Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

              Днес Православната Църква отдава почит на апостолския подвиг на светите Петър и Павел, наречени първовърховни.
             Апостол Петър ни е добре познат от евангелието, той е повикан пръв от Христа заедно с брат си Андрей Първозвани, той е един от 12-те апостоли, били с Учителя на Т айната вечеря. Пламенен и емоционален, апостол Петър следва Учителя, тръгва да ходи по водата към Христа. Знаем, че той разпознава в Христа Спасителя на света казвайки: „Ти Си Христос, Синът на Живия Бог.”

Има още →

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Братя и сестри,

              В днешното литургийно евангелско четиво свети евангелист Матей предава част от проповедта, произнесена от Господ Иисус Христос на една планина пред голямо множество народ. Тук са най-важните нравствени постановления на Новия Завет – завета на любовта.
               Тук Спасителят нарежда първом да търсим Царството Божие и неговата правда, а всичко житейско, от което имаме нужда като човеци в плът, ще ни се предаде.
               Господ знае, че ние не може да не мислим за бъдещето. Но Той иска от нас да не се вторачваме в земните грижи, да не ги издигаме до ранг на най-важно, без което не можем, иска от нас да имаме духовен взор. Храна и облекло ще имаме, ако се трудим, Бог знае, че имаме нужда от всичко това, но трябва да живеем с молитвата, с доброделанието, с милостинята, със Църквата – това се има предвид да търсим Божието Царство и Неговата правда. Може и да нямаме най-скъп телефон, да не сме облечени по последна мода, да караме стара кола и от години да не съумяваме да направим основен ремонт, но ако всичко това става, защото Христос е в центъра на нашия живот, то значи ние сме благословени. Значи не се грижим за тленното и преходното. Значи не служим на двама господари.

Има още →

Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Братя и сестри,

              Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
             Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
             И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
             Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
             И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
            Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
            Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
             Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
            На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести  и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
              Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
              Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
            По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
            Честит празник!

Копирайте Проповед на Еньовден, 2020

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Братя и сестри,

            По Божията благодатна милост достигнахме до днешната Втора Неделя след Петдесетница, когато честваме всички български светии и всички светци, просияли по нашите земи. Това е повод да обърнем молитвен взор нагоре към духовното небе, където пред Божия престол пребивават облечените в бели дрехи, дошли от голямата скръб, праведници, удостоени с нетленните венци на Божията слава. Сред тях са и мнозина български светии, наши съотечественици, превърнати от Божията благодат в горящи лампади с духовна светлина, възвисени като светила, които не могат да се укрият под скрина. Немалко от тях са светители като свети Патриарх Евтимий, свети Теодосий Търновски, свети Патриарх Йоаким, свети Софроний Врачански, пример за безукорен живот на епископи, положили душата си за словесното стадо, истински пастири, последвали докрай Пастиреначалника Христа.

Има още →

Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

              Всички, дошли навреме за службата, чуха днешното евангелско четиво.
             Свети евангелист Матей предава Христовите слова. Господ Иисус Христос казва: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен.“
             И Спасителят добавя: „А който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от Него пред Моя Отец Небесен.“
            Вижте колко кратко литургийно четиво и същевременно колко силно и страшно по смисъл.

Има още →

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

Поучение на празника на Свети Дух

Братя и сестри,

            На вчерашния ден, Петдесетница, честваме слизането на Светия Дух над апостолите в Сионската горница, станало по обещание на Спасителя. Преди Своето Възнесение Той приканва учениците да стоят в Йерусалим, докле се облекат в сила отгоре. Това се случва 10 дни след Възнесение Христово, когато е големия старозаветен празник Петдесетница. Това е честване на Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на Мойсей на планина Синай. Голямо множество народ – юдеи и прозелити, ще рече приели вярата в Единия Бог езичници, са се стекли в Йерусалим за този празничен ден. И на Господ е угодно точно тогава да изпрати Светия Дух, Утешителя, Който от Отца изхожда, Духа на Истината, изпратен чрез Сина да слезе над главите на апостолите и Майката Божия. Това е и рождения ден на Църквата, защото от деня на християнската Петдесетница започва апостолската проповед. Дарбата езици, дадена в широк мащаб на ранната Църква, служи за да се разпространи Христовото учение до край земя.
          Днес продължаваме честването на това величествено събитие – слизането на Светия Дух, Който и досега живее и действа в Христовата Църква. Този Дух Свети всеки от нас е получил с Миропомазването си след Светото Кръщение. И нещо повече, апостол Павел съветва:“Духа не угасяйте!“- ще рече да не пропадаме в тежки и непокаяни грехове, да не оскверняваме с грях телата си, които са храмове на Светия Дух, да знаем, че сме призвани да станем благодатни съсъди, горящи с никога неизчезващата вечна Божия любов. Амин!
          Честит празник на всички! Причастието на Светия Дух да е с всички вас.

Копирайте Поучение на празника на Свети Дух, 2019

Прочетете Петдесетница. Основаване на Църквата

Стенописът е копиран от www.steuphemia.org.au

Петдесетница (Света Троица)

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

         Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света, Човеколюбче, слава на Тебе!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

          На днешния ден Църквата възпоменава събитие, променило облика на света, а именно даването на Светия Дух на вярващите Христови следовници, животрептене на Светия Дух в светотайнствения живот на Църквата. Това, което се случва в деня на еврейската Петдесетница, когато юдеите честват даването на 10те Божии заповеди, не е радостен миг, случил се тогава и останал назад във времето.
        Защото благодатните дарби на Духа, явени първоначално като дарба „езици“, нужна за разпространението на благовестието – тези благодатни дарби продължават да се изливат изобилно в Тайнствата на Църквата.
          Получаваме Светия Дух в мига на нашето Кръщение и Миропомазание. Това е годежният пръстен на Духа, който ни напомня нашите обетования към Христа, залог за възрастване в духовния живот и преуспяване в доброто, което същият този Свети Дух може да сътвори в душите ни, стига да се откажем от навиците на ветхия човек, навиците на плътския човек.
           Вярвайки в Христа, ние ще дадем, ние ще излъчим, ще излеем тези благодатни живителни струи на живата вода. Ще рече – Светият Дух изливайки се от нашите сърца ще оживотвори света.
           Виждаме колко високо е назначението на християнина, колко изискващо, колко съвършено трябва да е нашето битие на вярващи, на хора, осенени от Духа, носещи Духа в своя духовен светилник – своята душа и сърце.
            Това е много задължаващо. Защото към това ни призовава Христос – нашият Спасител, към това възкачване към духовното небе, възкачване на Светия Дух в нас, възможно единствено, ако насочим свободата си към жадуване на Благодатта Божия, към копнеж по духовното небе.
            Можем да си честитим рождения ден на апостолската Църква. И по силата на духовния си взор да отсъдим къде сме ние в това тържество на непрестанна Божия благодат. Защото апостолът казва: „Духът не угасяйте“. Какво ще рече това? Да отбягваме не само тежките осъдителни за смърт грехове и  чрез покаяние да ги отхвърлим съвсем, но и да отбягваме всяка злост, всяка гнила дума, всяко осъждане, корист, завист, гняв и ропот. Защото това е оскърбление на Светия Дух, с Когото сме запечатани в деня на избавлението, т.е. в деня на нашето кръщение.
             Молим  се Богу да бъдем достойни наследници на вътрешната чистота на вярващите от онези времена. Защото сме немощни, слаби, изнежени, неспособни за духовни трудове, но поне да копнеем за тази чистота на сърцата, която ги прави дом на Светия Дух- ето така да се молим.
             Честит да е рожденият ден на Църквата!

Копирайте Проповед на Петдесетница, 2020

Иконата е копирана от http://поисков.рф

Братя и сестри,

             Дните на човешкия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила – осемдесет години, а най-доброто от тях е труд и болест, казва псалмопевецът. Това е начертанието на нашия живот след грехопадението, когато поради греха на Адам в света навлизат болестите, старостта, грехът и смъртта. Животът на днешния човек въпреки научните постижения не е дълъг, за разлика от старозаветните праотци, които, знаем, са живели със стотици години.
Но никой, с изключение на Енох и Илия, не ще отбегне смъртния час.
Ние обичаме нашите близки, скърбим за тях, а ето – в дните, които Бог е отредил да останем още малко време тук, в земния живот, за да се потрудим за нашето спасение, в тези дни трябва да продължим нашата грижа за тях, за онези, които вече не са при нас. Защото връзките на любовта, с които сме свързани взаимно, са неразтържими, раздялата ни е временна, а молитвата ни е една – да даде Господ и на тях и на нас – останалите живи, да даде един ден добра отсъда.
Затова и пишем имената на починалите на всяка литургия, защото свещеникът ги поменава преди службата, заедно с цялата небесна църква. Смята се, че дори душата да е на скръбно място, това отделяне на частица просфора с името на покойника е съпроводено с лъч благодатна светлина за тази душа. Така и на всяка панихида, на всеки помен, молитвата на свещеника, призван да отправя просби и моления за всички човеци, в тази молитва Божията благодат сътворява утешителна среща между нас и починалите.
Приготвяме жито в съгласие с думите на свети апостол Павел, че житното зърно трябва да умре в земята, за да възкръсне като клас пшеница, така както ние умираме, за да възкръснем за пролетта на вечния живот.
Раздаваме храна за милостиня, не защото духът се храни, духът е нематериален, а за да сторим милост, да нахраним някой гладен в името на опрощение греховете на починалия.
Да не забравяме и четивата от книга Псалтир.  Ако може всеки ден да отваряме безсмъртните Давидови псалми и да прочитаме от тях заупокой, като знаем, че те имат чудното свойство да прогонват злите сили. Ето така можем да помогнем на нашите близки, а и на всики, за които няма кой да се помоли и да направи панихида.
Да не се леним в този наш духовен труд и да не спираме да обгрижваме починалите, говоря за обгрижване духовно. Защото грижата не е само да поддържаме гроба и да печатаме некролози, грижата е преди всичко насочена към духа, а това са заупокойните молитви на Църквата и нашите, слети в едно, помените и милостинята, сторени в тяхно име.
Господ да упокои всички починали в място злачно, блажено и спокойно, а нас да помилва, настави и вразуми. Амин!

Копирайте Проповед на задушница, 2020

Изображението е копирано от http://www.plovdiv-press.bg