Стиховни стихири на 29 декември, писани от свети Андрей Критски

            Юдейската власт се оказа безсилна срещу Иисус – Роденият във Витлеем Юдейски. Да се радват младенците, заколвани за Христа, Юдея да ридае, защото глас се чу в храма – Рахил плаче и ридае, както е писано, за своите чеда. Пребеззаконният Ирод, като изби младенците, изпълни Писанието – Юдея е залята с невинна кръв и земята почервеня от кръвта на младенците. Църквата тайнствено се очиства от езическите заблуди и в слава се облича. Яви се Истината, Бог идва смирен в сянка, Господ се ражда от Дева, за да ни спаси.

Житие на светите четиринадесет хиляди младенци, избити от цар Ирод

            Тия невинни юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец Христос – Сина Божи по повеля на юдейския цар Ирод. Като се видял подигран от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, но не се върнали при него, а по друг път заминали за страната си, Ирод се ядосал твърде много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му предели от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от пророк Йеремия:
            „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17-18).
             Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно владичество, а на вечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самонадеяно се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че съдбата му зависи от Бога! Божият съд – по думите на църковните писатели – постигнал Ирода чрез страшни болести, които прекратили живота му за незаконното избиване на невинните.
             Младенците мъченици влезли в Царството Небесно не през вратата на св. Кръщение, но чрез мъченическата смърт за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл „кръщение“ (Марк. 10:10). И с това кръщение при много некръстени мъченици се заменя самото Тайнство Кръщение чрез вода.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Иконата е копирана от http://reflexionchretienne.e-monsite.com

С добрия подвиг си се подвизавал, първомъчениче Христов и апостоле, и си изобличил нечестието на мъчителите. С камъни убит от ръцете на беззаконници, венец от десницата на Стоящия свише си приел и викайки към Бога си се отправил, като си казал: Господи, не им зачитай този грях.

Братя и сестри,

           В Неделята, следваща Рождението в плът на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, Църквата възпоменава и още значими събития, последвали чудото на Боговъплъщението. Свети евангелист Матей разказва за бягството на Светата Дева и Божествения Младенец в Египет – бягство, което е осъществено по съвет на ангел небесен към правения Йосиф. И чухме, че пак ангел след смъртта на злия цар се явява отново на Йосиф и го подтиква  да вземе Младенеца и Майка Му и да се върне в Израилевата земя.
              Междувременно във Витлеем  и околностите му се проливат потоци невинна кръв. Защото Ирод – цар, известен в историята като убиец на жена си , трима от синовете си и на други свои близки, същият Ирод заповядва да убият всички малки дечица, с надеждата да унищожи Царя на царете, Който уж един ден ще му отнеме престола. Смята се, че в тази кървава сеч – не война срещу воини, не сражение срещу неприятели с оръжия, а заколение на бебета и кърмачета, смята се, че в нея са погинали 14 000 младенци. Църквата почита паметта на невинните жертви на Иродовия гняв на 29 декември. В онези дни жените са раждали често, а децата са с малка разлика във възрастта, в онези дни във Витлеем е имало майки, загубили повече от едно дете.
              Витлеемските младенци се нареждат сред първите мъченици на Христовата Църква. Както знаем, сред раннохристиянските мъченици е Кръстителят Христов, както и днес честваният архидякон Стефан, наречен първомъченик, защото пръв сред християнската община след Възнесението на Спасителя е удостоен с мъченическа смърт.
               Блестящ венец е отреден във вечния живот за мъчениците! Защото земните им мъки тъй или иначе са ограничени във времето, а за тия мъки – за изповядването на Христовата вяра са удостоени с неизказаното блаженство на Небесното Царство, което нито ухо е чувало, нито око е виждало.
               Колкото и жестоки да са мъките им, нека не забравяме, че те са избрали добрия дял, който няма да им се отнеме. От книгата „Деяния на светите апостоли“ в Новия Завет знаем за архидякон Стефан – как служи праведно на Бога, изпълнен с вяра и Дух Свети, как е избран за дякон – един от седемте дякони, служещи на християните в общината. Свети Лука, авторът на книга „Деяния“, съобщава, че Стефан е извършвал големи чудеса сред народа. Наклеветен, че хули Мойсеевия закон, след убедителна защитна реч, в която излага изпълнението на пророчествата от Стария Завет- изпълнение, осъществено в Иисуса Христа, архидякон Стефан е извлечен вън от града и убит с камъни от озверялото множество юдеи, които преди време избиха пратените от Бога пророци и не се посвениха да разпънат на кръст и Самия Син Божий.
              Но както Христос предсмъртно се моли: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“, както Христос се моли за убийците си, тъй и Стефан – добрият дякон, чието лице сияе в божествена светлина, умолява Бога: „Господи, не им зачитай тоя грях“. Ето това е същината на нашата вяра – опрощението към всички, прошката, която покрива и най-страшните обиди и прегрешения, молитвата за врага, за онзи, който иска смъртта ни.
            Да даде Господ да се смекчат сърцата ни, та да не изповядваме християнството само на думи, а действително да се роди прошка в прочистено от покаяние сърце. Амин!
            Честито Рождество Христово!
             Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици, носещи името на прославения архидякон Стефан, увенчан с божествена слава, така както гласи името му.

Копирайте: Проповед на Стефановден

Иконата е копирана от http://www.dobrotoliubie.com

към Начало

           С Твоето Рождество, Христе Боже наш, възсия на света светлината на познанието и чрез нея служителите на звездите от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!

Стенописът е копиран от http://www.diocesiascoli.it

към Начало

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

         В навечерието на светлия празник на Христовото Рождество, отново съпреживяваме дългоочаквания Младенец, за Чието идване човечеството се подготвя още от времето на праотците, с вяра и съкровена надежда за изпълнението на даденото от Бога обещание! Прекланяме се пред величието на неизповедимия Божи промисъл, споделяме удивлението на ангелското войнство и радостта на витлеемските пастири, удостоени да са първи свидетели на рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Мислено се пренасяме в покрайнините на Витлеем, където пещера става първи земен дом на Богомладенеца, а скромните пастири и безсловесните животни – Негово първо земно обкръжение.
      В тези часове на очакване, по традиция роднини прииждат отблизо и далеч, за да бъдем събрани в семеен кръг около постната трапеза, в уюта на домашното огнище, защото това е най-семейният от всички празници, когато най-осезателно чувстваме силата на семейството и свързаността си с него. И тъкмо затова всяка година на този ден Църквата призовава своите верни да отворят сърцата си и за всички онези, които по един или друг начин живеят лишени от дома, семейната среда и най-обикновеното човешко внимание, които изпитват различни материални затруднения, понасят глад, жажда или студ и не биха изживели истински празника на Рождеството, ако не им бъде протегната ръка за помощ и не чуят дума за утеха.
        В светото Евангелие Господ Иисус Христос ясно свидетелства, че грижата за всички тях е по същността си грижа за Самия Него: „гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте…“ (Матей 25:34). И обратно – отказът да им обърнем внимание представлява всъщност отказ от Самия Него.
Дните около празника на Христовото Рождество са особено подходящо време да си припомним тези думи на Спасителя и да се опитаме да ги въплътим в любов и безкористна подкрепа за страдащите, които са винаги близо до нас.
        Светът, в който живеем, независимо от целия си материален и културен напредък – продължава и днес да бъде свят на болка и тъга, на неправда и незачитане на човешката личност. Бог ни се открива по най-непосредствен начин в нашия ближен, в човека до нас, който търси и жадува любов и милосърдие. Ето защо, свят, който пренебрегва и забравя човека, неизбежно ще бъде такъв, който лесно и бързо забравя и Бога.
Нека светлината, мирът и съвършената любов, донесени ни с раждането на Христа Иисуса, да бъдат с всички нас и божественият Младенец да ни дарува благодатта Си!
        Благословена да бъде традиционната постна трапеза на Бъдни вечер!
        Честит празник!
        Честито Рождество Христово!

Братя и сестри,

           Днес, предвкусвайки Рождественската радост, тържествуваме прославен Божи угодник – светител и мъченик от ранното християнско време, наставник в Христа, поучавал малоазийските общини – честваме свети Игнатий Богоносец.
          Свети Игнатий е онова малко дете, което Христос прегръща и вдига пред очите на апостолите в отговор на техния спор – кой е най-голям. Тогава Богочовекът казва и безсмъртните слова „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ Защото онзи, който поиска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 
          Тези Господни слова ни насочват към Христовата истина за спасението на нищия и смирения, на онзи който се е уподобил по чистота и невинност на дете.
          Да даде Господ всекиму да достигне до това благодатно състояние на смирение и съзнание за собствената греховност. А също и за пълно доверие Богу, за пълно отпускане на крилете на Божията воля-така както детето се чувства напълно защитено и щастливо в прегръдката на своя родител.
          Днес честваният свети Игнатий, прославен с безукорен живот, водач на словесното стадо, който в старините си е сподобен с мъченическа кончина за Христа. От Мала Азия с кораб светецът е доведен в Рим, за да бъде хвърлен и разкъсан от гладните лъвове на Колизеума, където се пролива християнска кръв в дните на гоненията.
          По път за Рим, свети Игантий пише писма до различни малоазийски християнски общини, които по Божия милост са достигнали до нас. Там той наставлява, увещава, подкрепя и утешава християните, опечалени от загубата на своя наставник в Христа.
          Негови са знаменитите думи “ Следвайте епископа, като Отца, а презвитерите – като Христос, … църквата е там където е епископът. Да даде Господ, да се принеса в жертва, благоприятна Нему като чист хляб, смелен от зъбите на зверовете…“
          И наистина, в преклонна възраст, в дните на император Траян, свети Игнатий е разкъсан от лъвовете, като посреща с мъжеството на Христов войн смъртта, увенчала го с венец. 
          Често на иконите е изобразен сред лъвове, в знак на страшната си мъченическа кончина. 
          Бог да се смили над нас по неговите свети молитви.
          Господ да упокои и всички, които се представиха наскоро, сред които е и нашият брат Николай, познат от всички в църквата. Да се молим Всеблагият Владика, Подателят на всяка милост, да го всели в място злачно, блажено и спокойно, където няма скръб, ни болка, ни въздишка, но живот безкраен.
          Божието благословение да е с всички вас.
          Амин!

Иконата е копирана от https://www.predanie.bg/

Проповед на Игнажден, 2022 Изтегляне

             На 23 декември отбелязваме паметта на св. Наум Охридски, погребан в притвора на църквата „Св. Архангели“, изграден с богатството и по повелята на благочестивия „български цар Михаил-Борис и на неговия син цар Симеон.“ (1) И до днес неговите мощи се покоят там – от 23 декември 910 г., когато се представя в Господа, този най-близък съратник на св. Климент, неуморен труженик на нивата на християнското благочестие, преводач и писател, приел монашески подстриг непосредствено преди смъртта си, подобно на св. Кирил.
          Достигнали са до нас две жития, като изрично е уточнено, че събратът и състрадалец на св. Климент е родом от Мизия (както наричат тогава българските земи) и е син на благородни и знатни родители. Св. Наум е в числото на Светите Седмочисленици. Той поема основна роля по просвещението на новия престолен град Преслав, а сетне и югозападните български земи.
          В първия житиен текст пише, че св. Наум – българинът, украсен с девство, прекарва в учителство след ръкополагането на св. Климент за епископ, а след това преживява 10 години в съградения манастир на „оттока на Бялото езеро“. (2) Преди това той е участник в моравската мисия, ръкоположен е за презвитер в Рим и заедно с другите Методиеви ученици претърпява страданията и гоненията от немското духовенство, докато стигне до българското царство.
          Краткият житиеписен текст е съставен по почин на Марко, ученик на блажения Климент, епископ в Деволската епископия, четвърти след св. Климент.
          Знаем, че малко е от останало от писмовното дело на св. Наум. Той превежда Цветния триод, а св. Климент – Постния триод. Стефан Кожухаров открива в библиотеката на Зографския манастир „Канон за апостол Андрей“ с доказано авторство на св. Наум, което личи от акростиха, вплетен в канона – „Първият Христов посланик хвали нищия Наум“. Канонът най-вероятно е писан още при престоя в Рим, а св. Андрей е покровител на славяните, защото получава като „апостолски дял“ страните, поселени със славяни.
          Канонът на св. Андрей, писан от преподобни Наум, е зряла, завършена, високопоетична химническа творба, възпяваща първозвания апостол. (3)
          Мощите на св. Наум почиват и до днес неоткрити, защото колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. Те са непресекващ извор на изцеления и чудеса. (А на някои благочестиви поклонници дори се дава да чуят туптенето на неговото сърце.)

(1) Второ житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.83
(2) Първо (най-старо) житие на Наум Охридски – в: „Стара българска литература“, т.4, С. 1986, с.80
(3) Св. Наум Охридски „Канон на св. Андрей“ – в: „Тържество на словото. Златният век на българската книжнина“ С.1995, с. 33-37

Икона: http://www.blagovestnik.bg

Матей 1:1-25

         Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;  Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му – през време на преселението Вавилонско.
          А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
           И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение – четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа – четиринайсет рода.
           А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
           А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
          А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:“Ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“, което ще рече: с нас е Бог.
           Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син и той Му нарече името Иисус.

Братя и сестри,

             В Неделята преди Рождество Христово Църквата премъдро възпоменава родословието на нашия Господ Иисус Христос по плът – родословие, водещо от праведния Авраам до Юдиното коляно и Давидовия дом, чийто пряк потомък е Спасителят. Знаем, че пречистата Богоматер е потомка на царския род на Давид, знаем, че нейната пречудна и девствена бременност, облажавана от ангелите, донесе на света Онзи, Който съкруши главата на змията.
             Наближава Рождество Христово – празникът на Боговъплъщението, центърът на свещената история на Домостроителството, Рождение на Примирителя, Който едини  духовния и падналия свят, примири Бог и помраченото човечество, съедини небесно и земно, прие две природи – Божествена и човешка в Едната Своя Съвършена Личност.
             Възпяваме и славим тази велика милост – явяването на Господа в плът и очакваме в трепет този възвишен миг, когато можем да се поздравим с Рождението на Спасителя. Защото Син ни се даде, Младенец се роди, чуден Съветник, Княз на мира, Отец на вечността, всевъзхваляваният Човеколюбец, Който не иска да погине нито един грешник, Всемилостивият, Вездесъщият, чрез Когото всичко е станало – Господ Иисус Христос.
             В този празник няма болка, няма скръб, няма страдание, раждането на Христа е чудно, непонятно, свръхестествено, безболезнено, така както зачатието Христово е неописуемо и неизразимо. Всички сме призвани да настроим душите си, да превърнем сърцата си в ясла, да посрещнем с радост Богомладенеца, избрал от небесната висота да снизходи до пещерата на безсловесните. Повикани сме да го славословим ведно с ангелите, пастирите и мъдреците. Всички – небожители, обикновени и знатни люде, малки и големи, грешни и праведни, всички сме призвани да коленичим край яслата на Богомладенеца и Пресвятата Пречиста Богородителка, облажаваната от всички родове Дева и Владичица.
           Да поднесем в дар своите съкрушени и очистени в покаяние сърца – ето това иска Бог от нас. Да видим немощите си, да се каем и да призоваваме Неговото Име, та роденият предвечно Бог, роден в яслите като човек, да приеме покаянието ни и да ни помилва.
Желая светли и благодатни празници на всички. Божието благословение да е с всички вас! Амин!

към Начало

           На Първия събор си се показал поборник и чудотворец, богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещени. Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Даващия чрез тебе изцеления на всички!

Братя и сестри,

           Днес отдаваме почит на един от най-великите свети отци от четвъртото столетие – чудотвореца Спиридон, родом от Кипър, епископ Тримитунтски, чийто нетленни мощи днес се покоят в катедралния храм на остров Корфу в Гърция (древната Киркира). Прославен със смирен и добродетелен живот, свети Спиридон е участник в Първия вселенски събор. Той е застъпник за бедните, изцелител на користолюбивите и по Божия воля чудотворец и ревностен защитник на православната вяра.
          Достигнал честна старост, светителят умира при жътва на нивата, след като от дните на младините си се е трудил неуморно на Божията нива и е принесъл плод стократен. Поклонникът, дошъл до Корфу, може да се поклони пред раката с мощите му, които са винаги с обичайната за живите телесна температура. Виждаме там свети Спиридон, преклонил глава към рамото си, така както е приклонил цялото си човешко същество в служба Богу и на човеците. За него с право могат да се отнесат думите на свети апостол Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“
           На празника на светеца червените пантофки, с които е обут, се разрязват на парченца и се раздават на вярващите. Казват, че всеки нов чифт пантофи бързо се изтърква, защото се знае, че свети Спиридон обикаля болните, за да проси изцеления за тях.
           По неговите молитви, Бог да ни помилва. Амин!

Иконата е копирана от http://www.velychlviv.com

Поучение в деня на свети Спиридон, 2022

Житие на свети Спиридон Изтегляне

Евангелско четиво
Лука 14:16-24

           А Господ му отвърна: Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина, и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
           И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и ще трябва да отида да я видя, моля те, извини ме.
           Другият рече: Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам, моля те, извини ме.
          Третият рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
           И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
           И рече слугата: Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
           И рече господарят на слугата: Излез по друмища и плетища, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
            Защото, казвам ви: Никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.

Братя и сестри,

        Свети евангелист Лука разказва Господнята притча за поканените на голямата вечеря. Това е днешното литургийно евангелско четиво.
        Човекът, приготвил голяма вечеря и поканил мнозина, е Бог Отец, Вседържителят и Творецът на всичко видимо и невидимо. Названието „мнозина“ всъщност се отнася към всички. Всички са поканени на божествената вечеря в небесния чертог. Това е човеколюбивият и всемилосърден промисъл на нашия Отец Небесен.
         В часа на вечерята Отец изпраща Своя слуга, Своя раб – Сина Божий, Единородния, Който от любов към нас приема образ на раб и става човек, за да ни покани, да ни отвори дверите към Царството Божие.
         Пиршеството там неслучайно е наречено вечеря, защото въплътеният Господ се явява в края на времената. Вечерята е голяма, защото величествена е тайната на нашето спасение, величествен е разкритият за нас смисъл на божественото Домостроителство.
         Но какво се случва? Знаем от новозаветната история, че всички поканени започват да се извиняват. Юдейските началници, фарисеи и законоучители отхвърлят Спасителя и устройват Неговото Разпятие. Всички, които са заети с житейски грижи, ниви, волове, женитби, отказват да идат на вечерята.
         Нечувано е неразумието на поканените. Но има други, които Бог ще призове чрез Своя Син. Има бедни, маломощни, хроми и слепи, които ще насядат редом до патриарсите и праведниците на пира на божествената любов. Това са обикновените юдеи – галилейските рибари, които възжелаха по-добрия дял. А доведените от пътища и друмища са езичниците, дошли от беззаконие и невежество в Светлина и сила. И дори Господарят казва на Сина: „накарай ги да влязат“. А Господ Иисус Христос със Своите чудеса и проповед обръща потъналите в тъма и смъртна сянка в светлината на чертога Божий.
         Тази вечеря е приготвена от създание мира. Но не всеки ще се удостои да седне на трапезата. И не поради липса на покана, не поради липса на щедрост и милост у Господаря на дома. Но заради нашите грижи и пристрастия, нашата привързаност към земното, можем да отпаднем.
         Братя и сестри, да не бъде с никого тази страшна участ – земните ни пристрастия да ни разделят от Царството Божие. Да не бъде, тръните да заглушат доброто семе в душите ни.
          Молете Господа, по Неговата милост и молитвите на Богоматер и светиите, да се окажем и ние един ден със светла премяна, избелена от покаяние, в царския чертог. Защото това е целта, това е смисълът на човешкия живот. Амин!
          Божието благословение да е с всички вас.

Проповед на Неделя 11-та след Неделя подир Въздвижение, 2022

Стенопис: http://www.hram-chg.ru

към Начало

           Днес оковите на безчадието се развързват, защото Бог, като чу Йоаким и Анна, яви им повече от надеждата им, като явно обеща да им се роди Богоотроковицата, от която Сам Неописаният да се роди, Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат: радвай се, благодатна, Господ е с тебе.

Братя и сестри,

          На 9 декември Светата Православна Църква чества зачатието на света Анна – богомъдрата потомка на Аароновия род, удостоена да стане майка на света Богородица. За тези събитията знаем от Свещеното Предание и най-тържествено ги възпоменаваме на 8 и 9 септември, когато честваме Рождеството на Владичицата Богоматер.
          Знаем, че светите и праведни богоотци Йоаким и Анна са били бездетни и със скръб са носили своето безплодие. Еврейското общество не е гледало с добро око на бездетните, защото всички са мислели, че това е наказание за тежки грехове.
          Но както се случва и друг път в Стария Завет – знаем за Сарра, Аврамовата жена, за майката на пророк Самуил, също носеща името Ана, знаем и за майката на Самсон – всички тези праведни жени в старините си, по Божия милост се сдобиват с рожба.
          И ето – Бог явява Своята чудна милост и над престарелите праведници Йоаким и Анна, на които е отредено да имат чудна дъщеря – най-святата Девица на тоя свят, удостоена един ден да стане Майка на Богочовека.
          Горещата молитва на света Анна е чута и ангел Господен й известява, че и тя ще има чедо – благословена дъщеря, чрез която ще дойде спасението на света.
          На свети Йоаким също се явил ангел и го утешил с радостната вест.
          А на днешния ден – 9 декември, точно 9 месеца преди Рождество Богородично, Църквата чества това велико събитие – зачатието на света Анна, когато тя зачена Приснодевата.
          Днес празнуват всички, носещи името на смирената и свята праведница Анна, майката на света Дева Мария. Знаем, че на всяко богослужение Църквата поменава светите Йоаким и Анна, наричайки ги „богоотци“.
          Бог да ни помилва по техните свети молитви. Защото знаем, че откак свят светува не е имало по-безстрастно и праведно семейство от семейството на светите Йоаким и Анна.
          Честит празник на всички!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.kapadokis.g