На 1 ноември възпоменаваме будителите – всички достойни за уважение българи, способствали за отстояване на нашето християнско самосъзнание и на българщината, за опазване на родния език, традиция и култура.
          Честваме всички тях, някои от които неизвестни за широкия кръг читатели – като свети Пимен Зографски от 16 век, съградил, обновил и изписал ведно със своята школа над 300 църкви и манастири в България. Честваме великия Паисий, Хилендарският монах, който разкри вкратце родната история и я отърси от праха на забравата. Честваме всички негови следовници – книжовници, екзарси, преводачи, публицисти, поети, революционери и монаси, титани на духа и делото (макар и с най-различни нагласи и убеждения), отдали живота си за неугасимия блян да зърнат една свободна, лишена от гнет, заблуди, чуждопоклонничество и упадък, силна и славна България, държава на духа, носителка на великите идеали, завещани от предците.
          Честит да е празникът, на всички, които дишат и живеят с тези идеали!

Преподобномъченици Яков Костурски и неговите двама ученици иеродякон Яков и монах Дионисий

           Яков бил роден в едно село на Костурската епархия. Родителите му се наричаха Мартин и Параскева. Бил овчар и от това спечелил богатство. Обаче възбуди завистта на брата си, както Авел на Каина, който го наклеветил пред турския съдия, че намерил съкровище. За да избегне братската завист, той отишъл в Цариград и там станал джелепин, тоест продавач на овце, и от тоя занаят станал много богат. Един ден на угощение при някой си агарянски началник той чул от него да се възхищава от християнската вяра… Жена му била бесновата, завели я при тогавашния патриарх свети Нифонт и щом светецът зачел над нея Светото Евангелие, той и неговите слуги видели, че се отворил покривът на църквата и слязла светлина от небето, която покрила патриарха и жената и осветила цялата църква.

Има още →

Лк.16:19-31

     Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
     Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
    Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
     А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Братя и сестри,

     Днешното литургийно евангелско четиво възпоменава Господнята притча за богаташа и бедния Лазар. Тази притча представя човека и неговата задгробна участ, като ни разкрива каква награда получава всеки.
     Богатият пирува бляскаво и взема с пълни шепи от житейските наслади. Той се радва на добро здраве, на почести и власт. Нищо не тревожи взора му. И най-вероятно дори не е забелязъл бедния Лазар, който лежи струпав пред вратите на знатния му дом.
     Така отрупан със земни блага, богатият умира и отива в ада.
     А бедният Лазар, окаян, нищ и болен, посмешище за людете, чиято единствена дружина са псетата, отива в лоното Авраамово, пречистен от греховете си, възнаграден за търпението и липсата на ропот за своята участ.
     Колко е преходен нашият свят с неговите ценности! Виждаме, че онзи, който е величествен, знатен, почетен и преуспяващ след неминуемия край отива в мястото на скръбта.
     А окаяникът, от когото са се гнусели хората, бедният нещастник е събеседник на патриарх Авраам – награденият за своето гостоприемство велик старозаветен праведник.
     Ето как Бог отсъжда не по лице. Ето до какво се стига, когато нямаме милосърдие и добри дела. Защото не богатството, а вкаменелото безчувствие на богаташа го доведоха до вечните мъки.
     И не просто бедността и страданията, но и липсата на ропот въздигнаха Лазар до лоното на праведниците.
     Затова нека не забравяме тази притча, тези истинни Господни слова. И да гледаме към другия живот, защото там е вечността – блажена или страшна.
     Всичко в нашия свят е преходно – и хубаво, и лошо – кратък като сън е земният живот, какво са всичките ни безпокойства, всичките ни грижи пред тази вечност, където ще бъдем изправени на съд. И нашият ангел-пазител ще търси някакво наше добро дело, непокварено от тщеславие, ще търси добра дума, лишена от осъждане, ще търси молитва към Бога, дошла от сърце, неразсеяна – извършена покрай всички житейски дела. 
     Да не роптаем, когато има изпитания, бедност и болест – това е наше състояние, наше съкровище, което може да ни спаси, стига да не роптаем, да не тропаме с крак и да не искаме земно щастие.
     Защото пълното земно щастие и доволство – виждаме до къде води – до безрадостния жребий на безсърдечния богаташ.
     Христовата милост и благост да е с всички нас!
     Божието благословение да е с всички ви!
     Амин!

Проповед на Неделя пета след Неделя подир Въздвижение

Богаташът и бедният Лазар – стенопис от манастира Kykkos в Кипър, изт. blogs.ancientfaith.com
Икона на свети Стефан Милутин: http://www.blagovestnik.bg

Прочетете: Свети Стефан Милутин, крал Сръбски      Изтегляне

Житие на свети Димитър Басарбовски

         Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9  километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
         Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие свети Димитър просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
           Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни  зиме, ни лете не обул виновния крак.
            Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на  Господа душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
           Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.
           Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
           Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена литургия, той оздравял напълно.
          Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
          Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър Басарбовски в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
           В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете още за Басарбовския скален манастир и мощите на преподобни Димитър Басарбовски:

Икона: http://www.bg.wikipedia.org

            Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.   

Празнична вечерня в храм „Свети Димитър“, Хасково 

Проповед на Димитровден

Тропар на преподобна Димитра Киевска (Доростолска)

Като напусна страната си и своя град Силистра, ти се засели в град Киев, където манастир на Божията Майка устрои в чест на Нейното славно Въведение, и след смъртта си почиваш в него, и не го напускаш с молитвеното си ходатайство. Преподобна наша майко Димитра, помени и нас, твоите чеда, да бъдем помилвани по твоите молитви.

          Публикуваме житието на една достигнала святост, просияла в Небесното Царство българка – света Димитра Доростолска.

Житие на преподобна Димитра Доростолска

           Света преподобна Димитра Киевска (Доростолска), в света Матрона Александровна Егоровна, е родена през 1810 г. в българския град Силистра. Град Силистра е основан в римско време с името Дуросторум (Доростол), откъдето и светицата се нарича Доростолска. Тя била възпитана от благочестивите си родители Александър и Мария в духа на православната вяра, с многочислените примери на житията и благочестието на светците, прославили българската земя.
           В края на 20-те години на XIX в. семейството на преподобната Димитра се преселило в Бесарабия. Съпругът й, капитанът от руската армия Иван Егоров, загинал геройски в Кримската война (1853–1856). Матушка Димитра взела участие в отбраната на Севастопол (1855–1856), като помагала на ранените на бойното поле. През Руско-турската война (1877–1878) пък организирала в дома си в Киев лазарет за ранените войници. За участието си във войните тя получила няколко награди.
          През 1856 г. тя заминала за Киев и се установила в Печерск. Водила благочестив и скромен живот, черпела нравствени сили в молитвата и в четенето на духовни книги, и  посещавала често манастирските храмове. Часовете на уединение и молитва укрепили духа и надеждата й в Божието милосърдие.
          Тук, в Киев, се състояла забележителна среща, която променила целия й по-нататъшен живот. По Божий промисъл матушка Димитра се запознала с Киевския митрополит Исидор (Николски) (1858–1860), един от най-известните йерарси на Руската православна църква. Той станал неин духовен отец и наставник в продължение на много години. Тя дълбоко почитала своя духовник и не предприемала без благословията му нищо. Митрополит Исидор посочил на матушка подвижническия път и тя като го следвала, успяла да направи много за благото на Църквата и обществото.
            По предложение на владиката, матушка Димитра се заела със създаването на религиозна женска община за вдовици и сираци на загиналите през време на войните и за бедни безприютни. За благослов и покровителство  на бъдещата обител, митрополит Исидор й подарил досточтимата Боголюбската икона на Божията Майка. По-късно, когато заемал Санкт-Петербургската катедра (1860-1892), митрополит Исидор неизменно покровителствувал и подпомагал общината.
            С благословията и помощта на митрополит Исидор преподобна Димитра започнала през 1860 г. да изкупува имоти около нейния и през 1876 г. притежавала огромен земеделски участък с многобройни постройки – почти целия Печорски квартал в Киев. В него тя възнамерявала да създаде женска религиозна община. Това си намерение тя изложила в своето духовно завещание, написано в Санкт-Петербург.
             През 1877 г. тя се обърнала с молба към Киевския митрополит Филотей да разреши основаването на женска община, в която да живеят 33 вдовици и сирачета, които нямат средства за живот и желаят да се посветят на Бога и Църквата. Молбата й била удовлетворена и на 4 март 1878 г. с указ на император Александър II в Киев била учредена Введенската женска религиозна община „Въведение Богородично“.
            В полза на общината тя дарила земеделски участъци и няколко жилищни домове, както и ценни книжа на стойност 21 000 рубли. Тя подготвила всичко относно устройството на общината и поръчала в Санкт-Петербург да бъде изработен иконостас.
           През средата на XIX в. в Украйна се появили много женски религиозни общини. Те имали забележителна роля в делото на християнското милосърдие. Общините обединявали жени от всички възрасти и съсловия, които имали еднакъв духовен стремеж – служба на страдащите. За разлика от манастирите, в общините не практикували пострижение на иконики (монахини), но се съблюдавал обета на безбрачието и правилата на религиозния и трудовия живот. Пътят на развитие и характерът на тези общини бил различен, но всяка от тях била белязана от личността и жизнения път на своята учредителка. Първа от създадените такива общини в Киев била Свето-Введенската, основана от Матрона Александровна Егорова.
            Матрона Егоровна не успяла да дочака завършека на своето свято дело. Броени дни след основаването на общината, тя починала мирно и с упование на Господа на 9 (22 март) 1878 г. в Санкт-Петербург. Още приживе матушка приела тайно монашески постриг с името Димитра, в чест на св. Димитър Солунски – светия покровител на българите и на войниците.
           По решение на митр. Исидор преподобната била погребана временно в лаврата „Св. Александър Невски“, но още същата година мощите й били пренесени в Киев и положени във втория храм на общината „Св. великомъченик Димитър“. Обитателките почитали молитвено паметта на основателката на общността. Ежегодно на 9 март (22 март) – в деня на нейната смърт, и на 26 октомври (8 ноември) – храмовият празник на общината, киевските митрополити, архимандрити от Киево-Печорската Лавра или други йереи отслужвали Божествената литургия в храма „Св. Димитър“ и панихида на гроба на преподобната.
            През 1992 г. Руската Православна църква предала Введенската църква на Украинската Православна църква.
            На 8 ноември 2008 г., по време на тържественото честване на 130-годишнината от основаването на Свято-Введенския манастир, Украинската православна църква (Московска патриаршия) причисли Матрона Александровна – света Димитра Киевска към лика на поместно почитаните светии. Тя бе канонизирана с още една монахиня от манастира – св. Олимпиада, духовна наставница на архим. Антоний, впоследствие игумен на Троице-Сергиевата лавра в Русия.
           Днес поклонници от Украйна и други православни страни се покланят на мощите на света Димитра в процъфтяващия Свето-Введенски манастир. По благодатните молитви на преподобна Димитра много от тях получават изцеление. Нейният духовен подвиг и богоугоден живот приживе, нейната жертвеност, безстрашие и готовност да се притече на помощ на бездомните и страдащите, са благотворен пример за много православни, поведени от Господа по пътя на покаянието и дейната любов за спасението на своите души.
           Паметта на света Димитра Украинската църква чества на 9 март (22 март стар стил). Българската православна църква почита света Димитра Доростолска на 26 октомври.

изт. pravoslavieto.com

Начална икона: http://www.schitulclosca.ro

Икони в галерията: http://www.pravenc.ru и http://www.libsilistra.bg

Прочетете още подробности за живота и делото на света Димитра Доростолска:

Родни светии – 26.10.Света Димитра Доростолска,2022      Изтегляне

Лк. 8:26-39
И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна. Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

Братя и сестри,

          В днешната неделя възпоменаваме чудесното изцерение на бесноват човек, от когото Господ Иисус Христос прогонва голямо множество бесове.
          Нещастният обсебен от дълги години не може да съществува в света на човеците, гонен и измъчван от злите духове, той обикаля гол, в непрестанни крясъци и терзания, удря се с камъни, често е връзван с вериги и окови, за да не буйства и да не се самонаранява.
          Но ето – краят на мъките му идва. Всевластният Спасител идва към него и само след миг измъчвания с десетилетия окаяник ще бъде освободен от лукавите и страшни мъчители – бесовете.
          Христос заповядва на нечистите духове да излязат из Божието творение. И никой не може да устои на всемогъщото слово на Сина Божий. Затова бесовете молят да не ги запраща в адовата бездна, където знаем те ще бъдат в мъки, многократно по-големи от тия на най-грешните човеци.
          За нас вярващите в Христа Спасителя е ясно, че Богочовека ще прогони с лекота нечистите духове, пък макар и такова страшно множество.
          Но колко е потрисащо и смайващо за юдеите – съвременници на Христа, да видят Неговата божествена власт над злите духове. Те виждат нещо напълно ново – властта на Месията, на Богочовека над врага на нашето спасение. Никога, никога в дните на старозаветните хора не е имало изцеление на бесноват. Никой не е можел да разпорежда над неясната и страшна пъклена сила, обладала нечия човешка душа.
          Но ето – с идването на Христа дяволът е обезсилен. С идването на Христа бесовското царство на мрака е съсипано до основи. С идването на Христа, човекоубиецът е пленен, пленен и принуден да върне заграбеното – безценната човешка душа.
          Смайваща е гледката на излекувания, вече облечен и със здрав разум изцелен, седнал в нозете Иисусови. Но вижте – тази гледка буди само страх у гадаринците, които скърбят за издавените свине.
          Дано никой, никой от нас да не се уподоби на окаяните гадаринци. Дано никой не изгони Христа от живота си, заради материална печалба или поради каквато и да е друга човешка суета.
          Защото, за съжаление, хиляди, хиляди са пътищата на проваляне на нашия живот – проваляне в смисъл отдалечаване от Христос и Неговите спасителни заповеди. Много са начините на отдалечаване от Бога, без дори да забележим това отдалечаване. Множество скверни мъгли закриват духовния ни взор и ни обсебват – мъглите на нерадението, лекомислието, грижите, пилеенето на времето по всевъзможни начини, мъглите на заблудите – древни и нови, суеверията и окултните практики, които следваме, без дори да се замислим, мъглите на тщеславието и самодоволството. Колко много бесовски навеи налитат върху нашите несвикнали на духовен труд души.
          Господ да се смили над нас, Господ да ни помилва. Той да изгони с всевластната си десница заблудите, утесненията и забравата в душите ни. Защото без него не можем да вършим нищо.
          Затова да не спираме да се молим Господу и на Пресветата Владичица – нашата застъпница пред Божия престол – да се молим за Божието снизхождение над нас – грешните, за Божията помощ в очистване и прогонване на злите навеи в нашите души. Амин!

          На 21 октомври Църквата почита свети Иларион, епископ Мъгленски, дивно украшение на Мегленската епархия, изявен поборник срещу тогавашните ереси, богомъдър светител и полемист в защита на Христовата истина, чудотворец, изповедник на вярата, пострадал от еретиците и удостоен свише с нетленни и мироточиви мощи. По Божия милост до нас е достигнало неговото пространно житие, изцяло изпод перото на свети Патриарх Евтимий, възхвалил с жития и вплетени в тях похвали светците, чиито мощи като драгоценно съкровище се покоели в старопрестолния град Търново.

Има още →

          Тропар на свети Йоан Рилски

          Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

На 19 октомври честваме най-известния сред българските светци, тачен и в целия православен свят – свети Йоан Рилски. Тази дата се свързва с пренасянето на мощите на светеца от Рилския манастир в град Средец (дн. София), според Ив. Дуйчев, станало между 969-972 г. по времето на свети цар Петър Български, а според Иванова – между 1068-1070 г. Заради многобройните чудеса станали още при първото пренасяне на мощите, 19 октомври се утвърдил като най-големия празник на свети Йоан Рилски.
Просим молитвите на великия рилски аскет, чудотворец и наставник на пътя на спасението, просим молитвите му за мир в света, за вразумление на погиващите, за избавление от духовната нищета, нерадение и погибел на днешното мрачно и лукаво време.
Прилагаме текста на Проложното житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог – житиеписен източник, съдържащ житието на рилския светец, наред с житията на света Петка, свети Михаил Воин и разказа за пренасяне мощите на свети Иларион Мъгленски. Изложеният текст е най-популярната и широко разпространена творба за великия рилски светец – разпространена е в български, сръбски, молдовски, влашки и руски ръкописи. Преводът тук е дело на Климентина Иванова и е по изданието на Йордан Иванов. Използван е и най-стария препис, запазен в България – в Стишни пролог за зимното полугодие от втората половина на 14-ти век, български правопис, съхраняван в Библиотеката на БАН, София, под сигн. номер 73.

Проложно¹ житие на свети Иван Рилски от Стишния пролог

          Светият и преподобен наш отец Иван, великият сред постниците, беше прочее от пределите на славния Средецки град, от селото, наричано Скрино, в царуването на христолюбивия български цар Петър и на гръцкия Константин Диоген². Той имаше благочестиви и не твърде богати родители от българско племе. Когато родителите му си отидоха от живота, този, възлюбил от крехка възраст добродетелта, раздаде целия останал му бащин дял на нищите и слабите, а той самият, като прие монашески образ, излезе от своето отечество, без да носи нещо друго върху тялото си освен една кожена риза. И възлезе на някаква висока и пустинна планина и тук се подвизаваше в добродетел, хранейки се с дива растителност.

Има още →

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →