Упокои се в Господа отец Боян Саръев, познат на цяла България и дори извън нея като Кръстителят на Родопите. През последните над три десетилетия отец Боян служеше в храма „Успение на Пресвета Богородица“ в кърджалийския квартал „Гледка“.
          В началото на 90-те години той основава Движението за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча“ и започва покръстването в православната вяра на българомохамеданите, какъвто е и той по произход. В началото на кръстителската му мисия желаещите да приемат православната вяра са толкова много, че отец Боян Саръев организира групови покръствания, с по над 100 желаещи наведнъж.
          Православно мисионерство, благотворителност, изхранване на бедни, неделно училище – много са мисиите му. За храма, в който служеше, той казва пред БТА:  „Твърде много работа се отметна тук и от една обикновена селска църквичка това място се превърна в православно духовно средище не само за кърджалийци и за Родопите, но и за цялата страна, защото хора идват от цяла България.“

          Отец Боян Саръев ще бъде погребан в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. „Гледка“, където духовникът служи през последните 33 години. Поклонението ще започне от 9 ч. на 31 декември и ще продължи 3 часа. В 12 часа ще започне опелото.

Снимка: Вилдан Байрямова (източник: http://www.ikarpress.com)

Поместваме цялото съдържание на публикацията:

Отец Боян Саръев: Кръстителя на Родопите

Необикновената история на духовника, който повече от четвърт век връща потомци на насилствено помохамеданчени българи в лоното на християнството.

Боряна Антимова

„Разбира се, че не съм единственият, който връща потомци на насилствено помохамеданчени българи в лоното на християнството. Да, в основата на този процес, който протича в Родопите от четвърт век, съм аз, но това вече се върши и от много други мои братя духовници.

Родопчани не са хора, които стоят на едно място. Те обикалят България, Европа и света и там, където намерят възможност, се връщат с духовна радост отново под покрива на православната църква, защото това отговаря на техните духовни вътрешни нагласи.

Години наред те са чувствали дискомфорт заради българското си самосъзнание и насила натрапената с огън и ятаган религия. Това е един процес, който, къде по-скрит и мълчалив, къде по-явен и открит, си тече и ще продължава да тече дотогава, докато всички онези, които желаят да се върнат в православната вяра, не го направят.“

„Кръстителя на Родопите“ – така наричат отец Боян Саръев, който си е отишъл днес, 27 декември 2023 г. – на Стефановден.

Необикновена е съдбата му. Роден като българомохамеданин, израсъл е в бедност и мизерия, минал е през поредица от изпитания и болезнени разочарования в тоталитарна България. На 30 години получава просветление, приема Христовата вяра, а на 33 – Христовата възраст – става духовник. Оттогава вече 25 години обикаля Родопите и проповядва, обяснява, убеждава, насърчава потомци на насилствено помохамеданчените българи да се върнат в лоното на християнството.

Жълти чал: убийствена болест и мизерия

Боян Симеонов Саръев е роден на 5 май 1956 г. в малкото селце Жълти чал, Кърджалийско (днес – заличено от картата) в семейство на мюсюлмани. Израства в убийствена мизерия. От детството му остава спомена за звън на чанове, дъх на тор, примесен с миризма на суха мащерка и прясно изпечен хляб. Детето със светла като слама коса и лунички по лицето е любопитно и ненаситно за знания.

Като много малък се разболява от страшна болест. „Бил съм на няколко години, не знам точно на колко, но вече съм би проходил и проговорил. Болестта ме натиска и съм стигнал до положението да изгубя и говора, и ходенето си. Няколко мъчителни месеци съм бил между живота и смъртта и някак съм преживял болестта. Когато тя отшумява, съм започнал наново да казвам думичка по думичка, отново съм прохождал крачка по крачка, подпирайки се по стената“, разказва отецът.

В сънищата си будното лъчезарно дете се вижда ту като художник, ту като артист: „Искал съм да играя в театър, да рисувам, да пиша. Но трябваше все пак да изляза от Жълти чал, да се измъкна от това ужасно състояние на бедност, на мизерия и непросветеност. И вместо в рисувателно или театрално училище родителите ми ме записаха в милиционарското училище в Стрелча, защото там беше единственото място, където ни учеха, хранеха, обличаха и обуваха безплатно“, спомня си свещеникът.

Стрелча: престой в ада

Казарменият режим в милиционерското училище в Стрелча е за волното 15-годишното момче като престой в ада: „За мен, доведен от колибите в Родопите, си беше голямо изпитание да оправя под конец легло при положение, че никога не съм спал на легло… Или пък да си лъсна до блясък чепиците аз, който никога преди това не съм носил обувки“.

Следва ново изпитание: командирован е от училището в конния ескадрон на милицията в София за една година: „Тогава това беше едно бойно поделение на МВР. Там бяха и милиционерските коне, и кучетата, и мотоциклетните отряди, и снайперистите“, спомня си отецът.

В ескадрона младежът е потресен от разказите на кавалеристите как са потушавали бунтове на българомохамедани от с. Корница, Благоевградско. От тях му остава покъртителен спомен за дере, по което тече кръвта на жертвите, и за кървавото хоро на победителите.

„Възродителният“ процес: отрезвяване

Когато се завръща в родния си край, е назначен като сержант от патрулно-охранителна служба в Районното управление на МВР – Крумовград. Там го заварва така нареченият възродителен процес: „Той напълно ме отрезви от всякакви илюзии и от всякакви идеалистични представи за това, че социализмът е някакъв прогресивен строй; че въобще може да има в обществата, независимо какви са те, някаква справедливост. Защото все пак те са нагласени и подредени от човека. А там, където има човек, има винаги несправедливост“, коментира отец Саръев.

Той завършва и школата в Симеоново, след което изживява още по-голяма самота. Страда от пренебрежителното отношение към него заради това, че е помак. Признава, че тогава е имал такива големи духовни терзания, че често е поглеждал към служебния си пистолет с идеята да си отиде от този несправедлив и несъвършен свят. „Бях изпаднал в тежка депресия в резултат на безизходицата. Не виждах никакъв изход нито в работата си, нито в обществото. Бях напълно изтощен психически от тия безумия, които се вършеха по време на Възродителния процес. Пък и самата система на МВР, на държавата, наричаща се социалистическа, ме отчайваше“, споделя свещеникът.

Божието знамение и просветление

Когато е на 30, идва голямото знамение и просветление: „Яви ми се Бог и ми каза да вървя след него, че той е пътят, че той е истината и животът. И че има изход. Тогава напуснах системата на МВР и трябваше да си изкарвам хляба с тежък физически труд – селскостопанска работа, въпреки висшето ми образование. Беше къртовски труд, но за пръв път почувствах, че душата ми се възражда, и за пръв път бях свободен и независим, бях човек. А после се прехвърлих в машиностроенето – в завод „Електрон“. Това бяха най-хубавите ми години. Редовно ходех на службите в храм „Св. Георги Победоносец“, сприятелих се с певеца на църквата дядо Никола Ламбев. Той откри пред мен чудния свят на вярата и ме запозна със Светото писание. Четях много религиозна литература и се подготвях за духовник“.

През май 1990 г. Боян Саръев е ръкоположен за дякон, а на Илинден в храма „Свети Панталеймон“ в Хисаря – за свещеник. Същата есен е въдворен в църквата „Св. Успение Богородично“ в Гледка, малко селце, сега квартал на Кърджали. И вече 25 години е свещеник в този храм.

Първата масова кръщавка

Отец Саръев споделя, че винаги е усещал, че ще бъде личност, че ще направи нещо значимо, и че Бог го подготвя за някаква мисия. Тя започва на 18 април 1990 г., когато основава Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, с основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. „Още преди демократичните промени имах тази идея. Но едва през 1990 г. това стана практически възможно. С основаването на движението се започна едно обикаляне по селата в Родопите и работа сред хората. И след една година, на 18 май 1991 г. беше извършена първата масова кръщенка на 100 души българомохамедани от всички краища на Родопите“, разказва духовникът.

Отец Саръев никога няма да забрави този ден: „До последния момент се притеснявах дали хората няма да се изплашат и да не дойдат. Седях на тревата в двора на храма и чувствах, че ще се пръсна от напрежение. Час по час се оглеждах – улицата беше пуста. Съзнавах колко е трудно да се вземе такова решение. Беше първата крачка… Минути преди определения час обаче се случи чудо: пред храма започнаха да прииждат и спират коли. От тях излизаха празнично облечени хора: жените с най-хубавите си копринени рокли, мъжете с костюми… Някои вече си бяха сложили кръстчета. Не мога да ви опиша какво изпитах в този момент…  Дворът на храма се изпълни с весел глъч, а сърцето ми се отпусна. Вече с олекнало сърце и с едва сдържан възторг в храма изрекох спасителните думи: „Кръщават се Божиите раби Момчил, Ралица, Огнян, Севда…“.

Отец Саръев започва с индивидуални и масови кръщенета в Кърджалийско, Крумовградско, Ивайловградско, а по-късно и в Централните Родопи. Междувременно със средства изключително от дарители (в това число и с труд на мюсюлмани) изгражда православното духовно средище “Св. Успение Богородично”. Днес то служи като просветителски център за подготовка на млади свещеници и като стожер на християнството в Родопите. В манастира се намира единствената в България частица от Светия кръст, а също и мощи на други светци, открити при разкопки и подарени на „Св. Успение Богородично“ от археолога Николай Овчаров.

Храмовият комплекс „Св. Успение Богородично“ в кв. Гледка в Кърджали е един от най-мощните духовни центрове у нас. Построен е по инициатива на отец Боян Саръев и изцяло със средствата на дарители. В обучителния му център се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри. Има и неделно училище, конферентна зала и библиотека.

Духът не се измерва в метри, кубици или литри

Своя необикновен живот и пътя от мрака към просветлението на Бога отец Боян Саръев описа в автобиографичната си книга „Гласът на викащия в пустинята“, която излиза през 1996 г.

Днес денят му започва и завършва по обичайния начин – с богослужение в храма „Св. Успение Богородично“ в квартал Гледка в Кърджали. Останалата част от деня най-често посвещава на Светите тайнства – бракосъчетания, кръщенета. Ходи и на погребения и помени. „Опитвам се да намеря време и да чета, да отделям внимание и на семейството си. Попадията Красимира е добре, помага ми много“, споделя той. Дъщеря му завършва модерната специалност генно инженерство, а синът му тръгва по неговите стъпки, като се записва в духовната семинария.

Отец Саръев не е броил хората, които чрез него са се върнали обратно в лоното на християнството. Уточнява, че са хиляди, но „бройката няма значение. Духът не може да бъде измерен в метри, кубици, или в литри. Това е духовност, която протича във времето и в пространството и си има свой живот“.

Колкото до последователите, отецът уточнява, че много негови събратя кръщават мюсюлмани, но като служебно задължение – само когато те заявят желание. „Но не да тръгне някой да проповядва и убеждава от къща на къща и в планината от махала на махала. В този смисъл все още съм сам, да“, признава Кръстителя.

За широката си благотворителна, образователна и мисионерска дейност отец Боян Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности в света.

Религията не е за слабите, а за силните

Българинът е свикнал да ходи на църква само когато е болен или в беда. Отец Саръев обаче припомня азбучната истина в богословската мисъл и теория: „Вярата не е за слаби хора, за хора колебливи, в апатия и униние. Вярата е за хора, които са силни, имат характер, които умеят да преодоляват всички затруднения. И разбира се, вярата е за хора с чисто сърце и чиста душа. Защото само с очите на сърцето, и то на чистото сърце, човек може да съзре Бога, да го види, да го проумее и да се възползва от цялата благодат, която Бог излива с пълни шепи върху човек, който търси Божията помощ и който вярва в него.

Безверието е безумие, в Светото писание е казано: „И рече безумецът в сърцето си: „Няма Бог!“. Неверието, атеизмът, бездуховността са равносилни на безумие и на лудост. Човек наистина трябва да е пълен безумец и без всякакъв разсъдък да не може да види ако не пряко Бога, защото Бог е невидим за очите ни, но да го открие в делата Божии, които са толкова съвършено устроени около нас. И самите ние сме продукт на Божието творение, и то съвършено сътворени. Но понеже сме със свободна воля, имаме право да избираме, и затова живеем неразумно и изглеждаме в собствените си очи и в очите на околните несъвършени и неразумни. И това идва в резултат именно на злоупотребата със свободната воля.“

Неразумният живот – най-голямото безумие

„Най-голямото безумие на съвременното човечество е всъщност неразумният живот, който водим. Но това пак е в резултат на безверието, на бездуховността, на липсата на вяра и упование в Бога. Така се стига до обезценяването на човешкия живот. Вие виждате как непрекъснато се налага твърдението, че човешкият живот няма никаква стойност. Хора гинат непрекъснато по пътищата. В Сирия се води война, на открити фронтови линии воюват един срещу друг много хора, но няма толкова умрели и ранени, колкото при пътните транспортни произшествия. Това говори не само за бездуховност, безбожие, безгрижие; човешкият живот до такава степен е девалвирал, че вече няма почти никаква стойност. Това в крайна сметка пак е резултат от непрекъснатото отдалечаване на съвременния цивилизован човек от Бога и от вярата.“

Снимки: Вилдан Байрямова

Публикувано във в. “Седмичен труд”, 12 април 2017 г.

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
              Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си , трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
              Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
               Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
               Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет- изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
              Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
             Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: Проповед на Стефановден

Икона: https://bg-bg.facebook.com/HramSvetaTroicaGabrovo /Житиеписната икона на свети първомъченик и архидякон Стефан е изписана от зографа Иванчо хаджи Василович от Габрово по поръка на дядо Цоньо и се намира в храм „Свети Николай“ с. Поповци/

към Начало

         С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.
        Господи, слава на Тебе!

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

„В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан. 4:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Йоан. 3:16).
Тази любов Бог ни показа и ни призова към нея, когато в смирения Витлеем Той се роди като човек, за да живее с нас и да ни освободи от игото на греха, смъртта и тлението, да върне нашето изгубено богосинόвство, като ни направи участници в Неговата победа, която беше властна победа и тържество на живота. Тази неизмерима божествена любов и съпреживяваме в деня на Рождество Христово, когато духовно се присъединяваме към ликуването на ангелското войнство, на витлеемските пастири и на цялото творение, и заедно със светите небожители възпяваме чудото на богочовечеството:
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!  (Лука. 2:14)
            Тази любов на Бога към човешкия род, която се е изявила във Въплъщението, за да достигне своята кулминация в страданията и кръстната Му смърт, е и остава първото и най-главно съдържание на Божия завет към нас и на нашата православна вяра, и затова всеки опит тя да бъде подменена с нещо друго, представлява изопачаване на християнството в самата му основа. В любовта, като в средоточие, се съдържа всичко, което ни е завещано от Христа Спасителя, Който недвусмислено назовава двуединната Божия заповед, върху която „се крепи целият закон и пророците“ и която заповед гласи: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40).
Единородният Син Божи – Господ наш Иисус Христос – се роди и стана човек само благодарение на любовта. Невидимо за нашите телесни очи, но видимо за духовното ни зрение, Той се ражда и в сърцата на онези, които са Негови, които вярват в Него и живеят съгласно с тази вяра. А живеят съгласно с вярата само имащите Неговата любов, и за нас това е единственият истински важен закон и правило, от което няма изключения. „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20).
За същото свидетелства и Апостолът на народите, който завършва своя дивен Химн на любовта с категоричното настояване, че „сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).
             Любовта е силата, която проводи Бога от Небесата на земята. Тя е, която единствена може и да въздигне човека от земята към Небесата. Да го освободи от жестокия закон на греха и смъртта, да го избави от „долината на смъртната сянка“ (Пс. 22:4) и да го направи небесен жител, достигнал висшето предназначение, с което е бил сътворен: по образа на Бога, за да може Нему и да се уподоби. Да му помогне да изостави земното и преходното, заради онова, що е небесно и вечно, и да заживее завинаги в онзи свой „дом на небесата“, в онова свое „жилище неръкотворно, вечно“, което „имаме от Бога“ (2 Кор. 5:1).
Нека се поучим от Раждащия се днес заради нас и нашето спасение Бого-младенец, да не скъпим любовта си към Него и към онези, с които Той ни среща постоянно в нашия живот, и в чиито лица ни съветва да се научим да виждаме Самия Него (срв. Мат. 25:31-40). Няма християнство без любов и няма любов към Бога, която да не върви ръка за ръка с любовта ни към човека до нас, към конкретния нуждаещ се от нас човек, който е образ на Христа и възможност за всекиго да подражава на Христа в Неговата божествена любов към всички нас: праведни и неправедни, заслужили или незаслужили Неговата любов.
Това ни казва Сам Господ Иисус Христос, така е звучал винаги и автентичният глас на Църквата, към това сме и призвани: да въплъщаваме в живота си божествената любов, да свидетелстваме със слово и дело за „любовта Божия“, която „се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5), и никога да не забравяме наставлението на апостола, който ясно казва: „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Кор. 13:2).
Нека молим Раждащия се днес Богомладенец за дара на любовта, с която Той пръв ни възлюби. За мир и благоволение между човеците по целия наш свят, разтърсван днес от нови конфликти и братоубийствени войни, които всеки ден отнемат или променят до неузнаваемост живота на стотици и хиляди невинни жертви – жертви на отсъствието на тази именно любов, на която ни научи Сам Господ и която Той иска да вижда в сърцето и в душата на всеки човек.
              Всесърдечно поздравяваме и приветстваме с празника на Рождението на Спасителя всички чеда на светата ни Църква, в пределите на Родината и далеч от нея, като на всички благопожелаваме мир, радост и всяко добро от Господа!
Божият мир, Неговата всеопрощаваща любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ  И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

24.12.2023 | Автор: Българска патриаршия

Иконата е копирана от http://www.pravoslavie.ru

към Начало

Слава на стиховните стихири на Предпразненство на Рождество Христово

Тържествувай, Сионе, весели се, Йерусалиме, граде на Христа Бога, въздигни Твореца, Който се ражда в пещера и ясли. Отворете ми вратите и аз ще вляза през тях, ще видя Младенеца, в пелени повиван, Който в длан държи творението, Него възпяват ангелите с непресекващ глас, Подателя на живота – Господа, спасяващ нашия род.

Икона: https://kamerton.news/content/content/details/1873/category/9/lang/1

Възлюбени в Христа братя и сестри,

          Блажени сме, трижди блажени, че Господ Иисус Христос ни сподоби да стигнем до този час – до навечерието на Неговото преславно Рождество. Защото Рождеството в плът на Спасителя ознаменува края на мъките на страдащото и грехопаднало човечество. Онзи, за Който бе предсказано още на прародителите Адам и Ева, че ще се роди от жена, идва на света. Това е Месия Помазаника Княз, Който единствен има сила, защото е Богочовек, единствен има сила да смаже главата на змията. Ражда се като Човек, Онзи, Който предвечно е роден из недрата на Отца, Онзи Който е Второто Лице на Света Троица. Ражда се от пречистата кръв на Девица от царски и правосвещенически род. Давидовият потомък, който древните пророци предсказаха. Ражда се Бог Слово, което псалмите описаха. Ражда се Неописуемия, Който се въплъти от Светия Дух в деня на Благовещение. Ражда се Първия в смирение – Княза на мира, Който прие да дойде на тоя свят в бедност, в пещера на пастири, в яслите на безсловесните, които Го топлят с дъха си.
          Ражда се Онзи, чрез Когото всичко е станало. Ражда се като Цар. Пророк и Първосвещеник пророкуващия и дългоочакван Спасител, който от своите Си не беше познат. Ражда се възпяваният от ангелите Вечен и Стар по дни, без Когото и врабче не пада от стрехата. Ражда се Онзи, Който побеждава греха, смъртта и дявола – Спасителят Христос. Ражда се във Витлеем Изцерителя на света.  Защото само и единствено чрез Него смъртта е победена.
          Ето защо сме блажени – защото Той ни дарува още един път на земята да се поклоним на светото Му Рождество.
          Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение – възклицават ангелските хорове пред пастирите, чрез които всички простовати и обикновени люде с чисти сърца, са удостоени първи да се поклонят на родения в ясли Спасител.
          Злато, смирна и тамян поднасят мъдреците, Богу умъдрени и поведени чрез звездата – ангел, да достигнат до Обещания Избавител, за Когото знаят от свещените книги.
          Ангели и човеци, знатни и бедни – всички възхваляваме Спасителя и Пречистата Му Майка, Която послужи за великата тайна на Боговъплащението.
          И ние – отрудени и обременени, съсипани от житейски грижи, очакваме Рождеството на Спасителя. Смутове, епидемии, войни и падение на цялото общество не могат да помрачат рождественската радост. Защото преходен е образът на този свят. А вечното, съвършеният дар иде свише от Отца на светлините, Който проводи Своя Единороден Син заради нашето спасение. И чрез Христа единствено можем да бъдем живи, живи за вечния живот.
          Да предадем на децата си рождественската тайна, да споделим с всички рождественската радост – с всички, за които Христос е център на земния живот. Дано и ние да сме сред тях. И затрупани от шетане и приготовления да не забравим какво празнуваме, да не забравим Кого празнуваме.
          Честит и благословен празник – навечерие на Рождество Христово. Благодатно и мирно посрещане на Бъдни вечер – нощта на сбъднатото Божие обещание – обещанието, че ще се роди Младенеца, който ни освободи от робството на дявола и смъртта. На нашия Изкупител слава вовеки! Амин!

Иконата е копирана от https://orthodoxia.info/

  Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

   Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

         Братя и сестри,

          Днес е Игнажден – денят, в който светата Православна църква почита паметта на свети Игнатий, наречен Богоносец. А колко жалко, че именно в деня на този велик Христов угодник, който е видял с очите си Господа и като дете е прегърнат от Спасителя с думите: „Ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в Царството Небесно“, в този именно ден езическите традиции са толкова силни.
   Различни са езическите поверия в този ден. Суеверно се вярва, че следващата година ще е такава, какъвто е първият посетител на дома, че не се дава, нито се взема назаем, че не бива да се връщаме с празни ръце вкъщи и още много други. А още по-жалко е, че се намират християни, които продължават да ги следват, сякаш Христос не ни е освободил. Ние сме освободени от заблудите на езичеството, което под различни форми продължава своето съществуване и днес.
    Свети Игнатий Богоносец е прославен епископ, ученик на свети Йоан Богослов, светител на Антиохийската църква и светилник на всички малоазийски църкви, неуморен проповедник на словото Божие.
   В преклонна възраст, в дните на император Траян, той приема мъченическа смърт на римския колизеум. Пред очите на многохиляден народ, свети Игнатий е разкъсан от гладни лъвове. Затова често го изобразяват на иконите прав, между два лъва.
   От свети Игнатий са останали 7 послания до различни малоазийски църкви, които той пише през време на своето пътуване по вода към Рим, където ще посрещне смъртта в устата на лъвовете.
   В тези послания свети Игнатий излага безценни наставления за християните от всички времена. Той казва: “Не се оставяйте да бъдете заблудени с чужди служения, нито със стари, безполезни митове …“ И добавя: „отбягвайте разделения и лоши учения“, като поучава срещу тогавашните ереси. В онези времена еретиците от гностическите школи са учили, че Христос е дошъл в света само привидно, а не в плът и, че Той е имал призрачно тяло. Това лъжливо учение застрашава самата основа на християнството. Защото, ако Христос не е приел изцяло човешка природа, Той не би могъл и да ни изкупи. А без Изкуплението, не е възможно и спасението на човека от властта на греха, смъртта и дявола – спасение, което Богочовекът извоюва.
   Затова и Христовите следовници винаги са пазели чистотата на Христовото учение. И за тази чистота, за ненакърнената Христова вяра, са жертвали и живота си. Сред тях сияе свети Игнатий Богоносец, носещ Христа в своето преобразено от молитва сърце.
   Възпоменаваме го с почит, като се надяваме на дръзновените му моления пред Божия престол – моления за целия грешен свят и за Христовата Църква, която, макар и в непряко гонение, е изложена на най-жестоки опасности, а именно – светския дух и прикритите лъжеучения, които искат да помрачат Църквата, винаги пребиваваща като „стълб и крепило на истината“.
   Божието благословение, Божията милост да е с всички нас, по молитвите на Майката Божия и на свети Игнатий. Амин!

Проповед на Игнажден, 2023

Иконата е копирана от http://www.burgasnews.com

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

Свети Спиридон върши чудеса в старозагорската църква „Свети Паисий Хилендарски“

Из публикация в http://www.dolap.bg, 11.12.2017

            На 12 декември Българската православна църква отдава почит и поклонение на един от знаковите светци – Свети Спиридон,  епископ Тримитунски Чудотворец. …
            В църквата „Свети Паисий Хилендарски“ в старозагорския квартал „Зора“ се намира единственият в България престол на свети Спиридон. Милост Божия е и фактът, че на разположение на всеки, който желае, е възможността да се докосне до пантофка на светеца и да го помоли за помощ – за здраве, за рожба, за работа, за успех в учението, за избавление от беда и др. Предстоятелят на църквата отец Йордан Карагеоргиев споделя десетки случаи, след искрена молитва и вяра в силата на светеца, на излекувани хора, на заченали жени, на започнали работа дълго време безработни, на успех в бизнеса.
              Св. Спиридон е закрилник на майсторите-занаятчии – кундурджии (обущари), абаджии, дюлгери, бакърджии, грънчари и др. До 1944 г. празникът е бил един от най-почитаните. Всички занаятчии подготвяли богати трапези в домовете си, които не се вдигали през целия ден, тъй като постоянно идвали гости да честитят „за занаят и берекет“.

Росица РАНЧЕВА

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ СПИРИДОН ТРИМИТУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Богоносни отче наш Спиридоне, чуден светител на вселената и съжител на ангелите, днес цялата църква се прекланя пред тебе и проси твоето застъпничество пред Бога.

Ти си изпитал радостите и тежестите на семейните грижи. В труд, бдение и молитва е преминал целият ти живот. Над тебе изобилно се изля Божията благодат, която от немощни човеци прави велики чудотворци и проповедници. От обикновен пастир и земеделец, Бог те взе и направи пастир на християните. Защото душа, която изобилства от добродетели, Бог прави Свой дом и чрез нея просветва като светило, което се поставя на високо, за да свети на всички.

Ти, Пастирю добри, беше кротък като Давид, сърдечно чист като Яков, страннолюбив като Авраам и човеколюбив по примера на Спасителя. Затова народът те обикна, а Господ ти даде силата на Дух Светий, за да вършиш чудеса. Твоята молитва е била бърза като мълния и застъпничеството ти – сигурно, защото Бог е бил с тебе.
Сега ти стоиш пред Бога сред ангелите и всички праведници. Ние усърдно те молим: закриляй тези Божии раби (имената), които очакват твоята милваща бащинска защита. Простри ръката си и нахрани душите ни, запази нашите семейства от раздори и неразбирателства, благослови нашите всекидневни трудове и задължения, дари здраве на душите и телата ни, упътвай ни да растем в добродетелите, които ти си вградил в характера си, за да поживеем тих и безгрешен живот под покрова на Светата Единосъщна и Неразделна Троица и прославяме заедно със всички светии Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Житие на свети Спиридон Изтегляне

Лука 13:10-17

         В една от синагогите Той поучаваше в събота, и ето – една жена с немощен дух от осемнайсет години, тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
         Като я видя Иисус, повика я и рече и: Жено, освобождаваш се от недъга си!
         И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога.
         При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота я изцери, заговори и рече на народа: Шест дена има, през които трябва да се работи, в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
          Господ му отговори и рече: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
          А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
         И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Братя и сестри,

            Свети евангелист Лука в днешното литургийно четиво ни разказва за изцелението на една прегърбена, немощна жена, която, свита към земята, цели 18 години страда и се мъчи. Това чудо ни предава единствено свети Лука. Прави впечатление, че Господ Сам се обръща към болната. В съботния ден, в синагогата, сред множество народ, Спасителят вижда тежко болната, свита сякаш на възел жена, чиято единствена утеха е молитвата и общото богослужение.
            Христос вика измъчената дъщеря Авраамова. Повиква я, за да я изцели, като възложи върху ѝ ръце. Вика я, за да я избави от примката на дявола, който е взел власт над тялото ѝ. Тази жена не е бесновата.  Тя е страдалница, подобно на Йов. Единствената ѝ гледка е земята, тя не може да вдигне очи към небето, не може да види лицата на хората.
            Голямо е нейното страдание през всичките тия 18 години. Но Божията милост я осенява неочаквано. Спасителят на човешкия род идва да я вдигне от сломеното и немощно състояние, до което сатаната я е довел.
            Но вместо всеобща радост след внезапното изцеление, вместо всеобща прослава на божествената сила на Богочовека Христос, се чуват укори и лицемерна ревност по Мойсеевия закон. Началникът на синагогата укорява Спасителя, че изцелява в съботен ден, в който юдеите не вършат никаква работа, в знак на почитание към закона.
            А нашият Спасител не се бои да нарече този тесногръд и фанатичен служител на закона „лицемерец“. „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“ (Лука 13:15)
             Съботният ден е денят на всеобщо богослужение, ден на Бога, за древните юдеи, според предписанията на 10-те Божи заповеди. За нас този ден е неделята, денят на Възкресението Христово, ден за прослава Богу с дела на милосърдие, с молитва и благотворене.
             И наистина, не е ли трябвало точно в деня за покой, точно в деня за славене на Бога, пред очите на всички, Господ да освободи тази измъчена и вярваща жена?
             И евангелист Лука добавя, че фарисеите, слушайки справедливото изобличение на Господа, изпитвали срам, а народът тържествувал.
             Добре би било този срам да се обърне в покаяние. Но виждаме точно обратното – народните водачи, фарисеи и законоучители възрастват в злоба и завист към Спасителя, към Човека, Чието слово има власт. Омразата им става толкова голяма и неистова, че ще ги доведе до решението за богоубийство.
             Ето как срамът не им е послужил за тласък по духовния път, тласък към покаяние. Напротив, срамът им ги прави още по-яростни, непримирими като всеки с уязвена гордост и сатанинско себелюбие. И това обяснява как, въпреки изумителните чудеса, въпреки божествените слова на Спасителя, те, противниците Христови, възрастват в своята злоба.
             И не случайно Господ на Кръста се моли за богоубийците, за собствения Си по кръв народ, народът, който искаше, настояваше кръвта Му да падне върху техните глави и главите на тяхното потомство. А Господ се моли с думите: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34)
             Така, в съвършената си мяра Богочовекът изпълни заповедта за обич към враговете – тази повеля, която издига Христовото учение над всяка друга стихия, над всеки друг нравствен закон.
             И всъщност, по това ще проличи дали сме наистина Христови, като изпълним заповедта за обич и благословение на враговете ни.
             Колко е трудно да се надскочи естествената жажда за отмъщение, за възстановяване на справедливостта, за въздаване реципрочно на обидата и на щетата. Но всъщност това ни прави Христови – претърпяването със смирение и молитва за нашия враг.
             Господ да ни сподоби с ум Христов, та по силата на Божията благодат, да надмогнем егоистично човешкото си настояване за собственото право.
             Божието благословение да е с всички вас по молитвите и моленията на Майката Божия и на всички светии. Амин!
             Честит възкресен ден!

Проповед на Неделя 10-та след Неделя подир Въздвижение, 2023

Стенописът е копиран от pemptousia.com

към Начало

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g