Като че ли са малко хората, които днес изповядват абсолютен атеизъм. Почти не се срещат сред младите хора такива, за които безбожието да звучи атрактивно и убедително. Атеизмът, подплътен с материалистически светоглед, принадлежи на други поколения, чието колективно съзнание е изцяло формирано от идеологията на недалечното минало.
          Затова пък какво срещаме най-често днес – дълбокомислени изказвания като: ”Ех, има някаква сила”, наред с астрологически прогнози, повърхностни понятия за окултизъм и незнайно защо – темата за прераждането мирно съществува наред с вяра в НЛО или пък че кристалите вкъщи и фън шуи сериозно влияят върху нашия свят. Ето това е светогледът на съвременния човек, където безгрижно съжителстват  дузина напълно изключващи се системи на мислене.
          И най-сетне иде обобщението: „То всичко е едно.” А всъщност няма как да приемем като истинни взаимоизключващи се тези – това дори логически е невъзможно.
          Ето как липсата на единен център, липсата на знания за родното ни верую доведе до тази духовна всеядност, до повърхностен, незадълбочен в нито една сфера на религиозното знание човек–консуматор, религиозен плуралист, който ще запали свещ в църква, но няма да се откаже и от курс по рейки, от филм за тибетските лами или от мечтанието за минал живот, където задължително е изтъкната и романтична личност. Тази повърхностна информираност е емблематична за нашето време.
          Нерядко човек с такъв „плуралистичен” светоглед, характерен за нашето „ню ейдж”  време, дори не осъзнава, че всъщност не е християнин, че не вярва в Христос, че също така не е нито будист, нито окултист, нито теософ, защото в дълбочина не познава нито едно религиозно движение.
          Днешният човек е „умалено копие” на себе си, същество доброволно приело причудливата нравствена разголеност – да живее пред камерата (многобройните реалити формати),  човек – разумна същност, сякаш безпомощно отстъпила от своя разум към безграничното охолство на добре дошлата манипулируемост; потребител, чийто най-вълнуващо приключение е пазаруването в мол-а, личност, жаждаща пълното обезличаване (за последното способства не малко анонимността на виртуалното пространство).
          А всичко това са само следствия от най-страшното –загубата на Христос, забравата на Христос – това, че не сме с Христос, не се стремим към Христос, загубили сме Го. Знанията ни за християнството са формирани от филмите около Коледа и само сме зървали евангелието на рафта на бабината етажерка и не сме го разгръщали. И когато някой сподели най-причудлива мисъл, добавяйки „И в Библията го пише”, ние не можем да възразим, приемаме на доверие дори най-смущаващи неща, защото на познаваме Свещеното Писание.
          Затова да положим основата, да прегърнем вярата, изразена от съборното съзнание на нашата Христова църква, за която са проляли кръв мъчениците, и на въпроса : „Как вярваме?” да кажем заедно с древните свети отци, изразили най-точно Христовото учение:

          Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо.
          И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
          И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
          В една, света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите
и живот в бъдещия век! Амин.