Притчата за блудния син
Лука 15:11-32

         Господ Иисус Христос често си служи с притчи. Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват важни духовни истини.
          В евангелието на Лука Господ разказва притчата за един баща, който има двама сина. Семейството живее в мир и разбирателство, като се прехранва с честен труд. В дома цари ред и се спазват добрите нрави.  Но по-малкият брат пожелава да напусне дома, защото иска да изпита предизвикателствата и насладите на непознатото. Иска от баща си да раздели имота и да му даде онази част, която му се полага по право. Бащата не отказва да изпълни желанието на сина си, макар болка да свива сърцето му от предстоящата раздяла и неизвестността. Скоро след това синът взема своя дял и тръгва на път.
          Пристигнал в чужда страна, синът намира другари, които подобно на него, искат да черпят с пълни шепи от удоволствията на този свят. Той безразсъдно започва да пилее парите от спестения с труд имот на баща си, прекарва дните и нощите в гуляи и разпътство, додето един ден се оказва без пукната пара. Разбира се, другарите му прахосници го изоставят, защото вече нямат нужда от бедняка, в който се превръща той. За зла беда, в тази чужда страна настава голям глад и блудният син се вижда принуден да търси работа, за да се препитава. Работата, която намира е твърде унизителна – наема се да пасе свинете на един богаташ, но никой не се смилява да му даде храна. Той е съгласен да яде дори от храната на свинете, но и от нея не му дават.
         Стигнал до дъното на мизерията и отчаянието, блудният син идва на себе си. „Идва на себе си“ означава, че съвестта му се пробужда, той проглежда за истината и прозрява греха, който е сторил. Вижда докъде е докарал себе си – дрипав, мръсен, изтощен от глад, отритнат от всички, лишен от човешко съчувствие, обидил и огорчил най-близките си.  Прозрява, че напълно заслужено е постигнат от тази участ, защото е презрял добрите, макар и строги порядки в дома си, надсмял се е над послушанието на брат си, пренебрегнал е обичта и тревогите на баща си.  Разбира, че като е разпилял с лека ръка всичко и се е предал на пороци, той е загубил честта и достойнството си на добродетелен син. Блудният син ясно съзнава, че баща му ще бъде напълно прав да не го приеме повече в родния дом. В отчаянието си той мечтае да стане като един от слугите на баща си, които винаги имат какво да ядат. След дълго терзание решава да се върне у дома и като падне на колене пред баща си да каже: „Татко, съгреших против небето (т.е. пред Бога) и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“(Лука 15:21)
          Взел това решение, блудният син се почувства окрилен и бързо потегля към дома, като се надява, че  баща му няма да откаже да го наеме като един от своите слугите. Блудният син е готов на това унижение, защото ясно осъзнава тежестта на греха си.
          А бащата жали за сина от деня, в който той потегля, без да се обърне назад. Бащата добре знае каква опасност го грози, ако се отдаде на разгулен живот и безразсъдно пропилее парите си. Блудният син може да загуби живота си, но още по-лошо – може да погуби душата си. Добрият баща не престава да се надява, че може да го види отново и все отправя взор навън, дали няма да се зададе по пътя към дома.
           Когато един ден изтерзаният баща съзира своя син да се приближава с наведена глава към дома, целият в дрипи, мръсен и бос, той не сдържа сълзите си и се втурва да го посрещне. Малкият син едвам изрича думите, които е намислил да каже на баща си, а баща му се хвърля на врата му и го целува. Радостта на измъчения баща е голяма – той може да вземе в обятията си изгубения син. Веднага нарежда на слугите да облекат на сина му нови дрехи, да надянат обуща на нозете му и да му сложат пръстен. А после като заколят угоеното теле, да приготвят увеселение.
          Блудният син не може да пророни дума. Няма гневно наказание, няма справедливо назидание, няма дори упрек….. Бащата добре знае, че това не е необходимо, защото в душата на неговия малък син е преминала бурята на дълбокото разочарование, на справедливото самообвинение и искреното покаяние. Душата му, умъртвена от греха, е оживяла от разкаянието, в нея са се пробудили чувствата на признателност и любов и той се е завърнал в своя дом. Затова бащата изрича с неизказана радост: „…. Тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.“(Лука 15:24)
          За големият брат обаче е трудно да разбере това, което любящият баща чувства. Когато се връща вечерта от работа и чува шума от веселието, той пита слугите какво се случва в дома им. Щом разбира, че неговият брат, който е пропилял имота на баща си, се е завърнал окаян и дрипав, а баща му го облякъл богато като преди и наредил да заколят угоеното теле, за да се веселят, силно възнегодува. Ето той, разумният син, който във всичко е послушен на баща си, никога с нищо не го е огорчил, досега не е получил дори козле, за да нагости и зарадва приятели.  А блудният син, вместо да бъде изгонен от баща им, се наслаждава на такова бляскаво посрещане. Големият брат намира това за несправедливо и не желае да се присъедини към увеселението.
          Щом научава това, бащата отива при него и лично го кани, но големият брат изразява огорчението си от тази несправедливост и отказва да влезе на празненството. „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си.“(Лука 15:29)
          А бащата с любов му обяснява: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“(Лука 15:31-32)
          В тази притча Бог ни разкрива Своята всеопрощаваща любов към каещия се грешник. Бащата в тази притча олицетворява Самия Бог, а синовете – това сме ние, Божиите чеда. Блудни синове можем да наречем всички, които не търсят радост в общението с Бога, а в удовлетворяване на своите страсти. Послушните пък винаги са близко до Бога. Те изпълняват Божията воля и Бог никога не ще ги лиши от благата на небесното си царство.  Но Бог обича еднакво всичките си чеда. Той скърби за тези, които пренебрегват заповедите Му и се отдалечават от Него. Той не иска никой да погине и да се лиши от Божието царство, затова е голяма радостта на Бога за обърналия се грешник. Както бащата връща загубеното достойнство на разкаяния блуден син, като го приема и му дава пръстен, така Бог приема всеки, който се разкайва за греха си и му връща първоначалната чистота.
Ние често заемаме позицията на големия брат, търсим човешка справедливост, съдим със своя човешки съд грешника, лишаваме го от своето съчувствие. Ревнуваме за това, че Бог обича и най-големите грешници. А Бог ни учи да прощаваме, без да търсим възмездие за обидите и за несправедливостите. Бог ни призовава да проявим милост, да обичаме враговете си, да бъдем съвършени, да не се сърдим като големия брат от притчата.

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

Прочетете: Свети великомъченик Мина

Братя и сестри,

           Днес честваме прославен в Господа великомъченик, отличен воин на Небесния Цар, знаменит чудотворец и бърз помощник на изпадналите в беди, закрилник на онеправданите и застъпник за пострадалите – честваме свети Мина египтянина.
          Знаем, че той е бил християнин от младини и е служил във войската, в един древен град във Фригия, сегашна Мала Азия, по времето на римските императори, издали укази за най-страшните гонения срещу християните – Диоклетиан и Максимиан.
           Диоклетиан царувал в източната част на Римската империя и скръбни и страшни са били за християните дните на неговото управление. Много, много християни тогава обагрили с кръвта си гладиаторските арени, мнозина били изтезавани и погубвани заради Христовото име, а имало и такива, които са отстъпвали, уплашени от зверските мъчения. Диоклетиановото гонение дава най-много мъченици от всички дотогавашни гонения в езическата Римска империя.
           Да, само заради отказа да хвърлят шепа тамян пред статуята на идола, християните са били готови да умрат и не са търсели изход в отстъпление.
           Ето, в такива нелеки времена живее и блаженият Мина, който още когато разбрал, че започва гонение и ще го принуждават да принесе идолски жертви, оставил воинското си звание и се оттеглил в планината. Години наред в планината свети Мина се подготвял с пост и молитва за мъченическия подвиг.
           А когато започва голям езически празник, той оставил своето уединение и слязъл в града, в центъра на зрелищата. Там, пред всички той безстрашно изповядал Христа и бил разпознат като воин, служител в императорската войска.
           Арестуван и измъчван с бой, огън и разкъсване на тялото с железни тризъбци, свети Мина не отстъпва от Небесния Цар, от нашия Господ Иисус Христос, и сред мъченията защитава вярата, наставен от Светия Дух. И всички са в почуда, че необразованият военен има такова красноречие, като човек, осенен от Божествения Дух.
           Без да предаде Христа, понесъл нечувани мъки, свети Мина е посечен с меч вън от града, а многострадалното му тяло е изгорено. Това се случва през 304 г. Останките от мощите на свети Мина са пренесени от вярващи, свидетели на мъченическата му кончина, в Александрия.
           Следсмъртните чудеса на свети Мина са неизброими – възкресяване на убити, вразумяване на отстъпили от Божиите заповеди, прекратяване на войни и чужди нашествия, изцеления на хроми, недъгави, помощ при намиране на изгубени вещи, закрила на цели градове са сред чудесата на свети Мина.
           Покланяме му се като на Божи угодник, като пресветъл съсъд на Божията благодат, като мъченик за вярата, огласил Христовото име пред света, като наш горещ застъпник пред Божия престол.
           Честити сме, че и тук, в този храм, пред очите ни е неговата честна икона, която вярващите почитат като чудотворна.
           Господ да се смили над нас, грешните и окаяните люде, живеещи в лукаво антихристово време. Молим се на Майката Божия и целия сомн светии, сред които е свети Мина, да просят милост за нас и нашите чада. За да растат децата в мъдрост Божия, трябва ние да ги наставим в Христовата вяра. Затова се молим, свети Мина да се застъпва за нашето вразумление, да станем от номинални християни, принадлежащи само по име към Православието, да станем просветени възпитатели на нашите чада. И да се молим Господ да не ни предаде на извратен ум, каквито са нагласите и умонастроенията на днешния свят.
           И казваме: „Многострадални Мино, преминал от земното войнство в небесното, моли Господа за нас, грешните, и за нашите чада!“
           Честит и благословен празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Проповед на празника на свети Мина

Тропар
Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей,
низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную,
Человеколюбче, слава Тебе.

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Теб.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

          Реките от жива вода, които струят от сърцето на повярвалия, са благодатният дар на Светия Дух, Който честваме в днешния ден. В ден Петдесетница – деня, когато юдеите празнуват даденото свише на Моисей Синайско законодателство – Десетте Божии заповеди, в същия ден на Отца е угодно да изпрати обещаното от Сина съшествие на Светия Дух. Това се случва в Сионската горница и огнените езици на Духа, преизобилно излял се върху всички апостоли и ученици, а сетне и върху всички повярвали, е единият и същ Животворящ Дух, Който получихме в деня на нашето Кръщение, в мига на нашето Миропомазание.
          Защото и на нашите чела носим начертанието – печата на Дара на Светия Дух, носим потенциално божествения огън – възможността за горене във вярата и възрастване в добродетелта, която ни отличава като Христови следовници.
          За жалост обаче твърде тежки и безчувствени са глинените съдове, в които носим това безценно съкровище. И става въпрос не просто за нашите тела, които имат своите плътски навици и нужди. Става въпрос за безчувствието на нашите души, лишени от истински духовен живот. Защото вместо да личи, че сме носители на Божията светлина, която никой не ще скрие под крина, вместо разпалени лампади от вяра и усърдие към по-добрия дял, който няма да ни се отнеме, ние служим на тленни неща не по-малко от ония, които са некръстени и съвършено невярващи.
          Всичките ни усилия са насочени към земното устроение, към дружба със света и съвсем не даваме място за Светия Дух в нашите помрачени сърца.
          Да се молим, да жадуваме разпалване на благодатната искра на Светия Дух, Който пребивава в Божията Църква от деня на Петдесетница по обещанието на нашия Спасител, като знаем, че и ние сме носители на този Дух, Който живее в тайнствата на Църквата. Затова и апостолът съветва „Духа не угасяйте!“
          Днес е рожденият ден на едната апостолска и съборна Църква, новият Ноев ковчег, приютил жадуващите спасение. Да се молим, да се молим горещо да не отпаднем от Христовото стадо, да имаме стоене във вярата, да претърпим онова, което Бог е отредил за наше спасение, да не погубим с нерадение душите си. И да помним, че Всемилостивият Спасител ни е отредил точно това време за нашия земен живот.
          Благодатта на Бога и Отца и благословението на Сина – нашия Възлюбен Спасител Иисус Христос, и причастието на Божествения Дух да е с всички нас, по застъпничеството на Светата, облажавана от всички родове Дева Богородица, на всички ангели и светии. Амин!
          Честит и благословен празник на всички!

Иконата е копирана от http://www.easterngiftshop.com

Проповед на Петдесетница, 2024

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

         Възнесение Господне. В продължение на четиридесет дни след Своето Възкресение,  Господ Иисус Христос се явявал многократно на учениците Си. На четиридесетия ден от Възкресението Си им се явил за последен път.
          Апостолите както обикновено били на молитва в същата йерусалимската горна стая, където се събирали от деня, в който празнували със Своя Учител Тайната вечеря. Христос се явил и беседвал с тях, а после ги извел на Елеонската планина, близо до Йерусалим. Господ говорил с тях и ги наставлявал, разкривал им истините за това, какво ще се случи със света и с тях самите, разяснявал им кой е пътя, който води в Царството Божие. Апостолите много се натъжили, когато им казал, че няма да Го видят вече. Господ ги успокоил с думите: „За вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7) и ”Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре” (Лук. 24:36-53). Той им говорил, че ще изпрати Светия Дух.
          Христос вдигнал ръце да ги благослови и още докато ги благославял Се отделил от земята и постепенно започнал да се възнася към небето, докато станал невидим за погледа им. А учениците и всички присъстващи се поклонили до земята и се върнали в града, изпълнени с радостно очакване на изпълнението на Божието обещание.
         Слизане на Светия Дух (новозаветната Петдесетница). Десет дни след Възнесението на нашия Господ бил старозаветният празник Петдесетница, почитан от евреите, заради това, че петдесет дни след избавлението на еврейския народ от египтяните Бог дал на пророк Мойсей 10-те Божии заповеди на Синайската планина. Хиляди хора се стичали от всички краища на страната в Йерусалим и отивали в храма да се поклонят на Бога, идвали и много чужденци, приели вярата на евреите – юдаизма. Юдаизмът е старозаветната вяра в един Бог. Сред голямото множество се чували разговори на различни диалекти и езици.
          Христовите ученици също били в града, събрани в йерусалимската горна стая. С тях била и Божията Майка и много други Христови следовници. Изведнъж се чул силен шум от небето, като че ли вихрушка се спуснала над къщата, където били те. И „явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух“ (Деян. 2:2-3). В този миг апостолите заговорили на различни, непознати за тях чужди езици и започнали да прославят Христос. Така всички хора, дошли на празника от близки и далечни страни можели да чуят благовестието за Бога, дошъл в плът, всеки на своя роден език. Със силата на Светия Дух, неуките Христови ученици се изпълнили с Божествена мъдрост да разбират истините на вярата и да тълкуват Свещеното Писание, и да обясняват това на езика на събеседниците си. Всички били потресени от това велико чудо. Тогава пред множеството се изправил първовърховният апостол Петър и заговорил за Възкръсналия Христос и за Неговото учение с такава убедителност и яснота, с такава мъдрост и сила, че 3000 души от присъстващите повярвали в Христос и приели кръщение.
            Така се изпълнило обещанието на Иисус Христос. Светият Дух наистина донесъл неизказано утешение на всички, които скърбели от раздялата със Своя Учител. Светият Дух се нарича още и Утешител. Той ни утешава във всяка скръб, невидимо дава благодат на всеки, който Го призовава в молитва. Благодат – това е дар на Светия Дух, който укрепява, просветлява и оживотворява душите и сърцата.
             Петдесетница – рожден ден на Църквата. Светият Дух изпълнил сърцата на апостолите с Божествен огън, с дръзновение и мъжество да изпълнят заръките на Господ и да разпространяват вярата Христова, дори да отдадат живота си за нея. Когато Иисус Христос бил арестуван, повечето от тях се изплашили и скрили, а сега след слизането на Светия Дух всички станали безстрашни проповедници и почти всички приели мъченическа смърт за Христа.
            Този ден, Петдесетница, когато Светият Дух слиза над апостолите и другите присъстващи Христови следовници, е рожден ден на Църквата Христова, която повече от 2000 години преподава неизменните Христови истини. И до днес православните духовници преподават същите истини, които апостолите получили от Христос и завещали на своите следовници.
           Църква означава събрание, общност на вярващи, просветени от Светия Дух, които единомислено изповядват вярата си във Възкръсналия Христос, така както са я изповядвали апостолите, като се стремят да изпълняват Божиите заповеди, да живеят в мир, разбирателство и любов,
          Слизането на Светия Дух, новозаветната Петдесетница, рожденият ден на Църквата се празнува особено тържествено. В този ден християните отиват на празничното богослужение с голяма радост и страхопочитание пред непостижимата премъдрост и сила на Бога и славят Светата Троица. Свещениците разпръсват орехови листа, които изобразяват огнените езици на Светия Дух, спуснал се над главите на апостолите. На следващия ден празникът продължава с честване на Светия Дух.
            Да не се отделяме от Църквата, защото тук, при извършваните от духовниците свещенодействия, Светият Дух се спуска невидимо над нас и ни дава сили да противостоим на злото и да вършим добро.

          Най-важното за Петдесетница във въпроси и отговори

1.Кога Господ се възнесъл  на небето? – на 40-тия ден от Своето Възкресение.
2.Какво обещал Христос на учениците Си преди Възнесение?  – Той обещал да прати Светия Дух, Утешителя, Който ще ги научи на всичко, ще ги подкрепи и умъдри.
3.Кога се изпълнило това обещание? – в деня на старозаветната Петдесетница, 50 дни след Възкресение, 10 дни след Възнесение.
4.С какво чудо било съпроводено спускането на Светия Дух? – Светият Дух се спуснал над учениците, Божията майка и присъстващите Христови следовници във вид на огнени езици. Апостолите се удостоили с мъдрост и сила и започнали без страх да проповядват на чужди езици и всички можели да чуят Христовото учение на своя роден език.
5.Защо Петдесетница се приема за рожден ден на Църквата Христова? – защото в този ден слиза Светият Дух, обещан от Христос, и дава благодат на всички Христови следовници. След убедителната боговдъхновена проповед на апостол Петър 3000 души повярвали и всички с едно сърце славели Бога и вършели всичко в единомислие, мир и любов. Църквата е събрание, общност на повярвалите в Христос, просветени от Светия Дух.
          

Иконата е копирана от http://www.easterngiftshop.com

Приложение за оцветяване – http://www.svetlinata-na-hrama.com

Стихове за  тържеството на неделното училище  

         Децата са се събрали в полукръг. Един от учениците, който е водещ, представя групата ученици от неделното училище. Тържеството започва с Господнята молитва „Отче наш“.

Едно малко дете (също ученик от групата) задава въпроси, а по-големите отговарят.

Малко дете: Кое е Царството Небесно?

Водещият посочва деца, които да отговорят:

Ученик:
Царството Небесно е на Бога.
Там в Божествена светлина
Царят на царете обитава,
невидимо Той всичко управлява.

Има още →