Публикуваме писмото на стареца свети Серафим Вирицки към негово духовно чедо, което всеки човек може да възприеме като обръщение на Господа към самия себе си. Всичко, което Господ допуща да се случи с нас, е за да познаем Неговата воля и да се смирим. В дните на изпитания и скърби, каквото е сегашното време, най-подкрепящ е досегът с безсмъртната съкровищница на православната литература, писанията на светите отци и църковни учители, които са живели в дни на войни, земетресения, чумни епидемии и същевременно никога не са изоставяли духовната бран. Да не се отделяме и от нашата майка – Светата Църква, като не забравяме, че Църквата не е подобна на никоя друга институция, че тя е богочовешки организъм и неин крайъгълен камък, неино начало е Самият Христос. Той оглавява Църквата.
И когато отиваме на църква, ние пристъпваме в нозете на нашия Бог, от Когото можем да получим опрощаване на греховете, изцеление, утеха , спасение.
Това беше от Мен
Не си ли мислила някога, че всичко отнасящо се до теб, се отнася и до Мен? Защото, отнасящото се до теб засяга зеницата на окото Ми. Ти си скъпа, многоценна в Моите очи, Аз съм те възлюбил и затова за Мен е особена радост да те възпитавам. Когато изкушенията от врага се приближат към теб като река, Аз искам да знаеш, че това беше от Мен.
„Ако някой е намерил истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата” свети Йоан Златоуст.
С тази крилата фраза златоустият богослов, един от най-ярките писатели на 4-тото столетие, перфектно образованият в античните философски школи антиохиец Йоан, сякаш се обръща към нашата съвременност. Очевидно е, че става въпрос за вяра, не за истина в смисъла на някакъв факт от сферата на тяснопрофилираното знание (т.е. не е истина от типа на научен факт като този, че ацетилхолинът е медиатор при преноса на нервни импулси в синапсите). Говори се за намерена Истина, за Истина която Е, за Христос, за Христос, Който е Пътя и Истината и Живота, за тази Истина, която ще познаем и която ще ни направи свободни. За тази истина пише Йоан Златоуст.
Привеждаме откъс от поемата на Мелитон, епископ Сардикийски, бележит християнски писател и поет на второто столетие:
… Убиват Го. И къде Го убиват? Насред Йерусалим. Защо? Защото изцели сакатите и очисти прокажените, слепите изведе към светлина и мъртвите възкреси. За това Той пострада. Беше писано за туй в закона и пророците: „Въздадоха Ми зло за доброто, сиротна е душата Ми, Замислят против Мене зло, казвайки: Да вържем Праведника, защото Той ни е неудобен” (Пс. 34, 12)
Защо, Израиле, извърши нова несправедливост? Обезчести почелия те. Обезслави прославилия те. Отхвърли изповядалия те. Уби оживотворилия те. Какво извърши, Израиле?
… Не те засрами нито сухата ръка, нито слепите очи, нито раните на ръцете Му, нито разслабените тела, въздигнати с Неговия глас, и даже най-новото знамение не те засрами, когато мъртвият излезе от гроба на четвъртия ден. Пренебрегна всичко това и устрои вечер на заколението Господне, приготви Му остри гвоздеи и лъжесвидетелства, мрежи и рани, оцет и жлъч, меч и скръб също като на разбойника-убиец.
Защото ти нанесе и раните на тялото Му, и тръните сложи на главата Му, върза добрите Му ръце, които те сътвориха от земя и добрите Му уста, които те нахраниха с живот, ти напои с жлъч и уби Своя Господ на велик празник.
А Той възкръсна от мъртвите и се възнесе по-високо от небесата. Господ, който се облече в човека и пострада заради страдащия, и бе вързан заради пленения, и бе осъден заради осъдения на смърт, и бе погребан заради погребания, Този възкръсна от мъртвите и каза така: „Кой е спорещият с Мен? Противящият се на Мене. Развързах осъдения. Съживих мъртвия. Възкресих погребания. Кой Ми противоречи?
Аз – казва Христос, – Аз съм разрушилият смъртта, и победилият врага и унищожилият ада, и вързалият силния, и издигналият човека до висотата на небето. Аз, – казва – Христос.”
„И така, елате всички семейства народи, опетнени от грехове, И ще получите опрощение. Аз съм вашата прошка. Аз съм Пасхата на спасението. Аз съм Агнецът, заклан за вас. Аз съм вашето изкупление. Аз съм вашият живот. Аз съм вашето възкресение. Аз съм вашата светлина. Аз съм вашето спасение. Аз съм вашият Цар. Аз ще ви изведа до висотите на небесата. Аз ще ви покажа предвечния Отец. Аз ще ви въздигна с Моята десница”.
Този е, който сътвори небето и земята И който създаде в началото човека, … чрез Който Отец сътвори всичко отначало и навеки. Той е Алфата и Омегата. Той е началото и краят – начало неизяснимо и край непостижим. Той е Христос. Той е Царят. Той е Иисус. Пълководецът. Господ. Възкръсналият от мъртвите. Седящият отдясно на Отца. ………….
Каквото са болестите за тялото, това са и греховете за душата. Затова лечението на душите не може да стане с нищо друго, освен с борбата срещу греховете и техните причини – страстите, а също с разкаяние и изповед. Това е най-важното, защото в часа на Страшния Съд, какъв отговор ще дадем? Погрижихме ли се за здравето на душата или през целия си живот мислехме за празните удоволствия? Ако не познаваме болестите на душата си и не чувстваме немощите и злото, които ни причинява греха, значи се намираме в заблуда.
Свети апостол Павел казва „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.
„Хората ценят богатството, а Бог – смирената душа“преп. Исаак Сириец
Какво значи това? Какво ще рече смирение? Защо за християните това е толкова важно? Защо думата „смирение“, употребявана в социалното пространство остава приравнена с малодушие, родено от страх? За нас, средностатистическите хора, лишени от религиозната култура на семейната среда „смирение“ звучи странно и непонятно. Не знаем какво стои зад тази дума, която е начело в стълбицата на християнските ценности. В обичайното си използване „смирение“ най-често се превежда на нашия нецърковен език като „примирение“.
Свети апостол Павел казва „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7) Тези наставници в Христа, често запечатали вярата със собствената си кръв, тези праведници, просияли в святост – преводачи и тълкуватели на библейските текстове, боговдъхновени епископи, покръстители на цели народи, облагодатени църковни писатели, живи камъни в градежа на църквата, добри пастири на Христовото стадо – ето това са светите отци от първите векове на християнската ера.
Добродетелта, която се извършва тайно
Попитали свети Паисий Велики коя е най-висшата добродетел, а той отговорил: ”Добродетелта, която се извършва тайно…” Тези думи на аскета от 4-ти век синтезират цялата християнска нравственост. Не е благодатно доброто дело, ако мотивът е тщеславен. Не е здраво духовното начинание, чийто замисъл таи амбиции за изява. Не е истинска тази добродетел, която се самоопределя като такава. Съмнителна е тази добродетел, която дири да заяви себе си.
„Ако някой е намерил истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата” 
Светлината на Храма 