В тази нощ празнично бяла
в очакване градът не спи,
елхата пак е засияла
под сребърна украса от звезди.
Че тази нощ е Рождество –
в сърцата ни е светло тържество!

И ето, две хиляди години оттогава,
а тази радост не намалява!
И всеки в тази нощ е буден,
да срещне Младенеца чуден.
Отново ангелски крила
се спускат тихо във нощта.

Сега ще разгърнем Свещеното Писание
да видим как се изпълни Божието обещание,
да чуем из устата на евангелистите отново
думите на Божието слово:

Има още →

             В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога, си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Иконата е копирана от Wikimedia Commons

На 26 ноември почитаме свети Стилиан Детепазител и свети Алипий Стълпник

Евангелско четиво – Лука 18:18-27      

          И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
          А Иисус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
          А той рече: Всичко това съм опазил от младини.
          Като чу това, Иисус му каза: Още едно ти не достига. Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
          А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
          Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
          Които чуха това, рекоха: А кой може да се спаси?
          Но Той рече: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

Братя и сестри,

          Свети евангелист Лука предава разговора между Господ Иисус Христос и един млад, но твърде успял човек, с добро обществено положение. Същата случка ще срещнем описана и у свети Марк и свети апостол Матей.
         Началникът пита равина, защото за него Иисус Христос е само учител, пита Го какво да прави, за да наследи вечен живот?

Има още →

        Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи. Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

    На 25 ноември почитаме свети Климент Охридски

             Свети Климент Охридски почитаме в числото на светите Седмочисленици на 27 юли, когато е неговото успение. На 25 ноември е отреден от църквата отделен празник за светеца, който тържествено се отбелязва от православния български народ.
             Свети Климент Охридски и неговото дело са неразривно свързани с епохалното събитие за славянския свят, а именно – създаването на славянската азбука от свети Кирил Философ и преводаческата и просветителска дейност на неговия брат Методий и учениците им. Всички тях – светите Кирил, Методий, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий наричаме свети Седмочисленици.
            Дали наистина отдаваме заслуженото на тези богомъдри съзидатели на цял един нов духовен свят, спасили от асимилация славянството? Знаем ли достатъчно за тези хора, на чийто духовен ръст дължим неповторимото светоусещане за баграта и дълбината на родното слово?  Смятаме ли се за достойни наследници на светители, чиято мъдрост и святост е сравнима само с просветното дело на християнската книжнина от 4 -ти век – „златния век“ на патристиката*? Осъзнаваме ли, че цяла вселена, оросена от благодатния дъжд на Божиите букви, е родена и живее  благодарение на светите братя и техните ученици!

Има още →

          Да възпеем всехвалната Христова невеста, закрилница на Синай, наша помощница и застъпница, защото тя светло обори нечестивите майстори (на словото) чрез силата на Духа и се увенча като мъченица и измолва за всички велики милости.

         Иконата е копирана от https://ok.ru

           Днес предобразът на Божието благоволение и проповед на спасението на човеците – Дева светло се явява в храма Божий и предвъзвестява Христа на всички. Да възкликнем и ние велегласно към нея: радвай се, изпълнение на Божия промисъл.

Братя и сестри,

           Днес честваме Онази, Която в пророческо вдъхновение предвидя за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“(Лука 1:48)
           Тържествуваме заедно с девиците, понесли запалени свещи и запели химни, въведението на тригодишната Мария в Йерусалимския храм. За това празнично събитие от живота на невръстната младенка знаем от Свещеното Предание, явено в раннохристиянски текстове и в словата на много свети отци, чествали този ден.
            Праведните богоотци свети Йоаким и света Анна, решават да изпълнят своя обет – да отдадат на служба Богу роденото от тях дете. С множество роднини от своите царски и свещенически родове, богоотците потеглили от Назарет за Йерусалим.
            Блажени Теофилакт пише, че не само земният Йерусалим се събрал да види това празнично шествие, но и небесният град Йерусалим – светите ангели Божии се събрали да видят преславното въведение на малката отроковица в храма.
            И ние, ведно с тях ликуваме да съзрем избранницата Божия – Онази, Която ще се удостои след броени години да стане Вместилище на Невместимия.
            Свещеникът от Авиевата смяна – Захария, бащата на свети Йоан Кръстител, посреща Тази, Която ще се превърне в Новата Ева – Ева, чрез която вече ще се извърши спасението на човешкия род.
            Защото чрез прародителката Ева грехът влезе в света, а чрез Преблагословената Девица се осъществи дългочаканото избавление.
            Да дерзаят пророците, които в своя боговдъхновен взор говореха за възлюбената от Бога Владичица, да дерзаят тези, които я описваха в старозаветното писание като неопалима къпина, покарал Ааронов жезъл, Божий кивот, руно Гедеоново и множество предобрази, които се отнасят за Пречистия съсъд, в който Бог благоволи да се всели.
             И на иконата на днешния празник се виждат високите стъпала към храма, които сама Пренепорочната изкачва, за да влезе в Светая Светих  по Божие благоволение, в Светая Светих – там, където първосвещеникът влиза само веднъж годишно и произнася Божието име.
             Знаем, че света Анна често е идвала да навести своята дъщеря. Малката девица бързо изучила старозаветното Писание в съвършенство – затова често я виждаме изобразена с книга или хурка в ръка.
             Светата Дева се е обучила на изкусно ръкоделие – шиене и тъкане, тя е шиела храмовите завеси. Нейният живот в храма е бил молитва и труд.
              Ето така – в богосъзерцание и служение на Бога, Мария се е готвела за великото чудо – възвишената тайна на Божието Домостроителство, а именно – Боговъплъщението.
               Днес по традиция християнските семейства са в храма, за да почетем този славен празник. И да се приобщим със Светите Тайни – Тялото и Кръвта Господни.
               Редно е да знаем и друго – че не подобава да напускаме богослужбата преди края на светата литургия. Свети апостол Павел казва:“ Не напускайте събранието“. Има древни канони от съборите на светите отци, които налагат анатема на всеки, който не достоява до края на службата.
               Мнозина по незнание мислят, че когато завесата се спусне и каже: „Святая святим“- „Светинята е за светиите“, мнозина мислят, че службата е свършила.
               Тръгвайки си, те обръщат гръб на светлите ангели, които невидимо са изпълнили храма по време на претворяването на Светите Дарове.
                Когато тръгнем ненавреме, падаме под запрещението на древните църковни канони и сами се подлагаме на осъждане.
               Едва след възгласа на свещеника „С миром изидем“ – „С мир да излезем“, можем да тръгнем, щом имаме уважителна причина.
               И ако досега не сме знаели това, незнанието няма да ни се вмени за грях, но щом вече го знаем – нека да направим нужното за нашето спасение.
               Бог ни е дал свободна воля, но от нас зависи как ще я използваме.
                А сега нека всички, подготвили се с пост и лична изповед пред своя изповедник, да пристъпят към Светата Чаша!
                С вяра, благоговение и трепет да се молим – Тялото и Кръвта Христови да ни са за спасение, просветление и вразумление. Амин!

Копирайте Проповед на Въведение

Иконата е копирана от http://www.kanon-tradition.ru

Лука 12:16-21

         И каза им притча, като рече: На един богат човек нивата се бе много обродила и той размишляваше в себе си и казваше: Какво да направя? Няма де да събера плодовете си. И рече: Това ще сторя – ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, приготвени за много години, почивай, яж, пий, весели се.
          Но Бог му рече: Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това, що си приготвил, кому ще остане?
          Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.

 би могло да е заглавието на мащабно изследване, напомнящо епохалния труд на Йордан Иванов „Български старини из Македония“. Понякога изглежда, че съвременните българи сякаш не знаем и не желаем да знаем нищо за своите корени. А ето – нашите корени са простряни там където дори и специалистите знаят малко – територията на днешна Албания – една непозната земя, свързана с вицове и насмешки, синоним на упадък и застой в годините на тоталитарното минало (Не пиша за днешна Албания – дънки, интернет, кока кола, английски говор, сносни пътища, стари и нови мерцедеси, добро обслужване, добра храна, бункери  и автомивка от тоталитарно време. Пиша за онзи духовен потенциал, който разгръща тази древна християнска страна, и който може би ще продължи да съществува – семинарията „Свети Власий“ и сиропиталището го доказват).
          Албания, всъщност е областта Епир, свързана с династията на Александър Македонски; Албания е древната Илирия, където римските императори винаги са държали гарнизони; тя е Епирското деспотство, наследник на Византия; тя е част от владенията на Али Паша Янински, описан от Байрон. Албания е осеяна с безценните съкровища на българското християнско наследство, православна, древна и свята…

Има още →

             Благодатта на твоите уста, възсияла като огнена светлина, просвети вселената, придоби за света съкровища не от сребролюбие, показа ни висотата на смиреномъдрието. Но като ни поучаваш със своите слова, отче Иоане Златоусте, моли Словото Христа Бога да спаси нашите души.

Лука 10:25-37

         И ето, един законник стана и изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
         А Той му каза: В Закона що е писано? Как четеш?
         Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
         Иисус му каза: Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
         Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: А кой е моят ближен?
         Отговори Иисус и каза: Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
          Случайно един свещеник слизаше по тоя път и като го видя, отмина.
          Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
          Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино. След това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.
          А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: Погрижи се за него и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
          И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
          Той отговори: Оня, който му стори милост.
          Тогава Иисус му каза: Иди и ти прави също така.

Братя и сестри,

             Свети евангелист Лука предава разговора между Господ Иисус Христос и един от законниците. Законникът е човек вещ в познаването на Мойсеевия закон, учител на народа, за когото се предполага, че знае ясно пътя на спасението.
             Този законник иска да изкуши Господ – ще рече – опитва се да поведе беседа, в която да подведе събеседника си да покаже незнание или невникване в Божието слово.
            „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ – пита законоучителят. Той се обръща към Христос не като Божи Син и Спасител, а като авторитетен равин.
              Иисус му отвръща с въпрос: „В Закона що е писано? Как четеш?“
              Господ знае добре, че законоучителят цял живот се занимава с четене и тълкуване на Мойсеевото Петокнижие.
              Затова законникът отговаря с безсмъртните слова от Свещеното Писание: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, с всичката си сила, с целия си разум, и ближния си, като себе си“.
               Братя и сестри, това е сърцевината на нашата вяра. В тези думи се заключава целия старозаветен закон, даден на Мойсей. Единствената разлика – единствена, но много съществена, е понятието „ближен“.
                Кой е нашият ближен?
                Така и законоучителят пита Христос, искайки да се оправдае – „Кой е моя ближен?“
                 Нека знаем, че за старозаветния човек, за юдеина, спазващ Мойсеевия закон, ближен е сънародникът, съплеменникът, този, който изповядва същата вяра като нас.
                  С притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос напълно преобръща представата за това, какво представлява истинското дело на спасението, за това, което Самият Той изисква, а именно – новата заповед на любовта, която премахва всички условности и разстояния, всички предразсъдъци и всяко тесногръдие.
                Неслучайно в притчата Господ разказва, че нито свещеникът, нито левитът – служител при храма, са помогнали на нападнатия от разбойници. Онзи, който изпълнява закона на любовта, написан в скрижалите на сърцето, е самарянинът, принадлежащ на отхвърлена, презряна езическа общност, негодна за общение и дори за разговор с правоверния юдеин.
             И в края на притчата законникът признава кой е ближен на пострадалия с думите: „Онзи, който му стори милост“.Така той отбягва дори споменаването на отвратителното за юдеина название „самарянин“.
            С тази притча Господ поучава всички нас. Защото Христовото идване беше изпълнението на Закона. Новият завет е венец и завършек на Стария. Ближният, когото трябва да обичаме като себе си, вече не е само единородният и единоверецът, ближният е всеки, който носи Божия образ – всеки човек.
             И сме длъжни да се опитваме да бъдем като самарянина от притчата. Да помагаме без да се измъкваме, като казваме, че това не е наша грижа. Да обичаме не само тези, които ни обичат. Да помагаме с дела, така както самарянинът спаси онзи, който беше оставен полумъртъв.
             Да виждаме в другия Божия образ, като знаем, че Христос ни дава повелята на любовта и милосърдието. И да не забравяме, че всеки е наш ближен. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя осма след Неделя подир Въздвижение