Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

Днес Православната Църква отдава почит на апостолския подвиг на светите Петър и Павел, наречени първовърховни.
Апостол Петър ни е добре познат от евангелието, той е повикан пръв от Христа заедно с брат си Андрей Първозвани, той е един от 12-те апостоли, били с Учителя на Тайната вечеря. Пламенен и емоционален, апостол Петър следва Учителя, тръгва да ходи по водата към Христа. Знаем, че той разпознава в Христа Спасителя на света казвайки: „Ти Си Христос, Синът на Живия Бог.”

Има още →

Матей 10:32-33, 37-38

И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

Всички, дошли навреме за службата, чуха днешното евангелско четиво.
Свети евангелист Матей предава Христовите слова. Господ Иисус Христос казва: „Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен.“
И Спасителят добавя: „А който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от Него пред Моя Отец Небесен.“
Вижте колко кратко литургийно четиво и същевременно колко силно и страшно по смисъл.

Има още →

Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

Благословен си, Христе, Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови света. Човеколюбче, слава на Тебе!

           В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

           Велик Господски празник е днешният 50-ти ден след Възкресение Христово. Това е денят, когато Светият Дух слиза над апостолите, учениците и Майката Божия в Сионската горница във вид на огнени езици. Всички знаем, че точно в този ден, когато евреите честват Синайското законодателство – даването на 10-те Божии заповеди на пророк Мойсей, точно на този празник, събралите се Христови следовници получават сугубо, изцяло благодатта от Светия Дух, обещан от Сина.
           От този ден, получили живата вода и сами превърнали се в извори на жива вода, с богоумъдрено слово, на което никой не може да противостои, галилейските рибари започват своята проповед за Христа, която ще обиколи света.
           Тогава, в онзи ден Петдесетница, те са стотина или двеста души, но ето – 3000 се кръщават, а скоро и целият цивилизован свят ще бъде обходен от апостолските нозе. Тогава те са шепа хора, а виждаме, че днес благовестието Христово е стигнало до краищата на земята.
           Днес е рожденият ден на Църквата, Чиято Глава е Сам Христос, а Тя като тяло Христово има обещанието, че портите адови не ще й надделеят. Нека помним това обещание, казано от Спасителя, защото Светият Дух живее в Христовата Църква, получаваме Го в тайнството Миропомазание, усещаме Го на всяка Света Литургия; Светият Дух възпламенява сърцата ни с радост и щастие, които не са като радостите на този свят; на Светия Дух, Който животрепти в Църквата и живее в Тайнствата, се уповаваме и в днешното тревожно, тъжно и страшно време на болести и страхове, на катаклизми и неправди, на неистово отстъпление, не само от християнските, но и от общочовешките ценности.
            „Не бой се, мое малко стадо!“ – утешава ни Христос. Винаги стадото истинно вярващи е било малко, но силата е в Божия Дух, Който укрепва слабата ни човешка природа.
            И на същия този Божествен Дух – съпрестолен, равночестен и покланяем се уповаваме, та да може като християни да преминем скърбите и ужаса на нашите страшни дни, без да отпаднем от вярата.
            Да се молим да изповядваме Светата Троица с дух и истина и да се надяваме, че Светият Дух, живеещ в Църквата и в нашите сърца, макар и окаменели, безчувствени и греховни, ще ни наставлява в тесния път на спасението.
            Защото невъзможното за човеците е възможно за Господа.
            На Светата, Единосъщна и Животворяща Троица слава и сега, и вовеки!
            Амин!

Икона на Старозаветната Света Троица, 1708 г., Патриаршеския манастир „Света Троица“ край Велико Търново – изт. https://svetimesta.com

            Господи, Който с дълбока мъдрост човеколюбиво всичко устройваш, и полезното на всички подаваш, Единствен Създателю, упокой душите на Твоите раби, защото упованието си възложиха на Тебе – Творец и Създател, и Бог наш.

  Братя сестри,

           Днешният съботен ден е известен като Задушница. Днес Православната Църква повелява да се отслужва заупокойна Света Литургия и както чухте, молим се за душите на нашите предшественици и сродници, и за починалите от създание мира досега. Не забравяме и думите на богомъдрия Сирахов син, който казва: „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост.“(Сирах.7:36) Така с молитвите на Църквата и нейното застъпничество, с упование Богу, Който не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Господа всички са живи, ние просим милост и добра участ за нашите починали сродници. И делата на милосърдие, сторени в тяхно име – да нахраним гладния, да облечем голия, да почетем книга „Псалтир“ от Стария Завет с молитва за упокой, да запишем името на починалия, за да го помене свещеникът в Светата Литургия – всички тези дела на нашата любов, която не е намаляла с годините раздяла, Бог по Своето човеколюбие ще зачете и ще изпрати лъч от Своята благост, където и да се намират нашите покойници (стига, разбира се да са кръстени, защото тогава са членове на едната свята и съборна апостолска Църква).
          Да даде Бог и ние да възпитаме деца и внуци в това благочестиво знание. Защото правенето на жито, преливането на гроба, свързано със заупокойната служба, не е просто традиция, която трябва да се спазва. Житото е символ на възкресението, а всички ние ще възкръснем в Деня на Съда, и дано за вечен живот, а не за вечна гибел. Житното зърно „умира“ в земята, за да възкръсне като клас напролет, както и ние се молим да възкръснем за пролетта на вечния живот. Преливаме гроба с осветеното вино кръстообразно, за да достигне благодатта отвъд мъртвостта и тлението на положеното тяло.
          Молим се Богу с надеждата, че Всемилостивият Сърцеведец по молитвите на Своята Пречиста Майка, застъпница на човешкия род, ще даде милост на починалия.
          И нека знаем, че не бива да лишаваме нашите болни сродници и роднини от изповед и причастие. Защото мнозина, макар и християни, не водят свещеник при болния, за да не се уплаши и да не помисли, че умира. Нима не знаем, че всички ние сме смъртни. И още по-лошо – лишаваме онези, които обичаме от най-силната подкрепа, от най-силното лекарство за безсмъртие – от Светото Причастие, което е пораза и ужас за демонските сили, които нападат починалия.
          Да постъпваме с ум Христов, с пълно съзнание, че животът не е само тук и сега, и че грижата за близките ни е преди всичко духовна. И тази грижа продължава и след тяхната смърт. Амин!

Изображението е копирано от https://ndt1.eu

Йоан 17:1-13

            Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче, дойде часът, прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа.
              Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе, защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Има още →

11 юни – Празник на Богородичната икона  „Достойно ест“

             В  една от килиите на Света Гора живеели старец монах и негов ученик. Веднъж когато ученикът  останал да се моли в килията, през нощта непознат монах почукал на вратата и ученикът го поканил да пренощува. Рано сутринта младият монах, заедно със своя гост започнали утринните молитви и когато възхвалявали Пресвета Богородица, гостът запял с ангелския си глас чудна песен за светата Дева, която младият монах не знаел: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог“, след което и двамата продължили песента с познатата възхвала: “По- почитана от херувимите, несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица те величаем.“
              Когато ученикът пожелал да научи тази песен, гостът написал песента с пръста си върху каменна плоча като във восък, а после станал невидим.
             Това бил Архангел Гавриил, който научил монасите как достойно да възхваляват препрославената Владичица Богородица. Иконата, пред която била изпята песента е наречена „Достойно ест“, а празникът в нейна чест е на 11 юни.

Иконата „Достойно ест“ е копирана от http://www.pictures11.ru

     Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Спасител на света.

Братя и сестри,

            На всяка света литургия и ежедневно в нашите молитви произнасяме истинните слова от Символа на нашата вяра – “ и възкръсна в третия ден според Писанията и възлезе на небесата и седи отдясно на Отца“.
            Неслучайно Възнесение Господне е наречен Спасовден – Деня на нашето спасение, осъществено от Богочовека. Защото на Елеонската планина Господ Иисус Христос пред очите на голямо множество Свои ученици и следовници, сред които е и Майката Божия, пред очите на свидетелите се възнася на небесата, в Своя Дом, като въздига отдясно на Отца и изкупената човешка природа.
             Делото на спасението е завършено. В шеметните висини на нетленния, неописуемия небесен свят се възкачва Богочовекът, възнася се човешкото естество, което Той придоби при Боговъплъщението, възлиза човешкото естество, което поради прародителския грях бе изгонено от рая. Затова и триумфът на победата над древното проклятие днес е тъй пълен, тъй осезаем, тъй неописуем. Посрещнат от ангели, въздигнат на облак, като благославя Своите следовници Спасителят въздига изкупеното човечество.
              Защото знаем – Христос е Глава на Църквата. Главата се въздига – ще рече и тялото се въздига. И за нас – придобитите, изкупените, осветените, охристовените, небесната двер е отворена, висината небесна е достъпна.
                Със Своето Възнесение Господ прославя човешката природа. Възнеслата се човешка природа става причастна на вечната слава, величие и власт на Божия Син, защото Той сяда отдясно на Отца. Което значи, че отдясно на Отца, от почетната, славната, победната страна се приобщава и грехопадналото, но въздигнато от Бога човешко естество.
               Честит и благословен да е деня на нашето спасение, деня когато Христос отвори за нас заключените небесни двери! Дано се окажем достойни, очистени в покаяние, за това велико призвание – възкачването на небето, където в непристъпна слава, макар и сред последните, Господ ще ни удостои да съзерцаваме онази неземна красота, която ухо не е чувало и око не е виждало! Амин!

Йоан 9:1-38

          И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?
          Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден, настъпва нощ, когато никой не може да работи. Докле съм в света, светлина съм на света.
          Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия и му рече: Иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

Има още →