаум Спасителят започва благовестието за Царството с думите : “Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“. Този покаен призив е начало на тесния път на духовното ни обновление, но покаянието не е само начало, но и среда, и завършек на увенчаването на призвания за богоподобие човек. Покаянието може да роди плод, а именно смирение, което е най-желаната добродетел за християнина. Без покаяние неминуемо ще се възгордеем и ще започнем да мислим за себе си не както подобава на Христови следовници. Защото Господ ни съветва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце.“ Христос е кротък и смирен, защото у Него придобитата човешка природа е съвършена и напълно лишена от грях. А при нас, тварните наследници на прародителския грях, е нужно покаяние, което да ни смири и преобрази, и да ни направи богоподобни. Колкото и ужасни, и отвратителни да са нашите грехове, колкото и зловещи да са нашите оскърбления към Бога и човеците, дверите на покаянието са достъпни за всеки. Всеки, абсолютно всеки може да се покае. Осъзнаването на нашите грехове е условие за съкрушението на сърцето. Но за съжаление твърде често ние живеем с илюзорна представа за нашата мнима праведност. Изричаме покайните молитви механично, а сърцето ни е студено и закоравяло. Отдалечени от мисълта за смъртта, която е естествен тласък на покаянието, ние не съзираме и не усещаме истинните му измерения. Изповедта ни е формална, а духовното ни зрение е заето със съзерцаване на чуждите грехове. Единственото ни спасение е да се молим на света Богородица, честния Предтеча – Проповедника на покаянието, светиите и нашия Ангел – пазител, да ги молим за великата милост – дара на истинното покаяние. То е покаяние не на думи, а в скрижалите на сърцата ни. То е красота на духа, която избелва като сняг опетнената от грехове кръщелна одежда. Ето за това покаяние да се молим, това покаяние да усетим и придобием. А каква по-добра основа и висина на нашия духовен живот бихме имали … С дохождането на Христа в плът Царството Небесно се приближава, а след Възнесението Христово то отново е достъпно за човешкия род. Но без покаяние няма начин един зрял човек, претоварен от грехове и греховни навици, да пристъпи в тази непристъпна светлина. И подвизи, и молитви, и милостиня не ще ни спасят без покаяние, защото врагът на нашето спасение ще ги погуби с неизбежното тщеславие, към което сме толкова уязвими. Братя и сестри, да се молим да се сподобим с истинно покайно чувство, което да даде плод в нашите сърца. Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на днес чествания светия Петър Севастийски, брат по плът на свети Василий Велики. Амин!
Светлината на Храма 