Ние сме символни същества. Така сме устроени, че непрестанно разчитаме различни знаци и символи, дори на нивото на най-баналното ориентиране.
          Знаем, че външността, стойката, походката, поведението говорят за отношението ни към света и говорят за скритото в нас, отнасят се по някакъв начин към нашата същност.
          Затова от само себе си се разбира, че никой не очаква да види в църквата човек по бански или някой с току-що запалена цигара.
          Това е ясно, но дали ще възроптаем срещу тези ”правила” на поведение в храма. Дали ще ни се стори излишно да се обличаме и държим по определен начин в мястото, където цари абсолютна свобода на духа – в Божия дом? Свързваме ли „правилата” с някакви ограничения?
          Знаем как да идем на парти, театър, на делова среща или на екскурзия. Знаем и как да идем в храма. Нима нещо ни пречи да се съобразим със свещеното пространство? Странно е – на една венчавка, предупредената младоженка е с покрити рамене, а всички презрели баби и лели около нея триумфират в голи рубенсови форми.
          Ако се съобразим с естественото поведение за църква, то значи даваме външен израз на това, за което сме там – да отдадем почит на Господа в благоговение и душевен мир. Това все пак е някакво усилие.

Някои напътствия за присъствието ни в православния храм

          Храмът е Божий дом, в който невидимо присъства Сам Бог, затова и нашето поведение трябва да бъде съответстващо на особеностите на това място.

Преди да отидем в храма

• Облеклото ни да бъде прилично. Не е желателно да отиваме в храма с къси панталони и разголени рамене.
• Жените следва да се обличат в женски дрехи. Това е унаследено от древната църква, тъй като в античността преобличането в дрехи на другия пол е свойствено на артистите от театъра, които са били с неморално поведение и са показвали най-груби и вулгарни зрелища.
• Хубаво е, ако имаме възможност да идваме 10-15 минути преди да започне богослужението, за да купим свещи, да се помолим и поклоним пред светите икони и пред други светини в храма.
• В църковния двор не е позволено да се пуши, да се хвърлят боклуци, там не бива да говорим или да се смеем на висок глас. Не е редно да се влиза в двора с животни.
• Фотоснимки или заснимане на филми могат да се правят единствено с позволение и благословение на предстоятеля на храма.
• При влизане в църковния двор е редно да спрем и да се прекръстим.
  За кръстния знак. Кръстният знак извършваме правилно като със събраните три пръста на дясната ръка – показалец, среден и палец докосваме последователно челото, под гърдите, дясното и лявото рамо с думите „В името на Отца и Сина  и Светия Дух. Амин.”
  С полагането на кръстния знак ние показваме своята причастност към Христовото разпятие и в по-широк смисъл просим освещаващата сила на Христовия кръст, на който Спасителя умря за целия свят, да дойде върху нас. Прекръстването е нашата заявка за принадлежност към християнството, но много по-важно е, че е реално оръжие срещу злите сили, които невидимо воюват с човешкия род. Сведения за прекръстването върху себе си и на четирите посоки на света при молитва дава Тертулиан ( 2 век), който обяснява на младоженка – християнка, омъжваща се за езичник за трудностите на съвместния живот – как тя вечер ще се прекръства,ще прекръства ложето и четирите посоки на света.

 В храма

• При влизане в храма също спираме и с молитва се прекръстваме.
• В храма мъжете влизат и стоят с непокрити глави. От най-дълбока християнска древност жените пристъпват прага на храма с покрити глави, следвайки наставлението на св. ап. Павел:„всяка жена, която се моли гологлава, засрамя главата си“ (1Кор. 11:5) и добавя “oбаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии” (1Кор. 11:16)
• Ако носим ръкавици, редно е да ги свалим, преди да се прекръстим.
• При влизане в храма можем да запишем имената на свои близки за молитвено споменаване по време на службата.
• Църковната свещ е символ на нашето молитвено горене пред Бога. Палим свещи в спомен на думите, описали молитвеното събрание в присъствието на св. ап. Павел „В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.“ (Деян. 20:8)
• Когато свещниците са претрупани (напр. на голям празник), не се възмущавай духом (или гласно), ако служителите в храма угасят твоята свещ, за да поставят на мястото й други свещи. Бог вижда в нашите сърца, много преди да сме се вглъбили в молитва и запалили свещ, Той е узнал молитвата ни – затова да не се смущаваме, ако свещта ни бъде загасена.
• Ясно е, че в храма не бива да говорим или да се смеем на висок глас. Не бива също така да държим ръцете си в джобовете, зад гърба, да ядем или дъвчем.
• В храма не бива да се внасят други храни, освен хляб, вино, елей и жито, които се използуват в богослужението. В храма могат да се внасят за благославяне плодове и мед, великденски яйца и някои ястия, подготвени за панихида*.
• Не бива да заставаме с гръб към св. олтар, тъй като това е неблагоговейно.
• Когато се наложи да пресечем пространството пред централните (царските) двери на иконостаса, за да преминем от едната половина на храма в другата, трябва за миг да спрем, да се прекръстим с лице към царските двери и да направим лек поклон.
• Не бива да разговаряме в храма. При необходимост трябва да говорим кратко и тихо, така че да не смутим никого. Прието е познатите да се поздравяват помежду си с лек поклон, оставяйки всеки разговор за после. Ръкуването в храма не е благоговейно.
• Когато идваме в храма с малки деца, трябва да опитаме да ги успокоим, за да са по-тихи и да не смущават вярващите. Нужно е да имаме търпимост към палавите деца, защото Сам Христос казва „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.”(Марк. 10:14)

 По време на богослужение

• Не е редно да се разхождаме из храма и да разглеждаме иконите и стенописите по време на богослужение.
• По древен обичай в храма мъжете застават отдясно, а жените – отляво, тъй като отдясно е голямата иконостасна икона на Христос, а отляво е голямата иконостасна икона на Богородица.
• Ако по време на богослужение архиереят или свещеникът стоят в средата на храма, не бива да се преминава пространството между тях и св. олтар.
• Да подпяваме с църковните певци може само съвсем тихо.
• По време на богослужение е редно да седим само поради болест, немощ или силна умора. При това не бива да слагаме крак върху крак, тъй като това е леката неангажирана  поза на човек, отморяващ в кафене или край масата. Изправената ни стойка изразява следването на Христовите думи: „… изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви” (Лук. 21:28)
• Когато свещеникът кади в храма, заставаме с лице към него и му правим път. Когато преминава покрай нас не се кръстим, а наведждаме леко глава. Прекланяме глава (без да се кръстим) и в случаите, когато свещеникът призовава: „Приклонете главите си пред Господа”, и когато благославя с „Мир всем” („Мир на всички”). Когато обаче свещеникът благославя със св. Кръст, трябва да се прекръстим с благоговение.
• Най-добре е да се въздържаме от забележки към когото и да било. Да проявяваме повече търпимост, тъй като сме свидетели вместо на меки забележки, на гневни упреци, които могат само да отблъснат хората от храма. Освен това така се самоиздигаме в ранг на учители там където сме само ученици. Ако се случи някаква нередност, да се обърнем към църковнослужителите (свещопродавци, клисари и др.)
• Не е желателно да напускаме храма преди края на богослужението. По-рано можем да си тръгнем поради немощ или сериозна необходимост. Добре е да изчакаме думите за отпуст* „С мир да изидем” ( С мир да напуснем.)
• След като богослужението завърши, преди да излезем от храма, трябва да се прекръстим с лице към св.олтар, прекръстваме се и преди да излезем от църковния двор, като се обърнем с лице към храма.

Използвани източници:  www.pravoslavieto.com и http://www.elisavetgrad.ru

*отпуст – заключителни думи на свещенослужителя в края на богослужението.
*панихида – заупокойни молитвени последования, отслужвани от свещеник.