Лука 6:31-36

          И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
          И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
          И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
          И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
          Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо, и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
           И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Братя и сестри,

            Да бъдем милосърдни е същината на християнството. Чухме от днешното литургийно евангелско четиво, че Сам Господ изисква от Своите следовници да са милосърдни, така както Небесния ни Отец е Всемилосърден и Всещедър.
Милостта в сърцата ще ни отличи от всички, които живеят по езически. Тя е знак , че наистина сме Христови – не само на думи, но и на дела.
Христос не просто изисква да сме добри към ближния, който в старозаветен смисъл е единоверният, единородният, уважаваният и почитаният. Христос изисква да сме добри към всички – дори към враговете си.
Никое религиозно или философско учение не изисква любов и доброжелание към врага.
Единствено Христос го изисква и то многократно.
Защото всички познати учения, дори и старозаветният закон, който Бог дава на Мойсей, нямат пълнотата на съвършенството, която иде с Богочовека Христос.
Да обичаш врага си е толкова свръхмерно и чудно, толкова превишаващо нашия, сякаш естествен след грехопадението, егоизъм, че онемяваме от това търсено съвършенство, сякаш сме попаднали в друг свят.
Да, да обичаш врага си е изискване и насока от другия, небесния свят. Защото Спасителят иска да ни направи жители на небето. Иска да подражаваме на Отца, Който е благ към неблагодарни и зли.
Иска да постигнем жилище в дома на Отца, където е денят без залез и където са Божията Майка и светиите.
Да обичаш врага си, значи да се молиш за него, да го жалиш и да му простиш от сърце. Значи и да му помогнеш, ако изпадне в нужда. Значи да се бориш за неговото спасение. Така както Господ прости на своите убийци с думите: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“.
Това бяха думи и на архидякон Стефан, когато озлобените юдеи го засипваха с камъни.
Не само не бива да злорадстваме, а трябва да скърбим за нашия брат, който е паднал в омраза и изкушение. И милостта ни трябва да се простира над цялото творение – и над хора и над животни, и над всичко, което Небесният Художник е създал със Своята Премъдрост.
Братя и сестри, да се стараем да бъдем милосърдни, като помним, че най-високото стъпало по лествицата на въздушните митарства в задгробния живот е именно стъпалото на жестокосърдието. Макар и преминал целия „частен съд“, новопредставеният може да отпадне именно от това последно стъпало, защото не се е показал милосърден.
Затова да гледаме да извършваме доброделанието тайно, по християнски и преди всичко да имаме милост в сърцата. Тогава ще ни бъде чуждо и осъждането, и клеветата, и всяко злонравие.
И ако се огледаме, наистина ще намерим начин да бъдем милосърдни – и в мисли, и в думи, и в дела.
На помощ са ни небесните жители – Майката Божия, ангелите, пророците, апостолите и цялата небесна Църква, която не спира да се моли за нас. До нас е нашият ангел, който винаги ни подтиква към милост. Да не заглушаваме гласа му и да бъдем бързи на повика към милосърдие.
Можем да си честитим, защото днес е Покров Богородичен – празник от 10 век, в чест на едно от чудесата, сторено от света Богородица в Константинопол. Майката Божия е простряла своя покров над обсадения от ислямски войски столичен град и молещите се във Влахернската църква – свети Андрей и неговия ученик, са се удостоили със съзерцанието на това величествено видение.
Нека да не спираме да се молим на Всемилостивата Владичица да простре своя покров и над всяко вярващо и съкрушено сърце.
Божието благословение да е по Нейните молитви и над всички нас! Амин!

Копирай Проповед на Неделя втора след Неделя подир Въздвижение

Иконата е копирана от http://www.hram.zp.ua

          Възлюбени апостоле на Христа Бога, побързай да избавиш ония, що оправдание не намират. Господ приема молитвата ти, когато се кланяш пред Него, както те прие, когато се склони върху гърдите Му. Моли Го да разпръсне и мъглата езическа, която ни притиска, като просиш за нас мир и велика милост.

Иконата е копирана от http://www.ikona.bg

Лука 5:1-11

          Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото, а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
          А когато престана да говори, рече Симону: Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
          Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
           Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ, и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
          Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона.
          И рече Иисус на Симона: Не бой се, отсега ще ловиш човеци.
          И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука разказва за велико чудо, сторено от нашия Спасител. Христос поучава народа от кораба във водите на Генисаретското езеро и сетне повелява рибарите отново да хвърлят мрежите в дълбочините. Те цяла нощ напразно са се мъчили и са обезкуражени. Ала Симон Петър се смирява с думите: „Наставниче, по Твоята дума ще хвърля мрежата.“ И корабчето на Петър така се препълва с преизобилен улов, че искат помощ от други рибари да напълнят и техния кораб, за да не потънат.
              А Петър, потресен, коленичи и казва: „Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.“
             И други са казвали на Господ да си отиде от тях. Това са гадаринци, жалещи за издавеното стадо свине, съсипани от материалната загуба. А Петър, обратното – в пристъп на благоговение и боязън, осъзнава своето нищожество пред Божествената сила.

Има още →

Защо е необходимо изучаването на Религия-Православие (православно вероучение)

    В днешно време, когато медийното пространство е пренаситено от вести за убийства, грабежи и като цяло криминализиране сред най-младите, когато пред очите ни расте поколение, което не може дори да изгради ценности, а какво остава да ги отстоява, сме изправени пред дълга и отговорността да потърсим изхода, за да осигурим бъдеще.
          Тревожно е, че не става въпрос за разрива между поколенията – този процес винаги е бил наличен, а за обезличаване, за невъзможност да се изгради от детето личност, която да осъзнава разликата между компютърната игра и реалния свят.
          Не е тайна, че традиционните нравствени ценности, чийто носител е религията, винаги са се култивирали в семейната среда. Проблемът е, че точно родителите принадлежат на онези поколения, които са лишени от  знанието за вярата – едни са формирани във времето отпреди промяната през 1989 г., а други с нищо не са приобщени към религиозното знание, при все че изминаха повече от две десетилетия след тази промяна.
          Не е ясно защо няма повсеместно утвърдена форма за запознаване с веровите истини на Православието в нашите училища – та нали именно в Европа, която е пример за нас, именно в европейските училища има занятия, където децата научават религиозните ценности на традиционното вероизповедание.
          Да, в България има немалко области, където това обучение е вече налично. Изучаването на Религия – Православие дава шанс да се запълни вакуума на религиозното невежество и да се премахне дефицита на нравственост сред подрастващите.
          Нека оставим това знание като отворена книга на училищния чин. Нека детето да може да надникне в нея и да научи, че е добре да почита майка си и баща си.  Да научи пътя към храма, а не хлъзгавите пътеки на гибелната сектантска псевдодуховност. Да научи, че освен материалното, съществуват и други неща, много по-ценни.
          Нека не лишаваме своите деца от изконно нужното знание, което самите ние, техните родители, не можем да им дадем. Докато ние живяхме в силова държава, където моралът беше строг, а институциите силни, то днес децата нямат ориентир в един разпадащ се свят на алтернативи, където гейпарадите, насилието, бленуваното благоденствие в чужбина, виртуалните игри и твърде реалните наркотици стават единствените им опорни точки.
          Да се обърнем към родното ни верую, към религията на нашите деди, която запази българщината във векове на най-страшен гнет, за да внесем в детските умове и сърца светлината на познанието, съхранила нашия народ. За да знаем, че детето ни няма да посмее да открадне или излъже, няма да бъде бито от съученик или да се крие и да пуши трева……

Марк 8:34-9:1

          И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
           И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Братя и сестри,

           Чухме от днешното евангелско четиво, че Господ Иисус Христос казва: „Който иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва.“
           Ние сме в попразненството на Кръстовден – деня на честването на Светия Кръст Господен.
           Какво значи да се отречем от себе си?
           Значи да приемем своите житейски изпитания като страдания в име Христово, като път в Христа и като съзнателно отречение от лековатия и суетен светски шум, с всичките му улеснения, повърхностни радости и измамни заблуди.
           Да последваме Христа – значи да не бягаме от страданията, а да осъзнаваме техния смисъл.
Защото страданията ни имат смисъл – и болести, и скърби и утеснение, ако са приети без ропот, в име Христово, могат само да ни помогнат да се възкачим по невидимата лествица към небесното царство.
             Обратното – охолството, липсата на грижи, безметежния живот, може да бъде точно онзи камък, към който привързани да потънем към бездната.
             Да вземем кръста си – значи да не роптаем, и сред най-тежките страдания да казваме „Слава Тебе, Боже, слава Тебе“.
             Да, можем да просим изцеление, облекчение и избава от утеснението, но да не забравяме, че Бог знае от какво имаме нужда и че Той – Вездесъщият, Всемилостивият устройва нашето спасение.
              И не се знае дали точно това наше малко, тихо, безропотно претърпяване да натежи в деня на Съда за добрата ни отсъда.
             Днес честваме и една велика страдалница – майка, християнка, чиито дечица, заради Христа са убити пред очите й.
             Това са света София и трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов, като Любов, най-малката, е била на 9 години в момента на изтезанията.
             Нека пред очите ни винаги да са тези примери за носене на кръста на страданията. Тези примери, макар и превишаващи слабите ни човешки сили, показват дивното действие на Божията благодат, когато може приживе да съзрем, въпреки мъката, през мъката, през Голгота, възкресението и райската обител.
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на света София и невръстните мъченички – Вяра, Надежда и Любов.
             Честито на всички именици! Амин!

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя след Въздвижение

Иконата е копирана от http://www.pinterest.com

  Спаси Господи Твоите люде и благослови Твоето достояние, победа на православния български народ дарявай над противниците и запази с Твоя кръст наследието Си.

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен – Кръстовден

            Православната църква извършва поклонение на светия Кръст Господен няколко пъти през годината. Най-почитаният празник на Кръста е Кръстовден.
            На Кръстовден се честват следните събития: 1. Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на Кръста от персийски плен.

Има още →

Йоан 3:13-17

          Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
          И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
          Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
          Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

  Твоето Рождество, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос Бог наш, и като унищожи клетвата, даде благословение, а като обезсили смъртта, дарува ни живот вечен.

          Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
             Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още →

Рождество на Пресвета Богородица – 8 септември

           Рождество Богородично е един от най-големите празници на православната църква.
           Родителите на света Дева Мария – светите Йоаким и Ана, които църквата нарича „богоотци“, до старините си нямали деца. При израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
           Йоаким тъжал дълбоко.  Когато скръбта му станала преголяма, отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там той прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо, както някога с Авраам, който станал баща в дълбоки старини.
           Ана затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба. Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

Има още →