Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

“Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“

 Братя и сестри,

          С тези думи нашият Господ Иисус Христос обяснява на апостолите защо те не са могли да изцелят бесноватия лунатик. Тази случка ни предава не само евангелист Марк, но също и евангелистите Матей и Лука.
          Докато Спасителят е на планината Тавор, където апостолите Петър, Иаков и Йоан съзерцават Неговото преобразяване, Неговата нетварна светлина и божествена слава, докато това се случва, останалите от дванадесетте ученици в подножието на планината се срещат с бесноватия лунатик, доведен от своя баща. Изглежда вярата у този измъчен родител не е достатъчно силна, изглежда и подигравките на присъстващите книжници повлияват на духа на апостолите. Но най-важното, най-важното Господ ни го разкрива след извършването на чудото – велика, велика вяра е необходима, а също и молитва и пост за изцеление на обсебените ни от страсти души.
           Да, нашите болки не са тъй явни. Нашата болест не е тъй видима, както е у нещастното момче, дълги години измъчвано от бесовете. Дяволът не ни поваля на земята. Поне не видимо.
           Но всъщност, макар и прикрито, всички, в по-голяма или в по-малка степен сме нападани от врага на нашето спасение.
           И нека не се лъжем. Когато застанем на Христовия път, на тесния път на скърбите, нападенията на злите сили се увеличават пропорционално на Божията благодат, която невидимо ни подкрепя. А онзи, който изобщо не търси Христа, онзи, който няма вяра, той сам по себе си е отблъснат от живителните струи на истинския живот. И дяволът не се стреми да го напада и терзае, защото такъв човек няма желание, нито възможност, нито намерение да води битка за спасението на душата си. Затова нерядко земният живот на такъв човек е охолен и радостен, пълен с всякакви земни блага, лишен от скърби и угнетение. Но ние знаем, че най-важното е придобиването на Царството Божие, което е цел на всеки християнин.
           Затова твърде много, твърде много са скърбите на всеки, който е решил да стъпи на този тесен път. Той е атакуван всекидневно, ежечасно от лукавия дух, притесняван е от невярващи роднини и приятели по плът, но не и по дух. Подиграван е в обществото, където поговорката „Прекален светец и Богу не е драг“ се е превърнала в универсално извинение за липсата на духовен живот.
           Защото зад укорното определение „прекален светец“ могат да се поставят всички, които ходят на църква, постят и се молят, изобщо всички, които съзнават, че отвъд видимото има обозрение на духовната битка, където наши съюзници са ангелите, светиите, Майката Божия и, разбира се, Господ.
           Братя и сестри, нека и за миг да не се съмняваме, че макар и атакувани от тъмните сили, макар и воюващи с поднебесните духове на злобата, макар и членове на войнстващата земна църква, ние сме покрити с великата благодат на Христовата невеста – Църквата и, че изпитанията ни са по мярата на нашите слаби човешки сили.
          Защото невъзможното за човека е възможно за Бога. Ако просим от Него духовното, Той ще усили в нас вярата, ще ни укрепи духовно, ще ни защити, ще ни помилва и съхрани. И не само за тоя временен живот, който е кратък като сън, но и за оня – вечния, за който не трябва да щадим никакви усилия.
           И молитвата „Господи, помилуй“ нека да е винаги в нашите умове и сърца. Та по застъпничеството на Майката Божия, на славния и велик Йоан Лествичник и на всички светии, живели като ангели, Господ да се смили над нас грешните и обсебените от страсти и недъзи. Амин!

Копирайте: Проповед на Неделя на преп. Йоан Лествичник, 2024

Икона: https://moiteikoni.wordpress.com/