Тропар
Гл. 4
Твоят мъченик Господи, Райко-Иоан, като просия със силата и славата на древните мъченици, се показа и втори Иосиф, посрамил коварството на бесовете и тяхната развратна слугиня и нова египтянка. Заради неговите молитви Христе Боже, спаси нашите души!

Кондак
Гл.2
Златар по занаят и чист по сърце като трижди претопено злато, ти си станал златен съсъд на Светия Дух, многострадални Райко-Иоане, и с това си наследил Рая, древната наслада, откъдето се молиш за спасението на нашите души!

Величание
Величаем те, страстотерпче свети Райко-Иоане, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!

          На 14 май Църквата поменава свети Райко Шуменски – новомъченик от българския род, сподобил се на този ден с мъченическа кончина. Това се случва през 1802 година в родния му град Шумен. Знаем мъченическия му подвиг благодарение на йеромонах Никифор от остров Хиос, записал от очевидец изповедничеството и страданието на 18-годишния юноша. Левкийският епископ Партений – един от най-ерудираните йерарси на нашата църква, потрудил се много в преводи и събиране на жития на родни светии, е превел от гръцки мъченичеството на свети Райко.
          Младият българин бил по занаят златар. Работил е в центъра на Шумен, наречен в житието „голям град“. Красив и добродетелен, той привлича вниманието на една неомъжена туркиня, живееща точно срещу работилницата му. Един ден тя слиза на улицата, повиква Райко, сякаш е с намерение да му възложи поръчка за златен пръстен. Въпреки неговото смущение, туркинята го задърпала вкъщи. Младежът изтръгва ръката си, за да избяга и тя отблъсната, пада по гръб. Любовта ѝ се превръща в ненавист и туркинята с крясъци обвинява Райко, че искал да я насили.
          Следва съд, а на Райко е предложено да се потурчи и да вземе девойката за жена. В противен случай ще умре пребит до смърт. Младият момък, уподобил се на целомъдрения Иосиф в дома на фараона, отказва да предаде Христа. До свършека на мъченията той повтаря „Аз съм християнин“. 
          Бащата на дръзката и безсрамна девойка всякак се опитва да го уговори, че ще бъде почетен зет и наследник на голям имот.
          Но Райко отказва да се потурчи. Следват жестоки, дълги и страшни побои, окачване на куки, изтезания с огън и желязо. За два дни е прибран в затвора. А житиеписецът йеромонах Никифор добавя: „Що са му сторили тия два дни в затвора, остава неизвестно и не се чу навън“*.
          Нито увещанията, нито зверствата успяват да разколебаят добропобедния страдалец. Целият в рани, с изрязани ремъци кожа, посипан в сол и обгарян със свещи, св.Райко повтаря: „Аз съм християнин. Няма да се потурча“.
          Изпитан като злато в горнило, младият златар е обезглавен на 14 май 1802г.
          Не се знае какво е станало с многострадалното му тяло.
          В Царството Небесно той предстои ведно с мъчениците в бели одежди, които идат от голямата скръб (срв. Откр.7:14)
          Молим се да се застъпва за грешния и вече отдалечен от Бога и от вярата български род. Молим се по неговите молитви за вразумление, просветление и спасение.
          Отправяме молитва към него за застъпничество за нашите чада – за да се спасят от сквернотата, извращенията и злобата на тоя век – да ги опази Господ в тайното убежище на своето спасение.

*цитат от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.8

Молитви към свети Райко Шуменски

Молитва първа

             Към тебе, свети мъчениче Райко-Йоане, молитвено прибягваме ние, грешните, като се каем за прегрешенията си. Като пострадал за Христа Господа, дори до проливане на кръвта си, ние ти се молим да ни укрепиш в светата Православна вяра, да живеем според нейните наредби и изисквания и да умрем в нея. Като живял в съвършена чистота и целомъдрие, ние изпросваме от тебе закрила за нашите деца, юноши и девойки срещу множеството изкушения и съблазни, с които ги прелъстява светът. Бидейки изкушаван, но не и победен, ти и на изкушаваните можеш да помогнеш. Бидейки златен съсъд на Светия Дух и носил райски покой в сърцето си, ти направѝ и нас причастници на Божията благодат и унищожи в нас всяко греховно движение на плътта.
            О, свети мъчениче Райко-Йоане, избави нас, немощните, от връхлитащите ни беди, от човешки клевети и тежки болести, като пазиш душите ни от осъждане на ближния и от всяко зло. Вложи в сърцата ни дух на страх Божий, дух на всяко добро намерение. На твоите свети молитви връчваме себе си до края на дните си, в смъртния ни час, на митарствата и на Страшния съд. Амин.

Молитва втора

             О, велики угодниче Христов, свети мъчениче Райко-Йоане! Облажаваме те заради твоята равноангелска чистота, с която си благоугодил на Христа Бога и ти се молим да бъдеш крепък щит и ограда на нашите деца срещу коварствата на блудния бяс, за да получат и те като тебе наградата на Седмото блаженство, което гласи: “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Помоли се и на пречистата Дева и Богородица да ги вземе под своя покров и ги защити от зли човеци и развратители, от насилници и лукави прелъстители. Застъпи се за тях пред Всеподателя Бога да живеят съгласно Неговата свята воля, да ходят в Неговите заповеди и да благоукрасят душите си с целомъдрие, трудолюбие, дълготърпение, честност и всяка друга добродетел. А когато, било поради незнание, било поради лекомислие, породени от младата им възраст, съгрешат срещу Божия закон, възбуди в сърцата им покаяние и ходатайствай за тях пред небесния наш Отец да прости съгрешенията им.
              О, свети мъчениче Райко-Йоане, простри ръце към преблагия Господ и спомени с твоите пречисти уста имената на нашите скъпи деца, за които ти се молим, та по твоите молитви те да се опазят от всяка сквернота на света, да растат в познание на доброто и да им бъдат дарувани сили и здраве за полза на Църквата и отечеството ни.

             Господи Иисусе Христе, по молитвите на свети мъченик Райко-Йоан, смили се над нашите деца (имената), очисти ума им от суетни помисли и ги насочи към изпълнение на Твоите заповеди, за да се избавят от вечните мъки и да наследят Твоето Небесно царство. Амин!

Молитви от „Житие и акатист на свети мъченик Райко-Йоан Шуменски“, изд. Витезда, с.36-40       

Копирайте: 14.05.Свети мъченик Райко Шуменски                                                                            

Иконата е копирана от https://sveticarboris.net/

Кратко животоописание

         Свети мъченик Лазар Български бил от Дебел дял, край Габрово. Отишъл в Мала Азия в с. Соми. Нает за овчар, но като християнин, от турците мразен, хвърлен в тъмница и убит в 1802 година на 28 години.

Прочетете повече:

Стенописно изображение от „Свети Архангели“ в Рилския манастир, Димитър Зограф, 1845 г. (копирано от bg.wikipedia.org)

         Свети мъченик Аврамий Български

          След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
          Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
           Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
           По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая – главата.
           Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ на 6 март 1230 година.
            Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

Източник: https://bg-patriarshia.bg/sv-avramii-bulg

Прочетете още за свети Аврамий Български: Свети мъченик Аврамий Български

Прочетете: Житие на св. преподобна Мария Египетска

СВЕТИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ

І. ЖИВОТОПИС

        Обилните сведения за живота на видния възрожденец, архипастир, книжовник и обществен деец свети Софроний Врачански се съдържат в автобиографичната му творба „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
         Роден е през 1739 г. в Котел. По времето, когато българите тънели в най-тъмна робия, Котел, прикътан в котловината между Ветрила, Разбойна и Юрушки връх, се ползвал с известни свободи. Срещу задължението да пазят пътници и кервани в прохода, котленци ползвали някои привилегии. Селището било управлявано от свои първенци. Предприемчивите котленци, които се заели с джелепчийство (търговия на едро на добитък), се замогнали. В семейството на Владислав Джелеп се родил първороден син, когото нарекли Стойко. Бащата възлагал на него надеждата си, че ще го отмени в занятието и ще умножи богатството на дома. Но момчето било слабовато, болно и мечтателно. Когато Стойко бил на три години, починала майка му. Не след дълго време овдовелият баща повторно се оженил. Една млада чевръста мащеха, чорбаджийска дъщеря, шетала и властно се разпореждала в богатия дом. Тя оспорвала на завареника си правото на първороден. Седем години момчето търпяло гневния вик и тормоза на мащехата – една стръвна война, която ограбила сиротното му детство.

Има още →

        На 7 декември почитаме света Филотея Търновска, прославена с нетленни и чудотворни мощи, родена в Поливот, (Южна Тракия), целомъдрена и преподобна отшелница. Нейното житие е съставил св. патриарх Евтимий, а цели два века, от времето на цар Калоян, мощите ѝ украсяват старопрестолния град Търново. След 1393г., когато османците завладяват Търново, мощите ѝ са пренесени в сръбските земи, а сетне – и във Влашко. Днес те се намират в град Арджеш, Румъния. Тук публикуваме житието ѝ, а пренасянето на чудотворните ѝ мощи от Търново във Видин е описано от съвременника на патриарх Евтимий – Видинския митрополит Йосиф.
          Въпреки че не знаем нищо конкретно за годините на нейния живот, дори само двувековното ѝ пребиваване в нашите земи я прави наша молитвена застъпница.
          Бог да се смили над българския народ по молитвите на света Филотея!

Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий 

          Пътят, който води към добродетелта, е предназначен да наставлява добре душата на боголюбезните и да я отвежда в небесните селения. Защото словото облажава ония, които са се устремили към добродетел и са очистили душевните си сетива. И какво друго ще бъде по-блажено или по-достойно за похвала от ония души, които вседушно са се отдали на Бога и следват Неговите заповеди? Поради това похвала спечелват ония мъдри девици, които всичко презряха и душевните си светилници подготвиха за посрещането на Жениха; така те и с Жениха празнуват, и на неизразима слава се наслаждават(1). Като им подражаваше усърдно, блажената Филотея бе удостоена да проникне в онова блаженство. Тя е, която и днес ни е събрала и ни е приготвила обилна трапеза от многото си чудеса. Нейните молитви призовавам, та да ни подкрепи и помогне да завършим и докрай добре да съградим това слово, посветено на нея, [словото], за което вие ни помолихте. Защото то ще принесе немалка полза и ще подтикне към ревност желаещите да вникнат в него с прилежно усърдие!
          Понеже в началото на сътворението злобният враг бе подмамен от завистта, той не изтърпя човек да живее в Рая.  И като нямаше как да излее своята злоба, намери жената, най-неразумната част, най-крехкото вместилище, неопитна за неговите лукавства и я прелъсти с равнобожие(2). А тя – неопитна за лукавствата му – повярва, подчинявайки се на смъртоносния съвет, поради което получи подобаващо възмездие за престъплението и се лиши от райската храна; и бе, прочее, отлъчена от Бога и от Рая. Затова бе наказан целият човешки род, затова има различни пороци и изкушения, затова жената бе подчинена на мъжа, затова той, [жено], те владее, затова жената бе осъдена да ражда в мъки; и така целият женски род получи възмездие. Има още →

           На 3  ноември почитаме един от най-великите синове на българския народ – прославен с чудеса, постник, иконописец, просветител и храмостроител на 16-тото столетие – равноапостолния монах св. Пимен Зографски. Неговото колосално духовно дело бе в голяма степен забравено, за наш срам, но в последните години се направиха стъпки в посока на припомняне живота и значението на Пименовото дело за отстояване на единния ценностен свод у нашия народ във време на османско подтисничество и прозападна (католическа) пропаганда.
           Дълго време на житиеписния текст за свети Пимен, научната общност не е гледала с подобаващо внимание, поради споменатия в „Достопаметната бележка“ след житието Паисий Хилендарски, счетен за анахронизъм, навяващ съмнения за автентичността на житието. През 2021г излезе от печат изследването на богослова Георги Тодоров „Равноапостолът св. Пимен Зографски. Дълбокото Възраждане на България“, където, съпоставяйки обемен изворов материал, по убедителен начин авторът доказва, че посоченият Паисий Хилендарски не е, разбира се, широко известният будител Паисий, съставителя на „История славянобългарская“, живял доста по-късно, а схимонах Паисий Хилендарски Българин (1820 – 1910г), съвременник и връстник на Гаврил Кръстевич, родом от Свищов, вуйчо на Алеко Константинов, хилендарски монах, държащ в края на живота си келия в Карея, където в началото на 20в. развива книжарска и книгоиздателска дейност. Прозвището „Българин“, което поставя редом с името си върху издадените от него книги, показва родолюбивата му нагласа.
           Така „камъкът за препъване“ – мнимият анахронизъм в достопаметната бележка след житието, в чието осмисляне се провалят и крупни изследователи, най-сетне е отстранен, за да може този блестящ житиеписен текст да заеме своето истинско място като най-съществената българска книжовна творба от 17в. и дори най-важна за цели два века – след житието на свети Николай Софийски (1555г) до „История славянобългарская“ (1762г).
           Да почетем с преклонение и обич достигналия святост праведник св. Пимен, който отдаде целия си живот на изпълнение Божията воля и опазване на словесното стадо.

Житие
на преподобния наш отец Пимен, просиял в Зографския монастир на Света Гора Атонска в лето от Христа 1510

          Този свети Пимен (в света Павел) бе от град Средец (сега наричан София в България). Родителите му нямали чеда и често правели прилежна молитва към Пресвета Богородица да им дари чедо, което обещали да дадат в служение на Бога. На стари години, майка му една нощ стояла в молитва пред иконата на пресвета Богородица и плачела за това. Поради дългата отруденост тя седнала и задрямала с лек сън и ето, идва към нея една жена, облечена в бели царски одежди, а зад нея следвали множество монаси, които, паднали на колене, Я молели да изпълни желанието на тая жена, защото тя бе дала обет да дари роденото от нея да служи Богу и да бъде монах като тях. След това прилежно моление монасите станали и изпели чудна песен на Пресвета Богородица, а Тя пристъпила към седящата му майка и възложила ръка върху нея, казвайки: „Не плачи, о жено, ето, по благодатта на Моя Син, Господ Иисус Христос, ще родиш на тези си години син.“ Като ѝ казала това, Тя тутакси станала невидима с целия оня сонм монаси, а онази, като се пробудила, станала и въздала благодарение Богу и на Пресвета Богородица, и на утринта разказала на мъжа си това видение. Той като добър раб Христов притичал в църквата на светия великомъченик Георгий и разказал на своя духовен отец Тома Иконописец видението на жена си.

Има още →

Житие на свети Димитър Басарбовски

         Преподобни Димитър Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9  километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“ сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.
         Според свети Паисий той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до една река. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие свети Димитър просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.
           Според румънския синаксар той бил селски пастир на животни. Бил с чувствителна съвест. Имал страх Божи. Веднъж, като изкарвал животните на полето, от невнимание стъпкал едно птиче гнездо с птиченцата. Този случай така му подействувал, че за наказание три години ни  зиме, ни лете не обул виновния крак.
            Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах. Предвидил смъртта си. Излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал на  Господа душата си. Подир някое време паднал пороен дъжд. Водата свлякла тия два камъка заедно със светите мощи на преподобния в реката. Мощите лежали известно време във водата. Преподобни Димитър се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, щом като извади мощите му от реката. Мощите били извадени и положени в селската църква. Бесноватата девица била излекувана. Такова благодатно изцеление получавали и много други болни от различни болести.
           Две боголюбиви сестри от близкото село Червена вода благоговейно почитали преподобния. Поискали тайно да си откраднат от мощите му частица за новопостроения от тях храм. Но колата им не могла да тръгне, докато не се разкаяли и не върнали откраднатата частица.
           Търновският митрополит Никифор дошъл да се поклони на мощите с група духовници. В тая група бил и монах Лаврентий. Той се опитал като целува мощите, да си отхапе частица. Но устата му останала отворена до момента, докогато със сълзи на очи се покаял.
           Преславският епископ Йоаникий тежко заболял. Поискал да го занесат при преподобни Димитър. Положили го при ковчега му. След като била отслужена божествена литургия, той оздравял напълно.
          Турчин решил една нощ да ограби църквата на преподобния. Докоснал се до сребърните кандила. Нозете му се схванали. Сутринта богомолци го изнесли на ръце из църквата. Този човек до края на живота си пълзял по улиците на град Русе и просел милостиня.
          Угро-влахийски воевода пожелал да има мощите на преподобни Димитър Басарбовски в своята домашна църква. С такава мисия изпратил в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешил да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решили да разберат волята на Божия угодник. Поставили мощите в кола с невпрягани дотогава юнци. Оставили животните свободни. Юнците отишли с колата направо в Басарбово и спрели пред църквата.
           В 1774 г., когато бушувала една от руско-турските войни, руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на преподобни Димитър да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник, който служел за преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласил. Оттогава тези свети мощи почиват в Букурещ, в църквата „Три светители“.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете още за Басарбовския скален манастир и мощите на преподобни Димитър Басарбовски:

Икона: http://www.bg.wikipedia.org

          Възлюбила своя Небесен Жених, не си се изплашила от мъченията на злочестивия агарянин и си проляла кръв и си пострадала до смърт, Злато всехвална, Мъгленска похвало. Затова сега приемаш твоята достойна награда – вечно веселие в чертозите на Христа, Нашия Бог. Него моли да се спасят нашите души.

Житие и страдание на св. великомъченица Злата Мъгленска

           Тази дева-мъченица и непорочна невеста на Небесния Цар Христос Бог – Злата (1) – бе родом от едно село на име Слатина от Мъгленската епархия (2) в България. Бедна по произход, защото беше дъщеря на един неизвестен сиромах християнин, който освен нея имаше още три дъщери, Злата беше богата със своето предизбрание и с природната си красота. Предизбрана бе от Бога заради горещата си вяра в Него и заради своето девство и целомъдрие, надарена бе и с природна красота, която стана повод блажената да завърши живота си със славна и доблестна мъченическа кончина.

Има още →

https://vseh-svjatih.blogspot.com               Има възпоменания в дни на мъченици, които са по-показателни, по-знакови за една или друга епоха. Честваните на 10 октомври 26 Зографски преподобномъченици са знакови за нашето време на съглашателства, компромиси и политическа дипломация, прехвърлена в църковното поле. Отстояването на православието срещу западните нововъведения и заблуди показва високия духовен ръст на зографските монаси, които отхвърлят приетата, по политически причини, от императорския двор уния и защитават чистотата на вярата с живота си. Тяхната кончина е най-яркият пример за принципната невъзможност на заличаване на най-същностни различия, противни на Христовото учение – нещо, което в днешно време хора на модерните „вярващи“ е съгласен да пренебрегне. Ето и тяхното житие, както е изложено в „Жития на светиите“ изд. “Св.вмчк Георги Зограф“, 2001, с.287-290.
            Добавяме и историческия текст „Мъчение на Зографските монаси“, Стара българска литература т.4, с.283-285 със съответните текстово-критически бележки. Този текст е в основата на днешното житие, поместен е в сборник с други жития от 16 век, произхождащ от Света Гора, но е писан в края на 13 век. Ръкописът му сега е в Москва, ГБЛ, сбирка на Григорович, №1706.

          В древните писания се известява, прочее, такава повест: Юда Макавей, воювайки в града на великия цар – в Сион – с иноплеменните, понеже видя много от своите хора умъртвени, претърсвайки прилежно пазвите им, намери кумири; и като показа братолюбието си направи за тях очистителни жертвоприношения и молитви към щедрия и готов за милосърдие Господ(1). Ако, прочее, той така състрадаваше за неверниците, понеже му бяха сънародници, и това бе записано, та да се помни, колко повече подобаваше, щото благочестивите и благолепни монаси сега да се постараят за единоверните и единомислещи, и общожителни, и в една обител пребиваващи, а заедно с това – и добродетелни свои братя и да запишат края на живота им. В добродетел, и ревност на правоверието, и в отречение от света, и от всички светски неща те завършиха живота си, умирайки от огъня! И като ония трима отроци, които не поискаха да послушат вавилонския цар(2), така и тези, които не искаха да послушат прежестоките и свирепи латини, бидоха изгорени от тях, макар и да не получиха избавление като ония, древните, но за да получат, според апостола, по-доброто(3).
          Някога, когато нечестивият и суетнословният оня Матеолог(4) царува над гърците, а разсъждаваше и славеше по латинските вярвания, вдигнаха се латините от Италия и Рим, за да дойдат в Цариград при единомишленика си – споменатия Палеолог. При преминаването те воюваха с намиращите се в Атонската планина, наречена още и Света поради техния свят и добродетелен, и богопредан живот, а освен това – понеже измежду всички други места тя е избрана в жребий на Пресветата и Пречиста Богородица.
          Латините воюваха, както се рече, и срещу други обители. Така сетне дойдоха и срещу манастира на светия и славен великомъченик добропобедник Георги, наречен Зографски. И понеже не бяха пуснати в този манастир от монасите, които тогава се намираха там, те влязоха насила и го завладяха на 10-ия ден на месец октомври; тогава беше 6784 година от сътворението на света (1275). И запалиха кулата на цар Асен, и тя изгоря напълно с църквата.; и и заедно с тях изгоряха 193 книги и църковни съдове, и златни епитрахили(5), и многоценни завеси. И всички други църковни утвари, що бяха от благочестиви и приснопаметни царе – сиреч от светия цар Петър, от великия Иван-Асен и от Симеон, – едни бяха взети от нечестивците, други – изгорени. Заедно с тях изгоряха и двадесет и един иноци и четирима миряни. Имената на изгорелите иноци са следните: Тома, Варсунуфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Мартимиан, Козма, Йов, Киприан, Сава, втори Яков, Сергей, Мина, Йосиф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан. А еклисиархът(6) Партений като виждаше пренасилствената и горчива смърт на братята, както и своята, която приближаваше, хвърли се от кулата долу, но не умря веднага, а изкара тридесет дена и на 8 ноември се пресели и той при Господа във вечния и безкраен живот.
          Общият ни враг, доброненавистник и завиждащ на нашето спасение, открай време не престава да подбужда царе и князе, и народи срещу живеещите благочестиво. Както подбуди той преди варварите срещу преподобните отци на Лаврата на свети Сава, та ги избиха, а паметта им се чества в църквата на 20 март(7); и после срещу отците в Синай и Раита, избити от „глазатите“(8), така и срещу тези тук доведе безсрамния и жесток народ франки и той извърши зло срещу тях; и за нещата що извърши, за тях е добре ние да говорим, понеже така понесоха смърт, не по-малка от смъртта на мъчениците. Макар и за някои да изглежда дързостно, но както прочее ония умряха за изповеданието, така и тези – за добродетелния и богоугоден живот и още – за вярата си, та да не се приобщят към служещите с безквасие(9) латини.
          И нека им кажем достойноподобаващо:
          „Жертви одушевени, всесъжения(10) словесни, страстопобедители и венценосци Господни. Вас земята не ще ви скрие, сиреч ние, живеещите върху нея, вярваме, че небето ще ви приеме(11), че ще се отворят за вас райските врати в бъдещия живот и след като сте вътре, ще се наслаждавате на Христос – дървото на живота, а не на това, заради което изпадна Адам(12). Помолете се , прочее, преподобни наши отци, та и ние, когато си отидем от този многоболезнен свят, да бъдем приютени заедно с вас при водата на покоя, в недрата Авраамови(13), в незалязващата светлина, в зеленината на райската храна, защото вашата ограда е вече недостъпна за вълците(14), а нашата е временна и изисква много пазители поради неведението на бъдещето. Молете се, прочее, да бъде запазено това малко стадо от вълците, що го погубват, сиреч надигащите се ереси и нападащите народи.“
          Поминаха се в Господа споменатите наши отци през текущата, както по-горе казахме, 6784 година от сътворението на света на 10-ия ден на месец октомври (1275). Това се написа за спомен та да не бъдат помрачени такива неща в дълбината на забравата, но да се споменават винаги в бъдните поколения. С техните молитви Господ Бог да съхрани нашите благочестиви и православни царе и да покори под нозете им варварските народи и всеки враг и противник и да умири този свят, а нас да укрепи в любовта си, амин!

1. 2 Мак.12:39-45
2. Става дума за тримата отрока, които отказват да се подчинят на вавилонския владетел Навуходоносор, поради което биват хвърлени в пещ, но остават живи по чудо. Дан.1-3
3. Евр. 11:40; 10:34
4. Матеолог – пустослов, суетнослов. Прозвище на император Михаил Палеолог, съставено по аналогия с Палеолог, използвано за подигравка от противниците на унията.
5. Епитрахилът е златотъкана одежда във форма на тясна престилка, която се надява на шията на свещеника по време на служба.
6. Еклисиарх – иконом на църквата и манастира.
7. Става дума за монасите от Йерусалимския манастир „Свети Сава Освещени“, един от най-големите общежителни манастири в околностите на Йерусалим. Те са били нападнати и избити от арабите в 796г.
8. Отците от Синай (на Арабския полуостров) и Раита са отшелници мъченици, пострадали за вярата. Според гръцките месецослови монасите от Синай са били нападнати и избивани неколкократно. Тук авторът има предвид едно нападение над Синай през V век. Нападателите са принадлежали към аравийското племе „blemii“, чието наименование гръцките извори асоциират с думата „βλέμμα“ (очи, поглед). При превода на славянски (вероятно на староруски) на Простия пролог името на племето се преосмисля и преводачът употребява формата „глазати“. С това значение тя се възприема и от старобългарските книжовници, когато става дума за събитията на Синай. Раита е място на източния бряг на Червено море на два дни път от Синай. Тамошните монаси са подложени на гонение около 373г. при император Валент. Авторът на житието поставя събитията в обратен ред и споменава първо мъченичеството на йерусалимските монаси, а после – избиването на отците от Раита и Синай.
9. Безквасие, т.е. да се употребява при причастие хляб без квас. Така е прието в обряда на Западната църква, докато в обряда на Източната хлябът за причастие се смесва с квас.
10. Всесъжения са старозаветните жертвоприношения, при които се е предписвало принасянето на жертвени животни, които са се изгаряли. По-късно в християнската литература „жертва за всесъжение“ се употребява символично.
11. Пасажът е заемка от похвала за Четиридесет мъченици от Василий Велики.
12. Противопоставяне на Дървото на познанието, заради което Адам и Ева са изгонени от рая, т.е. старозаветното дърво и Дървото на живота Христос, т.е. новозаветната благодат.
13. Пазвите Авраамови или лоното Авраамово – мястото на праведниците в рая.
14. Т.е. за изкушенията и греховете.

Родни светии – 10.10. Свети преподобномъченици Зографски, 2022

26 преподобномъченици Зографски

Изображения: vseh-svjatih.blogspot.com и sveta-gora-zograf.com

Явяване на св. Акилина (Ангелина)

Десет дни след откриването на мощите на св. Кирана една благочестива жена с нейното име от с. Ормилия, п-в Халкидики, и дългогодишна поклонница в храма на светицата в с. Осса, видяла насън мъченицата да й казва: „Не съм сама в храма на светите Архангели. С мен е и приятелката ми Ангелина“. Жената уведомила ефимерия на храма свещ. Тома Фардис, също и митрополита на Лангада, Лете и Рендини Йоан, но те се отнесли крайно предпазливо към думите й. Още повече, че името Ангелина не говорело никому нищо.

Вдъхновен от увенчаните с успех проучвания по намирането мощите на св. Кирана, митрополит Никодим също кани отец Максим Иверит, за да съдейства в с. Загливери за намирането мощите и на св. Акилина. Светогорецът откликва с готовност и заедно с протосингела на епархия Йерисос, Света Гора и Ардамерион архим. Хризостом Майдонис посещават селото през октомври 2011 г. Отец Максим предлага да бъдат изследвани едно по едно всички места, за които имало вероятност да е погребана светицата, според запазените устни предания, и съответно да се потвърдят или отхвърлят предположенията на местните жители. Според най-популярното измежду тях, след смъртта си св. Акилина била погребана в турските гробища на селото, но през нощта трима младежи откраднали тялото й и го погребали на друго място, уговаряйки се да държат всичко в пълна тайна.

Домът на св. Акилина, намиращ се в началото на с. Загливери, стоял запазен и бил обновен. В съседство живееща, една възрастна жена, Мария Гунда, им показала стар семеен минеологий от 1845 г., където на стр. 442, на датата 27 септември, с черно мастило означено се четяло: „27 септември ­ ден на св. Ангелина (на този ден се чества св. Акилина)“, а името Акилина било зачеркнато. Тази подробност подчертава и приснопаметният отец Атанасий Теологос (ярка личност в селото, оставил незаличима следа в църковния живот, и ктитор на новопостроения храм „Св. Акилина“), в книгата си „Св. Акилина от Загливери“. А именно, че името Акилина на местния диалект се произнася Ангелина. (Уместно е тук да се отбележи, че местният диалект е българско наречие и не без основание може да се направи смелото преподложение, че светата новомъченица Ангелина има и български родов произход, като се вземе още предвид, че във времето на турското робство тамошното ортодксално население е смесено българо-гръцко под общо наименование рая, бел. ред.)

Няколко месеца по-късно, през януари 2012 г., друга жена от Солун имала следното сънно видение. Явила й се висока руса девойка, с изключителна красота. Тя се нарекла с името Ангелина и й заръчала да чете Молебен канон на св. Партений Лампсакски, поради предстоящата тежка операция на митрополит Никодим. Факт, който бил пазен в пълна тайна от близките на митрополита! Също така явилата се наредила да не се търсят мощите й по други места, защото вече е известно къде са скрити, и показала точното им място ­ в двора на стария храм „Св. Архангели“ в с. Осса, на седем стъпки от южната врата при светия олтар, мерено от старинен вграден в стената кръст. Земята при мястото, което светицата показала, станала прозрачна и се видели костите й, в присвита поза. Освен това добавила: „И костите са наранени от горчива червена вода“.

След това разказала какви нечовешки мъчения е претърпяла. Била повесена на ръцете си и я удряли с пръчки, с набити по тях гвоздеи, които потапяли предварително в гърне, пълно с червена отрова. После я привързали към приспособление за мъчения, където ръцете и краката й били стегнати върху железни остри колела, а ребрата ­ остъргвани от остри гвоздеи, поставени отстрани на това устройство. Колелата се движели и разкъсвали плътта й. Крайниците й се разрязали и почти откъснали от тялото. Отровата, с която поливали раните, изгаряла плътта й. Болките били непоносими. Виковете й се чували по цялото село. Така я били и измъчвали безкрайни часове наред. От безмилостното мъчение цялата земя се обагрила в червено. Цялото й тяло се превърнало в една голяма страшна рана.

Жената уведомила свещ. Тома Фардис за своя толкова жив сън, в който сама светицата посочвала точно къде са нейните мощи. Свещеникът и митрополит Йоан отново се отнесли предпазливо към казаното, защото в продължение на години вече много хора сънували св. Акилина, но мощите й не се откривали. Все пак отец Тома решил да огледа двора на храм „Св. Архангели“. Направило му силно впечатление, че въпреки обилния снеговалеж, на посоченото от жената място снегът винаги се топял. Нямало причина това да се дължи на минаващи отдолу тръби или други подобни фактори. Това явление отдавна било забелязано и известно на местните жители.

По благословено стечение на обстоятелствата в с. Осса пристигнал и митрополит Йоан, придружаван от отец Максим Иверит, както и от архим. Игнатий Ригана, главен архиерейски наместник в епархия Йерисос, Света Гора и Ардамерион. Отец Игнатий разказал, че подобно явление се е наблюдавало и на стълбището в сградата на Светия Кинотис на Света Гора в Карея. На онези стъпала, където било извършено убийството на православни монаси от латинците, при патриарх Йоан Век, също по подобен начин не се задържал сняг, дори когато цялото стълбище е било обилно заснежено.

Откриване мощите на девицата Ангелина

Така не оставало друго, освен да разкопаят това място. И наистина, Бог увенчал с успех усилията на Своите раби, които презрели късния час и минусовите температури и изгаряли от свят копнеж да се поклонят на онази, която 248 години като оставен под крина светилник очаквала да заблести и озари душите и сърцата на верните.

Светите мощи на св. Акилина били открити късно вечерта на 8 февруари 2012 г., на неголяма дълбочина, точно както посочила светицата в съня на жената от Солун. Костите й били с жълтокехлибарен цвят, като някои от тях били обагрени в розово-червено.

Митрополит Йоан и сега изискал да се направи медицинска експертиза за определяне на пола, възрастта и времето на смъртта на намерените останки. Господ устроил така, че съдебният лекар при Медицинската академия в Солун, д-р Н. Василиадис, се намирал в епархията по това време и веднага дошъл на мястото. Той установил пола и възрастта, а с метода въглерод С14 било определено и времето на смъртта. Всичко напълно съответствало на житието на св. Акилина. Не могло да се даде научно обяснение за розово-червеното оцветяване на някои от костите ­ най-вече теменната кост, лявата хълбочна кост и лявата лакътна кост, което категорично не се дължало на външни фактори (евентуално оцветяване от багрилни вещества в почвата). Можело да се обясни единствено чрез съня, който разкривал ужасните мъчения на светицата, че това е червената отровна течност, с която поливали раните й и която проникнала дори до костите, запазили се до днес като вечно свидетелство за изобличаване на извършеното престъпление и за осъждане на беззаконниците.

Доказателствата

Въпреки намирането на светите мощи на св. Акилина, митрополит Йоан не бързал да обяви официално находката. Защото трябвало първо убедително да се обясни каква е причината мъченицата да бъде погребана на десетки километри от село Зангливери, където тя, според написаното й от св. Никодим Светогорец житие, била пострадала.

В нейното най-ново житие, съставено от отец Анастасий Теологос „Св. Акилина от Загливери“ и издадено през 1984 г., се отбелязва едно местно предание, според което турците, бидейки победени от крехката девица, за да скрият срама си, я погребали в своето турско гробище. Но християните решили да не оставят тялото й в поругание, поради което трима младежи (Циоплас, Калимерис и Буклас) дали клетва в пълна тайна да откраднат тялото на светата девойка и да го отнесат на неизвестно място. Турците така и не разбрали за тази кражба, тъй като според обичая си те никога не отваряли гроб след погребението на покойника (докато християните извършват т.нар. пренасяне на мощи). Затова и св. Никодим Светогорец, когато само 30 години по-късно описва мъченичеството на св. Акилина не споменава нищо за горния факт, нито къде е била погребана светицата. Така, според свидетелството на местното предание, става ясно, че тялото й било погребано в с. Загливери, но по-късно то било отнесено на друго място.

Възможно ли е било това друго място да е село Осса и има ли причина тялото на св. Акилина да е било пренесено на толкова отдалечено място?

Житието на св. Акилина (Ангелина)

Съгласно житието на св. Акилина (Св. Никодим Светогорец, Нов мартирологий) светицата пострадала през 1764 г. на 18 г. възраст. Тоест, тя се родила през 1746 г. и била единствено дете на своите родители. Около 1747 г. баща й Георги се отрекъл от Христовата вяра, за да се спаси от смърт, тъй като убил свой съсед турчин при някаква разпра. Съпругата му, християнка, не понесла този срам и не приемала мъжа си ­ отстъпник от вярата. Фактът, че те нямали други деца, показва, че бащата напуснал дома си, изоставяйки жена си и дъщеря си, и най-вероятно живеел с туркиня в турската махала на с. Загливери. Четири години по-късно всички в селото били потресени от новината за смелото мъченическо изповедничество на една слаба девойка от околността ­ Кирана от с. Осса. Това събитие предизвиквало възхищение и укрепило вярата на поробените християни.

Но то наскърбило още повече християните от Загливери, спомняйки си как преди четири години техният съселянин, здрав и силен мъж, в страха си пред смъртта се отрекъл от Христос. Този срам за майката на Акилина бил непоносим. Същевременно тя виждала в подвига на младата мъченица Кирана светъл пример за всички жени християнки ­ пример, който тя и дъщеря й може би трябвало да последват. Така майката посветила живота си да възпита св. Акилина с този светъл пример, като често й говорела за св. Кирана и жалкото отстъпничество на родния й баща. И когато дошъл онзи час, осемнадесетгодишната девойка да изповяда вярата си, тя показала същата смелост, каквато и св. Кирана. Света Акилина претърпяла ужасните мъки и преди да издъхне, уверила своята майка, че е опазила вярата в Христос така, както си били говорели.

Святата душа на Акилина се възнесла на небето и срещнала там тържествуваща св. Кирана. Но много-страдалното й тяло понесло ново оскърбление ­ то било погребано в турските гробища. Със сигурност, майката на светата девойка, а и други християни от селото, станали свидетели на чудесата след смъртта на мъченицата, не можели да понесат това поругание с благоуханните й свети мощи. Затова, презирайки всички опасности, те откраднали тялото, за да го погребат тайно на подобаващо място. И това място било именно в близост до св. Кирана, с която душите им били заедно на небесата, за да са и телата им заедно в земята.

Сега обаче трябвало да се даде обяснение – как е било осъществено пренасянето на тялото?

Според архим. Ириней Делидимос, проучвател на църковната история на епархия Йерисос, когато се проследят старите пътища между селата Осса и Загливери, разстоянието възлиза на 47-48 км. С нормален ход от 5 км. в час всеки пешеходец и товарно животно (магаре, кон и др.) биха изминали това разстояние за 10 часа. Пътуването лесно е могло да се осъществи за два дни от по пет часа преход със спиране за почивка и храна. Следователно пренасянето на тялото на светицата било напълно осъществимо по този начин. Още повече, че пътищата в района били използвани оживено от населението, тъй като в Загливери, като плодородно село в равнината със средоточие на турската власт, ставал голям пазар. На него се събирало населението от цялата околност, за да търгува, да обменя информация, за създаване на приятелски и роднински взаимоотношения. Там пристигали и много рибари, ловящи риба по двете езера в района ­ Агиос Василиос и Корония, като пренасяли улова си с големи плетени кошове върху товарни животни. Именно по този начин е могло да бъде пренесено и тялото на светицата ­ в голям плетен кош. Това обяснява и разположението на мощите при намирането им, свити сякаш в ембрионална поза ­ защото кошът е изгнил, а тялото е останало, както си е било поставено вътре.

Така разстоянието не представлявало проблем, но как все пак е станало пренасянето, след като районът бил под постоянно наблюдение, поради голямо концентриране на турски власти? За да се запази всичко в тайна, би трябвало да са използвали тъмнината на нощта. Но за да виждат, би трябвало да използват и фенери, които обаче от далеч биха били забелязани и биха изложили на опасност начинанието. Единствено решение е могло да бъде пълнолунието, когато естествената лунна светлина би спомагала да се извърши предприетото дело.

За проверка на тези си предположения архим. Ириней направил справка в официалната страница на НАСА, където са публикувани таблици и за лунните фази през годината на мъченичеството на св. Акилина. Светата мъченица е пострадала на 27 септември 1764 г. според стария Юлиански календар. Тогава разликата между двата календара била 11 дни, а не 13 както сега. Тоест 27 септември по стария календар съответства на 8 октомври по новия. С радост архим. Игнатий установил, че според таблиците на НАСА наистина имало пълнолуние вечерта на 9 октомври ­ точно след мъченическата смърт на св. Акилина, което е благоприятствало осъществяването на майчиния копнеж ­ дъщеря й да бъде погребана в с. Осса до изповедницата Кирана.

Неведоми са Твоите пътища, Господи, и Твоите съдби ­ велика бездна! Предположенията на немощния човешки ум с обърканите разсъждения на ограничената от тленните измерения логика се оказват жалки пред величието на Небесния спасителен Божий промисъл. Душите ни ликуват в светла радост, защото Господ ни открива Своите тайни. Живеем в пълнота единството в Христа, в което престават да съществуват време, място и смърт. Ставаме живи свидетели на отдавна отминали събития и възлюбваме отдавна отминали във вечността личности. Защото те са живи в Господа, живеят с нас и стават наши най-близки и обични братя и сестри. Именно в това живо единство се съставлява и чудото на православната вяра. Така възлюбихме и св. новомъченици Кирана Солунска и Акилина-Ангелина, разкрили ни се в тези трудни дни, за да укрепят вярата ни. Нека им се поклоним и ги почитаме с признателност, защото новомъчениците от турското робство обединяват балканските ни народи чрез вярата в Христос, в Когото няма ни иудеин, ни елин, но всички сме едно в Христа Иисуса.

 Анна ПАРАЛИНГОВА

Ред.: А. Хр.

 По „Хроника на откриването светите мощи на светата прославена новомъченица Акилина-Ангелина“ на Лангадския митрополит Йоан

„Църковен вестник“, бр. 6, 2013 г.

Икона: http://www.naosagiasbarbaras.gr