Лука 4:16-22
И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година“. И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

Братя и сестри,

          Днешното литургийно свето евангелие разказва за проповедта на Господ Иисус Христос в назаретската синагога – молитвения дом в града, където Той – Богочовекът е израсъл до 30 годишната си възраст.
          Знаем, че всеки подготвен член на израилтянската общност е можел да прочете, а сетне и да проповядва и тълкува прочетеното от Закона и пророческите книги. Знаем също, че четенето е съблюдавало строго определен ред. И по Божи промисъл, на Спасителя се пада да прочете и разтълкува месианското пророчество от книгата на пророк Исаия – четиво, което разказва за Самия Него – Божият Син, дошъл да спаси света.
          Бог Отец изпраща Своя Единороден Син, за да благовести на бедните, а това всъщност са езичниците, а също и бедните откъм добри дела.
           Спасителят лекува съкрушените, тъй като само съкрушеното и смирено сърце може да съзерцава Бога.
Христос проповядва на пленените, паднали под властта на греха, смъртта и дявола – проповядва, че е дошъл края на мъчителното за човеците иго.
          Богочовекът възвестява на слепите телом и духом прогледване и пуска на свобода измъчените старозаветни праведници, когато съкрушава адските двери.
          Това е благоприятната Господня година – времето на пребиваването в плът на Спасителя сред нас.
          На днешния ден – 1ви септември, Църквата припомня това четиво, прочетено и разтълкувано от Самия Спасител.
          1ви септември от древно време е наречен начало на индикта или начало на църковната нова година. Това е повод да се замислим за времето – времето милостиво дадено ни от Вседържителя за делото на нашето спасение. Това време – дните на нашия живот, е благоприятно за подготовка за вечния живот.
          Това време – нашият земен живот,  е единствената ни възможност за тази подготовка. Нямаме повторни опити. Нямаме отново започване от начална позиция. Имаме рамките на нашия един-единствен кратък живот. Той ни е даден не за да се удоволстваме, не за да трупаме богатства, не за да го прахосваме в безсмислени борби и ненужни състезания – този живот ни е даден като наш път на възрастване в Христа. Защото без Христос не ще можем да се спасим. Без Христос не ще влезем в Царството Божие. Той е Вратата към това Царство. Той е Пътят, Истината и Животът, без които не можем.
          И ако живеем без Христос на земята, напразно сме живели, дори всичко да сме постигнали. Ако Христос не е бил съсредоточието на дните ни, на нощните ни молитви и сърдечни съкрушения, значи не сме успели във възкачването на тесния път. Не сме успели в нищо.
          Но да живеем в Христа, значи не само да говорим за Христа. Не само да се именуваме православни, делата ни да са по-страшни и изобличителни от делата на безверниците.
          Да даде Господ, братя и сестри, дните ни, които са като трева, да ни послужат за спасение. Да даде Господ да принесем покаяние със смирение, да сторим милосърдие без тщеславие, да покажем любов без земна привързаност. Да даде Господ нашите земни дни наистина да са благоприятната година за спасение.
          Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Майката Божия, св.Симеон Стълпник и всички светии.

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

            Публикуваме житието на свети мъченик Анастасий Струмишки, благодарение на писмовното дело на свети преподобни Никодим Светогорец (1749-1809) – най-изявен представител на коливадското* движение, чиито усилия са насочени към съхранение паметта на просияли в святост подвижници и мъченици за Христа. В неговото съчинение „Нов мартирологий“ срещаме немалко жития на българи – мъченици от османската епоха, които иначе биха останали неизвестни.

           Този Христов мъченик, който се именувал по български Спас, а по гръцки Анастасий, бил родом от България, от Струмишка епархия, която в старо време се наричала Тивериополска, от село Радовиш. Бил млад, на възраст около 20-годишен, красив наглед.
          Дошъл в Солун при един оръжейник, който бил негов майстор, имал някакви турски носии и търсел начин да ги изнесе вън от Солунската крепост, без да плати мито. Затова майсторът уговарял своя ученик да облече една от тези носии и да мине през портите на крепостта уж като турчин (в който случай нямало обмитяване). Момъкът се противил, като казвал, че това е опасна работа, обаче майсторът го насърчил с много думи и го убедил, та той най-после облякъл една от турските носии и така тръгнал да мине през градските порти. Но хората на митничаря го запитали дали има документ (за платен данък), а той отговорил, че е турчин (и не подлежи на обмитяване).
         Тогава те му казали да направи “салават” (кратка изповед на мохамеданската вяра), за да се уверят, че е мюсюлманин, и да го пуснат. Но момъкът, като чул неочаквано това, останал безгласен, защото нито знаел що е това, нито искал да направи тази мюсюлманска вероизповед. Тогава започнали да го бият и да го блъскат, задето презира мохамеданството, и го завели в конака на митничаря и първом го представили на неговия кехая-секретар, като разказвали с крясъци и в преувеличена форма всичко гореказано. Този го разследвал подробно, но като видял, че въпреки упражненото върху него достатъчно насилие той не склонил да се потурчи, завел го при агата, началник на митничарите (същият бил син на един големец и първенец сред агите, на име Мустафа бей, който по-късно станал и беглербей – бей на бейовете). Той го разпитвал с по-големи подробности и първо употребил разни хитрости, като му правил блестящи и големи обещания, за да го привлече. Но след като видял, че обещанията не го смекчават, сменил маската си и започнал да му отправя ужасни заплахи. Но момъкът си останал твърд и само едно се мъчел да поправи – грешката, която направил първия път (когато казал на митничарите, че е турчин, бел.ред.), като изповядвал сега и казвал, че е християнин и няма да промени вярата си, каквото и да го правят.
           Като видял и чул това, митничарят изпратил човек при градския мюфтия да му изясни въпроса и да попита какво трябва да се прави с такъв един неверен хулител. Мюфтията отговорил: “Ти държиш с едната си ръка меча, а с другата – книгата. Което от двете искаш, него употреби!” С това искал да каже: “Ако си ревнител на нашата вяра, накажи нейния хулител с меча си; ако си сребролюбив и безразличен, тогава употреби книгата!”
          Като получил такъв отговор, митничарят го изпратил при моллата, което значи съдия. Изпратил и петима души турци да свидетелстват против него, че подиграва и хули тяхната вяра. Съдията опитал с различни начини да промени убеждението му, и като не успял, първо му наложил голям бой, а след това го затворил в тъмница, окован в железни вериги. Извикал го втори път и пак го намерил непроменен, и отново го бил безпощадно с тояги, и го затворил в тъмницата с още по-тежки вериги. А храбрият момък всичко понасял великодушно: и побоища, и вериги, и най-безутешна тъмница, несъмнено подкрепен от всесилната благодат на Иисуса Христа.
          На другия ден го изправил пред себе си трети път и отново употребил различни начини и хитрости, но всичко било напразно. Накрая, виждайки непреклонността на убеждението му, го изпратил при муселима (върховно съдебно лице в Солунския вилает, бел.ред.), за да бъде подложен на най-сурови изтезания. И той започнал веднага с много ласкателства, за да го убеждава да се отрече от Христа и да приеме Мохамеда. И какво ли не му казал? Какво ли не му предложил и обещавал? Поднесъл му веднага като нещо кой знае колко голямо този земемъдрен и суетен човек един чифт сребърни пищови, хубаво украсен меч, кадифено облекло, вносен велур, хиляда чуждестранни флорини (златната монета на Австро-Унгария., бел.ред.); обещал му да го направи най-почетния чохандарин (приближен) и да го има в благоволението си като напълно свой човек – стига само да стане турчин!
         Такива малоценни и нищожни неща предлагал и обещавал на Христовия воин муселимът, мислейки че с такива съблазни ще улови и привлече в погибел тази проста душа. Но добрият момък, макар да бил българин прост и неграмотен, след като се разкайвал, задето казал онази лоша дума (именно, че е турчин, бел.ред.), решил да устои и да си остане християнин и да изтърпи заради любовта си към Христа каквото и да му сторят. Без съмнение и благодатта на Иисуса Христа е просветила ума му, за да не се заблуди от лукавствата на видимите и невидимите врагове, а божествената Му сила укрепила слабостта на душата и тялото, за да изтърпи изтезанията за Христа. Отхвърлил най-разумно всичките предложения като смет, небесноумният момък дори не пожелал да ги погледне с очите си, и особено се отвращавал от тях и ги ненавиждал като средства и оръдия на гибелта.
         Властелинът, като видял, че по ласкателен начин не постига нищо, употребил насилие: заповядал да го бият силно, и го били безпощадно и жестоко. След това по нареждане бил хвърлен в тъмницата: нозете му стегнали в дървена клада, на врата му сложили верига, ръцете му оковали с белезници, а под ноктите му забили спици. И почти целия ден не преставали да го измъчват с различни изтезания. А съдията много пъти го извеждал, и така измъчен и окървавен го изправял пред себе си, и постоянно го подбуждал и принуждавал по всякакъв начин да стане мюсюлманин. Но мъченикът си оставал винаги същият и нищо друго не казвал, освен това: “Християнин съм! Не се отричам от вярата си!”
          В края на краищата обезнадежденият управител го изпратил на лобното място, като заповядал да го обесят вън от така наречената Нова порта, поръчвайки на своите хора да не престават по целия път да го подканят, та дано да го спечелят поне накрая. Но мъченикът, вървейки нататък, не стигнал жив до лобното място, а от многото изтезания и мъчения на тялото, агонизиращ на пътя, предал дух на 8** август 1794 г., като останал докрая в хубавата и сияйна изповед на нашата вяра в Христа Иисуса, на Когото да бъде слава во веки. Амин.

*коливади – (от коливо – жито за заупокойна панихида) название на движение в православието от 17-ти век за ограмотяване и възвръщане към корените на светоотеческото православие; най-видни представители са свети Макарий Коринтски, свети Никодим Светогорец и свети Атанасий Парийски

**архиепископ Филарет Черниговски поставя паметта му на 29 август, както е и в българският църковен календар

Първа електронна публикация www.sveta-gora-zograph-svbogoroditsa.com

Превод от гръцки изт.: pigizois.net

Икона: https://sv-ioanrilski-burgas.info

29.08.Свети Анастасий Струмишки

           Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 Братя и сестри,

           На днешния ден – Усекновение Църквата възпоменава убийството на праведния и свят Господен Предтеча, извършено по заповед на злия цар Ирод – син на печално известния Ирод – убиеца на Витлеемските младенци.
           Как се сдобива с мъченичество ангелоподобният пустиножител, проповедникът на покаянието? Как се увенчава онзи, който бе удостоен да кръсти във водите на Йордан Стария по дни – Богочовека Христос? Как най-великият сред родените от жена претърпя посичане и отходи славен във вечния живот?
           Евангелистите Марк, Матей и Лука разказват за това. Предтечата Господен е бил затворен в тъмница, заради своите изобличения. Подобно на древните пророци, той не се е страхувал да казва истината, заклеймявайки пороците на силните на деня.
           Така свети Йоан изобличава цар Ирод, че е взел братовата си жена – съпругата на цар Филип, а това е напълно забранено от Мойсеевия закон – при жив съпруг, неговият брат да вземе жена му.
           Затова Господният Предтеча е тъй мразен от царицата – прелюбодейка, от Иродиада.
           А на угощението, по случай рождения ден на Ирод, дъщерята Иродиадина – младата Саломия се впуска в разпътен танц. Повлиян от алкохола, очарован и приповдигнат, цар Ирод се заклева на девойката, да ѝ подари всичко, което пожелае.
          Тогава, подучена от майка си, Саломия иска в този миг да донесат на блюдо главата на затворения в тъмницата Йоан. Затова на много от иконите на Кръстителя го виждаме да държи на блюдо отсечената си глава.
           И забележете – заради клетвата и сътрапезниците си, опияненият цар издава тази ужасна заповед. Макар и нечестив, той не би го направил при обичайни обстоятелства. Не би го направил, защото знаем от евангелист Марк, че Ирод се страхува от Йоана, пази го, слуша го с приятност, макар и да го държи затворен.
           Но ето – заради своето честолюбие, за да не наруши царската дума, дадена пред велможите, за да не изглежда слаб, да не изглежда клетвопрестъпник, натъженият Ирод издава заповед за убийството на праведника. И всичко това е под влияние на разгулната атмосфера, на придруженото с алкохол угощение. Защото колко разпътство, безчестия и престъпления се извършват, повлияни от това гибелно опиянение на алкохола, никой не би могъл да изброи.
           Така се представя в Господа Христовият Кръстител, служейки Богу в правда и истина до сетния миг на своята тридесетгодишна възраст.
           И неслучайно Бог го въздига толкова горе – над сомна на светиите. Защото свети Йоан Предтеча, ведно със света Богородица, предстои пред Божия престол и всеки миг умолява Господа за прощение на грешния свят. Знаем, че и в часа на Страшния съд Божий Майката Божия и Честнѝя Предтеча ще умоляват Съдията за прощение греховете на грешниците.
           Да се молим за покаяние, за съкрушение, да се молим на Йоана Кръстителя да измоли смекчение и съкрушение на нашите закоравели в грехове сърца. Защото и ние също като Ирод, поради човекоугодие и самолюбие, сме сторили немалко грехове. И нашите души също като безпътната Саломия, дъщерята Иродиадина, са танцували, са флиртували с толкова много грешни помисли, грешни учения, грешни практики. И нашите сърца също като порочната Иродиада са питаели лоши чувства, неприязън и злоба при всяко изобличение.
            Господ да се смили над нас, да ни обнови с живителната роса на покаянието, да ни отрезви със Своите спасителни слова, да ни обнови в съкрушение, та животрептящата сила на Светия Дух да избели всичките ни грехове.
            Божието благословение да е с всички ни, по застъпничеството на Майката Божия и великия Господен Предтеча – Кръстителя Йоан. Амин!

Иконата е копирана от http://www.tsn.ua/ru

Проповед на Усекновение, 2022   Изтегляне

Матей 18:23-35

          Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта, а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати.
         Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
          Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: Изплати ми, което ми дължиш.
Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.
          Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.
Тогава господарят му го повика и казва: Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?
И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.

Братя и сестри,

           Знаменателна притча за опрощението и спасението, разказана от нашия Господ Иисус Христос, ни предава свети евангелист Матей в днешното литургийно евангелско четиво.
          Като поучава свети апостол Петър за безкрайния брой на опрощенията – седемдесет пъти по седем да прощаваме, а не изискваното по закона седемкратно прощение – като поучава така апостолите, Господ разказва притчата за Царя, Който опрощава огромния дълг на своя слуга.
          Царят – това е Господ, разчистването на сметките със слугите е нелицеприятният Божи съд.
          Слугата, който дължи неизмеримо много, изказано с хиляда таланта дълг, този слуга е целият човешки род, а също и всеки един от нас, всеки грешник. Защото никой няма достойни и праведни дела, с които да заплати дълга си към Небесния Цар. А този огромен, чудовищно голям дълг са нашите грехове.
          Но как постъпва Небесният Цар от притчата. Той опрощава на разкаялия се длъжник, опрощава на молещия Го грешник. Така и ние, ако прибегнем към покаяние и изповед, можем да бъдем опростени.
          А какво става сетне? Опростеният длъжник, комуто Царят тъй милостиво е простил, излиза навън, намира някой човечец, който му дължи малка сума и най-безмилостно започва да го притеснява. Окаяникът се моли, но закоравялото сърце на опростения слуга не се смилява. Той решава да хвърли своя другар в тъмница. Забележете – опростеният слуга изобщо не смекчава сърцето си. Той току-що е помилван, току-що е спасен, току-що е почувствал Божието опрощение.
           Но вместо, вече знаейки всичко това, да се постави на мястото на длъжника, той най-жестокосърдно се възползва от правата си и го погубва.
           И виждаме как Царят, научил за неговото коравосърдечие, го изобличава с думите: „Рабе лукави, Аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли, не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“
        И, разгневен, Царят предал на мъчители немилостивия слуга. Такава участ ще споделят всички, които не простят от сърце съгрешенията на ближните си.
            Да гледаме, братя и сестри, да не се уподобим на жестокосърдечния длъжник! Защото всички като него имаме хиляди таланти дълг – ще рече безбройни, неизброими, неизчислими – збравени, потулени, неразбрани дори от нас самите прегрешения към Бога. Всички сме с огромен дълг – огромен греховен товар, който дори не можем да осмислим, поради духовната си безчувственост.
            А същевременно не сме склонни да простим малкия дълг, малките прегрешения на нашия брат спрямо нас. И заради това наше немилосърдие може да загубим Царството Небесно.
            Още повече, че винаги се мислим за прави, за праведни, имаме се за добри хора, които не са сторили нещо кой знае колко лошо, мислим, че като пребиваваме цял живот в Църквата, това ще ни осигури безпрепятствено влизане в рая. Обаче грешим, защото често се занимаваме със собствените си обиди, със своето накърнено самочувствие, с раните, които нашата гордост ни е нанесла.
           Ние трудно прощаваме. И най-вече поради факта, че не осъзнаваме огромния си греховен товар, огромния си дълг към Бога. Ако го осъзнаваме искрено, сигурно нямаше да се занимаваме постоянно с уязвеното си самолюбие и да пресмятаме наши истински и мними духовни щети. И тогава от устните и сърцата нямаше да изчезва молитвата на разкаяния митар: „Боже, бъди милостив към мене, грешния!“
           Господ да ни вразуми, по молитвите на днес чествания покаял се разбойник, просиял в святост – свети Мойсей Мурин. Господ да даде да се уподобим на свети Мойсей, поне в малка степен – да се уподобим нему в покаянието и смирението. Амин!
           Божието благословение да е с всички вас!

Проповед на Неделя единадесета след Петдесетница, 2022

Матей 17:14-23

         Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми, по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода. Водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
          А Иисус отговори им рече: О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
          И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето, и то от оня час оздравя. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: Защо не можахме ние да го изгоним? Има още →

Тропар
           Такъв първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив и станал по-висок от небесата, великославния Божий архиерей Симеон Самоковски, принесъл себе си в жертва приятна, благоугодна Богу и положил душата си за своите словесни овце. Приеми и нас, почитащите светлата ти памет към твоето богоспасяемо стадо, свещеномъчениче, та по твоите молитви Пастиреначалникът Христос да спаси душите ни.

Кондак
           Дойдете верни да възхвалим великославния Божий първосвещеник Симеон Самоковски, защото той като замени архиерейската корона с трънен венец, а светителския омофор с вериги, си придоби скъпоценния Бисер Христа. На Него сега и се молѝ за почитащите светлата му памет.

          За свети свещомъченик Симеон Самоковски получаваме сведения от приписка от 1737г. към панегирик от началото на XVI в.: проф. Б.Цонев, опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София, 1910г, с.236.
          „Още докато турците воюваха против московците, немците дойдоха срещу Ниш и го превзеха, и изгониха турците от Ниш и от околните градове. А тогава владичествуваше и държеше престола на Самоковската епархия всесвещеният кир Симеон, който в тези люти времена се беше озовал в градчето, наречено Дупница. А агаряните се втурнаха и разграбиха дома му, така че в него нищо не остана, и като хванаха владиката, не го заведоха при хегемона, ами го оковаха с много железни вериги и го хвърлиха в тъмницата, където остана двадесет и три дни, после го отведоха в София пред пашата, наречен Чупрли огли, а той заповяда да го мъчат, за да се откаже от Христос. Но той изтърпя като добър страдалец на Спасителя. После го обесиха в двадесет и първия ден на месец август. Това се случи през 1731 година.
          Ох, струва ми се, че както по това време страдаха християните, не е било и по Диоклетианово време!“         

          Текстът е по изложения в: Стара българска литература, т. 3, С.1983, с.120

          В линка по-долу представяме житието на свети свещеномъченик Симеон Самоковски по информация от сайта на Община Самоков:

Житие на свети свещеномъченик Симеон Самоковски

          На 20 август Църквата почита свети пророк Самуил. Българската православна църква на този ден прославя паметта  на светите 37 пловдивски мъченици и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.  
          По време на 10-тото гонение срещу християните, предприето от император Диоклетиан, във Филипопол (днешния Пловдив) 37 мъже – християни и изповедници на вярата, пострадали за Христа през 304 г., заедно с други двама пловдивски мъченици – светите Севериан и Мемнос и свети мъченик Дионисий Станимашки, чиято памет почитаме на 20 август.
          Хванати от римския управител на Филипопол – Апелиан, те били подложени на жестоки мъчения в подземията на укрепителната и охранителната система на вътрешния град, намираща се при източната порта, известна като Хисар капия.
          След многократни увещания, когато мъчителите видели, че не могат да принудят 37-те християни да се отрекат от вярата си в Христос, те прибегнали към друго средство. Запалили огромна пещ и започнали да отсичат главите, краката и ръцете на изповедниците и да ги хвърлят в огъня.
          Н. Алваджиев в книгата си „Старинни черкви в Пловдив” посочва, че светите мъченици Севериан и Мемнон били траки, воини в римската армия, оставени живи да гледат нечовешките мъчения на 37-те пловдивски мъченици, за да се изплашат и отрекат от Христовата вяра. Но напразно!
          В житията намираме описание на тяхното мъченичество: „Севир, родом от Тракия, Мемнон стотник,  пострадали за Христа във Филипопол, заедно с тридесет и седемте мъченици пловдивски. Севир бил стърган с железни остриета, след това на гърдите му сложили нагорещени пръстени, след това бил препасан с железен пояс, нагорещен в огън и накрая отсекли главата му. Стотникът Мемнон бил разтегнат на два стълба и предаден на мъчение, при което мъчителите отрязали от кожата му три ремъка от главата до петите; след това отсекли ръцете и нозете на Мемнон и на другите тридесет и седем мъченици, запалили голяма пещ и хвърлили всички Христови страдалци в огъня.“
          Свети мъченик Дионисий, родом от Станимака (днешния Асеновград), впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки. Сведения за светия мъченик открива протопсалт Аргир Малчев през 1996 година в библиотеката на Солунската духовна академия, в книгата на френския писател и изследовател Делле.
          От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада.
          На лобното място била издигната малка бяла черквица, в която намират покой душите на първите мъченици – християни на древния Пловдив. След канонизирането на император Константин за светец, жителите на града решават да посветят съществуващия храм на него и на майка му царица Елена и така той остава през вековете с името „Св. равноапостолни царе Константин и Елена”.
          През 2001 г. в него е поставена за поклонение икона в чест на 37-те пловдивски мъченици. Тя е изписана от Дечко и Елена Дечеви, а върху каменния зид, ограждащ християнската църква, е поставена паметна плоча, която свидетелства за събитията, свързани с тяхната мъченическа смърт.

Иконата на светите пловдивски мъченици е изложена за поклонение в пловдивската църква „Св.св. Константин и Елена“.

Източници:

Св. 37 мъченици Пловдивски + 304 година, http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=27534

Честваме празника на светите 37 пловдивски мъченици, https://dobrotoliubie.com/2021/08/20

Св. Дионисий Станимашки, https://www.facebook.com/

         Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

          На 18 август 946 година се представя в Господа дивният пустиножител и чудотворец, великият рилски отшелник, родоначалникът на българското монашество, възвишеният пример за поколения аскети, като св. Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, застъпникът за българския народ пред Божия престол, основателят на Рилската обител – знаменито духовно средище с непрестанен богослужебен живот, прославилият се преподобен с нетленни мощи, по Божия милост, оставени в нашата земя за утешение и поклонение – свети Йоан Рилски.
          Известни са няколко житийни текста, от които добиваме представа за неговия чуден живот и за ранното му прославление, но тук привеждаме откъса от най-завършената и словесно благоукрасена житийна творба, излязла изпод перото на св. патриарх Евтимий, съставил жития за всички светии, чиито мощи са се покоили тогава в просиялия в древност столичен град Търново.

          „Прекара прочее блаженият Иван на това място общо седем години и четири месеца, без да прояви нито за един час отпускане или униние, но прибавяйки към ревността още повече ревност и към усърдието – усърдие и казано накратко, в старческа възраст показваше юношеско старание. Мнозина идваха при него, като донасяха своите болни, и получили ги чрез молитвите му здрави, отиваха си. Когато голямата му слава се разнесе по цялата земя, мнозина възревнаха на добродетелния му живот и пожелаха да живеят с него, създадоха в съседната пещера църква и основаха обител, имайки преподобния за началник и пастир. А той, като пасеше добре стадото си, и преведе мнозина към Господа, и извърши големи и преславни чудеса, достигна до дълбока старост. И когато разбра за своето преселение при Господа, отдаде се на молитва и изливаше от очи топли сълзи, и прегънал колене към земята, говореше: „Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостойния свой раб и ме причисли към ликовете на Твоите избраници. Понеже нищо добро не направих на земята, добри, затова и моля Тебе добрия, да дойде ангел добър, та духовете на лукавството да не попречат на възлизането ми!“ И прибавяйки: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!“, веднага предаде дух в ръцете Божии, след като бе живял приблизително чак до 70 години. И тук бе погребан от своите ученици.(1)
          Беше изминало немалко време, а от гроба се разнасяше пресилно благоухание. Щом отвориха ковчега му, видяха тялото на преподобния напълно запазено и недокоснато от каквото и да е тление, изпускащо благоухание и подтикващо към божествена ревност.“(2)(3)   
          Ето така описва успението на великия всеправославен светия  житиеписецът св. Евтимий – последният български патриарх от дните на Втората българска държава, светител и книжовник, прославил се в святост.

          (1) Рилската пустиня
          (2) Гробът на св. Йоан Рилски е в църквичката под пещерата, където е пребивавал. Мощите са днес пред иконостаса на главния храм, под иконата на Спасителя.
          (3) Текстът е по Пространно житие от патриарх Евтимий в: „Стара българска литература“, т.4, С.1986, с.135-148

Снимката е копирана от https://rilskimanastir.org

Свети преподобни Йоаким Осоговски

            На 16 август честваме успението на свети Йоаким Осоговски – прославен отшелник от 12 в., наследил заедно със свети Гавриил Лесновски и свети Прохор Пшински духовното дело на родоначалника на българското монашество – свети Иван Рилски. Сведенията за свети Йоаким черпим от Пространното житие, създадено в Осоговската обител. От средата на 14 в. неговата памет се отбелязва и в Търновската редакция на месецослова, а от края на 14 в. – и в Русия.
           Първоначалните текстове на службата и житието, списани покрай прославлението му, не са известни. Има преписи на службата от 13 в. и на житието – от 15 в. Не е открито кратко /проложно/ житие, съставено за изчитане по време на богослуженията.
           Запазеното житие е близко по жанр до т.нар. Народно житие на свети Иван Рилски и носи белезите на житийната литература отпреди времето на Симеон Метафраст. Преписва се обикновено в сборници, където се прославят посочените по-горе светии, просияли в западните български земи. Има преписи, към днешна дата вече неизвестни, но обнародвани от Д. Маринов /Скопски препис/ и Теодосий Леков /Хилендарски препис/.
            Към днешна дата има само един препис, съхранен  в ЦИАМ-София под номер 47. Друг препис е публикуван от Й. Иванов в БСМ 2, с.401-418, и се смята за най-доброто издание.
            Тук привеждаме части от текста на Пространното житие по „Стара българска литература“, т.4, С.1986, с.176-188.
             Житието на свети Йоаким Осоговски /Сарандапорски/ започва с типично за християнската книжнина изложение на Божественото Домостроителство за спасението на света.
             Сред Христовите приятели са „чудните и истинни новопросвещени наши отци и пустиножители, небесни човеци и земни ангели, Христовите приятели Иван и Прохор, заедно с Гавриил, а с тях и преподобният наш отец Йоаким – честна четворица, богоизбрано съдружие, трудолюбиви труженици на Христа, излезли с рало да прокарат браздата на вярата и да засеят духовно семе, та пожънали стократен клас, да поднесат на Христа добродетелни плодове“.
              Устремил се като многосветла звезда от запад към изток, свети Йоаким идва в околностите на пустинната Осоговска планина. Това ни разкрива житието за неговия произход – че е от западните български предели.
              Свети Йоаким пристига в дома на благоверен болярин – в село Градец /в близост до днешна Крива паланка/ и споделя, че търси място за уединение. Боляринът го насочва към река Скупица, където има труднодостъпна пещера, подходяща за отшелничество. Така свети Йоаким „дойде на мястото, приготвено му от Бога, в местността, наречена Сарандапор, и тук прекара всички години на живота си, подвизаваше се с добър подвиг, измъчваше се с коленопреклонения, с непрестанни всенощни бдения, с безсънни молитви и топли сълзи, беседвайки с Бога ден и нощ. Поради това се удостои от Бога, Господаря на всичко, с велик дар да прогонва духове от хората“.
              В края на духовния подвиг, с наближаване на представянето в Господа, при свети Йоаким идат двама ловци, несполучили с лова – едничкото им препитание. Преподобният им разкрива къде ще намерят лов, благославя ги и ги кани да го посещават.
              Когато ловците наскоро се връщат, вече го намират упокоил се в Господа. Плачейки, те го погребват пред пещерата му – безмълвен свидетел на аскетическите му подвизи, при ангелско песнопение и дивно благоухание. Така те се убеждават, че блаженопочиналият е наистина Божи угодник.
             До края на дните си двамата ловци идват на гроба му, поменавайки преподобния.
             В дните на император Мануил Комнин /1143-1180/, Бог пожелава да прослави свети Йоаким. Един овдовял йерей иска да последва предобния в  аскетическия подвиг – „Стана и отиде в Осоговската планина на мястото, наречено Сарандапор, понеже бе чувал за преподобния отец Йоаким и че на това място му се е отдало да прекара постнически и равноангелски живот“. В дивно видение той е благословен от свети Йоаким като първи игумен на тази обител. След известно време игуменът започва да строи църква на свети Йоаким. По чуден начин му се явява неизвестния гроб на светеца. „И веднага, в същия миг, като блеснала светлина на мълния, яви се гробът, където лежеше преподобното му тяло, пръстта се надигна и се обкръжи с различни мироблагоуханни цветя. Игуменът и всички, които бяха с него, бяха много уплашени, защото ги осия облак от светлина“.
              Това чудо изтръгва молитвени хваления у братството – очевидци на появата на гроба. След време насън на игумена се явява свети Йоаким и му нарежда да извади мощите от гроба му (в различните преписи – 8 или 50 години пребивавали в земята – разминаването иде от различното цифрово означение на буквите и=8, н=50).
              След всенощно бдение, при приготвената рака, с песнопения и свещи мощите на свети Йоаким са извадени. Мнозина слепи, недъгави и бесновати са изцелени. От близо и далеч започват да се стичат хора на поклонение.
              Оттук насетне житиеписецът разказва за чудесата на свети Йоаким -наказанието над дръзкия велможа, дръзнал да притеснява игумена, негодувайки, че са извадени наяве светите мощи, разкриване на кражбата на еклесиарха и изричното разпореждане на светеца да не се внася откритото крадено злато в църквата, избавлението и вразумлението на гневливия свещеник, изобличението на непостещите /тайноядци/ сред братята, наказанието на закоравелия в грехове манастирски домакин.
              Особено впечатлява разказът за прегрешението на монах Арсений от Велес, който дошъл на поклонение в обителта и тайно откраднал частица от мощите на преподобния. За да вразуми прегрешилия, свети Йоаким му се явява насън и му казва – „Щях да покажа страшно знамение върху ти, но се смилих над тебе, понеже си дал обет да ме тачиш през целия си живот. Затова бях търпелив с тебе, иди си прочее с мир“.
             Има още случаи на чудеса, описани в Скопския и Хилендарския препис на житието. А в края на Пространното житие четем: „Дано аз, грешният и написалият това, с молитвите на светеца да получа в съдните дни от вечните блага, в името на Христа, Иисуса, нашия Господ“.
            Дано и ние, четящите тези редове, да бъдем опростени по молитвите на свети Йоаким Осоговски.

Литература: Стара българска литература, т. 4, С.1986, с.176-188.

16.08. Свети преподобни Йоаким Осоговски

    При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Братя и сестри,

           Велик християнски празник честваме днес. Велика Божия милост е представянето на Владичицата, Майката на Спасителя Христос – представяне в Господа, наречено Успение – сладка, блажена кончина, с която са удостоени най-праведните. Не е ден за скърби, а за радост – радост за целия свят, че Богоматер вече лице в лице ще умолява Своя Божествен Син за грешния свят.
           Ние помним – Той стори първото си чудо на сватбата в Кана Галилейска, по нейна молба. През целия си земен път Пречистата благоугождаваше Богу с дума, дело и помисъл, бидейки истинско съвършенство на добродетелта.
           Свободна дори от сянката на грях, по силата на своята воля, света Богородица е сърцето, средището на ранната Христова Църква. Апостолите и благочестивите жени, които следвали Господа, виждат в нейно лице чертите на Възлюбения Учител. Умирени от смирението ѝ, първите християни с възторг говорят за блаженството от срещата с Онази, Която се удостои да стане Вместилище на Невместимия. Тя присъства на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите в Сионската горница. Тя е удостоена с нежната синовна грижа на най-младия, любимия Христов ученик, облегнал се на гърдите на Господа в часа на Тайната вечеря. Ние помним, че на Кръста Спасителят я повери в ръцете на свети Йоан, казвайки: „Майко, ето сина ти“. И така, осиновявайки свети Йоан Богослов, Пренепорочната Дева осиновява нас – цялото грехопаднало човечество.
           И както свети архангел Гавриил ѝ извести, че ще роди Божия Син, така пак светият архангел, съзерцателят на Божиите тайни, е пратен при Владичицата преди нейното Успение. Той ѝ казва радостната вест, че скоро, съвсем скоро тя ще бъде при своя Син и наш Бог, за да царува с Него в блажената вечност. Архангел Гавриил ѝ дава райско клонче, което ще бъде носено пред смъртното ѝ ложе в деня на Успението на светата Дева.
           По чуден начин, от близо и далеч, са събрани апостолите пред дома на свети Йоан Богослов в Йерусалим в деня на Успение Богородично. Всички присъстващи съзират небесата отворени, а Владиката Христос, ведно с безчислено множество светли ангели, слиза от небесата, за да приеме душата на Своята Майка по плът.
           Така я виждаме на иконата Успение Богородично. Дванадесетте апостоли, сред които са и свети апостол Павел, заедно със свети Иаков, брат Господен, свети Тимотей, блажени Йероним и свети Дионисий Ареопагит, са около украсеното ложе, а при ангелско пение е понесена към гроба в Гетсиманската градина Пресвятата Майка на Въплътилия се Бог. Дивни чудеса съпровождат погребалното шествие. След три дни свети апостол Тома идва, закъснял, и иска да се поклони на положената в гроб скиния на Бог-Слово. Гробницата обаче се оказва празна, защото Господ Иисус Христос е взел Своята обична Майка с тяло на небето.
           Там Тя, по-горе от серафими и херувими, в блясъка на невеществената Божия слава, ходатайства и се застъпва за света. И кой знае колко пъти, именно по нейните молитвени въздишки, Вседържителят отлага края и прибавя дни за покаяние на многогрешния ни свят.
            Тя е нашата Майка, Тя е облажаваната от всички родове Владичица, Царицата Небесна, застъпницата за грешниците, гореща молителка за страдащите, утешителката на скръбните, поборницата-воевода, избавителка от злото, преславната, Пресвятата победителка на мрака, чието семе смаза главата на змията.
            Да не спираме да ѝ се молим: „Пресветая Богородица, спаси нас!“, защото по нейните молитви Господ може да ни помилва.
            Няма майка, която да не обича чадата си, а всички ние – Христовите сме нейни чада. Затова да не спираме да се обръщаме към нашата небесна Майка, та по нейните молитви да намерим милост и спасение. Амин!
            Божието благословение да е всички вас, по молитвите на Майката Божия. Честито на всички, носещи това най-благословено име!

Стенопис „Успение Богородично“, снимка: Симона Василева.

Проповед на Успение Богородично, 2022 Изтегляне