Господ, моят Създател, взе мен от земна пръст и ме оживи като вдъхна в мен жизнено дихание и ме удостои да властвам над всичко видимо на земята и да съжителствам с ангелите. Но коварният сатана, като използва змията, ме съблазни с храна и ме разлъчи от Божията слава и ме предаде на смърт адова в земята; но като Владика и добросърдечен пак ме призови.
Съблазнен с храна Адам, биде изгонен от Рая и седеше срещу него и ридаеше и стенеше със съкрушен глас и казваше: горко ми, че пострадах окаяният аз: не спазих единствената Божия заповед и загубих всички блага! Раю пресветли, който заради мен си насаден и заради Ева – затворен, моли Този, Който те сътвори и ме създаде, да се изпълня с твоите цветове! Също и Спасителят му казва: не искам смъртта на моето създание, но искам всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, защото идещия при Мен няма да изгоня вън.
Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!
На тебе, Богородице, поборницата воевода, ние, твоите раби, които се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем: Радвай се, Невесто неневестна!
От твоя неизчерпаем извор, богоблагодатна, ти ме даряваш, вечно бликайки потоците на твоята неизказана благодат, а понеже свръх нашето разбиране си родила Словото, умолявам те, ороси ме с твоята благодат, за да ти пея: радвай се, спасителна вода!
Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе, Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.
Светлината на Храма 