Лука 15:11-32

          И Господ още каза: един човек имаше двама сина, и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда, и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини, и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, направи ме като един от наемниците си.

          И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри и като повика едного от слугите, попита: що е това?           Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих, и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си, а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое, а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Братя и сестри,

            Миналата неделя Църквата ни прикани да заживеем с покаянието на митаря, а днешната притча отново настоява да имаме съкрушеното сърце на завърналия се блуден син. Той е погубил един по един всичките си добродетели в страната на греха и смъртната сянка. Стигнал до дъното на падението си, нещастникът се усеща, идва в себе си и си спомня за бащиния дом, който той високомерно и безразсъдно е напуснал, огорчавайки любимия баща.
            И ето – блудният син извървява пътя обратно към Своя Небесен Отец – защото именно Отец е бащата в притчата. Извървява пътя на покаянието и съкрушеното сърце, признава греха си с разкаяние и е готов дори да бъде наемник в дома на Баща си, ще рече – Църквата.
             Разбира се, всеблагият Баща с ликуване и радост го посреща, възвръща синовното му достойнство, заколва угоеното теле за празника, а това е образ на безкръвната жертва – Светото Причастие. Всички празнуват завръщането на онзи, който беше мъртъв и оживя, изгубен, и се намери.
             Онова, което прави впечатление в притчата, е поведението на големия брат. Разбирайки, че тържеството е в чест на завърналия се син, той се сърди, лицето му е помрачено, думите му към бащата са пълни с горчивина и озлобление.
              Отец кани първородния син с обич и дълготърпение: „Чедо, всичко мое е твое. Ти си винаги с мен.“ Но големият брат, събирателен образ на богоизбрания юдейски народ, който отхвърля Месията – Христа, отказва да бъде на тържеството в Небесния чертог и сам се отлъчва от Църквата.
              Не си ли мислим, че сме достатъчно праведни, след като сме възпитани като християни, цял живот идваме на църква, палим свещи и се причастяваме четири пъти годишно? Не си ли въобразяваме, че сме уредили отношенията си с Бога, че сме прави в Неговите очи и в очите на хората? Не се ли къпем в илюзорните вълни на тщеславие и мнима праведност? Не носим ли напразно званието „християнин“, а в сърцата си сме топлохладни, бавни на милост, бързи на осъждане, богати на скрити немощи и недъзи, високомерни до тази степен, та дори смятаме, че няма кой знае какво да изповядваме? Сърцата ни са закоравели и рядко истинско покайно чувство се прокрадва в тях. Но пък ясно виждаме греховете на нашите братя и сестри, на близки и далечни.  И колкото по-ясно виждаме чуждите грехове, толкова намаляваме зрението за собствените си духовни язви.
               Братя и сестри, да бързаме да се уподобим на блудния син в осъзнаването на нашите немощи, в искреното и дълбоко покаяние и да се пазим като от огън от завистта на големия брат, който не иска дори да пусне в дома на Отца окаяния грешник. Амин!

Иконата е копирана от https://theologikoanalogio.wordpress.com

към Начало

          Днес честваме светител, борил се за чистотата на вярата в наши дни, неотдавна – през 20 век. Това е свети Серафим, епископ Богучарски, Софийски чудотворец, който се покои в криптата на руската църква в София. Той е изобличавал съвременните ереси и най-вече ереста на икуменизма – учението за сливането на всички християнски деноминации и тяхното богослужебно единение.
          В дни като днешните, когато хората напълно са изгубили всякакви духовни критерии, разбираме още по-ясно колко значим е неговият принос в разясняването на болезнени духовни проблеми, често загърнати в наметалото на най-добри, привидно, намерения.
          Защото силата на Христовата Църква, на православната Църква, е точно учението на Нейния Основател, Иисус Христос, Който ни учи чрез устата на Своя апостол: „Не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив – разобличавайте ги.“
          Добре е днес да се сещаме за това в моментите, когато ни казват, че всяка вяра е истинна, че трябва да уважаваме чуждите заблуди (йога, прераждане, суеверия, талисмани, гадания, екстрасенсорика и всевъзможни лъжеучения) и да не се заблуждаваме, защото само Христос е Пътят, Истината и Животът. И след като сме познали истината, търсейки нещо друго – очевидно търсим лъжата.
           Господ да се смили над нас, за да се покаем за твърде голямото множество грешни мнения, в които сме пребивавали по незнание, а понякога и поради гибелно упорство. Амин!

Иконата е копирана от https://fotoload.ru

           На 24 февруари възпоменаваме четиридесетия ден от представянето в Господа на монахиня Валентина Друмева, игумения на Калоферския девически манастир. Упокои се в Господа един неуморен труженик на нивата на православната духовност, плодовит църковен писател, незабравим съветник по пътя на спасението, изследовател на родната святост, извадил от забвение житията на мнозина новомъченици, ръководител на мащабна школа по вероучение, боговдъхновен съсъд на Божията благодат. За нея с право могат да се припомнят библейските слова: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.“ (Пс. 103:33)
            Целият й съзнателен живот бе осветен от вярата, всичките й сили насочени в труда по нелеката задача на популяризиране и разясняване на основните християнски начала за малки и големи.
           Немалка част от творбите й са не просто непреходни по значение, но и с приносен характер в различни области на богословието и родната църковна история.
           Красноречива и задълбочена, тя успя да привлече, изясни и просвети мнозина, за които сега скръбта и загубата са твърде тежки.
           Светла личност, украсена с много добродетели, майка Валентина послужи на мнозина като пример за достоен християнски живот. Вярваме и се надяваме, че сега тя е в небесната обител с ангели и светии и лицезре Спасителя, Комуто посвети всецяло своите мисли, моления, слова и дела. Бог да я прости и посели в място злачно, блажено и спокойно. Вечна да е паметта й!

Лука 18:10-14

           Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

          Боже, бъди милостив към мене грешния!
        С тези думи на дълбоко и искрено разкаяние един грешник –митар, ще рече бирник, измъчил с данъци десетки люде, презрян чиновник на римската власт, с тези думи на покаяние грешникът е оправдан. Христос казва, че си отиде оправдан повече, отколкото другия.

          Кой е другият, който се моли в храма? Ето това е фарисеинът, законоучителят, юдейският наставник, онзи който спазва без остатък буквата на закона. Това спазване обаче не му дава милосърдно сърце, а напротив – в сатанинска гордост се къпе душата на този тесногръд и фанатичен следовник на Мойсеевия закон.
          Фарисеинът благодари Господу като казва: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници, прелюбодейци или като тоя митар. Постя два пъти седмично, давам десятък от всичко…”
          Ето така фарисеинът е уредил своите отношения с Бога.Той се гордее безмерно с мнимата си праведност, превъзнася се във висините на тщеславието и гордостта, надменен е към грешника.
          А Бог, Който се противи на горделиви, поглежда с милост на разкаяния митар, който се моли като плаче и дори не смее да повдигне поглед нагоре:„Боже, бъди милостив към мене, грешния!”
          Да споделим покаянието на митаря – това ни призовава църквата днес. Защото Господ казва, че точно митарят си отиде от храма оправдан повече, отколкото прославеният в собствените си очи фарисеин. Превъзнесеният ще бъде унижен, а смиреният въздигнат. Последните ще бъдат първи, а ето и Сам Господ слезе от небето и застана сред човеците като слуга и дори уми нозете на своите ученици.
          От нас зависи и от Божията благодат, разбира се, да стоим далеч от всяка мисъл за мнима добродетелност. Защото сме празни откъм добри дела. И не само ние, а и тези, които денонощно служат Богу, не се оправдават с дела.
          Оправдаваме се с вяра и покаяние, със съкрушеното сърце на бирника.
          Ето това трябва да жадуваме – искрено и неподправено покаяние, което да покрие греховете ни.
          Да даде Господ сърдечното съкрушение на митаря да е с всички нас – не само в дните на предстоящия пост, но във всеки миг до смъртния ни час. Амин!

Стенописът е копиран от http://www.pravmir.com

към Начало

             Да поменем молитвено представилия се в Господа йеродякон Игнатий, по-известен като Васил Левски. Днес се навършват 148 години от насилствената кончина на почитания от всички българи монах, воин и мъченик. Да се молим Господ да му прости всички волни и неволни прегрешения и да го упокои в място злачно, блажено и спокойно.

Разгледайте презентацията  Дяконът

Копирайте презентацията Дяконът

Иконата е копирана от http://balgarion.blogspot.com

Матей 15:21-28

          И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.
          И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: Отпрати я, защото вика подире ни.
          А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
          Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!
          А Той отговори и рече: Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
          Тя каза: Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
          Тогава Иисус й отговори и рече: О, жено, голяма е твоята вяра, нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя.

Братя и сестри,

            Днес чухме евангелското четиво според евангелист Матей за жената хананейка – езичницата, която измолва от Спасителя изцелението на своята бесновата дъщеря. Забележете колко е смирена тази нещастна жена, никакъв отговор не може да я отчае, тя вижда пред себе си Изцелителя от Давидовия род. Нищо не е в състояние да я спре в нейната настойчива майчинска молба. Неутешима и ридаеща, тази жена езичница дава пример за съкрушение и смирение, каквито не се виждат сред богоизбрания народ. Нейната молитва е образец на молитвения вопъл на всички майки, ридаещи над болните си чеда. А и всички ние, макар да нямаме бесновати дъщери, имаме плът, ужасно беснееща от страсти, плът, която трябва да смирим и облагодатим. Дано бъде голяма вярата ни, голямо усърдието в молитвата ни, да настояваме за изцелението на тази наша плът, искаща  да ни провали в бездната на злото.
             Защото, макар че Бог видя, че всичко създадено е добро и дори твърде добро, то точно чрез материалното ни тяло врагът на нашето спасение подготвя нашето падение. В битката срещу този древен враг на човека, в битката срещу човекоубиеца сатана, сме подкрепени от Божията помощ и от молитвеното застъпничество на Майката Божия и светиите. Да прибягваме по-често към молитвата, да молим Господ да ни разкрие скритите недъзи на душите ни, за да имаме време да принесем покаяние с надежда за вечния живот.
            Ето, днес честваме и успението на богоозарен духовник, изключителен книжовник, изряден постник и велик мислител – честваме свети Константин Философ, по-известен като свети Кирил, създателя на славянската азбука. Със своето равноапостолско мисионерско дело свети Кирил отваря сърцата на цели народи за разбиране на Словото Божие. Така той измъква хиляди от езическата заблуда, дава на своите по род, славяните, разбирането и вникването в Христовото учение. Като събеседник на ангелите той предстои пред Божия престол заедно с Майката Божия и множеството просияли в святост Божии угодници и се застъпва за нас, за проглеждането ни от още по-гнетящата тъма на езичество, суеверия и заблуди сред нас, неговите потомци. Благодарение на свети Кирил, на божествения Методий – негов по-голям брат и неуморен преводач и на техните ученици четем и пишем на азбука, създадена специално за превод на Свещеното Писание, азбука, чиято първа буква е имала начертание на кръст.
           Дано успеем, по молитвите на боговдъхновените първоучители на славянския род и ние да се избавим от цялата езическа мерзост, която е помрачила душевния ни строй. За да можем с право да се наричаме християни, не само по име и по род, но по мисли, чувства и дела.
           Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Изображенята са копирани от https://vivirlafecatolica.blogspot.com и http://www.cyrylimetody.marianie.pl

         Матея 25:14-30

          Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата и веднага отпътува.
          Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта, също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два, а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
           След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта, ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
          Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта, ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.
          Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал, затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва. Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта, защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има, а негодния раб хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

          Радвай се благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата, Христос Бог наш, Който просвещава намиращите се в тъмнина. Весели се и ти, старче праведни, приел в обятията си Освободителя на нашите души, Който ни дарява възкресение.

Иконата е копирана от http://www.azbyka.ru