Библията – Свещеното Писание на Стария и Новия завет е настолна книга във всеки дом с християнска традиция. Докосваме ли се често до свещения текст? Какво ни спира в четенето на тази внушителна по обем книга, освен липсата на навици?
          Мнозина се оплакват от архаичност на превода, от неразбираемост на текста поради голямата времева дистанция спрямо описаните събития (особено при Стар завет), от трудно и неловко боравене с книжното тяло….
          Без съмнение имаме нужда преди всичко от повишен интерес към текста. С желанието да познаваме боговдъхновеното Писание постепенно ще наваксаме пропуските в разбирането на неясни пасажи и думи, твърде различни от ежедневната реч и ще добием знания за историческата тъкан, която текста отобразява.
          Ако нямаме под ръка цялата Библия, то поне трябва да имаме среща с текста на Новия завет, изложил свещената история след Рождението на Иисус Христос. Разбира се най-добре е да ползваме цялата Библия, тъй като Стария завет (или както е написан в някои издания –Ветхия завет) е едно предварително стъпало, нужно за по-доброто вникване в смисловите нива на Новия завет. Двата Завета се допълват и осветляват взаимно. Новият завет в пълнота става ясен чрез Стария, а Стария – предвещава, предуказва Новия.
          Текстът на Стария завет съдържа на брой 50 книги, а Новия завет – 27.
          Разгърнем ли Библия, чийто Стар Завет съдържа по-малък брой книги от 50, значи сме попаднали на протестантско издание, чийто превод изключва определени старозаветни книги и често предава неточно и непълно някои пасажи.
          Най-добре е да ползваме Синодалното издателство на Библията – от 1925, 1982, 1991, 1993, 1998 г.  Същевременно същият синодален превод предлага и Библия, София, 2011 г., издaдена от Българското библейско дружество. Корицата е същата, а текста е по изданието на Светия Синод от 1982 г.

          Титулни страници на Синодалното издание на Библията от 1991 година и на преиздадената през 2011 г. Библия от Българското библейско дружество в пълен синодален превод.

---

          Ако желаем да имаме само Новия завет, налично е издание на Синодалното издателство,  включващо Новий завет и Псалтир, СИ, 1990 г., което улеснява с едрия си шрифт.

---

         Нов Завет по православния превод от 1982 г. също е разпространен.

          Привеждаме пълния списък на библейските книги от съдържанието с техните съкращения, с които се цитират в литературата, като съкращенията описани вдясно понякога варират – можем да срещнем например  съкращенията Втрз. и Втор. за книга Второзаконие. Затова сме описали различните варианти на съкращенията, битуващи в научното обръщение в по-старо и ново време на българския език.

          Забележка: В книгите, където има имена, изписани с Й, могат да се срещнат и с обиковено И (Йоан, Иоан; Йона, Иона и др.)

Как да потърсим библейски цитат

          Имаме налице следния цитат (Ин. 2:19), който може да срещнем и като (Йоан 2:19). Поглеждаме в съдържанието на Библията и намираме – това е книга от Новия завет, евангелието на апостол Йоан. Първата цифра 2, в цитираната „посочка”, означава главата – втора глава от евангелието, а следващата цифра 19 – поредния стих в тази глава. Така откриваме, че съкращението ни посочва 19-ти стих на 2-ра глава от Йоановото евангелие.
          Възможен е разширен цитат, който да ни сочи цял пасаж – откъс с няколко стиха. Например 2 Мак.5:9-11. Това ще рече, че търсим стиховете от 9-ти до 11-ти включително, от 5 глава, от Втора книга на Макавеите (Стар Завет).
           Или имаме Дан. 13:58-61, то търсим коя библейска книга е означена със съкращението Дан. – това е книгата на пророк Даниил (Стар Завет); намираме главата – 13-та и пасажа от 58 до 61 стих включително.

Бележки под черта

          Библейските преводи – издания на Светия Синод на БПЦ (Българска православна църква) имат ценното преимущество да указват на паралелни текстове в своите бележки под черта долу на страницата. Паралелен е текстът, който е свързан смислово с дадения пасаж, но се намира в друга част на библейския корпус. Ползването на паралелни текстове дава по-мащабно виждане за смисловите кръгове на Свещеното Писание.
           Ако обект на внимание е следния цитат Изх. 4:3, то ясно става въпрос за старозаветната втора книга Мойсеева – Изход, 4-та глава, 3-ти стих. Под черта виждаме следните указания: Гл. 4 (3) Изх. 7:10, 15. Посочена е глава 4-та, а заградената в скоби удебелена цифра указва на стиха от настоящата страница – в случая – 3-ти стих на 4-та глава на кн. Изход, Където има паралелни текстове. Записаното след това Изх. 7:10, 15 означава паралелните текстове от книга Изход в 7-ма глава – 10-ти стих и 15 -ти стих. Следват записани по подобен начин с удебелени цифри в скоби стихове от същата 4-та глава, които се намират на настоящата страница и имат свои препратки-паралелни текстове на други места в Библията. Ето посочения пасаж и неговите паралелните текстове (препратки):

          Ако погледнем Мат. 3:17 (евангелие от Матей, 3-та глава, 17-ти стих), то под черта ще видим следните указания: Гл. 3(17) Марк 1:11; Лук. 3:22;  Йоан 5:37;  2 Петр.1:17;  Кол. 1: 13. Значи посочения 17-ти стих на 3-та глава на Матея има препратки (паралелни текстове) към всички останали евангелия – Марк, Лука, Йоан, а също и към Първото Петрово послание и Посланието на апостол Павел до Колосяни. Ето примерния пасаж и неговите паралелни текстове:

          Текстовете на библейските книги са представлявали непрекъсваема цялост, а деленето на глави и стихове е въведено през 15 век при книгопечатането и дава по-голяма възможност за бързо намиране и точно цитиране и боравене с текста.

          Желаем спасително потапяне в благодатния и живителен океан на Божието слово – Свещеното Писание!