Братя и сестри, 

    Дивен е Бог в своите светии.
    На днешня ден поменаваме светило на православната Църква – епископ и мъченик, увенчан с пресветли венци в невечерния ден на Божието Царство. Честваме свещеномъченик Висарион Смоленски, убит за Христовата вяра, след зверски мъчения през XVII век.
    Това е времето, за което новонаписаната история твърди, че не е имало робство, а османско присъствие, за да се избегне назоваването на вълните с масова насилствена ислямизация с истинските им имена.
    По Божия милост ни е открит мъченическият подвиг на епископ Висарион, благодарение на преписи от единствения исторически документ, разказващ за скръбните събития от 1669г, когато ислямистките орди вилнеят из Среднородопската област, изгарят църквата „Св. апостоли Петър и Павел“, заедно с митрополията, богословското училище и много книги. Една година по-късно им се удава да заловят епископа и му предлагат да се отрече от Христа и да приеме исляма.
     Непоколебим във вярата, след ужасните мъчения с нажежено желязо и късане на жива плът –  със специално направени клещи – както пише в бележника, без да иска милост, с молитва на уста, свещеномъченик Висарион Смоленски е пронизан с нож и затрупан с камъни от озверелите мюсюлмани.
     Това се случва в днешен Смилян, където равният на раннохристиянските мъченици е погребан в една градина. Днес там има паметник, а в Смолян е построен величествен храм, който носи неговото име и чества на този ден храмов празник.
     А духом свещеномъченик Висарион Смоленски, който добре се погрижи за словесните овци – наставляваше, поучаваше и подкрепяше всички, които в онова страшно време отхвърляха агарянското нечестие. 
     Днес той предстои пред Божия престол, редом с великомъчениците заради Христа и се моли за грешния човешки род, и за своя род – българския, който днес е тъй отдалечен от вяра, традиции и роден език.
    Бог да ни помилва и вразумява по молитвите на великия Божи угодник – велик, но не единствен – подобен на мнозина други , които са предпочели вечния живот пред преходния.
    Благодарни сме Богу, че имаме тези десетина реда от историческите бележки, които показват нашите предци достойни за званието „християнин“ и още повече за званието Христов.
    Господ да ни укрепи с частица от тяхната непоколебима богоозарена вяра. За да не забравяме, че сме от род на мъченци и трябва да милеем за Христа, така както са възлюбили Бога нашите предци по плът.
    Амин!

Иконата е копирана от: https://bg-patriarshia.bg/svm-visarion

            С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици – Кирила и Методия, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които изгряха като светила и ни благовестиха Триединния Бог. Вие, непоклатни стълбове на българската Църква и боговдъхновени поборници на нашата реч, които прогонвате езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.

          Светите Седмочисленици

         Светите Седмочисленици, просветителите на славянския род, честваме днес в деня на кончината на свети Климент, последен от тях представил се в Господа на 27 юли 916 година.
         Както знаем, пръв е отходил в блажената вечност свети Константин Кирил Философ – светецът изнамерил начертанията на първата славянска азбука – глаголицата. Честваме успението му на 14 февруари 869 година. Той е погребан в Рим, в църквата Сан Клементе, посветена на свети Климент Римски, чиито мощи¹ светите братя Кирил и Методий откриват в Херсон и връщат тържествено в Рим.
         Епископ Методий, по-възрастният брат, неуморимият преводач на Свещеното Писание и богослужебните книги, се представя в Господа на 6 април 885 година в моравския град Велеград, измъчен и съсипан от интригите на немското духовенство, непримиримо и ожесточено спрямо славянската проповед и славянската книжнина.
         Още оттогава е гонението срещу православната духовност и книжовност по земите на Моравия² и Панония³. Макар все още да не сме в схизма, западната църква проявява властнически амбиции, политически претенции и догматически отклонения, които ще доведат до окончателен разрив през 11 век, когато западните отпадат от вселенското православие.
         За заместник на първоучителите е предвиден моравецът свети Горазд, латиноговорящ и единороден на моравците, просветен и начетен книжовник. Но и неговите следи се губят, както и на хилядите ученици -разпространители на славянския език, пометени от латинското гонение. Незнаен е гробът на свети Методий, незнаен е гробът на свети Горазд, но имаме утеха – на духовната карта на България, днешен албански Берат, има частици от мощите на светите Горазд и Ангеларий.
         Както знаем, светите Климент, Наум и Ангеларий са добре приети от царя – покръстител Борис – Михаил. Ангеларий изглежда е изпратен в Югозападна България, ако съдим по мощите му в Берат. Свети Наум изгражда с ктиторството  на българския цар Борис манастир край Охрид, където и днес гробът му е източник на изцеления и място за поклонение на вярващи от целия православен свят. Неизвестен е гробът на свети Сава. А последен от просиялите в святост ученици на светите братя Кирил и Методий почива свети Климент, епископ Охридски, наречен в изворите „просветител на мизите“.
         Знаменателен  средновековен стенопис⁴ от манастира „Рождество на Пресвета Богородица“ в Арденица, Албания, показва светите Седмочисленици редом с друг богоозарен българин – свети Йоан Кукузел, ангелогласният псалт от Драч, прославил се в невечерния ден на Божието царство с дивни песенни славословия.

¹Днес част от мощите на свети Климент Римски се намират в църквата Света София в град София
²Моравия – държава с кратка историческа съдба, простирала се на територията на днешни Южна Чехия, Северна Австрия, Западна Словакия и Западна Унгария.
³Панония  – римска провинция, днес това са части от териториите на Унгария, Австрия, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина и Словакия
⁴Стенопис на светите Седмочисленици и свети Йоан Кукузел от 1744 г. от главния храм на манастира в Арденица (днешна Албания), изграден върху основите на черквата „Св. Троица“, строена с ктиторството на св. цар Борис Покръстител. Изписан от братята Константин и Анастас Зограф от Корча. Фотография Николай Трейман, първа публикация в сп. „За буквите“, 2006 г. (изт. http://www.pravoslavieto.com)

Свети Пантелеймон
Тропар
  Свети страдалче и целебниче Пантелеймоне, моли милостивия Бог да прости прегрешенията на душите ни.

Има още →

Евангелско четиво
Матей 8:28 – 9:1

           И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата. Те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
           И ето, те извикаха и казаха: Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?
          А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: Ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
           И Той им рече: Идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.
           А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.
           Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си.

Братя и сестри,

            Днешното литургийно евангелско четиво ни разказва за спасението на двама бесновати, изцелени от нашия Господ Иисус Христос. Ужасени сме като чуваме как бесовете викат: „Какво имаш Ти с нас Иисусе, Сине Божий? Дошъл Си да ни мъчиш преди време?“ Защото лукавите духове знаят, че тяхната отсъда е неизбежна, знаят,че ще свършат в огненото езеро. Затова са тъй безпощадни към нас, хората, и към цялото творение. Злите духове не могат да се примирят, че ние – слаби телесни същества, ние – грехопадналите, измъчени, заблудени, можем да бъдем спасени, защото Бог ни обича, обича ни като чеда, макар и непослушни, стига само да призовем Неговото Име.
             Ние сме много по-различни от тези бесновати, чиято обсебеност е видна за всички. Защото ние пък сме обиталище на страсти и душевни недъзи, от които трябва да молим коленопреклонно да се отървем. Да се спасим от беса на завистта, беса на осъждането и злобата, нерадението и духовната леност, омразата и гнева. Ето колко много бесове отхранваме ние, макар външно да не приличаме на бесноватите от евангелския разказ.
           Но носейки всички тези недъзи, не ще влезем в Царството Небесно. Не ще се сподобим с Небесния чертог. Не ще постигнем смисъла на нашето истинско предназначение – да придобием подобието Божие.
           Затова да молим Господ да ни спаси, съзнавайки греховните си слабости, да не се считаме за безгрешни и праведни, а да искаме да съзрем истинските си ужасни недостатъци. Да се покаем за тях и да започнем с непобедимата сила на Божията благодат битката на нашия живот – отвоюването на Небесното ни жилище.
           Затова и земната Църква е наречена войнстваща Църква, а Небесната – тържествуваща Църква.
           Църквата е една единствена, неин Глава е Христос, но в земната си част тя е войнстваща, точно защото воюва срещу поднебесните духове на злобата.
          И по-точно Бог воюва срещу тях, трябва само ние да потърсим Божията помощ и закрила.
          Божието благословение да е с всички вас, по молитвите на Майката Божия – нашата най-силна застъпница пред Божия престол. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя пета след Петдесетница

Иконата е копирана от http://www.tvsatcom.bg

Тропар, глас 4
„Ангел в плът, основа на пророците, втори предтеча на Христовото пришествие е славният Илия, който изпрати свише благодат на Елисей, за да прогонва болестите и прокажените да очиства, затуй и за почитащите го той лее изцеления.”

Кондак, глас 2
„Пророче и предзрителю на великите дела на нашия Бог, велик по име Илие, който само със словото си възпря дъждовните облаци, моли за нас единствения Човеколюбец.”

Братя и сестри, 

     Велики примери на богоозареност и непримиримост със злото ни дава Свещеното Писание. Днес честваме най-почитания сред нашия народ старозаветен праведник, неустрашим поборник за вярата в Единия Бог, боговдъхновен пророк и изобличител на неправди – честваме свети Илия.
    В Трета книга Царства – една от историческите книги на Стария завет, е изложен животът му.
    По молитвите на Илия, заради греховете на израилтяните, затънали в езичество, Господ заключва небето и няма дъжд цели три години. И пак по молитвите на Илия, Бог изпраща дъжд на покаялите се грешници.
    Илия сторва велики чудеса – с молитва измолва огън от небето да изгори жертвата на жертвеника, с молитва възкресява сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, Господ изпраща ангели да му служат и гарван да му носи хляб.
     Тежко е да се казва истината, особено когато тя изобличава. А тогавашните царе и управници са заменили вярата в Единия Бог с езическо поклонение пред идолите.
     Пламенен и ревностен, изпълнен с непримиримост пред богоотстъпничеството, свети Илия изобличава царе и идолски жреци, не се страхува да излага на опасност живота си, казвайки истината.
     Пророкът е избран от Бога и служи Богу. Неговото слово не е приятно на силните на деня, защото е изобличително и сурово. Неслучайно от евангелието знаем, че свети Йоан Предтеча иде с духа и силата на Илия.
     Защото и Педтечата е съвършен аскет, и той е яростен противник на неправдата, и той, подобно на Илия, е непримирим изобличител на царската мерзост.
    Знаем, че свети Илия, заедно със старозаветния Енох са взети живи на небето.
    Разказът за свети Илия, взет в огнена колесница пред очите на ученика си Елисей, намираме в началото на Четвърта книга Царства. Илия е взет в огнена колесница с огнени коне на небето – така както често го изобразяват стенописите.
    Потрудил се доста за Божия слава, пренебрегнал всяко удобство и земна радост, преследван от хората, но вдъхновение за пророците, свети Илия оставя ученика си Елисей, според както е угодно Богу.
    Знаем, че в деня, когато честваме Преображение Господне, евангелистите разказват, че на планината Господ Иисус Христос се преобразява, сияещ в нетварна светлина, а от двете Му страни са пророците Моисей и Илия, които разговарят с Него. Така разбираме, че великият Илия е удостоен да стои редом до боговидеца-пророк Моисей, получил Десетте Божи заповеди.
    Днес мнозина се молят на Свети Илия за дъжд или пък за предотвратяване на пожари и мълнии, заради споменатите случки от живота му.
    Но трябва да обърнем внимание и на неговата непримиримост в отстояването на истината, на ревността му за вярата в Единия Бог и на изобличенията, които той не пести на властимащите. Вдъхновен от самия Господ, така както древните пророци, свети Илия никога не премълчава, не се страхува от гоненията и последиците от думите си.
   А ето в днешно време колко от нас се притесняват да изповядат вярата, за да не получат присмех или да не ги сметнат за фанатици. Сякаш искаме да принадлежим на някакво „умерено“, топлохладно християнство, удобно вместимо в днешния лудешки свят на официални извращения, наречени „нова нормалност“. Сякаш искаме да сме християни, но да не се набиваме на очи и да можем спокойно да съществуваме в един разпадащ се свят на бедствия духовни и не само духовни.
    Да не забравяме посоката, а тя е Истината-Христос и всичко, което Той ни даде, колкото и ретроградни да изглеждаме. Христос дава много повече, отколкото би ни дал тоя окаян свят.
    Да бъдем с Него!
    Божието благословение да е с всички вас по молитвите на Пречистата Владичица и на свети пророк Илия!
    Честит празник! Честито на всички именици!

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com/life/07.20_sv_prorok_Ilia.htm

Братя и сестри,

Иконата е копирана от  https://istoriicvetelina.blogspot.com

Братя и сестри,

           Много прославени мъченици, дали живота си за Христа, са споили с кръвта си Светата Църква. Мъчениците в Христа са най-благолепно украшение на Невестата Христова – Църквата.
           Днес честваме светите Кирик и Юлита, майка и син, принесли себе си в жертва свята пред Божия престол в дните на най-свирепото гонение от раннохристиянско време. Техният мъченически подвиг се отнася към 305 г. в град Тарс, където е роден свети апостол Павел и където благовестието иде твърде рано.
           Когато започват ужасните мъчения над майка му, малкият тригодишен Кирик започва да плаче и да вика: „Аз съм християнин! Пусни ме при майка!“
           А езичникът Александър, изпълняващ специална длъжност като разследващ християните по малоазийските градове, блъсва детето по високите стъпала на съдилището. Така свети Кирик пръв е призован при Господа, а след ужасни мъчения и богомъдрата Юлита е посечена с меч.
           И макар това мъченичество да се случва преди 17 века, макар и да се удивляваме на мъжеството на Христовите угодници от ония времена, нека помним, ние не сме просто познавачи на историята на християнството, ние носим и изповядваме същата вяра, както са я изповядвали майката и богоносният й син. Ние сме наследници, съпричастни на техния мъченически подвиг. И ако нямаме сили да понесем каквото и да е неудобство заради Христа, то нека поне да изповядваме вярата така, както са я изповядвали светите мъченици.
           Защото и сега има твърде много идоли и макар никой да не ни насилва, то ние сами скланяме към тях, скланяме към неверни и нечестиви учения, скланяме към фикции, без които не можем дори един ден, пилеем безценното си време – време за покаяние и придобиване на вечния живот, пилеем го в сериали, чревоугодие или престой в социалните мрежи.
           Лениви за духовен живот, ние не виждаме собственото си бедствено положение, а се занимаваме с клюки и осъждане.
           Дано Господ да ни прости и вразуми, да усили вярата ни по молитвите на Пресвета Богородица и по застъпничеството на днес честваните майка и син – светите мъченици Кирик и Юлита!
           Честит празник!
           Божието благословение да е с всички вас! Амин!

Иконата е копирана от http://www.orp.gr

Събор на свети Архангел Гавриил

            Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария (Лук. 1:26) – Архангел Гавриил. На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления.
           Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек – Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях – за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост.
           Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева (Дан. 8:9).
Той се явил на светата праведна Анна, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и й казал:
           – Анна, Анна, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.
           Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Ана – че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането й в храма всеки ден й носел храна.
             Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи (Лук. 1:5-25).
             Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да й възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух (Мат. 1:18-21).
             Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.
И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:10-14).
               Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение – подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата (Лук. 22:43; Евр.5:7). Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето възкресение (Мат. 28, Марк. 16, Лук. 24, Иоан. 20): така освен благовестител на зачатието и рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото възкресение. 
              Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил, че наближава часът на честното й успение и преселение на небето и й дал сияйна клонка от райската градина.
              Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа*.

* Настоящият празник се установил не по-късно от IХ век. Повод за въвеждането му било вероятно освещението на храм в Цариград, посветен на свети Архангел Гавриил. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник на текста: http://www.pravoslavieto.com

Иконата е копирана от http://www.dodjiividi.blogspot.com

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

Чудото на света Евфимия Всехвална

         Свeта Евфимия се чества на 16 септември, когато пострадала, а на 11 юли се възспоменава чудотворството на нейните свети мощи. То било проявено във време на ІV вселенски събор в Халкидон.
         Тоя събор бил свикан при император Маркиан и императрица Пулхерия в 451 г. Повод за свикването му дала ереста на александрийския патриарх Диоскор и на цариградския архимандрит Евфихий. Тези еретици лъжливо учели, че Иисус Христос не е имал две природи – божествена и човешка, а само една – божествена.
         Между православните и еретиците на събора произлезли много спорове, несъгласия, разсъждения, понеже зловерните изобщо не искали да приемат православното учение. Тогава светейшият Анатолий, като се посъветвал с останалите свети отци, казал на еретиците:
        – Напишете на свитък изповеданието на вашата вяра и ние ще напишем нашето, ще ги сложим запечатани в гроба при честните мощи на света великомъченица Евфимия, ще постим и съборно ще се молим на Бога да ни открие чрез Своята угодница кое е правилното изповедание.
          Всички приели с одобрение думите на светейшия Анатолий и написали два свитъка – един на православните и един на еретиците. Запечатали ги всеки с печата си, отворили гроба на светицата, положили на гърдите й двата свитъка, затворили отново гроба, запечатали го с царски печат, поставили стража и три дни постили и се молили. На четвъртия ден целият събор начело с императора дошъл на гроба на светицата. Махнали печата, отворили гроба и видели, че светата великомъченица държи свитъка на православните в дясната си ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката й. Най-изумителното от всичко било, че тя протегнала ръка като жива и подала на императора и патриарха свитъка с православното вероизповедание. Всички се зарадвали неописуемо, прославили Бога, с благодарност възпели светата великомъченица и с гореща любов се поклонили на чудотворните й мощи. Тутакси обявили православната вяра за утвърдена от Бога, което по чуден начин възвестила светата великомъченица.

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на света Евфимия Всехвална от http://www.drevo-info.ru.

към Начало