В периода на управление на хан Крум (802-814) големи групи византийско население са преселвани в българска територия. Те носели свята християнска идентичност. Така в ханския двор попаднал гръцкият учен Кинам, който направил дълбоко впечатление със своята вяра и ерудиция на хан Омуртаг, който бил противник на християнството. Смятайки го за византийско влияние, той отстранил Кинам от досег със синовете си. Казват, че веднъж Кинам отказал да вземе участие в идоложертвена трапеза в двора. Така военнопленникът попаднал в тъмница за дълги години.
            След възцаряването на Омуртаговият син Маламир (831-836), по молба на своя по-голям брат Енравота, Кинам е изведен от затвора и подарен като роб на княза, който копнеел да чуе отново богоречивите му слова. Скоро Енравота, огласен във вярата, приема Свето Кръщение под името Боян.
             Маламир се опитал да го откаже от „чуждия Бог“. За българската аристокрация християнството все още било враждебно и прокарващо византийско влияние учение, което трябвало да се изкорени. Новопросветеният княз твърдо отхвърлил езическите идоли като скверни и заявил, че не ще се откаже от Христа. Тогава Маламир произнася смъртна присъда над своя брат – християнин. Преди да сведе глава пред меча, царственият мъченик изрича пророческите слова, че Христовата вяра ще се преумножи по земята българска, кръстният знак ще бъде изправен навсякъде, ще бъдат въздигнати отново храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще Му служат. А идолите и жертвениците им ще потънат в забрава, сякаш никога не са били. Свети Боян-Енравота изрекъл и скръбно пророчество за своя ожесточен в езичеството роден брат.
             Князът – мъченик се увенчава с нетленен венец около 833 г. Маламир умира скоро, не оставя наследник и на престола се възкачва Пресиян, син на втория му по-голям брат Звиница. Знаем, че негов син е именно княз Борис – Михаил, покръстил се с поверения му народ през 864 г.
             Мощите на свети княз Боян-Енравота са неизвестни, не знаем гроба му. До нас не е достигнала и служба за него. Църквата го поменава на 28 март в денонощното богослужебно последование като първия български мъченик от княжески род.
             Името му е написано на небесата сред сонма на мъчениците.
             По неговите молитви, Бог да се смили над българския род.   

Други светии, почитани в деня на свети Боян-Енравота 

          В деня на свети мъченик Боян-Енравота църквата почита и други мъченици от нашите земи – свещеномъчениците свети Георги, епископ Загорски и презвитер Петър Мъгленски. Те са българи, канонизирани от Константинополската патриаршия, приели мъченическа смърт по време на гоненията срещу християните при хановете Крум, Дукум, Диценг и Омуртаг. Техните имена, заедно с имената на много други мъченици са известни от Патриаршеския синаксар.
          От синаксара научаваме, че свети Георги Загорски е епископ на град Дебелт, близо до днешен Бургас, Пардос (Парод) е българин, свещеник в Източна Тракия, Петър Мъгленски е свещеник в Мъглен (днешна Гърция), споменати са мъчениците Куперг (името му е вариант на Кубер), Асфир (вариант на Испор – Аспарух). На този ден почитаме и славяните свети Любомир и Хотимир. Някои от тях са убити през 813 г., заедно с одринския митрополит свети Мануил, други по-късно.
          По техните молитви, Бог да ни помилва!

Икона: http://www.hera.bg  

Копирай: 28.03.Свети Боян Енравота и други светии

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Има още →

Свети Георги Софийски Стари

            На 26 март почитаме свети Георги Софийски, наречен Стари, в отличие от другите новомъченици на турското робство, споминали се в София, носещи същото име. Житието му, писано от неизвестен автор, достига до нас в гръцки препис.
            Свети Георги, уподобил се по страдания и по изповядване на вярата на своя знаменит именен светия от 3 век, е родом от София.
             През 1407 година, в ранните години на робството, той се ражда и расте с грижите и благочестивото възпитание на своите боголюбиви родители. Подобно на свети Георги Победоносец, младият християнин е с военен чин и с отличия във военното дело. Предполага се, че е служил в османската войска.
             На 30-годишна възраст Бог го призовава към мъченически подвиг. Това се случва в Одрин, „който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди, когато го владееше нечестивия род на езическите елини“ – пише житиеписецът. Младият воин дава своя лък за поправка при турски оръжейник, който започва да хули християнската вяра. Свети Георги не изтърпял хулите и смело изповядал и защитил вярата. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Прободен с нож, а сетне изгорен на клада, свети Георги предава чистата си душа на Бога на 26 март 1437 година.
            От житието на свети Георги Софийски Нови знаем, че мъченическият подвиг на свети Георги Софийски Стари е бил известен в родния му град.
            По неговите молитви Бог да ни вразуми и помилва.

Източник: Стара българска литература, т.1, 1971, 403-411 с.

Иконни изображения: http://www.pravila.ro и http://www.chernomorie-bg.com

26.03.Свети мъченик Георги Софийски Стари, 2022

          Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

           В името на Отца и Сина и Светия Дух!

          „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“ – този поздрав чува Пресветата Дева в дома на Обручника Йосиф, в бедното и презряно градче Назарет.
           Спасителят на света се въплъщва не в Йерусалим, където е храмът, нито в някой от древните известни градове, а на място презирано от юдеите, център на езическа Галилея, пълна с грешници и отстъпници.
           Още тук Богочовекът показва Своето благоволение към грешните, Своята мисия да дойде именно при тях, а не при праведниците, нямащи нужда от покаяние.
           Пречистата Дева, наследница на царски и архиерейски род, е много бедна, беден е и нейният Обручник Йосиф, комуто е отредено да пази девството на Богоизбраната. И неслучайно Тя казва „Господ погледна на унизеността на рабинята Си“. И добавя: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“.
           Смирена и съвършена в добродетелите, целомъдрена и просветена във вярата, изучила безпогрешно Закона и пророческите книги, светата Дева е ослепителен съсъд, кивот, позлатен от Духа, прекрасен храм на небесната слава, славен чертог, в който Христос се съчета с човечеството, великолепен златен светилник, украсен със седемте дара на Светия Дух, провидян от Захария, всечестно оръжие на мира, чрез което скръбната присъда, осъдила света на проклятие, се обърна в радост. Тя чака с трепетно очакване предвъзвестеното от ангела, още докато е съвсем невръстна в Йерусалимския храм.
            И в деня на благата вест, Архангелът открива, че тя е именно – Девицата, предречена от Исаия, която ще роди Емануил.
            С нас е Бог – това значи Неговото име Емануил.
            С нас е Бог – и смъртта ще бъде победена.
            С нас е Бог – и грехът ще бъде отхвърлен.
            С нас е Бог – Победителят на ада.
            С нас е Бог – Съкрушителят на древната змия.
            С нас е Бог – и примирението с Отца е вече с нас.
            С нас е Бог, роден от Новата Ева, Изтребителят на преизподнята.
            С нас е Бог, слязъл по стълбата небесна.
            С нас е Бог, поселил се в девичата утроба.
            С нас е Бог, превърнал Девата във вместилище на Невместимия.
            С нас е Бог, удивил с тази велика тайна и серафимите.
            С нас е Бог – и древният ни враг е победен.
            Порядъкът на естеството е отстъпил, а Свръхнеописуемият се едини със света.
            Днес е началото на нашето спасение, началото на нашето изкупление, наш най-честит празник.
            Да се молим на Богородителката, на царицата Небесна, на пречистата Владичица, послужила в чистота и смирение на тази велика тайна. Да се молим за спасението на нашия изстрадал род. Да се молим за мир в света, да се молим за осъзнаване на грехопадналото човечество. Да се молим за спасение от нечестието и злите навеи на нашето лукаво време.
            Честит и благословен празник!
            Честито на всички именици!
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на нашата Закрилница – света Богородица. Амин!

Икона: http://www.tourinfo.bg

Проповед на Благовещение, 2022

            Свети Лука Одрински е сред сонма на новомъчениците, просияли в годините на османското владичество. Той е роден в Одрин, син на благочестивите българи Атанас и Домница. Отрано останал сирак, свети Лука пътува като чирак на богат търговец и в Цариград при инцидент е принуден да се откаже от вярата  и насила е обрязан. Руският посланик успява да го изпрати в Смирна и Тир. Впоследствие младият Лука постъпва в Иверския атонски манастир, където го миропомазват и така приемат отново сред числото на християните. Измъчван от терзанията на съвестта, Лука пътува и отсяда в различни манастири и скитове. Като не може да забрави отречението от Христа, младият монах решава да приеме мъченическа смърт, с която да изкупи греха си пред Бога. Поради възрастта му  никой не е смеел да му препоръча мъченически подвиг. Но виждайки неговата твърда решимост, атонските монаси му дават специално килийно правило – подготовка за мъченичество в Христа. Впоследствие Лука е подстриган във велика схима и, съпроводен от своя изповедник, заминава за Митилини.
            След приобщаване със Светите Тайни, свети Лука, преоблечен като турчин, разказва на кадията как насила е потурчен, отрича се от Мохамеда и изповядва на всеослушание Христа. Първоначално с ласкателства и заплахи, а сетне, след жестоки побои, юношата е затворен, където митрополитът на Митилини успява да внесе Свето Причастие за него.
            След множество мъчения, едва 16-годишен, свети Лука е осъден на смърт чрез обесване. В мига, преди примката да се стегне около шията му, е приканен от палача да изповяда Мохамед за пророк. Свети Лука казва: „Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям“.
             Датата на мъченическата му кончина е 23 март 1802 година. Благоуханни и без признаци на тление, мощите на мъченика са оставени три дни на бесилката, а сетне привързани с голям камък и хвърлени в морето.
             По Божий промисъл мощите не потъват, а през нощта местните християни намират тялото на свети Лука на брега и устройват християнско погребение.  Множество чудеса и изцеления ставали при досега с дрехите, в които е било облечено многострадалното му тяло.
            Бог да ни помилва по неговите свети молитви и да ни даде частица от неговото дръзновение.

Икона: http://www.iellada.gr

За копиране: 23.03.Свети Лука Одрински

Марк 2:1-12

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат, и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: Какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: Що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: Прощават ти се греховете ли, или да кажа: Стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): Тебе казвам, стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: Никога такова нещо не сме виждали.

Проповед на Неделя Втора на Великия пост

Братя и сестри,

           На втората неделя от Великия пост Църквата възпоменава велико чудо на изцеление, сторено от нашия Господ Иисус Христос, над един тежко болен, разслабен – парализиран човек. Нещастният болник е носен от четирима свои близки. Виждайки, че поради голямото множество народ около къщата, където е отседнал Спасителят, те не ще могат да доближат одъра с болния, неговите близки разкриват покрива на къщата и така спускат одъра. И забележете, заради тяхната вяра, Господ прощава греховете, а сетне изцелява разслабения.
            За Господ няма нищо невъзможно. За Твореца на света, чрез Когото всичко е станало, няма нищо непостижимо. Нещо повече, знаем от Самия Него, че невъзможното за човеците, е възможно за Бога. И забележете, преди да изцели видимо болното тяло на човека, Христос извършва друго, невидимо, не по-малко чудо – прощението на греховете му.
            Всинца много грешим – казва апостолът. Всички ние сме разслабени. Всички сме духовно парализирани. Всички сме на одъра на страданията – плод на духовните ни недъзи и немощи.
            И всеблагият Господ не само ще прости греховете ни, ако се покаем, но и ще ни даде сили да изпълняваме Неговите заповеди.
            Всички сме разслабени, бавни на добро и милост. Но четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан – наши най-близки помощници на духовния ни път, могат да ни вдигнат и донесат в нозете на Спасителя.
            От любов към грехопадналия, те ще пробият покрива на нашия високомерен ум, покрит с праха и навеите на земните дела. Така, облагодатен и смирен, нашият ум ще навлезе молитвено в скритата стаичка на сърцето – нашата Светая Светих и ще можем, ако даде Бог, вече изцелени, да вдигнем одъра си (нашето тяло) за вършене на добро.
             Да даде Бог всекиму разкаянието да е искрено и дълбоко, та да бъдем изцелени като разслабения болник.
             Защото дните на нашия живот са кратки. Сега сме тук, а утре вече ще ни няма.
             Да се молим за нашето спасение, да се молим горещо и за избавлението на нашите православни братя от взаимното изтребление на войната. Да не спираме молитвите си за мир в света, та Князът на мира, нашият Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Своята Пречиста Майка и всички ангели и светии, да добави мирни дни за нашия изстрадал и остарял в грехове свят.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите на днес чествания велик защитник на християнството, богослова на Свещеното Предание – Солунския архиепископ, безмълвника свети Григорий Палама. Амин!

Проповед на Неделя на Григорий Палама, 2022

Стенописите са копирани от http://www.pravmir.ru и от http://www.maria.catholic.or.kr

към Начало

            Човеколюбиви Господи, Боже на любовта и мира, простри над нас Твоята могъща закрила. Не допускай раздори и гняв да разделят народите и направи те да заживеят в мир на благословения от Тебе свят. Защото Ти ни заповяда да се обичаме един друг.
             Уталожи тъгите, влей балсам в раните, пресуши горчивите сълзи на вдовиците, а сираците окрили с вяра и сили! Просветли сърцата на човеците със светлината на любовта. 
             Угаси враждите и раздорите и премахни причините за всяко разногласие, разпри и войни. Пропусни през светлите небесни двери слънчевата колесница на мира, който всички жадуваме, и нека той, в съюз с любовта, да стане владетел на земята. 
             Не позволявай гняв да помрачава ума на Твоите раби, вдъхни им разум, за да не пропиляват силите си за взаимно изтребление, а за мирен, градивен труд и прослава на Тебе – Отец, Син и Свети Дух, сега и винаги и во веки веков! Амин!

Из „Молитвеник“, СИ на БПЦ, София, 1996, с. 344
Икона: www-icon-art.gr

Копирайте: Молитва за мир

Чудото на свети Мина по време на Втората световна война

           През юни 1942 г. Северноафриканската кампания е в решителен етап относно изхода на Втората световна война. Немските сили под командването на генерал Ромел напредват към Александрия и по пътя си се спират до място, което арабите наричат Ел Аламейн (мястото на Мина). Близо до Абу Мена имало потънала в руини църква, посветена на св. Мина, където според някои хора той бил погребан. Тук по-слабите сили на Съюзниците се сблъскали с по-многобройните и по-добре въоръжени войски на германската армия и като че ли резултатът от битката при Ел Аламейн бил предрешен.
           По време на първата нощ на сражението, в полунощ, св. Мина излязъл от потъналата в руини църква и се появил посред немския лагер, водейки керван с камили, точно както бил изобразен на стените на древната църква върху една от фреските, изобразяваща неговите чудеса. Чудното и всяващо ужас видение толкова снижило бойния дух на немците, така че то допринесло за брилянтната победа на Съюзниците.
           Уинстън Чърчил казва за тази победа: „Това не е все още краят. Това даже не е началото на края, но е, вероятно, краят на началото.“ Той също така пише: „Преди Аламейн ние нямахме победа- След Аламейн, никога не претърпяхме поражение“.
            Египетски вестник пише за чудото на св. Мина в своя брой от 10 ноември 1942 година. На 11 ноември, патриархът на Александрия Христофор II отбелязва празника на св. Мина в църквата „Св. Сава“ и въздава благодарност към Бога за чудото. В знак на признателност за победата, Съюзниците дават местността на Александрийската Патриаршия. Църквата, посветена на св. Мина, е възстановена на 27 ноември 1959 г. Тези събития спомагат да се съживи почитането на паметта на св. Мина.

Източник: http://www.predanie.bg

          Извисил се в добродетелта и очистил ума си, достигнал си желаното и крайното: с безстрастие украсявайки житието си, възприел си изряден пост с чиста съвест, в молитви като безплътен си пребивавал, възсиял си като слънце в света, преблажени Алексие.

   Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
          Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
          А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро?
          Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
          Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
           Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
           Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
           И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

Има още →

       Тропар на свети великомъченик Теодор Тирон

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            На днешния ден почитаме чудото, сторено от свети Теодор Тирон в началото на 4-ти век, 50 години след мъченическата му кончина.
            В дните на император Юлиан, наречен Отстъпник, заради отричането си от Христа и реставрацията на езичеството – в тези дни, по заповед на злочестивия император, в Константинопол всички сергии с храни на пазара били напръскани с идоложертвена кръв. Така императорът-богоборец искал да се подиграе на християнския пост. Но свети Теодор Тирон се явил във видение на тогавашния епископ и казал за това, като поръчал хората да варят по къщите пшеница с мед и така да се избавят от осквернената храна. Когато епископът попитал кой е светецът-воин, който му помага, свети Теодор разкрива името си и добавя, че е пратен в помощ на християните.
             Вижте колко чудна е грижата Господня за всички нас. Светиите – Божи служители, угодили Богу чрез праведен живот, а често и с мъченическа смърт, са наши най-близки приятели, бдящи над духовния ни живот. Те са нашето небесно семейство. Всеки от нас има силна духовна връзка със своя ангел-пазител и с именния си светия. По-често да се обръщаме към тях с молитви и просби, като не забравяме и Майката Божия, и честния Предтеча, които не спират да се молят за грешния свят.
             По традиция мнозина пристъпват днес към Свето Причастие. И така е редно, още в първите дни на поста да се единим със Светия Бог в Светата Чаша, та да имаме сили, подкрепени свише, да доведем доброделанието и труда на поста до Светата Пасха.
             Някои си мислят, че Светото Причастие е награда за строгия пост. Не, не е награда – никакви трудове, лишения и пости не ни правят достойни за драгоценната Господня Кръв. Всичко това получаваме даром, не поради нашите усилия, а поради Божието снизхождение и милост. Защото Христос ни обещава: „Аз ще бъда с вас до свършека на света“. Господ е с нас до свършека на света не само със Своето Божествено учение, повеляващо най-съвършен морал, но и със Светите си Тайнства, с които Църквата ни обдарява. А сред тях сияе като най-скъпоценен дар Светото Причастие – претворените от Дух Светий вино и хляб в Тяло и Кръв Христови.
            Блажени сме, трижди блажени, че можем да се утешим с Неописуемия, слязъл на земята.
            Блажени сме, че нашето грехопаднало естество е удостоено да стане храм на Живия Бог.
            Да даде Господ, с чистото свидетелство на своята съвест, да се причастяваме до свършека на дните си. Защото Бог единствен извършва тайнственото преобразяване на нашите сърца.
            И нека по-често, в съгласие с нашия изповедник, да пристъпваме към Светата Чаша. Защото това е най-реалната подкрепа, най-силната ни връзка с небето, най-благият дар, който изгаря тръните на съгрешенията и пороците ни.
            Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички нас. Амин!
            Честит празник!
            Честито на всички причастници!

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“
Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Разгледайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда
Копирайте презентацията Иконите на светците-воини, Витезда

Иконата е копирана от http://www.icons.ge

към Начало