Като първозван сред апостолите и брат на върховния (от тях – апостол Петър), моли се, Андрее, на Владиката на всички, да дарява мир на света и велика милост.

Братя и сестри,

          Днес, 30 ноември, честваме свети апостол Андрей, наречен Първозвани, като повикан пръв на нелекото служение на апостолското дело. Свети Йоан Богослов пише за свети Андрей: „Той пръв намира брата си Симона (т.е. Петър) и му казва: Намерихме Месия“.
          В мига, когато Господ  Иисус Христос казва на галилейските рибари: „Вървете след  Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци“, Андрей, заедно със своя брат Симон Петър, оставя мрежите.
          И става Христов ученик, Христов апостол, съработник, труженик на нивата Христова, осенен в деня на Петдесетница с благодатните дарове на Светия Дух, неуморен проповедник на Христовото семе. Свети Андрей е един от 12-те апостоли, удостоени да присъстват на Тайната вечеря, когато Господ установява великото и страшно тайнство на светото Причастие.
          След спущането на Светия Дух, нему се пада по жребий прповед в страните около Черно море, земята на скитите, земите на Константинопол и Северна Гърция. Казват, че свети Андрей достига и до най-страшните и нецивилизовани земи – езическите хълмове, където след векове ще засияят златните кубета на Киев. В пророческо видение той съобщава, че Господ ще просвети и тази страна. В град Патра, на територията на днешна Гърция, свети Андрей е заловен от управителя Егеат и подложен на изтезания за Христовата вяра. С пламенно слово първозваният Христов апостол иска да обърне управителя към Христа, за да му спести вечните мъки. Защото знае, че тукашните мъчения, колкото и да са страшни, са временни, а истински страшни са вечните мъки, които очакват жестокото сърце на озлобения езичник.
          Свети апостол Андрей е привързан на кръст. Така той, както ще видим, и неговият брат Петър, споделят кръстната смърт, подобна на тази на Спасителя. След изтезанието и болките, той не спира да проповядва и дори увещава народа да не се стига до размирици. В последния ден на месец ноември, първозваният апостол е приет в Небесното Царство сред най-ближните Христови приятели.
           По неговите молитви, Бог да прости и да ни помилва! Амин!

Иконата е копирана от http://naosagiasbarbaras.blogspot.com

Евангелско четиво и проповед – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.           Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

             Днешното литургийно евангелско четиво ни представя разговора между Господ Иисус Христос и един от благочестивите юдеи, млад човек, издигнал се до ранг на началник. Този човек, успял да опази всички Божии заповеди от младини, търси път за спасение, иска да наследи вечния живот.
           Господ знае всичко и провижда в сърцата ни. За Него не е тайна, че в сърцето на младия човек се е загнездил червеят на сребролюбието, който не му позволява да постигне съвършенство в духовния живот.
          Христос казва: „..още едно не ти достига, всичко що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене„.
           Но как да се раздели с богатството си този човек, който очевидно е бил силно привързан към него? Как да надмогне сребролюбието, което вече е дълбоко укоренено? Знаем, и евангелистите споменават, че фарисеи, книжници и други народни водачи са сребролюбиви и дори се присмиват на Христовата проповед – призив на непритежаване и борба срещу скъперничеството и алчността.
           Затова и Господ казва, като вижда безплодната духовна борба у този човек, внезапно натъжен, защото не ще смогне да преодолее своята привързаност към земното, Господ казва:„Мъчно ще влязат в Царството Божие ония, които имат богатство„.
           Имаме велики примери за праведници, които са били богати. Такива са Авраам, Ной, Йов, Товит. Такива са и мнозина от християнските учители, посветили живота си на добротворство и милостиня – свети Йоан Милостиви, свети Зотик Сиропитател, свети Мелания Римлянка. Но с доброволно пожертваното за бедните свое имане те се удостояват с небесния чертог. За тях винаги Божията воля е била на първо място.
           А ето – този богат началник не може да послуша Божията покана, въпреки че Спасителят пряко му казва, че ще му даде небесно съкровище.
           Апостолите са оставили всичко и са послушали Господа. Но този човек, въпреки че е опазил Божиите заповеди, не успява да порасне до възрастта на мъж съвършен във вярата.
           Той е пример за всички нас. Пример за това, че може да благоугодим в много, но не успеем ли да преборим най-тежката язва в душата си, трудът ни може да отиде напразно. Пример е за това да не се стремим към  земно богатство, защото то само утежнява пътя ни към Царството Божие.
            Да даде Господ дар на мъдрост и знание да виждаме и да ценим наистина важните неща. А сред тях не е самоцелното трупане на богатства за наша полза.
           Честит възкресен ден!
           Божието благословение да е с всички вас!
        Амин!

Копирайте Евангелско четиво и проповед на Неделя тринадесета след Неделя подир Въздвижение

             В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Иконата е копирана от Wikimedia Commons

Иконите са копирани от http://www.ant1news.gr и http://www.haoss.org.

Тропар

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

           За нас, българите, свети Климент, заедно със свети Наум, остават най-силно свързаните с българската духовна култура, светители. И това не е случайно – след отстраняването на свети Горазд, поради интрига на немското духовенство, най-старши по възраст от приближените на светите братя, е свети Климент. Дори нещо повече, житиеписецът на свети Климент – блажени Теофилакт, описва Климент като най-близък ученик на свети Методий, по род славянин.
           Знаем, че след смъртта на свети Методий, Климент и школата на славянските преводачи е разпръсната от немския епископ Вихинг, който не желае в земите на Чехия да има славянско богослужение.
           Нямаме сведение какво става с Горазд и Сава, но за Климент, Наум и Ангеларий се знае, че достигат пределите на България.
           Свети княз Борис – Покръстителят, владетел с ясен политически взор и изключителна проницателност, е предвидял нужната писменост на роден език. Още в Плиска свети Климент има възможност за разгръщане на широка по обем книжовна дейност. Освен превода на богослужебната литература, свети Климент, заедно с Константин Преславски, създава блестящи творби, пример за най-изискан стил и най-възвишено богоозарение. Сравним е единствено със знаменития си учител – неподражаемия по точност на изказа и философичност, създател на азбуката – свети Константин, наричан Философ.
            Изпратен в Девол, Главиница и Охрид, свети Климент организира училище за начална грамотност и подготвя свещенослужители. В житието му пише, че за кратко време е успял да обучи 3500 души – цифра, в която някои изследователи подозират хипербола, но всъщност показваща грандиозното му дело, като макар и със съработници, основната тежест по организация и идеен план, е била несъмнено на свети Климент.
            Както знаем, свети Климент още в Рим, когато папата канонизира славянските преводи, е ръкоположен за свещеник, а след възцаряването на Симеон става епископ, и то „пръв епископ на български език“.
            Ето как звучи на един език с новосъздадена писменост, с динамично изковаващи се понятия, изящния слог на ненадминатия Климент, пишещ възхвала на своя незаменим учител свети Кирил: „Облажвам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната …. Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава…. Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе над моя народ дъждовният облак на богопознанието… Облажавам твоята златозарна утроба , от която изтече за моя народ животворна вода….. Облажвам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят….“
            Тази „светлинна теология“, това изграждане на сложни прилагателни, носещи наносите на християнската мистика, това сътворяване на нови думи, е дело на свети Климент – отличителна черта на неговите текстове, несравними нито с Константин Преславски, нито с Йоан Екзарх, чийто принос към „златния век“ е също колосален.
            С право свети Климент е строител, съзидател на старобългарския книжовен език, сравним единствено с поетичното перо на знаменития Григорий Богослов, тъй обичан от свети Кирил Философ. С право Софийският университет и множество училища в страната носят името на Охридския чудотворец.
            И неслучайно, благодарение на неговото изящно перо, разполагаме с най-основните извори за делото на самите свети братя – „Пространно житие на Кирил“ и „Пространно житие на Методий“. Блажени Теофилакт пише, че преди смъртта на Климент, някои от учениците му видяли насън, че светите Кирил и Методий дошли при блажения и му предсказали края на неговия живот.
            Ето така – заедно на небесата са праведниците, трудили се усърдно на Божията нива, учители и ученици, боговдъхновени светители, духовни лампади, сияещи светилото на непомръкващата вяра (да не забравяме, че всички техни усилия са именно, за да могат славяните да слушат Библията на роден език, а не в името на абстрактна духовност или автономна култура, или самостойна книжнина, защото на езика на средновековния човек, духовността е винаги тъждествена с вярата в Бог). Сега са заедно пред Божия престол в съзерцание на Божествената слава – седмина, които достойно се потрудиха, за да отворят духовните очи на съвременниците си и поколенията след тях.
              Заедно са светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий – с добрия подвиг подвизавали се, пътя свършили, вярата опазили, и ето за награда получили нетленния венец на правдата в Божието Царство.
              Награда е и това, че и до момента изписваме  „вяра“, така както свети Климент ни показа….

*патристика – название на светоотеческата литература в периода 4-8 век

Иконата е копирана от http://www.atelierpraxis.blogspot.com

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru

На 22 ноември почитаме свети Михаил Воин, българин

Евангелско четиво на Неделя девета след Неделя подир Въздвижение – Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.  Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?  Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

Прочетете:

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Днес честваме Онази, Която в пророческо вдъхновение предвидя за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“(Лука 1:48)
           Тържествуваме заедно с девиците, понесли запалени свещи и запели химни, въведението на тригодишната Мария в Йерусалимския храм. За това празнично събитие от живота на невръстната младенка знаем от Свещеното Предание, явено в раннохристиянски текстове и в словата на много свети отци, чествали този ден.
            Праведните богоотци свети Йоаким и света Анна, решават да изпълнят своя обет – да отдадат на служба Богу роденото от тях дете. С множество роднини от своите царски и свещенически родове, богоотците потеглили от Назарет за Йерусалим.
            Блажени Теофилакт пише, че не само земният Йерусалим се събрал да види това празнично шествие, но и небесният град Йерусалим – светите ангели Божии се събрали да видят преславното въведение на малката отроковица в храма.
            И ние, ведно с тях ликуваме да съзрем избранницата Божия – Онази, Която ще се удостои след броени години да стане Вместилище на Невместимия.
            Свещеникът от Авиевата смяна – Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, посреща Тази, Която ще се превърне в Новата Ева – Ева, чрез която вече ще се извърши спасението на човешкия род.
            Защото чрез прародителката Ева грехът влезе в света, а чрез Преблагословената Девица се осъществи дългочаканото избавление.
            Да дерзаят пророците, които в своя боговдъхновен взор говореха за възлюбената от Бога Владичица, да дерзаят тези, които я описваха в старозаветното писание като неопалима къпина, покарал Ааронов жезъл, Божий кивот, руно Гедеоново и множество предобрази, които се отнасят за Пречистия съсъд, в който Бог благоволи да се всели.
             И на иконата на днешния празник се виждат високите стъпала към храма, които сама Пренепорочната изкачва, за да влезе в Светая Светих  по Божие благоволение, в Светая Светих – там, където първосвещеникът влиза само веднъж годишно и произнася Божието име.
             Знаем, че света Анна често е идвала да навести своята дъщеря. Малката девица бързо изучила старозаветното Писание в съвършенство – затова често я виждаме изобразена с книга или хурка в ръка.
             Светата Дева се е обучила на изкусно ръкоделие – шиене и тъкане, тя е шиела храмовите завеси. Нейният живот в храма е бил молитва и труд.
              Ето така – в богосъзерцание и служение на Бога, Мария се е готвела за великото чудо – възвишената тайна на Божието Домостроителство, а именно – Боговъплъщението.
               Днес по традиция християнските семейства са в храма, за да почетем този славен празник. И да се приобщим със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни.
               Редно е да знаем и друго – че не подобава да напускаме богослужбата преди края на светата литургия. Свети апостол Павел казва:“ Не напускайте събранието“. Има древни канони от съборите на светите отци, които налагат анатема на всеки, който не достоява до края на службата.
               Мнозина по незнание мислят, че когато завесата се спусне и каже: „Святая святим“- „Светинята е за светиите“, мнозина мислят, че службата е свършила.
               Тръгвайки си, те обръщат гръб на светлите ангели, които невидимо са изпълнили храма по време на претворяването на Светите Дарове.
                Когато тръгнем ненавреме, падаме под запрещението на древните църковни канони и сами се подлагаме на осъждане.
               Едва след възгласа на свещеника „С миром изидем“ – „С мир да излезем“, можем да тръгнем, щом имаме уважителна причина.
               И ако досега не сме знаели това, незнанието няма да ни се вмени за грях, но щом вече го знаем – нека да направим нужното за нашето спасение.
               Бог ни е дал свободна воля, но от нас зависи как ще я използваме.
                А сега нека всички, подготвили се с пост и лична изповед пред своя изповедник, да пристъпят към Светата Чаша!
                С вяра, благоговение и трепет да се молим – Тялото и Кръвта Христови да ни са за спасение, просветление и вразумление. Амин!

Копирайте Проповед на Въведение

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Евангелско четиво и проповед

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?

Има още →

Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

    „Ако някой е намерил истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата” 
                                                 свети Йоан Златоуст

           С тази крилата фраза златоустият богослов, един от най-ярките писатели на 4-тото столетие, перфектно образованият в античните философски школи антиохиец Йоан, сякаш се обръща към нашата съвременност.
          Очевидно е, че става въпрос за вяра, не за истина в смисъла на някакъв факт от сферата на тяснопрофилираното знание (т.е. не е истина от типа на научен факт като този, че ацетилхолинът е медиатор при преноса на нервни импулси в синапсите). Говори се за намерена Истина, за Истина която Е, за Христос, за Христос, Който е Пътя и Истината и Живота, за тази Истина, която ще познаем и която ще ни направи свободни. За тази истина пише Йоан Златоуст.

Има още →