На 12.04. (петък) Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, с пловдивски и местни духовници отслужи в катедралния храм на Хасково „Успение Богородично“ Богородичния канон и IV статия на Богородичния акатист, който се чете в петъчните повечерия на Великия пост. Акатистът бе изпят пред донесената от Горни Воден чудотворна Богородична икона „Златна ябълка“, известна с безчислените си чудеса и изцеления от безплодие и тежки недъзи.
          В прочувствено слово владиката сподели, че всички православни почитат и облажават Майката Божия като закрилница и застъпница на човешкия род и всеки от присъстващите има своя лична история, свързана с някое чудо, сторено по молитвите на Богоматер, в неговия собствен житейски път. Той обърна внимание на избавлението, което света Богородица измолва за Константинопол през 7 век (когато се предполага, че е написан акатиста). Тогава градът – столица на християнския свят е обсаден от сарацините и остава само едно денонощие да бъде превзет. И както е обичайно при опасност, патриархът и жителите на Константинопол изнасят светините и мощите от храмовете и правят литийно шествие с горещи молитви около вътрешните стени на града. На пристанището патриархът потапя във водите част от чудотворния пояс на света Богородица, с надеждата Майката Божия да прояви милост към града.
         И помощта свише не закъснява – задухват силни ветрове от Черно море, които изтласкват вражеската флота в Егейско море и надигналата се буря потапя всички кораби.
         Впоследствие известен църковен археолог и историци доказват по документи, че именно през 7 век на посочената дата подземен вулкан е изригнал, нагорещената вода е разтопила смолата на дървените корпуси и предизвиканото цунами е унищожило изцяло корабите на нашествениците.
          И това чудо става по молитвите и застъпничеството на Майката Божия, която и днес със своята майчина свобода се застъпва за грешния човешки род, та дано ни отмине горчивата чаша на катаклизми, войни и нравствени падения.

Снимка: https://haskovo.live

        Българският народ и духовенството се сбогува днес с Негово Светейшество българския патриарх Неофит. Той почина в сряда, 13 март, на 78-годишна възраст след продължително боледуване.

        В 9.30 ч. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ започна заупокойна Света литургия.

        От 11.30 ч. ще бъде отслужено и опелото, водено от Вселенския патриарх Вартоломей, заедно с представителите на поместните православни църкви и архиереите на БПЦ.

        Около 14.00 ч. започва литийно шествие, като тялото на Негово Светейшество ще бъде отнесено в храм „Св. Неделя“, където ще бъде положено за вечни времена. Да бъде погребан в двора на храм „Св. Неделя“ е воля на патриарха и решение на Светия синод. Тленните му останки ще бъдат положени от южната страна на храма, зад гроба на Екзарх Йосиф.

снимка: http://www.standartnews.com

         На 13 март, късно вечерта, се представи в Господа Негово Светейшество българският патриарх Неофит.

         Вечна памет! Царство му Небесно!

снимка: pik.bg

                   По стародавна традиция, на Ивановден – деня на освобождението на Хасково от османско владичество с победния ход на руските войски, пловдивските епархийски архиереи отслужват празнична света литургия в катедралния храм на града „Успение Богородично“.
           Така и на днешния 7 януари, в продължение на благочестивата традиция, пловдивският митрополит Николай съвместно със Знеполския епископ Арсений, Смолянския епископ Висарион и много духовници от Пловдив и Хасково оглави божествената света литургия, в молитвеното присъствие на множество богомолен народ.
           В края на утренята митрополит Николай подстрига голяма група момчета, сред които и неколцина възрастни мъже, за иподякони, като всеки от тях чете апостолско четиво и вече облечен със стихар и запалена свещ в ръка, участваше в богослужението.
           В пламенно слово, с обичайното си красноречие, Негово Високопреосвещенство отбеляза, че точно православната вяра е съхранила българския народ и неговото национално самосъзнание през вековете на робството. Точно  вярата ни е освободила, доколкото русите идват да освободят православните си братя, съумели да пренесат през вековете християнската си идентичност. Защото вярата е успяла да ни спаси като народ, иначе тук нямаше да има българи готови и жадуващи за освобождение. Вярата и любовта към отечеството са онези православни ценности, които и днес трябва да бъдат утвърждавани и съзидавани, така както Църквата от своя амвон изповядва. Същевременно той призова да се молим за спиране на братоубийствената война.
           В персонално обръщение към кмета на града, който съвместно с областния управител и други лица от общинската администрация присъстваха на богослужбата, владиката Николай призова да направят всичко възможно за довеждане на Христовата светлина до детските умове и сърца, за приемство на християнските ценности, които са единствено спасителни, за отговорността на светоуправниците по отношение на тази грижа, без която не можем да просъществуваме като народ.
          Тържествената служба завърши с многолетствие, като владиката съблече богослужебната си одежда над множеството народ.

Начална снимка: https://haskovo.live

         Упокои се в Господа отец Боян Саръев, познат на цяла България и дори извън нея като Кръстителят на Родопите. През последните над три десетилетия отец Боян служеше в храма „Успение на Пресвета Богородица“ в кърджалийския квартал „Гледка“.
          В началото на 90-те години той основава Движението за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча“ и започва покръстването в православната вяра на българомохамеданите, какъвто е и той по произход. В началото на кръстителската му мисия желаещите да приемат православната вяра са толкова много, че отец Боян Саръев организира групови покръствания, с по над 100 желаещи наведнъж.
          Православно мисионерство, благотворителност, изхранване на бедни, неделно училище – много са мисиите му. За храма, в който служеше, той казва пред БТА:  „Твърде много работа се отметна тук и от една обикновена селска църквичка това място се превърна в православно духовно средище не само за кърджалийци и за Родопите, но и за цялата страна, защото хора идват от цяла България.“

          Отец Боян Саръев ще бъде погребан в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. „Гледка“, където духовникът служи през последните 33 години. Поклонението ще започне от 9 ч. на 31 декември и ще продължи 3 часа. В 12 часа ще започне опелото.

Снимка: Вилдан Байрямова (източник: http://www.ikarpress.com)

Поместваме цялото съдържание на публикацията:

Отец Боян Саръев: Кръстителя на Родопите

Необикновената история на духовника, който повече от четвърт век връща потомци на насилствено помохамеданчени българи в лоното на християнството.

Боряна Антимова

„Разбира се, че не съм единственият, който връща потомци на насилствено помохамеданчени българи в лоното на християнството. Да, в основата на този процес, който протича в Родопите от четвърт век, съм аз, но това вече се върши и от много други мои братя духовници.

Родопчани не са хора, които стоят на едно място. Те обикалят България, Европа и света и там, където намерят възможност, се връщат с духовна радост отново под покрива на православната църква, защото това отговаря на техните духовни вътрешни нагласи.

Години наред те са чувствали дискомфорт заради българското си самосъзнание и насила натрапената с огън и ятаган религия. Това е един процес, който, къде по-скрит и мълчалив, къде по-явен и открит, си тече и ще продължава да тече дотогава, докато всички онези, които желаят да се върнат в православната вяра, не го направят.“

„Кръстителя на Родопите“ – така наричат отец Боян Саръев, който си е отишъл днес, 27 декември 2023 г. – на Стефановден.

Необикновена е съдбата му. Роден като българомохамеданин, израсъл е в бедност и мизерия, минал е през поредица от изпитания и болезнени разочарования в тоталитарна България. На 30 години получава просветление, приема Христовата вяра, а на 33 – Христовата възраст – става духовник. Оттогава вече 25 години обикаля Родопите и проповядва, обяснява, убеждава, насърчава потомци на насилствено помохамеданчените българи да се върнат в лоното на християнството.

Жълти чал: убийствена болест и мизерия

Боян Симеонов Саръев е роден на 5 май 1956 г. в малкото селце Жълти чал, Кърджалийско (днес – заличено от картата) в семейство на мюсюлмани. Израства в убийствена мизерия. От детството му остава спомена за звън на чанове, дъх на тор, примесен с миризма на суха мащерка и прясно изпечен хляб. Детето със светла като слама коса и лунички по лицето е любопитно и ненаситно за знания.

Като много малък се разболява от страшна болест. „Бил съм на няколко години, не знам точно на колко, но вече съм би проходил и проговорил. Болестта ме натиска и съм стигнал до положението да изгубя и говора, и ходенето си. Няколко мъчителни месеци съм бил между живота и смъртта и някак съм преживял болестта. Когато тя отшумява, съм започнал наново да казвам думичка по думичка, отново съм прохождал крачка по крачка, подпирайки се по стената“, разказва отецът.

В сънищата си будното лъчезарно дете се вижда ту като художник, ту като артист: „Искал съм да играя в театър, да рисувам, да пиша. Но трябваше все пак да изляза от Жълти чал, да се измъкна от това ужасно състояние на бедност, на мизерия и непросветеност. И вместо в рисувателно или театрално училище родителите ми ме записаха в милиционарското училище в Стрелча, защото там беше единственото място, където ни учеха, хранеха, обличаха и обуваха безплатно“, спомня си свещеникът.

Стрелча: престой в ада

Казарменият режим в милиционерското училище в Стрелча е за волното 15-годишното момче като престой в ада: „За мен, доведен от колибите в Родопите, си беше голямо изпитание да оправя под конец легло при положение, че никога не съм спал на легло… Или пък да си лъсна до блясък чепиците аз, който никога преди това не съм носил обувки“.

Следва ново изпитание: командирован е от училището в конния ескадрон на милицията в София за една година: „Тогава това беше едно бойно поделение на МВР. Там бяха и милиционерските коне, и кучетата, и мотоциклетните отряди, и снайперистите“, спомня си отецът.

В ескадрона младежът е потресен от разказите на кавалеристите как са потушавали бунтове на българомохамедани от с. Корница, Благоевградско. От тях му остава покъртителен спомен за дере, по което тече кръвта на жертвите, и за кървавото хоро на победителите.

„Възродителният“ процес: отрезвяване

Когато се завръща в родния си край, е назначен като сержант от патрулно-охранителна служба в Районното управление на МВР – Крумовград. Там го заварва така нареченият възродителен процес: „Той напълно ме отрезви от всякакви илюзии и от всякакви идеалистични представи за това, че социализмът е някакъв прогресивен строй; че въобще може да има в обществата, независимо какви са те, някаква справедливост. Защото все пак те са нагласени и подредени от човека. А там, където има човек, има винаги несправедливост“, коментира отец Саръев.

Той завършва и школата в Симеоново, след което изживява още по-голяма самота. Страда от пренебрежителното отношение към него заради това, че е помак. Признава, че тогава е имал такива големи духовни терзания, че често е поглеждал към служебния си пистолет с идеята да си отиде от този несправедлив и несъвършен свят. „Бях изпаднал в тежка депресия в резултат на безизходицата. Не виждах никакъв изход нито в работата си, нито в обществото. Бях напълно изтощен психически от тия безумия, които се вършеха по време на Възродителния процес. Пък и самата система на МВР, на държавата, наричаща се социалистическа, ме отчайваше“, споделя свещеникът.

Божието знамение и просветление

Когато е на 30, идва голямото знамение и просветление: „Яви ми се Бог и ми каза да вървя след него, че той е пътят, че той е истината и животът. И че има изход. Тогава напуснах системата на МВР и трябваше да си изкарвам хляба с тежък физически труд – селскостопанска работа, въпреки висшето ми образование. Беше къртовски труд, но за пръв път почувствах, че душата ми се възражда, и за пръв път бях свободен и независим, бях човек. А после се прехвърлих в машиностроенето – в завод „Електрон“. Това бяха най-хубавите ми години. Редовно ходех на службите в храм „Св. Георги Победоносец“, сприятелих се с певеца на църквата дядо Никола Ламбев. Той откри пред мен чудния свят на вярата и ме запозна със Светото писание. Четях много религиозна литература и се подготвях за духовник“.

През май 1990 г. Боян Саръев е ръкоположен за дякон, а на Илинден в храма „Свети Панталеймон“ в Хисаря – за свещеник. Същата есен е въдворен в църквата „Св. Успение Богородично“ в Гледка, малко селце, сега квартал на Кърджали. И вече 25 години е свещеник в този храм.

Първата масова кръщавка

Отец Саръев споделя, че винаги е усещал, че ще бъде личност, че ще направи нещо значимо, и че Бог го подготвя за някаква мисия. Тя започва на 18 април 1990 г., когато основава Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, с основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. „Още преди демократичните промени имах тази идея. Но едва през 1990 г. това стана практически възможно. С основаването на движението се започна едно обикаляне по селата в Родопите и работа сред хората. И след една година, на 18 май 1991 г. беше извършена първата масова кръщенка на 100 души българомохамедани от всички краища на Родопите“, разказва духовникът.

Отец Саръев никога няма да забрави този ден: „До последния момент се притеснявах дали хората няма да се изплашат и да не дойдат. Седях на тревата в двора на храма и чувствах, че ще се пръсна от напрежение. Час по час се оглеждах – улицата беше пуста. Съзнавах колко е трудно да се вземе такова решение. Беше първата крачка… Минути преди определения час обаче се случи чудо: пред храма започнаха да прииждат и спират коли. От тях излизаха празнично облечени хора: жените с най-хубавите си копринени рокли, мъжете с костюми… Някои вече си бяха сложили кръстчета. Не мога да ви опиша какво изпитах в този момент…  Дворът на храма се изпълни с весел глъч, а сърцето ми се отпусна. Вече с олекнало сърце и с едва сдържан възторг в храма изрекох спасителните думи: „Кръщават се Божиите раби Момчил, Ралица, Огнян, Севда…“.

Отец Саръев започва с индивидуални и масови кръщенета в Кърджалийско, Крумовградско, Ивайловградско, а по-късно и в Централните Родопи. Междувременно със средства изключително от дарители (в това число и с труд на мюсюлмани) изгражда православното духовно средище “Св. Успение Богородично”. Днес то служи като просветителски център за подготовка на млади свещеници и като стожер на християнството в Родопите. В манастира се намира единствената в България частица от Светия кръст, а също и мощи на други светци, открити при разкопки и подарени на „Св. Успение Богородично“ от археолога Николай Овчаров.

Храмовият комплекс „Св. Успение Богородично“ в кв. Гледка в Кърджали е един от най-мощните духовни центрове у нас. Построен е по инициатива на отец Боян Саръев и изцяло със средствата на дарители. В обучителния му център се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри. Има и неделно училище, конферентна зала и библиотека.

Духът не се измерва в метри, кубици или литри

Своя необикновен живот и пътя от мрака към просветлението на Бога отец Боян Саръев описа в автобиографичната си книга „Гласът на викащия в пустинята“, която излиза през 1996 г.

Днес денят му започва и завършва по обичайния начин – с богослужение в храма „Св. Успение Богородично“ в квартал Гледка в Кърджали. Останалата част от деня най-често посвещава на Светите тайнства – бракосъчетания, кръщенета. Ходи и на погребения и помени. „Опитвам се да намеря време и да чета, да отделям внимание и на семейството си. Попадията Красимира е добре, помага ми много“, споделя той. Дъщеря му завършва модерната специалност генно инженерство, а синът му тръгва по неговите стъпки, като се записва в духовната семинария.

Отец Саръев не е броил хората, които чрез него са се върнали обратно в лоното на християнството. Уточнява, че са хиляди, но „бройката няма значение. Духът не може да бъде измерен в метри, кубици, или в литри. Това е духовност, която протича във времето и в пространството и си има свой живот“.

Колкото до последователите, отецът уточнява, че много негови събратя кръщават мюсюлмани, но като служебно задължение – само когато те заявят желание. „Но не да тръгне някой да проповядва и убеждава от къща на къща и в планината от махала на махала. В този смисъл все още съм сам, да“, признава Кръстителя.

За широката си благотворителна, образователна и мисионерска дейност отец Боян Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности в света.

Религията не е за слабите, а за силните

Българинът е свикнал да ходи на църква само когато е болен или в беда. Отец Саръев обаче припомня азбучната истина в богословската мисъл и теория: „Вярата не е за слаби хора, за хора колебливи, в апатия и униние. Вярата е за хора, които са силни, имат характер, които умеят да преодоляват всички затруднения. И разбира се, вярата е за хора с чисто сърце и чиста душа. Защото само с очите на сърцето, и то на чистото сърце, човек може да съзре Бога, да го види, да го проумее и да се възползва от цялата благодат, която Бог излива с пълни шепи върху човек, който търси Божията помощ и който вярва в него.

Безверието е безумие, в Светото писание е казано: „И рече безумецът в сърцето си: „Няма Бог!“. Неверието, атеизмът, бездуховността са равносилни на безумие и на лудост. Човек наистина трябва да е пълен безумец и без всякакъв разсъдък да не може да види ако не пряко Бога, защото Бог е невидим за очите ни, но да го открие в делата Божии, които са толкова съвършено устроени около нас. И самите ние сме продукт на Божието творение, и то съвършено сътворени. Но понеже сме със свободна воля, имаме право да избираме, и затова живеем неразумно и изглеждаме в собствените си очи и в очите на околните несъвършени и неразумни. И това идва в резултат именно на злоупотребата със свободната воля.“

Неразумният живот – най-голямото безумие

„Най-голямото безумие на съвременното човечество е всъщност неразумният живот, който водим. Но това пак е в резултат на безверието, на бездуховността, на липсата на вяра и упование в Бога. Така се стига до обезценяването на човешкия живот. Вие виждате как непрекъснато се налага твърдението, че човешкият живот няма никаква стойност. Хора гинат непрекъснато по пътищата. В Сирия се води война, на открити фронтови линии воюват един срещу друг много хора, но няма толкова умрели и ранени, колкото при пътните транспортни произшествия. Това говори не само за бездуховност, безбожие, безгрижие; човешкият живот до такава степен е девалвирал, че вече няма почти никаква стойност. Това в крайна сметка пак е резултат от непрекъснатото отдалечаване на съвременния цивилизован човек от Бога и от вярата.“

Снимки: Вилдан Байрямова

Публикувано във в. “Седмичен труд”, 12 април 2017 г.

Патриаршеско и синодално послание по повод Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

            В началото на миналото столетие, към края на 1905 г., едно откритие предизвиква небивало оживление в църковния ни живот, изблици на чиста радост и въодушевление и всенародна прослава на Божието име. При разкопки в притвора на съборния храм на Бачковската света обител, извършени по инициатива на тогавашния игумен – йеромонах, а по-късно архимандрит Паисий (Пастирев), са открити и удостоверени гробът и мощите на небесния покровител, молитвен застъпник за православния български род и последен български патриарх от епохата на Средновековието – дивния и всеправославно почитан св. Евтимий Търновски.
            Събитията от онези паметни за Православната ни църква и за целия ни народ дни са своевременно и подробно документирани. Документиран е и онзи порив на вярата и благочестието, който незабавно събира пред новооткрития гроб неизброимо множество поклонници, славещи и възхваляващи Бога в Неговия дивен угодник Евтимий – последен по ред, но първенствуващ според мащабите и значимостта на делото си първойерарх на славната наша Търновска патриаршия. Не закъсняват и чудесата, които Всемилостивият Бог извършва чрез Своя угодник Евтимий Търновски и които са още едно потвърждение за истинността на откритите тогава негови свети мощи.
           Всичко това е отразено в периодичния печат, а надлежният „Доклад на комисията по изследване откритието на св. мощи на последния български патриарх Евтимия“ още в началото на декември 1905 г. е публикуван в официалния печатен орган на светата ни Православна църква „Църковен вестник“. През последвалите години темата е разглеждана и осветлявана неведнъж и в специално посветени на безценното откритие изследвания. За открития гроб и намерените там свети мощи на последния Търновски патриарх Евтимий пишат както тогава, така и в по-ново време, някои от най-големите и авторитетни имена на родната хуманитаристика. 
            Ала изконният враг на човешкото спасение, който винаги е бил „лъжец и баща на лъжата“ (Ин 8:44), не могъл и този път да не опита да помрачи радостта на Христовото словесно стадо, посаждайки семената на съмнението в достоверността на намерените в Бачковския манастир свети мощи на светителя Евтимий Търновски. И като намерил оръдия на богоборческата си воля в лицето на люде амбициозни – хора, преследващи в Църквата свои лични и егоистични цели, вместо общоцърковната и общонародна полза, успял да предизвика дълговременни ожесточени спорове, включително и сред учени-изследователи, относно направеното от отец-игумена Паисий (Пастирев) откритие.
           Това съмнение битува и до днес, а поради това продължават и споровете върху автентичността на откритите през 1905 г. свети мощи на св. Евтимий Търновски. И най-вероятно тези спорове и съмнения ще продължават още дълго, възпрепятствайки Православната ни църква да стори онова, което е длъжна да направи, а именно: да оповести официално и окончателно пред Божия народ, пред посестримите православни църкви и пред целия свят истината, че в Бачковската света обител „Успение Богородично“, оказала се по Божий промисъл последен земен дом на последния ни Търновски патриарх св. Евтимий, и днес се покоят неговите свети мощи – за прослава на Божието свято име и за утеха на всички онези, които с вяра прибягват към светите му молитви пред Божия престол.  
           Ето защо, със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия днес призовава за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски.
           Нека този светъл празник да бъде за духовна радост на светата ни Църква. Светло да украсява с красотата си богослужебния ни календар и да приканва Божия народ към още по-усърдно изпълнение на Божията свята воля и изпросване на Божията милост по молитвите на Търновския светител Евтимий, покланяйки се вече не само пред неговия образ, изписан на светите му икони, а и пред чудотворните свети мощи на този наш отец, патриарх и всякога верен застъпник пред нашия Всеблаг Небесен Отец.
           По молитвите на Пресвета Богородица, на светия Търновски патриарх Евтимий и на всички Свои угодници от българския християнски род Господ Бог щедро да ни дарува Своя мир и Своята любов и да ни укрепва със Своята неоскъдяваща благодат!
          Честит и благословен празник!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

22.10.2023 | Автор: Българска патриаршия

620 години по-късно светите мощи на патриарх Евтимий, последен български патриарх от епохата на Средновековието, който не оставил до последно своето паство, бяха тържествено прославени в Бачковската ставропигиална света обител в присъствието на стотици православни християни, дошли да се помолят пред мощите на светия патриарх, да попросят от него застъпничество и утеха. 

Историческа справка: 

На 20 ноември 1905 г. по инициатива на отскорошния игумен архим. Паисий в Бачковския манастир, в притвора на храма, се извършват разкопки и е разкрит гроб без скелет, в който се намират останки от архиерейска мантия, голям омофор и два епитрахила. На 8 декември 1905 г. разкопките продължават и в непосредствена близост до първия бил намерен втори гроб с кости, останки от монашеско облекло и свита на руло оловна плоча (лист) с надпис:

СВ[етие] МОЩИ ЕВТИМИУ ПРЕОС[в]Е[щ] ЕННОМУ АРХ[иепископу] В[еликаго] ГР[ада] ТРЪН [ова] и БЛЪГАРО[мъ] ПАТРИАР[ху].

Буквите в надписа са наредени така, че да образуват акростих СИРОТА. Отстрани са изписани букви с цифрово означение, чийто най-вероятен прочит според В. Златарски е: 1404 4 АП[рил].

Св. Синод е известен за откритията и назначава комисия в състав: синодалният протосингел Неофит (сетнешен видински митрополит), йеродякон Григорий и проф. Васил Златарски, която проверява на място фактите. Техният доклад е публикуван на цели пет вестникарски страници в бр. 50 на „Църковен вестник“ от 23 декември 1905 година. Докладът описва подробно как е станало откриването на гробовете, като при отварянето на втория гроб в присъствието на игумена, всички братя и слуги „се разнесла благоуханна миризма, такава, каквато издава св. миро… Почнали да разгледват костите, от които благоуханието се разнесло все по-силно и по-силно“. Комисията свидетелства, че при отварянето на гроба в нейно присъствие на 11 декември отново е било усетено „същото силно благоухание… и всички наоколо придошли граждани и военни се питаха: „какво е това благоухание?“ В следващия брой 51-52 на същия вестник В. Златарски публикува още един материал за намерения надпис с приложено факсимиле. Породилите се след това спорове спират прославлението на мощите до наши дни. 

Ето защо Св. Синод със съзнание за своя дълг и своята отговорност пред Бога и пред дивния Негов угодник св. Евтимий Търновски, а също така и пред поверения му от Бога Негов народ, призова за прекратяване на споровете и разногласията, като постановява учредяването на нов празник – Прославление на светите мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски, който оттук нататък ще се чества на 22 октомври.

Текст и снимки: Ангел Карадаков

Източник: https://bg-patriarshia.bg

Великомъчениче, ти който надвиваш езичниците, откри се на света като велик победител в беди. Както срина гордостта на Лий и вдъхнови Нестор за смел подвиг, така свети Димитрие, моли Христа Бога да ни дарува велика милост.

Братя и сестри,

На днешния празничен ден Църквата възпоменава великия Божи угодник, мъченик, прославил Христа с безукорен живот и славна смърт, заради вярата – днес честваме свети Димитър.
Наречен е Мироточиви, защото на Господ е угодно да го прослави чрез нетление и целебно миро.

Има още →

         Неделното училище при храм „Свети Димитър“, Хасково, отвори врати за началото на новата учебна година. Децата се събраха в храма за празничен водосвет, а после присъстваха на първия урок по православно вероучение в енорийския дом.