Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

Братя и сестри,

          На днешния тържествен празник Църквата чества светите апостоли Петър и Павел, наречени „първовърховни“. Честваме прославената двоица сред Господните ученици – великия Петър, пламенния Христов следовник, който дори ходеше по вода и получи от Господа ключовете на Царството небесно. Честваме и богомъдрия Павел, който макар и да не видя Господа по плът, беше удостоен с велики знамения, издигнат до третото небе и превърнат в най-ярък проповедник и огласител на Христовата истина. От него ни останаха 14 послания – писма, в които най-точно и последователно е разгърнато християнското учение, така както Светият Дух е осиял сърцата на апостолите от мига на светата Петдесетница.
          Превърнали се в ловци на човеци, апостолите Петър и Павел неуморно благовестват по целия тогавашен цивилизован свят, неуморно се трудят, та Христовото спасително учение да озари краищата на вселената. Затова и названието „апостол“ значи нещо велико – пратеник и вестител на Христовата истина.
          В немощи и скърби, в труд и бдение, в пост и несгоди, в бичуване и изтезания, в път, трудности и пререкания с близки и чужди – сред много изпитания минава животът на първовърховните апостоли.
          Служителите Христови – богоизбраните апостоли до дъно изпиват чашата на страданията, така както нашият Господ Иисус Христос прие да изпие горчивата чаша на оскърбления, хули, страдания и смърт. Тежък е кръстът на апостола-проповедник и сияен е венецът, отреден за онези, които един ден на престоли ще съдят света. Знаем, че в дните на нечестивия император Нерон и двамата апостоли се увенчават с мъченическа смърт в Остия, край Рим. Апостол Петър е разпънат на кръст, с главата надолу – както той сам е пожелал. Апостол Павел е посечен с меч като римски гражданин.
          Така на едно и също място се представят в Господа първовърховните апостоли. Те предстоят днес пред Божия престол и ведно с другите апостоли се молят за грешния свят. Молят се за вразумление, за опомняне на света, тръгнал към погибел. Молят се за нашите чеда, които раснат, лишени от всякакви нравствени ценности. Молят се за мира и спиране на бедствията, за добро преуспяване и милост на всички. Затова и ние зовем:
          „Свети апостоли, молете Господа за нас. Имате дръзновение, молете Го, заедно със света Богородица за спасение на грешния свят“.
          Амин!
          Бог да ви благослови по молитвите на светите славни първовърховни апостоли Петър и Павел!
          Честит празник!
          Честито на всички именици!

Иконата е копирана от https://azbyka.ru/

Рождение на свети Йоан Кръстител

           Пророче и Предтечо на Христовото пришествие, недоумяваме как да те възхвалим достойно ние, които с любов те почитаме. Твоето славно и честно рождение избави от безплодие твоята майка и от немота твоя баща, и на света се проповядва въплъщението на Божия Син.

Братя и сестри,

              Бог с милостива десница ни доведе до преславното честване на последния пророк и първия мъченик, най-великия сред родените от жена – Кръстителя Христов, Предтечата Йоан.
На днешния ден празнуваме рождението на Кръстителя, разказано ни от евангелист Лука, рождение, съпроводено с чудеса, явили Божията воля над избраника, проправящ пътя на Месия.
             Ангел известява на праведния свещеник Захария, че в старините негови и на жена му Елисавета, по Божия милост ще се роди син – велик пред Господа, съвършен аскет, изпълнен с Дух Светий още от майчина утроба. Младенецът ще върви пред Бога в духа и силата на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към чадата.
             И наистина Предтечата Йоан носи в най-голяма степен пламенната духовност за правда, напомняща мъжеството на старозаветния Илия. Кръстителят ще обърне и сърцата на евреите към чадата – апостолите.
             Ще приготви народ съвършен, това е новият Израил – всички повярвали в Христа, без разлика от народност и обществено положение.
             И още младенец в майчина утроба, заченат половин година преди безсеменното зачатие Христово, младенецът проиграва радостно, когато чува гласа на Майката Божия. Още тогава се изпълва с Дух Светий, с Божествена благодат, която го води през всички дни на неговия кратък, труден и отдаден на Бога живот.
            Отрасъл в пустинята, укрил се заради убийството на Витлеемските младенци от Ирод, Предтечата е изряден постник, чийто ангелоподобен живот кара иконографите нерядко да го изобразяват с криле като безплътните сили.
            Непримирим към неправдата, Кръстителят никога не пести изобличенията към покварата на властимащите, което му струва и живота.
             Всеотдаен проповедник на покаянието, синът на Елисавета и Захария посочва, че вижда Агнеца, дошъл да се жертва за греховете на света. Това е Христос, на Когото Предтечата не е достоен да развърже дори ремъка на обущата. Нему Бог е дал да кръсти Безгрешния, за да се изпълни всяка правда. С цялата сила на своя авторитет пред народа, който го тачи като пророк, свети Йоан посочва Христос като дошлия в плът Спасител на света.
            На Кръстителя Бог е отредил пръв да благовести  и след смъртта си в ада идването на Избрания съкрушител на смъртта, греха и дявола, а именно Христос.
              Молим се за застъпничеството на Предтечата за смекчаване на сърцата ни, за да се оросят със живителната роса на покаянието, което да обнови в нас Божия образ. Защото изповедта не е просто изброяване на грехове, греховни привички, изповедта ни е цялостен стремеж да видим и усетим със сърцето си истинната дълбина и мрак на нашата собствена греховност. Затова се молим на свети Йоан да се застъпи, та Божията благодат да разтопи нашето вкоравено от безчувствие сърце.
              Знаем, че в часа на Съда именно той, заедно с Майката Божия, стои край Божия престол и те умоляват Съдията за прошка и избавление.
            По техните молитви Господ да ни прости и помилва. Амин!
А сега нека всички приготвени с покаяние и изповед да пристъпят към Свето Причастие.
            Честит празник!

Иконата е копирана от www.http://manastirvavedenje.org

Евангелско четиво на Неделя трета след Петдесетница
Матей 6:22-33

          Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
           Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
           Затова казвам ви, не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
          Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
          Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
          Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат, а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях. И ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
         И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.

За Светите Доростолски мъченици и техния събор

„ И всеки, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба..“ (Йоан 16:2)
„Споменът за праведника е с похвали..“

            Всеки християнин знае, че мъченичеството заради Христа дарува блестящи венци на удостоените да пролеят кръвта си за Господа и така да се присъединят към сонма на онези, които в бели одежди, с оръдията на своите изтезания, предстоят пред Божия престол – безчислено множество мъченици. И нашата земя българска е облагодетелствана да приеме кръвта на много Христови угодници.
           Неслучайно на 3-та неделя след Петдесетница Църквата постанови да честваме Събора на Светите Доростолски мъченици, за да може и ние да отбележим паметта на онези, които просияха като звезди в невечерния ден на Божието царство.
            Доростол – това е днешна Силистра – древен епископски център на Мизия (област, обхващаща Северна България и част от земите отвъд Дунава). Около Четвъртото столетие този район на Балканите посреща гоненията срещу християните с мъжествен отпор и дава бележити мъченици. Нещо повече – някои от тях като свети Дасий Доростолски и др. се почитат от целия християнски свят. Известни са в множество писмени паметници още от 4-ти век като мъченици за Христа и техният подвиг е вдъхновявал целия християнски свят.
            За съжаление днешната християнска общност в България трябва да припомня и издирва имената и житията на 21-те доростолски светилници, но и да погледне към безпристрастните археологически доказателства – археологът Г. Атанасов по надписи и веществени находки говори, че има над 340 мъченици от раннохристиянско време.
            Ето имената на 14 от доростолските мъченици:
            Започваме със свети Дасий Доростолски, тракиец по произход, честван на 20 ноември, според някои – първи мъченик в нашите земи, чието най-старо житие е запазено в Парижката национална библиотека, широко известен в древния християнски свят. Сега частица от мощите му се покои в катедралния храм на Силистра.
           Свети Емилиан, също тракиец, е изгорен жив на 18 юли 362 г., като на лобното му място е издигната епископска базилика.
            Тримата братя Дадас, Максим и Квинтилиан се представят в Господа по време на Диоклетиановото гонение като са отведени от Доростол в родното им селище и са обезглавени.
            Светите Пасикрат и Виталиан са войници, убити заради Христа.
            Следват имената на светите Валентиниан, свети Юлий Доростолски (честван на 9 юни), свети Никандър, свети Марциан, свети Максим, свети Исихий Доростолски (честван на 15 юни), свети Калиник, свети Кирил Доростолски и много други.
             Повечето от тях са напълно неизвестни извън тяснонаучните търсения, но обявяването на тяхното празнично прославление на отделен ден, точно след Неделя на всички български светии, е надежда, че все пак ще се докоснем до светия подвиг на ония, които са посрамили лукавия и са се украсили с нетленните венци на славата.
             Всички те,  Доростолските мъченици, траки, гърци, славяни, илири, са свързани с нашата земя, тук са възнасяли молитвите си, тук са пролeли кръвта си и тук е рожденият им ден в Господа – денят на тяхното мъченичество, така почитан от древните християни.
            Дано ние, техните недостойни наследници, да се докоснем поне със знание до благочестивия им подвиг.

Копирайте Проповед на Неделя трета след Петдесетница

Прочетете повече за светите Доростолски мъченици на страницата „Родни светии“

Иконата на светите Доростолски мъченици е копирана от http://www.hristiqni.com, а иконата на свети Дасий Доростолски от http://www.flickr.com.

към Начало

Честит празник!

          Като почитаме вашия честен събор и празнуваме вашата свята памет, български светии, усърдно ви молим: молете Господа за всички, най-вече за нашите ближни, да се запази българската земя от всяка беда и народът да се утвърди навеки в православната вяра и като преживеем благочестно в мир живота си, заедно с вас да достигнем Вечното Отечество в Блаженото Царство на Христа Бога!

Проповед на Неделя на всички български светии

 Братя и сестри,

        Господ Иисус Христос прави ловци на човеци Своите избрани апостоли. Но ловци на човеци са и всички ония, които избраха добрия дял, който няма да им се отнеме. Това са всички просияли в святост наши отци, братя и сестри, всички, които от любов по Бога оставиха най-свидното си и показаха на дело, че са достойни за Христа.
        Днес честваме всички български светии. Ще рече – всички светии, просияли по нашите земи. Паметуваме този величествен сомн Божии угодници, които затулиха уста на лъвове, извършваха чудеса, понесоха мъченичество, явиха Христовото име пред народите, устояха във вярата в дните на гонения, приеха венци на нетленна слава. Голямо, голямо множество са те… И всички са застъпници за българския род.
        Сред тях са свети апостол Ерм, светите Исихий и Емилиан Доростолски, свети Потит Сердикийски и свети Терапонт Софийски, пролели кръвта си при гоненията в езическо време.
        Сред тях е първият мъченик от българско потекло – князът, посечен с меч, син на Омуртаг – свети Боян Енравота, който предвижда, че Христовата вяра ще покрие цялата българска земя.
        Сред тях е и Покръстителят равноапостолен цар Борис, както и неговият внук – събеседник на светии, добрият и миролюбив цар Петър. Сред тях са и светите братя Кирил и Методий с блажените техни ученици.
        Сред тях са и светите патриарси Йоаким, Дамян, Евтимий Търновски, епископ Иларион Мъгленски, отшелниците, начело със свети Йоан Рилски, Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски и Прохор Пшински, Димитър Басарбовски и света Петка Българска. И стотиците хиляди аскети по скалните манастири в Аладжа, Басарбово и Иваново, Русенско, измолвали милост за грешния свят.
         От български род са и  просиялите в святост Злата Мъгленска, Рада Пловдивска, Ангелина Загливерска и мнозина други, приели мъченичество в османските времена. Сред тях са и светите мъченици Георги Софийски Стари, Нови, и Най-нови, свети Николай Софийски, свети Дамаскин Габровски, свети Райко Шуменски и много други мъченици, отхвърлили агарянското нечестие.
         В най-ново време, в дните на комунистическия режим, тук живее свети Серафим Софийски Чудотворец, който се покои в руската църква в София, който именно в България възраства като светия и молитвеник.
         В онези години живеят епископ Борис Неврокопски, убит през 1948 г., и свещеник Евстати Янков от Чепеларе, които вече са тачени като светци и се чака тяхната канонизация.
         Виждате какъв светъл сомн от родни светии, взели кръста си и последвали Христа, се молят горещо за българския род, за нашия отчужден от вярата, затънал в заблуди народ, забравил същината на своите православни корени, народ, който още през 9-ти век слави Бога на своя роден език.
         Колко много светии, наши застъпници, стоят пред Божия престол и се молят за нас! За нашето вразумление, за нашето спасение, за нашето просветление! В древност, а и сега „просветление“ се нарича самото Тайнство Кръщение. Но днес ние сме кръстени, но не сме огласени, което ще рече, че не сме наставени, не сме наясно със собствената си вяра! А вече има толкова много книги, беседи, филми, от които можем да научим за най-важното дело на този и на онзи свят – делото на нашето спасение.
         По молитвите на светата, Пречиста и Преблагословена Богородица, по-светла от херувимите и по-чтима от серафимите, и по молитвите на всички ангели и светии, Господ да вразуми и опази нашия затънал в страшни бедствия свят. Амин!

Копирайте Проповед на Неделя на Всички български светии

Иконата е копирана от http://www.pravoslavieto.com

Евангелско четиво: Матей 10:32-33, 37-38

           И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.

Тропар на Всички светии

           На Тебе, Който по целия свят с кръвта на Твоите мъченици, като с багреница и висон Си украсил Твоята Църква, викаме: Христе Боже, изпрати щедростите Си на Твоите люде, дай на Твоя народ и на нашите души велика милост.

Братя и сестри,

         Днес, в Неделята на Вси светии, когато възпоменаваме подвига на просиялите в Христа наши братя, сподобени с Царството Божие – днес си припомняме литургийното четиво от свети евангелист Матей. Господ казва:
         „Всеки, който признае Мене пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен. А, който се отрече от Мене, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Който не взема кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“
         Така всеки, който последва Христа, изповяда Христа, всеки, който носи кръста си и върви по тесния Голготски път, ще бъде увенчан от Великия Подвигоположник Христа.
          Неслучайно си припомняме точно тези евангелски слова. Животът на мъчениците, изповедниците, светителите, отшелниците, юродивите заради Христа и всички праведници е пример за изповядване на Христа с думи и дела.
          И ето, какъв блажен край им даде Господ. Даде им наследството, обещано на синовете Божии, даде им обители с блясък по-блестящ от звезди, даде им нетленни венци на божествена слава, даде им вовеки благодатната възможност да лицезрат не смътно като през огледало, а лице в лице – престола на Всевишния. Даде им неизказаното блаженство, за което великият апостол Павел казва: „ухо не е чувало, око не е виждало и човеку наум не е идвало какво е Бог приготвил за угодилите Нему.“
          Днес честваме всички тях, всички тези победители над света, греха и дявола, всички тези поборници, спечелили най-важната битка – битката за спасението на човешката душа, всички тези праведници, по чиито молитви и днес Господ удължава битието на грешния свят.
          Честваме онези, които носили плът, но не по плътски воювали и се удостоили с най-високата чест  – да предстоят с молитва пред Божия престол и ведно с ангелите да възхваляват Триипостасния Бог.
           Покланяме се на Божията благодат, просияла в тези, които се превърнаха в нетленни съсъди на Божията светлина – всички светии, заменили земното щастие за Царството Божие, търговци, продали всичкия ненужен тукашен имот, ще рече благата на тоя свят, за безценния бисер – Царството Божие.
            Възпяваме вси светии като наши застъпници и ходатаи, наши закрилници, дали добрия пример, как в греховния свят може да се постигне святост и правда. Защото всички те, различни по възраст, пол, занятие, образование, семейна среда и начин на живот, всички те, водени от любовта към Христа, победиха страстите, принесоха покаяние, направиха подвизи, изповядаха Христа, измолиха Царството Божие, не само за себе си, но и за мнозина други.
           Защото светиите, не бива да забравяме, са наши близки, наши родственици в Христа, истинско наше семейство. И това семейство небесно никога не ни забравя, никога не дири своето, никога не отстъпва от светлината.
           И често пъти, по силата на техните молитви, Бог ги провожда да ни помогнат, да ни освободят от някой наш гибелен порок или гибелна страст.
           А най-близо до нас е нашият именен светия. Това са го знаели християните от старо време и затова са давали имена на светци или ангели на новородените. И са гледали не на благозвучността на името, а на духовния облик на светията, който става невидим застъпник на носещия неговото име.
           Но, за да ни помагат светиите, е нужна молитва, молитва и християнски живот. И стремеж към такъв живот. Нужно е и покаяние.
           Да даде Господ един ден да сме сред това пребъдващо в слава небесно семейство – при Майката Божия, ангелите и вси светии. Амин!

Икона: http://www.logoslovo.ru

Копирайте Проповед на Неделя на Вси светии

Честит да бъде рожденият ден на апостолската ни църква!

            Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство повика всички, затова единогласно славим Всесветия Дух.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Братя и сестри,

        Велик Господски празник е Петдесетница, когато над главите на апостолите във вид на огнени езици се излива изпратения от Отца Свети Дух. Той е обещан от нашия Господ Иисус Христос, обещан да дойде не много дни след Христовото Възнесение. И наистина Господните ученици се обличат със сила отгоре в деня, когато юдеите честват старозаветната Петдесетница. За нас, християните, този велик празник е рожденият ден на Църквата.
         Петдесетница е и завършек, и начало на богослужебния кръг. Тя е край на 50-те тържествени пасхални дни, но и начало на времето на Христовата Невеста – Църквата. Вчера, след светата литургия, за пръв път след Пасха насам, коленичихме, като отправихме Богу с дух на покаяние молитви за живи и починали.
         Днес продължава този празник. Почитаме Третото Лице на Светата Троица, Божествения Дух, животрептящ в Божията Църква, която е една непрестанна, несвършваща Петдесетница.
         Петдесетница – слизането на Светия Дух продължава и до днес. Това не е отминало събитие, случило се единствено тогава – в Сионската горница. Ние сме във времето на Петдесетница и получаваме даровете на Духа, изливани от първите дни на Църквата.
         Така, със светото Миропомазание, ние получаваме даровете на Светия Дух и тази велика тайна носим в сърцата и душите си, призвани да се разгорят като истински духовни светилници, трептящи с добри дела.
         Призвани сме да станем като кандила, като живи духовни съсъди. И така ще стане, ако разпалим Светия Дух и не го угасим със скверни и страшни непокаяни грехове.
         Във всяка една молитва, всяко песнопение, дори в най-обикновената треба се излива щедро Светия Дух, а най-вече е преизобилна божествената благодат в Тайнството на Тайнствата – Светата Евхаристия (Светото Причастие), извършвано на всяка Литургия.
         Велико благословение, че можем да присъстваме на божествената служба и със сърцата си да усещаме преизобилната благодат на Светия Дух. А онези, които се причастяват не за осъждане, те чувстват силата на Божествения Дух, онази неописуема радост, която кара свети Петър да казва: „Господи, добре ни е да бъдем тук …“ в сиянието на Божията слава.
         На днешния ден – понеделник на Петде-сетница, празнуваме Пресветия, Животворящия и Всемогъщия Дух, Един от Светата Троица, имащ същата чест, природа и слава с Отца и със Сина – казва синаксара – празничния календар на деня.
         От Петдесетница почваме да четем кратката, но тъй силна и незаменима молитва, скъпа на всяко християнско сърце, която присъства сутрин и вечер в нашето молитвено правило:
          „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души“
           Добре е да помним, че без специалното действие на Светия Дух не би могло и сърцата ни да се отворят за вярата. Затова трябва да благодарим ежедневно, казвайки: „Слава Тебе, Боже! Слава Тебе, Боже! Благодарим Ти, Отче, Сине, Свети Душе! Защото велики са Божиите благодеяния към нас и подобава и ние да отдаваме Богу нашата благодарност. Самият Дух Свети нашепва това в човешките сърца с неизказани въздишки. Амин!

Копирайте: Проповед на празника на Свети Дух

Иконата е копирана от https://doxologia.ro