Споменът за праведния е с похвали: за теб е достатъчно Господнето свидетелство, Предтечо, защото наистина си се показал най-почитан сред пророците, като си се удостоил да кръстиш в Йорданските води Проповядвания. Ти с радост пострада за истината и благовести на затворените в ада явилия се в плът Бог, Който взима върху Си греха на света и ни дарява велика милост.

 29 август – Отсичане честната глава на свети Йоан Кръстител

         Сам Господ Иисус Христос казва, че сред родените от жена, няма по-велик от свети Йоан Кръстител. Почитайки свети Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя, прославя го и на другия ден след Богоявление – на 7 януари, Ивановден. На 29 август възпоменаваме неговата смърт и в знак на съучастие в страданията му в този ден се пази строг пост.
         Когато бил на 30 години, свети Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа чрез покайно кръщение.
          Като проповядвал покаяние, той изобличавал беззаконията. Свети Йоан изобличил цар Ирод – сина на оня, който убил витлеемските младенци, изобличил го заради това, че се развел и се оженил за братовата си жена Иродиада, което Мойсеевият закон забранявал. Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница.
          Скоро след затварянето на Йоан, Ирод празнувал рождения си ден и на тоя празник Иродиадината дъщеря играла, и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител, защото силно го мразела.
         Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк.
         Главата на свети Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод. За да спаси от поругание светата глава на Кръстителя, тя я сложила в съд и я скрила на Елеонската планина, след което светата глава била още на два пъти откривана и скривана.
         На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

Иконата е копирана от www.artstudios.eu

         „Понякога човек изглежда мълчалив. Но ако сърцето му осъжда другите, той винаги говори. И има такива, които от сутрин до вечер говорят с езика, но в същото време са мълчаливи, защото този, който не осъжда ближния, пази мълчание.“

                                          свети преподобни Пимен Велики

Изображение: http://www.johnsanidopoulos.com

Матей 14:22-34

          И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме, и вечерта остана там самичък.
           А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: Това е привидение, и от страх извикаха.
          Но Иисус веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
          Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
          А Той рече: Дойди.
          И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса, но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
          Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
          И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: Наистина си Божий Син!
           И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Изображението е копирано от http://www.radiovera.ru

   Основа на покаяние, пример на умиление, образ на утешение и духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобне. Kато си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.

             „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“

Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудотворец“

Прочетете Завет на свети Йоан Рилски

Презентация за Рилския манастир

Стенописът е копиран от https://rilskimanastir.org

При раждане си съхранила девството,
при смъртта не си изоставила света, Богородице,
представила си се пред Живота,
ти, която си майка на Живота,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

 За Успението на нашата Владичица

           На 15-ти август (28-ми по стар стил) честваме най-тържествения Богородичен празник. Честваме Онази, която е облажавана от всички родове, Пречистата, Пресвятата, удостоена да стане Вместилище на Невместимия, Едничката, която роди по чуден начин, роди нашия Спасител – честваме света Богородица. Сякаш този празник е по-почитан и от Рождеството на Девата, и от Въведението й в храма. Защото в мига на Своето Успение – блажената кончина на праведниците, в този миг Тя вече е на небето, най-близко до Своя Божествен Син, и може да изпросва милости за света.

Има още →

           Архиерейска вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица в храм „Успение Богородично“, град Хасково

           На 12 август Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави вечерното богослужение с Молебния канон към Пресвета Богородица в катедралния храм на град Хасково „Успение Богородично“.
           Стотици боголюбиви християни посрещнаха с камбанен звън и благоговеен трепет Чудотворната икона на Пресвета Богородица – „Златна ябълка”.
           С владиката съслужиха: Знеполският епископ Арсений – викарий на митрополита, йеромонах Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев  – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковската духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградската духовна околия, свещеници от града и Хасковската духовна околия, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
            Високопреосвещеният митрополит Николай заедно с духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев изпълниха антифонно Молебния канон.
            На богослужбата присъстваха кметът на Хасково г-н Станислав Дечев и общественици.
            Боголюбивите християни с едно сърце заедно със своя архипастир отправяха молитви към Богоматер, зовейки: „Пресвета Богородице, спаси ни!“.
            Архипастирят на Пловдивската епархия отправи отечески и вседушевен поздрав и молитства благодатния покров на Богородица да е над всички нас, обръщайки се към всички с вдъхновено слово за Небесната Царица. 
            Поклонението пред Чудотворната икона на Божията Майка – „Златна ябълка”, продължи до късно вечерта в храма.

Източник: сайт на Пловдивска митрополия

Матей 9:27-35

           Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
           А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: Вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: Да, Господи!
           Тогава Той се допря до очите им и рече: Нека ви бъде по вашата вяра.
           И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: Гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
            Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: Никога не е бивало такова нещо в Израиля.
           А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
           И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

Братя и сестри,

           Чухме литургийното евангелско четиво от евангелист Матей. Това е разказът за изцелението на двамата слепци, които се молят, Синът Давидов, Спасителят на света, да ги помилва. Господ се допира до очите им и те проглеждат. Проглеждат според вярата си, а тя е голяма. И Христос изцелява всяка болест и немощ и проповядва благодатното и спасително божествено учение на опрощението.

Има още →

       Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, според силите им да я възприемат. По молитвите на Богородица да възсияе и над нас, грешните, Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе!

Братя и сестри,

           Преображение Господне е велик празник на Светата Православна Църква. На 6-ти август честваме дивно събитие. Господ Иисус Христос, като взел със Себе Си апостолите Петър, Иаков и Йоан – възвисените във вярата, се възкачил на планината Тавор и пред тях се преобразил. Лицето и дрехите Му засияли в чудна Божествена светлина, естествена за Неговата Божествена природа, но скрита за обикновения поглед на телесните очи. В този момент по Божия воля падат люспите от очите на апостолите, пада ограничението на човешките сетива и те виждат извечно лъчащата се, преливаща извън Божията същност благодатна нетварна светлина, виждат Божествената природа на Своя Учител.
            От двете страни на Христа като верни стражи са застанали боговидецът Мойсей и великият пророк Илия. Така получилият закона Мойсей свидетелства, че Христос е начало и край на закона, а Илия, застанал отляво на Спасителя, свидетелства, че всички пророци са дошли заради Христа и Христос е основа на предсказанията им.
            Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания и кръстна смърт, чрез които Изкупителят ще смаже главата на древния ни враг, сиреч дявола.
            Светъл облак осенява Христос и двамата пророци и се чува отново, както и при Кръщението Господне, гласа на Отца: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
            Тази знаменателна случка ще укрепи вярата на апостолите-очевидци, защото след съвсем кратко време иде предателството, ареста на Иисус и кръстните мъки.
             Но Преображение Господне е изключителен празник и за всички нас, които сме християни. Защото знаем, че Божествената светлина, съзерцавана от апостолите, преобразява и нас – това е благодатта, изливаща се изобилно в светите Тайнства на Църквата. Получаваме тази светлина чрез Светото Кръщение и Миропомазание. Усещаме тази благодатна светлина в богослужението, ставаме носители на тази светлина, когато се единяваме с Христа в Светото Причастие.
             Затова при Светото Кръщение свещеникът пита: “Съчета ли се с Христа?“ И новопокръстеният или неговият кръстник (ако кръщаваният е бебе) казва: „Съчетах се“, известявайки, че още един човек, създаден по Божи образ, става съсъд на Божествената благодат.
             И колко много ни задължава това! Защото от нашата свободна воля зависи да пожелаем да разгорим тази Божествена светлина, изляна в сърдечния ни храм, да я разгорим или да я погасим с нерадение и отчуждение от духовния свят.
             Господ да преобрази душите ни по Своята велика милост! Защото в днешното усилно и лукаво време се иска единствено да стоим във вярата, да не забравяме, че сме призвани да бъдем светилници, горящи с Божествената светлина и елея на милосърдието, а не погаснали и почернели кандила, помрачили в себе си Божия образ.
             Честит празник на всички!
             Благодатта на Преобразилия се Спасител и любовта на Бога и Отца и Причастието на Светия Дух да е с всички вас.                 Амин!

Иконата е копирана от https://ikonaspas.ru

Ангелска сълза

В сърцето ми падна една
мъничка топла сълза,
изпълнена с много любов
и с много, много тъга.

Кой за мене тъжи
и рони скръбни сълзи?
В душата ми спомен изплува,
буря в душата ми забушува.

Спомних си кой до мене върви,
кой ме спасява в беди.
Ангелче мое това си ти,
на тебе Бог ме повери!

И трябваше тебе да слушам аз,
но светът заглуши твоя глас.
По криви пътеки вървях,
безразсъдно Бога гневях.

Но ето твоята сълза
пробуди ме от съня,
видях тази тъмна мъгла,
заслепила мойта душа.

Разбрах – за мене плачеш ти.
Прости ми, прости ми, прости!
Не си отивай, при мен остани!
За прошка Бога моли!

Л.Б.

Матей 9:1-8

          Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.
          И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!
          Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулства.
          А Иисус, като видя помислите им, рече: Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете ли или да кажа: Стани и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): Стани, вземи си постелката и върви у дома си.
          И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.
          А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.

   Братя и сестри,

     Преди да извърши велико чудо над един разслаблен, Господ Иисус Христос казва „Чедо, прощават ти се греховете“. И след това прощение – дело на Всепрощаващия Спасител на света следва и поразителното изцеление.
     Еврейските законоучители не разбират, че пред тях е Божият Син, Единородният на Отца, Второто лице на Света Троица. Не разбират, че пред тях е не обикновен чудотворец, а Богочовекът Христос и затова думите за прощение на греха приемат за богохулство.
     Защо? Защото само Бог прощава греховете. А те не разбират, че Бог е пред тях, Въплътен за спасението на всички. И тази чудна божествена власт на прощение на грехове нашият Господ Иисус Христос възлага и на Своите ученици – апостолите, а чрез тях и на всички апостолски приемници, та чак до сегашните йерархически лица на Православната, т.е. Христовата църква. Нека не забравяме, че Христос казва на апостолите „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата“.
     Тази чудна божествена власт свещенослужителите разпореждат чрез действието на Светия Дух в тайнство Изповед.
     И колко е важно прощението на греховете личи от това, че Господ първо прощава греховете на разслабления, изцелява душата му, а после го изцелява и телесно.
     За съжаление, ние, днешните християни, пристъпваме формално към изповедта, нямаме съкрушение и искрено покаяние, ние сме „топлохладни“ и безчувствени, мислим за себе си като за добри хора, които не са направили нищо кой знае колко лошо. Далече сме от молитвата до кървава пот и покаянието, което избелва отново кръщелната ни одежда. Може дори да дойдат и хора, които казват, че няма какво да изповядват.
     Колко лъжлива е тази представа за самите нас! И колко малко се познаваме! Колко неопитни сме в битката за спасението на собствената си душа, която е най-важното дело на света.
     Да се молим, братя и сестри, за искрено покаяние – покаянието на митаря, блудницата и благоразумния разбойник. Да се молим Бог да разтопи вледенените ни от безчувствие сърца. Та да пристъпваме към Изповед и Причастие, оросени с покайните сълзи, както в древност бе оросено Гедеоновото руно.
     Днес е началото на Богородичния пост – време благодатно за делото на нашето спасение. Да се потрудим по мярата на силите си, здравите – повече, болните със смекчен пост, знаейки че болестта замества поста, но всички със съкрушение, припомняне на греховете, които трябва да изкажем и с Божия помощ да прекратим.
     Да молим Господ и Майката Божия, чийто празник очакваме, да ни напътстват в истински духовен живот, далеч от лицемерие, показност, суета и мними добродетели.
     Времето е кратко. Съда Божий наближава. Ако приемем със сърцето си това, което знаем с ума – че сме преходни като полски цвят, ще ни бъде леко да се покаем истински и да се подготвим за среща с Христа.
     Амин!     
   

Стенописът е копиран от http://www.bnr.bg