Честит да е празникът на просветната ни интелигенция – празник свързан с началото на следосвобожденската ни история, празник на всеки родолюбив българин, празник забранен по време на атеистичния режим, празник на духовните закрилници и просветители на нашия народ. Помним, че част от тях са изявени църковни дейци, литератори с блестящо перо, светии и мъченици от страниците на многострадалната ни история – създатели на славянобългарската азбука, книжовници, преводачи, поети, химнографи, историци, проповедници и енциклопедисти, пламенни радетели за българщината, истински титани на духа, чиито наследници сме ние. Да почетем на този ден достойните ни предци, кито се бориха за просветна, силна, освободена от гнета на робските предразсъдъци, свободна и славна България.

Църковни празници през ноември

Архангелова задушница – 4 ноември

              Съботният ден срещу Архангеловден е задушница, наричана Архангелова задушница, в която почитаме починалите си близки и сродници и се молим да спаси Съдията душите им, когато дойде Денят на Всеобщото Възкресение и последен Съд.
Да запишем имената на кръстените починали за поменаване в заупокойната литургия днес, както и през цялата година – какво по-добро за душата на починалите. От най-дълбока древност свещеникът-предстоятел на службата е поменавал имената на живи и починали, като отделял  частици от хляба, който Светият Дух ще претвори в Тяло Христово. Житото от помена символизира възкресението, житното зърно умира в почвата, за да възкръсне вече зрял клас, така и починалият от гроба, от мястото на тъма и тление, ще просияе като от лъчезарен чертог за лъчистата пролет на вечния живот. Затова с трепет и надежда молим Господ на любовта и на всяка милост да упокои починалите в място злачно, блажено и спокойно, където няма болка, скръб и въздишка. Вечна памет на починалите! Царство им небесно!

Архангеловден – 8 ноември

               Църквата е определила този ден в чест на светите ангели и най-вече на свети Архистратиг Михаил, когото счита за предводител на небесните сили. Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човеците (Евр. 1:14). Макар те по своето положение и по дадената им от Бога благодат да се делят на девет небесни чинове и да имат различни наименования (като серафими, херувими и др.), но всички заедно се наричат „ангели“. Това събрание на светите ангели е получило наименованието „Събор на ангелите“, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух – Светата Троица, на Която и ние на земята въздаваме слава во веки. Амин.

 Свети великомъченик Мина – 11 ноември   

             Свети Мина бил египтянин, християнин и воин по професия. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Тогава блаженият Мина решил, че е по-добре да живее със зверовете в планината, отколкото с хора, които не познават Бога. След време, когато в главния град се устроил езически празник, свети Мина се явил сред празнуващите и изобличил идолопоклонниците. Управителят го заловил и хвърлил в тъмница, където жестоко бил измъчван, но той не се отрекъл от вярата си и славел Истинния Бог. Накрая бил изгорен на клада. Свети Мина е много почитан у нас светец и особено като закрилник на семейството и семейната чест.

Въведение Богородично – 21 ноември   

              Света Дева Мария била измолена от Господа с горещите молитви на благочестивите й родители Йоаким и Ана, които до старини нямали деца. В знак на благодарност, те обещали да посветят чедото си на Бога. Когато навършила три години, те завели малката Мария в Йерусалимския храм. Девици със запалени свещи я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, се изкачила по високите стъпала. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител, я посрещнал, благославяйки я. Мария заживяла в храма, изучавала Свещеното Писание, пребивавала в труд и молитва.
Въведение Богородично празнуваме на 21 ноември. Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство и православната младеж. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и православната вяра, за християнските добродетели, на които от векове се крепи българският род.

През ноември почитаме света Екатерина – 24 ноември и свети Климент Охридски – 25 ноември.

Копирайте Църковни празници през ноември

Лука 8:41-56

          И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде у дома му, защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране.
          А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного, приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му и веднага кръвотечението й престана.
         И рече Иисус: Кой се допря до Мене?
И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: Кой се допря до Мене?
          Но Иисус рече: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
          А Той и рече: Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси, иди си смиром!
          Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.
          Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
          А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: Не плачете, тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
          А Той, като отпрати всички навън, я хвана за ръка и извика: Момиче, стани!
          И възвърна се духът й, тя веднага стана, и Той заповяда да й дадат да яде.
          И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

         На 25 октомври, в навечерието на празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви, храм „Свети Димитър“ посрещна вярващите с тържествения звън на празнична вечерня.
        На празника – 26 октомври, утринната служба започва в 8 часа, като следва света литургия, молебен канон, празничен водосвет и братска трапеза.
        Да помолим свети Димитър да се застъпи пред Бога за душевното ни здраве и спасение.

            Великомъчениче, ти, който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.

Разгледайте презентацията Свети Димитър
Копирайте презентацията Свети Димитър

Лука 8:26-39

          И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
         Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек, понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха, но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
         Иисус го попита и рече: Как ти е името? Той рече: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
         Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
         Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото, и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум, и се изплашиха.
         А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
         И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях, понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
         Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати и рече: Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог.
Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.

            Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

Българските светци – небесни покровители на нашия народ.
Свети преподобни Йоан Рилски и света преподобна Петка Българска

           Много светци са просияли на нашата земя, затова много са и нашите застъпници пред Бога. Но от всички най-известни и близки на всеки българин са свети Йоан Рилски и света Петка Българска, към които прибягваме в молитвите си най-често.

           Кое е общото в живота на тези двама светци и в техния подвиг? Те живяли през 10 и 11 век. Свети Йоан се родил в българското село Скрино, под Рила, а света Петка в град Епиват, на брега на Мраморно море, също в българско семейство. И двамата от младини обикнали Бога и закопняли да посветят живота си на Него. След смъртта на своите родители, те раздали всичко на бедните и отишли в манастир, а по-късно се отдалечили в усамотение, за да прекарат дните си единствено в служба на Бога и в молитвено общение с Него.
             Къде живял свети Йоан Рилски? Той отишъл навътре в дебрите на Рила планина, която била тогава пълна с диви зверове, трудно достъпна за човешки крак и затова наричана Рилска пустиня. Само с една кожена дреха на гърба си, той се усамотил в тази сурова планина, хранел се с горски треви и плодове. Знаете ли какво растение Бог дал да израсте до убежището на светеца, което да му служи за храна? – сланутък, растение като нахута, което давало оскъдна храна на Божия човек.
            Къде живяла света Петка? Тя се поклонила на светите места и се оттеглила в Йорданската пустиня. Тук в горещата пустиня тя търпяла зной и жажда, хранела се с пустинните треви, като възлагала цялата си надежда на Господа. Както свети Йоан, така и света Петка прекарали не година, две в пустинно усамотение, а много години и така достигнали старост.
            Светци, които живеят в усамотение, далеч от хората, като свети Йоан Рилски и света Петка, са наречени отшелници. Те не претърпяли мъченическа смърт, като свети Георги или свети Димитър, защото по това време нямало такива жестоки гонения срещу християните. Техният подвиг е друг. Те се отрекли от света, от всичките му удобства и удоволствия, от общуване с хората, а посветили живота си само на Бога, като прекарвали заради Него в строг пост, непрестанни молитви и сълзи на покаяние. Този техен подвиг е твърде труден, но Бог ги пазел и им давал сили да издържат на всички трудности. Така те победили злото в себе си, техните сърца се изчистили от всяка страст, от всеки грях, достигнали святост. Такива светци църквата нарича преподобни, защото във всичко се стремяли да бъдат подобни на Бога – в кротостта, смирението и любовта към ближните.
            Твърде малко хора разбират в какво се състои техния подвиг. Немалко  смятат оттеглянето им от света за егоизъм и желание да избягат от човешките проблеми. Много хора си задават въпроса какъв е смисълът на такъв живот, който според тях не принася никаква полза на обществото.
           Напротив, точно техният подвиг, тяхната святост, техните непрестанни молитви омилостивяват Бога и спасяват света от много злини. Достигнали духовно съвършенство и изпълнили евангелската заповед за любовта към Бога и ближните, светците денем и нощем се молят на Бога за нас. Макар и отдалечени от света, те имат дар на прозорливост, знаят всичко което се случва с нас, обикновените хора, чуват молитвите ни, които шепнем пред иконите в храма, виждат сълзите, които проливаме, когато сме сами със своите болки и проблеми. Когато светците принасят нашите молитви пред Бога и се застъпват за нас, Бог приема тяхното застъпничество, защото те са Божии хора, Божии приятели. Бог се смилява над нас, заради техните молитви. Защото „голяма сила има молитвата на праведника“ (Иак.5:16).  Когато свети Йоан Рилски се помолил за един бесноват човек, който никой не можел да укроти, нито да излекува, светецът като се обърнал с молитва към Бога, възвърнал разума на бесноватия и той напълно здрав се върнал у дома си.
            Кога почитаме свети Йоан Рилски и света Петка Българска? На 14 октомври почитаме света преподобна Петка, а на 19 октомври – свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
            Свети преподобни отче Йоане, моли Бога за спасението на нашите души!
Света преподобна Петка, моли Бога да запазим вярата си чиста!

Иконата е копирана от http://www.galleryplovdiv.com

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Лука 8:5-15

         А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
         Излезе сеяч да сее семе и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха, а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!
         А учениците Му Го попитаха и рекоха: Какво значи тая притча?
         Той отговори: Вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
          Тая притча значи: семето е словото Божие, а това, що падна край пътя, са ония, които слушат, но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят, а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват, а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод, а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша!

Братя и сестри,

          Господ Иисус Христос често ни открива с притчи тайните Божии. С днешната евангелска притча Той разказва кои ще наследят Небесното царство.
Разбира се, Сеячът е Самият Той, дошлият от недрата на Отца, Спасител. Семето е словото Божие, Божественото слово, което Той ни завещава. Има още →

             Достославна Параскево, ти обикна пустинническия и безмълвен живот и с усърдие последва твоя Жених Христа, ти прие Неговото благо иго още в младостта си и мъжествено се въоръжи с кръстния знак срещу невидимите врагове, ти угаси жарта на страстите с постнически подвизи, пост, молитви и сълзи. И сега заедно с мъдрите девици, като предстоиш пред Христа в Небесния чертог, моли Го за нас, които почитаме твоята свята памет.

Братя и сестри,

            Днешното евангелско четиво ни представя притчата за десетте девици, разказана от нашия Господ Иисус Христос. Петте от тях били мъдри, а петте нерзумни.
             Мъдрите девици винаги държат под ръка светилниците си – лампадите на своята вяра, препълнени с елея на милосърдието и добрите дела.
             Такава мъдра девица, изрядна за Господния чертог, се показа света Параскева – Епиватска, по-известна на нашия народ като света Петка.
Знаем от житието й, че тя от ранна младост пламти с огъня на божествената любов. Знатна и заможна, тя вижда в богатството си единствено начин да служи на бедните. Знаем, че тя облича със скъпата си наметка немощните рамене на една окаяна просякиня пред църквата.
             А после виждаме преподобната девица вече замонашена, оттеглила се на уединение и подвиг в Йорданската пустиня.
             В безмълвие и богосъзерцание, в борба срещу унинието, в жарки дни и студени нощи, напълно сама, съгрявана само с молитва и с Божията благодат, света Петка – дивната подвижница на 11 век, моли за опрощение на греховете си – своите и на света.
             Само Бог и ангелите и светиите са свидетели на изумителните й отшелнически подвизи.
             И Бог сторва от Своята угодница – мъдрата девица, благодатен съсъд, защото тялото й след смъртта остава нетленно и благоуханно. Такива са мощите на свети Николай, свети Йоан Рилски, свети Димитър Бесарбовски и на десетки други, просияли като звезди в невечерния ден на вечния живот, където нито око е виждало, нито ухо е чувало неизказаната красота на Божието Царство, както казва апостол Павел.
              Днес мощите на света Петка се покоят в Яш, в Румъния, но век и половина те са в българско, в старопрестолния град Търново.
              Боголюбивите ни царе са истински християни, те знаят кое прави града и държавата силни, а именно небесното покровителство. Затова цар Йоан Асен изисква мощите на света Петка и те век и половина пребивават в царския град. Така столицата на Втората българска държава става духовен център, духовно средище, стълб на благочестието. Каква тъжна разлика спрямо следосвобожденските ни политически водачи, та и до наши дни, като виждаме какво е отношението към Църквата от управници, често християни само по име.
               Остава ни благодатната помощ на светиите. Затова изричаме с молитвен трепет: „Преподобна свята Петко, моли Господа за нас“.
               Честит празник на всички, честито на имениците!
                Божието благословение да е с всичи вас! Амин!

Иконата св. Петка от с. Старо село, Радомирско е копирана от http://www.sografi.pravoslavie.bg

           По случай наближаващия празник на света преподобна Петка – нашата небесна покровителка и бърза помощница в беди, ви предлагаме презентация за светицата със житийни сцени от стенописни изображения.
Презентацията е предвидена за ученици от 2-ро и 3-то ниво на обучението по религия. 

Разгледайте презентацията „Света Петка“

Копирайте презентацията „Света Петка“

           Днес, 8 октомври, от 11 часа, с тържествен водосвет се откри новата учебна година на неделното училище при храм „Свети Димитър“, град Хасково. В присъствието на енориаши и родители, децата актуализираха знанията си от предходните години със занимателна игра. Всички се почерпиха с вкусна торта, излязла изпод ръцете на една от майките в неделното училище.

По традиция водосвет в началото на учебната година

Свещеникът освещава водата

Поръсване със светена вода

Поръсване със светена вода

Поръсване със светена вода

Поръсване със светена вода

Добри пожелания и напътствия от свещеника

За проверка на знанията – кръстословица

Децата бързо разгадават думите от кръстословицата

Подреждане на отгатнатите думи

Учениците показват добри познания и са удовлетворени

Кръстословицата е попълнена

Открито е името на светеца-покровител на децата и патрон на храма -свети Димитър

Отново има много вкусни неща

Прекрасна голяма торта със цветна украса

Заслужена почерпка

Всички са щастливи на първия учебен ден в неделното училище