Вход Господен в Йерусалим

         Носен на небесата върху престол, а на земята върху осле, Христе Боже, прие хвала от ангелите и прослава от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който дойде да призовеш Адама.

Проповед на Цветница

Братя и сестри,

             Празничният Вход Господен в Йерусалим е единственият момент, когато смиреният и кротък Богочовек реши да приеме похвала и радостни приветствия. И това Господ стори, за да се сбъднат Писанията. Защото знаем, че в древност свети пророк Захария беше описал, че Царят – Христос иде при дъщерята Сионова – Църквата, яхнал осле.
             Възторжени тълпи посрещат Месията, Избранника, за Когото мнозина мислят, че ще създаде славно царство и ще прогони далеч омразните римляни. Вестта за възкресяването на четиридневния Лазар е стигнала надлъж и шир.

Има още →

Йоан 11:1 -45      

         Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
          Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
          Като чу това, Иисус рече: Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
           След това рече на учениците: Да идем пак в Иудея.
           Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
            Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят, а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал, но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Има още →

Разгледайте презентацията Тайнство Свето Причастие

Копирайте презентацията Тайнство Свето Причастие

           Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

          На Тебе, Богородице, Поборницата Воевода, ние твоите раби, като се избавихме от беди, пеем победни и благодарствени песни, и понеже имаш непобедима сила, от всякакви беди ни освободи, за да ти пеем:
           Радвай се, Невесто неневестна!

Проповед на Благовещение

Братя и сестри,

            Откъде ни е тази радост, да честваме още веднъж началото на нашето спасение – деня на Зачатието Христово, светото Благовещение?
            Благодарни сме, че сме удостоени с великата милост да възхвалим и почетем облажаваната от всички родове – пресветлата, пресвята и пречиста Майка Божия.
           Щастливи сме, че имаме Небесната Царица за силна застъпница пред Своя Син и Наш Бог, ходатайка, която не спира да се моли за грешния свят.
           Недоумяваме, ведно с безплътните сили пред свръхнеописуемата тайна на Боговъплъщението, като с възторг изричаме заедно с архангела: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! …. затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“

Има още →

Разгледайте презентацията Благовещение

Копирайте презентацията Благовещение

Марк 9:17-31

          Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух. Дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
          Иисус му отговори и рече: О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
          И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе, той падна на земята и се валяше запенен.
          И попита Иисус баща му: Колко време има, откак му става това? Той отговори: От детинство, и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
          Иисус му рече: Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
          И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: Вярвам. Господи! Помогни на неверието ми. А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе, а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го, и то стана.
          И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо не можахме ние да го изгоним?
           Отговори им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
           Като излязоха оттам, минуваха през Галилея, и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“

Братя и сестри,

така Господ Иисус Христос обяснява на апостолите защо те, въпреки дадената им от Него благодат да извършват чудеса, не могли да изгонят немия дух от обсебеното момче. Да, апостолите имат благодатта свише, но Господ пояснява, че са нужни и собствени лични усилия. Тези усилия, ведно с искрената ни вяра в Спасителя, са молитвата и поста – най-силните оръжия, дадени на човека срещу древния ни враг. Защото воюваме с онзи, който открай време е човекоубиец, както казва Господ, воюваме с бащата на лъжата и неговите зли пълчища. В тази бран Бог ни е въоръжил – дал ни е всеоръжието на вярата, щита на надеждата, покривалото на любовта, дал ни е поста и молитвата, които изгарят бесовете.

Има още →

Разгледайте презентацията Тайнство Покаяние и Изповед

Копирайте презентацията Тайнство Покаяние и Изповед

Разгледайте също презентацията Пост

Копирайте също презентацията Пост

Марк 8:34-9:1

           И като повика народа с учениците Си, рече им: Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
           Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
            Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
            Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: Истина ви казвам, тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Проповед на Неделя Кръстопоклонна

Братя и сестри,

           Всеки, който иска да върви след Господа, трябва да се отрече от себе си, да вземе кръста си и да следва Христос.
           Това са слова, завещани от Самия Спасител на света – Божия Син, Богочовека Иисус Христос, Второто лице на Света Троица.
           За да бъдем Христови, за да следваме Христос е нужно много повече от заявяването и декларирането на християнски светоглед. Нужно е отречение от себе си. Какво значи това? Значи да се откажем от празните мечти за суетно богатство, за комфорт и благоденствие, за слава и власт, за добруване тук, на земята.
            Да вземем кръста си – значи доброволно, в име Христово да носим теготите, изпитанията и страданията, отредени за наше спасение. Значи да не бъдем завистливи и алчни към чуждото благополучие, като знаем, че християнинът се пази от зложелание и че трябва във всичко да вижда и търси доброто. И като не забравяме, че за всеки изпитанията са различни според мярата на нашите сили.
             Да се отречем от себе си – значи да не търсим съглашателство със света. Да приемем, че като Христови воини, въоръжени с всеоръжието на вярата и с кръстното знамение, знаем, че нашия земен живот е бран, война срещу поднебесните духове на злобата, непрестанна битка за спасение…
             Да не мислим как да се устроим в този свят, а да мислим как да следваме Христа, като помним, че Бог знае всичко и че необходимото ни Той ще го придаде.
             Защото каква полза да придобием цял свят, а повредим на душата си?
             Каква полза да живеем добре и безбедно, когато този живот е временен и в тези кратки земни дни не сме били с Христа?
             Може ли да ни послужи за нещо роптаенето срещу нашия кръст?
             Нашата житейска участ ни е дадена за спасение, а ако има ропот, ще ни бъде за осъждане.
             Нека да носим кръста си, така както Господ понесе Своя кръст по Голготския път. И да помним, че без кръст, без страдания и разпятие, не ще има възкресение за вечен живот.
             Молитвите на Майката Божия и Силата на Честния кръст да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Кръстопоклонна

към Начало

            Заради страданията на Твоите светии, смили се, Господи, и изцели нашите болести, Човеколюбче, молим те.

Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската – ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
          Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
         На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март.
          На 9 март, 1230 г. цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

към Начало

       Свети 40 мъченици Севастийски – 9 март

          При царуването на нечестивия император Ликиний се надигнало жестоко гонение срещу християните. В арменския град Севастия началникът на войската -ревностен поборник на идолослужението, научил, че в неговия полк има дружина  от 40 християни и решил да ги принуди към идолопоклонство, но те били твърди във вярата си.
           Мъчителите завързали четиридесетте свети воини в леденостуденото езеро, близо до град Севастия за цяла нощ, а наблизо затоплили баня, та войниците, привлечени от топлината й, да не устоят на подвига. Само един от тях побягнал към банята, но едва стъпил на прага й, паднал мъртъв. В третия час на нощта светлина се разляла над всички, а те пеели възхвала на Бога. Като видял чудото стражът, който ги пазел, се хвърлил при мъчениците в езерото, изповядвайки вярата си в Христос, и така попълнил числото на четиридесетте.
            На сутринта всички били поразени от чудото, че мъчениците са още живи и славят Бога. Извлекли ги от езерото и ги подложили на нови мъчения, а накрая ги изгорили на клада. Това станало на 9 март. На този ден цар Иван Асен удържал победа над епирския деспот в Клокотница и построил храм в чест на 40-те мъченици в столицата Търново. Светите 40 мъченици са много почитани в България до днес.

Благовещение – 25 март

           След тригодишна възраст света Дева Мария била въведена в Божия храм и посветена в служба на Бога. Там тя пребъдвала в молитви, в труд и послушание, в изучаване на Свещеното писание.
           Според тогавашните закони, след навършване на пълнолетие, момичетата трябвало да се сгодят. Света Дева Мария била сгодена за своя родственик – стареца Йосиф, който да се грижи за нея. Но макар да станала негова годеница, тя не станала негова истинска съпруга и останала девица. И в дома на праведния Йосиф света Дева Мария продължила да живее както в храма – в труд и молитви.
           Един ден пред нея се явил свети Архангел Гавриил и я поздравил с думите: “Радвай се благодатна! Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените!”. Той й съобщил благата вест, че ще стане Майка на нашия Господ. При тези думи, осенена от Светия Дух, света Дева Мария заченала в утробата си Божия Син.
           Празникът в чест на благата вест, дошла от небето, се нарича Благовещение и се празнува на 25 март. Този празник е начало на нашето спасение. Всички отиват в храма, за да присъстват на богослужението и да се поздравят с благата вест.
           На този ден църквата слави света Дева Мария с думите от поздрава на Ангела: “Радвай се благодатна! Господ е с Тебе!“

Лазарова събота, Лазаровден – 31 март, 2018 г.

             Лазаровден се празнува винаги в събота, една седмица преди Великден. На този ден църквата възпоменава чудото, сторено от нашия Господ Иисус Христос един ден преди Цветница – възкресяването на мъртвия Лазар, който от четири дни лежи в гробницата.
            Сестрите на Лазар са изпратили вест на Спасителя, че неговият приятел е тежко болен. Но Господ отива при тях, когато Лазар вече от няколко дни е погребан. Всички безутешно  плачат, просълзява се и Господ като вижда скръбта им. Тогава Той нарежда да отвалят камъка на гробницата и при Неговите думи „Лазаре, излез вън!“, мъртвият Лазар възкръсва и излиза навън. След своето възкресение той живее още доста години, става епископ и разпространява Христовото учение.
            Вестта за това невиждано чудо веднага обикаля страната. С това чудо Господ укрепва вярата във всеобщото възкресение на мъртвите, за което Той нееднократно споменава в Своите проповеди пред учениците си и сред народа.

Копирайте Църковни празници през март, 2018

към Начало