На днешната четвърта неделя след Пасха, Църквата ни припомня дивно Божие чудо. Господ Иисус Христос изцелява тежко болен, парализиран от 38 години страдалец. Клетникът лежи на своя одър в къпалнята Витезда, което значи Дом на милосърдието. Цели 38 години той моли своите близки да го водят там, с надеждата, която имат всички болящи наоколо – Ангел Господен да слезе, да раздвижи водата и първият, който влезе в тази вода, да се изцели. Господ го пита: „Искаш ли да оздравееш?“ И го пита, за да се уверят всички, че душевното състояние на болния е добро. Разслабеният не роптае, не проклина Бога, не обвинява никого, не съди и не се гневи. Той се обръща учтиво към Непознатия, заговорил го за неговото страдание: „Нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята“ – казва нещастния страдалец. Как така си няма човек този клетник? Ето, пред него е Онзи, Който стана човек, Който заради всички нас, болните, се облече в плът. Христос Спасителят е пред него! Христос Спасителят е пред всички нас! „Стани, вземи си одъра и ходи“ – казва Изцелителят на парализирания. С тези думи Той изцели и онзи разслабен, когото четирима спуснаха през покрива на дома. Чудото е сторено. Милостивият Чудотворец въздига плътта, изтляла в многолетната болест. Христос стои и пред нас и ни пита дали искаме да оздравеем. Да, ние не сме телесно болни като разслабения. Мнозина от нас могат да се похвалят с отлично здраве. Други пък усещат немощ едва с наброяването на годините. Но всички ние сме болни, болни са душите ни, претоварени от грехове. И всички сме подканени от Изцелителя, от нашия Човек – от Богочовека, всички сме приканени да се изцелим. Лекарството е пред нас. Лекарят – също. Това лекарство, братя и сестри, е истинното, нелицемерно покаяние, което отхвърля всяка топлохладност, всеки компромис с вярата. Искаме ли да оздравеем? Защото всички ние сме в Дома на милосърдието – в Църквата. Господ иска всички да се спасим. Но дали и ние наистина искаме това? Посещаваме ли с молитва нашите болни души? Принасяме ли истинско покаяние? Плачем ли за греховете си? Изповядваме ли се? Причастяваме ли се? Или – за ужас – гледаме формално на делото на нашето спасение. Времето ни тук е кратко. Да не го пропиляваме. Онзи, който не е кръстен, да се кръсти. Онзи, който не е венчан, да се венчае, макар и в преклонна възраст. Онзи, който не се е изповядал, да го направи, докато е време. Онзи, който не е простил на ближния си, да не се бави да го стори. Защото нашата разслабена от грехове душа трябва да се спаси. Но Милостивият Бог дава място на нашата свобода. Да даде Господ, със страх и трепет да извършваме делото на нашето спасение. За да не се окаже, че сме цял живот в Лечебницата – Църква, а не сме изцелени. Божието благословение да е с всички вас. Амин!
Светлината на Храма 