Томина неделя

ΚΥΡΙΑΚΗ ΘΩΜΑ
1
               Макар да беше запечатан гробът, Ти Животе,  Христе Боже, Възкресение на всички, от гроба възсия, и при заключени врати застана пред учениците, като чрез тях ни даде истинския Дух, по Твоята велика милост.
Евангелско четиво Йоан 20:19-31
          А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: Мир вам!
          И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
          А Иисус пак им рече: Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат.
           А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.
          След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: Мир вам!
         После казва на Тома: Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми, дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.
         Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
         Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели, и са повярвали.
         И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

       Братя и сестри,
               В днешната Неделя втора след Пасха, след великия ден на Христовото Възкресение, Църквата премъдро възпоменава един твърде назидателен за всички вярващи случай. В деня на Възкресението, когато Господ влиза при учениците – по предание в къщата на родителите на евангелист Марк – когато влиза и поздравява, и разговаря с тях, в този неделен ден сред тях не е апостол Тома.
               Знаем, че меланхоличен и скръбен, Тома преживявал сам страданието от ужасната екзекуция на любимия Учител. Той по Божи промисъл не е сред апостолите тогава. Когато му известяват за Христовото посещение, Тома казва, че иска, настоява за сетивно уверение. Иска да пъхне ръка в белега от раните на Спасителя, за да повярва, че пред него е Възкръсналият.
              И ето, според мярата на неговото настояване, на следващия неделен ден, една неделя след Пасха, Христос пак идва при заключени врати, застава сред апостолите и се обръща към Тома, приканва го да пипне с ръка в раните от гвоздеите и да докосне раната от прободените ребра.
                Тогава, изумен, щастлив и смаян, възторжен и разкаян едновременно, Тома възкликва: „Господ мой и Бог мой!“
Това блажено Томино неверие служи за поука на всички нас. Защото Сам Христос казва: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“ (Йоан 20:29)
                За очите на вярата не е нужно сетивно уверение. На Тома се даде, а от нас се изисква да сме причастни на блаженството на повярвалите, които не се нуждаят от сетивни доказателства.
                Вяра е стремеж по онова, което не се вижда, казва апостол Павел. Затова е вяра, защото вярата е упование, което е свръхмерно спрямо всяко материално доказване. Самата вяра е блаженство, както казва Спасителят.
               Да благодарим Господу, че е отворил очите на сърцата ни за вярата в неговото съществуване, за копнежа по небесния живот на тържествуващата Църква. Тази вяра ни е подарък от Самия Него, от Троичния Бог. Да я пазим чиста, да я пазим неопетнена нашата вяра в Троичния Бог, Който създаде света и изпрати Единородния Си Син за наше спасение, да се принесе в жертва и да възкръсне.
               Ето тази вяра трябва да пазим чиста и да не смеем да говорим, че има и други истини, защото Пътят и Истината и Животът е Христос и никой друг.
              Да не поглеждаме към неверни учения и заблуди, към идеите за прераждане, йога, към екстрасенси и техните практики, към дъновизъм и всякакви окултни лъжи; да не прибягваме към мними авторитети като Ванга, дядо Влайко или Стойна, която не е преподобна и не може да бъде.
             След като сме Христови, след като имаме вярата във Възкръсналия Спасител, нека не докосваме нищо лъжливо, колкото и интересно да ни изглежда.
             Защото свети Йоан Златоуст казва: „Ако някой е намерил Истината и търси нещо друго, очевидно е, че търси лъжата.“ Да не петним бялата си кръщелна одежда със срамните петна на лъжеучения и езически заблуди.
            Така ни учи Църквата, Чийто Глава и крайъгълен камък е Възкръсналият Спасител. А ако не слушаме Църквата, може само да се надяваме Господ да ни е на помощ за наше вразумление!
             Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия, на апостолите и светиите, и днес чествания свети Николай Мирликийски Чудотворец. Амин!
Проповед на Томина неделя,2021
Иконата е копирана от http://agiosminas.gr

Светли петък

Иконата на света Богородица Живоприемни източник

Христос воскресе!

Братя и сестри,

            Освен радостта на Светлата седмица, която всъщност е един единствен възкресен ден – ден без залез, днес ликуваме и с велик Богородичен празник. Честваме Майката Божия, благоволила да даде свой целебен извор край Константинопол, който отваря очи на слепи и не спира да извършва множество изцеления и до днес.
            Бъдещият император Лъв е удостоен да чуе Богородичния глас и намери чудодеен извор. Това се случва през 5 век. Но и до днес, ако ходим в Истанбул, можем да потърсим тази светиня на Божията Майка, да се поклоним и да налеем вода от измоления от Владичицата чудодеен извор.
            Голяма е молитвената сила на Божията Майка. Винаги се молим Тя да се застъпи за нас, грешните, да ни покрие със своя покров, да измоли от Своя Син и наш Бог покриване на греховете ни.
            Защото дори и след Светото Кръщение правим ужасни и тежки грехове. Днес чухте на светата литургия пеем „Елици во Христа крестистеся, во Христа облекостеся“, което значи „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“. Църквата пее това през цялата Светла седмица, защото в древност десетките християни, кръстени в пасхалната нощ, носели още белите кръщелни одежди, символ на рождението им в Христа чрез Светото Кръщение. Тези одежди те са сваляли на Томина неделя.
            Кръщелната одежда трябва да е чиста, бяла, без петно на грях и порок.
            Ние също сме се кръстили и облекли в Христа, но с много грехове сме окаляли кръщелната си одежда. И тя вече не е сватбена премяна, достойна за брачния пир на божествената любов.
             Но, слава Богу, дадено ни е покаянието и изповедта, съкрушението на сърцето, чрез което Божията благодат да очисти нашата окаляна кръщелна одежда.
             Нека усърдно да се молим на Майката Божия да се застъпва пред Божия престол за нашето вразумление, за отрезвяване и насърчаване на духовния ни живот, за бодрост и молитва, за ясно съзнание на своите грехове. И по нейното молитвено застъпничество, по молитвите на всички ангели и светии, кой знае, Бог да отреди смъртният ни час да ни завари в покаяние и съкрушение, угодни Нему. Амин!
             Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://www.athonian.gr

Честит Гергьовден!

свГеорги
Като освободител на пленените и защитник на бедните, като лекар на болните и победител на царете, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят душите ни.

Иконата е копирана от http://www.peregabriel.com

Светли вторник

Братя и сестри,
          Седмицата след Пасха наричаме Светла седмица. И не само защото сме под знака на най-светлия празник за християните, но и защото в древност новопокръстените в пасхалната нощ са носели цяла седмица своите бели одежди – одеждите на кръщението в Христа. Да даде Бог и ние да умием с покаяние  петната на нашите кръщелни одежди. Защото всички сме грешни.
           Упованието ни е единствено в милостта на Възкръсналия Спасител. Цялата Светла седмица е всъщност един едничък пасхален ден, в който звучат победно камбаните на пасхалната нощ, един единствен светъл ден, който изобразява осмия век, така както Църквата нарича блажената вечност.
           В тези дни, както и в дните до Възнесение, не се коленичи, в Светлата седмица дори не се чете Псалтир, поради покайните чувства на псалмите.
           Защото сме в радостта – преизобилната, нестихваща пасхална радост, радостта на Христовата победа над ада и смъртта, радостта от осъщественото от Богочовека Изкупление, радостта, че сме доживели още веднъж да зърнем блясъка на неописуемото Възкресение.
           „Ден на Възкресение е, да просияем от тържеството и един другиго да прегърнем! На тези, които ни ненавиждат, да кажем: Братя! и всичко да им простим, заради Възкресението“ – така пее Църквата с безсмъртните слова на свети Йоан Дамаскин.
            И тази радост да остане в нас задълго, непохитена от грижите на тоя забързан и тревожен век.
            Божието благословение да е с всички вас по застъпничеството на тържествуващата небесна Църква!
 
           Христос воскресе!

Светли понеделник

Христос воскресе!

 Братя и сестри,
          Днес е Пасха, Господня Пасха – мигът на избавлението на човешкия род от робството на греха, смъртта и дявола, мигът на спасение, което ни даде Христовото възкресение.
          Да не допускаме нищо земно да помрачи тази наша велика радост, защото честваме най-изумителния, най-потресаващия, смайващ и грандиозен празник – празника на Христовото Възкресение. Възкресението е същността на Христовата проповед, явена на дело с божествена мощ, същината на християнското учение – без Възкресение няма вяра, няма надежда, няма любов.
          Затова и апостол Павел казва на онези еретици, говорили в негово време за Възкресението – „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Без Възкресението всичко е мрак и безнадеждност. Без Възкресението, пътят, дори на праведните, водеше единствено към ада. Дори и древните езичници, с тънък усет са разказвали в своите митологии за ужасите на адското подземно царство. Оттам, от тази бездна ни извежда Възкресителят, приел всецяло човешката природа, без да отстъпи от небето, съкрушил портите адови и извел Адам, Ева и всички праведници от създание мира досега.
         Нека знаем – ако някой каже, че е вярващ, но оспорва Възкресението, нека знаем, че този човек не споделя най-основните евангелски истини, не е християнин и не може да бъде.
         Ние сме в триумфа на Възкресителя, Който възкръсва, защото смъртта не може да Го удържи.  Ние честваме Този, Който се пожертва и снизходи дори по-долу от приемане на човешката природа и нейните ограничения. Богочовекът снизходи до адската бездна, за да я разруши и опустоши. И след като адът беше оголен, пътят на Възнесението на човешката природа към небето отново е отворен. Това може да стори единствено Христос.
          Покланяме се и ликуваме заедно с безчисленото множество праведници на всички времена, лицезрели или узнали със сърцето и очите на вярата този миг. И се поздравяваме цели 40 дни – до Възнесение с древния най-радостен поздрав на християните от първите времена –

           Христос воскресе!

Иконата е копирана от http://eglise-serbe-lille.blogspot.com

Копирайте

Възкресение Христово

Христос Воскресе!

Воистину Воскресе!

               Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
            3
               Макар и в гроб да слезе, Безсмъртне, обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже, като на жените мироносици извика: Радвайте се, и на Твоите апостоли мир дарува, а на умрелите даде възкресение.

Похвално слово за Пасха на Св. Йоан Златоуст
           Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!
             Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!
            Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! (Мат.10:10, 20:1-8).
            Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!
            Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!
            Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!
            Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!
             Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!
             Богати и бедни, заедно ликувайте!
             Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!
             Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея!
             За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!
             Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!
             Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прощение от гроба на Спасителя!
             Никой да не се бои от смъртта, понежe Спасовата смърт ни освободи от нея!
             Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!“            Огорчи се, защото биде обезсилен!
           Огорчи се, защото биде посрамен!
           Огорчи се, защото бе умъртвен!
           Огорчи се, защото бе провален!
           Огорчи се, защото е окован!
           Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше!
            „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ (Ос. 13:14, Koр. 15:55)
             Възкръсна Христос и ти биде повален!
             Възкръсна Христос и паднаха демоните!
             Възкръсна Христос и се радват ангелите!
             Възкръсна Христос и живот се въдвори!
             Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна из мъртвите, „за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20).
            Той пръв възкръсна като Глава, а подир Него в свое време ще възкръснем всички ние, Неговите членове! Нему слава и държава (владичество) во веки веков! Амин!
Копирайте Похвално слово за Пасха на св. Йоан Златоуст
Прочетете Как древните християни посрещат Възкресение (Пътепис на Егерия, 4 век)
Иконата е копирана от institutohesed.org.br

Велика събота

Днес църквата пее:
          Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли, защото Царят на царуващите и Господ на господстващите иде да се заколи и даде за храна на вярващите.
           И пред Него вървят ангелските ликове с всяко начало и власт, многооките херувими и шестокрилите серафими, които закриват лица и пеят: Алилуия, алилуия, алилуия!

Разпети Петък

След изнасяне на плащаницата
             Тебе, Който се обличаш със светлината като с дреха, Йосиф сне от дървото заедно с Никодим и като Те видя мъртъв, гол, непогребан, жално взе да плаче и нарежда: Уви, пресладки Иисусе! Преди малко слънцето, като Те видя да висиш на кръста, с мрак се покри, земята от страх се разклати и църковната завеса се раздра. Но ето сега Те виждам, как заради мене доброволно прие смърт.
              Как да Те погреба, Боже мой, или с каква плащаница да Те обвия? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно Тяло? Или какви песни, Милосърдне, да изпея на Твоята смърт?
              Величая Твоите страдания, възпявам и Твоето погребение с Възкресението и викам: Господи, слава Тебе!
При целуване на плащаницата
             Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички. „Дай ми, казва, Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде. Дай ми Тоя Странник, Когото Майка Му, като Го гледаше да виси на кръста, плачеше и майчински нареждаше:
  „Уви, мое Чедо, моя Светлина и моя мила Рожбо! Предреченото от Симеона в храма оръжие прониза сърцето ми днес. Но обърни плача ми на радост с Твоето Възкресение.“ Покланям се, Христе, на Твоите страдания! Покланям се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето свето Възкресение!
Има още

Велики четвъртък

Братя и сестри,
            Днес е Велики Четвъртък, богат на богослужебна символика ден. Днес е Тайната вечеря, когато Господ Иисус Христос установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие. На тази празнична вечеря Той умива нозете на учениците Си и скърби, защото знае,че един от 12-те апостоли ще Го предаде. На този ден вечерта, след заник слънце, Църквата възпоменава спасителните за нас Христови страдания, страданията на Безгрешния, дошъл да изкупи света от властта на греха, смъртта и дявола. На днешния ден след службата се отслужва общия маслосвет, чието осветено олио се пази за лечебно помазание през цялата година.
             Днес мнозина пристъпват за Свето Причастие, така както е редно – след пост, макар и смекчен за болните, след изповед и покаяние. Да не забравяме, че точно единението със Светата Чаша е това, което ни прави християни.
            Но да не пристъпваме небрежно, а с благоговение, със страх Божий, с трезвение и вяра.      
  
Има още

Страстната седмица

molenie
             Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания – седмицата преди Възкресение. Богослуженията са продължителни, с прочит на много евангелски откъси и е редно, колкото ни позволяват обстоятелствата, да присъстваме в храма. Според богослужебния устав на Велики Понеделник, Велики Вторник и Велика Сряда сутрин се служи Преждеосвещена литургия. Както знаем, на тази служба Свети Дарове са претворени в предходната неделя – в случая Цветница. Можем да пристъпим към Свето Причастие, ако имаме нужната подготовка – пост, покаяние, изповед. В неделя вечерта на Цветница, в понеделник вечер и вторник вечер се отслужва Последование на Жениха. Възпоменават се библейски лица, събития и притчи, свързани тематично с предстоящия арест и страдания на Господ Иисус Христос –  праведният Йосиф, защото той е продаден от братята си за 20 сребърника, както Господ е продаден за 30 сребърника; притчата за 10-те девици и притчата за талантите, символизиращи нуждата от духовна бдителност; Страшният съд; помазалата нозете на Господ с миро жена, която по този начин Го подготвя за погребение. На Велика Сряда за последен път в рамките на поста се отслужва Преждеосвещена литургия. Вечерта има Малко повечерие, чиято основна тема от богослужебния текст е предателството на Юда.
(До сряда е добре да се приключи всяка тежка домашна работа, ремонти и големи почиствания)
           
Велики Четвъртък е особено богат на богослужебна символика. Служи се света Василиева литургия, като основни теми са евангелските случки: измиването на нозете на учениците, извършено от Господ, Тайната вечеря, на която се установява Тайнството на тайнствата – Светото Причастие, молитвата на Господ в Гетсиманската градина, предателството на Юда.              На Векики Четвъртък се отслужва и така наречения Велик (общ) маслосвет и се помазват присъстващите за здраве и прощение на греховете. Осветеният елей от маслосвета, вярващите носят вкъщи и го ползват за помазване кръстообразно по чело, слепоочия, ръце през цялата година, като останалият от предишната година елей се изгаря в кандилото.
            На този ден се боядисват яйца. Обикновено вярващите донасят при посещение в храма червено яйце, което символизира благовестието на света Мария Магдалина, подарила червено яйце на император Тиберий по случай Христовото Възкресение.
            Вечерта на Велики Четвъртък след залез слънце, Църквата изпълнява т.нар. последование на 12-те евангелия, т.е. на 12-те евангелски пасажа, в които се разказва за Господните страдания. При прочита на 5-тото евангелско четиво се изнася задпрестолния кръст от олтара и се поставя в центъра на храма. Това е изключително древна традиция. На този кръст е изобразен Господ, а по-долу отляво и отдясно са изобразени Майката Божия и свети Йоан Богослов, който единствен от учениците е присъствал на последните часове на Богочовека, разпънат на Кръста.
             
Велики Петък (Разпети Петък) е най-скръбният ден на най-дълбоко вчувстване в Христовите страдания. Уставите на Църквата повеляват дори да не се яде и пие нищо до залез слънце, като се прави изключение само за тежко болните и за децата.
              Основна тема е осъждането на Господ Иисус Христос, разпъването Му на кръст, кръстните Му страдания и смърт.               Сутринта, по време на богослужението, се изнася от олтара
Светата Плащаница, която се поставя на специална висока маса (кувуклия) в централната част на храма пред Кръста. На плащаницата е изобразен Спасителят, свален от Кръста, заедно с Майката Божия, Никодим и Йосиф Ариматейски, които са устроили подобаващото Му погребение. При целуване на Светата Плащаница, Църквата пее: „Дойдете да възхвалим Йосифа приснопаметни, който привечер отиде при Пилат и изпроси Живота на всички.“ „Дай ми – казва – Тоя Странник, Който няма где глава да подслони. Дай ми Тоя Странник, Когото лукав ученик на смърт предаде …. Покланяме се, Христе, на Твоите страдания и на Твоето Свето Възкресение“.
            Множеството пристъпва да поднесе цветя на плащаницата и да мине под кувуклията. Снишавайки се, ние ставаме съпричастни на гробния покой на Спасителя, вкусил смърт, за да умъртви смъртта и да ни спаси от нейното бреме.            

Вечерта на Велики Петък камбаните бият траурно и се отслужва Опело Христово, което включва и литийно* шествие около храма с изнесената плащаница. Процесията влиза през западните врати, народът минава под плащаницата и свещенослужителите поменават имена за здраве.
            На
Велика Събота сутринта се служи света Василиева литургия. Цялата събота Христос е в гроба и това е единствената събота в годината, когато се пости строго (за отбелязване е, че готвещите се за Свето Причастие за някоя неделна служба не бива и не могат да постят строго в събота, защото е забранено от древните канони – трябва да хапнат нещо с олио). Но Велика Събота е единствената строгопостна събота в годината, както строгопостни са и дните на цялата Страстна седмица. Който не е смогнал да боядиса яйца на Велики Четвъртък, може да ги боядиса на Велика Събота. На сутрешното богослужение, вместо обичайната „Херувимска песен“, Църквата пее: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет и нищо земно да не мисли“.
             На Велика Събота се отбелязва не само гробния покой на Спасителя, но и слизането Му в ада, който Всесилният Господ опустошил. Самият Христос предсказва тридневния Си престой в гроба, като казва: „защото, както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ ( Мат. 12:40).              Колкото е съкрушаваща тъгата и скръбта при съпреживяването на Христовите страдания и кръстна смърт, толкова е вдъхновяващо и възторжено посрещането на Възкресението Му, с което Той побеждава смъртта, строшава адските двери и извежда праведниците от ада.
            Около 11 часа през нощта камбаните бият тържествено, започва празничното богослужение. Свещенослужителите в полунощ излизат от олтара, носейки благодатния огън, като възгласят: „Дойдете, вземете светлина от Нетварната Светлина и прославете Възкръсналия от мъртвите Христа.“ Всички запалват свещите си. Започва литийно шествие около храма, чете се евангелие и всички се поздравяват с най-великия празник на празниците. После влизат в храма и започва пасхална* утреня и Света Златоустова литургия.
           
  Възкресението е станало нощем, затова и в църквите богослужението е нощно. Чете се Пасхално слово* на свети Йоан Златоуст. Сега канени са всички на празничната трапеза – постили, непостили, трудили се, нетрудили се, болни, здрави, всеки, който не е под епитимия (забрана). Всеки, дори да не е постил, може да пристъпи на тази най-празнична служба към Светата Чаша!
             В неделния ден преди обяд, Църквата отслужва т. нар. Второ Възкресение – вечерня в първия ден на Пасха, чете се 20-та глава от евангелието на Йоан.
            Всички се поздравяваме до Възнесение с „Христос воскресе! – Воистину воскресе!“

*лития, гр. – процесия с икони, хоругви, кръст, съпроводена с пение на богослужебни химни
*Пасха – (от песах – отминавам) – най-важен юдейски празник, когато ангелът на смъртта отминава юдейските къщи, белязани с кръвта на жертвеното агне; при нас – Христовата Жертва ни отминава, избавя ни от робството на греха, смъртта и дявола. Апостол Павел изрично казва: „Христос, нашата Пасха, беше заклан заради нас.“ Пасха и Възкресение Христово се използват като синоними.
*Прочетете Пасхално слово на св. Йоан Златоуст
Копирайте текста Страстната седмица

Иконата е копирана от http://www.kryzhma.ru

към Начало