На 20 януари почитаме свети патриарх Евтимий

 

Тропар на свети Евтимий, патриарх Търновски
        Просиял с пустиннически подвиг, достойно си се изкачил на престола на първосветителството,
откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и си изпил чашата на безкръвното мъченичество. Сега предстоейки пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли Христа, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет.
Братя и сестри,
          Църквата ни призовава днес към възпоминание на живота и делото на най-известния сред просиялите в святост български епископи – свети патриарх Евтимий.
          Знаменателен духовник, безпримерен авторитет, безукорен пастир, изтънчен интелектуалец и преводач, създател на цяла литературна школа, свети Евтимий въплъщава всички духовни добродетели на древните свети отци и същевременно целият му живот е пример за действие, за борба и непримиримост със злото и за високо духовно наставничество.
         Той е знаел от видението на своя учител – великия Теодосий, че България ще падне под турска власт именно в дните на собственото му епископско служение. И въпреки това, до последен дъх живее с упованието в Бога и знанието, че горчивата чаша на страданията изпиват не само отделни хора, но и цели народи.
         Дошъл часът за тази горчива чаша – петвековното робство, когато зелената плесен на насилствено наложения ислям ще покрие много области, а пък Църквата ще се украси с кървите на много новомъченици. И неслучайно, когато старопрестолният град Търново пада под агарянския натиск, и свети патриарх Евтимий е поведен на заточение. На въпроса на уплашения народ: „На кого ни оставяш, добри пастирю?“ светителят, провиждайки бъдещето на нашия многострадален народ, казва: „На Светата Троица ви оставям – отсега и довека“.
         Така на Божията помощ е оставен нашия народ и на молитвеното застъпничество на Майката Божия и родните светии, сред които сияе богоумъдрения и славен светител – патриарх Евтимий.
         По неговите молитви, Бог да ни подкрепи, да ни умъдри, да ни въцъркови и облагороди, та да бъдем поне в нещо достойни за духовния облик на предците си. Амин!

Икона: http://www.edinni.bg

Свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски

св. Атанасий и св. Кирил
         Възсияли с делата на православието и като сте погасили всяко злословие, станахте победители – победоносци, обогатили всички с благочестие и украсили величаво църквата, достойно открихте Христа Бога, Който дарува нам велика милост.  
Братя и сестри,
            Чухме евангелието според свети евангелист Матей, а именно онзи момент от проповедта, произнесена на планината, когато Спасителят казва: “Не може се укри град навръх планина“.
 
          Такъв град навръх планина, сияещ със светлините на добродетелта, въздигнал се над греховните страсти, е и днес честваният прославен светител – свети Атанасий, наречен Велики. Той е един от най-знаменитите богослови на четвъртия век, епископ, книжовник, поборник за православието против тогавашните ереси, богомъдър проповедник и безсъмнен авторитет при установяването на истинската подредба на новозаветните книги.
           Целият му живот преминава в служение на Бога и Църквата. Неуморим защитник на истината, свети Атанасий прекарва от 47 години епископско служение цели 15 години в изгнание и несгоди.
          Оставил ни е блестящи съчинения в почти всички  сфери на богословието. В полемиката с арианската ерес, която понижава божественото достойнство на Спасителя, свети Атанасий написва множество съчинения, които обличат в слово важни догматични истини. Съвсем млад, още дякон, той участва в Първия вселенски събор и добива слава на православен мислител, способен да защити вярата от тогавашните зломислия и заблуждения.
          Неговият авторитет е толкова голям, че по негова молба свети Антоний Велики оставя своята пустиня и се отзовава в Александрия, за да потвърди истините на православната вяра срещу еретиците.
 
         Знаем и, че свети Антоний е диктувал писма до император Константин в защита на епископ Атанасий.
         Днес Църквата чества заедно свети Атанасий Велики и свети Кирил, също архиепископ Александрийски, живял малко по-късно. И двамата са епископи в Египет, и двамата са защитници на православието, свети Атанасий срещу арианската ерес, а свети Кирил – срещу несториевото лъжеучение.
         Затова и ги честваме заедно в днешния ден. А колко много имаме нужда днес от гласове, които да изобличават днешните лъжеучения. И колко остра е необходимостта от посочване на недъзите в нашия свят, чудовищно оскъднял откъм ценности и вяра.
         Божието благословение и умъдрение да е с всички нас, по молитвите на свети Атанасий Велики и свети Кирил Александрийски. Амин!   

Ерес – лъжеучение, заблуждение, което изопачава Христовото учение.

Арианство – лъжеучение, известно с името на своя родоначалник епископ Арий, който понижава божественото достойнство на Второто Лице на Света Троица – Сина Божий.

Несторианство – ерес по името на Несторий, който разпространява лъжеучение, според което Божеството на Христос идва едва при Кръщението Господне и затова света Дева Мария не е Богородица.

към Начало

Свети преподобни Антоний Велики

тропар св. Антоний

          Като си подражавал на нрава на ревностния Илия и последвал правите пътеки на Кръстителя, отче Антоние, станал си жител на пустинята и опора на света с твоите молитви. Затова  моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Братя и сестри,
          Днес честваме велико духовно слънце, истинска горяща лампада сред сомна на светиите. Честваме родоначалника на християнското отшелничество, прославен по цял свят с подвизи, богоумъдреност и чудеса, а именно египтянина Антоний, когото Църквата нарече „Велики“.
          Макар от знатен произход и на ранна възраст, богоумъдреният Антоний избира труден и непознат дотогава път на съвършенство в Христа. Дотогава отдалите се на пост и молитва са пребивавали в градовете или край населените места и обикновено не се подвизавали сами.
          Възлюбил Господа с всичкото си сърце, всичкия си разум и от цялата си душа, юношата Антоний оставя своето богатство и се оттегля в пустинна местност. Там му предстоят две десетилетия тежка битка с похотта на очите, похотта на плътта и гордостта житейска. Но с помощта на Божията благодат великият отшелник е освободен от буреносните страсти, от нападенията на врага и от изкушенията. Бог се поселва в сърцето му и неописуемата Божия благодат го въздига в авва, което ще рече наставник на множество египетски пустиножители, които просияват в добродетелен живот чрез неговото наставничество. По Божия промисъл немалка част от техните слова, подвизи и дела са записани и останали за поколенията, а житието на великия Антоний излиза изпод перото на боговдъхновен светител и приятел на преподобния, а именно свети Атанасий, когото честваме утре.
           Когато четем житията на тези светии, се докосваме до духа на „златния век“ на християнската аскетика – четвъртото столетие, което е образец за монашество за всички времена. И макар че мярата на техните подвизи е недостъпна за нас, християните от последните времена, то не спираме да се уповаваме на тяхното молитвено застъпничество. Защото не бива да забравяме, че светиите – преподобни, постници, аскети, праведници, всички те са нашето истинско духовно семейство, семейство, обитаващо небесната ни прародина, родственици по дух, които се молят за нас пред престола на Всевишния. И както приживе са превивали снага и колене в поклони пред Всеподателя за прощение на света, така и сега предстоят по-лъчезарни от слънца пред Стария по дни и се молят за оскъднелите по вяра, обкръжени и стеснени отвред християни на последните времена.
           Велико е тяхното дръзновение пред Бога, велико е и нашето настояване за молитвеното им застъпничество.
           Затова и просим и казваме: „Преподобни отче Антоние, моли Бога за нас. Моли Бога и ние да станем съучастници на тая небесна радост, сред която пребиваваш вечно. Амин!“
           Божието благословение да е с всички вас. Честито на всички именици по молитвите на Майката Божия, на свети Антоний и на всички светии.

Иконата е копирана от http://www.skiathoslife.gr

Презентация Свети Антоний Велики pdf

Презентация Свети Антоний Велики pptx

Неделя на десетте прокажени

CRTL

Лука 17:12-19

         И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
          Когато ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
          А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше, и той беше самарянин.
          Тогава Иисус продума и рече: Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?
          Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
          И му рече: Стани, иди си, твоята вяра те спаси.
Братя и сестри,
         Днешното литургийно свето евангелие разказва за чудното изцеление на десет тежко болни от проказа. Знаем, че проказата е била страшна заразна болест и прокажените са изолирани, всички са се страхували от тях заради болестта им и те не са живяли в градовете. Нещастните болни са преживявали с просия, гонени отвсякъде.

Има още

Проповед на Неделя след Богоявление

Матей 4:12-17
           А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. 
          Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: Покайте се, защото се приближи царството небесно.

Братя и сестри,
              Матеевото литургийно евангелско четиво разказва за началото на проповедта на нашия Господ Иисус Христос. Именно в града Капернаум Спасителят започва благовестието за Царството с думите : “Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“. Този покаен призив е начало на тесния път на духовното ни обновление, но покаянието не е само начало, но и среда, и завършек на увенчаването на призвания за богоподобие човек.
             Покаянието може да роди плод, а именно смирение, което е най-желаната добродетел за християнина. Без покаяние неминуемо ще се възгордеем и ще започнем да мислим за себе си не както подобава на Христови следовници. Защото Господ ни съветва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце.“ Христос е кротък и смирен, защото у Него придобитата човешка природа е съвършена и напълно лишена от грях. А при нас, тварните наследници на прародителския грях, е нужно покаяние, което да ни смири и преобрази, и да ни направи богоподобни.
             Колкото и ужасни, и отвратителни да са нашите грехове, колкото и зловещи да са нашите оскърбления към Бога и човеците, дверите на покаянието са достъпни за всеки.
             Всеки, абсолютно всеки може да се покае. Осъзнаването на нашите грехове е условие за съкрушението на сърцето. Но за съжаление твърде често ние живеем с илюзорна представа за нашата мнима праведност. Изричаме покайните молитви механично, а сърцето ни е студено и закоравяло. Отдалечени от мисълта за смъртта, която е естествен тласък на покаянието, ние не съзираме и не усещаме истинните му измерения. Изповедта ни е формална, а духовното ни зрение е заето със съзерцаване на чуждите грехове.
             Единственото ни спасение е да се молим на света Богородица, честния Предтеча – Проповедника на покаянието, светиите и нашия Ангел – пазител, да ги молим за великата милост – дара на истинното покаяние. То е покаяние не на думи, а в скрижалите на сърцата ни. То е красота на духа, която избелва като сняг опетнената от грехове кръщелна одежда.
             Ето за това покаяние да се молим, това покаяние да усетим и придобием. А каква по-добра основа и висина на нашия духовен живот бихме имали …
              С дохождането на Христа в плът Царството Небесно се приближава, а след Възнесението Христово то отново е достъпно за човешкия род.
              Но без покаяние няма начин един зрял човек, претоварен от грехове и греховни навици, да пристъпи в тази непристъпна светлина.
              И подвизи, и молитви, и милостиня не ще ни спасят без покаяние, защото врагът на нашето спасение ще ги погуби с неизбежното тщеславие, към което сме толкова уязвими.
              Братя и сестри, да се молим да се сподобим с истинно покайно чувство, което да даде плод в нашите сърца.
              Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на днес чествания светия Петър Севастийски, брат по плът на свети Василий Велики. Амин!
Икона: Христос Вседържител (Димитър Христов Зограф, 19-ти век) – bg.wikipedia.org
към Начало

Архиерейска света литургия в хасковския катедрален храм „Успение Богородично“

          По стародавна традиция пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска света Литургия в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“. Той възведе в иподяконски чин момчета и мъже от Хасково и Димитровград. Тържествената богослужба завърши с трогателна проповед, в която владиката, споменавайки добродетелите на свети Йоан Предтеча, сподели, че любовта към свободата и верността на истината са украсявали и пожертвалите се за освобождението на Хасково, което е станало точно на Ивановден*.
*На 7 (19) януари 1878 г. авангардът на генерал Гурко приближава Хасково откъм с. Клокотница. В 11 часа командира на групата разузнавачи – капитан Виламов докладва, че е превзел града. Щастливите българи се събират пред църквата “Успение Богородично”, която с камбанен звън известява за голямото събитие. Народът, воден от свещеници с икони и хоругви, излиза извън града, за да посрещне с хляб и сол приближаващата дивизия на генерал Гурко. (текст на историческата справка: http://www.haskovo-online.com)

Начална снимка: http://www.bta.bg

Галерия: http://www.svetlinata-na-hrama.com

Честит Ивановден!

Ивановден

           Споменът за праведния е с похвали, а за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада  явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

                Иконата е копирана от http://www.blessedmart.com
Гледайте презентацията „Богоявление и Ивановден“:

Богоявление

Богоявление       Когато Ти се кръщаваше в Йордан, Господи, се разкри поклонението на Светата Троица, защото гласът на Отец свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син, а Духът във вид на гълъб потвърди верността на думите. Слава на Тебе, Христе Боже, Който се яви и просвети света.


Братя и сестри,
         На днешния велик Господски празник честваме Кръщението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос във водите на река Йордан. Този празник е наречен Богоявление, защото се разкрива Троичната тайна, само предсказана в Стария Завет. Чува се гласа на Бог Отец, Който казва за Сина: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето блговоление“. Спасителят се кръщава във водите на Йордан, а Светият Дух във вид на гълъб слиза над главата Му.
           Тази величествена тайна е непостижима, но Светата Троица разкрива Себе Си, за да ни направи Христови, ще рече – изповедници на Троичната тайна.
           Свръхнепостижимата и загадъчна за ума Троичната тайна е достъпна за сърцето на вярващите, което като Светая Светих тупти с думите: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже!“
            И на всяка света Литургия пеем на Троичния Бог:

             „Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас!“
             Помилуй, Господи, Своето малко стадо, което си сподобил да вкуси Твоята тайна – тайната на Божествената любов. Защото знаем какво казва свети Йоан Богослов: „Бог е Любов“. И на тази съвършена Божествена Любов, Която заради нас пожертва и Единородния Си Син, отдаваме сърце и дух. И колкото повече съзнаваме нашата тленност и нищожество, нашата немощ и слабост,  защото въпреки украсата ни с Божия образ сме немощни, слаби и окаяни, толкова повече се стремим към нашия Създател, Твореца на небето и земята. Възпяваме Троицата единосъщна и неразделна и благодарим Богу, че в днешния ден е промислил да освети със Своето Кръщение дори естеството на водната стихия.

            Прекланяме се пред Троичната тайна, която изповядваме с най-обичайния за нас, православните,  жест – с нашето прекръстване. Знаем, че трите свити пръста изобразяват точно Света Троица и така молим, прекръствайки се, силата на Разпнатия Спасител и благодатта на Света Троица да е с нас, Христовите.
            Затова и вечер преди да заспим се молим с думите на свети Йоаникий: „Упованието ни е Отец, прибежището ни е Син, покров ни е Дух Светий. Света Троице, слава Тебе!“
            И да побързаме да се покаем за греховете си, та да дадем място на Троичната светлина да възсияе в душите ни.

            Защото Бог ни призовава да бъдем царствено свещенство, народ свят, люде придобити. Честито на всички да е славното Богоявление!
            Честито на всички именици!
            Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Икона: http://www.saintjohnchurch.org

към Начало

5 януари – Водици – навечерието на Просвещение

Братя и сестри,
         Днешният ден, известен като Водици, въвежда към великия Господски празник Богоявление или Йордановден. За тези знаменателни събития от живота на нашия Спасител – Господ Иисус Христос пишат и четиримата евангелисти. В древност празникът Богоявление е наричан и Празник на Просвещението, защото голямо множество оглашени са пристъпвали към Свето Кръщение в осветените води и са обличали белите одежди на духовната чистота.
          За да очисти приобщената Му човешка природа и за да даде пример за нас, Господ Иисус Христос пристъпва към Кръщение във водите на река Йордан. Кръщението е от ръцете на Предтечата, то е покайно, а Спасителят няма грях. Но Съвършеният в Своето смирение Богочовек желае да изпълни закона – да изпълни и изплати всяка правда и пристъпва към Кръщение.
         В мига, когато се кръщава Безгрешният, се открива и Троичната тайна – гласът на Отца, Който изявява думите на Богосиновството, Синът, Който се кръщава, и слезлият над Него Дух Свети във вид на гълъб.
         Тази Троична тайна, много пъти и по много начини загатвана в Стария Завет, се разкрива в този миг. Тя е поверена нам – на Христовите и е най-скъпоценно съкровище на веровите истини. Тази тайна – Единството по същност и Троичността по Лица на Бога е първа, първостепенна и абсолютна благодатна истина, която ние изповядваме всеки ден и всеки час, дори с нашето прекръстване. Защото трите събрани пръста, с които се осеняваме кръстообразно, изобразяват тази велика, свръхнепостижима за ума, но ясно познаваема за сърцето Троична тайна.
          Затова не е достатъчно да кажем, че Бог е Един, не е достатъчно, защото знаем, че Той е Троичен.
          Покланяме се на Светата Троица – на Отца, Сина и Светия Дух – съпрестолна, равночестна и неразделна Троица, като съзнаваме, че сме християни, доколкото изповядваме на слово и дело Троичния Бог.
          Затова и казваме в днешния ден – навечерие на Богоявление:
          Благодарим Ти, безначални Боже!
          Благодарим Ти, Единородни Сине, Слово на Отца!
          Благодарим Ти, Душе Светий, Проникващ целия свят и животворящ вовеки!
          Благодарим Ти, Господи, че създаде света като наш общ дом и, че ни дарува Светата Църква за наша Майка и Закрилница, спасителен кораб, стълб и крепило на Твоята истина.
           Благодарим Ти, Троични Боже, че ни доведе до тоя час, та още един път на земята да почетем великия ден на Твоето Богоявление.
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Слава Тебе, Боже!
           Днешният Велик водосвет, както и утрешният, се извършват с напълно еднакви молитви. Така че днешната и утрешната светена вода е една и съща. Тя е силно лековита и се използва при болести и скърби.
           Нека с благоговение да я отнесем вкъщи при домашните икони.
           Благословението на Сръхестествената Троица да е с всички вас. Амин!

Изображение: http://www.orthodoxianewsagency.gr

Неделя преди Богоявление

  Марк 1:1-8  

          Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
          „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
          Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
          А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
         И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
Братя и сестри,
              Чухме началото на евангелието според свети евангелист Марк, близкия съратник на свети апостол Петър, предал точно неговия разказ за всички събития, свързани с живота в плът на Богочовека Христос.
               Свети Йоан Кръстител – Предтечата, Предвъзвестителят на Месия, на Избраника Божий, е предсказан от пророците. Неговият глас е глас на викащ в пустинята, както пише пророк Исая, като под пустиня в мистически смисъл се подразбира еврейската синагога, опустяла за доброто и нечула и неразбрала величавото събитие, за което се готви със столетия, а именно – идването на Месия.
               Както знаем, еврейското название „Месия“ се превежда с „Христос“. Месията – Христос дойде, ангелът, който приготви Неговия път огласи, че Идещият е Агнецът Божий, Спасителят на света, Който ще ни кръсти с Дух Светий.
               Ето това Кръщение, не само с вода, не само покайно, както беше Йоановото, това Кръщение го имаме всички ние. И с Миропомазанието, получили печата на дара на Светия Дух, с Миропомазанието ние вече ставаме членове на Христовата Църква, готови да възпламеним пламъка на благодатта в нашите духовни съсъди.
               Велика е силата на Кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух. Тази кръщенска благодат покрива от бесовски нападения, покрива и запазва в деня на Страшния Христов Съд, покълва в нас, за да възрастнем в доброто до пълната възраст на Христовото съвършенство, тя е нашата брачна одежда, която за съжаление е опетнена с множество грехове, неочистени в покаяние. Точно кръщелната благодат е истинският извор на вечната райска радост и блаженство, както пише свети Серафим Софийски чудотворец.
                А колко тъжно, колко жалко, че не разбираме и не оценяваме безценното съкровище – нашето кръщение, и колко грехове сторваме, макар и по незнание, след кръщението си. И твърде често опетняваме бялата кръщелна одежда. Защото в бяло са обличали новопокръстените на Пасха и те са носили бялата кръщелна одежда цели осем дни.
               Братя и сестри, да залягаме повече за разбиране и проумяване на висините и дълбинните смисли на нашата вяра. Защото тази вяра, разкрита в Свещеното Писание и Свещеното Предание, не е човешко творение, а е небесен дар. Тайнствата на Църквата са небесни дарове, спуснати на земята чрез животрептящата сила на Светия Дух. А първото сред Тайнствата, което ни отваря дверите на Църквата, е Светото Кръщение. Дали ще пожелаем да навлезем обаче в същината на своята вяра, зависи най-вече от нас. Защото навлизането не е само посещение в храма да запалим свещ, боядисване на яйца и готвене на определен вид ястия за някой празник. Отвъд това, отвъд обреда има символичен, мистически смисъл, както и във всяка богослужебна молитва. И ако проявим интерес, ни чака обещания път, изречен с Господските слова: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен“. Ние не сме сами, на този път ни водят светите отци и църковни учители, просияли отдавна в Небесното Царство, нека по-често да четем техните писания.
               А Бог ще ни умъдри и вразуми, ще ни облагодати по тесния път на спасението. Защото Сам Христос каза: „Без Мене не можете да вършите нищо“.
               Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Икона: toeilhtarion.blogspot.com