Днес е начало на нашето спасение и откриване на вечната тайна: Синът Божи става Син на Дева, и Гавриил благовести благодат. Затова и ние с него да зовем към Богородица: 
          Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

Братя и сестри,

           В тези скръбни дни на изпитания и горести Църквата ни призовава да се усладим духовно с величавото събитие – благовестието на архангела към Светата Дева, че Тя ще роди Спасителя на света. Колкото и тежко и тревожно да живеем, да не забравяме, че има Небесен свят, има Божествен Промисъл за всичко и за всички, че преди повече от 2020 години Бог, в съгласие със свободната воля на Пречистата и Пресвята Дева, полага началото на нашето спасение.
           След грехопадението всички човеци сме обречени на грях, болести и смърт. Но още тогава Господ обещава, че ще изпрати Спасител, роден от жена, Който ще смаже главата на древната змия, сиреч дявола.
           Това обещание на Всесправедливия Всеподател на блага се осъществява на Благовещение. Приемайки ангелския поздрав „Радвай се, благодатна“, смирената Девица от Давидовия род, съгласила се да бъде Божията воля, става Пречистият Съсъд, Кивота, позлатен от Духа, става Колесницата на Седящия на херувими, Вместилище на Невместимия.
            Тържествуваме и славим тази грандиозна милост към човечеството, което ще бъде изкупено от своя милостив Спасител. Защото скоро, след девет месеца само, ще се роди от Пречистата Онзи, Който ще пригвозди на Кръста нашите грехове, ще слезе в ада и Сам вкусил смърт, ще съкруши смъртта и портите адови и ще отвори дверите на рая, заключени след прародителския грях.
           Затова и днешният празник е начало на нашето спасение. Благодарим Богу, че на нашата грешна земя се намира пречист съсъд – Девица, непознала грях и избрала да бъде съвършена в доброто, превърнала се в стълба небесна, звезда, която предвещава духовното Слънце – Христос, в истинска скиния, по-голяма от Светая Светих. Облажаваме Владичицата Богородителка, която се застъпва пред Божия престол за грешния човешки род, призоваваме Нея – Божията Майка, сияеща над херувими и серафими, Нея, Която е страховит гръм за враговете на нашето спасение.
          Молим се, Тя – Царицата Небесна, Майката на Царя да измоли милост за нашите прегрешения. Защото като вярващи знаем, че без Божията воля и врабче не пада от стрехата. И днешната ужасна болест не ще си отиде без измолване на Божията милост. А точно светата Богоматер може да измоли това. Тя има майчиното дръзновение да изпроси милост за многогрешния човешки род, чиято чаша на беззаконията се препълни.
          Единственото нужно е нашата молитва към Застъпницата Богородица, молитва в покаяние и съкрушение.
          Затова й казваме: „Пресвятая Богородице, спаси ни, застъпи се, измоли от Бога нужното за нашето спасение, така както хиляди пъти си помагала и помагаш на нас, окаяните човеци, потънали в грях.“
          Божието благословение да е с всички вас, с всички болни и скърбящи, по молитвите на Пресветата Владичица, наша Богородица. Амин!

Иконата е копирана от http://www.picture-russia.ru

Доколко православни сме православните

             Дали ние, изповядващи с дух и истина вярата на нашите деди, принадлежащи към лоното на православието на държавно ниво още от 9-ти век, а всъщност обитавали земя на твърде ранна християнска проповед, дали ние сме православни в истинския смисъл на думата?
             Да, имаме православно кръщение от законно йерархическо лице. Да, идваме на Великден и със свещи в ръце обикаляме три пъти черквата, преди да идем на празничната трапеза. Да, знаем да се прекръстваме, макар, че често сме забравили да научим деца и внуци на това най-отчетливо изповядване на вярата. Някои от нас са венчани и се надяваме, че ще бъдем опяти след кончината ни.
             Но дали принадлежим всъщност към Църквата, която е стълб и крепило на истината, на която, по обещанието на Спасителя, портите адови не ще надделеят.
             Преди всичко – защо не желаем да надникнем зад обредовата страна, да научим какво символизира паленето на свещта*, вареното жито на помена, пауните на църковните килими, та дори и самият кръстен знак? За нас е достатъчно да знаем кога се боядисват яйца и че на Разпети петък се минава под масата. Защо не желаем да се докоснем до висините на божественото верую, на което принадлежим от мига на нашето кръщение? Защо сме толкова безчувствени, толкова повърхностни по отношение на най-важното нещо на света – спасението на нашите души? Нима не осъзнаваме, че този тънък обредов пласт, лишен от осъзнаване, превърнат в навик (като правене на козунак), този пласт изтънява, отвят от агресивните неистини на нашия свят. Как така с лекота се доверяваме на хороскопи, хиромантия, екстрасенсорика, на идеите за прераждане, на гадаене и баене, гледане на кафе, на занимания с йога и медитация, на четене на книги за Ванга и дъновизма, на всевъзможни окултни практики? Уж сме до извор жива вода, а пием жадно от калта на богохулства и лъжеучения, от мрачни езически заблуди. Смело може да се каже, че сега езическият мрак е подобен на мрака в раннохристиянско време, когато апостолите с дадената им свише благодат са проповядвали и покръстили цели градове.
             А днес ние сме християни, номинални християни, мнозина от нас не знаят дори „Отче наш“, но пък колко аргументирано спорим, че Църквата трябва да се реформира, че общата молитва с папата е нещо уникално добро, че нашият напредничав дух не се нуждае от догми, за да познава Силата свише, че Църквата проповядва остарели неща, а ние всъщност сме се вкопчили за старото, старо езичество. Ние мислим кукерските танци и всички тези реликти за наша идентичност, а сме готови да прегърнем и чуждото езичество като Хелоуин, и дори българското училище не остава встрани от него.
           Няма църковен празник, на който да не чуем от медиите обстоен обзор на паганистичните (езически) вярвания, напълно неверни (като това, че свети Димитър и свети Георги са братя, че свети Андрей е баща на свети Никола, …) и само няколко думи за честваното събитие. Дори презентацията за Коледа на дете от първи клас включва един единствен слайд за Господ Иисус Христос и Неговата Майка.
           Наистина, доколко православни сме православните? И няма ли да бъдем осъдени не заради незнанието, защото има исторически причини за това незнание сред нашия народ, а за нежеланието ни да вникнем в безценната  съкровищница на Църквата.
           И кой носи отговорността, че цялото поколение на прехода – сегашните бащи и майки – израстнаха без учение за вярата, макар че отдавна не сме в атеистичния режим?
           Господ да се смили и да ни помилва. Защото да сме православни, значи да сме Христови. А да сме Христови – ще рече да познаваме и изповядваме вярата си с дух и истина, с разбиране и сърдечно преживяване, с думи и с дела.

*палене на свещ – символ на нашата молитва
варене на жито за помен –  житното зърно символизира възкресението
пауните – символ на безсмъртието
кръстният знак (прекръстването) – показва вярата ни в Света Троица и преклонението ни пред кръстната жертва на Иисус Христос

  към Начало

   Евангелско четиво на Неделя Православна
Йоан 1:43-51

          На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: Върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: От Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: Дойди и виж.
          Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: Отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: Ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата, по-големи неща от това ще видиш.
          И казва му: Истина, истина ви говоря, отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Братя и сестри,

           Чухме днешното литургийно евангелско четиво. Господ Иисус Христос повиква първите си ученици. Той призовава апостол Филип, а Филип намира Натанаил и му съобщава, че вече Месия е дошъл. Това е Иисус, син Йосифов, от Назарет, за Когото е писано в Мойсеевия закон и пророческите книги.

            Натанаил – един истински израилтянин, в добрия смисъл на думата, лишен от фарисейското лукавство, благочестив човек, пита учуден Филип: “От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ Това са думите на широкоизвестна по онова време поговорка. Защото Назарет е град в Галилея, град, проникнат от езически традиции, място, за което благочестивите юдеи се съмняват, че е съхранена непокътната вярата в Истинския Бог. Но Богу е угодно друго – да прослави дори най-нищожното поселище, да направи страната на смъртната сянка източник на светлина, да възсияе Спасителят на света точно в градчето Назарет, което не е имало дотогава слава на благочестие.
          Филип не иска да описва с думи Спасителя Христос. Той се обръща към Натанаил: „Дойди и виж!“ Ако има девиз, мото на истинната православна вяра, то това са тези думи – „Дойди и виж!“ Църквата се обръща с тях към всички, кани всички да пристъпят към Светите Тайни. Призовава отрудените и обременените да стоварят своя товар в нозете на Христос – Нейния Основател, Глава и Крайъгълен камък. Така както с молитвата каним Светия Дух в сърцето си, така Църквата призовава наследниците на Царството, призовава онези, които имат уши да чуят, очи да видят и сърце да познаят Бога, призовава всички, за които Христос проля драгоценната Си кръв. Да влезем в Нейните обятия. Да дойдем в Църквата – Невястата Христова, повече от 2 хилядолетия е този призив.
          Да го чуем, да го разберем и да се отзовем, не за малко, братя и сестри, колкото само да запалим свещ или да запишем имена. Да се отзовем тук, където животвори Светия Дух в Господните Тайнства, тук, където е подножието на Таворската планина, където апостолите лицезряха божествената светлина. Тук, където е Христовото учение, тук, където се възкачваме по време на светата богослужба в пътя към духовното небе. Да даде Господ всичките ни земни дни да са свързани с Апостолската Църква, да не отпаднем от нея, да се стремим към верността на Христовите думи, които Църквата проповядва. На днешната неделя се чества тържеството на Светото Православие, когато 843 година Седмият Вселенски събор е заклеймил иконоборческата ерес и е утвърдил решенията на предходните Вселенски събори. Техните решения са валидни и досега, защото са плод на Единия и Същ Божествен Дух.
         Божието благословение да е с всички, които стоят във вярата. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя Православна

Изображението на храм „Св. св. Кирил и Методий“ е копирано от https://plevenzapleven.bg

към Начало

        За велико изповядване на вярата, сред пламъците като в тихи води се радваше светият мъченик Теодор; изгорен в огъня се принесе като сладък хляб на Пресвета Троица. По неговите молитви, Христе, Боже наш, спаси нашите души.

Братя и сестри,

            В днешната събота, известна като Тодоровден, Тодорова събота, възпоменаваме дивно чудо, явило Божията милост над християните през 4-ти век. Било 50 години след прославената мъченическа кончина на младия мъченик – войникът Теодор Тирон, когато Бог удостоява Своя угодник да извършва чудеса.

            В онези години в Константинопол царува страшният по злобата си към християнството император Юлиан, наречен точно заради това Отстъпник – отстъпник от Христа. Той наредил да напръскат с идоложертвена кръв всички храни на градския пазар, знаейки, че християните строго постят през първите дни на Великия пост. Заповедта била изпълнена. Но за да предпази от осквернение християните в града, на епископа се явява във видение починалият преди 50 години в Мала Азия мъченик – свети Теодор Тирон. Той поръчал на епископа да предаде на верните да варят в домовете си жито с мед, защото храната на пазара е осквернена по заповед на императора. Когато епископът попитал кой е непознатия помощник, мъченикът открива името си – Теодор Тирон, изпратен от Бог в помощ на християните.
           Точно това събитие честваме в днешната Тодорова събота. Затова да внимаваме дори и телесният ни пост да е чист от осквернение, защото Бог промисля и за това. Да не омаловажаваме поста, защото поради неговото неспазване Ева изяде забранения плод. Да се стараем да спазваме повелите на Църквата във възможната за нас степен. Защото мярата за поста при всеки е различна. Един е тежко болен, и болестта му се вменява вместо пост, но ще пристъпи към изповед и причастие. Друг е болен, но болестта му не влияе на възможността за постене – такива са сърдечно-съдовите заболявания. Трети пътува постоянно и не може да пости целия пост. Бог вижда колко са ни силите, Той знае всеки наш помисъл. Важното е да сме с чисти сърца, да не лукавстваме и да не се опитваме да угаждаме на плътта си повече от необходимото. Защото онзи, който може да пости, но не го прави, може да пости, но си съкращава поста самоволно – той не гледа сериозно на делото на своето спасение.
            А сега приготвените с лична изповед нека да пристъпят към Свето Причастие.
            Божието благословение да е с всички вас. Амин!

Копирайте Проповед на Тодоровден

Копирайте лист за оцветяване:

Разгледайте презентацията „Свети Теодор Тирон.Тодоровден“ Копирайте презентацията „Свети Теодор Тирон. Тодоровден“

Иконата е копирана от http://depozituldeicoane.ro

към Начало

За покаянието и поста

            С какво свързваме поста? Дали със задължителното ограничение относно белтъчната храна, за което ни известяват медиите? Или знаем, че понятието „пост“ включва преди всичко умонастроение и нагласа, която е нашата отправност към духовното небе. Външният пост  – ограничението от храни способства за тази духовна нагласа на покаяние, смирение, сърдечно съкрушение, прошка и усилена молитва, която трябва да съпътства нелицемерния пост.
           Бог знае нашите вътрешни сили, знае скритите кътчета на сърцето ни. Той, Сърцеведецът, ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си. И в лукаво и бездуховно време като нашето, свързано със страхове, изкушения и скърби, сякаш решаващо е именно нашето покаяние. Защото вече не можем да извършваме подвизите и духовните трудове на древните. Потопени в кипежа на светския живот и в динамиката на едно задъхано ежедневие, ние виждаме колко безвъзвратно сме се отдалечили от истинските измерения на аскетиката, тъй естествена за християните от по-стари времена.
            И ако нашите прадядовци можеха да тримирят и да орат на своите ниви, то за нас това е недостъпно, … а по-лошото е, че покаянието и смирението – скритият двигател на поста – сякаш те са твърде далечни за нас.
            Ние, съвременните хора, наистина нямаме понятие какво е покаяние. Някои хора постят, немалко хора знаят какво се приготвя по Великден, немалко хора идват да запалят свещ на някой празник. Немалко хора ще кръстят и децата си. А също и немалко хора ще кажат: „Спазваме традициите. Нека всичко да си е по реда“.
            Но сред всички тия практически неща съвсем не остава място за знанието относно сърцевината на нашия пост, а именно покайното чувство. Какво е покаяние? Защо е толкова важно, същински живец на духовния живот? Немощни сме духовно и телесно, потопени в един разпадащ се свят на алтернативи (магьосничество от екрана, афиширане на третия пол, приемане на всевъзможни извращения за норма, триумфиращо шествие на нeоезичество*, възход на светския дух в църквата).
            Но няма причина да не знаем нищо за покаянието, няма причина да не се стремим към него – тази твърда основа на духовния живот, неразривно свързана с тъй важното за нас смирение.
            Как сме забравили какво е покаяние? Дали само десетилетията държавен атеизъм са виновни за тази наша отдалеченост от изворите на вярата? Или точно защото покаянието е невидимата настройка на духа ни, неуловимо за обективиране чувство, настроение на самоосъждане – дали точно затова е забравено, защото не е практическо действие като боядисване на яйца, правене на коливо или обредна пита.
            Неслучайно тайнството Изповед е наречено Покаяние и Изповед. Защото покайното чувство е неразривно от изповедта. Иначе тя се превръща в суха декларация на нашите грехове, изведени типологично, без да усещаме със сърцата си нашата вина, трагичния и грозен навик на греховното си съществуване.
            Великият пост е време за молитва. Да се молим усърдно, помнейки, че безгрешният Спасител се молеше до кървава пот. Да се молим да се смекчат сърцата ни, та да пролеем поне една сълза, която да оплаче греховете ни. Защото всички грешим, а покаянието, което може да сведе Небесата до скришната стая на сърцата ни, покаянието го няма. Господ да се смили над нас!

*неоезичество – възвръщане и възход на стари езически практики в днешния свят

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – ЧЕТВЪРТЪК

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Агнец Божий, Който вземаш греховете на всички, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден дай ми сълзи на умиление!
Пред Тебе коленича, Иисусе, съгреших – очисти ме! Снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден дай ми сълзи на умиление!
Не влизай в съд с мене, за да претегляш делата ми, да дириш сметка за думите ми и да изобличаваш стремежите ми! Но с доброто отмини моите люти злодеяния, Всесилний Господи, и ме спаси!
Сега е време за разкаяние: ето, ида при Тебе, мой Създателю! Снеми от мене тежкото греховно бреме и като Добросърдечен дай ми сълзи на умиление!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Ти се преклони пред Божествения закон на Христа, пристъпи към Него, след като остави неудържимите стремежи към наслади, и благоговейно осъществи всички добродетели като една.

Слава:
Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Видите, видите, яко Аз есмь Бог, манну одождивый, и воду из камене источивый древле в пустини людем Моим, десницею единою, и крепостию Моею!

Ридал някога Ламех и викал: „Мъж убивам, ако ме уязви; младеж убивам, ако ме нарани“. А ти, душо, и плътта си окаля, и ума оскверни, и пак не трепериш.
Изранен съм, уязвен съм; ето вражеските стрели, пронизали душата и тялото ми! Ето – язви, струпеи и рани зеят и викат от ударите на моите самоволни грехове!
В древност прати Господ огнен дъжд от небесата срещу възмутителното беззаконие, та изгори Содомците! И ти разпалила си, душо, с греховете си геенски огън, в който ще гориш!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Когато вече си потъвала в бездната на греховете, ти, Марийо, си простряла ръце към Бога милостив и Той като на Петър ти протегна човеколюбиво Божествена ръка, загрижен за твоето спасение.

Слава:
Безначална, несъздадена Троице, неразделна Единице, кая се, приеми ме! Съгреших, спаси ме! Аз съм Твое създание. Не ме отхвърляй, а пощади и избави ме от осъждане на вечен огън!

И ныне:
Пречиста Владичице, Богородителко, надеждо на онези, които прибягват към тебе, и пристанище за връхлетените от буря! Умилостиви за мене с твоите молитви Милостивия Създател, твоя Син.

ПЕСЕН 3

Ирмос: Утверди, Господи, на камени заповедей Твоих, подвигшееся сердце мое, яко един свят еси и Господь!

Владико, Господи, не отхвърляй молбите на тези, които Те възпяват, но се смили, Човеколюбче, и дай прошка на всички, които Те молят с вяра!
Те разбираш, душо моя, какво значи стълбата на Иаков, издигната от земята до небето. Защо не си се възкачила по стълбата на благочестието?
Обърни се, окаяна душо, и простени, преди да е дошъл краят на живота и преди да е заключил Господ вратата на чертога Си за тебе!

Слава:
Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице възпявана в Три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт!

И ныне:
Богородице, във времето родила си безмъжна Син, Който преди времето е от Отца! И – дивно чудо! – кърмила си, а си останала Девица!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Девы родитися, и человеком явитися, и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей, Господи!

Законодателю, не послушах гласа Ти, престъпих Писанието Ти! Но кая се! Приеми ме и призови към опомняне, за да не стана плячка или храна на дявола. Сам Ти, Спасителю, стори ми милост!
Зная, щедрий Господи, че съгреших, и че оскверних съсъда на моята плът! Но приеми ме в покаяние и призови ме към опомняне, за да не стана плячка или храна на дявола! Сам Ти, Спасителю, стори ми милост!
Макар да бе праведен многоимотният Йов и непорочен повече от всички, той не можа да избегне уловките и примките на прелъстителя. А ти, окаяна душо, толкова склонна към грях, какво ще сториш, ако те връхлети нещо подобно изневиделица?

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Ти бе повлечена към пропастта на големите пороци, но не остана там, а с благодатно настроение покайно ти дивно полетя на дело към най-висока добродетел и с това, Марийо, даже ангелите удиви!

Слава:
Изповядвам Те, Троично Едно Божество, неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините!

И ныне:
И раждаш, и пак си Девица, и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Своята воля!

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети молюся и настави и мене на повеления Твоя: и научи мя, Спасе, творити волю Твою!

Подражавай, душо, на прегърбената одве! Ела, падни пред нозете Иисусови, та да те изправи и да ходиш право по Божиите пътища!
Макар и да си дълбок кладенец, Владико, източи ми вода из пречистите Си ребра, та, като Самарянката, щом пия, вече да не ожаднявам, защото от Тебе бликат струите на живота!
Владико, Господи, сълзите ми да станат Силоам, та да умия зениците на сърцето си и аз мислено да видя Тебе – Пречиста Светлина!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
О, всебогата майко, ти пожела с несравнена ревност да се поклониш на животворното кръстно дърво и желанието ти се сбъдна. Удостой и мене да получа небесна слава!

Слава:
Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопи всем седцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой.

Спасителю, аз съм царската драхма, която си загубил едно време. Но запали светилника – Твоя Предтеча, Слово, и потърси, и намери ме – Твоя образ!
Душо моя, стани и победи плътските страсти, тъй както Иисус Навин победи Амалик. Така бори се винаги и побеждавай гаваонците, сиреч прелъстителните помисли.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Марийо, за да угасиш пламъка на страстите, ти си проливала постоянно потоци сълзи от пламтяща душа. Дай и на мене, твоя раб, да изпитам благодатта на сълзите!
Небесно безстрастие си добила, майко, с крайно строг живот на земята. Затова, моли се да се избавим от страдания с твоите молитви ние, които те възпяваме.

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди Бога с наш образ. Него, Създателя на всичко, моли, Богородице, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:
Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, яко же заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже!

Падам пред Тебе и Ти поднасям вместо сълзи думите: съгреших тъй, както даже блудницата не съгреши, и върших беззакония тъй, както на земята никой друг. Обаче, смили се, Владико, над Твоето създание и ме повикай пак при Теб!
Погребах Твоя образ, Спасителю, и потъпках заповедта Ти. Всичката ми красота се помрачи и от страстите ми угасна свещта ми. Но смили се над мене и ми дай, както пее Давид, радостта на спасението!
Обърни се, моя душо! Покай се! Скришното разкрий! Кажи на Бога, на Когото е известно: „Ти Спасителю, Едничък знаеш моите тайни. Но помилуй ме, както пее Давид, по Твоята велика милост!“.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Ти си викнала към пречистата Богомайка, и решително си отхвърлила бушуването на страстите, които те измъчвали жестоко; така си посрамила прелъстителя – враг. А сега и на мене, твоя раб, дай помощ в скръбта ми!
Преподобна майко, моли Христа, Когото си възлюбила, Когото си възжелала, заради Когото тялото си изнурила, Той да бъде милостив към рабите Си и да даде душевен мир на всички нас, които Го почитаме!

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки!

Добросърдечни Спасителю, макар и никой да не е прегрешил пред Теб тъй, както аз, но приеми и мене! Аз се кая с трепет и с любов зова: „Съгреших пред Тебе, помилуй ме, Милостивий!“.
Пощади, Спасителю, създанието Си и като Пастир потърси изгубеното агне! Побързай да избавиш заблудения! Грабни ме от вълка и направи ме агне в стадото на Твоите овци!
Добросърдечни Господи, когато седнеш като Съдия и откриеш страшната Си слава, Спасителю, какъв ужас ще бъде тогава при вида на горящата пещ! Всички ще треперят пред неумолимия Ти съд!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Майката на незалязващата Светлина те просвети и те освободи от мрака на страстите. Затова и ти, влязла вече в духовната благодат, просвещавай, Марийо, ония, които те хвалят от сърце!
Божественият Зосима се смая, майко, виждайки в тебе наистина ново чудо: гледаше той ангел в плът и цял обзет бе от благоговение, и възпяваше Христа во веки!

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий – Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и съзидателни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:
Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество. Заради това те и почитаме като истинска Богородица.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем.

Смили сърцето Си! Спаси ме, Сине Давидов! Помилуй ме Ти, Който си изцерил с една дума обзетите от бяс! Благосърдечно ми кажи, както на разбойника: „Истина ти казвам, ще бъдеш с Мене в рая, когато дойда в славата Си!“.
Единият разбойник Те похули, другият пък Те призна за Бог, а и двамата висяха разпнати до Теб на кръст. Но, многомилостиви Господи, като на верния разбойник и благоразумен, познал в Теб Бога, за мене също отвори вратите на славното Си Царство.
Недей изисква от мене плодове, достойни за покаяние, защото силата ми се сломи! Устрой сърцето ми, да е винаги съкрушено, дай ми духовната нищета, та тях да Ти поднеса, еднички Спасителю, като приятна жертва!
Съдийо мой! Ти знаеш ме. Ти пак ще дойдеш заедно с ангели да съдиш целия свят. Тогава, като ме зърнеш, погледни ме с милостиво око! Пощади ме, милосърдни Иисусе, и се смили над мене, който съм грешил повече от всички човеци!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!
Със своя необикновен живот си смаяла всички – и ангелски ликове, и човешки множества – понеже си живяла духовно и си победила природата. Поради това, Марийо, си преминала Йордан като с безплътни нозе.
Умилостиви Създателя за нас, за тебе пеещите песни и похвали, преподобна майко, за да се избавим от злини и скърби, налитащи отвред, та като се освободим от изкушения, да величаем непрестанно Господа, Който те прослави!

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!
Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини, на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:
Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

ТРЕТА ЧАСТ – СРЯДА

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его: Бог отца моего и вознесу Его: славно бо прославися.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Христе, още от младини започнах да тъпча Твоите заповеди, увлечен от страсти и нехайство; минах живота си в безделие. Затова сега към Тебе викам: Спасителю, поне накрая ме спаси!
Прострян пред Твоите врати, Спасителю, Те моля: макар на старини, не ме отритвай в ада, без да ме чуеш. Но преди да дойде краят, дай ми като Човеколюбец опрощение за греховете!
Със своите греховни помисли съм аз като попадналия на разбойници, цял в рани съм от тях сега и не остана място ненаранено! Но Сам Ти, Христе Спасителю, яви се и ме изцери!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Дай ми светозарна благодат, що иде свише от божествения Промисъл, за да отбягвам помрачението на страстите и да възпявам от сърце, Марийо, прекрасните подвизи на твоя живот!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Видите, видите, яко Аз есмь Бог, манну одождивый и воду из камене источивый древле в пустини людем Моим, десницею единою и крепостию Моею.

Вижте, вижте, Аз съм Бог! – Внимавай, душо моя, що вика Господ! Отдалечи се от досегашните си грехове и бой се от Бога, понеже е Неподкупен съдия.
На кого да те уподобя, многогрешна душо, ако не на някогашния Каин и на Ламех. Ти жестоко порази тялото със злодейства и уби ума с животински стремежи.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

След като се отвърна от грешния път, ти се затече към Христа от все сърце с любов, живя в непроходими пустини и изпълняваше непорочно божествените Му заповеди.

Слава:
Безначална, несъздадена Троице, неразделна Единице, кая се, приеми ме! Съгреших, спаси ме! Аз съм Твое създание. Не ме отхвърляй, а пощади и избави ме от осъждане и вечен огън!

И ныне:
Пречиста Владичице, Богородителко, надеждо на онези, които прибягват към тебе, и пристанище за връхлетените от буря! Умилостиви за мене с твоите молитви Милостивия Създател, твоя Син!

ПЕСЕН 3

Ирмос: Утверди Господи на камени заповедей Твоих, подвигшееся сердце мое, яко един свят еси и Господь!

Душо моя, излез от греха, както Авраам от Харан, и върви в земята, където тече вечно живот и нетление, което Авраам наследи!
Слушала ли си за Авраам, душо моя, как някога оставил бащина земя и станал пришелец. Подражавай на неговата решителност!
Окаяна моя душо, като знаеш как Исаак тайнствено се принася в нова жертва всесъжение на Господа, подражавай на неговата решителност!

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Буря ме връхлита. Вълните на греха ме заливат. О, майко, спаси ме и ме отведи до пристанището на божественото покаяние!
Преподобна майко, принеси и сега с твоите молитви моята рабска молба пред многомилостивата Богородица, та да ми се отворят божествените двери!

Слава:
Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице, възпявана в Три Лица, спаси нас, които с вяра се покланяме на Твоята власт!

И ныне:
Богородице, във времето родила си безмъжна Син, Който преди времето е от Отца! И – дивно чудо! – кърмила си, а си останала Девица!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Деви родитися и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Гоvсподи!

Тялото си оскверних, душата си окалях, цял съм в рани. Но, Христе, Ти като Лекар лекувай ги чрез мойто разкаяние. Измий ме! Очисти ме! Направи ме, мой Спасителю, по-чист и от снега!
Когато Те разпъваха, о, Слове, Ти за всички ни отдаде тялото Си и кръвта Си, тялото – за да ме обновиш, а кръвта – да ме умиеш. Духа Си пък предаде, о, Христе, за да ме заведеш Ти при Отца.
Кръвта от ребрата Ти нека ми бъде къпалня, а заедно с това и питие, което струи прощение на греховете, та да се очистя двояко – като се мия и пия! О, Слове, Твоите живоструйни слова са и помазание и питие!
Спасителю наш, Църквата има животворните Ти ребра като чаша, от която текат две струи: едната – струя на прощението, а другата – на просвещението, които изразяват Стария и Новия Завет.

Слава:
Изповядвам Те, Троично Едно Божество, Неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините.

И ныне:
И раждаш, и пак си Девица, и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Своята воля!

ПЕСЕН 5

Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети молюся и настави и мене на повеления Твоя: и научи мя, Спасе, творити волю Твою!

Аз съм окаян! Затъпках ума си в калта! Умий ме, Владико, в банята на моите сълзи! Моля Те, избели като сняг одеждата на моята плът!
Взема ли да изпитвам делата си, Спасителю, намирам, че надминавам по грехове всеки човек, защото греших съзнателно, а не от незнание.
Пощади, Господи, пощади Твоето създание! Много греших – прости! Защото чист по естество си само Ти, никой освен Тебе не е без петно.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти премина Йорданските струи и намери безболезнен покой. Изтръгна се от въжделенията на плътта. Но, преподобна майко, изтръгни и нас от тях чрез твоите молитви!

Слава:
Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой.

Душо моя, времето тече, прегази го, както в древно време ковчегът премина Йордан, и завладей обетованата земя! Бог заповядва това!
Господи, както спаси потъващия Петър, когато извика от страх, така, Спасителю, побързай да избавиш и мене от звяра! Простри ръката Си и извлечи ме от бездната на греха!
Зная, че си тихо прибежище, Владико Христе, побързай да ме избавиш от непроходимите глъбини на греха и отчаянието!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:
Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже!

Ти съзнателно си усвоила, душо, Манасиевите грехове, поставила си своите страсти на мястото на неговите идоли и си умножила мерзостите. Обаче, последвай усърдно покаянието му, и придобий умиление!
Заради тебе, душо, небето се затвори и те постигна глад, от Бога пратен, както някога Ахав, що не послуша думите на Илия Тесвитянина. Но ти пък бъди като Сарептянката и нахрани душата на пророка!

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки!

Спасителю, помилвай ме, Ти, Който право съдиш! От огън избави ме и от мъки, каквито ще трябва да претърпя заслужено на Страшния Ти съд! Преди да дойде краят, ми дай да проявя добродетели и покаяние и ми прости!
Като разбойника и аз Ти викам; „Във Твойто царство помени ме!“. Горчиво плача като Петър: прости, Спасителю! Надавам зов като митаря, лея сълзи като блудницата. Приеми моето ридание, както някога това на Хананейката.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:
Пречиста, мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка вътре в твоята утроба като от пурпурно вещество, заради това те и почитаме като истинска Богородица.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем.

Словото Христово изцеряваше недъзите, носеше и блага вест на бедните, лекуваше сакатите, ядеше с митари, беседваше с грешници, а на Иаировата дъщеря, умряла вече, възвърна ѝ душата с едно докосване до нейната ръка.
Закхей бе митар, но спаси се. Фарисеинът Симон се двоумеше, а блудница получи опрощение от Този, Който има власт да опрощава греховете. Побързай, душо, та и ти да я последваш в това!
О, клета моя душо! На блудницата не си подражавала; тя взе алабастрен съд с миро и със сълзи уми, а след това изтри с косите си нозете на Спасителя, Който записа раздра на прежните ѝ грехове.
Душо моя, с твойто отчаяние да се не проявиш по-лоша ти от Хананейката, чиято дъщеря бе изцерена от Божието Слово, след като си чула за нейната вяра! Но към Христа викни ти като нея и от дън душа: „Сине Давидов, и мене спаси!“.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица, Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:
Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онези, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

ВТОРА ЧАСТ – ВТОРНИК

ПЕСЕН 1

Ирмос: По­мо­щ­ник и пок­ро­вител бысть мне во спа­се­ние, Сей мой Бог и прос­лав­лю Его: Бог от­ца мо­е­го и воз­не­су Его, сла­в­но бо прос­лави­ся.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Задминах Каиновото убийство, съзнателно убиец станах на съвестта в душата си, като предпочетох тялото; нахвърлих се срещу нея с лукавите си деяния.
Иисусе, не подражавах на праведността на Авел, никога приятен дар не Ти поднесох, ни деяние богоугодно, ни чиста жертва, нито непорочно житие.
Разкривам Ти, Спасителю, греховете що извърших! Ето раните на душата и тялото ми, които ми нанесоха моите убийствени помисли!
Макар и да съм съг­ре­шил, Спа­си­те­лю, но аз зная, че си Чо­ве­ко­лю­бец, на­каз­ваш ми­лос­ти­во и про­я­вя­ваш топ­ло ми­ло­сър­дие, съ­чув­с­т­ваш на пла­чу­щия и се при­ти­чаш нас­ре­ща ка­то ба­ща, прег­ръ­щай­ки блуд­ния син!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се покланяме и като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вон­ми небо, и воз­г­ла­го­лю, и вос­по­ю Хрис­та, от Девы пло­тию при­ше­д­ша­го.

Провалих се в пропаст от страсти и се предадох на същинско разложение. От тогава до сега дяволът все ме терзае.
Спасителю, пред въздържанието предпочетох живот пристрастен към имане и блага. На гърба ми сега тежко бреме лежи!
Съгреших, ­ викам и аз като блудницата, единствен аз съгреших пред Тебе! Спасителю, приеми като миро и моите покайни сълзи!
Очисти ме, очисти, Спасителю! Към Тебе викам като митаря, защото никой от потомците Адамови не бе грешил тъй, както аз пред Тебе съгреших!

Слава:
Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица ­ – Отец и Син и Дух Свети.

И ныне:
Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим.

ПЕСЕН 3

Ирмос: Ут­вер­ди, Гос­по­ди, на каме­ни запо­ве­дей Тво­их, под­виг­ше­е­ся се­р­д­це мое, я­ко един свят еси и Гос­подь!

Извор на живота имах в Тебе, Ти, Който победи смъртта. От все сърце към Тебе викам преди кончината на земния ми път: очисти и спаси ме, Боже, защото съгреших!
Съгреших, Господи, съгреших пред Тебе, очисти ме! Няма човек по света, когото аз да не съм надминал по грехове!
Душо моя, бягай като Лот от пламъка на греха! Бягай от Содом и Гомора! Бягай от огъня на всяко безумно желание!
Господи, викам към Тебе: Помилуй, помилуй ме, когато дойдеш със Своите ангели да въздадеш на всички според техните дела.

Слава:
Троице несъставна, несъздадена, безначално естество! Троице възпявана в Три Лица, спаси ни нас, които с вяра се покланяме на Твойта власт!

И ныне:
Бого­ро­ди­це, във вре­ме­то ро­ди­ла си без­мъж­на Син, Кой­то пре­ди вре­ме­то е от От­ца! И ­див­но чу­до! Кър­ми­ла си, а си ос­та­на­ла Де­ви­ца!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Ус­л­ы­­ша про­рок при­ше­с­т­вие Тво­е, Го­с­по­ди, и убоя­ся, я­ко хо­ще­ши от Де­ви ро­ди­ти­ся и че­ло­ве­ком яви­ти­ся и гла­го­ла­ше: ус­л­ы­шах слух Твой, и убо­я­х­ся, сла­ва си­ле Тво­ей Го­с­по­ди!

Тялото си оскверних, душата си окалях, цял съм в рани. Но, Христе, Ти като Лекар лекувай ги чрез мойто разкаяние. Измий ме! Очисти ме! Направи ме, мой Спасителю, по-чист и от снега!
Когато Те разпъваха, о, Слове, Ти за всички ни отдаде тялото Си и кръвта Си, тялото ­ за да ме обновиш, а кръвта ­ да ме умиеш. Духа Си пък предаде, о, Христе, за да ме заведеш Ти при Отца.
Кръвта от ребрата Ти нека ми бъде къпалня, а заедно с това и питие, което струи прощение на греховете, та да се очистя двояко ­ като се мия и пия! О, Слове, Твоите живоструйни слова са и помазание и питие!
Спасителю наш, Църквата има животворните Ти ребра като чаша, от която текат две струи: едната струя на прощението, а другата на просвещението, които изразяват Стария и Новия Завет.

Слава:
Изпо­вяд­вам Те, Тро­ич­но Ед­но Бо­жес­т­во, Не­раз­дел­но по съ­щност, нес­ли­ва­е­мо по Ли­ца, ед­но­цар­с­т­ве­но и съп­рес­тол­но! Пея Ти ве­ли­ка­та пе­сен, ко­я­то се пее трик­рат­но във ви­си­ни­те.

И ныне:
И раж­даш, и пак си Де­ви­ца, и по ес­тес­т­во пребъдваш Де­ва. Ро­де­ни­ят Хрис­тос об­но­вя­ва при­род­ни­те за­ко­ни,­ не­раж­да­ща ут­ро­ба раж­да. Бог където пожелае побеждава се природният порядък, понеже действа Бог по Своята воля!

ПЕСЕН 5

Ирмос: От но­щи у­т­рен­ню­ю­ща, Че­ло­ве­ко­лю­б­че, прос­ве­ти мо­лю­ся и нас­та­ви и ме­не на по­ве­ления Тво­я: и на­у­чи мя, Спа­се, тво­ри­ти волю Тво­ю!

Аз съм окаян! Затъпках ума си в калта! Умий ме, Владико, в банята на моите сълзи! Моля Те, избели като сняг одеждата на моята плът!
Взема ли да изпитвам делата си, Спасителю, намирам, че надминавам по грехове всеки човек, защото греших съзнателно, а не от незнание.
Пощади, Господи, пощади Твоето създание! Много греших прости! Защото чист по естество си само Ти, никой освен Тебе не е без петно.

Припев: Преподобная мати Марие, моли Бога о нас!

Ти пре­ми­на Йор­дан­с­ки­те струи и на­ме­ри без­бо­лез­нен по­кой. Из­т­ръг­на се от въж­де­ле­ни­я­та на плът­та. Но, пре­по­доб­на май­ко, из­т­ръг­ни и нас от тях чрез тво­и­те мо­лит­ви!

Слава:
Теб, Троице, славим, Ед­иния Бо­г: Свят, Свят, Свят си От­че, Си­не и Ду­ше, не­със­тав­на Същ­ност, веч­но по­чи­та­на Еди­ни­ца.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Во­зо­пих всем се­р­д­цем мо­им к ще­д­ро­му Бо­гу, и ус­л­ы­­ша мя от а­да пре­ис­по­д­ня­го, и воз­ве­де от тли жи­вот мой.

Душо моя, времето тече, прегази го, както в древно време ковчегът премина Йордан, и завладей обетованата земя! Бог заповядва това!
Господи, както спаси потъващия Петър, когато извика от страх, така, Спасителю, побързай да избавиш и мене от звяра! Простри ръката Си и извлечи ме от бездната на греха!
Зная, че си тихо прибежище, Владико Христе, побързай да ме избавиш от непроходимите глъбини на греха и отчаянието!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна, разделена по Лица, по естество Единица съединена: ­ говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:

Душо, моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Сог­ре­ши­хом, без­за­кон­но­ва­хом, неп­ра­в­до­ва­хом пред То­бою, ни­же соб­лю­до­хом, ни­же сот­во­ри­хом, я­ко­же за­по­ве­дал еси нам: но не пре­дажд нас до кон­ца, от­цев Бо­же!

Ти съз­на­тел­но си ус­во­и­ла, ду­шо, Ма­на­си­е­ви­те гре­хо­ве, пос­та­ви­ла си сво­и­те страс­ти на мяс­то­то на не­го­ви­те идо­ли и си ум­но­жи­ла мер­зос­ти­те. Оба­че, пос­лед­вай усър­д­но по­ка­я­ни­е­то му, и при­до­бий уми­ле­ние!
Заради тебе, душо, небето се затвори и те постигна глад, от Бога пратен, както някога Ахав, що не послуша думите на Илия Тесвитянина. Но ти пък бъди като Сарептянката и нахрани душата на пророка!

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са святи и Един е  свят! ­ Така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Въз­пя­ва­ме те, бла­гос­ла­вя­ме те, кла­ня­ме ти се, Бо­го­ро­ди­тел­ко, за­де­то си ро­ди­ла Ед­но­го от Не­раз­дел­на­та Тро­и­ца, Хрис­та Бо­га, и си от­во­ри­ла не­бес­ни­те оби­те­ли за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Его­же воин­с­т­ва не­бе­с­ная сла­вят, и тре­пе­щут хе­ру­виv­ми и се­ра­фи­ми, вся­ко дыха­ние и тварь по­й­те, бла­гос­ло­ви­те, и пре­воз­но­си­те во вся ве­ки!

Спасителю, помилвай ме, Ти, Който право съдиш! От огън избави ме и от мъки, каквито ще трябва да претърпя заслужено на Страшния Ти съд! Преди да дойде краят, дай ми да проявя добродетели и покаяние и ми прости!
Като разбойника и аз Ти викам; „В Твойто царство помени ме!“. Горчиво плача като Петър: прости, Спасителю! Надавам зов като митаря, лея сълзи като блудницата. Приеми моето ридание, както някога това на Хананейката.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и зиждителни! Троице, Единице, помилуй ме!

И ныне:
Пре­чис­та, мис­ле­на­та баг­ре­ни­ца плът­та Ема­ну­и­ло­ва се из­тъ­ка вът­ре в тво­я­та ут­ро­ба ка­то от пур­пур­но ве­щес­т­во, за­ра­ди то­ва те и по­чи­та­ме като ис­тин­с­ка Бо­го­ро­ди­ца.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Без­се­мен­на­го за­ча­тия рож­дес­т­во нес­ка­зан­ное, Ма­те­ре без­му­ж­н­ыя нет­ле­нен плод, Бо­жие бо рож­де­ние об­нов­ля­ет ес­тес­т­ва. Те­м­же тя вси ро­ди, я­ко бо­го­не­ве­с­т­ную Ма­терь, пра­вос­ла­в­но ве­ли­ча­ем.

Сло­во­то Хрис­то­во из­це­ря­ва­ше не­дъ­зи­те, но­се­ше и бла­га вест на бед­ни­те, ле­ку­ва­ше са­ка­ти­те, яде­ше с ми­та­ри, бе­сед­ва­ше с греш­ни­ци, а на Иа­иро­ва­та дъ­ще­ря, ум­ря­ла ве­че, въз­вър­на ду­ша­та с ед­но до­кос­ва­не до ней­на­та ръ­ка.
Закхей бе митар, но спаси се. Фарисеинът Симон се двоумеше, а блудница получи опрощение от Този, Който има власт да опрощава греховете. Побързай, душо, та и ти да я последваш в това!
О, кле­та моя ду­шо! На блуд­ни­ца­та не си под­ра­жа­ва­ла, тя взе ала­бас­т­рен съд с ми­ро и със съл­зи уми, а след то­ва из­т­ри с ко­си­те си но­зе­те на Спа­си­те­ля, Кой­то запи­са раз­д­ра на преж­ни­те ѝ гре­хо­ве.
Душо моя, с твойто отчаяние да се не проявиш по-лоша ти от Хананейката, чиято дъщеря бе изцерена от Божието Слово, след като си чула за нейната вяра! Но към Христа викни ти като нея и отдън душа: „Сине Давидов, и мене спаси!“.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Си­на, да се пок­ло­ним ис­тин­с­ки на Бо­жес­т­ве­ния Дух­ на не­раз­дел­на­та Тро­и­ца, Еди­ни­ца по съ­щес­т­во, ка­то на свет­ли­на и свет­ли­ни, на Бо­га, Кой­то ожи­вот­во­ря­ва и прос­ве­ща­ва от край до к­рай све­та!

И ныне:
Бого­ро­ди­тел­ко Пре­чис­та, твоя град па­зи! Чрез те­бе той вла­дее, на те­бе се кре­пи! С твой­та по­мощ по­беж­да­ва и вся­ко из­ку­ше­ние над­ви­ва, пле­ня­ва вра­го­ве­те и в под­чи­не­ние ги дър­жи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее чес­т­ни, триж­ди преб­ла­же­ни от­че, Крит­с­ки пас­ти­рю, мо­ли се неп­рес­тан­но за онез, ко­и­то те въз­пя­ват, ­ да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

ПЪРВА ЧАСТ – ПОНЕДЕЛНИК

ПЕСЕН 1

Ирмос: Помощник и покровитель бысть мне во спасение, Сей мой Бог и прославлю Его; Бог отца моего и вознесу Его, славно бо прославися.

Припев: Помилуй мя, Боже, помилуй мя!

Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот? Какво начало да поставя, Иисусе Христе, на моето ридание сега? Но, като Милосърден, дай ми прошка на греховете!
Ела, окаяна душо! Застани с плътта си и се изповядай пред Създателя на всички твари! Откажи се най-сетне от досегашното си безразсъдство и поднеси Богу покайни сълзи!
С безумна радост извърших престъплението на Адам, но се видях поради греховете си отритнат от Бога, далеч от царството на вечната наслада.
Спасителю, Адам заслужено бе изгонен от Едем, понеже не спази една Твоя заповед; а аз какво ли заслужавам, когато винаги отхвърлям Твоите животворни думи?!

Слава:
Предвечна Троице, на Която се кланяме като на Единица, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Милосърден Бог дарувай ми сълзи на умиление!

И ныне:
Богородице, надеждо и застъпнице за тези, които те възпяват, снеми от мене тежкото греховно бреме и като Владичица Пречиста приеми мен, каещия се!

ПЕСЕН 2

Ирмос: Вонми небо и возглаголю и воспою Христа от Девы плотию пришедшаго!

Внимавай, небе, ­ ще заговоря. Земйо, чуй гласа на този, който се кае пред Бога и Го възпява!
Погледни ме, Боже мой, Спасителю, с Твоето милостиво око и приеми моята топла изповед!
Съгреших повече от всички хора; едничък аз пред Тебе прегреших, но смили се като Бог над мене, Твоето създание!
Изкалях облеклото на моята плът, оскверних, Господи, Твоя образ и подобие! Помрачих душевната си красота със страстни удоволствия и направих целия си разум земен.
Раздрах първата си дреха, що ми изтъка Създателят, и затова лежа гол. Навлякох раздраната дреха, що ми изтъка змията със съвета си, и сега не мога да гледам от срам.

Слава:
Теб, Единия Бог на всичко, възпявам в Три Лица – Отец и Син и Дух Свети.

 И ныне:
 Пречиста Богородице Дево, едничка възпявана от всички, усърдно се моли да се спасим!

ПЕСЕН 3

Ирмос: На недвижимом, Христе, камени заповедей Твоих, утверди мое помишление!

Божий огън някога Господ прати като дъжд и изгори Содомската земя. Спасявай се, душо, на планината като Лот и прибегни в Сигор.
Бягай, душо, от огъня, бягай от Содомския пожар; бягай от унищожението на божествения пламък.
Съгреших едничък аз пред Тебе, съгреших повече от всички, Спасителю Христе! Но Ти не ме презирай!
Ти си Добрият Пастир; потърси мен, изгубеното агне, и не пренебрегвай мене, заблудения!

Слава:
О, Троице, Единице, Боже! Спаси ни от примамки, от опасности и изкушения!

И ныне:
Радвай се, утробо, вместила Бога, радвай се, Господни престоле, радвай се, Майко на нашия живот!

ПЕСЕН 4

Ирмос: Услыша пророк пришествие Твое, Господи, и убояся, яко хощеши от Девы родитися, и человеком явитися и глаголаше: услышах слух Твой, и убояхся, слава силе Твоей Господи!

Приближава, душо, краят приближава, а ти нехаеш и не се готвиш! Времето е кратко, стани! Съдията е вече при вратата! Времето на живота минава като сън, отлита като цвят. Защо ли се лутаме напразно?
Стресни се, о душо моя, размисли за делата, що си правила, взри се в тях и пророни сълзи! Кажи си открито делата и помислите на Христа, за да се оправдаеш!
Няма, Спасителю, на света грях ни деяние, ни зло, което аз да не съм сторил било с мисъл или дума, било нарочно или произволно. С мисъл и на дело съгреших, както никой никога.
Затова и съм осъден, затова мене, злочестия, ме бори съвестта, от която няма по-безпощадно нещо в света. Съдниче, Избавителю мой и Всеведче, пощади, избави и спаси мене, Своя раб!
Душо моя, стълбата, що видял някога великият патриарх, е образ на себеиздигането с дела, образ на възхождането нагоре с благочестиви размишления. Ако искаш да заживееш дейно, разумно и съзерцателно, обнови се!

Слава:
Изповядвам Те, Троично Едно Божество, неразделно по същност, несливаемо по Лица, едноцарствено и съпрестолно! Пея Ти великата песен, която се пее трикратно във висините!

И ныне:
И раждаш, и пак си Девица; и по естество пребъдваш Дева. Роденият Христос обновява природните закони – нераждаща утроба ражда. Бог където пожелае – побеждава се природният порядък – понеже действа Бог по Свойта воля!

ПЕСЕН 5

 Ирмос: От нощи утреннююща, Человеколюбче, просвети, молюся, и настави и мене на повеления Твоя; и научи мя, Спасе, творити волю Твою!

Целия си живот прекарах като нощ, защото в тъма и гъста мъгла се превърна за мене нощта на греха. Но, Спасителю, яви ме като син на деня!
Изповядвам Ти се, Христе Царю: съгреших, съгреших, както братята едно време, които продадоха Йосиф, плода на чистотата и целомъдрието.
Подражавай, окаяна и покварена душо, на праведния Йосиф, не се скверни в разпътство с твоите животински нагони и не престъпвай постоянно закона!

Слава:
Теб, Троице, славим, Единия Бог: Свят, Свят, Свят си Отче, Сине и Душе, несъставна Същност, вечно почитана Единица.

И ныне:
Нетленна, безмъжна Майко Дево! Бог, Който създаде вековете, у тебе се облече в моята природа и се съедини с човешкото естество.

ПЕСЕН 6

Ирмос: Возопих всем сердцем моим к щедрому Богу, и услыша мя от ада преисподняго, и возведе от тли живот мой.

Спасителю, поднасям Ти сълзите на моите очи и въздишки от дъното на душата си, и сърцето ми вика към Тебе: Боже, съгреших Ти, очисти ме!
Душо, отклонила си се от Господа като Датан и Авирон, но от все сърце викни: „Пощади ме от ада преизподни“, да не би и тебе пропаст да погълне.
Душо, случаят с Моисеевата ръка нека ни увери, как Бог може и прокажен живот да измие и очисти. Не се отчайвай за себе си, макар да си прокажена!

Слава:
Троица съм несъставна, неразделна; разделена по Лица, по естество – Единица съединена! – говори Отец и Син и Божественият Дух.

И ныне:
Твоята утроба на нас роди с наш образ Бога. Него, Създателя на всичко, ти, Богородице, моли, та с твоите молитви да бъдем оправдани!

Кондак:

Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?! Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва!

ПЕСЕН 7

Ирмос: Согрешихом, беззаконновахом, неправдовахом пред Тобою, ниже соблюдохом, ниже сотворихом, якоже заповедал еси нам: но не предажд нас до конца, отцев Боже!

На Тебе, Съдниче мой, изповядах тайните на сърцето си. Виж моето смирение, виж и скръбта ми, о, Боже на отците ни, и тогава ме съди и Сам ме помилвай като добросърдечен!
Някога Давид прибави беззаконие към беззаконието, присъедини убийство към прелюбодеянието, но прояви веднага двойно покаяние. А ти, душо, макар и да си сторила много по-тежки грехове, не се разкайваш пред Бога.
Давид някога съчини покайна песен, в която картинно разкрива греха, който бе извършил и каза: „Помилвай ме, понеже пред Тебе Едничкия Бог на всичко съгреших! Сам ме очисти!“.

Слава:
Троице несъставна, неразделна и Единосъщна, едно естество, светлини и светлина, Три са свети и Един е свят! – така се възхвалява Бог Троица. Но възпей, прослави и ти, душо, Извора на живота, Бога на всичко!

И ныне:
Възпяваме те, благославяме те, кланяме ти се, Богородителко, задето си родила Едного от Неразделната Троица, Христа Бога, и си отворила небесните обители за нас.

ПЕСЕН 8

Ирмос: Егоже воинства небесная славят, и трепещут херувими и серафими, всяко дыхание и тварь пойте, благословите, и превозносите во вся веки!

Съгреших, Спасителю, помилуй ме! Възбуди моя ум към обрат! Приеми ме, когато се кая и като викам – смили се. Съгреших – спаси ме! Беззакония върших – помилуй ме!
Илия седна на колесницата на добродетелите някога и се издигаше към небесата, високо над земното. Ето, за неговия възход мисли, душо моя!
Елисей взе Илиевия кожух и придоби двойна благодат от Бога. А ти, моя душо, не си се приобщила към тая благодат поради невъздържанието си.

Слава:
Безначални Отче, Събезначални Сине, Утешителю благий, Душе правий! Родителю на Словото Божие, Слово на Безначалния Отец, Душе живителни и съзидателни! Троице Единице, помилуй ме!

И ныне:
Като от пурпур мислената багреница – плътта Емануилова – се изтъка, Пречиста, в твоята утроба. Затова те и почитаме като истинска Богородица.

ПЕСЕН 9

Ирмос: Безсеменнаго зачатия рождество несказанное, Матере безмужныя нетленен плод, Божие бо рождение обновляет естества. Темже тя вси роди, яко богоневестную Матерь, православно величаем.

Умът се израни и тялото се разболя, духът линее, словото отслабна, замря животът, краят дебне пред вратата. Когато дойде Съдията да изследва твоите дела, какво ще правиш, моя окаяна душа?
Предоставих ти, душо, Моисеевия разказ за сътворението на света, а после и цялото Писание на Стария Завет, което ти разказва за праведни и за неправедни. А ти, душо, пред Бога грешила, си подражавала не на праведниците, а на неправедниците.
Сега привеждам ти от Новото писание примери, душо, та да те настроят в умиление. Подражавай прочее, на праведните, а от грешните се отвращавай, и умилостиви Христа с молитви, пост и въздържание, и чистота.
Христос се въплъти и призова към покаяние разбойници и блудници: покай се, душо, дверите на Царството разтворени са вече и грабят го пред тебе каещи се митари и фарисеи, и прелюбодейци.

Слава:
Да прославим Отца, да превъзнесем Сина, да се поклоним истински на Божествения Дух – на неразделната Троица Единица по същество, като на светлина и светлини; на Бога, Който оживотворява и просвещава от край до край света!

И ныне:
Богородителко Пречиста, твоя град пази! Чрез тебе той владее, на тебе се крепи! С твойта помощ побеждава и всяко изкушение надвива, пленява враговете и в подчинение ги държи.

Припев: Преподобне отче Андрее, моли Бога о нас!

Андрее честни, трижди преблажени отче, Критски пастирю, моли се непрестанно за онез, които те възпяват – да се избавим от безмерни прегрешения и скръб, от тление и гняв, почитащите вярно паметта ти!

Църквата ни призовава към покаяние с четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски, който се  чете на Великото повечерие през първите четири дни на първата седмица на Великия пост. Целият Велик канон се чете и на Малко повечерие в сряда (14 април, 2021 г.) на петата седмица на Великия пост.

Великият покаен канон на свети Андрей Критски е препечатан от http://www.dveri.bg по текста на Светия Синод.

        Матея 6:14-21

           Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
          Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
          А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
           Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

             Господ, моят Създател, взе мен от земна пръст и ме оживи като вдъхна в мен жизнено дихание и ме удостои да властвам над всичко видимо на земята и да съжителствам с ангелите. Но коварният сатана, като използва змията, ме съблазни с храна и ме разлъчи от Божията слава и ме предаде на смърт адова в земята; но като Владика и добросърдечен пак ме призови.

              Съблазнен с храна Адам, биде изгонен от Рая и седеше срещу него и ридаеше и стенеше със съкрушен глас и казваше: горко ми, че пострадах окаяният аз: не спазих единствената Божия заповед и загубих всички блага! Раю пресветли, който заради мен си насаден и заради Ева – затворен, моли Този, Който те сътвори и ме създаде, да се изпълня с твоите цветове! Също и Спасителят му казва: не искам смъртта на моето създание, но искам всички да се спасят и да достигнат до познание на истината, защото идещия при Мен няма да изгоня вън.

Братя и сестри,

           Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. С тези Господни слова от знаменитата проповед на планината, Църквата ни напомня за прошката.
           Прошката, заедно с покаянието, е основа на духовния ни живот. Прошката и покаянието са неотделими едно от друго състояния.
           Ако нямаме покаяние, ако не потърсим корена на всички злини в собственото си грехопаднало сърце, в собствените си привички и наклонности, станали навици, а понякога и пороци, ако нямаме това покайно чувство, трудно ще можем да дадем прошка. Защото напълно илюзорно ще се виждаме безгрешни или пък добри, незаслужаващи осъждане хора. Липсата на покаяние ще попречи да дадем прошка и да поискаме прошка. Нашата мнима фарисейска праведност ще потуши всякакъв истински порив към духовен живот. Много често не желаем да поискаме прошка, за да не се почувстваме унизени. Нашата неистова гордост се бои от всяко унижение, за нас е най-угодно да се къпем в похвали и ласкателства. А това ще рече, че нямаме истински духовен живот.
           Когато видим себе си първи сред грешниците, тогава не ще ни бъде трудно и да поискаме прошка, и да се молим за враговете си, и поста и всяка добродетел да извършваме тайно.            Точно към това невидимо за телесните очи, скрито вътрешно преобразяване и излизане на вътрешния ни човек ни призовава Бог в дните на Великия пост. Защото постът е преди всичко духовен труд, вътрешна битка, бран срещу пагубните скрити недъзи на душата.
            Започваме тази битка с покаяние и прошка. Даваме прошка на всеки и от всеки искаме прошка. Мислим за себе си като за покаялия се митар: „Боже, бъди милостив към мен, грешния“. И добавяме с думите на блудния син: „Отче небесни, съгреших против небето и пред Тебе, позволи ми да бъда като един от наемниците Ти“.
           Страдаме, ако нямаме телесни сили за пост, но се смиряваме, знаейки, че болестите Бог ги допуска за нас наместо поста, да ни смиряват.
           И пристъпваме към Свето Причастие независимо колко малко сме постили (Бог знае нашите сили), пристъпваме, простили на ближния, с покаяние и изповед, към Светата Чаша, за да се единим с нашия Господ.
            Знаем, че който яде и пие Господнята кръв, ще има живот вечен и Бог ще го възкреси в последния ден.
            Благословени и спасителни пости желая на всички.
            И да не спираме да се молим за мир в света, за спиране на тази демонична злокобна война, в която врагът на нашето спасение – дяволът хвърли православните ни братя на взаимно изтребление. Да се молим с молебния канон на света Богородица – Владичица и Ходатайка за мира в света, та Господ да добави още благодатни дни за Своето изстрадало творение.
             Божието благословение да е с всички вас. Амин!

към Начало