Църквата и комунистическите лагери
(или още за потресаващите страници от недалечното ни минало)

„Страшни бяха срещите ми
с човешката жестокост”
свещ. К. Димитров – бивш лагерник

         Когато споменаваме ТВО (трудово-възпитателните общежития), наричани още лагери в годините на комунистическото управление, се обръщаме с лице към един в голяма степен табуизиран социален проблем. Всички помним картата на тези лагери, която стана публично достояние през есента на 1989 г. (в тях бяха включени и затворите). Към момента няма специализирано изследване на структурата, функционирането и социално-психологическите травматични следствия на тези специфични, създадени по съветски модел форми на репресия срещу остатъците от елитите на буржоазното общество, срещу инакомислещите и всички, които по някакъв начин попадат в тези категории. Темата за лагерите и духовенството в България е част от мащабната тема за отношенията между БПЦ (Българската Православна Църква) и държавата след 1944 г., още повече, че Църквата е една от структурите, които по определение ще понесат неизбежното гонение, натиск и опит за трансформиране в казионна структура. Това е така поради факта, че Църквата е носителка на идеологема – пълен контрапункт на диалектическия материализъм в марксистка редакция, който бе афиширан като официалната парадигма на новата власт. 
          Табуизирането на темата за лагерите иде и от факта, че живелите в това недалечно минало, дори пишещият тези редове не е имал и най-малка представа, че в хармонично устроеното общество, сякаш постигнало социалната справедливост, отвъд огряната от слънцето на нагледната агитация реалност, съществува задкулисно зловещото подземие на масово страдание, нечовешко насилие, садизъм и неоправдана с нищо смърт.
        Едва след излизането на томовете на Солженицин стана ясно, че и в България е съществувал наш, български ГУЛАГ, наша родна, страшна, дори не по-малко страшна „лагерна България”, България на екзекуции без съд и присъда, на изселвания и терор, на концлагери и безследно изчезнали, на погребани незнайно къде, укрити някъде отвъд лъчезарността на монумента с камбаните, петолъчките, петилетките на растеж и аления ветрец на пионерските връзки.

Има още →

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

Братя и сестри,           

           На днешната неделя Църквата премъдро ни припомня случката с изцелението на дъщерята на една хананейка.
           Хананейците са местното население на Палестина, прогонено от юдеите след тяхното идване в Обетованата земя. Те са езичници, идолопоклонници, и заради това юдеите, вярващи в Единия Бог, не са желаели да общуват с тях и са ги избягвали.
           Но тази жена, макар и езичница, е знаела за идването на Месия. Нещо повече, с очите на сърцето си тя е имала увереност, че пред нея, край нея минава Сина Давидов, Спасителя на света. Неслучайно тя тича след Христос и апостолите и непрестанно проси милост за болната си бесновата дъщеря, с думите: „Помилвай ме, Господи, Сине Давидов“. Забележете, и днес ние се молим с нейните думи, казвайки: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме“.
           Ние се молим с думите на горещата и искрена просба на хананейката, защото, дори и да нямаме бесновати деца и страдащи роднини, самите ние сме обсебени от страсти, недъзи, от скрити и явни похоти.
           Ние, християните, които не сме езичници, често сме много по-обсебени от злоумисли, високомерие, гордост и непрестанно действащия демон на осъждането.
          Ако в някаква степен сме пощадени от изкушенията в плътта, то в пълна сила сме поробени от гнева, тщеславието, лукавия език и самомнението. Нерядко така силно се самозаблуждаваме за своето духовно състояние, че дори се чудим какво да изповядваме, пристъпвайки към изповед, като към някакво формално задължение, и смятаме, че като не сме крадци и престъпници, значи с нищо не сме по-лоши от всички други. Дори нещо повече – мислим се за праведни и добродетелни, въпреки че сърцето ни е препълнено с негодуване, клюки и осъждане.
          Нека се поучим от смиреномъдрието на хананейката. За да изпита вярата ѝ, за да изпита кротостта ѝ, Господ казва: „Не е добре да се вземе хляба от чадата и да се хвърли на псетата“.
          Но във велико смирение, езичницата отвръща: „Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“.
          Ето по този начин тя получава Божията милост и измолва просимото. Това нейно смирение, тази нейна вяра е пример за християните от всички времена.
          Защото тя измолва изцерение за дъщеря си не с призоваване на задължителната, естествена грижа на Бог към Своето творение. Тя не казва, че Бог трябва да ѝ помогне. Тя моли за Божията милост.
          А колко странно може да звучи това за днешния човек, който единствено се уповава на своите права. А под права в сегашния лукав век често се припознават всевъзможни ужасни прегрешения, чието название днес е така наречената „нова нормалност“.
          Братя и сестри, да даде Бог мъдрост и душевни сили на синодалните ни старци, на духовенството, което ръководи Българската Православна Църква, да даде Бог нравствената катастрофа на „новата нормалност“ да не погуби и нашия, и без това оскъднял откъм вяра и духовно знание, народ.
          Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона: http://www.wordaloud.co.uk

Проповед на Неделя на хананейката, 2024

          От пелените още, ти с усърдие прие за сестра премъдростта, богогласни, защото я видя пресветла като чиста девица. Прие я, доведе я и украси с нея душата и ума си, като със златен наниз, и се разкри, блажени, като втори Кирил  по име и по разум, о премъдри!

Братя и сестри,           

          Заети със зарязване на лози и покупки на комерсиални „валентинки“, сякаш изпускаме, че днес е представянето в Господа на знаменития учител на всички славянски народи, сина на българката Мария, изковал старобългарската азбука, боговдъхновен проповедник, изкусен преводач, блестящ лингвист, ерудит, полемист и безстрашен мисионер, от младини умъдрен щедро с божествена премъдрост – свети Константин Философ, в монашество наречен Кирил.
          Като четем неговото житие, изобилно на конкретни факти, писано от очевидец, непосредствен свидетел на разгорещените диспути за вярата, пред нас се възправя образът на мислител, равен по задълбоченост на свети Григорий Богослов, философичен като свети Григорий Нисийски, безукорно полемичен като свети Максим Изповедник, изчерпателен и систематичен като свети Йоан Дамаскин. Свети Константин-Кирил застава редом до свети патриарх Фотий, негов непосредствен наставник, чиято далновидност отпраща търсенията на лингвиста в посока на създаване на нова азбука за славяните, та с този „дъжд от букви Божии“ да се напоят сърцата на славяните, жадуващи разбиране на Божието слово.
           Изключителните таланти на завършилия Магнаура Константин го правят любимец на логотета* и пред младежа се разкрива блестяща кариера. Написал учебник по философия, той е назначен за патриаршески библиотекар от мига, когато отказва да тръгне по пътя на светското преуспяване.
           Духът му е отдаден на Божията премъдрост, за нея е венчан младият Философ и чрез нея той ще защитава Христовото име наблизо и далеч.
           Овладял до съвършенство диалектиката, изучил и еврейските библейски преводи, които евреите приемат за меродавни, запознат с корана и кораничната литература, свети Кирил е блестящ  апологет на християнството и несъкрушим стълб на православието в диспутите със сарацини, евреи и хазари. А Бог сторва чудото – смъртоносната чаша с отрова на интелектуално сломените друговерци да не му навреди.
           Истинска духовна милост свише е откриването в Херсон на светите мощи на свети Климент Римски, цели 8 века пребивавали в морето край Крим.
           Проникновено вникване в богословието в защита на славянските преводи, свети Константин Философ разгръща на диспута във Венеция, където като „сокол, обграден с врани“, той съкрушава триезичната** ерес.
            „А философът им отговори: Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи? Кажете ми: дали смятате Бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?“
           След благовестието в Моравия и Панония, свети Кирил се отправя в Рим, където, изтощен от многобройните си трудове, е известен свише за близката си кончина.
           Подстриган в ангелски образ***, свети Константин приема монашеското име Кирил и не след дълго, след 50 дни, се упокоява в Господа на 14 февруари 869 година. Тогава е на 42 години, „достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години“ (срав. Кн. Прем. Сол. 4:13), уподобил се на свети Василий Велики, твърде млад отходил в блажената вечност.
           След опелото папа Адриан II предлага свети Кирил да бъде погребан в собствената му гробница в църквата „Свети Петър“ (В онези времена на мощите на боговдъхновените проповедници се е гледало като на безценно съкровище).
          Но по молба на свети Методий – по-възрастният брат на Кирил – спътник, преводач, епископ, неуморен труженик на мисионерското дело – свети Кирил е погребан в църквата „Сан Клементе“ в Рим, приютила мощите на свещеномъченик Климент Римски, намерени от свети Кирил в Херсон.
         Сякаш няма сред просиялите в святост люде, свързани с българския род, по-възвишен, по-озарен и в по-голяма степен равен на апостолите в обръщането на цели народи към разбиране на Христовата вяра от богомъдрия Кирил.
         След прогонване на Кирило-Методиевите ученици от земите на западните славяни, преводите с Божиите букви тръгват по своя безсмъртен път – пътя на слово, създадено за предаване смисъла на Свещеното Писание и богослужебните книги.
         Преминали руска редакция, старобългарските четива се връщат у нас като текстове на черковнославянски – един архаичен и същевременно близък до сърцето, сладкогласен за ухото, благоглаголив и съвършен в пението богослужебен език.
          От нас зависи да положим повече усилия, за да се доближим до този език – наследник на древните Божии букви, излезли изпод перото на знаменития свети Константин-Кирил Философ.
          По неговите молитви Бог да вразуми българския род в родината и далеч отвъд нея!

*логотет – висша административна титла, висш чиновник в царската или патриаршеската канцелария във Византия, а след това и в някои източни църкви.
**триезична ерес –  ерес, според която Словото Божие трябва да се проповядва само на три езика – еврейски, латински и гръцки, наричани свещени.
***ангелски образ – монашеско житие

Използвана литература:

1) Пространно житие на Константин-Кирил, Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби. Български писател, С. 1986. Превод: Хр. Кодов по преписа на Владислав Граматик (1469).
2) Жития на светии, февруари, изд. „Свети вмчк Георги Зограф“, Света Гора, 2002 г., стр. 344-382
3) Църковно-мисионерско дело на Константин Философ – свети Кирил, архим. Серафим Алексиев, София, 1996 г.
4) Български старини из Македония, проф. Йордан Иванов, София, 1931 г., стр.284 и сл.
5) Проглас към евангелието –„Тържество на словото“, превод К.Л.Иванова, София, 1995, с.14

Иконата е копирана от heavyangloorthodox.blogspot.com

      Твоят мъченик, Господи, Харалампий, при своето страдание прие нетленен венец от Тебе – нашия Бог, защото като имаше Твоята подкрепа, мъчителите повали и сломи на демоните безсилната дързост: по неговите молитви спаси нашите души.

        Братя и сестри,

              На днешния ден с молитва сме събрани в храма, за да почетем велик Божи угодник, светител и чудотворец, увенчан с мъченически венец. Целият живот на епископа на Магнезия – свети Харалампий е отдаден на служение Богу и на човеците. Изряден постник, свети Харалампий неуморно проповядва Христовата истина и не спира да увещава словесното си стадо. Тогава – в началото на 3-ти век е период на гонения срещу Църквата Христова.
              Езическата власт е принуждавала мнозина да се откажат от християнската си вяра. Сред тях има немалко, които са се украсили с твърдо устояване на вярата и с мъченически венец.
              Така и благолепният старец – епископ Харалампий е изтезаван публично и показва изключителна твърдост. Много от езичниците, като виждат с какви чудеса Бог прославя Своите изповедници и мъченици, започват да вярват в Христа.
             Така често пъти се случва при публичните изтезания на християните, особено на тези, които Църквата нарича великомъченици. Десетки, десетки са повярвалите, докоснати от Божията благодат, зрители на мъченическата им кончина.
             Поведен на лобното си място, боговдъхновеният светител се моли* за всички люде на тая земя за тяхното спасение и прощение на греховете. Почитаме го като лечител, избавител от тежки болести по хора и животни, по лозя и ниви. Освещаваме мед в памет на тази постна храна, с която се е подкрепял този съвършен постник. Молим се за неговото молитвено застъпничество, та тлетворният въздух на нашия остарял в грехове и отрови свят да се обърне в блага и лъчиста сила, поддържаща живота.
            Прекланяме се пред Троичната Божия благодат, превърнала Своя избраник в истински храм на Светия Дух, като помним думите на свети апостол Павел „макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор.4:16)
             Обновен, преобразен, пречистен в страданията Божи съсъд е свещеномъченик Харалампий, предал духа си Богу преди посичането на палача.
             По неговите молитви, Бог да ни вразуми, да ни окрили, да изцели душевните и телесни болки на нашето тревожно и скръбно време.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Иконата е копирана от facebook – Регионален етнографски музей, Пловдив

*Молитвата на свети Харалампий към Господа:

„За мене, Господи, и това е най-великата милост, че Ти ме удостои да видя страшната Твоя слава; но, Господи, ако Ти е угодно, въздай слава на Твоето име – нека на онова място, където ще почиват моите мощи, и където ще се почита паметта ми, нека там да няма нито глад, нито мор, нито смъртоносни ветрове, които погубват плодовете, а на това място да се възцарят мирът, благоденствието и изобилието на пшеница и вино; и спаси, Господи, душите на онези хора; нали Самият Ти знаеш, че хората са плът и кръв, затова прости им греховете и им дай изобилие от земни плодове, та те като се насищат и наслаждават, сред трудовете си, да прославят Тебе, Своя Бог – Подателя на всяко благо; а росата, която пада от небето, да им бъде за изцеление. Господи, Боже мой, излей над всички Твоята благодат!“

Проповед на деня на свети Харалампий, 2022

Мт 22:35-46
И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Братя и сестри,

          Един законник – тълкувател и пазител на Мойсеевия закон задава въпрос на нашия Господ Иисус Христос, питайки коя е най-голямата, най-важната заповед от закона. Тази случка ни е предадена от свети евангелист Матей.
Нашият Спасител отговаря кратко и ясно. Първата и най-голяма заповед е да възлюбим Бога с цялото си сърце, душа и разум, а втората, подобна ней е да възлюбим ближния като себе си. Тези заповеди се отнасят и до всички нас – християните, Христовите следовници.
          За да сме изпълнили това е нужна любов и стремеж на всичките ни душевни сили – на сърце, душа и разум. Това е стремеж към благоугождение на Божията свята воля. Лесно е да кажем, че обичаме Бога, но греховете ни са доказателство, че любовта ни към Бога не е съвършена. Иначе не бихме огорчавали нашия Създател и Промислител, и Подател на всяко добро.
          Някои пък си мислят, че обичат Бога, а нехаят за ближните си. Но не е възможно да обичаме Бог, а да нямаме обич към себеподобните и милост към цялото творение, чийто създател е Бог. Любовта ни към Бога минава през любовта ни към човека. Всъщност чрез копнежа към Бога ние съзерцаваме Божия образ у своя ближен. Защото всички, напълно всички носим Божия образ. И при най-окаяния грешник Божият образ не е заличен, а е само помрачен.
          И всичко това опира до действената ни християнска любов. Правим ли милостиня с разсъдителност, молим ли се, помагаме ли според силите си, прощаваме ли на всички, изобличаваме ли пред съда на съвестта си собствените си грехове? Имаме ли наистина Христова любов? Или сме твърде далеч от това да обичаме Бог с всичките сили на душата си.
          Ние знаем, е Бог е причина за нашето съществуване, че той е Извор на всички блага и че смисълът на нашия живот е да достигнем целта – наследството на Царството Божие, където да съзерцаваме Божествената слава.
          Но твърде често това наше знание е теоретично, не е съгрято с пламъка на истинското покаяние, на истинското смирение, които ни правят чада Божии по благодат.
          Дано Господ се смили над нас, грешните, та да вкусим приживе, да вкусим приживе тази отдаденост в пълна степен на нашия Троичен Бог.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия и на всички светии. Амин!

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Братя и сестри,

     Днес тържествуваме велик Господски празник. Днес е Сретение Господне – „сретение“ значи среща. Днес Богомладенецът Иисус, на 40 дни след Рождението Си, е донесен в храма, за да бъде представен Господу, както е изискването на Мойсеевия закон. Създателят на света, носен на херувимски криле, е доносен в храма от Пречистата си Майка. Там Той е посрещнат от праведния и благоговеен старец Симеон, който разпознава в крехкия Младенец Спасителя на света. С радост светият Симеон възкликва, че вече е спокоен и може най-сетне да се представи в Господа след като е видял обещаното – видял е Месията. И не само Го е видял, но и гръмко е възвестил, че краят на човешките страдания наближава.
В храма е донесен Онзи, чрез Когото всичко е станало, Единородният на Отца, Който се въплъти от Дева Мария и Светия Дух и стана Човек.
      Да, блажен, трижди блажен е свети Симеон, наречен Богоприимец, блажен, че е видял обещания Спасител. И тази среща между Стария Завет, в лицето на стареца Симеон и Новия Завет в лицето на Богомладенеца, става в храма, в същия храм, за който пророк Малахия беше възвестил: „внезапно ще дойде в храма Си Господ“. Да, Богомладенецът идва внезапно в храма и е разпознат само от свети Симеон и Анна пророчица. Това събитие честваме днес в храма, който е дом за молитви, дом Божи.
Защото тук, в храма, се срещаме с Господа в Светата Чаша. Тук започва с нашето кръщение животът ни като християни, като Христови чада. Тук, в храма, завършва и земният ни път с молитвите на църковното опело. Тук е небето и земята, тук живеем извън календарното време от мига, когато чуем началото на богослужбата.
      И не е чудно, че сме възлюбили благолепието на Божия дом. Ние знаем, че Господ Иисус Христос прогони търговците от храма с думите: „Домът Ми е дом за молитва“.
      Да даде Господ за спасение да са всичките ни усилия за Божия дом. Защото ние спомагаме за Църквата, а Църквата ни спасява в своето спасително лоно.
       Да сме благодарни, че може да сме тук, на Светата Литургия, което е най-голямата духовна радост на този свят.
      Божието благословение да е с всички нас. Амин!

Проповед на Сретение Господне, 2024

Разгледайте презентацията Сретение Господне
Копирайте презентацията Сретение Господне

Иконата е копирана от http://www.rosinform.ru

към Начало

        Небесният събор на небесните ангели надникна към земята, за да види как донасят в храма Младенеца, Първороден спрямо всички твари, роден от Майка, непознала мъж, и с радост пеят заедно с нас песента на предпразненството.

Братя и сестри,

           На днешния ден, по стародавна традиция Църквата благославя трудовете на лозарите и тяхната подготовка за отглеждания още от времето на Ной благословен лозов плод.
          Днес е денят на свети лечител, чудотворец и мъченик Трифон, към когото се обръщаме за молитвено застъпничество в житейските ни дела. Защото знаем, че без Божие благословение напразен и безсмислен, неспасителен ще е целият ни труд под слънцето.
          Молим се на свети Трифон да се застъпи пред Божия престол, та духовната лозница – драгоценната ни душа, за която Жизнеподателят проля Своята кръв – драгоценната ни душа да принесе плод стократен. Да бъдем истинско духовно лозе, угодно Господу – ето това трябва да е нашият стремеж като християни.
          И както сме практични за житейските дела, така нека обърнем внимание и на душите си. Нека се умием във водите на покаянието, за да се облечем в одеждата на смирението, да се потрудим в делото на молитвата и милостинята, да се постараем да намалим осъждането и гнева, и светските навици, които ни пречат.
           Защото светиите се молят за нас, но и нашата свободна воля трябва да е обърната към истинските ни потреби, а това е придобиването на духовни добродетели, чрез покаяние и смирение.
          Това е нашият път – пътят на християните в това лукаво време.
          Господ да ни благослови и умиротвори, по Своята велика милост и по молитвеното застъпничество на Владичицата Дева и всички светии. Амин!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.orthphoto.net, храм „Св. Георги Победоносец“, гр. Асеновград

Проповед на Трифоновден, 2023 Изтегляне